Решение № 26160 по адм. д. № 4172/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 26160 гр. София, 01.08.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Второ отделение 22 състав, в публично заседание на 30.05.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Десислава Корнезова при участието на секретаря Илияна Тодорова, като разгледа дело номер 4172 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване – 178 от АПК. Образувано е по жалба на „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД, представлявано от К. Й. Б., срещу писмена покана № 29-03-539 от 02.04.2025г. на директор на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/. В обстоятелствената част на жалбата са въведени съображения за незаконосъобразност на административния акт, поради посочване в него на противоречиви и взаимноизключващи се фактически и правни основания. Освен това след отмяната по съдебен ред на предходната покана № 29-03-37/14.11.2023г. нямало нови фактически установявания, не са били събрани нови доказателства. Обжалваната покана била издадена при неизяснена фактическа обстановка, а изводът за извършени нарушения бил изцяло едностранчив, тъй като не са били преценени всички факти по случая. Твърди се, че сумите са получени на правно основание, защото за всеки отпуснат лекарствен продукт НЗОК е получавала информация, която е била одобрявана след извършване на необходимите за целта проверки. Лекарствените продукти са били получени от здравноосигурените лица по издадени за тях протоколи и електронни предписания. Тези лекарствени продукти са били закупени от лицензирани търговци на лекарства на едро, за което са били издавани фактури. В нито един нормативен акт не съществувало императивно задължение фирмите-търговци на едро на лекарствени продукти да получават такива само от притежателите на разрешение за употреба за територията на Република България. Притежателите на разрешенията за употреба на лекарствените продукти са установени на територията на ЕС. Дружеството е получило лекарствените продукти само от юридически лица с надлежно издадено от ИАЛ разрешително за търговия с лекарствени продукти на едро. В проведеното открито заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител юрк. С. Ж., поддържа жалбата и претендира нейното уважаване. Ответникът – директор на СЗОК, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. С. Ш. оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна. Софийска градска прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител, който да даде заключение по основателността на жалбата. АДМИНИСТР АТИВЕН СЪД С.-град, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите писмени доказателства по реда на чл. 235, ал. 2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК във вр. чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК, приема за установена следната фактическа обстановка: На 10.01.2022г. между Национална здравноосигурителна каса, представлявана от директора на СЗОК (като възложител) и „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД (като изпълнител) е бил сключен договор № 226505/16.12.2021г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Със заповед № РД-24-91/19.06.2023г. и № РД-24-93/22.06.2023г. на директора на СЗОК, е било възложено на длъжностни лица – контрольори, да извършат проверка в периода 19.06.2023г. – 28.06.2023г. по спазване на договора на аптека „Л. 9“ с ръководител маг. фарм. А. Ц. и рег.№ 221402, собственост на жалбоподателя. Резултатите от тази проверка са обективирани в констативен протокол № А-93/28.06.2023г. и протокол за неоснователно получени суми № А-93-1/28.06.2023г. В протокола са вписани следните констатации: 1.На 28.01.2022г., на 25.02.2022г. и 25.03.2022г. на ЗОЛ А. С. А. по рецепти от аптечния софтуер е отпуснат ЛП с код на НЗОК JF 585 V . tabl. по МКБ код В 18.2 – 1 опаковка за по 28 дни, с ниво на заплащане НЗОК по 27 429,77 лв. за всяка опаковка (общо 82 289,31 лева). Направен е извод, че не са представени копия на фактури от доставчици, като проверяващият орган е констатирал нарушение на чл.22, ал.3 от Инструкция № РД-16-10/01.03.2022г. за осъществяване на контрол по чл.72, ал.10 от З. по изпълнението на договорите за отпускане на ЛП по чл.262, ал.6, т.1 от ЗЛПХММИ и Д. заплащани напълно или частично от НЗОК. Получените суми били без правно основание. 2.На 10.04.2023г., на 07.05.2023г. и на 03.06.2023г., на ЗОЛ В. Л. Н. по рецепти от аптечния софтуер е отпуснат ЛП с код на НЗОК JF 585 V . tabl. по МКБ код В 18.2 – 1 опаковка, съответно за по 28 дни, с ниво на заплащане НЗОК по 25 921,01 лв. за всяка опаковка (общо 77 763,03 лева). Направена е същата констатация за липса на фактури от доставчици и извършено нарушение на чл.22, ал.3 от Инструкцията, съответно неоснователно получени суми в размер на 77 763,03 лева. 3.На 30.05.2023г. на ЗОЛ Р. К. Й., по рецепта от аптечния софтуер е отпуснал ЛП с код на НЗОК JF 585 V . tabl. по МКБ код В 18.2 – 1 опаковка, за 28 дни, с ниво на заплащане НЗОК 25 921, 01 лв. Аналогично е нарушението за липса на фактура от доставчик и неоснователно получена сума. 4.На 29.03.2022г., на 25.04.2022г., на 22.05.2022г. и 31.05.2022г., на ЗОЛ М. Х. Ц. по рецепти от аптечния софтуер е отпуснат ЛП с код на НЗОК JF 571 Z. tabl. по МКБ код В 18.2 – 1 опаковка, съответно за по 28 дни, с ниво на заплащане НЗОК по 14 769,54 лв. за всяка опаковка (общо 44 308,62 лева). На същото лице, по рецепта от аптечния софтуер е бил отпуснат ЛП с код на НЗОК JF 585 V . tabl. по МКБ код В 18.2 – 1 опаковка, за 28 дни, с ниво на заплащане НЗОК 25 921,01 лв. Неоснователно получените суми са общо в размер на 70 229,63 лева. Общият размер на получени суми без правно основание от „ЛЮЛИН 20212“ ЕООД бил 256 202,98 лева, за които се дължала законна лихва, начислена за периода от датата на получаването до датата на възстановяването им. Постъпило е писмено възражение вх. № 22-6505-2/04.07.2023г. от жалбоподателя „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД, в което се отбелязва, че фактурите за доставка на лекарствените продукти JF 585 V . tabl., JF 571 Z. tabl., J. E. tabl., не са представени при проверката, поради отсъствие по болест на главния счетоводител. Към възражението са приложени фактурите /л.46-л.50 от дело № 11680/2023г. на АССГ/, като се прави искане, ако не се отменят констатациите, спорът да бъде отнесен за разглеждане от Арбитражна комисия.

