Решение № 32222 по адм. д. № 7648/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 32222 гр. София, 02.10.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Първо отделение 26 състав, в публично заседание на 02.09.2025 г. в следния състав: при участието на секретаря Богданка Гешева и при участието на прокурора Яни Костов, като разгледа дело номер 7648 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е образувано по жалба на Б. И. ЛНЧ [ЕГН], гражданин на Х., [дата на раждане] , с адрес: [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] подадена чрез адв. Л., съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. В, ап. 27, срещу

Решение № 3383/12.05.2025 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. И.. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречието му с материалните норми на бежанското право – национални, общностни и международни. Сочи се в жалбата, че през 2018 г. в Х. започва т.н. Хаитянска криза, която води до пълен разпад на държавността, овладяване на 80% от територията от банди и превръщане на страната в транзитен център за трафик на наркотици, единственото международно летище е затворено от последното тримесечие на 2024 г., Д. република е затворила границата си с Х. поради големите вълни от бежанци и трафика на оръжие за хаитянските банди от близо година. Държавата се владее от криминални банди, чиято цел е да я превърнат в световен търговски и транзитен център за наркотични вещества. Сочи се, също така, че по данни на Международната организация за миграция вътрешно разселените бежанци са 1 300 000, а успелите да напуснат острова – над 200 000. Съветът за сигурност на ООН е приел множество резолюции относно Х., ООН призовава световната общност да не връща хаитянски граждани в страната по произход. Не се оспорва обстоятелството, че жалбоподателят е влязъл законно в България и е потърсил убежище едва след като е изтекло разрешението му за пребиваване, но към датата на изтичане на разрешението му за пребиваване Б. И. изрично е заявил, че е напуснал Х., за да се спаси от насилието, дошъл е в България с отпусната стипендия, не е имал друго основание за удължаване на престоя си в България, международното летище в Х. е затворено, както и Д. република е затворила гранците си с Х.. Твърди се, че в Х. цари безогледно насилие, като в бандите участват 10-12-годишни деца, за които стрелбата и насилието е единственият начин да получават ежедневно храна. Изложени са съображения, че 80% от територията се контролира от банди, както и че съгласно практиката на ЕС не може да има сигурна зона в страна, обхваната от повсеместно насилие. Сочи се, че жалбоподателят е член на неправителствена организация „Приятели на Х.“, която е различна от Общността от държави, които са предприели международни инициативи под мотото „Приятели на Х.“, тази организация е регистрирана по законодателството на Република Х., оспорващият е участвал в дейността й и продължава да участва дистационно и сега, срещу него от бандите са извършвани нападения. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да върне преписката на административния орган с указания. В съдебно заседание, оспорващият, лично и в присъствие на преводач, както и чрез процесуалния си представител адв. Л., поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Заявява, че в Х. е работел в публична организация от 2013 г., като до 2019 г. е живеел много добре. Започнал да получава заплахи поради ангажимента си към демокрацията, неговите политически убеждения и борбата против наркотиците в Х., поради това е напуснал страната си, за да спаси живота си. Моли да му бъде предоставен временно хуманитарен статут, докато ситуацията в Х. се подобри и да се прибере в страната си, за да продължи живота си. Посочва, че в Х. е хаос и безразборни убийства. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Моли да се потвърди оспореното решение на Председателя на ДАБ. Прокурорът от СГП изразява становище за неоснователност на жалбата, пледира да бъде потвърдено оспореното решение като правилно и законосъобразно. Административен съд София - град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по молба на Б. И. за предоставяне на международна закрила до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет с вх. № ПМЗ-ОК-897 от 23.12.2024 г. на Регистрационно-приемателен център – С. (РПЦ – [населено място]). Личните данни на молителя са установени въз основа на представен паспорт № DL5415652, Тип: Р , издаден на 16.07.2019 г. от Х., валиден до 15.07.2019 г., регистрирано в ДАБ с регистрационен лист рег. № УП 23867/23.12.2024 г., видно от които търсещото закрила лице се индивидуализира с имената Б. И., гражданин на Х., [дата на раждане] в [населено място], Х., неженен, етническа принадлежност хаитянин, религия католик, с висше образование, координатор човешки ресурси по професия, в приложение към регистрационния лист са посочени имената на бащата, майката, братята и сестрите на търсещия закрила. Съставена е Евродак дактилоскопна карта. Чуждият гражданин е информиран за процедурата, която ще бъде следвана, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС. Запознат е с информация за обработване на личните данни на чужденци, търсещи международна закрила. П. е декларация за съгласие за събиране на информация. На 06.01.2025 г. с Б. И. е проведено интервю, в присъствие на адвокат Л. и преводач, в което чуждият гражданин заявява, че е роден в [населено място], Х., живял е в този град от раждането си до 2006 г., след това са се преместили в [населено място] о П., където са купили къща. На 20.09.2022 г. е напуснал Х. легално с паспорт, с издадена транзитна френска виза и е отпътувал за Турция, останал е в [населено място] около една седмица, за да изчака получаването на виза от българското консулство. На 07.10.2022 г. с автобус от Турция е пристигнал в Република България по собствено желание, легално, с паспорт и виза за обучение. Не е напускал Х. преди това. От Университетската агенция на франкофонията със седалище в Х. му е предоставена стипендия за обучение в [населено място] към филиал на Белгийски университет за период от една година. Дипломата му е връчена през месец ноември 2024 г. Има висше образование, завършил е тригодишен курс по публична администрация в Х. и е дошъл в България, за да получи магистърска степен. В хода на интервюто разказва, че не е участвал пряко в политическа партия, но е бил временно съветник в опозиционната политическа партия „Движение третият път“ в Х. от 2019 г. до 2020 г. Уточнява, че е от създателите на организацията „Приятели на Х.