Решение № 9174 по адм. д. № 2458/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 9174 гр. София , 19.06.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Второ отделение 48 състав , в публично заседание на 27.05.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Калина Пецова при участието на секретаря Евгения Стоичкова , като разгледа дело номер 2458 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178Чл. 178. (1) Споразумение може да се сключи пред съда при всяко положение на делото при условията, при които може да бъде сключено в производството пред административния орган, дори и ако последният е отказал потвърждаването му. (2) В споразумението задължително участват всички страни по делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Споразумение, представено в открито съдебно заседание, може да бъде потвърдено от съда само ако е предварително подписано от страните и бъде потвърдено от всяка от тях, включително при участие чрез видеоконференция. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Отказът на съда да потвърди споразумението може да се обжалва с частна жалба, подадена съвместно от страните по него. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) С определението, с което потвърждава споразумението, съдът обезсилва административния акт и прекратява делото. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Определението може да бъде обжалвано само от страна, неучаствала в споразумението. Ако то бъде отменено, разглеждането на делото продължава. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Потвърденото споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение. Раздел II. Оспорване на общи административни актове Срокове за оспорване от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ). Образувано е по жалба на А. М. Л. (в качеството й на наследник на К. С. Л.), чрез процесуалния си представител адв. Л., срещу

Решение № РД-Е112-10/25.02.2021 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК ), с което е отказано издаването на разрешение за планово лечение извън държавата -членка по пребиваване , заплащано от НЗОК (формуляр S2), на задължително здравноосигуреното по българското законодателство лице - К. С. Л. по заявление вх. № Е112-01-49/14.12.2020 г. и във връзка

с

Решение № 2044/21.02.20 24 г. на ВАС , Шесто отделение , по адм. дело № 4449/2023 г. В жалбата се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения , основания по чл. 146, т. 3 и т. 4Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК . След връщане на делото за ново разглеждане , с писмени бележки жалбоподателят допълва , че в развилото се пред управителя на НЗОК административноправно производство са допуснати съществени нарушения на правата на адресата на обжалвания индивидуален административен акт, като небрежността на административния орган е рефлектирала и в пороци относно формата на акта – неговата не

мотивираност и лаконичност . В съдебно заседание , жалбоподателят чрез адв. Л., поддържа жалбата и моли за постановяване на решение , с което същата да бъде уважена . Заявява , че от разпита на вещото лице , същото постоянно отбелязва , че всичко е строго индивидуално и зависи от здравословното състояние на лицето и че действително са налице значими различия в приложението на лекарствените продукти . Сочи се, че на лицето Л. е извършена столова трансплантация и единственият лекарствен продукт , който се прилага в България , е бил противопоказен за неговото състояние . Претендират се направените по делото разноски , съобразно представен списък . Ответникът – управителят на НЗОК , чрез процесуалния си представител юрк. Г., оспорва жалбата . В съдебно заседание заявява , че всички въпроси са изяснени , като моли за постановяване на решение , с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна . Претендира юрисконсултско възнаграждение . Представя писмени бележки. Административен съд София - град , в настоящия състав , като обсъди събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК, намира за установено следното от фактическа страна : А. М. Л. е съпруга и наследник на К. С. Л., починал на 17.01.2021 г. (видно от приложените по делото Удостоверение за граждански брак , Препис -извлечение от Акт за смърт и Удостоверение за наследници , л. 23 – 25 от адм. дело № 2512/21 г. по описа на АССГ ). Производството пред административния орган е образувано във връзка с постъпило в ЦУ на НЗОК заявление с вх. № Е112-01-49/14.12.2020 г. от К. С. Л. за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване /пребиваване , като са представени и допълнителни документи с вх. № К № Е112-01-49/15.01.2021 г. Искането е за издаване на формуляр S2 за провеждане на планово лечение (химиотерапия ) в лечебно заведение на територията на ЕС (ФР Германия ). Както беше посочено и по-горе , към заявлението са представени копия от медицински документи , както и оферта с дата 10.11.2020 г. за лечение в Университетска болница Т., Германия , включващо високостепенна комплексна и интензивна химиотера пия по блок -схема , на обща стойност от 140 000 евро , за стационарно лечение (включващо основна стойност по ДСГ , медицински грижи на цикъл , медикаменти , добавки и административни разходи ). На заявителя е поставена диагноза „Множествен миелом – IgG /K/ III B KC /D&S/, ISS III. Състояние след 4 курса химиотерапия VCD. Състояние след автоложна стволово -клетъчна трансплантация - м. 11.2020 г. Тежка панцитопения с костно -мозъчна хипоплазия . Съмнение за втора хематологична неоплазия – терапевтично свързана миелоидн а неоплазия . Придружаващи заболявания артериална хипертония , хроничен вирусен хепатит , хипотиреоидизъм . В ЦУ на НЗОК са постъпили допълнителни документи с вх. № К № Е112-01-49/15.01.2021 г. към преписката на пациента , касаещи план за лечение в Университетс ка клиника Т., от които се удостоверява , че г-н К. Л. е приет за стационарно лечение , поради медицински причини на 24.11.2020 г. до дата на изписване , която не може да се предвиди с точност . Представени са медицински документи , установяващи неговото здравословно състояние , както и данни , че пациентът е обсъден на национална хематоонкологична конференция на 10.12.2020 г., на която е препоръчана комбинирана антиинфекциозна терапия , с придружаваща терапия с Децитабин . При протичането , след една седмица , добавяне на Венетоклакс . Да се проведе HLA типизиране . В хода на административната преписка е изискано и постъпило експертно становище с вх. К № Е112-01-49/17.02.2021 г. от доц. д-р Е. Х. (л. 137 – 139 от адм. дело № 2512/21 г. по описа на АССГ ), член на експертен съвет по клинична хематология , в което се посочва , че на база на представената документация , г-н К. С. Л. е прецизиран в Университетска клиника Т. като пациент с диагноза „Вторична , свързана с терапията остра миелоидна левкемия , с комплексен аберантен кариотип и мутация ТР53“. Решението на лекуващия екип е взето след обсъждане на хематоонкологична конференция – на 10.12.2020 г.: ОМЛ , от която страда г-н Л., може да бъде излекувана само чрез алогенна трансплантация на стволови клетки . За постигане на тази цел е необходимо както лечение на Covid -19, така и контрол на острата форма на левкемия . С цел контрол на ОМЛ е предложено лечение с хипометилирац агент в комбинация с Венетоклакс . Избраният хипометилиращ агент е Децитабин . Това лечение съответства на обстановката , която е документирана най-убедително чрез проучванията на di Nardo et al. Посочено е също в експертното становище , че е било възможно провеждането на лечение с хипометилиращ агент и Венетоклакс , с не по-малко ефективна по литературни данни схема . В Република България единственият хипометилиращ регистриран лекарствен препарат е Азацитидин . Обяснено е, че Венетоклакс няма индикация по КХП за приложение при пациенти с ОМЛ , но има възможност да се изпише с разрешение за употреба – извън одобрената информация в кратката характеристика на продукта . По отношение на текущото здравословно състояние на К. Л., вероятно развитие и възможната прогноза за резултат от неговото лечение е посочено , че предвид възрастта на пациента – 66 г., лошото общо състояние , изключително високия риск от тежки животозастрашаващи усложнения , решението е взето при изключително високо ниво на риск от фатален изход . Отразено в становището е още, че за конкретния случай предлаганото лечение може да бъде осъществено и на територията на Република България , с еднаква ефективност както лечението , което се предлага от лечебното заведение в другата държава -членка на ЕС. В България има 2 разкрити онкохематологични клиники с функциониращи трансплантационни отделения за възрастни – НСБЛАХЗ – С. и УМБАЛ „Света М.“ – В., където се осъществяват алогенни трансплантации на хемопоетични стволови клетки , в съответствие с приетите в ЕС индикации , при спазване на правилата за добра клинична практика и изискванията на Медицинския стандарт по Клинична хематология . С вх. К № Е112-01-49/18.02.2021 г. е получено експертно становище от доц. д-р Б. С., член на експертен съвет по клинична хематология , в което е посочено , че наличието на комплексен кариотип и мутация в ТР53 тена поставя пациента в неблагоприятна прогностична група , което е предпоставка за лоша прогноза на заболяването по отношение на общата преживяемост на болния . Уточнено е, че понастоящем като хипометилиращи препарати в световен мащаб се прилагат Azacitidine и Decitabine, като към настоящия момент в България се използва единствено Azacitidine. Налице са научни данни , че не се установяват статистически значими различия по отношение на честотата на постигане на пълен терапевтичен отговор и продължителността на общата преживяемост при прилагането на двата хипометилиращи препарата . Към настоящия момент Venetoclax не се реимбурсира от НЗОК за лечение на пациенти с ОМЛ , но препаратът може да бъде доставен по Наредба № 10 от 17.11.2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти . Посочено е, че алогенна трансплантация на хемопоетични стволови клетки може да бъде проведена своевременно в лечебни заведение на територията на Република България като СБАЛХЗ – ЕАД и УМБАЛ „Света М.“ – В.. Предвид така установеното в хода на административното производство е издадено оспореното

Решение № РД-Е112-10/25.02.2021 г. на управителя на Национална здравноосигурителна каса, с което е отказано издаване на разрешение за планово лечение извън държавата -членка по пребиваване на лицето К. С. Л.. В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебно -медицинска експертиза (СМЕ ), от чието заключение се установява , че двата препарата Venclyxto (Venetoclax) и Azacitidin са сходни и абсолютно взаимнозаменяеми . Обяснено е, че обстоятелството , че един препарат не се внася в страната , не е определящо за лечението , изхода и динамиката на заболяването , като определящи за това фактори са възрастта на болния , цитогенетиката му, имунофенотипизацията , реактивността и поносимос тта на терапията , състоянието на имунната му система , видът на острата левкоза , придружаващи заболявания и много други фактори . В случая наличието на комплексен кариотип и мутация в ТР53 гена поставя пациента в неблагоприятна група , което е предпоставка за лоша прогноза на заболяването по отношение на общата преживяемост на болния . Вещото лице е отразило също , че в момента на взимане на решение за терапевтично поведение , пациентът е със SARS -COVID 19, с положителен PCR тест, с двустранни нодуларни лезии в белия дроб , силно суспектни за белодробна микоза и данни за серологична прогресия на мултипленния миелом , което определя избора на лечение с Decitabin на фона на антифунгална терапия с Посаконазол (Капсофунгин ), което според вещото лице още повече песимизир а изхода от лечението . Обсъдена е била възможност за включване на Venetoclax и подготовка за алогенна столовоклетъчна трансплантанция при изключително висок риск на терапията и подчертана опасност от фатален изход . Посочено е също от вещото лице , че обстоятелството , че към момента на терапията в Република България се използва единствено Azacitidin, не оказва влияние на тази оценка . При влошеното състояние на пациента К. Л. в Република България се прилага същият алгоритъм на лечение и със същата ефективност съгласно световните медицински стандарти . Отразено е в експертното заключение , че предложеното лечение от страна на чуждото лечебно заведение с препарата Децитабин има абсолютно същата ефективност както препарата Азацитидин , който е разрешен да се прилага на територията на Република България и да се реимбурсира от НЗОК . Видно от експертизата , най-често Venclexta се комбинира с Азацитидин или Децитабин или ниски дози Цитарабин при AML. Показен е при състояния резистентни на други цитостатици . Според вещото лице Азацитидин - Venetoclax подобрява преживяемостта в сравнение с Азацитидин самостоятелно (в голямо проучване ) фаза 3. Относно това кой определя кой от лекарствените продукти да бъде използван при отделните пациенти , експертът е посочил , че в експертната комисия по клинична хематология присъстват много специалисти : цитолог , химиотерапевт , патолог , радиолог и прочие , като решението се взема колективно като се има предвид и придружаващите заболявания на пациента . В процесния случай коморбидността на лицето е била утежнена , описани са много тежки хронични заболявания , прогресиращи , придружаващи заболявания , които са предпоставка за противопоказания на приложение на много от цитостатиците . Подчертано е, че решението за провеждане на каквото и да е било лечение на хематологично заболяване никога не се взема единодушно , а колективно . Вещото лице подробно е описало двата вида на миелоидната левкемия – остра и хронична , симптомите и лечението и при двете , както и каква е процедурата и колко време отнема доставката на лекарствен продукт по Наредба № 10 от 17.11.2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти . При новото разглеждане на делото , във връзка с изпълнение на задължителните за настоящата съдебна инстанция указания на ВАС , настоящият съдебен състав е разпитал в открито съдебно заседание вещото лице д-р А. Н. по приетата съдебно -медицинска експертиза , като е дала възможност на страните да изяснят спорните факти по процесния казус . Вещото лице е изяснило , че са налице лекарства с различни наименования , като целта на всички е да се унищожат злокачествените клетки и е възможно да се заменят , вземайки предвид заболяването на лицето и неговите придружаващи заболявания . Допълва , че всеки цитостатик може да се замени , предизвиква и опустошаване на костния мозък , предизвиква анемия , има странични ефекти , но това се прилага . Подходът е строго индивидуален , действа се според състоянието на пациента . Според вещото лице не е фатално , че даден преперат не е доставен . Съществуват различни препарати , защото една и съща субстанция се предлага на пазара под различни имена . Дали трябва да се замени с друг препарат , зависи от състоянието на пациента , взема се предвид и токсичността на самия препарат . Заявява , че няма разлика между лечението на пациента в България и в чужбина , като е било напълно възможно да се лекува в България . При така установените факти , съдът достигна до следните правни изводи : Жалбата е процесуално допустима , като подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Разгледана по същество , същата е неоснователна , поради следните съображения : Ползването на социалните и здравните права , придобити на територията на една държава член на ЕС, при престой или пребиваване на територията на друга държава член се извършва в съответствия с принципите , гарантиращи социалната защита на гражданите при тяхното свободно движение в рамките на ЕС. Тези въпроси са уредени с общоприложими в целия ЕС правни актове . Разпоредбата на чл. 20 от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване предвижда , че освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент , осигуреното лице , което се придвижва до друга държава -членка с цел получаване на обезщетение в натура по време на престоя си там, иска разрешително от компетентната институция . Осигурено лице , което е получило разрешително от компетентната институция да замине за друга държава -членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение , получава обезщетенията в натура , предоставени от името на компетентната институция , от институцията по мястото на престоя , в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице . Разрешителното се дава , когато въпросното лечение е сред обезщетенията , предвидени от законодателството в държавата -членка , в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока , който е оправдан от медицинска гледна точка , като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване . Параграфи 1 и 2 се прилагат mutatis mutandis към членовете на семейството на осигуреното лице . Националната здравноосигурителна каса е публична институция в Република България , която по закон осъществява здравното осигуряване в страната , съответно осъществява и дейността по разходване на средствата за задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности чл. 2, ал. 1 и чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Седалищата на районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а седалищата на техните поделения се определят със заповед на управителя на Националната здравноосигурителна каса. (3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Органи на управление на НЗОК са: 1. надзорният съвет; 2. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) управителят и двамата подуправители. (4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Служителите в централното управление, районните здравноосигурителни каси и поделенията на районните здравноосигурителни каси заемат длъжности по служебно или по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. (5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) За структурните звена на НЗОК по ал. 2 се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване. от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Обжалваното решение е издадено от компетентен орган – управителя на НЗОК , доколкото съгласно разпоредбата на чл. 80ж, ал. 4 и ал. 5Чл. 80ж. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) (1) С наредбата по чл. 80е, ал. 4, по предложение на управителя на НЗОК, се определят здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия, за които за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване се изисква предварително разрешение, както и условията и редът за даване на предварително разрешение. (2) Здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия по ал. 1 и условията и редът за даване на предварително разрешение се обявяват и на интернет страницата на националната точка за контакт по чл. 80з, ал. 1. (3) Предварително разрешение по ал. 1 може да се изисква по отношение на здравно обслужване, което: 1. е зависимо от изисквания за планиране, свързани с необходимостта от гарантиране на достатъчен и постоянен достъп до определено висококачествено лечение в Република България или с цел контролиране на разходите и избягване разхищението на финансови, технически и човешки ресурси, и включва настаняване на пациента в лечебно заведение най-малко за една нощувка или налагат ползването на високоспециализирана и свързана със значителни разходи медицинска инфраструктура или медицинско оборудване; 2. включва лечение, което излага пациента или населението на риск; 3. се предоставя от лечебно заведение, което в отделни случаи предизвиква сериозни и конкретни съмнения за качеството или безопасността на обслужването, с изключение на здравно обслужване, за което се прилага правото на Европейския съюз, гарантиращо минимално ниво на безопасност и качество. (4) При подадено искане за предварително разрешение НЗОК или Министерството на здравеопазването проверява дали условията, посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004, са изпълнени по отношение на исканията на лицето за предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване. Когато тези условия са изпълнени, предварителното разрешение се дава съгласно посочения регламент, освен ако пациентът поиска друго. (5) Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването отказва да даде предварително разрешение, когато: 1. съгласно заключението на медицински специалист пациентът ще бъде изложен на риск за неговата безопасност, който не може да бъде смятан за медицински обоснован предвид възможната полза за пациента от търсеното трансгранично здравно обслужване; 2. може да се предположи с относителна сигурност, че населението ще бъде изложено на съществен риск за неговата безопасност в резултат на тра... ЗЗО при подадено искане за предварително разрешение НЗОК или Министерството на здравеопазването проверява дали условията , посочени в Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. са изпълнени по отношение на исканията на лицето за предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване , съответно Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването отказва да даде предварително разрешение при определени условия . Според чл. 19, ал. 7, т. 2Чл. 19. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Управителят и подуправителите на НЗОК се избират от Народното събрание за срок от 5 години. При изтичане на техния мандат управителят на НЗОК и подуправителите на НЗОК продължават да упражняват правомощията си до избирането на нов управител, съответно на нов подуправител или нови подуправители. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предложения за избор на управител и на подуправители на НЗОК могат да се правят от парламентарните групи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Управител на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум три години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (3а) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подуправители на НЗОК може да бъдат лица, които отговарят на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум една година професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК, съответно на двамата подуправители на НЗОК става с решение на Народното събрание при: 1. влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности; 3. системно нарушаване на неговите ... ЗЗО управителят на НЗОК организира и ръководи оперативно дейността на НЗОК в съответствие със закона , правилника за устройството и дейността на НЗОК и решенията на надзорния съвет . Актът е постановен и в установената писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК, поради което не са налице основания за отмяна съгласно чл. 146, т. 1 и т. 2Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК. Не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствените правила , които да обосноват отмяна на акта на основание чл. 146, т. 3Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК. Спазена е процедурата по разглеждане на административната преписка за разглеждане на исканията за издаване на посочените документи (чл. 45, ал. 1 и чл. 80а, ал. 1Чл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Националната здравноосигурителна каса издава документи, необходими съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност за упражняване на здравноосигурителните права на лицата, в 30-дневен срок от датата на подаване на искане от заинтересованите лица. (2) Искането се подава от заинтересованите лица чрез РЗОК. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Министърът на здравеопазването по предложение на управителя на НЗОК с наредба определя реда за издаване на удостоверителните документи по ал. 1. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Документи по ал. 1 се издават и в случаите по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето. ЗЗО и Регламент № 883/2004 г.): проверката за допустимост , проверка за осигурителния статус на лицето , проверка за пълнота на документите , изискване на писмени становища от националните консулта нти към МЗ и на специалисти от дадената медицинска специалност , разглеждане на становищата от Комисията за разглеждане на искания на здравноосигурени лица за издаване на разрешение за получаване на лечение извън държавата – членка по пребиваване (формуляр S2), заплащано от НЗОК , в случаите , когато такова разрешение се изисква съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (Комисията ). Комисията и управителят на НЗОК са анализирали становищата на специалистите , формирали са фактически констатации въз основа на значимите факти и са достигнали до важните изводи – посочено е, че лечението на лицето може да се осъществи в страната , като са отразени и конкретните лечебни заведения , предвид състоянието на болния . Следователно не е нарушена разпоредбата на чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства АПК. На последното заседание на Комисията (по протокол № 50 от 09.03.2021 г.) са взети предвид всички събрани доказателства , като са възприети предоставените експертни становища , според които лечението може да се предостави на територия та на Република България със същата ефективност , както предлаганото лечение в Германия . Предвид това , Комисията е направила извод , че липсват кумулативно изискуемите законови предпоставки за издаване на предварително разрешение (формуляр S2) за лечение в чужбина , заплащано от НЗОК . При спазване законовите изисквания , след изясняване на всички факти и обстоятелства , управителят на НЗОК е издал решение за отказ , предмет на настоящото обжалване . Съдът приема , че оспореният акт е и материално законосъобразен , поради което не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 4Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК. Съгласно чл. 20Чл. 20. ⚖️ Практика (8) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В производство пред административните органи страните могат да сключат споразумение, ако то не противоречи на закона. Споразумението е писмено съглашение, което замества административния акт. (2) Споразумението може да бъде сключено между административния орган и страните в производството или само между страните в производството. В последния случай административният орган одобрява писмено споразумението. (3) Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила или до оспорването на административния акт пред съд. (4) Със сключването, съответно с одобряването на споразумението по ал. 2 административният акт се обезсилва. (5) Споразумението се сключва в писмена форма и съдържа: обозначаване на органа, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането и приемането му и подписи на страните, както и име и подпис на длъжностното лице. (6) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Ако споразумението засяга въпроси, чието разрешаване изисква мнението или съгласието на друг орган, то се сключва, след като това мнение или съгласие бъде поискано и при спазване на от Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност , разрешение за получаване на подходя що лечение извън държава -членка по местоживеене се дава , когато въпросното лечение е сред обезщетенията , предвидени от законодателството в държавата -членка , в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока , който е оправдан от медицинска гледна точка , като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване . Предвид цитираната разпоредба , за да бъде издадено разрешение от страна на НЗОК за лечение в чужбина , заплащано от НЗОК , трябва да са налице две кумулативни условия - първо , въпросното лечение да е сред обезщетенията , предвидени от законодателството на държавата -членка , на чиято територия пребивава съответното лице и второ , лицето да не може да получи такова лечение в рамките на обичайно необходимото време за получаване на въпросното лечение в държавата -членка на пребиваване , като се има предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на болестта . В процесния случай не е спорно между страните по делото обстоятелството , че е налице първата предпоставка по чл. 20 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 – въпросното лечение е сред обезщетенията , предвидени от законодателството в държавата -членка , в която пребивава съответното лице . Спорно по делото е наличието на второто кумулативно условие за даване на разрешение за издаване на предварително разрешение за лечение извън държава -членка по пребиваване , съобразно нормата на чл. 20 от Регламент /EО/ № 883/2004 – невъзможност в България заявителят да получи своевременно алтернативно , еднакво по ефикасност лечение , което условие в конкретния случай не е изпълнено . В оспореното решение е прието , че в процесния случай не е необходимо издаването на формуляр S2, тъй като лечението може да бъде осъществено в Република България в оправдан от медицинска гледна точка срок , като се вземе предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на неговото заболяване . В този смисъл са и дадените в хода на административното производство становища на медицински специали сти. Последните се подкрепят и от приетата и неоспорена СМЕ по адм. дело № 2512/21 г. по описа на АССГ , както и от разпита на същото вещо лице Н. в настоящото производство . Видно от становището на вещото лице , както и от останалите доказателства по делото , необходимото лечение на К. Л. е могло да се осъществи на територията на Република България в две лечебни заведения , с еднаква ефективност както лечението , което се предлага от лечебното заведение в другата държава -членка на ЕС. Изяснено е значимото в настоящата хипотеза обстоятелство , което с оглед персоналния здравен статус на лицето Л. – изобщо и към конкретния момент , алтернатива за лечение е имало и в Република България , макар и същата , за огромно съжаление , да не е могла да гарантира различен изход за лицето . Предложеното лечение от страна на чуждото лечебно заведение с препарата Децитабин има същата ефективност както препарата Азацитадин , който е разрешен да се прилага на територията на република България и да се реимбурсира от НЗОК (по данни на експертите и вещото лице ). От заключението на експерта по безсъмнен начин се установява , че препаратите Venetoclax и Azacitidin са сходни и абсолютно взаимозаменяеми , като определящи за успешното лечение са други фактори - възрастта на болния , цитогенетиката му, имунофенотипизацията , реактивността и поносимостта на терапията , състоянието на