С

решение № 07/26.10.2023г., Арбитражната комисия при СЗОК е приела, че възражението на „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД е неоснователно.

Мотивите за това са, че при извършената от Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) проверка на продукта V . film- coated. T.. 400 mg /100 mg/ 100 mg x 28 т., и издадени фактури от фирма „Синдра Фарм“ ЕООД , № 470/15.12.2021 г., № 474/04.01.2022 г. и № 481/14.01.2022г., в специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, нямало подадени данни от „Синдра Фарм“ ЕООД за доставени количества на продукта на „Люлин 2012“ ЕООД и съответно в системата на дати 27.01.2022 г., 25.02.2022 г., 25.03.3033 г. и 10.04.2023 г. аптеката не е верифицирала и не е описвала опаковки от ЛП. Аналогично е и становището на Арбитражната комисия по отношение на продукта Z. tabl.film.tabl., 50 mg. /100 mg./ x 28 с код на НЗОК JF 571, тъй като „Про Логистик 2021“ЕООД и съответно „Люлин 2012“ ЕООД не са подали данни в СЕСПА за доставени количества на продукта, нито същите са верифицирани и отписвани от аптеката. Издадена е била писмена покана № 29-03-37/14.11.2023г. от директора на СЗОК, с която жалбоподателят е бил поканен в 14-дневен срок от получаването й, да заплати доброволно неоснователно получената сума в размер на 256 202,98 лева и лихва 33 816,58 лева.

С

решение № 6314/27.05.2024г. по дело № 11680/2023г. на АССГ, ІІ-ро отд., 27 състав е била отменена във връзка с подадена жалба от „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД, писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-03-37/14.11.2023г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Преписката е била върната на директора на Столична здравноосигурителна каса, за издаване на

мотивиран акт съгласно дадените от съда указания.