“ от 2013 г., призната правно през 2015 г. От 2013 г. до 2016 г. е осъществявал дейност като съветник в организацията, след което е станал координатор и е един от ръководителите, но длъжността не е платена и подлежи на преизбиране. И към настоящия момент все още е координатор на „Приятели на Х.“. В момента организацията изпълнява два проекта, които са финансово подкрепени от две международни организации - „Международната организация на франкофонията“ и „Организация на американските държави“, участва в разглеждането на съдържанието на плановете и приподписва някои решения, които взема организацията. Дейността на организацията е свързана с работа с населението на Х. с цел формиране на знания за участие в изборния процес, как да се насочват към кандидатите и как на изборите да се спазват демократическите принципи и методи. Също така организацията съдейства за участие на населението в политическия живот, за приемане на принципите на демокрацията и се бори срещу употребата на дрога сред населението. Съобщава, че като координатор на организацията „Приятелите на Х.“ е бил пряко заплашен от политическите власти - президента, сената и групировките, занимаващи се с трафик на дрога, които са се групирали помежду си в организации и се наричат картели. Заявява, че не познава хората, които са го заплашили и не може да ги идентифицира. През месец юли 2020 г. къщата им в район „Фонтамара“,[жк], [населено място] о П. е нападната, успели са да останат живи, защото никой от членовете на семейството му не е бил в дома им. От съседите знае, че нападателите са били въоръжени, тъй като са стреляли по къщата им, счупили са оградата, влезли са вътре и са разрушили някои мебели. Определили са се като привърженици на политическата власт и са носили розови гривни, характерни за привържениците на хаитянската партия „Т. К.“. След случая цялото му семейство са се преместили и са отишли на друг адрес в околностите на [населено място] о П. в район „К.-Фьо“,[жк]. Впоследствие през месец ноември - декември 2021 г. къщата им е била отново нападната и опожарена, заедно с други съседни къщи. При извършване на нападението той и майка му са били на работа, брат му е бил на училище, а сестра му е била в университета, само баща му е пребивавал в къщата, когато е започнала атаката, но е успял да избяга през задната врата. Не е уведомил полицията за извършеното нападение над дома им, тъй като според него полицаите и политиците са почти едно и също в Х. и е мислел, че няма да има резултат и още повече ще се увеличи несигурността на семейството му. От този момент сменят кварталите и търсят спасение, живеят при приятели в [населено място], не са имали проблеми от преместването им в [населено място], тъй като нападателите не са разбрали къде живеят, поради което е решил да напусне Х.. Докато е живял в [населено място], е работил в Националния архив, тъй като от 2018 г. е назначен в посочената администрация в [населено място] о П. като асистент на Началника на отдел „ Човешки ресурси“. Съобщава, че подобни атаки към членове на организацията „Приятели на Х.“ не се случват за първи път и някои от неговите другари вече са били нападани, счита, че нападателите са от политическата власт в страната. Разказва, че, след като е назначен като координатор на организацията, е имал няколко публични изявления, които са се състояли в затворен кръг, затворени помещения, салони, училища, но не и на улицата или на обществени места и е предположил, че ще бъде поредната жертва. В хода на интервюто търсещият международна закрила разказва, че през 2021 г. в Х. е убит президента М. и е назначен А. А., вследствие на което в страната са започнали беззакония и бандитизъм. В момента в държавата му по произход управлява Президентски съвет от девет човека, сред които фигурират и членове на партията „Т. К.“, които заявяват, че искат да подобрят положението в държавата, сигурността на гражданите и обществения ред, но всъщност се оказва, че положението става все по-лошо и по-лошо и главно след убийството на президента М.. Обещали са, че през 2025 г. - 2026 г. ще бъдат организирани избори в Х., тъй като последните са проведени през 2016 г. Уточнява, че представители на партията „Т. К.“ са гангстери и формално не участват в Президентския съвет, но участват фактически. В очакване да се сложи ред в държавата са пристигнали 400 войници от К.. 2016 г. - 2017 г. в страната е започнала политическа нестабилност, която е довела до несигурност поради създаването на различни гангстерски групи, които са в съюз с политически деятели и в момента в Х. е пълен хаос. Около 80 % от територията на страната се контролира от гангстерските групи, като членовете им убиват, отвличат и измъчват населението. Полицията и армията не могат да се справят, тъй като гангстерите ги превъзхождат както по численост, така и по въоръжение. Начело на тези групи са политически лица, като отрядите се състоят от 70 % от непълнолетни деца войници. Страхува се за живота си и не може да се завърне в Х.. От напускането му на Х. положението още повече се е влошило и счита, че при евентуално негово завръщане ще бъде открит и хората от партията „Т. К.“, които са най-близки до гангстерските среди, ще се саморазправят с него. Посочва, че още на летището ще разберат, че се е завърнал, тъй като полицията и всички служители работят за „Т. К.“. При напускането му положението не било толкова хаотично и е успял свободно да премине през контролните органи. След като със семейството му са се преместили да живеят при различни хора в [населено място] след края на 2021 г. е преустановил работата си в организацията „Приятелите на Х.