имунната му система , видът на острата левкоза , придружаващи заболявания и много други фактори . В конкретния случай от медицинските специалисти , които са дали становища както в административното , така и в съдебното производство , е посочено , че наличието на комплексен кариотип и мутация в ТР53 гена е поставило пациента в неблагоприятна група , което е предпоставка за лоша прогноза на заболяването по отношение на общата преживяе мост на болния . Установява се също така, че решението за лечение на пациента , с обсъдена възможност за включване на Venetoclax и подготовка за алогенна столовоклетъчна трансплантанция , е взето при изключително висок риск на терапията и подчертана опасност от фатален изход . При влошеното състояние на пациента Л., според д-р Н. в България се прилага същият алгоритъм на лечение и със същата ефективност съгласно световните медицински стандарти . Медицинските екипи се ръководят от приетия медицински стандарт , унифициран в цял свят, съчетан с индивидуалните особености на всеки конкретен пациент . Посочено е от вещото лице , че предложеното лечение от страна на чуждото лечебно заведение с препарата Децитабин има абсолютно същата ефективност както и препарата Азацитади н, който е разрешен да се прилага на територията на Република България и се реимбурсира от НЗОК . Това са хипометилиращи средства , които се използват в световен мащаб . Децитабин е антинеопластично средство , антиметаболит . Антиметаболитът възпрепятства използването на градивните елементи на ДНК. Дакоген (търговското му име) се предписва при миелодиспластичен синдром , като това заболяване се характеризира с намаляване в кръвта на някои клетки , нарушение функцията на костния мозък и повишаване риска от развитие на остра левкемия . Децитабин е специфичен и мощен инхибитор на ензима ДНК метилтрансфераза и води до смърт на злокачествените клетки . Блокирайки митотичната им активност /способността им да се делят и размножават , Дакоген има силен ефект върху ензимната ДНК – намалява нейната активност , което води до суспендиране или пълно унищожаване на раковите клетки . По настоящем в Република България се използва единствено Азацитадин , като по статистически и научни данни не се установяват значими различия по отношение на постигане пълен терапевтичен отговор и ефект , както и по отношение на общата преживяемост при прилагане на двата препарата . Оспореният административен акт съответства на целта на закона - лечението на здравноосигурените лица да се осъществява в държава та-членка по пребиваване и само по изключение , обосновано с невъзможността от получаване на своевременно лечение , последното да бъде проведено в друга държава -членка . Провеждането на лечение в друга държава -членка при наличие на възможност за предоставяне на алтернативно и еднакво по ефикасност лечение в държавата по пребиваване , не съответства на целта на чл. 20 от Регламент /EО/ № 883/2004. Не по-малко значим е фактът , че НЗОК е публична институция , която по закон осъществява задължителното здравно осигуряване в България , т.е осъществява дейността по разходване на средствата за задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности . Управителят на НЗОК е длъжен да организира и ръководи оперативно дейността на НЗОК в съответствие със закона. Лечението в чужбина на българските здравноосигурени лица , заплащано от страна на НЗОК с формуляр S2, се извършва с публични средства и следва да се съблюдават стриктно правилата за тяхното разходване . Горните аргументи

мотивират настоящия съдебен състав да приеме , че оспорваният административен акт е законосъобразен , поради което жалбата следва да бъде отхвърлена . С оглед изхода на спора претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да му се присъдят в минимален размер от 100 лева , определен съгласно чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ . Съгласно чл. 226, ал. 3Чл. 226. ⚖️ Практика (16) (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. (2 ) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. (3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение АПК, при повторното разглеждане на делото , съдът се произнася и по разноските пред касационната инстанция . Основателна е молбата на ответника , тъй като на същия се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение , направени и пред касационната инстанция . Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК, Административен съд София -град , 48-ми състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. Л. срещу

Решение № РД-Е112-10/25.02.2021 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса. ОСЪЖДА А. М. Л. да заплати на Националната здравноосигурителна каса сумата 100 (сто) лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция . ОСЪЖДА А. М. Л. да заплати на Националната здравноосигурителна каса сумата 100 (сто) лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС по административно дело № 4449/2023 г. по описа на същия . Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137Чл. 137. ⚖️ Практика (4) Отлагане на делото АПК. СЪДИЯ :