- Страни: Жалбоподател: А. А. Е. срещу Административен орган: Кмет на район „П.“ Столична община.
- Предмет на спора: Обжалване на Заповед РПД25-РД48-1/24.02.2025г. на кмет на район „П.“ Столична община, с която е наредено принудително изземване на общински имот частна общинска собственост на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
- Ключови моменти:
- Жалбоподателката твърди, че държи имота на годно правно основание (договор за наем) и че предходна заповед за прекратяване на наемното правоотношение (Заповед № РПД24-РД48-6/08.10.2024г.) е била обжалвана и не е влязла в сила към момента на издаване на оспорената заповед за изземване. Тя повдига и въпрос за здравословното си състояние като основание за настаняване в резервно жилище.
- Съдът установява, че оспорената заповед за изземване е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административно-производствените правила.
- Съдът извършва служебна справка и констатира, че Заповед № РПД24-РД48-6/08.10.2024г. за прекратяване на наемното правоотношение е била обжалвана, но жалбите срещу нея са отхвърлени с Решение № 3607/03.02.2025г. на АССГ, което е окончателно по чл.46, ал.5 ЗОС.
- В резултат на това, правното основание за ползване на имота е отпаднало на 03.02.2025г.
- Оспорената Заповед РПД25-РД48-1/24.02.2025г. за изземване е издадена след тази дата, когато имотът вече се държи без правно основание, което е предпоставка за издаването ѝ по чл.65, ал.1 ЗОС.
- Съдът приема, че административният орган е действал при условията на обвързана компетентност.
- Въпросът за здравословното състояние и възможността за настаняване в резервно жилище е обявен за неотносим към производството по чл.65, ал.1 ЗОС.
- Решение: Съдът ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Е. срещу Заповед № РПД25-РД48-1/24.02.2025г., издадена от кмета на район „П.“ Столична община.
Р Е Ш Е Н И Е № 32061 гр. София, 01.10.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , второ отделение 27 състав, в публично заседание на 23.09.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Димитър Петров при участието на секретаря Цветанка Митакева, като разгледа дело номер 3490 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал.4, от Закона за общинската собственост (ЗОС), вр. чл.145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. АПК. Образувано е по жалба на А. А. Е., чрез адв. Д., срещу Заповед РПД25-РД48-1/24.02.2025г. на кмет на район „П.“ Столична община, с която на основание чл.65, ал.2 ЗОС е наредено принудително да се изземе имот частна общинска собственост. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като държи общинския имот на годно правно основание – сключения договор за наем. В тази връзка поддържа, че наемното правоотношение не е прекратено, тъй като Заповед № РПД24-РД48-6/08.10.2024г. издадена от кмета на район „П.“, е обжалвана от нея и въз основа на жалбата е образувано адм.дело № 20247010710660/2024г. на АССГ, 23 състав. По тези съображения твърди, че не е отпаднало правното основание, въз основа на което държи имота, поради което оспорената заповед за изземването му е незаконосъобразно и прави искане да бъде отменена. Поддържа и, че здравословното състояние на жалбоподателката се влошило, което е основание по чл.28 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, за настаняването ѝ в резервно жилище, което обстоятелство също следва да бъде съобразено от общинската администрация. Ответникът – кмет на район „П.