“. Счита, че с приближаващите избори ситуацията в Х. ще се ожесточи още повече. Не може да се върне в Х., докато не се възстанови стабилността. Живял е в България две години, мислел е, че ситуацията в държавата му на произход ще се подобри, но всъщност ситуацията се е влошила, през ноември 2024 г. войската е стреляла срещу самолет, който се е опитал да кацне в П. о П. и оттогава няма полети до столицата на Х., в Х. всеки лично получава заплахи, разказва, че шефът на гангстерската групировка Миханор през ноември 2024 г. е убил 187 души без причина, служебната кола, с която е отивал да получи дипломата си през 2022 г., е била нападната – счита, че атаката е била срещу него лично. Иска да се върне в Х., защото там е всичко, което притежава, но се страхува от „Т. К.“, които със сигурност ще го открият и ще се саморазправят с него. В Х. не е задължителна военната служба, не е служил в армията, не е арестуван в държавата си на произход, не е осъждан, християнин е по убеждение, официалната религия в Х. е католическата и той принадлежи към тази религия, не е участвал в религиозни организации, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не е имал проблеми, свързани с етническата принадлежност. Не е членувал във въоръжена групировка или формирование. Не иска да се връща в Х. заради заплахите и обстановката там. В заключителната част на протокола от проведеното интервю е отразено, че интервюто е проведено на разбираем за него език, че разбира смисъла на написаното и не отправя възражения и допълнения по него. Интервюто е проведено в присъствието на преводач и адвокат, което е удостоверено с положени от тях подписи. След извършена преценка на относимите факти административният орган е приел, че от изложената от Б. И. бежанска история се установява, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а именно: по причини, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Прието е, че чуждият гражданин не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване от страна на държавата, от партии или организации, или от недържавни субекти, включително международни организации, като същите не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Статут на бежанец се предоставя единствено на лично основание, при наличие на преследване по някоя от хипотезите на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, които условия в конкретния случай административният орган е приел, че не са изпълнени. След обсъждане на изнесените от молителя факти и обстоятелства административният орган е приел, че не може да се направи обоснован извод за наличието на основателни опасения от преследване в държавата му по произход по някои от признаците, описани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В бежанската история няма нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо търсещия международна закрила акт на преследване от страна на официалните власти в Х., която се явява страната по произход за чужденеца. Посочено е, че в хода на интервюто са установени редица съществени противоречия и несъответствия при излагане на бежанската история, поради което е прието, че опасенията на търсещия международна закрила са единствено негови предположения, които не са подкрепени с каквито и да било доказателства. Въз основа на информацията, съдържаща се в Справка с вх. № МД-02-205/09.04.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС, е прието, че не се установява негативно отношение на държавната власт към членовете на „Приятели на Х.“, няма данни организацията да извършва дейност, касаеща изборния процес в страната, както посочва молителят в интервюто, а дейността й е изцяло съсредоточена за предоставяне на медицински грижи, като към настоящия момент основните области на обслужване са здравеопазване, образование, чиста вода, селско стопанство и икономическо развитие. В оспореното решение е формулиран извод, че заявеното нежелание от страна на търсещия международна закрила да се завърне в държавата си по произход „...докато не се възстанови стабилността в държавата, защото всеки лично получава заплахи...“ не може да бъде възприето като основателни опасения от преследване. Като допълнителен мотив за липсата на доказателства за наличието на пряка заплаха спрямо него в държавата му по произход по някои от критериите, разписани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, се сочи, че чуждият гражданин е пристигнал легално в Република България на 07.10.2022 г., по собствено желание, с цел обучение по предоставена стипендия от Университетската агенция на франкофонията със седалище в Х. за обучение в [населено място] към филиал на Белгийски университет за период от една година, дипломата му е връчена през месец ноември 2024 г., след което е подал молба за закрила на 23.12.2024 г. в ДАБ при МС две години след влизането му на българска територия, като не излага относими по ЗУБ причини за забавянето. Във връзка с гореизложеното е формулиран извод, че нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещия закрила поради причини, релевирани в закона, статутът на лицето следва да е породен от обективна ситуация, каквато не е установена в настоящия случай. Реално в бежанската си историята чужденецът не навежда твърдения за репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Също така от изложеното от търсещия международна закрила не може да се направи извод, че ще бъде подложен на бъдещо насилие и репресии при евентуално завръщане в държавата си по произход. От проведеното с него интервю се установява, че официалната власт в Х. няма негативно отношение към него. Напуснал е страната доброволно и по собствена воля, необезпокоявано от официалната власт. Не е арестуван и не е осъждан в държавата си по произход. Предвид изложените от търсещия закрила опасения от действията на представители на партия „Т. К.