Решение № 5068 по адм. д. № 391/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 5068 гр. София , 14.05.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Трето отделение 55 състав , в публично заседание на 23.04.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Диана Стамболова при участието на секретаря Антонина Бикова , като разгледа дело номер 391 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК / . Образувано е по жалба на И. С. П. чрез адвокат Б. П. срещу Заповед № СОА 23-РД08-2673/27.11.2023 г. на Кмета на Столична община , с която на И. С. П. е отказано издаване на карта за преференциално паркиране на ППС , превозващи хора с увреждания , в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска собственост на определените за целта места , тъй като не отговаря на критериите от чл. 91 от Наредба за организацията на движението на територията на СО. Заповедта се оспорва като издадена при неспазване на установената форма, в противоречие с материалноправните норми и с целта на закона . Поддържа се, че жалбоподателката страда от увреждания , които водят до траен дефицит на стоежа , придвижването и издръжливостта , които не са взети предвид от административния орган , тъй като последният се е съобразил единствено с представеното ЕР на ТЕЛК , което е от 21.04.2005 г. Моли съда да отмени обжалваната заповед и да се върне преписката до административния орган за ново произнасяне . В съдебно заседание И. С. П., редовно уведомена , не се явява , представлява се от адв. П., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения . Моли за присъждане на направените по делото разноски само за изготвянето на назначената експертиза . Ответникът – кметът на Столична община , чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., оспорва жалбата като неоснователна . Излага твърдения за законосъобразност на административния акт. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна . Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение . Представя писмени бележки . Съдът , след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи , становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства , приема за установено от фактическа страна следното : Настоящото административно

производството е започнало по заявление с вх. № [ЕГН ]/27.10.2023 г. на И. С. П., с което жалбоподателката е сезирала кмета на СО с искане за издаване на карта за безплатно паркиране на МПС , обслужващо хора с трайни увреждания , и за използване на улеснения при паркиране . Към заявлението жалбоподателката е приложила Експертно решение на ТЕЛК № 2040 от заседание № 078 от 21.04.2005 г., със срок на валидност до 01.04.2008 г., с което и е определена трайно намалена работоспособност (ТНР ) 77% с водещо заболяване : полиартроза . Заявлението на жалбоподателя е било разгледано на 31.10.2023 г. от комисия , назначена от кмета на СО. Констатациите на комисията са отразени в представения с административната преписка Протокол № 1084/31.10.2023 г. По преписката няма данни жалбоподателката да е уведомена да се яви на преглед пред комисията , съответно и в протокола липсват данни за извършен преглед , поради което съдът приема , че комисията , се е произнесла само по документи . Няма данни от жалбоподателката да са изискани и други документи за установяване на ортопедичните и неврологичните й заболявания . След преценка на представеното ЕР на ТЕЛК комисията е обосновала извод , че оспорващата не отговаря на изискванията за издаване на карта за преференциално паркиране , установени в чл. 91 от Наредбата за организация на движението на територията на СО (НОДТСО ), тъй като описаните в ЕР на ТЕЛК заболявания не водят до трайно оформен функционален дефицит на стоежа придвижването и издръжливостта , лицето не ползва инвалидна количка , ортопедични апарати , външни протези , патерици или чужда помощ , не му е определен процент на ТНР над 90% за сърдечни , белодробни или зрителни заболявания .

Производството е приключило с постановяване на оспорваната Заповед № СОА 23-РД08-2673/27.11.2023 г., с която кметът на СО е отказал на И. П. издаване на карта за преференциално паркиране на ППС , превозващи хора с увреждания в зоните за почасово платено паркиране на определените и обозначени за целта места . По делото е представена административната преписка по издаването на оспорения акт. В хода на съдебното производство е допусната по искане на жалбоподателката съдебно -медицинска експертиза , извършена от вещото лице д-р В. С., чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно . Вещото лице е отговорило на поставените въпроси в пълнота , съобразно доказателствата по делото , отнесено към конкретиката на настоящия случай и компетентността на специалист ортопед -травматолог . Обсъждайки представените по делото медицински документи и след преглед на жалбоподателката , експертът дава заключение , че посочените в ЕР на ТЕЛК от 21.04.2005 г. заболявания на И. П. не водят до трайно оформен функционален дефицит на стоежа , придвижването и издръжливостта . При прегледа на жалбоподателката вещото лице е установило , че заболяванията посочени в ЕР на ТЕЛК са се развили и са достигнали степен да ограничават значително подвижността , придвижването и издръжливостта на пациентката . Прибавени са и нови заболявания - остеопороза и нарушено кръвоснабдяване на долните крайници . Артрозата и остеопорозата са обхванали целия гръбначен стълб . Заключението на експерта е, че клиничната картина на заболяванията са довели до трайно оформен дефицит на стоежа , предвижването и издръжливостта . В хода на

производството е изслушан свидетеля В. С. С., чийто показания съдът приема за последователни , логични и непротиворечащи на останалите събрани доказателства . Свидетелят сочи , че познава жалбоподателката от много години . Същата има сколиоза , а той преподава йога и се опитва да и помага като правят упражнения . Заявява , че тя се придвижва много трудно единствено с патерици . При така установената фактическа обстановка съдът обосновава следните правни изводи : Жалбата е допустима - насочена е срещу подлежащ на оспорване за законосъобразност индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството АПК , подадена е от лице , което е негов адресат и чиято правна сфера предвид постановения отказ , той неблагоприятно засяга , в преклузивния 14-дневен срок за оспорване . Разгледана по същество жалбата е основателна . Правилата , ограниченията и забраните, свързани с организацията на движението на ППС на територията на Столична община са уредени с нарочна наредба , приета

с Решение на Столичния общински съвет (СОС ) № 332/19.05.2005 г. Режимът на преференциално паркиране на ППС , превозващи хора с увреждания , е установен в Раздел ІІІ.1. НОДТСО , чл. 85 - чл. 103 (приет

с Решение на СОС № 521 по Протокол № 48/26.09.2013 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 92 НОДТСО картите на правоимащите лица , легитимиращи и удостоверяващи правото на преференциално паркиране на територията на Столична община по чл. 91 от Наредбата , се издават и преиздават , както и анулират от кмета на Столична община или оправомощено от него длъжностно лице . В настоящия случай оспорената заповед е издадена от кмета на СО т.е. от компетентен административен орган и не представлява нищожен административен акт. Актът е в предписаната от закона форма . При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила . Съдът споделя разбирането , че нарушението на администр ативно -производствените правила е съществено тогава , когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган . Доколкото предназначението на административнопроизводствените правила е да обезпечат издаването на един законосъобразен по съдържание акт, то до отмяна водят само нарушения , които , ако не бяха допуснати , би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос . Нарушението се състои в това, че комисията , назначена със заповед на кмета на СО, не е извършила преглед на И. С. П., респективно не е изискана допълнителна медицинска документация . Действително , няма разпоредба , която да задължава комисията да извърши преглед , като това е оставено на нейната преценка . В назначената комисия има включен лекар със специалност ортопедия , което кореспондира с предпоставките за издаване на карта за преференциално паркиране . Разглеждайки ЕР на ТЕЛК , комисията би следвало да отчете , че то е издадено за срок от 3 години до 01.04.2008 г., съобразно водещото заболяване на жалбоподателката . При това положение комисията е следвало да извърши преглед на жалбоподателката или поне да и укаже да представи допълнително медицинска документация . Като не е сторил това, административният орган като краен резултат е постановил акта без да изясни напълно относимите факти , което е съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила . В конкретния случай е нарушена разпоредбата на чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства от АПК , тъй като административният акт е постановен , преди да бъдат изяснени в пълнота всички факти и обстоятелства , относно основното и придружаващите заболявания на И. П. и резултатите до които са довели те, свързани с твърденията й за затруднено придвижване и издръжливост . Наличието на допуснати нарушени я на административнопроизводствените правила е довело и до противоречие на оспорения акт с действащите към момента на постановяването му материалноправни норми . По силата на чл. 99а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП ) карта за паркиране на местата, определени за превозните средства , обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране , се издава от кмета на съответната община по образец . От своя страна , разпоредбата на § 6, т. 64 от ЗДвП препраща към ЗХУ относно тълкуване на понятието трайно увреждане , където в § 1, т. 2 е дефинирано , че "хора с трайни увреждания " са лица с трайна физическа , психическа , интелектуална и сетивна недостатъчност , която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот , и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Доколкото в Закона за движение по пътищата - чл. 99а, не са посочени критерии за определяне на групата хора , които могат да се възползват от преференциално паркиране , то този въпрос е в дискрецията на общинския съвет , който със своя наредба може да определи категориите правоимащи лица . В чл. 91, т. 1 – т. 5 НОДТСО изчерпателно са посочени условията , алтернативното наличие на всяко от които е предпоставка за предоставяне на карта за преференциално паркиране : 1) лица , които вследствие на увреждането не могат да се придвижват без използването на инвалидна количка , ортопедични апарати , външни протези , патерици или чужда помощ , т.е. лица , които не са в състояние да заемат изправено положение на тялото без използването на технически помощни средства и имат трайно оформен функционален дефицит на стоежа , придвижването и издръжливостт – с определени повече от 50% ТНР ; или 2) лица с III-ти и по-висок функционален клас на сърдечна недостатъчност и с определени над 90% ТНР или вид и степен на увреждане , определени от Д., ТЕЛК и НЕЛК ; или 3) лица с белодробни заболявания с втора и по-висока степен на хронична дихателна недостатъчност и определена над 90% ТНР или вид и степен на увреждане , определени от, ТЕЛК и НЕЛК ; или 4) лица с пълна двустранна слепота или с определена над 90% ТНР или вид и степен на увреждане , поради зрителни заболявания ,определени от, ТЕЛК и НЕЛК ; или 5) деца до 16-годишна възраст с други заболявания и с определени от ТЕЛК и НЕЛК вид и степен на увреждане повече от 90%. Заложените в Наредбата критерии стесняват кръга на правоимащите лица , като признават това право не на всички лица с определена ТНР , а само на тези, на чието придвижването е затруднено във висока степен , и на тези, които имат висока степен на ТНР поради сърдечни , дихателни и зрителни увреждания . Единствено за лицата до 16 години , видът на увреждането е без значение , но също се изисква висока степен на увреждане . Относима към случая е разпоредбата на чл. 91, т. 1 от НОДТСО , предвид изложените твърдения в жалбата и събраните доказателства по делото . Няма спор по делото , че оспорващата не попада в останалите четири категории на правоимащите лица . Спорът е единствено по приложението на т. 1 във връзка със заболяванията й, които са довели и до нарушения на опорно -двигателния апарат . Законодателят поставя акцента върху увреждането като резултат от заболяването – то трябва да води до невъзможност лицето да се придвижва без използването на помощните средства , които са изчерпателно изброени в разпоредбата . Разпоредбата съдържа автентично тълкуване на волята на законодателя какво се разбира под необходимост да се използват помощни средства – лицата да не са в състояние да заемат изправено положение на тялото без използването на технически помощни средства и да имат трайно оформен функционален дефицит на стоежа , придвижването и издръжливостта . Двете предпостав ки са кумулативни . В случая въз основа на приобщения доказателствен материал не би могъл да се направи категоричен извод , който е възприет от административния орган , а именно че жалбоподателката няма дефицит по отношение на придвижването и издръжливостта , както и че не е в състояние да заема изправено положение на тялото без помощни средства . Напротив , въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно -медицинска експертиза , заболяванията посочени в ЕР на ТЕЛК са се развили и са довели до трайно оформен дефицит на стоежа , предвижването и издръжливостта на жалбоподателката . Предвид всичко изложено , настоящият съдебен състав намира , че оспореният акт е незаконосъобразен на основание чл.146, т. 3Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност и 4 от АПК , поради което следва да бъде отменен , а преписката да бъде изпратена на административния орган за ново разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона . При този изход на спора право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателката , съгласно чл.143, ал. 1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК , които ответникът следва да заплати в размер на 300 лева за заплатен депозит за вещо лице съгласно приложен списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК . Така

мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК , Административен съд София -град , III-то отделение , 55-ти състав , Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Заповед № СОА 23-РД08-2673/27.11.2023 г., издадена от Кмета на Столична община , с която на И. С. П. е отказано издаване на карта за преференциално паркиране на ППС , превозващи хора с увреждания , в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска собственост на определените за целта места , тъй като не отговаря на критериите от чл. 91 от Наредба за организацията на движението на територията на СО. ИЗПРАЩА преписката на кмета на Столична община за ново разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила . ОСЪЖДА Столична община да заплати на И. С. П., ЕГН [ЕГН ], с адрес : [населено място ],[жк], [жилищен адрес ] вт. 5, ап. 123, разноски в размер на 300 /триста / лева . Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, подадена чрез Административен съд София – град в 14- дневен срок от съобщаването му. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :