Решение № 8052 по административно д. № 2356/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 8052 гр. София , 10.06.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Първо отделение 35 състав , в публично заседание на 22.05.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Петър Савчев при участието на секретаря Богданка Гешева , като разгледа дело номер 2356 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК .

Производството е образувано по жалба на В. Х. М., ЕГН: [ЕГН ], съд. адр. [населено място ], [улица ] срещу РА № Р-22002222005483 -091-001/12.06.2023 г. , който е обжалван с жалба вх. № 94-В-341/05.07.2023 г. пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - С. при Централно управление на Национална агенция по приходите , по която жалба няма произнасяне в срока по чл. 156, ал. 4 от ДОПК . Жалбата е насочена срещу РА изцяло , който се оспорва като незаконосъобразен , поради противоречието му, както с процесуалните правила по издаването му, така и с материалния закон . Моли отмяна на РА и присъждане на деловодни разноски . Ответникът Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - С. при Централно управление на Национална агенция по приходите оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена , като се приемат съображенията за потвърждаване на РА. Претендира деловодни разноски . Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и следва да се разгледа по същество , поради следното : срещу процесния РА № Р-22002222005483 -091-001/12.06.202 3 г. жалбоподателят в настоящото производство е подал жалба вх. № 94-В-341/05.07.2023 г. пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - С. при Централно управление на Национална агенция по приходите . Съгласно разпоредбите на чл. 155, ал. 1 във вр. чл. 146 от ДОПК , решаващият орган следва да се произнесе по жалбата в 60-дневен срок от изтичането на 7-дневен срок от подаване на жалбата , освен ако жалбата има недостатъци , какъвто не е настоящия случай . Следователно , по подадената на 05.07.2023 г. жалба , решаващият орган е следвало да се произнесе до 12.09.2023 г. Страните в административното производство по обжалване на РА, обаче , са сключили споразумение от 05.09.2023 г. /л. № 26 от делото /, с което , на основание чл. 156, ал. 7 от ДОПК, са удължили срока на произнасянето по жалбата с 3 месеца , считано от датата на изтичане на чл. 155, ал. 1 във вр. чл. 146 от ДОПК , или – считано от 12.09.2023 г. Следователно , срокът за произнасяне по жалбата от решаващия орган е изтекъл на 12.12.2023 г. , в който срок отново няма произнасяне от решаващия орган по жалбата . При тези факти , съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 7 във вр. ал. 5 във вр. ал. 4 от ДОПК , се презюмира , че РА е потвърден от решаващия орган , като жалбата пред съда може да се подаде в 30-дневен срок от изтибанетона срока за произнасяне от решаващия орган , или – в конкретния случай , считано от 12.12.2023 г. Процесната жалба е подадена на 08.01.2024 г. , поради което е в срока за обжалване . Съдът , като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на § 2 от ДРДОПК във вр. чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК , приема следното от фактическа и правна страна при цялостна проверка на основанията за законност на РА по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК и чл. 160, ал. 2Чл. 160. ⚖️ Практика (17) (1) Разпореждането, с което жалбата или протестът се оставя без разглеждане, или определението, с което делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба. Препис от нея не се представя, ако разпореждането е постановено преди връчването на препис от оспорването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът намери за необходимо да ги разгледа в открито съдебно заседание. Възстановяване на срока за обжалване от ДОПК : Безспорно между страните е, че на дружеството „ВИКИНГС“ ЕООД , в което управител и съдружник е бил жалбоподателят , е извършена ревизия с УИН Р-22220416005681, която е приключила с РА № Р-22220416005681 -091-001/10.05.2017 г. РА е обжалван и отменен

с

Решение № 1715/30.10.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ -С., като преписката е върната за извършване на повторна ревизия . Такава е възложена с УИН Р-22002217007978 и е приключила с РА № Р-22002217007978 -091-001/26.09.2018 г. С РА № Р-22002217007978 -091-001/26.09.2018 г. на „ВИКИНГ С“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2015 г. и за ДДС за периода 01.12.2015 г. – 31.06.2016 г. в размер на общо на по ЗКПО : 73 532,75 лв. главница и 52 763,94 лв. лихва и по ЗДДС : 71 943,60 лв. главница и 51 241,51 лв. лихва , или общо : 145 476,35 лв. главница и 104 005,50 лв. лихва . Безспорно е, че РА № Р-22002217007978 -091-001/26.09.2018 г. е обжалван по административен ред, като

с

Решение № 537/29.03.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ -С.

производството е прекратено , поради обявяване на „ВИКИНГС“ ЕООД в несъстоятелност и заличаването му от ТР

с решение на СГС . При тези данни , органите по приходите са взели предвид , че жалбоподателят В. Х. М. е бил съдружник и управител на заличеното дружество „ВИКИНГС“ ЕООД през периода , предмет на проверка с горецитираната ревизия , приключила с РА № Р-22002217007978 -091-001/26.09.2018 г. , по-конкретно – 01.01.2015 г. – 31.06.2016 г. При тези факти данъчните органи са приели , че жалбоподателят В. Х. М. носи отговорност за горецитираните задължения на „ВИКИНГС“ ЕООД по РА № Р-22002217007978 -091-001/26.09.2018 г. на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК . Ето защо , със заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/ № Р-22220421005203 -020-001/10.09.2021 г. , връчена на жалбоподателя на 26.10.2021 г. , издадена от А. А. Д., в качеството си на началник на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП -С., е започнала процесната ревизия . Определено е ревизията да се извърши от В. Г. К. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и В. С. В. – главен инспектор по приходите . Съдът приема , че посоченото лице А. А. Д. – началник сектор „Ревизии“ , отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – С. е компетентен орган да издадат ЗВР на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК , тъй като фигурира в Заповед № РД-01-287/1 0.05.2021 г. на директора на ТД на НАП – С. /л.л. №№ 371-372 от делото /. Също така, компетентни да извършат ревизията , във вр. с разпоредбите на чл. 12, ал. 6 във вр. чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК , са лицата , посочени в ЗВР, тъй като фигурират в Заповед № Х З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на зам. изп. Директор на НАП /л.л. №№ 368-370 от делото /. Предметът на ревизията е именно установяване отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на „ВИКИНГС“ ЕООД за корпоративен данък за 2015 г. и за ДДС за периода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. Със заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизията /ЗИЗВР / № № Р-22220421005203 -020-002/06.01.2022 г. , връчена на жалбоподателя на 13.01.2022 г. , издадена от А. А. Д., в качеството си на началник на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП -С., е продължен срокът на ревизията , по реда на чл. 114, ал. 2 от ДОПК , и до 07.02.2022 г. , като не е променен предметът на ревизията . Със заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизията /ЗИЗВР / № Р-2222 0421005203 -020-003/01.02.2022 г. , връчена на жалбоподателя на 03.02.2022 г. , издадена от А. А. Д., в качеството си на началник на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП -С., е продължен срокът на ревизията , по реда на чл. 114, ал. 2 от ДОПК , и до 04.03.2022 г. , като не е променен предметът на ревизията . Безспорно е, че ревизията приключва с РА № Р-22220421005203 -091-001/25.05.2022 г. , който е обжалван и отменен

с

Решение № 1600/07.10.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ -С., като преписката е върната за извършва не на повторна ревизия . В изпълнение на цитираното решение , и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК , със заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/ № Р-22002222005483 -020-001/18.10.2022 г. , връчена на жалбоподателя на 22.11.2022 г. , издадена от А. А. Д., в качеството си на началник на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП -С., е започнала повторната ревизия . Определено е ревизията да се извърши от С. С. К. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Г. И. Л. – главен инспектор по приходите . Както вече се посочи , съдът приема , че посоченото лице А. А. Д. – началник сектор „Ревизии“ , отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – С. е компетентен орган да издадат ЗВР на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК , тъй като фигурира в Заповед № РД-01-287/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП – С. /л.л. №№ 371-372 от делото /. Отново , също така, компетентни да извършат ревизията , във вр. с разпоредбите на чл. 12, ал. 6 във вр. чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК , са лицата , посочени в ЗВР, тъй като фигурират в Заповед № Х З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на зам. изп. Директор на НАП /л.л. №№ 368-370 от делото /. Предметът на ревизията е отново установяване отговорността на жлбоподателя по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на „ВИКИНГС“ ЕООД за корпоративен данък за 2015 г. и за ДДС за периода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. За резултатите от ревизията , на основание чл. 117 от ДОПК , е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-22002222005483 -092-001/13.04.2023 г. , връчена на жалбоподателя /датата не се чете/, подписан от екип ревизори – С. С. К. – ръководител на ревизията на длъжност „главен инспектор по приходите“ и В. Г. Й. на длъжност „главен инспектор по приходите“ , които съдът приема за компетентни да изготвят РД, предвид цитираните норми . Няма данни срещу РД жалбопода телят да е подал възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОППК , придружено от допълнителни доказателства . Така , ревизията приключва с процесния РА № Р-22002222005483 -091-001/12.06.2023 г. , връчен на жалбоподателя на 22.06.2023 г. , и който , както се посочи по-горе , се обжалва в настоящото производство по реда на чл. 156, ал. 7 във вр. ал. 5 във вр. ал. 4 от ДОПК . РА /л.л. №№ 92-97 от делото / е издаден законосъобразно по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от органа възложил ревизията – горепосочената А. А. Д. и ръководителят на ревизията посочен по-горе С. С. К.. Предвид гореизложеното , съдът приема , че е спазена процедурата по започване и приключване на процесната ревизия , предвид длъжностите и компетентността на лицата , участващи в издаването на актовете по започване , движение и приключване на ревизията . Както се посочи по-горе , процесната ревизия е приключила със съставянето на обжалвания в настоящото производство , по реда на чл. 156, ал. 7 във вр. ал. 5 във вр. ал. 4 от ДОПК , РА № Р-22002222005483 -091-001/12.06.2023 г. , връчен на жалбоподателя на 22.06.2023 г. По-горе се посочи , че предметът на ревизията е установяване отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на „ВИКИНГС“ ЕООД за корпоративен данък за 2015 г. и за ДДС за периода 01.12.2015 г. – 31.06.2016 г. РА изцяло препраща към

мотивите на РД, в който данъчните органи са установили данъчни задължения на дружеството и съответно на жалбоподателя за корпоративен данък за 2015 г. и за ДДС за периода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. в размер на общо на по ЗКПО : 73 532,75 лв. главница и 52 763,94 лв. лихва и по ЗДДС : 71 943,60 лв. главница и 51 241,51 лв. лихва , или общо : 145 476,35 лв. главница и 104 005,50 лв. лихва . За да установят посочените задължения , данъчните органи са установили следното от фактическа и правна страна , което съдът обсъжда във връзка с доводите на страните и събраните по делото доказателства и приема за правилно следното : Безспорно между страните е, че на дружеството „ВИКИНГС“ ЕООД , в което управител и съдружник е бил жалбоподателят за процесния период 01.01.2015 г. – 31.06.2016 г. , е извършена ревизия с УИН Р-22220416005681, която е приключила с РА № Р-22220416005681 -091-001/10.05.2017 г. РА е обжалван и отменен

с

Решение № 1715/30.10.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ -С., като преписката е върната за извършване на повторна ревизия . Такава е възложена с УИН Р-22002217007978 и е приключила с РА № Р-22002217007978 -091-001/26.09.2018 г. С РА № Р-22002217007978 -091-001/26.09.2018 г. на „ВИКИНГС“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2015 г. и за ДДС за периода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. в размер на общо на по ЗКПО : 73 532,75 лв. главница и 52 763,94 лв. лихва и по ЗДДС : 71 943,60 лв. главница и 51 241,51 лв. лихва , или общо : 145 476,35 лв. главница и 104 005,50 лв. лихва . Безспорно е, че РА № Р-22002217007978 -091-001/26.09.2018 г. е обжалван по административен ред, като

с

Решение № 537/29.03.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ -С.

производството е прекратено , поради обявяване на „ВИКИНГС“ ЕООД в несъстоятелност и заличаването му от ТР

с решение на СГС . При тези данни , органите по приходите са взели предвид , че жалбоподателят В. Х. М. е бил съдружник и управител на заличеното дружество „ВИКИНГС“ ЕООД през периода , предмет на проверка с горецитираната ревизия , приключила с РА № Р-22002217007978 -091-001/26.09.2018 г. , по-конкретно – 01.01.2015 г. – 30.06.2016 г. При тези факти данъчните органи правилно са приели , че жалбоподателят В. Х. М. носи отговорност за горецитираните задължения на „ВИКИНГС“ ЕООД по РА № Р-22002217007978 -091-001/26.09.2018 г. на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК , но същите следва да бъдат установени с ревизионно производство срещу него , в което да се установят както данъчните задължения на дружеството , доколкото РА срещу него не е влязъл в сила , така и хипотезите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК , които предвиждат случаите , в които се носи отговорността за публичните вземания от управителя , съответно от съдружника . Ето защо , правилно със заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/ № Р-22220421005203 -020-001/10.09.2021 г. е започнала процесната ревизия . Както се посочи , ревизията приключва с процесния РА № Р-22002222005483 -091-001/12.06.2023 г. , който препраща към

мотивите и правните доводи по РД. За установяване на задълженията на заличеното „ВИКИНГС“ ЕООД за корпоративен данък по ЗКПО за перирода 2015 г. , данъчните органи законосъобразно са извършили насрещни проверки по чл. 45 от ДОПК , изискали са документи и писмени обяснения от лица , извършили са анализ на счетоводни документи , както и са приобщили материали от ревизионното производство срещу „ВИКИНГС“ ЕООД . Данъчните органи с взели предвид безспорното между страните , че през процесния период дружеството е извършвало търговска дейност от сервиз за поправка на автомобили и по-конкретно на застрахователни щети по възлагане от застрахователи . Органите по приходите са извършили насрещни проверки на доставчици на чести за МПС . Извършени са посещения на адресите за кореспонденция на доставчиците на части „АЙ СТОК“ ЕООД , „РОМ ДИВА“ ЕООД , „СИ БИЛД КОМЕРС“ ЕООД , „СТРОЙ КОМ БМ“ ЕООД , „АЛЕКСИС 5000“ ЕООД , „ЛОПОС“ ЕООД , „УНИКОМ ГРУП“ ЕООД , „АРТСИС“ ЕООД , „ЗЕТБИЛД“ ЕООД , „ДИЛЕМА СТРОЙ“ ЕООД . Дружествата не са намерени на адресите за кореспонденция и счетоводни документи не са прегледани . При тези данни , органите по приходите твърде общо посочва , че „от анализ на всички събрани документи и писмени доказателства от предходното и настоящото ревизионно производство се установява , че не е доказано осъществяване на реална доставка на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС в общ размер на 735 327,50 лв.“. Данъчните органи установяват безспорното , че посочената сума от 735 327,50 лв. е осчетоводена от „ВИКИНГС“ ЕООД като разход по дебита на сметка 601 „разходи за материали“ и с която сума дружеството е намалило данъчния си счетоводен резултата – не са обложени с данък 10 % по ЗКПО . Данъчните органи приемат , че това е било неправилно , доколкото разходите били документално необосновани , тъй като фактурите за тях били с невярно съдържание и не били издадени за реално извършени доставки . Ето защо , данъчните органи са приели , че с горепосочените разходи в размер на 735 327,50 лв. следва да се увеличи данъчния финансов резултат за 2015 г. на основание чл. 26, т. 2 във вр. чл. 23, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 10 от ЗКПО . Посочените норми постановяват , че счетоводен разход се признава за данъчни цели , когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството , отразяващ вярно стопанската операция . Така данъчните органи са установили задължение на „ВИКИНГС“ ЕООД по ЗКПО за 2015 г. в размер на 73 532,75 лв. главница и 52 763,94 лв. лихва , като са увеличили данъчния му финансов резултат за 2015 г. със сумата по непризнатите разходи . Съдът не приема посочените фактически изводи на органите по приходите , че доставките по фактурите не са осъществени , като основани на твърде общи и фактически необосновани доводи . За да посочат , че няма доставки , органите по приходите използват общите изрази /л. № 118 от делото /, като „видно от всички доказателства“ – без да се конкретизират кои, „на база на съвкупната преценка на всички процесуални действия“ – отново без да се конкретизират кои, „фактурите са с невярно съдържание“ – без да се посочва защо , бланкетно се цитират правните норми . Единственият конкретен фактически извод , който се прави от данъчните органи , е че доставчиците не са намерени на адресите им за кореспонденция и не са прегледани счетоводни документи при тях. Съдът приема , че не са обсъждани съществени въпрос от данъчните органи , като тези за надлежното осчетоводяване на фактурите от „ВИКИНГС“ ЕООД и плащането по тях. Това са въпроси от съществено значение , за да може да се направи преценка за тежест на фактите , като се съпоставят надлежно то осчетоводяване на фактурите от получателя на доставките и плащането по тях от него и от друга страна ненамирането на адресите им доставчиците и намиращи се при тях счетоводни документи . Това съпоставяне на тези групи факти е от съществено значение за извода за реалността на доставките . В този смисъл , съдът приема , че е нарушен чл. 5 от ДОПК за задължението на органите по приходите служебно да установят всички съществени правно релевантни факти , което не е направено в случая . Неизследвайки въпросът за осчетоводяването и плащането по фактурите , а само въпроса за реалните адреси за кореспонденция на доставчиците , както и извеждането на правни заключения с общи фрази и бланкетно цитиране на правни норми , органите по приходите са осъществили изключително едностранно производство по установяване на данъчни задължения и са ограничили правото на защита на ревизираното лице . Предвид изложеното , ревизионният акт е неправилен в частта , с която са установени данъчни задължение на „ВИКИНГС“ ЕООД – съответно на жалбоподателя , по ЗКПО за периода 2015 г. в размер на 73 532,75 лв. главница и 52 763,94 лв. лихва . За установяване на задълженията на заличеното „ВИКИНГС“ ЕООД за данък по ЗДДС за перирода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. , данъчните органи отново законосъобразно са извършили насрещни проверки по чл. 45 от ДОПК , изискали са документи и писмени обяснения от лица , извършили са анализ на счетоводни документи , както и са приобщили материали от ревизионното производство срещу „ВИКИНГС“ ЕООД . При изследване на въпроса за извършените доставки и начислен ДДС от дружеството , данъчните органи са взели предвид безспорното между страните , че през процесния период дружеството осъществява доставка на стоки и услуги на територията на страната , облагаеми по ЗДДС с 20 % данък , като извършва основна дейност ремонт на автомобили по застрахователни щети . Безспорно е, че основни клиенти на дружеството са „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , „ЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, „З. ДАЛЛБОГГ „ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЗАД „АРМЕЕЦ“ , ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, Д. „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЗАД „БВИГ“ , „СОФИЯ ФРАНС АУТО“ ЕООД и др. На тези дружества са извършени насрещни проверки на основание чл. 45 от ДОПК . Отчетени са и продажби от търговските обекти , които са включени в дневниците за продажби за съответния данъчен период . Данъчните органи не са установили наличие на основания за корекция на данъчната основа и на начисления ДДС . При изследване на въпроса за получените доставки и приспаднатия данъчен кредит от „ВИКИНГС“ ЕООД , при ревизията данъчните органи са констатирали основания за корекция на данъчната основа на доставките и начисления ДДС . Данъчните органи са изискали данни от дружеството , направени са проверки в счетоводството му, извършени са проверки при доставчици на доставки с право на пълен данъчен кредит . Данъчните органи са установили , че от доставчиците са представени само фактури , но не и други документи , които съдържат информация за мястото на предаване и за приемане на доставките . Данъчните органи са приеми , че фактурите са оформени формално , като съдържали „привидно необходимите реквизити“ /л. № 120 от делото /, не ставало ясно , кои лица са присъствали на мястото на доставката и приемането на стоките . Не били представени от „ВИКИНГС“ ЕООД актуални телефони на доставчиците му, защото на представ ените никой не отговарял и така не могли да се съберат данни за доставките , необходими за ревизията . Също така, не били представени документи за водена кореспонденция между контрахентите по сделките , за евентуални договорени отстъпки от цените , за начинна плащане и предаване на стоките и т.н. Такива могли да бъдат факс , уведомителни писма , електронна поща и др. Не били представени доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците – офиси , МПС , складови помещения , трудови договори и др. , които били необходимо условие за извършване на процесните доставки , предвид характера им. Установено било , обаче , от представени касови отчети за извършени плащания , че сумите по фактурите за доставките били заплатени от „ВИКИНГС“ ЕООД . Плащането , обаче , не било доказателство за реални доставки и поради това счетоводно се отразявало неправилно „просто харчене на парични средства“ /л. № 121/. Липсата на доставки по фактурите се установявала и от писмени доказателства от клиентите на дружеството . Така , от документите , представени от застрахователните дружества , не се доказвало , че доставените части за повредените МПС по фактурите , са вложени в ремонти по щети , възложени от застрахователните компании . При тези данни , данъчните органи са приели , че е налице само документално отразяване на доставки и формално изпълнение на условията на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС . Ето защо са приели , че по силата на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. чл. 9 от ЗДДС , не следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит за ревизирания период и по процесните фактури , в размер на данъчния кредит от 547 828,10 лв. Така данъчните органи са установили задължение за ДДС на „ВИКИНГС“ ЕООД , съответно на жалбоподателя , в размер на 71 943,60 лв. главница и 51 241,51 лв. лихва , за периода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. Съдът не приема законосъобразност на горепосоченото установяване на задължения по ЗДДС , поради следното : данъчните органи безспорно са установили две групи факти - от една страна надлежното осчетоводяван е на процесните фактури , по които дружеството е декларирало право на приспадане на данъчен кредит и плащането по тях, а от друга страна – липса на данни за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците , за да извършат точно тези доставки , както и липса на доказателства доставките да са вложени в облагаеми доставки , извършвани от дружеството . Органите по приходите са дали тежест на втората група факти , която води до извод за липса на реални доставки и са приложили горецитираните норми на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. чл. 9 от ЗДДС . Съгласно тях, право на приспадане на данъчен креди има лице , регистрирано по ЗДДС за начисления му ДДС по доставени му стоки ли услуги , които той влага в облагаеми доставки на стоки или услуги , извършвани от него. Правилно данъчните органи са тълкували нормите , че за да е налице право на приспадане на данъчен кредит , то освен , че доставените стоки или услуги следва да се ползват за независимата икономическа дейност на лицето по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС , но и доставките да са реално извършени . Надлежното осчетоводяване на фактурите , извършените плащания по тях, както и липсата на данни за съществени счетоводни нередности при ревизираното дружество , съдът преценява по реда на чл. 51 от ДОПК и приема, че осчетоводяването отразява реални доставки . Прекалено формални и едностранно насочени са изводите на данъчните органи за нереалност на доставките , тъй като не се откривали доказателства за офиси на контрагентите , за трудови договори , за притежание на стоки и МПС . Неизпълнението евентуално на трудовото законодателство и начинът на организация на работата на търговеца , може да са индиция за нереални сделки , но не може тези данни да се натоварват с по-голяма доказателствена тежест от редовно воденото счетоводство и особено плащането по фактурите . Посоченото в РД за самоцелно осчетоводяване на плащане /л. № 121/, особено в процесните мащаби , няма нито житейска , нито още по-малко – търговска логика . В същия смисъл следва да се обсъждат и изводите на данъчните органи за нереалност на доставките , основани на липса на документи за предаването на стоките и за лицата , присъствали на това. Оформянето на търговските отношения в протоколи и други документи , не се поставя като условие за валидност и на липсата му не може да се придава тежест в днъчните отношения . Чл. 293, ал. 3 от ТЗ дори преодолява изискванията за форма на сделка , като условие за валидност , за да се осигури сигурност и бързина на търговските сделки . Последното е фундаментален принцип на търговскот о право . Съдът отново посочва , че фундаменталното в конкретния случай е редовното счетоводство и извършените плащания по фактурите , за да се приеме реалност на доставките . Тези факти , които освен друго , отразяват коректност към фиска , не могат да бъдат подценявани и за де придава по-голяма тежест на хипотетично основани факти за липса на кадрова и техническа обезпеченост . В този контекст следва да се приеме като неоснователен и доводът на данъчните органи , че „от представените документи от клиентите на „ВИКИНГС“ ЕООД – застрахователните компании , не става ясно , че доставените стоки се влагат в ремонтите на МПС“ /л. № 122/, каквото е цитираното изискване на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС . Отново следва се посочи , че изводът на данъчните органи е твърде общ и неконкретен, без да се посочват документите , които са обсъдени и за какви стоки се отнасят , което ограничава правото на защита на жалбоподателя . Но също така, следва да се посочи , че при този количествен и стойностен мащаб на надлежно осчетоводените и платени доставки , при характера на независимата търговска дейност на дружеството , свързана с интензивен ремонт на застрахователни щети , то житейски , търговски и счетоводно нелогично е, както и недоказано по делото е, доставените стоки да са използване за нещо различно от облагаеми доставки . Предвид гореизложеното , съдът не приема извода на данъчните органи за нереалност на доставките и приема , че се е осъществил съставът на чл. 68, ал. 1Чл. 68. Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши: а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението; б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението и; в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението. и 69, ал. 1от ЗЗД по процесните фактури . Дружеството е имало право да приспадне данъчния кредит , защото са били налице условията на чл. 71 от ЗДДС . Предвид изложеното , ревизионният акт е неправилен в частта , с която са установени данъчни задължение на „ВИКИНГС“ ЕООД – съответно на жалбоподателя , по ЗДДС за периода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. в размер на 71 943,60 лв. главница и 51 241,51 лв. лихва . Предвид изложеното до тук, с което се приема , че неправилно са установени данъчни задължения на заличеното „ВИКИНГС“ ЕООД за ДДС и за корпоративен данък за периода януари 2015 г. – 30.06.2016 г. , то следва , че за такива задължения не следва да се ангажира отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК . За пълнота на решението , както и поради възможността то да бъде обжалвано , обаче , съдът ще изложи

мотиви и в тази част на жалбата . С РА органите по приходите са приели , че предвид установените по преписката факти , то жалбоподателят следва да отговаря за процесните задължения за корпоративен данък и ДДС , както по ал. 1, така и по ал. 2 на чл. 19 от ДОПК . Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК , който в качеството си на управител , член на орган на управление , прокурист , търговски представител , търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства , които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски , отговаря за непогасеното задължение . Това е субсидиарната отговорност на орган или собственик на дружеството за публични задължения на последното . Разпоредбата поставя правна конструкция , като материално -правно основание за ангажиране на отговорността . По-конкретно – изисква се лицето , чиято отговорност се ангажира да е орган или собственик на дружеството , да е укрило от органите по приходите факти , които по закон е длъжно да обяви и от това именно действие /бездействие , да следва пряко и непосредствено невъзможността за събиране на публичните вземания . В конкретния случай е безспорно , че за процесния период януари 2015 г. – 30.06.2016 г. жалбоподателят е бил съдружник и управител на „ВИКИНГС“ ЕООД , представлявал е дружеството в отношенията с трети лица , поради което е отговорен за деклариранията на финансови резултати по ЗКПО и ЗДДС , поради което може да бъде отговорен по чл. 19, ал. 1 от ДОПК . Правилно органите по приходите са приели , че недекларирането или невярното деклариране на финансови резултати както по ЗКПО , така и по ЗЗД, при което не се установяват съществуващи данъчни задължения , е действие от естеството по чл. 19, ал. 1Чл. 19. ⚖️ Практика (22) Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила. от ДОПК . Правилно данъчните органи са приели , че посоченото недеклариране и последващото заличаване на дружеството от ТР, поради обявяването му в несътоятелност , осъществява хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за невъзможност за събиране на публични вземания . Дори и да се приеме , обаче , че има горепосочената непосредствена и пряка връзка между невярното деклариране , извършено през 2015г. - средата на 2016 г. , и обявяването на дружеството в несъстоятелн ост и заличаването му от ТР около 3 г. по-късно – 2019 г. , то в конкретния случай , обаче , не се установи невярното деклариране по ЗКПО и ЗДДС на процесните вземания . По-горе се изложиха подробни

мотиви за неправилно установените задължения на „ВИКИНГС“ ЕООД за корпоративен данък за 2015 г. и за ДДС за периода 01.12.2015 г. – 31.06.2016 г. в размер на общо на по ЗКПО : 73 532,75 лв. главница и 52 763,94 лв. лихва и по ЗДДС : 71 943,60 лв. главница и 51 241,51 лв. лихва , или общо : 145 476,35 лв. главница и 104 005,50 лв. лихва , за които вземания се ангажира отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 от ДОПК с процесния РА. Предвид изложеното , РА е неправилен в частта , с която се обосновава отговорност на жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 от ДОПК . Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК , управител , член на орган на управление , прокурист , търговски представител , търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 , когато недобросъвестно извърши едно от следните действия , в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски : 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице , представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент , или отчужди имущество , включително предприятието , на задълженото лице безвъзмездно или по цени , значително по-ниски от пазарните ; 2. извърши действия , свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице . Както многократно се посочи в решението , през процесния период януари 2015 г. – 30.06. 2016 г. жалбоподателят е бил управител и съдружник на „ВИКИНГС“ ЕООД , поради което има качеството да носи отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК . В конкретния случай органите по приходите свързват отговорността на жалбоподателя за задълженията на дружеството , с хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК – „отчужди имущество , включително предприятието , на задълженото лице безвъзмездно или по цени , значително по-ниски от пазарните“ . За да приемат това, данъчните органи посочват следните факти : през 2016 г. „ВИКИНГС“ ЕООД притежава недвижим имот /земя и сгради /. На 06.12.2016 г. дружеството апортира този имот по реда на ТЗ в дружеството „МИДГАРД 93“ ООД при експертна оценка от 625 527 лв. При тази сделка „ВИКИНГС“ ЕООД става съдружник в „МИДГАРД 93“ ООД . Няколко седмици по-късно , на 10.01.2017 г. , жалбоподателят , като управител на „ВИКИНГС“ ЕООД , продава на брат си Е. М. изцяло дружествения си дял в „МИДГАРД 93“ ООД на цена от 150 000 лв. При тази поредица от сделки , органите по приходите са приели , че жалбопода телят фактически отчуждава имота от патримониума на „ВИКИНГС“ ЕООД на цена 4-пъти по ниска и тока осъществява горецитираната хипотеза на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК - „отчужди имущество , включително предприятието , на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните“ . Също така безспорно е установеното от данъчните органи , че уговорената цена от 150 000 лв. не е заплатена от брата на жалбоподателя Е. М., а е прихваната със задължения на „ВИКИНГС“ ЕООД към Е. М., произтичащи от договор за заем от 18.04.2008 г. , по силата на който братът на жалбоподателя Е. М. е дал в заем на „ВИКИНГС“ ЕООД сумата от 273 514,63 швейцарски франка , чиято стойност в български левове към датата на заема , страните са определили на 320 000 лв. Данъчните органи приемат с РА, че такъв договор за заем няма , че приложеният под л.л. №№ 254-256 от делото договор , споразумението за прекратяването му от 23.01.2017 г. /л. № 259/ и декларацията на брата на жалбоподателя Е. М. от 20.01.2017 г. за отказ от права по договора , поради горепосоченото прехвърляне на дружествени дялове /л. № 260/, са с недостоверна дата и са съставени за целите на процеса . Следователно , данъчните органи приемат , че горепосоченият апорт е на много по ниска от пазарните цени , дори е безвъзмез дно извършен . Спорен по делото е фактът за договора за заем от 18.04.2008 г. и като последица – за безвъзмездността на продажбата на дяловете на „ВИКИНГС“ ЕООД в „МИДГАРД 93“ ООД от 10.01.2017 г. Преди да обсъди този спорен факт , съдът посочва , че съображе нията на данъчните органи за намаляване на имуществото на „ВИКИНГС“ ЕООД с процесния апорт и последващата продажба на притежавани дялове от „МИДГАРД 93“ ООД , с които фактически от пратримониума на дружеството излиза процсния недвижим имот , са еднопосочни и не почиват на правната същност на тези търговски отношения . Данъчните органи чисто математически и номинално сравняват цена на апорт с цена на дял. Цената на апорта се определя от експертиза в рамките на процедура по ТЗ, докато цената на дял се определя не по номинала му, а по балансовата му стойност . Така , дял от 10 лв. може да струва 10 000 лв. например или – 1 лв. , което се определя от баланса на дружеството , от неговото икономическо състояние . Следователно , данъчните органи , не могат да правят сравнение , че тъй като апортът бил оценен на 625 527 лв. , то и дружествените дялове за него следвало да струват толкова . Действително , правилни са съображенията на данъчните органи , че между апорта и продъжбата на дружествените дялове има много кратък период – едва няколко седмици , но те следва да изложат

мотиви за икономически необоснована инвестиция в губещо дружество например , но не и за продажба на имота на цена 4-пъти по-ниска от пазарната . Тези необходими

мотиви от данъчните органи са от съществено значение за защитата на жалбоподателя , доколкото неправилно хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК - „отчужди имущество , включително предприятието , на задълженото лице безвъзмездно или по цени , значително по-ниски от пазарните“ , се свързва от данъчните органи с апорта , а не с продажбата на дяловете . Съдът , обаче , не приема и тезата за икономически необоснована инвестиция с апорта , като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя . Това е така, доколкото по делото е безспорно , че „ВИКИНГС“ ЕООД е икономически проект на двама братя – жалбоподателя В. М. и Е. М., които осъществяват търговска дейност по ремонт на застрахователни щети на МПС . Безспорно е установеното от данъчните органи , че дружеството се финансира , освен от друго , и от банкови кредити, изтеглени от него и заемни средства от съдружниците – двамата братя . Съдът приема за установен фактът , че на 17,04.2008 г. братът Е. М. тегли кредит от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, по силата на който взима 273 514,63 швейцарски франка , който е рефинансиран с договор от 10.09.2013 г. от същата банка . Съдът приема за установени тези факти , не само защото не се оспорват /договорите са приложени под л.л. №№ 272-284 от делото /, но и защото под л.л. №№ 29-37 от делото е представена неоспорена справка от АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА , от която са видни вписватнията на договорите за ипотеки за обезпечаване на кредита на Е. М.. Спорен е въпросът , дали приложеният под л.л. №№ 254-256 от делото договор за заем от 18.04.2008 г. , с който Е. М. дава на „ВИКИНГС“ ЕООД сумата от 273 514,63 швейцарски франка , чиято стойност в български левове в договора страните са определили на 320 000 лв. , споразумението за прекратяването на договора от 23.01.2017 г. /л. № 259/ и декларацията на брата на жалбоподателя Е. М. от 20.01.2017 г. за отказ от права по договора , поради горепосоченото прехвърляне на дружествени дялове /л. № 260/, са съставени за целите на процеса . Безспорно е, че цитираните документи нямат достоверна дата и може да се постави въпросът , че са съставени за процеса , поради което следва да се обсъдят във връзка с всички останали доказателства по делото . С РА данъчните органи установяват /л.л. №№ 147-148/, че съгласно представените данни от Аналитичен регистър на „ВИКИНГС“ ЕООД , сметка 499/1 Е. М. за отчетната 2008 г. , от Е. М. е предоставена на 23.04.2008 г. по банков път сумата от 320 000 лв. , която е счетоводно отразена . Обаче , видно от договора за кредит на Е. М. от 17.04.2008 г. с „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, то сумата му била отпусната на 08.05.2008 г. Също така, данъчните органи са установили , че липсват банкови документи за преводите . Съдът не приема тези доводи , като изключително формални и не почиващи на реалната фактическа обстановка – финансиране на семеен бизнес , при което са възможни неформални отношения, включително предаване на пари в наличност , за което ще се изложат

мотиви по-долу . Тук само следва да се каже , че грешки по осчетоводяването – некоректно изписани дати , дори неправилното осчетоводяване , не рефлектира на валидността и факта на изпълнени е на договора за заем . На него не рефлектира и неправилното осчетоводяване на факта , че парите са преведени по банков път, доколкото те може да са предадени и в наличност . Със същите

мотиви следва да се отхвърлят и съображенията на данъчните органи , изложени за неспазване на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ от Е. М. по деклариране на заема , който е дал в полза на „ВИКИНГС“ ЕООД /л.л. №№ 149-150/. Според нормата физическите лица следва да декларират и предоставените заеми , като съдът приема , че недекларирането им не се отразява на факта на заемите . Следва да се посочи и това, че нормата е нова – считано от 2010 г. , следваща заема от 18.04.2008 г. , поради което следва да се уважат и тези възражения на жалбоподателя . Предвид изложеното до тук, приетото от данъчните органи /л.л. №№ 150-151/, че въз основа на събраните доказателства по ревизията , не се установява фактът на заема от 18.04.2008 г. , тъй като той не кореспондира с нито един счетоводен запис или декларирани данни от двамата братя и дружеството , до започване на ревизията за установяване на задължения по чл. 19 от ДОПК , съдът не приема за правилно . Както по-горе се посочи , „ВИКИНГС“ ЕООД е икономически проект на двама братя – жалбоподателя В. М. и Е. М., които осъществяват търговска дейност по ремонт на застрахователни щети на МПС . Този проект се финансира , освен от друго , и от банкови кредити , изтеглени от дружеството и заемни средства от съдружниците – двамата братя . Така , на 17.04.2008 г. братът Е. М. е изтеглил кредит от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, по силата на който взима 273 514,63 швейцарски франка , който е рефинансиран с договор от 10.09.2013 г. от същата банка . Няма никакви данни кредитът да е използван за нещо друго , освен за финансиране на търговския проект , каквато е и житейската и търговска логика . Братята са свързани лица , влизат в неформални отношения , като предаването на паите е можело да стане и в наличност и да не се отрази счетоводно . Правните последици от заемните отношения , задълженията по тях, обаче , остават между съдружниците и дружеството . Безспорно по делото е, като може да се повери и от вписванията в ТР, че 2017 г. заемодателят Е. М. се оттегля от този бизнес -проект и се установява в бизнес -проекта „МИДГАРД 93“ ООД , като оставя жалбоподателя сам съдружник и управител на „ВИКИНГС“ ЕООД . Безспорно е по делото , установено е и от данъчните органи в ревизията , че „ВИКИНГС“ ЕООД не е връщал парични средства на заемодателя Е. М. по договора за заем от 18.04.2008 г. , с който е дал на „ВИКИНГС“ ЕООД 273 514,63 швейцарски франка , с определена в договора стойност от 320 000 лв. Следователно , логично е при това оттегляне от бизнеса да поиска обратно дадените в заем пари . Следователно , логично е връщането на парите да се осъществи с процесната правна конструкция от 06.12.2016 г. и 10.01.2 017 г. – апорт на недвижим имот в „МИДГАРД 93“ ООД и оттегляне от дружеството , чрез продажба на дяловете в полза на Е. М., за да може той да стане правно и фактически собственик на недвижимия имот – срещу което той се отказва от правата си на заемодател по договора за заем от 18.04.2008 г. Следователно , при тези безспорни факти , търговски и логически обосновани , следва да се приеме за осъществен фактът на споразумението от 23.01.2017 г. /л.№ 259/, сключено между заемодателя Е. М. и заемополучателя „ВИКИНГС “ ЕООД , с което страните прекратяват договора за наем и приемат , че нямат взаимни претенции във връзка с него. Със същите

мотиви следва да се приеме за достоверна и декларацията от 20.01.2017 г. /л. № 260/, с която заемодателят Е. М. се отказва от права по договора за заем . Предвид гореизложеното , следва да се приеме , че е неправилен подходът на данъчните органи да обосноват хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК - „отчужди имущество , включително предприятието , на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните“ , като приемат , че с апорта на недвижимя имот при оценка от 625 527 лв. в капитал на „МИДГАРД 93“ ООД и последващото излизане от дружеството с продажбата на дялове на стойност от 150 000 лв. , жалбоподателят , като управител на „ВИКИНГС“ ЕООД , фактически е отчуждил имота на значително по-ниска от пазарната цена и с това е създал условия за несъбиране на публични вземания . Както се посочи по-горе, данъчните органи е следвало да изследват баланса на „ВИКИНГС“ ЕООД , да вземат предвид и задълженията му за връщане на 273 514,63 швейцарски франка , да вземат предвид и измененията в стойността на швейцарския франк през годините и да направят извод за стойността на сделката по прехвърляне на дружествените дялове срещу отказ от дълг. При тази оценка , вероятно е да се приеме и това, че стойността на продажбата на дяловете може действително да възлиза на твърдените от жалбоподателя 724 649,35 лв. – стойността на швейцарските франкове към края на погасителния план . В заключение следва да се посочи отново , че за процесния период януари 2015 г. – 30.06.2016 г. жалбоподателят е бил съдружник и управител на „ВИКИНГС“ ЕООД , представлявал е дружеството в отношенията с трети лица , поради което може да бъде отговорен по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК . Правилно органите по приходите са приели , че продажбата на дружествени дялове от 10.01.2017 г. е действие от естеството по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК - „отчужди имущество , включително предприятието , на задълженото лице безвъзмездно или по цени , значително по-ниски от пазарните“ . Правилно данъчните органи са приели , че посоченото отчуждаване и последващото заличаване на дружеството от ТР, поради обявяването му в несътоятелност , е от естество да осъществи хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК за невъзможност за събиране на публични вземания . По делото , обаче , не се установи безвъзмездност или значително по-ниска цена от пазарната на прехвърлянето на дяловете . Но дори и да се приемеше , че такова отчуждаване има, горепосочената непосредствена и пряка връзка между отчуждаването , извършено на 10.01.2017 г. и обявяването на дружеството в несъстоятелност и заличаването му от ТР около 2 г. по-късно – 2019 г. , то в конкретния случай не се установи безвъзмездност или значително по-ниска цена от пазарната . Нещо повече , самите ревизионни органи са установили , че към 13.12.2017 г. , след процесния апорт и прехвърляне на дялове , „ВИКИНГС“ ЕООД притежава активи и вземания , включително и парични средства в каса /л.л. №№ 152-154, където е приложен и балансът на дружеството /. В този смисъл , съдът не приема , че с действията от 2017 г. , следва да се обоснове отговорност за несъбрани публични вземания , поради заличаване на дружеството през 2019 г. Не е налице причинна връзка между съзнателни действия на жалбоподателя през 2017 г. и невъзможността за събиране на публичнинте вземания , проявила се през 2019 г. Предвид изложеното , РА е неправилен в частта , с която се обосновава отговорност на жалбоподателя по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК . Предвид всичко изложено до тук, съдът приема , на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК , че РА следва да се отмени изцяло . На основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК , на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 17 710 лв. Въз основа на гореизложеното , съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло , по жалба на В. Х. М., ЕГН : [ЕГН ], съд. адр. [населено място ], [улица ], ревизионен акт № Р-22002222005483 -091-001/12.06.2023 г. ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на жалбоподателя В. Х. М., ЕГН: [ЕГН ], съд. адр. [населено място], [улица ], на осн. чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК , сумата от 17 710 лв. деловодни разноски . Решението подлежи на обжалване от страните , пред Върховен административен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщението , че е изготвено . СЪДИЯ :