“ е изискана информация, касаеща съществуването и дейността на посочената партия. Въз основа на Справка с вх. № МД-02-205/09.04.2025 г. е прието, че няма данни в посочената партия да участват групировки и/или гангстерски банди, действащи на територията на П. о П., в този смисъл е прието, че не са налице доказателства за достоверност на изложеното от молителя. С оглед на заявената от Б. И. бежанска история и във връзка с гореизложеното е направен извод, че в конкретния случай не се установяват опасения за сигурността на живота на молителя в държавата му по произход, които да са относими към признаване на качеството му на бежанец и предоставяне на закрила по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. За търсещия международна закрила липсват предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 9, тъй като не е посочил член от семейството му да има предоставен статут на бежанец в Република България. В този смисъл административният орган е приел, че искането на Б. И. в частта за предоставяне на статут на бежанец по реда на чл. 8 от ЗУБ следва да бъде отхвърлено като неоснователно. От събраните доказателства по административната преписка и от бежанската история на чужденеца административният орган е формирал и извод, че кандидатът не е напуснал държавата си по произход поради реалната опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито са налице данни, че е бил заплашен от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тъй като не е имал никакви проблеми както с официалните власти в страната, така и с която и да било групировка на територията й, поради което спрямо него не съществува бъдещ или евентуален риск от тежки посегателства. Причините са напускането на страната на произход били изцяло лични и базирани на желанието му за обучение и по-добър живот, на което сочело и обстоятелството, че е подал молба едва след като е приключил своето образование в Специализиран институт на Франкофонията по администрация и мениджмънт в [населено място] и е изтекло издаденото му разрешение за легален престой на територията на Република България. Предвид на посочените обстоятелства е формулиран извод, че не може да се приеме, че чуждият гражданин е бил принуден да отпътува от държавата си на произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително, отнасяне, или наказание. Срещу него не са били предприети такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Предвид изложеното в решението е прието, че кандидатът не е напуснал страната си на произход поради обстоятелствата, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ - поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, в този смисъл за него не не съществуват законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. т. 1 и т. 2 от ЗУБ. С позоваване на Справка с вх. № МД-02-4/03.01.2025 г. и Справка с вх. № МД-02-155/12.03.2025 г., издадени от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС и изготвения от HRW - H. R. Watch Световен доклад за 2025 г. – Х. относно актуалната обстановка в Х. в оспореното решение административният орган е отрекъл и приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ в конкретния случай. Обсъдена е съдържащата се в посочените справки информация и е прието, че ситуацията със сигурността в Х. в много части на страната остава напрегната и неспокойна, като основно положението със сигурността е нестабилно в столицата на страната, но няма данни за наличието на въоръжени конфликти в държавата, които да достигат нивото на безогледно насилие. От съдържащата информация относно актуалната обстановка в държавата по произход на търсещия международна закрила се установява, че по отношение на него не са налице сериозни и потвърдени заплахи, за да се счита, че, ако се завърне в Х., би бил изправен пред реален риск от тежки посегателства. Налице е информация за наличието на сблъсъци между създадените банди в столицата на Х., но липсва информация за несигурност и сблъсъци в останалите населени места в страната. В случая следва да се вземе под внимание и установеното позициониране на конфликта и липсата на данни за ескалацията му. Прието е, че, предвид съществуващата актуална обстановка в държавата по произход на търсещия международна закрила, за него съществува възможност да се установи в която и да било част на Х., още повече, че по негови данни от раждането си до 2006 г. и впоследствие след месец ноември - декември 2021 г. е живял в [населено място], към настоящия момент родителите му, брат му и сестра му живеят в [населено място], Х., като чуждият гражданин може да се установи при тях, тъй като заявява, че не са имали проблеми. Въз основа на актуалните данни в посочените справки е формулиран извод, че не може да се приеме, че в държавата съществува вътрешен или международен въоръжен конфликт, доколкото актовете на насилие имат спорадичен характер. Положението в страната следва да се оцени като несигурно и напрегнато, но то не следва да се оценява като повсеместно и безогледно. Инцидентите не са от естество да предизвикат масов ефект. При изследване на териториалния обхват и степента на насилието в Х. се констатира, че в държавата по произход на чужденеца, въпреки някои проблеми със сигурността и наличието на изблици на насилие в някои области на страната, не е налице въоръжен конфликт по смисъла, заложен в международното право и правото на европейския съюз. Въпреки оценяването на положението в някои части на страната като несигурно и напрегнато не следва насилието да се определя като безогледно, не трябва да се очаква, че което и да е правителство може да гарантира сигурността на всички граждани в дадената страна. Поради това обичайните трудности, които ще има такова лице, не могат да обосноват извод за нарушение на основните права до степен, че да представлява основание за предоставяне на международна закрила и съответно нарушаване на основни права по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, конкретно чл. 3, принципа за забрана за обратно връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., както и чл. 19, ал. 2 от Хартата за основните права на Европейския съюз. С оглед на изложената информация относно ситуацията в Х. е формулиран извод, че не е налице въоръжен конфликт и нивото на безогледно насилие в страната, разглеждано като цяло, не достига това ниво, определено като такова по смисъла на чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС. Към настоящия момент не съществуват доказателства за това, че ситуацията в Х. достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжените групировки, които нападат населението или отделни негови групи, т.е. не са налице предпоставките на чл, 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, б. „в“. от Директива 2011/95/ЕС. Административният орган е посочил, че, доколкото в случая не се установяват никакви индивидуални тежки заплахи срещу живота или личността на Б. И., за да се предостави хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, безогледното насилие в Х. следва да е изключително, което не се констатира от приложените справки, издадени от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС, както и от изготвения от HRW - H. R. Watch Световен доклад за 2025 г. – Х.. В конкретния случай няма добре обосновани опасения от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата за международна закрила, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. От изложената от чужденеца бежанска история не се установява бъдещ риск от преследване от страна на държавата, както и не се констатират негативни последици спрямо него поради единствения факт на напускане на Х. - доброволно и по собствена воля. Доколкото цялостната оценка на ситуацията в страната не позволява да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, в конкретния случай не може да се приеме, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си на произход, чужденецът би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. За чуждия гражданин не съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, поради което е формулиран извод, че искането му за международна закрила и в тази му част е неоснователно. Допълнително е прието, че за хаитянския гражданин липсват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е посочил член от семейството му да има предоставен хуманитарен статут в Република България. Обстоятелствата в конкретния случай не сочат и основание за предоставяне на хуманитарен статут и по други хуманитарни причини, предвидени в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Посочените от кандидата лични

мотиви и желанието му да живее в Република България не могат да бъдат оценени като релевантни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Прието е, че завръщането на Б. И. в Х. не би представлявало сериозен риск за неговия живот и здраве. Въпреки информацията за съществуващо в Х. насилие, породено от действащи банди и конкретно в столицата на държавата, са налице и безспорни данни за предприети множество мерки за овладяване на безредиците както от страна на преходното правителство, така и от страна на действащите сили на Многонационалната мисия за подкрепа на сигурността. Във връзка с горното с оспореното решение, издадено от Председателя на ДАБ при МС, на Б. И. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е съобщено на оспорващия на 07.07.2025 г. видно от отбелязване върху същото. Жалбата е подадена в Административен съд София-град, чрез административния орган, на 21.07.2025 г. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, която е адресат на оспорения административен акт, с право и интерес от оспорването, в преклузивния срок по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ и е процесуално допустима. По същество жалбата е частично основателна по следните съображения: Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган съобразно правомощието на Председателя на Държавна агенция за бежанците по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ да предоставя, отказва, отнема или прекратява статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Жалбоподателят Б. И., гражданин на Х., търсещ закрила, е чужденец по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ - не е български гражданин, не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария. Съдът не установява при постановяването на решението да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е налице нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в административното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила. В хода на производството пред решаващия орган с гражданина на Х. е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език и в присъствие на адвокат. Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Представената от жалбоподателя бежанската история и фактите по преписката са обсъдени в

мотивите на обжалваното решение. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна

мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са

мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е формулирал изводите си след съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства в административната преписка, проведеното интервю с жалбоподателя и личната му бежанска история, както и справката за актуалната обстановка в Х.. Съгласно чл. 1а, ал. 2 ЗУБ международната закрила включва предоставянето на статут на бежанец или на хуманитарен статут. на статут на бежанец и на хуманитарен статут са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход. Определящо за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е понятието „преследване“ по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека и които да са достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание. Следователно понятието „преследване“ следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и отнасянето към всеки от посочените елементи следва да бъде съобразено и с конкретната бежанска история на чужденеца. В хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански статут на чуждия гражданин. Той не е обосновал наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, събраните в административното производство доказателства не установяват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито се сочат конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В този смисъл извършената преценка, че по отношение на конкретния търсещ закрила не са налице предпоставките за даване на статут на бежанец, се явява правилна. Представената от жалбоподателя бежанската история и фактите по преписката са обсъдени подробно в

мотивите на обжалваното решение. Жалбоподателят не доказва срещу него да са предприети реални действия на преследване. Изнесените в интервюто от чуждия гражданин факти правилно се интерпретират от органа като такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещия закрила на основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група е имало преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което същият основателно се страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещия закрила поради причините, които се релевират в закона. Правилен и обоснован е изводът на ответника за липсата на каквито и да е конкретни данни за осъществено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от такова по някоя от причините, установени в чл. 8 от ЗУБ при пребиваването му на територията на Х.. Анализът на изложената бежанска история налага извода, че причините за напускане на страната му на произход са изцяло лични и заплахите срещу него са криминални и като такива стоят извън предметния обхват на ЗУБ. Защитата срещу криминални посегателства може да се търси по наказателноправен ред. От изнесените в интервюто данни следва, че жалбоподателят напуска страната си на произход, воден от желание да отиде в страна с висок стандарт на живот, за да може да учи. Чуждият гражданин не е подал молбата си за закрила веднага при влизането си в България, нито при затваряне на летището в Х. и осуетяване на възможността за връщането му там, а е изчакал да завърши образованието си. В конкретния случай обстоятелства, релевантни по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, не се установяват по категоричен начин. Както е посочено и в разясненията, дадени в т. 39 от Решение на СЕС по дело С-465/07, тежестта на доказване е за жалбоподателя, който твърди, че ще е засегнат живота му, ако се върне в страната по произход. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателят не доказва да е засегнат поради присъщи на личното му положение елементи. На правилността на извода на административния орган за липса на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на оспорващия Б. И. не се отразява обстоятелството, че, анализирайки изложеното от търсещия закрила, е разгледана и обсъдена организацията „Приятели на Х.“, която е Общност от държави, предприели международни инициативи под мотото „Приятели на Х.“, а не неправителствената организация „Приятели на Х.“, създадена и регистрирана по законодателството на Република Х., в чиято дейност е участвал оспорващият. Принадлежността на Б. И. към посочената организация „Приятели на Х.“, за съществуването на която са представени доказателства, не води до различен извод. Конкретни данни и доказателства за негативно отношение на държавната власт на Х. към членовете на тази организация и нейната дейност не са събрани нито в административното, нито в съдебното производство. При анализа на представените документи не се установява причинно-следствена връзка между членуването му в посочената организация и твърденията за упражняване на репресии срещу него заради политическите му убеждения, които също останаха недоказани в производството. Поради изложените съображения, представените документи не могат доведат до извод, че търсещият закрила е бил преследван в Х. поради политическите си убеждения и участието си в „Приятели на Х.“. Същевременно не се установява, нито се твърди да е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ – нарушаване на основни човешки права при посоченото преследване, нито да са налице предпоставките на чл. 8, ал. 5, т. 2 или 3 ЗУБ – наличие на дискриминационни мерки и/или наказателно преследване и/или наказания, които са непропорционални. Предпоставките за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ са идентични с условията за субсидиарна закрила по чл. 2, б. “е“ във връзка с чл. 15, б. “а“, „б“ и „в“ от Директива 2011/95/ЕС. Такава международна закрила може да се предостави на чужденец, за който има сериозни основания да се смята, че, ако бъде изпратен обратно в държавата му на произход, или при лице без гражданство – в държавата на предишното обичайно местопребиваване, той би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция (т. 1), изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание (т. 2) или тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт (т. 3) и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрила от тази държава. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на СЕС съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините „изтезания“ и „нечовешко или унизително отношение или наказание“. Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 от ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 от ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. В конкретния случай чужденецът не посочва данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Съдът намира, че въз основа на посоченото от молителя в интервюто правилно и обосновано решаващият орган е приел, че по отношение на кандидата не се установяват осователни опасения от преследване по причините, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, доколкото същият не е навел обосновани твърдения, че в страната си на произход е бил подложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Съдът приема, обаче, че направените в оспореното решение изводи относно липсата на предпоставки за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ в конкретния случай са материалноправно незаконосъобразни. Разпоредбата на член 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ възпроизвежда изцяло чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В Решение от 17.02.2009 г. по дело № C-465/07 на СЕС по приложението на чл. 15 б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (приложимо и по отношение на действащата Директива 95/2011) се постановява, че посочената разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Според

мотивите в т. 40 на Решение на СЕС от 9 ноември 2023 г. по дело С-125/22: Що се отнася, второ, до посегателството, дефинирано в член 15, буква в) от Директива 2011/95, което се изразява в „тежки и лични заплахи срещу живота или личността“ на молителя, следва да се отбележи, че посочената разпоредба обхваща една „по-обща опасност“ от посегателство, в сравнение с посочените в букви a) и б) от същия член. По този начин се имат предвид в по-широк план „заплахи срещу живота или личността“ на цивилно лице, отколкото определени насилия. Значението на понятието „въоръжен вътрешен конфликт“ е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като „въоръжен конфликт, който няма международен характер“ по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства, т.