Решение № 15818 по адм. д. № 255/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 15818 гр. София, 09.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Трето отделение 78 състав, в публично заседание на 27.03.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Пенка Велинова при участието на секретаря Александра Вълкова, като разгледа дело номер 255 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 13, ал. 6 от ЗСП. Образувано е по жалба на Х. Г. Г. срещу Заповед ЗСП/Д-С-КС/1630/14.11.2024г. на Директор дирекция "Социално подпомагане"- К. село, потвърдена

с Решение 22-РД06-0137/03.12.2024 на Директор на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" - С.. В съдебно заседание – жалбоподателят поддържа жалбата си и заявява, че се счита за дискриминиран. Когато подавал документи за енергийна помощ, установил, че бланката не е юридически издържана. Заявява, че е нетрудоспособен поради заболяване на сърцето и сменена тазобедрена става и че живее на границата на бедността, и няма никакви доходи. Заявява, че е подал документи за ТЕЛК. Не се е регистрирал в Бюрото по труда, тъй като те биха му търсили работа, а здравословното му състояние не позволявало да работи. Представя епикризи от различни лечебни заведения във връзка със здравословното си състояние. Представителят на ответника иска жалбата да бъде уважена като правилна и законосъобразна, претендира юрисконсултско възнаграждение. СГП не е стъпила в процеса. Съдът обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото и намери следното: По делото се установяват следните факти: Жалбоподателят е подал заявление-декларация на 28 октомври 2024 година за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия. Според декларираните факти той живее сам, здравословното му състояние е лошо, не е осигурен, няма деца, не е декларирал и документи за ТЕЛК. По заявлението е изготвен социален доклад. Утановено е, че живее в жилище, собственост на родителите си, не е декларирал друго имущество, не е продавал имоти в последните ве години, няма сключени договори за предоставяне на собственост срещу издръжка, задължения за издръжка и гледане. Живее в имота, който е декларирал, при добри битови условия. Има сестра, която живее отделно и не работи от две години. Посочено е, че е получил помощи през годината в размер на 1578 лв. Въз основа на установените факти и след като не е констатирано несъответствие на действителните факти с декларираните, е издадена оспорваната заповед, с която е отказана помощ за отопление с електроенергия, на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 година, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП. Основанието, поради което е отказана помощта, е че жалбоподателят не е регистриран в Бюрото по труда. Заповедта е връчена на 22 ноември 2024 година и е обжалвана в срок по административен ред, като е посочено, че жалбоподателят не е регистриран в Бюрото по труда поради здравословни проблеми – претърпял е операция на тазобедрена става на 13 юни 2024 година и има кардиологични проблеми. С оспореното решение жалбата му е отхвърлена. В

мотивите на решението се сочи, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата, целевата помощ за отопление се отпуска на лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на заявлението- декларация е по-нисък или равен на диференцирания доход за отопление и които отговарят на условията на чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане – т.е. лицата следва да са регистрирани в дирекциите „Бюро по труда“ най-малко три месеца преди подаването на заявлението-декларация за социална помощ. Посочени са категориите лица, за които не се изисква регистрация в дирекцията „Бюро по труда“ – родител, полагащ грижи за дете до 3-годишна възраст; човек с увреждане с трайно намалена работоспособност или с определен вид и степен на увреждане 50% и над 50%; лице, полагащо грижи за тежко болен член на семейството, с когото съжителства; лица с психически заболявания, удостоверени с документи от компетентен орган, когато са в невъзможност да се самообслужват; бременни жени след третия месец на бременността; лица, които учат във висше училище по специалност, за която е предвидена само редовна форма на обучение. Установено е, че жалбоподателят не отговаря на нито едно от изискванията за неприлагане на чл. 10, ал. 1, т. 7. С тези

мотиви заповедта е оставена в сила. Решението е връчено и обжалвано в срок. От представените епикризи от жалбоподателя се установява, че той е постъпил в МБАЛ „Полимед“ ООД на 12.06.2024 г. и е изписан на 18.06.2024 г., като му е извършена хирургична операция по смяна на тазобедрена става. По делото е представена и втора епикриза от Болница „Княгиня Клементина – София“ ЕАД, от която става ясно, че той се е лекувал в болницата в периода от 29.10.2024 г. до 01.11.2024 г. с оплаквания от артериална хипертония, хипертонично сърце, замайване, световъртеж, причерняване, тежка обща отпадналост и колебания в стойностите на артериалното налягане. Представено е и заявление-декларация за издаване на ТЕЛК решение за освидетелстване и установяване на трайно намалена работоспособност, подадено на 04.11.2024 г. и ТЕЛК

