Решение № 4162 по адм. д. № 840/2022 г. на ВАС

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез процесуалния представител гл. юрк. Тодоров, срещу решение № 7061 от 29.11.2021 г., постановено по административно дело № 8181/2021 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) изменена по жалба на „Диагностично-консултативен център ХХІІ – София“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Николай Коперник“ № 9, представлявано от д-р Л. Иванова, заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-259/03.08.2021 г. на управителя на НЗОК, общо в размер на 1550 лв., като е намален размера на всяка от наложените в т. 1 до т. 13 от заповедта санкции до минималния установен от закона размер от 50 лв. (или общо до 650 лв.); 2) отхвърлена жалбата в останалата й част; 3) осъдена НЗОК да заплати на „Диагностично-консултативен център ХХІІ – София“ ЕООД сумата 218.18 лв. разноски по делото, съответно на основателната част от жалбата.

По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да се отмени като неправилно и да се потвърди издадения индивидуален административен акт (ИАА), като законосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че изводът в обжалваното решение относно липсата на мотиви за размера на наложените на изпълнителя на специализирана извънболнична медицинска помощ санкции е изведен при вътрешно противоречие във волята на първостепенния съд.

Ответникът по касация – „Диагностично-консултативен център ХХІІ – София“ ЕООД („ДКЦ ХХІІ – София“ ЕООД), действащ чрез процесуалния представител адв. Илиева, моли жалбата на управителя на НЗОК да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди решението на АССГ като правилно. Възвежда и претенция за присъждане на направените разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея първоинстанционен съдебен акт, поради което предлага съдебното решение да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С процесната заповед от 03.08.2021 г. на управителя на НЗОК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, на основание чл. 74, ал. 5Чл. 74. ⚖️ Практика (91) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролните органи по чл. 72, ал. 2 осъществяват дейността си чрез планови и внезапни проверки и по повод подадени жалби. (3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето - обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. (4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413, чл. 422, ал. 1, чл. 414, ал. 1 и чл. 416, ал. 1 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020–2022 г. (НРДМД 2020–2022), за общо 13 установени нарушения, извършени за първи път (някои от тях на чл. 158, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 и приложение 13 към него и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т.3Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО, други - на чл. 218, ал. 2, ІБ, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 и приложение № 2 към него и чл. 55, ал. 2, т. 5Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО, а едно – на чл. 217 и чл. 2018, ал. 2, Х от НРДМД 2020-2022 и чл. 55, ал. 2, т. 5Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО), по точка 1 до точка 13 вкл. от заповедта са наложени санкции „финансова неустойка“ в общ размер 1550 лева, от които по точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 9 и 10 за всяко нарушение по 100 лв., а по точки 7, 8, 11, 12 и 13 за всяко нарушение по 150 лв.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и отчасти на приложимите материалноправни норми касателно правната квалификация на извършените общо 13 нарушения от шестима лекари, работещи в лечебното заведение, но е материално незаконосъобразен досежно размера на наложените санкции, понеже липсват мотиви по чл. 413 от НРДМД 2020-2022, защо размерът в 5 от случаите е определен в максималния предвиден размер, а в 8 от тях – над средния размер. Съдът е съобразил, че и двете разпоредби, въз основа на които са наложени санкции, предвиждат налагане на такива в диапазона от 50 до 150 лева за извършено нарушение, а административният орган не е изложил мотиви защо налага санкции над предвидения минимален размер. Липсата на мотиви за индивидуализиране на всички наложени санкции е съпоставена с наличието на едно, но изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – сложната епидемична обстановка в страната, натоварваща извънредно тежко здравната система, и лекарите, които трябва да поемат не само болните от КОВИД-19, но и всички останали заболявания, е мотивирала съда да измени оспорената заповед, като намали размера на наложените с нея санкции до минималния нормативно установен размер от 50 лв.

Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му.

По делото пред настоящата инстанция не се спори относно приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и безспорността на установените нарушения. Спорен е въпросът относно намаляването на санкциите за посочените нарушения до предвидения минимален размер.

Противно на твърдяното от касаторовия повереник, решението на АССГ е постановено при правилно прилагане на закона. Правилно административният съд е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК липсват мотиви относно налагането на неустойки за всяко едно от нарушенията в размер над минималния, а за някои от тях даже в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРДМД 2020–2022, видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка, като се има предвид, че са констатирани три вида нарушения, извършени от общо шестима лекари. Не е коментирано и обстоятелството, дали от цялостната проверка на извънболничното лечебно заведение се формира извод за системност на допуснатите нарушения за проверявания период или се касае до единични пропуски в обработването на медицинската документация от отделни лекари. Бланкетното отразяване, че размерът на наложената санкция „финансова неустойка“ по т. 1 до т. 13 е съобразен с тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция, не представлява мотиви за налагане на 13 броя санкции над минималния размер. След като липсва преценката по чл. 413 от НРДМД 2020–2022, то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция, ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност.

Не са основателни и останалите възражения в касационната жалба. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел, че наложените на лечебното заведение санкции за завишени, поради което ги е изменил, занижавайки ги до минималния предвиден размер.

Предвид гореизложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и цялостна законосъобразност на изменената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Достигайки до краен извод за частична основателност на сезиралата го жалба, респ. частична незаконосъобразност на оспорения с нея административен акт, и като е изменил заповедта в частта за размера на наложените с нея санкции и е присъдил разноски съразмерно с уважената част от жалбата, Софийският градски административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

При установената неоснователност на главните касаторови искания акцесорната им претенция за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение също се явява неоснователна и не следва да се уважи. На свой ред, с оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените за настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7061 от 29.11.2021 г., постановено по административно дело № 8181/2021 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1, да заплати на „Диагностично-консултативен център ХХІІ – София“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Николай Коперник“ № 9, сумата от 350 (триста и петдесет) лева за направените деловодни разноски за производството пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА
ДОБРОМИР АНДРЕЕВ
при секретар Мариана Салджиева и с участието
на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното
от председателя Николай Гунчев
по административно дело № 840 / 2022 г.