С

решение № 2364/10.03.2025г. по дело № 6981/2024г. на ВАС на РБ, VІ-то отделение е оставено в сила решението на първоинстанционния съд. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по дело № 11680/2023г. е била издадена оспорената писмена покана № 29-03-539 от 02.04.2025г. на директора на Столична здравноосигурителна каса, с която на основание чл.12, ал.4 от индивидуалния договор е прието, че „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД следва да възстанови неоснователно получената сума в на 256 202,98 лева, заедно с лихвата. Визирано е нарушение на изискванията на чл.45, ал.17, т.3 и т.5 във вр. чл.72, ал.10 З. и чл.22, ал.3 от Инструкция № РД-16-10/01.03.2022г., изменена с Инструкция № РД-16-47/03.07.2023г. за осъществяване на контрол по изпълнението на договорите за отпускане на ЛП по чл.262, ал.6, т.1 от ЗЛПХММИ и Д. заплащани напълно или частично от НЗОК. В мотивната част на акта е прието, че за лекарствения продукт V ., film-coated,400 mg/100mg/100 mg x 28, са издадени от „СИНДР А ФАРМ“ ЕООД фактури № [ЕГН]/15.12..2021 г. (за една опаковка от лекарствения продукт), № [ЕГН]/04.01.2022 г. (за една опаковка от лекарствения продукт) и № [ЕГН]/14.01.2022 г. (за една опаковка от лекарствения продукт ), като съгласно писмо вх. № 12-00-120/22.10.2023г. на ИАЛ тези фактури не отразявали действителна покупко- продажба на този лекарствения продукт с партиден № 20GEI001D. „СИНДР А ФАРМ“ ЕООД е отразила към НАП, в съответния данъчен период, единствено фактура № [ЕГН]/15.12.2021г. и от своя страна „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД е отразило в дневник на покупките, подаден към НАП всички описани по - горе фактури, след което в последващ данъчен период същите са анулирани. Нямало подадени данни от „СИНДР А ФАРМ“ ЕООД за доставени количества от този лекарствен продукт с № 20GEI001D на „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД нито на 27.01.2022 г., 25.02.2022 г., 25.03.2022 г. и 10.04.2023 г., нито на датите на посочените по -горе фактури. Респективно „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД не е подало в СЕСПА данни за доставени количества от този лекарствен продукт, както и данни за отпуснати количества от лекарствения продукт. Също така на 27.01.2022г., 25.02.2022 г., 25.03.2022 г. и 10.04.2023 г., „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД, не е верифицирало и не е отписвало опаковки V ., film-coated,400 mg/100mg/100 mg x 28, с партиден № 20GEI001D . Относно лекарствения продукт Z., film-coated tablets, 50 mg/100mg, х 28, ИАЛ е констатирала, че е невъзможно търговецът „ПРО ЛОГИСТИК 2021“ ЕООД да се е снабдил с количества от продукта по законоустановената верига на доставка, които след това да достави на „ЛЮЛИН 2012“ЕООД. „МЕРК ШАРП И ДОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е представило справка с разпределени количества от лекарствения продукт с партиден № U. на търговците на едро с лекарствени продукти „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“ АД, „ФАРМНЕТ“ ЕАД „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД и „СТИНГ“ АД. От друга страна „ПРО ЛОГИСТИК 2021“ ЕООД било с прекратено разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти и ИАЛ не е могла да извърши проверка в дружеството по отношение на представените фактури. „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД е отразило към НАП в съответния данъчен период приложените 4 броя фактури, като НАП не разполага с данни за извършени парични банкови транзакции между физически или юридически лица по сметки, различни от тези администрирани от НАП. „ПРО ЛОГИСТИК 2021“ ЕООД и „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД не са подали данни в СЕСПА за доставени количества от двата лекарствени продукта, респ. за отпуснати количества опаковки и те не са отписвани от „ЛЮЛИН 2012“ЕООД. Според директора на СЗОК било недопустимо несъответствие между доставеното и отпуснатото количество на съответния лекарствен продукт, съгласно предоставените копия на рецептурни бланки от софтуера на аптеката, което представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 19 от индивидуалния договор. В нито един нормативен акт не съществувало императивно задължение фирмите търговци на едро на лекарствени продукти да получават само такива от притежателите на разрешение за употреба на съответната територия. Проверяваната аптека е получавала през проверявания период лекарствени продукти от фирми с надлежно издадено разрешително за търговия на едро от ИАЛ. При проверката от ИАЛ на аптеката се пораждали основателни съмнения, че сделки между търговците на едро с лекарствени продукти („Макс Медикал Фарма“ ЕООД „Про Логистик 2021“ ЕООД, „Синдра Фарм“ ЕООД, „Стинг“ АД, „Фьоникс Фарма“ ЕООД) и аптеката са фиктивни, а представените фактури не отразяват действителната покупко-продажба на лекарствените продукти. Вследствие на този факт, се пораждало основателно съмнение на подадените към СЗОК и заплатените от нея реимбурсни стойности в голям размер, с което е ощетен бюджета на НЗОК. Съгласно чл.23, ал.4Чл. 23. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) Промишлено произведен лекарствен продукт или лекарствен продукт, получен по метод, който включва промишлен процес, може да бъде пуснат на пазара само след получаване на разрешение за употреба или след получаване на удостоверение за регистрация, издадено по реда на този закон или по реда на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета, и при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1901/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно лекарствените продукти за педиатрична употреба и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1768/92, Директива 2001/20/ЕО, Директива 2001/83/ЕО и Регламент (ЕО) № 726/2004, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1901/2006", и на Регламент (ЕО) № 1394/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно лекарствените продукти за модерна терапия и за изменение на Директива 2001/83/ЕО и на Регламент (ЕО) № 726/2004 (ОВ, L 324/121 от 10 декември 2007 г.). (2) Разрешение за употреба по смисъла на ал. 1 се изисква и за радионуклиден генератор, радионуклиден прекурсор и за кит. (3) Видовете процедури по смисъла на ал. 1 са: 1. централизирана; 2. процедура по взаимно признаване/децентрализирана; 3. национална. (4) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) На територията на Република България могат да бъдат пускани на пазара само лекарствени продукти, чийто притежател на разрешението за употреба/удостоверение за регистрация е установен на територията на държава членка. от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на територията на Република България можело да бъдат пускани на пазара само лекарствени продукти, чийто притежател на разрешението за употреба/удостоверение за регистрация е установен на територията на държавата членка, от което следвало, че лекарствените продукти, които се пускат на пазара на територията на Република България, са с разрешение за употреба/удостоверение за регистрация от територията на държавата членка на ЕС. При така установената фактическа обстановка, АДМИНИСТР АТИВЕН СЪД С.-град достигна до следните правни изводи: Оспорената писмена покана представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирана страна, чийто интерес е засегнат пряко от издадения акт, в законоустановения 14- дневен срок по чл.149, ал.1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, доколкото липсват доказателства за конкретната дата на уведомяване на „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Както се посочи по-горе, с влязло в сила

решение № 6314/27.05.2024г. по дело № 11680/2023г. на АССГ, е прието, че предходната писмена покана № 29-03-37/14.11.2023г. на директора на СЗОК е издадена при неспазване на изискуемата форма и в нарушение на административнопроизводствените правила. След като съдът е обосновал, че жалбата е основателна е отменил акта, а преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне, в съответствие с така изложените

мотиви. Съдът е приел, че от съдържанието на писмената покана № 29-03-37/14.11.2023г. не ставало ясно, какво е приел ответникът, дали че „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД само фиктивно е отчитал пред НЗОК изписване на тези ЛП, без реално да са предоставяни на пациенти (с оглед посоченото, че няма реални доставки на тези ЛП по представените фактури) или, че са допуснати от жалбоподателя недобросъвестни практики или нарушения при заявяването и получаването на ЛП. На следващо място, в акта не се съдържало ясно твърдение за нарушаване на договорна клауза, но се сочело, че жалбоподателят е отпускал лекарствените продукти „неправомерно“, както и, че възстановяването на сумата се претендира от него на основание чл.42, ал.2 от договора. Обжалваната покана е била издадена без заповед за налагане на санкции, но в същото време в нея се сочело, че сумата се претендира на основание такава заповед – чл.42, ал.2 от договора. Съдът е установил, че съществува неяснота относно това, дали органът приема, че сумите са получени неоснователно в резултат на извършено нарушение на договора или, че няма нарушение на договора; кои са конкретно обстоятелствата въз основа на които твърди сумите да са получени неоснователно (изобщо липса на реално изписване на лекарствата на пациенти) или проявена недобросъвестна практика от страна на аптеката; посочването на основание за претендиране на сумата, предвиждащо издаване на заповед за налагане на санкции, а в същото време липсата на такава. Така констатираните неясноти и противоречия не са били отстранени от директора на СЗОК при повторното разглеждане на случая и произнасянето му с настоящия акт- писмена покана № 29-03- 539 от 02.04.2025г. Ответникът се е задоволил единствено на преповтори своите съображения, за да достигне до същия правен резултат- възстановяване на неоснователно получена сума от 256 202, 98 лева. Отново липсват