решение № 90297 от 20.12.2024г., с което му е призната 54% нетрудоспособност, считано от 04.11.2024г.Документите са неоспорени от страните и доказват, че въз основа на подаденото заявление на жалбоподателя е призната над 50 % намалена работоспособност. Описаните факти се установяват от доказателствата по делото, които съдът кредитира и приема като непротиворечиви и взаимно допълващи се. При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Постановен е след изготвен социален доклад на служител в Д "СП" – К. село - С., с който е направено предложение да не се отпуска целева помощ на молителя поради обстоятелството, че не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП, тъй като не е регистриран като безработен в бюрото по труда най-малко 3 месеца преди подаване на молба-декларацията за отпускане на целева социална помощ. Отказът, обективиран в заповедта, е издаден в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон. Съображенията за това са следните: От административната преписка се установява, че преди изготвяне на социалния доклад и издаване на акта жалбоподателят е подал заявление за освидетелстване и издаване на ТЕЛК решение, с искане за установяване на нетрудоспособност. Резултатите от това производство са от значение за произнасяне по заявлението за отпускане за помощ, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т .2 от ППЗСП, която предвижда, че не се изисква регистрация по ал. Чл. 10, ал. 1, т. 7 в дирекциите "Бюра по труда" за отпускане на месечни помощи на човек с увреждане с трайно намалена работоспособност или с определен вид и степен на увреждане 50 на сто или над 50 на сто. При изготвяне на социалния доклад административният орган е следвало да събере данни, дали жалбоподателят е подавал заявление за признаване на трайно намалена работоспособност и да поиска представяне на удостоверение, съгласно чл. 54, т. 5Чл. 54. ⚖️ Практика (5) (1) Административният орган спира производството: 1. в случай на смърт на заинтересован гражданин - страна в производството; 2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин - страна в производството; 3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта; 4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон; 5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано; 6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение. (2) Административният орган не спира производството в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси. (3) При спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат. (4) За спирането на производството административният орган съобщава на страните в производството по реда за съобщаване на акта. (5) Актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV. Възобновяване на спряно производство от АПК, след което да спре производството, на основание чл. 54, т. 5Чл. 54. ⚖️ Практика (5) (1) Административният орган спира производството: 1. в случай на смърт на заинтересован гражданин - страна в производството; 2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин - страна в производството; 3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта; 4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон; 5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано; 6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение. (2) Административният орган не спира производството в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси. (3) При спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат. (4) За спирането на производството административният орган съобщава на страните в производството по реда за съобщаване на акта. (5) Актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV. Възобновяване на спряно производство от АПК, до постановяване на решение на ТЕЛК. На следващо място, от представеното от жалбоподателкя ТЕЛК решение е видно, че считано от 04.11.2024г. му е призната 54% намалена работоспособност. Не е ясно дали то е оспорено, но дори и това да е така в разпоредбата на чл. 112, ал. 9Чл. 112. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по от Закона за здравето е предвидено, че дори да е налице обжалване по реда на, ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза, това не спира изпълнението им и че през периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. Поради изложеното, настоящият състав на съда приема, че постановяването на оспорената заповед преди да е приключило производството по подадена от жалбоподателя молба за освидетелстване от ТЕЛК има за последица постановяване на акт при липса на доказателства за факти от значение за преценката за правото на целева помощ, при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на задълженията на административния орган да изясни всички факти от значение за спорното право, т.е. допуснато е съществено процесуално нарушение, водещо до необоснованост на акта. Нарушен е и материалния закон. Не отговаря на обективната истина фактическото основание в заповедта и решението, че спрямо декларатора не са налице условията по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП. Към датата на постановяване на актовете той е лице с призната намалена неработоспособност над 50% и за него, на основание чл. 10, ал. 3, т. 2 от ППЗСП, е неприложима цитираната разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП. Актът следва да се отмени като незаконосъобразен – издаден при съществени процесуални нарушения и в нарушения на материалния закон. Тъй като

производството е от естество, което не позволява решаване на спора по същество, е необходимо след отмяна на оспорената заповед преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което да се вземе предвид постановеното Експертно

решение № 90297 от 20.12.2024г. на ТЕЛК при МБАЛ „Т.“. Водим от горните

мотиви и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, предл. 2-ро от АПК, Съдът:

РЕШИ:

Отменя по жалба на Х. Г. Г., ЕГН [ЕГН], Заповед ЗСП/Д-С-КС/1630/14.11.2024г. на Директор дирекция "Социално подпомагане"- К. село и Решение 22-РД06-0137/03.12.2024 на Директор на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" – С.. Връща преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – К. село - [населено място], за ново произнасяне по заявление З./ДСИС/1630/28.10.2024г. на Х. Г. Г., ЕГН [ЕГН], при спазване на указанията, дадени в

мотивите на решението. Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане. Съдия: