Решение № 34557 по дело № 4839/2025 г. на Административен съд - София-град

Р Е Ш Е Н И Е № 34557 гр. София, 22.10.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , ХІХ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание на 03.10.2025 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: Мирослава Йорданова-Великова при участието на секретаря Евелина Пеева и при участието на прокурора Куман Куманов, като разгледа дело номер 4839 по описа за 2025 година докладвано от съдия Мирослава Йорданова-Великова, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4Чл. 72. ⚖️ Практика (50) (1) Съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е направено уведомяването по от ЗМВР . Образувано е по касационна жалба на Г. Б. А. , ЕГН-[ЕГН], чрез процесуален представител адв. М. К. срещу

Решение № 5450/18.12.2024 г. по нахд № 15093/2024 г. по описа на СРС, НО, 93-ти състав, с което е потвърдена Заповед за задържане на лице рег. № 227зз-1296/ 20. 09. 2024 г., издадена от Ю. К. П. ст. полицай при 03 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1Чл. 72. ⚖️ Практика (8) (1) Физическите и юридическите лица, извършващи дейности с източници на йонизиращи лъчения, са длъжни: 1. да допускат до работа персонал от външни организации след представяне на медицинско заключение за определяне годността на работника или служителя за работа в среда на йонизиращи лъчения; 2. да извършват радиационен мониторинг и осигурят медицинско наблюдение на тези лица по време на работа в обекта; 3. да предоставят резултатите от радиационния мониторинг на работодателя на външната организация. (2) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомяват Министерството на здравеопазването за отклоненията, възникнали при нормална експлоатация на съоръженията, които могат да доведат до облъчване на гражданите. (3) Държавните органи, които извършват мониторинг на радиационните параметри на жизнената среда, предоставят на министъра на здравеопазването периодично данни, необходими за извършване оценка на здравния риск. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Резултатите по ал. 1, т. 3 и уведомленията по ал. 2 могат да се подават по електронен път, подписани с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014, на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Закона за електронното управление. Раздел VII. Защита на здравето на гражданите при извършване на дейности с азбест и азбестосъдържащи материали от ЗМВР е задържан Г. Б. А., ЕГН-[ЕГН] за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1Чл. 325. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание. (2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години. (3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при управляване на моторно превозно средство, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7; по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от една до пет години. (5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по ал. 1 - 3 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години. от НК. В касационната жалба е посочено, че решението на СРС е незаконосъобразно. Сочи се, че от съда не са изяснени всички относими факти. Искането до съда е за отмяна на обжалваното решение, както и на издадената заповед за задържане. В проведеното по делото съдебно заседание, касаторът не се явява, представлява се от адв. К.. Ответникът по касационната жалба се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, юрисконсулт А. А.. Административен съд - София-град, XIX-ти касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, приема следното от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд е приел, че със Заповед за задържане на лице рег. № 227зз-1296/ 20. 09. 2024 г., издадена от Ю. К. П. ст. полицай при 03 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1Чл. 72. ⚖️ Практика (8) (1) Физическите и юридическите лица, извършващи дейности с източници на йонизиращи лъчения, са длъжни: 1. да допускат до работа персонал от външни организации след представяне на медицинско заключение за определяне годността на работника или служителя за работа в среда на йонизиращи лъчения; 2. да извършват радиационен мониторинг и осигурят медицинско наблюдение на тези лица по време на работа в обекта; 3. да предоставят резултатите от радиационния мониторинг на работодателя на външната организация. (2) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомяват Министерството на здравеопазването за отклоненията, възникнали при нормална експлоатация на съоръженията, които могат да доведат до облъчване на гражданите. (3) Държавните органи, които извършват мониторинг на радиационните параметри на жизнената среда, предоставят на министъра на здравеопазването периодично данни, необходими за извършване оценка на здравния риск. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Резултатите по ал. 1, т. 3 и уведомленията по ал. 2 могат да се подават по електронен път, подписани с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014, на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Закона за електронното управление. Раздел VII. Защита на здравето на гражданите при извършване на дейности с азбест и азбестосъдържащи материали от ЗМВР е задържан Г. Б. А., [ЕГН] за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1Чл. 325. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание. (2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години. (3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при управляване на моторно превозно средство, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7; по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от една до пет години. (5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по ал. 1 - 3 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години. от НК в помещение за временно задържане на 03 РУ-СДВР . Като фактическо основание за задържането му е посочено "данни за извършено престъпление във връзка с чл. 325, ал. 1Чл. 325. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание. (2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години. (3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при управляване на моторно превозно средство, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7; по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от една до пет години. (5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по ал. 1 - 3 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години. от НК“. При извършения обиск на лице по реда на чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (3) (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на: 1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, престъпления по глава втора, раздел VIII и раздел IX от особената част на този кодекс, извършени против малолетни или непълнолетни лица, и 35 години за убийство на две или повече лица; 2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години; 4. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и 5. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) три години за всички останали случаи. (2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по от ЗМВР в задържания не са били намерени вещи, които да представляват предмет или средство на престъпление. Жалбоподателят бил освободен на 21.09.2024 г. в 18: 00 ч., видно от отбелязването на заповедта. Заповедта за задържане му е била връчена, за което свидетелства разписката към заповедта. С разписка от същата дата му били върнати иззетите вещи и пари при обиска. По делото няма данни да е образувано наказателно производство. Като част от административната преписка са приложени писмени доказателства от 03-то РУ- СДВР, протокол за обиск на лице, разписка, удостоверение за заемана длъжност от отдел "Човешки ресурси" при СДВР, заповед за задържане; докладна записка от 20.09.24г.; епикриза; пълномощни и др. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства, приобщени по реда на чл. 283Чл. 283. ⚖️ Практика (1) (2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс. (3) В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Прилагане на общите правила от НПК. Писмените доказателства по делото спомагат за проверка на гласните доказателства, приети са по надлежния ред и затова съдът ги кредитира в цялост. За да потвърди процесната заповед, СРС е приел, че същата е законосъобразна и са били налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Административен Съд - С. – град, ХIX-ти касационен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: По допустимостта на жалбата: За постановяването на оспореното решение касаторът е бил уведомен чрез изпращане на съобщение, което е получено на 07.01.2025 г. Жалбата е подадена, чрез СРС на 21.01.2025 г. /вх. 21013/, т.е. в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна и срещу съдебен акт, който е бил неблагоприятен за нея и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, тя е неоснователна. В процесната заповед като правно основание за постановяване на задържането е посочена разпоредба - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в която се предвижда, че се задържа лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Посочено е като основание престъпление по чл. 325, ал. 1Чл. 325. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание. (2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години. (3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при управляване на моторно превозно средство, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7; по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от една до пет години. (5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по ал. 1 - 3 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години. от НК. Настоящият съдебен състав приема, че районният съд е анализирал всички относими за спора доказателства и обстоятелства и така е достигнал до правилни правни изводи, които се споделят от касационния състав. Правилно в

мотивите на обжалваното решение е отразено, че са били налице основанията по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и заповедта за задържане е законосъобразна. В случая в заповедта се съдържат факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи че е налице обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1, е извършило престъпление. В изготвената докладна записка, с която е предложено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да бъде задържано лицето Г. А. се съдържат достатъчно данни за евентуалното участие на задържаното лице в конкретно престъпление по чл. 325, ал. 1Чл. 325. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание. (2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години. (3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при управляване на моторно превозно средство, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7; по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от една до пет години. (5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по ал. 1 - 3 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години. от НК, свързано с обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално и спокойно съществуване на страната, чрез които се гарантира обществения ред и спокойствие. За издаване на заповедта за задържане не е необходимо да са налице доказателства за осъществено от задържаното лице престъпление, а е достатъчно само да са налице данни, че то може да е извършило престъпление, т.е. достатъчно е да е налице вероятност за това. Задържането като принудителна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъплението или с цел да се предотврати възможност на лицето да се укрие и спрямо него да може да бъде проведено наказателно преследване. За да упражни правомощието си по чл. 72 от ЗМВР, е достатъчно полицейският орган да разполага с данни за извършено престъпление и без да е необходимо да съществуват достатъчно доказателства, установяващи вината и отговорността на лицето, а е достатъчно само предположение за извършено престъпление. Това следва и от обстоятелството, че една от основните функции на полицейските органи, съгласно разпоредбата на чл. 70 от ЗМВР е именно да предотвратяват и разкриват престъпления. Следователно, за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, към административната преписка трябва да има само данни, от които да се направи предположение, че лицето може да е извършило престъпление. Следва да бъде съобразено и Тълкувателно

решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на Върховния Съд, което не е изгубило сила към настоящия момент, съгласно което,

мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В разглеждания казус, цитираната докладна записка, представлява именно документ, в който ясно, точно и последователно са изложени

мотивите за издавеното на оспорения акт. Описаните в нея факти представляват фактическите обстоятелства, дали възможност на компетентния административен орган да упражни дадените в закона правомощия, т.е. при наличие на данни за извършено престъпление, да задържи за срок от 24 часа лицето, за което се предполага, че е съпричастно към извършването му. Неоснователно е направеното възражение в касационната жалба, че за изясняване на всички факти, в производството пред СРС е следвало да бъдат разпитани свидетели, както и да бъдат събрани доказателства относно метода на осъществяване на съответните деяния от задържаното лице. Както беше посочено по-горе в настоящото решение, за преценка на законосъобразността на издадената заповед за задържане с основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да бъде установено единствено наличието на обосновано предположение за извършено от задържаното лице престъпление. В докладна записка от 20.09.24г. ,детайлно е изложена фактическа обстановка, свързана с данни за произведени изстрели и побой между лица на същата дата. Прочитът на процесната докладна записка от 20.09.2024г. сочи, че задържаният Г. Б. А. е участвал заедно с други лица в сбиване на 20.09.24г., както и че е имал оръжие, което е отказал да предаде. Освен тези фактически твърдения, е налице и отбелязване, че задържаното лице е и пострадал и е бил откаран в УМБАЛ “Пирогов“ за оказване на медицинска помощ. Съдът намира, че в представените по делото доказателства се съдържа информация за извършено престъпление от общ характер – хулиганство, и независимо, че не е образувано досъдебно производство, полицейският орган е имал основание да задържи лицето с цел установяване на акти и обстоятелства за съпричастността му към това престъпно деяние. Настоящият съдебен състав намира, че в случая са спазени и разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. От доказателствата по делото е очевидно, че е спазено изискването осъществяването на преследваната от закона цел, а именно да се попречи на противозаконно придобиване на имотна облага чрез упражняване на принуда. По така изложените съображения решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски. Присъждането на такива е поискано своевременно заявени, поради което съдът дължи присъждането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК, Административен Съд С. – град, ХIX-ти касационен състав, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила

Решение № 5450/18.12.2024 г. по нахд № 15093/2024 г. по описа на СРС, НО, 93-ти състав. ОСЪЖДА Г. Б. А., ЕГН-[ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] на основание чл. 143, ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, вр. с чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " от ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Решението е окончателно.