Решение № 15575 по адм. д. № 2106/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 15575 гр. София, 08.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Трето отделение 55 състав, в публично заседание на 15.04.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Диана Стамболова при участието на секретаря Антонина Бикова, като разгледа дело номер 2106 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 145 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 10, ал. 6Чл. 10. ⚖️ Практика (24) (1) Административният орган осъществява производството самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е предвидено със закон. (2) Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено. Бързина и процесуална икономия от Закона за семейни помощи за деца. Образувано е по жалба на О. Г., гражданка на У . чрез адвокат М. В. срещу Заповед № ЗСПД/Д-С- КС/694/07.02.2025г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – К. село, с която е постановен отказ по заявление на О. Г. за отпускане на месечна помощ на дете с трайни увреждания. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при съществени нарушения на процесуалните правила, неспазване на материалния закон и правото на ЕС. Моли за отмяна на оспорената заповед и се претендират разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание, жалбоподателят О. Г., редовно призована, не се явява и не се представлява. Постъпило е становище от адв. В. от 15.04.2025г., с което не се възразява да се даде ход на делото, излага се становище по същество и претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38 от ЗА. Ответникът - Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – К. село, редовно уведомен, не се представлява, не изразява становище по жалбата. Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред административния орган е започнало по подадена заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-С-КС/694/07.02.2025г. от О. Г., гражданка на У . за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейните помощи. Не е спорно по делото, че жалбоподателката и детето са лица с предоставена временна закрила на територията на българската държава. Не е спорно също, а и се установява от приетите писмени доказателства- Експертно

решение № 90295 от 27.01.2025г., издадено от ТЕЛК при Многопрофилна болница за активно лечение „Национална кардиологична болница“ ЕАД – С., че детето Д. Г., ЛНЧ [ЕГН] е дете на заявителя О. Г. и е освидетелствано с 100% увреждане и необходимостта от чужда помощ. Този факт е служебно известен на ответната страна, тъй като е оповестен с подаденото заявление и представените в тази връзка доказателства. Въз основа на подаденото заявление-декларация, е издадена оспорената в настоящото дело Заповед № ЗСПД/Д-С-КС/694/07.02.2025г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – К. село, с която е постановен отказ за отпускане на месечна помощ на посоченото основание по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД. Видно от изложените в заповедта съображения заявителят не отговаря на условията по чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като членовете на семейството са граждани на У ., а между Р . България и У . няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца. Заповед № ЗСПД/Д-С-КС/694/07.02.2025г. е връчена на О. Г. на 13.02.2025г., видно от положения от нея подпис. Жалбата срещу нея е депозирана на 25.02.2025г. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от надлежната страна при наличието на правен интерес, поради което същата се явява допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: В настоящия случай компетентността на издателя на оспорената заповед произтича от закона. Съобразно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Процесният административен акт е издаден именно от Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – К. село, който е материално и териториално компетентен, т.е. заповедта е издадена в рамките на предоставените правомощия на ответния административен орган. При издаването на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като изложените фактически и правни основания позволяват проверка на материалната й законосъобразност. В хода на административното производство не се констатира извършването на съществени нарушения на административно-производствените правила. Относно съблюдаване нормите на материалния закон и неговите цели, следва да се отбележи следното: Съгласно чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18- годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. В случая няма спор, че О. Г. е украинска гражданка, майка на дете до 18-годишна възраст, със 100 процента степен на увреждане. Няма спор, че семейството трайно пребивава на територията на Република България и е регистрирано в държавна агенция за бежанците. Спорен по делото е въпросът дали на О. Г., като трайно пребиваващ чужд гражданин на територията на Република България, се дължи помощта по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, или такава не и се дължи на соченото в заповедта основание - чл. 3, т. 5 от ЗСПД. В тази връзка, за да се произнесе по съществото на спора, съдът взе предвид следното: Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Освен това Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. От своя страна Законът за убежището и бежанците (ЗУБ) определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. С нормата на чл. 3 ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. В случая между Република България и У . е сключен Договор между Република България и У . за социално осигуряване (Ратифициран със закон, приет от Х. Народно събрание на 28 ноември 2001г. - ДВ, бр. 107 от 2001г. В сила от 1 април 2003г.). Доколкото обаче социалните помощи не са част от системата на социалното осигуряване, цитираният по-горе договор между Република България и У . се явява неприложим в конкретния случай. Спорният по делото въпрос е за правото на лицата, на които е предоставена временна закрила, да се ползват от системата на социалните помощи на държавата, в която пребивават, в частност от отпусканите по ЗСПД помощи. Според чл. 2, ал. 3 от ЗСП право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Съгласно ал.6 на същата разпоредба, от правото по ал. 3 се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. ЗСПД не съдържа изрична регламентация дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин, а разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Следователно, жалбоподателката, както и малолетното й дете, могат да се ползват от правата и задълженията на чужденец с предоставена временна закрила. Разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не съдържа специални разпоредби относно приложимостта му за чужденци с предоставена временна закрила, но предвижда права за чужденци, ако това е уредно в международен договор или в друг закон. Ограничителното тълкуване на нормата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не съответства и на разпоредбата на чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно посочената разпоредба държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. С оглед на това ограниченията, предвидени в чл. 3, т. 5 от ЗСПД и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на Конституцията на РБ и Конвенцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от КРБ и принципа на примата на общностното право следва да останат неприложени. Поради изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това същата следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в

мотивите на настоящото решение. При този изход на спора претенцията на адв. М. В. за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗА се явява основателна. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като алинея 2 на същия текст предвижда, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА - безплатната адвокатска помощ е предоставена на лице, което отговаря на изискването да е материално затруднено, видно от приложената по делото Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, и на адвоката, оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Конкретен размер на търсената месечна помощ не е заявен, нито такъв е отказан, затова съдът приема, че делото няма определен материален интерес. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа регламентира, че възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по, ал. 2, възнаграждението е 1000 лева. Така

мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл.173, ал.2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение от АПК, Административен съд София – град, IIІ отделение, 55-ти състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-С-КС/694/07.02.2025г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – К. село, с която е постановен отказ по заявление на О. Г., гражданка на У . за отпускане на месечна помощ на дете с трайни увреждания. ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – К. село за ново произнасяне в съответствие с дадените указания за тълкуване и прилагане на закона. ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – К. село да заплати на адв. М. В. П. от АК-Д. сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Решението не подлежи на обжалване. АДМИНИСТР АТИВЕН СЪДИЯ: