Решение № 14161 по адм. д. № 5399/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 14161 гр. София , 08.08.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Трето отделение 15 състав , в публично заседание на 09.07.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Росица Цветкова при участието на секретаря Антонина Митева , като разгледа дело номер 5399 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от АПК във връзка с чл. 118Чл. 118. ⚖️ Практика (28) (1) Решение по предложението се взема най-късно два месеца след неговото постъпване и се съобщава в 7-дневен срок на подателя. (2) Когато е необходимо по-продължително проучване, срокът за вземане на решението може да бъде продължен от по-горестоящия орган до 6 месеца, за което се съобщава на подателя. (3) Решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване. Раздел III. Сигнали Компетентност от Кодекса за социално осигуряв ане (КСО ). Образувано е по жалба на „Частна детска градина „Под 1 покрив“ ЕООД представлявано от управителя В. Б. - П., чрез адв. Л. Х., срещу

Решение № 1040 - 21-228/25.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ С. - град , с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № РЖ-5-21-01557659/21.03.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ , с което на дружеството е разпоредено да внесе сумата по ревизионен акт за начет № РА – 5 – 01543537 от 21.02.2024 г. в размер на главница 5 875.95лв. и лихви в размер на 256.06лв., общо : 6132.01 лв. Жалбоподателят оспорва обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно , постановено в нарушение на процесуалните и материалноправни разпоредби на КСО и АПК . Счита , че същото е не

мотивирано , тъй като не били обсъдени възраженията относно недобросъвестността на Р. Д. А., която недобросъвестно получила ПОВН . Дружеството не било получило осигурителни плащания от НОИ , нямало вина , че на Р. Д. А. неправомерно било изплатено ПОВН , и с действията си не било причинило щети на НОИ . Неправомерното изплащане на ПОВН от НОИ се дължало и на длъжностното лице , което одобрило отпускането на обезщетението и не осъществило задължителния контрол по чл. 40, ал. 3 от КСО , като не издало разпореждане за отказ , въпреки че имало необходимата информация по чл. 5, ал. 4 от КСО . По тези съображения се иска съдът да отмени решението и потвърденото с него разпореждане . Претендират разноски по делото . Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – С.-град , чрез процесуален представит ел оспорва основателността на жалбата и прави искане същата да бъде отхвърлена . Претендира разноски по делото . След преценка на събраните по делото доказателства , АССГ , трето отделение , петнадесети състав , приема от фактическа страна за установено следното: С Молба вх. № 5001 -21-785/15.12.2023 г. от „ЧДГ „Под 1 покрив“ ЕООД , в качеството му на работодател на Р. Ц. А., е поискано извършването на проверка на представени от лицето болнични листове за периодите от 03.07.2023 г. до 17.07.2023 г. и от 19.07.202 3 г. до 01.08.2023 г. Изрично е уточнено , че на 18.07.2023 г. /вторник /, за който ден не е издаван болничен лист , Р. Ц. А. не се е явила на работа и този ден работодателят оформил като самоотлъчка . В тази връзка е възложена проверка , приключила с издаванет о на Констативен протокол № МК-5-21-01488058/21.12.2023 г. и на Констативен протокол № МК- 5-21- 01517748/19.01.2024 г. за проверка на УМБАЛ „Света А.“ - С., с които не са установени нарушения при издаването на болничните листове . Възложена е проверка , впоследствие изменена в частична ревизия по разходите на ДОО , и на Частна детска градина „Под 1 покрив“ ЕООД . В рамките на проверката са установени факти , които не са спорни между страните по делото , а именно : Р. Ц. А. е назначена в ЧДГ „Под 1 покрив” ЕООД с трудов договор № 0142/28.02.2021 г. на длъжност „помощник -възпитател” при работно време 4 часа дневно , считано от 01.03.2022 г. С допълнително споразумение от 28.02.2022 г. продължителността на работния ден е променена на 8 часа дневно . При извършена проверка в информационната система на НОИ е установено , че от Частната детска градина „Под 1 покрив“ ЕООД за Р. Ц. А. са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. 1 за периода от м. 07.2023 г. до м. 12.2023 г., както следва : - за м. 07.2023 г. - 6 дни във временна неработоспособност за сметка на работодателя в т. 16. А и 14 дни във временна неработоспособност за сметка на НОИ в т. 16.2, с подпериоди : „0 - 17” и „19-0”, без 18-ти. - за м. 08.2023 г. - 23 дни във временна неработоспособност за сметка на НОИ в т. 16.2; - за м. 09.2023 г. - 19 дни във временна неработоспособност за сметка на НОИ в т. 16.2; - за м. 10.2023 г. - 22 дни във временна неработоспособност за сметка на НОИ в т. 16.2; - за м. 11.2023 г. - 22 дни във временна неработоспособ ност за сметка на НОИ в т. 16.2; - за м. 12.2023 г. - 18 дни във временна неработоспособност за сметка на НОИ в т. 16.2; В представените от осигурителя разплащателни ведомости за периода от м. 07.2023 г. до 12.2023г. са налични данни за Р. Ц. А., както следва: за м. 07.2023 г. - 6 дни във временна неработоспособност за сметка на работодателя по чл. 40, ал. 5; 14 дни болнични от ДОО и 1 ден самоотлъчка , с осигурителен доход 283.51 лв. -за периода от м. 08.2023 г. до м. 12.2023 г. - пълни месеци във временна неработоспособност за сметка на НОИ с осигурителен доход 0.00 лв. Съгласно представените присъствени графици , Р. Ц. А. е била във временна неработоспособност за периода от 01.07.2023 г. до 17.07.2023 г., на 18.07.2023 г. е била в самоотлъчка и за периода от 19.07.2023 г. до 29.12.2023 г. е била отново във временна неработоспособност . От „ЧДГ „Под 1 покрив“ ЕООД за лицето са депозирани в ТП на НОИ С. - град болнични листове за временна неработоспособност и образци по приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО за периода от 19.07.2023 г. до 30.12.2023 г., по които са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 5 875.95 лв. В тази връзка , на осигурителя е съставен Р. № РА-5-21-01543537/21.02.2024 г. в общ размер на 6 132.01 лв., от които 5 875.95 лв. - главница , и 256.06 лв. - лихва , за причинени щети на ДОО и са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21- 01543587/20.02.2024 г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за Р. Ц. А. за периода от 01.08.2023 г. до 30.12.2023 г. и за коригиране на данните за лицето за м. 07.2023 г., тъй като според контролните органи след самоотлъчката от 18.07.2023 г., Р. А. е загубила качеството „осигурено лице“ по смисъла на КСО и респ . не е имало основание да ѝ се плаща обезщетен ие за временна неработоспособност . С Разпореждане № РЖ-5-21-01557659 от 21.03.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ С. - град е наредено на осигурителя да внесе посочените суми . Разпореждането е оспорено по административен ред.

С

Решение № 1040 - 21-228/25.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ С. - град подадената по административен ред жалба е отхвърлена . Решението е съобщено на 07.05.2024 г. Жалбата срещу него е подадена по пощата на 20.05.2024 г. С оглед установеното от фактическа страна , Административен съд – София град , трето отделение , петнадесети състав , при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал.1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК , прави следните правни изводи : Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1Чл. 140. ⚖️ Практика (10) (1) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. (2) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца. Представяне на електронни документи от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима . За да прецени законосъобразността на оспореното решение , съдът взе предвид следното : Обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Директорът на ТП на НОИ – С.-град е компетентен при оспорване по административен ред на разпорежданията , издадени от ръководителя на контрола по разходите ДОО , на основание чл. 117, ал. 1, т.2, б. „в“ от КСО . Решението е издадено в предвидената от закона форма , като е

мотивирано достатъчно ясно и подробно . В хода на административното производство пред контролния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила . Разпоредбата на чл. 110, ал.1 от КСО регламентира , че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица , на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи , включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход . Съгласно чл. 110, ал. 3 от КСО за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице , на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт , или друго длъжностно лице , определено от ръководителя на поделението , издава разпореждания . Разпорежданията се издават в 14-дневен срок след изтичането на срока по ал. 2. Доколкото не е предвиден самостоятелен ред за оспорване на актовете за начет , то проверката за тяхната законосъобразност следва да се осъществи в рамките производството по оспорване на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО . Т.е. при оспорване на разпореждането следва да се провери не само наличието на формално основание за неговото издаване , но и доколко са били налице основания за издаване на акт за начет , което в конкретния случай означава да се отговори на въпроса доколко изплатените обезщетения за временна неработоспособност , връщането на чиято равностойност се търси , са били неправомерно изплатени . В тази връзка съдът съобрази следното : Съгласно легалната дефиниция на § 1, ал.1, т. 3 от "Осигурено лице " е физическо лице , което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и чл. 4а1, ал. 1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски . Осигуряването на лицето , което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Разпоредбата на чл. 10, ал.1 и ал. 2 от КСО , озаглавена „Възникване , времетраене , прекратяване и прекъсване на осигуряването“ , урежда , че осигуряването възниква от деня , в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се прекъсва през периодите , които не се зачитат за осигурителен стаж , независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена . На следващо място чл. 9, ал.2, т. 2 от КСО изрично урежда , че за осигурителен стаж , дори и без да се правят осигурителни вноски , се зачита времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност . При тази правна рамка съдът приема , че действително неявяването на работа на 18.07.2023 г. на осигуреното лице е основание за прекъсване на осигуряването му, но само за този ден. Неявяването на работа за един ден не е основание за прекратяване на осигуряването . По делото няма данни за прекратяване на осигуряването на лицето до момента , към който е ползвало право на процесните обезщетения за временна неработоспособност поради отпуск по болест . Прекъсването на осигуряването е било само за един ден, защото след това лицето е ползвало право на отпуск поради болест . Т.е. след прекъсването на осигуряването поради неявяване на работа на 18.07.2023 г., осигуряването на лицето е възобновено и е продължило в периодите , за които са били представени болнични листи , въз основа на които са изплатени паричнит е обезщетения . По изложените съображения съдът приема , че административният орган неправилно е приложил материалния закон , като е приел , че след 19.07.2023 г. осигуряването на лицето не е възстановено , тъй като лицето фактически не и извършвало трудова дейност . Решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени като незаконосъобразни поради противоречие с материалния закон . С оглед изхода на спора следва да се постави на разглеждане претенцията на жалбоподателя т за разноски по делото в размер на 50лв. за държавна такса и 913.20лв. за адвокатско възнаграждение , за направата на които са представени доказателства . На основание чл. 143, ал.1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК ТП на НОИ следва да бъде осъден да плати тази сума на жалбоподателя . . Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК , Административен съд – АССГ , трето отделение , петнадесети състав

РЕШИ:

: ОТМЕНЯ по жалба на „Частна детска градина „Под 1 покрив“ ЕООД представлявано от управителя В. Б. - П., чрез адв. Л. Х.,

Решение № 1040 - 21-228/25.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ С. - град , с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № РЖ-5-21-01557659/21.03.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ . ОСЪЖДА ТП на НОИ [населено място ] да плати на „Частна детска градина „Под 1 покрив“ ЕООД представлявано от управителя В. Б. - П., разноски по делото в размер на 963.20лв., от които на 50лв. за държавна такса и 913.20лв. за адвокатско възнаграждение . РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването на страните , че решението е изготвено . СЪДИЯ :