“ – Столична община, чрез своя пълномощник оспорва жалбата. Софийска градска прокуратура, не заявява становище. След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е приложената по делото Заповед РПД25-РД48- 1/24.02.2025г., издадена от на кмет на район „П.“ СО, с която на основание чл. 65, ал.2 ЗОС и чл.34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (Наредбата), е наредено да се изземе общинско жилище – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.929.2.21 съгласно КККР, представляващо: апартамент № 21, ет.7, вх. А, [жилищен адрес][жк](АОС № 3378/16.03.2020г.), което се държи без правно основание от жалбоподателката А. А. Е. и членовете на домакинството – Н. А. Е. – сестра. Като основание за издаване на обжалвания акт е посочена Заповед № РПД24-РД48-6/08.10.2024г. на кмета на район „П.“, с която е прекратено наемното правоотношение възникнало по силата на заповед за настаняване № РПД19-РД66-57/28.10.2019г. и сключения въз основа на нея договор за наем по чл.22, ал.1 от Наредбата, с рег.№ РПД19-ДГ66-91/28.10.2019г., което правоотношение е прекратено, тъй като домакинството не отговаря на условията по чл.5, ал.2, т.5 и т.6 от Наредбата. Посочено е, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е получена от А. Е. на 09.10.2024г. и от Н. Е. – на 15.10.2024г. Домакинството не е освободило доброволно общинския имот в срока определен в горецитираната заповед и удължен с писмо изх.№ към РПД19-ГР94- 2027/7/01.11.2024г., с оглед на което е наредено изземването на жилището. Посочено е в заповедта, че се издава въз основа на Констативен акт № РПД25-КП71-49/18.02.2025г. изготвен от началник отдел „УОС и ЖФ, РКТД“, също приложен по делото. Приети са като писмени доказателства по делото документи за здравословното състояние на жалбоподателката: Етапна епикриза, издадена от Клиника по неврохирургия при ВМА, от която се установява, че жалбоподателката е била хоспитализирана в клиниката, като на 27.01.2025г. е извършена оперативна интервенция; Служебна бележка от болница „С.“ за провеждана рехабилитация. За изясняване на относимите по делото обстоятелства, с оглед твърдението на жалбоподателката, че не е отпаднало правното основание, на което държи имота, по делото е изискана справка за страни и предмет на производството по адм.дело № 10660/2024г. на АССГ, 23 състав, от която се установява, че делото е образувано по жалби подадени от А. А. Е. и Н. А. Е., чрез пълномощника им - адв. Р . Д. срещу Заповед №РПД24-РД48-6/08.10.2024 година, издадена от кмета на Столична община-район „П.“, с която на основание чл.46, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗОС и чл.33, ал.2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО или само Наредбата) е прекратено наемното правоотношение, възникнало по силата на Заповед за настаняване № РПД19-РД66-57/28.10.2019 г. на кмета на район „П." и сключеният въз основа на нея Договор за наем по чл.22, ал.1 от НРУУРОЖТСО, рег. № РПД19-ДГ66-91/28.10.2019 г. между район „П." и А. А. Е., ЕГН [ЕГН] и членовете на домакинството й, а именно: Н. А. Е.- сестра, относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.929.2.21 съгласно КККР , представляващ апартамент № 21, ет.7, вх. „А“, [жилищен адрес][жк], състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, частна общинска собственост (АОС № 3378/16.03.2020 г. на Район „П.“), поради отпадане на условията за настаняване в общинско жилище.
С
решение № 3607/03.02.2025г. жалбите са отхвърлени, което решение на основание чл.46, ал.5 ЗОС, е окончателно. Тези обстоятелства не са спорни между страните и се установяват от приетите писмени доказателства. Въз основа на така събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното: Заповедите по чл.65, ал.1 ЗОС за изземване на общински имот, подлежат на обжалване по реда на АПК, на основание чл.65, ал.4Чл. 65. ⚖️ Практика (6) Общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Уведомяване за предстоящо издаване на общ административен акт ЗОС. Съгласно правомощията си по чл.146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК съдът при преценка законосъобразността на административния акт проверява дали е издаден от компетентен орган (т.1), в съответната форма (т.2), допуснато ли е съществено нарушение на административно-производствени правила при издаването му (т.3), налице ли е противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби (т.4) и несъответствие с целта на закона (т.5), като съдът не е ограничен от посочените от оспорващия основания, а проверява всички основания по чл.146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК. Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт (чл.142, ал.1Чл. 142. ⚖️ Практика (29) (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. (2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Публикуване на протокол АПК). Оспорената заповед е издадена от компетентен орган на основание чл.65, ал.2 ЗОС, в предвидената от закона форма, с ясно изложени
мотиви и разпоредителна част – съответстваща на изложените обстоятелства. В производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила ограничили правото на защита на жалбоподателката. Налице е и предвиденото в закона основание за изземване на общински имот, който се държи без основание. Съгласно разпоредбата на чл.65, ал.1 ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. От текста на нормата е видно, че за упражняване на законовото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: недвижим имот, който да е общинска собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без основание. В конкретния случай, не е спорно, че имотът е общински и, че жалбоподателката и нейното домакинство го ползват по силата на Заповед за настаняване № РПД19-РД66-57/28.10.2019 г. на кмета на район „П." и сключеният въз основа на нея Договор за наем по чл.22, ал.1 от НРУУРОЖТСО, рег. № РПД19-ДГ66-91/28.10.2019г. Не е спорно, че кметът на район „П.“ е издал заповед за прекратяване на наемното правоотношение - Заповед №РПД24-РД48-6/08.10.2024г., но жалбоподателката противопоставя възражението, че към датата на издаване на оспорената в настоящото производство заповед за изземване на имота, не е било налице посоченото в нея основание, тъй като Заповед №РПД24-РД48-6/08.10.2024г. е била оспорена по съдебен ред и не е влязла в сила. От извършената по настоящото дело служебна справка обаче, се установява, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение - Заповед №РПД24-РД48-6/08.10.2024г., е влязла в сила на 03.02.2025г. – датата на която е постановено съдебното решение по оспорването ѝ –
решение № 3607/03.02.2025г. по адм.дело № 10660/2024г. на АССГ, 23 състав – приложено към делото. Решението на административния съд, на основание чл.46, ал.5 от ЗОС е окончателно, респ. от датата на постановяването му заповедта по чл.46, ал.2 ЗОС е влязла в сила и настъпва предвидения в разпоредбата правен ефект – в случая прекратяване на наемното правоотношение възникнало по силата на Заповед за настаняване № РПД19-РД66-57/28.10.2019 г. на кмета на район „П." и сключеният въз основа на нея Договор за наем по чл.22, ал.1 от НРУУРОЖТСО, рег. № РПД19-ДГ66-91/28.10.2019 г. между район „П." и жалбоподателката А. А. Е., и членовете на домакинството ѝ. С прекратяване на наемното правоотношение по реда на чл.46, ал.2 ЗОС, отпада и правното основание, на което общинският имот се държи. В тази връзка и оспорената в настоящото производство заповед за изземване на имота – Заповед РПД25-РД48-1/24.02.2025г., е издадена след като вече е отпаднало правното основание, на което общинският имот е бил ползван, който момент е настъпил на 03.02.2025г. – датата на постановяване на решението на административния съд по чл.46, ал.5 ЗОС. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОбС административният орган действа при условията на обвързана компетентност - когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. Имотът е общински, правното основание на който е бил ползван от жалбоподателката и нейното домакинство е отпаднало на 03.02.2025г., поради което и законосъобразно е издадена обжалваната в настоящото производство Заповед РПД25-РД48-1/24.02.2025г. Обстоятелството, дали с оглед си здравословното си състояние жалбоподателката има право да бъде настанена в резервно жилище, не е относимо и не следва да се разглежда в настоящото производство, което има за предмет проверка налице ли са основанията предвидени в относимата разпоредба на чл.65, ал.1 ЗОС, за изземване на общинско жилище. Установи се, че те са налице към датата на издаване на оспорената заповед, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото, право на разноски има ответникът на основание чл.143, ал.3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК, но такива не следва да се присъждат, тъй като не се претендират. Воден от горното, Административен съд София – град, 27 състав, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалба на А. А. Е., срещу Заповед № РПД25-РД48-1/24.02.2025г., издадена от кмета на район „П.“ Столична община. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ:
Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: болница)