е. че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение и тяхната самоличност, когато степента на такова насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените тежки заплахи (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2021 г., B. D. (Понятие тежки и лични заплахи), C-901/19, EU: C: 2021: 472, т. 26 и 28 и цитираната съдебна практика). От това следва, че при извънредни ситуации като описаната в предходната точка от настоящото решение установяването дали съществува опасност от „тежки и лични заплахи“ по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95 не е обвързано от условието търсещият субсидиарна закрила да представи доказателство, че той е конкретно засегнат поради присъщи на неговото лично положение обстоятелства (вж. в този смисъл решения от 17 февруари 2009 г., Elgafaji, C-465/07, т. 43 и цитираната съдебна практика, и от 10 юни 2021 г., B. D. (Понятие тежки и лични заплахи), C-901/19, т. 27). В решение по дело С-901/19 на СЕС е прието, че член 15, буква в) от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че, за да се определи дали съществуват „тежки и лични заплахи“ по смисъла на тази разпоредба, се изисква извършването на цялостна преценка на всички обстоятелства в конкретния случай, и по-специално на тези, които характеризират положението в страната на произход на молителя (т. 40). В т. 41 се посочва, че „що се отнася до молба за международна закрила, подадена на основание член 15, буква в) от Директива 2011/95, макар в тази молба да не се посочват доказателства, присъщи за положението на молителя, от член 4, параграф 3 от същата директива следва, че преценяването на такава молба трябва да бъде извършено за всеки отделен случай, при което трябва да се вземат предвид редица елементи (т. 41). Сред тези елементи фигурират по- специално съгласно член 4, параграф 3, буква а) от посочената директива „всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата“ (т. 42). По-конкретно, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 56 и 59 от заключението си, може също така да се отчетат интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на участващите въоръжени сили и продължителността на конфликта като обстоятелства, които се вземат предвид при преценката на реалната опасност от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95 (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2014 г., Diakitй, C-285/12, EU: C: 2014: 39, т. 35), както и други елементи като географския обхват на положението на безогледно насилие, действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна или съответния регион и евентуалното умишлено насилие срещу цивилното население, извършено от враждуващите страни (т. 43). В решение от 28 юни 2011 г. ЕСПЧ е посочил като критерии при преценка на общата ситуация в дадена страна по произход дали страните в конфликта наемат методи и тактики на водене на война, които увеличават риска от цивилни жертви или директно са насочени към цивилни; дали използването на такива методи и/или тактики е било широко разпространено сред страните в конфликта; дали боевете са били локализирани или широко разпространени; броя на цивилните, убити, ранени и разселени в резултат на боевете. Тези критерии не трябва да се разглеждат като изчерпателен списък, който да се прилага във всички бъдещи случаи. Т.е. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии съдът намира, че са изпълнени. От представените по делото Справка с вх. № МД-02-4/03.01.2025 г., Справка с вх. № МД-02-155/12.03.2025 г. и Справка с вх. № МД-02- 04.06.2025 г. се установява ниво на безогледно насилие в Х. към настоящия момент. Като се има предвид заявеното в интервюто, че причината да подаде молба за закрила е промяната в положението в Х. и като съобрази изложеното в справките и достъпната информация за положението със сигурността в Х., съдът намира за необоснована преценката на административния орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. Действително, както е посочил и административният орган в оспореното решение, преходното правителство в Х. има за задача да възстанови сигурността, да поддържа върховенството на закона, да се справи спешно с хуманитарната криза и да подготви свободни и честни избори през 2026 г., дейността му се подкрепя от други карибски нации и САЩ. В представените по делото справки, обаче, извън посоченото от административния орган относно предприетите действия за стабилизация на положението в страната, които отново съгласно справките не постигат поставените си цели към настоящия момент, е посочено и, че в Х. е налице необуздано групово насилие, насилието между бандите продължава с неотслабваща сила. На фона на политическата нестабилност в страната въоръжени банди отново нападат пътнически самолети на 11 ноември, което води до отклоняване и удари на три американски самолета при кацане в П. о П., летището на града остава затворено оттогава. На 1 януари е избухнала битка между полиция и членове на банди в района на М., основното контейнерско пристанище на Х. на 9 януари спира работа поне за два дни поради натиск от банди. Бандите в Х. контролират по-голяма част от столицата П. о П., като разширяват контрола си върху част от страната, която на места действително е изпаднала в беззаконие. Г-н Шеризие, известен като Барбекю, е най-известната фигура в съюза от банди, известен като V . Ansamm, който контролира 90 % от столицата. Многонационалната мисия за сигурност, одобрена от ООН, среща съпротива в Х. и К., която трябва да ръководи мисията и да разположи 1 000 служители. Според ООН 2 500 души са убити или ранени само през първите три месеца на 2024 г. от насилие, свързано с банди, 2024 г. бележи най-много насилие за повече от две години. Някои жертви са оставени да гният по улиците, тъй като насилието е попречило на семействата да съберат телата за погребение. Според посолството на САЩ насилието между бандите ще продължи да ескалира. Бандите се опитват да завладеят общността на Kenscoff в планините на престижния квартал столицата П. о П., като официалните данни показват, че насилието е разселило над 4 000 души и е убило най-малко 50, на 13 февруари банди са подпалили части от най-голямата болница в Х., разположена в центъра на П. о П., на 14 февруари са започнали офанзива в няколко района на столицата, в това число и квартал Д., на 24 февруари са увеличили атаките, които са прогонили най-малко 12 000 души. Кенийски полицай е убит при сблъсък с членове на банда. Контролът на бандите е довел до почти пълно разрушаване на закона и реда, колапс на здравните услуги и възникване на криза с хранителната сигурност. Гангстери нападат държавни институции в карибската държава - полицейски управления, правителствени сгради и затвори, което е довело до сблъсъци със силите на сигурността, блокирани са транспортни пътища, хуманитарни пратки с помощ, болниците са атакувани и са затворени, част от държавите изтеглят дипломатически си персонал. Повече от 5 500 души са убити при насилие, свързано с банди, през 2024 г., а повече от милион души са напуснали домовете си. Според данни на H. R. от януари до октомври 2024 г. е имало над 54 000 случаи на насилие, основано на пола, както и е налице увеличение 1 000 процента на случаите на сексуално насилие с участие на деца. Степента на насилие е скочила рязко през последната година. Според оценки на S. the children 2024 г. е била най-смъртоносната година за децата и техните семейства. Относно състоянието на сигурността в Х. в справката се посочва, че бандите са засилили атаките в столицата и извън нея, оставяйки кенийски полицай убит, както и, че засилената бандитска офанзива и по-нататъшното влошаване на ситуацията със сигурността е накарало няколко държави от ЕС да изтеглят част от дипломатическия си персонал. Около 12-13 март са ескалирали атаките в П. о П., Н. „Лекари без граници“ на 15 март преустановяват дейността си поради ескалирало насилие. Бандите атакуват места в [община], на 31 март са атакували [населено място], атаката се е разпространила и в близките райони, което е принудило 51 000 жители да избягат. През 2024 г. са регистрирани повече от 60 случая на линч от така наречените бригади за самоотбрана, налице са съобщения за масови убийства, извършени между 6 и 7 декември в квартал Wharf Jeremie в C. S.. Ситуацията се влошава и по отношение на храните и медицинските консумативи. Според неправителствени групи въоръжени групировки сега контролират около 90 процента от П. о П.. От общодостъпните източници на информация и официалните изявления на главния секретар на ООН от 18.07.2024 г. се установява, че ситуацията със сигурността в Х. бързо се влошава. Съобщава се за множество трупове по улиците и за стотици хиляди вътрешни бежанци. Според различни сведения в столицата вече няма почти никакво полицейско присъствие, което води до саморазправа и мародерства. В края на май хаитянската опозиция провежда наземни операции и според съобщенията използва дронове камикадзе, за да проникне в бастиона на на бандата Kraze Barye самозащита La Coalition, която действа в [населено място] в Артбоните, са убили най-малко 14 цивилни за предполагаемо сътрудничество с на 28 май извършва ответни атаки. Поради неспособността за справяне с бандите е поискана оставката на правителствени служители на 04 май. В справките се сочи рязък скок на нивата на разселване, както и на степента на насилие през последната година, както и многобройни ограничения на хуманитарните операции през 2024 г. и 2025 г., спиране на дейността им поради атаки срещу медицинския персонал. В обръщение на 22 октомври до Съвета за сигурност на ООН специалният представител на генералния секретар и ръководител на Интегрирания офис на ООН в Х. отбелязва, че ситуацията в Х. е влошена, някога насилието е било ограничено в региона на Пот о П., но е ескалирало и се е разпространило в цялата страна, убийствата, отвличанията и сексуалното насилие в Х. с безпрецедентна жестокост остават чести явления. В този смисъл основателни са възраженията на жалбоподателя, че решението е издадено, без да са изяснени всички факти. Всички изложени по-горе факти водят до извода, че Х. страда от повсеместно насилие. Въз основа на изложеното относно актуалната обстановка за страната на произход на кандидата съдът приема, че евентуално връщане на чуждия гражданин в Х. към настоящия момент и при наличната актуална информация би било в нарушение на принципа non revoulment. Завръщането на кандидата в страната на проиход към настоящия момент не е безопасно и би застрашило здравето и живота му като цивилно лице, поради което на същия следва да бъде предоставен хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС. Несподелими са изводите на административния орган по приложението на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, според който хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, ответникът не е ангажирал доказателства за изпълнение на законовите предпоставки по чл. 8, пар. 1 от Директива 2011/95/ЕС във връзка с чл. 9, ал. 5 от ЗУБ - кандидатът да има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства съгласно определението в член 7 и да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Визираните кумулативни предпоставки в случая не са изпълнени. По изложените съображения е дължима отмяна на оспореното решение в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ като незаконосъобразно, като на основание чл. 173, ал. 2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение от АПК делото като преписка следва се изпрати на ответника за ново разглеждане и произнасяне по молбата на оспорващия в частта за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ при съобразяване с дадените указания по приложението на закона и с оглед актуалната информация относно страната на произход на кандидата. Водим от горното Административен съд София-град, Първо отделение, 26 състав :Р Е Ш И ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. И. ЛНЧ [ЕГН], гражданин на Х., [дата на раждане] , с адрес: [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] срещу

Решение № 3383/12.05.2025 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, с която е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец. ОТМЕНЯ

Решение № 3383/12.05.2025 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Б. И.. ИЗПРАЩА делото като преписка на компетентния орган на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за ново разглеждане и произнасяне по молбата на Б. И. за предоставяне на международна закрила с вх. № ПМЗ-ОК-897 от 23.12.2024 г. на Регистрационно-приемателен център – С. (РПЦ – [населено място]) в частта й на поисканото предоставяне на хуманитарен статут, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в

мотивите на настоящото решение. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.