мотиви защо се приема, че жалбоподателят е отпускал лекарствените продукти „неправомерно“, респ. сумите за тези ЛП са платени неоснователно от НЗОК. Не е очертан съставът на нарушението, дали „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД само фиктивно е отчитал пред НЗОК изписване на двата лекарствени продукта V ., film-coated,400 mg/100mg/100 mg x 28 и Z., film-coated tablets, 50 mg/100mg, х 28, без те реално да са предоставяни на пациенти (с оглед посоченото, че фактурите не отразяват действителна покупко-продажба на ЛП) или, че са допуснати от „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД някакви нарушения при заявяването и получаването на ЛП. Какъв смисъл влага ответникът в твърдението, че сделките с търговците („Макс Медикал Фарма“ ЕООД „Про Логистик 2021“ ЕООД, „Синдра Фарм“ ЕООД, „Стинг“ АД, „Фьоникс Фарма“ ЕООД) са „фиктивни“, какво означава според него „основателно съмнение“ за ощетяване на бюджета остава неразбираемо за съда. Ако хипотетично ответникът е считал, че сумите са получени неоснователно поради недоставени количества на продуктите, както и същите не са били верифицирани и отписвани от аптеката, или, че не е доказан техния произход, следвало е ясно да се конкретизира допуснато ли е нарушение на договора и да се уточни кои задължения не са били изпълнени от „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД. Съдът по служебен път установи, че е била издадена заповед № РД-11- 102/14.11.2023г. на директора на СЗОК, с която са били наложени санкции „финансова неустойка“ в общ размер на сумата от 1 250, 00 лева, в. т.ч. и за извършено нарушение на чл. 37, ал.6, т.2 от договор № 226505/16.12.2021г. Този акт е бил потвърден частично с влязло в сила

решение № 7976/07.06.2024г. по дело № 11681/2023г. на АССГ, ІІ-ро отд., 50 състав. Тази заповед в противоречие с указанията на съда, залегнали в

решение № 6314/27.05.2024г. по дело № 11680/2023г. на АССГ, нито е цитирана, нито е съобразена при повторното произнасяне от ответника. Друго особено съществено нарушение на формата при издаване на акта е липсата на посочено правно основание и квалификация на нарушенията, които според ответника са били извършени- чл.59, ал.2, т.4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК.

Мотивите, следва да съдържат конкретни съображения, които точно и недвусмислено да подвеждат установените от органа факти, под приложимите правни норми. Актът налага определено поведение на адресата, поради което спазването на условието да е

мотивиран е предпоставка за неговата законосъобразност. Директорът на СЗОК е бил длъжен да подведе установеното от него фактическо положение под конкретна правна норма, което в случая не е изпълнено. Липсата на правна квалификация на нарушението и основанието, поради което се пристъпва към искането за възстановяване на сумата, води до невъзможност да се проследи и прецени дали правилно е бил приложен материалния закон. В тази връзка, не е цитирана конкретна клауза от договор № 226505/16.12.2021г., която евентуално ответникът е приел, че е нарушена от изпълнителя, за да се изиска от него по доброволен път да възстанови суми. Отбелязаният на стр.6 от поканата- чл.19 от договора е изцяло неотносим към фактологията и правния резултат, доколкото в поканата не се съдържа каквото и да било твърдение, че жалбоподателят не съхранява информация за цялостното движение на отпуснатите лекарствени продукти, или че не предоставя на контролните органи достъп до тази информация. Нещо повече, на стр.7 от писмената покана е посочена разпоредбата на чл.12, ал.4 от договора, която има дословно следното съдържание: „Промените в списъците с МИ и Д. се публикуват на интернет страницата на НЗОК в срок не по-малък от 15 дни преди влизането им в сила“. Повече от очевидно е, че тя е ирелевантна към възникналото спорно правоотношение и не може да послужи, като основание за задължаване на жалбоподателя да възстанови конкретните суми в бюджета на НЗОК. Отново е необходимо да се акцентира и органът е бил длъжен да направи разграничението по см. на чл.22, ал.2 и ал.3 от Инструкция № РД-16- 10/01.03.2022г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от З. по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1Чл. 262. ⚖️ Практика (583) SUP>3. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) (1) Притежателят на разрешението за употреба или негов упълномощен представител е длъжен в срок два работни дни от получаване на решението на съвета за промяна на цената по чл. 261а, ал. 1 - 3 на лекарствен продукт да уведоми по подходящ начин Българския фармацевтичен съюз и търговците на едро, а те съответно да уведомят търговците на дребно с лекарствени продукти. (2) Съветът по служебен ред уведомява Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса за решенията, за които е допуснато предварително изпълнение. от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК (Инструкцията). В първата хипотеза се касае за получени от изпълнителя суми без правно основание, които са в резултат на извършено нарушение на договора, като същите се доказват посредством влязла в сила заповед за налагане на санкции. Втората хипотеза се отнася до получени от изпълнителя суми без правно основание, които не са в резултат на извършено нарушение на договора. Тогава се съставя протокол за неоснователно получени суми и след изтичане на 7-дневен срок за възражения се изпраща писмена покана за възстановяване на тези суми. И в двата случая обаче е необходимо да се опише словесно съответното нарушение и правно да се квалифицира същото. Административният орган не се е съобразил с действието на

решение № 6314/27.05.2024г. на Административен съд София-град, постановено по дело № 11680/2023г., което има задължителна сила за него по аргумент от чл.177, ал.1Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда от АПК. Съгласно чл. 177, ал. 1Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда АПК, наименована „действие на съдебното решение“, решението има сила за страните по делото, като в случаите на отмяна или изменение на акта – по отношение на всички. Съгласно чл. 177, ал. 2Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда, изречение първо АПК „актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни“. Налице е „един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на „правно нищо“, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересованото лице има интерес да отстрани. След като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения. В същото време следва да е налице за адресата правна възможност да иска от останалите участници в административното правоотношение да се съобразят с това“ /Тълкувателно

решение № 3/16.04.2013г. по т.д. № 1/2012г. на ВАС на РБ/. Съгласно чл. 177, ал. 2Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда, изречение второ АПК „всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви“. Отделно, съдът следи служебно за нищожността на акта и я обявява при установяването й, дори да липсва искане за това. По настоящото дело жалбоподателят не излага конкретни твърдения за нищожност на оспорения акт. Съдът констатира, че се касае особен случай на недействителност на административния акт, обвързан изцяло с действието на влязло в сила съдебно решение. Тя се различава от обичайните случаи на нищожност – при издаване на акт от некомпетентен орган, при неспазване на законоустановената форма, при съществено нарушение на производствените правила и противоречие с материалния закон, които водят до липса на ясно изразена и конкретна воля на административния орган. Административен съд София-град е върнал преписката за ново произнасяне, като изрично е указал на ответника да издаде

мотивиран акт, при ясно отграничаване на хипотезите на чл.22, ал.2 и ал.3 от Инструкция № РД-16-10 от 01.03.2022 г. и съответно излагане на конкретни

мотиви в зависимост от посоченото основание за претендиране на неоснователно получени суми. Тези указания не са били изпълнени, като отново са възпроизведени първоначалните констатации, а цитираните текстове от индивидуалния договор и от нормативни актове не кореспондират с действителното фактическо положение. Съгласно чл.177, ал.2Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Това е самостоятелно и достатъчно основание за обявяване нищожност на оспорения акт. В заключение, обоснова се извод за недействителност на писмена покана № 29-03-539 02.04.2025 . от г , поради несъответствието й с влязло в сила съдебно решение. При условията на чл.173, ал.2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение АПК преписката се връща за ново произнасяне и постановяване на

мотивиран административен акт при стриктно изпълнение на

решение № 6314/27.05.2024г. по дело № 11680/2023г. на АССГ, ІІ-ро отд., 27 състав. С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК, в полза на „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноските, които представляват заплатена държавна такса от 50,00 /петдесет/ лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК .- , АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С град РЕШ:И ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на 29-03-539 писмена покана № от 02.04.2025 . гна директора на Столична здравноосигурителна каса. ВРЪЩАпреписката на ответника за ново произнасяне и постановяване на

мотивиран административен акт, в изпълнение на влязло в сила

решение № 6314/27.05.2024г. по дело № 11680/2023г. на АССГ, ІІ-ро отд., 27 състав. ОСЪЖДАСтолична здравноосигурителна каса с адрес: [населено място], [улица] да заплати на „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Л.“,[жк], [жилищен адрес] сумата от 50,00 /петдесет/ лева на основание чл.143, ал.1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с касационна жалба в 14 - дневен срок от получаване на съобщенията до страните за неговото постановяване. :Съдия