Решение № 22178 по адм. д. № 8560/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 22178 гр. София , 04.11.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Трето отделение 74 състав , в публично заседание на 28.10.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Младен Семов при участието на секретаря Теменужка Стоименова , като разгледа дело номер 8560 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс във връзка с чл.172 ал.5 вр. чл. 171 т.1 б.“а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП ). Образувано е по жалба на В. И., ЕГН [ЕГН ], с адрес : [населено място ],[жк], [улица ], чрез адв. Л. Т. с посочен съдебен адрес – [населено място ], [улица ], ет.2 срещу Заповед за прил агане на принудителна административна мярка № 24-4332 -003371/20.06.2024 г. на А. М., впд началник група към СДВР ,отдел „Пътна полиция“ с която на жалбоподателят е приложена мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основание за това“ . Процесната жалба е допустима и редовна , като подадена от активно легитимирано лице , адресат на заповедта , в срока по чл.149 ал.1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК , срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 172 ал.5Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението вр. чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл. 171 т.1 б.“а“ от ЗДвП , в съответствие с изискванията на чл.150 и чл.151Чл. 151. Към жалбата или протеста се прилагат: 1. удостоверение за съществуването и представителството на организация - жалбоподател; 2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи; 4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни. Подаване на жалбата и протеста от АПК и като такава подлежи на разглеждане по същество . Твърди се незаконосъобразност на оспорваният акт, тъй като основание за постановяване на същият е изпратено по служебен път КСМЕ и копие от Експертн о

решение № 90336 от зас.№234/04.11.2022 г. от ТЕЛК към УМБАЛ св.Й. К. ЕАД . Посочената КСМЕ обаче не обективира анализ на всички възможни причини довели внезапно прилошаване на жалбоподателя ,като на стр. 63 всъщност тази възможност е отхвърлена категорично . Твърди ,че при епилептичен припадък със загуба на съзнание и гърчова симптоматика би следвало да има следи от нараняване на тяло и крайниците , изпускане на тазови резервоари ,следи от захапване на езика ,каквито не са описани при прегледа и хоспитализацията .В този смисъл прилошаването ме не се дължи на коронаред дефицит и на епилептичен припадък . На следващо място твърди ,че административния орган неправилно се е позовал на чл.5 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. Жалбоподателят притежава СУМПС повече от 35г.,същото е било подновено последно пред 2019 г.като от тогава до настоящият момент ням настъпила промяна в здравословното му състояние . Успоредно с това нормата на чл.171 т1 б.“а“ от ЗДвП изисква да бъде констатирано явно ,очевидно или безусловно несъответствие на заболяването или състоянието на водача с алтернативно дадените изисквания за медицинското му състояние . Т.е. администативния орган трубва да издвърши самостоятелна проверка и лично да се увери ,непосредствено да възприеме несъответствието на здравословно то състояние с медицинските изисквания .Недопустимо е извода да бъде правен от други лица извън административния орган . На следващо място записът в експертизата гласи „епилепсия -неуточнена“ .Успоредно с това в наказателното право експертното заключение не е доказателство или доказателствено средство , а единствено способ ,мнение ,становище изградено на специални знания имащо за цел да подпомогне съда ,но не е задължително за него . Като продължение – никъде в медицинската документация не е записано ,че жалбоподат елят получава епилептични придъци или пристъпи .Т. изискване има в посочената наредба . Твърди още,че по отношение на жалбоподателя е прилагана ПАМ – временно отнемане на СУМПС , но с определение от 09 май 2024 г. СГС ,НО,28състав е отменил същата . Ответната страна - А. М., впд началник група към СДВР ,отдел „Пътна полиция“ не изразява становище по постъпилата жалба . Прокуратурата не изпраща представител и не взима становище по делото . С оглед твърденията на жалбоподателя , приложените в административната преп иска доказателства и очертаният предмет на спора , Административен съд София -град , съобрази : Процесната заповед за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма и съдържание . При постановяване на същата не е допуснато нарушение на производствените правила . Върховния административен съд се е произнасял нееднократно , че „Чл. 171, т. 1, б. а ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се наложи прину дителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач , за когото видимо се установи , че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. Допуст имо е мярката да бъде наложена не след извършена на водача конкретна проверка на пътя , при която да е било констатирано поведение в отклонение на психологическите изисквания , а поради постъпили сведения ,… че лицето няма …. годност да управлява моторно прев озно средство ./виж

Решение № 3997 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11951/2013 г.,

Решение № 13895 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9572/2016 г. и др./ Т.е. за прилагането на мярката е достатъчно видимото установяване на негодност , от лица без спец иални знания , което е и в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението на всички участници . Временният характер на мярката , при осигурена от закона възможност годността или негодността на лицето да бъде водач на МПС да се установени от специалисти , гарантират правото му на защита , но тъй като общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен , налагането на ПАМ предхожда тази процедура . В този смисъл , специалният закон разписва изрично правилата досежно подлежащите на изясняване и установяване факти по делото . Органа не следва да установява реалното медицинско състояние а да обоснове надлежна констатация за видимо несъответствие с медицинските изисквания . И тази надлежна констатация е обоснована с представено експер тно заключение изготвено от специалисти ,разполагащи с необходимата компетентност . Противно на твърденията на жалбоподателя – административния орган не следва сам да взима решение относно това годно или негодно е лицето да управлява автомобил ,тъй като административния орган не разполага със специални знания в областта на медицината . Като контратеза обаче и при данни за състояние на лицето с източник – освидетелстване от медицински специалист , административния орган следва да приложи посочената охранителна мярка . И в случая посочената констатация ясно е обоснована с Експертно

решение № 90336 от зас.№234/04.11.2022 г. от ТЕЛК към УМБАЛ св.Й. К. ЕАД и с постъпила комплексна съдебномедицинска експертиза по ДП № 11321/2022 по описа на РТП ОР СДВР . Видно от заключението по комплексната съдебномедицинска експертиза , жалбоподателят е страдал от ограничено емоционално лабилно /астенично / разстройство .Епилепсия ,неуточнена с ГТКП /големи тонично -клонични припадъци / - много редки на фона на редовна антиконвулсивна терапия с два противогърчови медикамента .Заболяването е започнало през 1973 г,като в резултат от лечението пристъпите са редуцирани от 3-4 пъти всеки месец до 1-2 припадъка годищшно през 1989 г.,след това без да се уточнява честотата на пристъпите регулярно е преосвидетелстван с определяне условията на труд до 2009 г. През 2009 г водеща диагноза като причина за трайно намалената нетрудоспособност се променя на – други психични разстройства ,дължащи се на мозъчна увреда и дисфункция или телесно заболяване .Ограничена емоционална лабилност .състояние след ЧМТ .Епилепсия ,редки големи и малки припадъци . След редовен пием на интеконвулсивна терапия е снет от диспансерен отчет през 2009 г. Установява се,че личният лекар на жалбоподателя е д-р П., като през последните 10г. същата отчита пред НЗОК ежемесечно последяване състоянието на пациента с диагноза Епилепсия – големи и малки припадъци и регулярно го представя за освидетелстване пред НЗОК . При издаденото му от нея удостоверение за здравословно състояние за придобиване на правоспособност за управление на МПС същата не отразява ,че е диагностицирана епилепсия за която се провежда редовно лечение за която се провежда редовно лечение с два медикамента и не го изпраща за освидетелстване от лекарска комисия . Като продължение – видно от заключението заболяванията за които И. е с определени 50% ТНР с ЕР на ТЕЛК и продължава до 2025 г. не са съобщени и от самия него при проведени задължителни профилактични прегледи през 2022 г.Определен е като клинично здрав след консултации със здравни специалисти сред които и невролог и психиатър . С посоченото заключение е представен отговор ,че жалбоподателя страда от Ограничена емоционална лабилност .Епилепсия с малки и големи припадъци .Промяна на личността по ограничен тип.Състояние след ЧМТ .Есен циална артериална хипертония . На въпроса позволяват ли посочени заболявания управление на МПС е отговорено ,че той следва да бъде свидетелстван от ТОЛЕК за установяване годност за управление на МПС с оглед диагностицираните заболявания и предвид регламент а на Наредба № 3 от 11.05.2011 г. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б"а" от ЗДвП намира приложение във всички случаи , когато има данни за поведение на водача , неотговарящо на определен ия стандарт , независимо от техния източник . В тази връзка описаното от фактическа страна следва на приложената нормативна разпоредба от Закона . На следващо място и съгласно текста на чл. 152а т. 1 от ЗДвП , Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на транспорта , информационните технологии и съобщенията с наредба определя изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории . Така раздел III чл. 7 и сл. от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискваният а за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории . По-конкретно , нормата на чл. 7, ал. 4 от Наредбата пряко реферира и към дължимото поведение от страна на водачите , по отношение на които е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1 б. "а" от ЗДвП . Визираната разпоредба недвусмислено предвижда ,че водачите на МПС , на които е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, буква "а" от Закона за движението по пътищата , както и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС , за които по време на обучението или при изпита се установят признаци на заболяване , което не е в съответствие с изискванията за физическа годност , преминават задължително прегледи при лекари със съответна медицинска специалност за установяване на състоянието на зрителната система , слуховата система , неврологичен статус , вътрешен статус и хирургичен статус . В този смисъл следва да се приеме , че досежно физическото , здравословно състояние на водача законодателят е обърнал доказателствената тежест в рамките на съдебният процес , като при наличие на обективни данни за прилагане на ПАМ ,каквито са налице в процеснитя казус , именно лицето по отношение на което е приложен процесният ПАМ следва да опровергае фактически видимо отразените в ПАМ , констатации . По силата на чл.7 ал.4 от Наредбата - водачите на МПС , на които е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, буква "а" от Закона за движението по пътищата , както и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС , за които по време на обучението или при изпита се установят признаци на заболяване , което не е в съответствие с изискванията за физическа годност , преминават задължително прегледи при лекари със съответна медицинска специалност за установяване на състоянието на зрителната система , слуховата система , невро логичен статус , вътрешен статус и хирургичен статус . Съгласно чл.7 ал.5 от Наредбата - в случаите по ал. 3 и 4 заключението по чл. 3, т. 2 за съответствие на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност се дава от общопрактикуващ ия лекар въз основа на резултатите от прегледите при съответните специалисти и се отбелязва в картата по чл. 9, ал. 2. В тази връзка и с нарочно Разпореждане съдът ,служебно , е указал на жалбоподателя да представи удостоверение за здравословното си състоян ие – изготвено от съответният специалист . В отговор и с молба от 22.10.2024 г., известена и докладвана на страните , процесуалният представител на жалбоподателя представя удостоверение за здравословно състояние издадено от личния лекар на жалбоподателя ,видно от което той е клинично здрав , както и удостоверение от УМБАЛ А. видно от което за лицето няма данни за оказвана психиатрична помощ . Издаденото удостоверение от личния лекар е с изрично отбелязване – Приложение № 3 към чл.9 ал.1 от Наредба № 3 на МЗ от 11.05.2011 г. Нормата на чл.9 ал.1 от Наредбата пряко реферира към чл.3 т.1 от същият акт и в този смисъл издадените въз основа на тази норма удостоверения са негодни да установят състояние на водачите на МПС в хипотезата на чл.9 ал.2 вр. чл.3 т.2 то Наредбата . Съдът изрично в своето разпореждане е посочил разпоредбата на чл.7 ал.4 от Наредбата . Визираната норма пряко реферира към установяване състоянието по чл.3 т.2 от Наредбата в хипотези когато спрямо лицата е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "а" от Закона за движението по пътищата . В тази връзка освен ,че към представеното удостоверение лисват данни за прегледи при съответните специалисти и отбелязване в картата по чл.9 ал.2 от Наредбата , то не е и налице удостоверение за здравословно състояни е по чл.9 ал.2 вр. чл.3 т.2 от Наредбата . От своя страна представеното удостоверение от УМБАЛ А. просто установява ,че на жалбоподателят не е предоставяна психиатрична помощ в посоченото лечебно заведение . В този смисъл ангажираните доказателства са негод ни да опровергаят констатациите обективирани в посочената заповед . Успоредно с това и независимо от изхода на настоящият спор , жалбоподателят може да търси защита на правата си, респ . преустановителното условие при което е постановена процесната Заповед , съобразно горепосоченият ред по раздел III чл. 7 и сл. от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. В заключение , преценката за пропорционалността на мярката , в хипотеза като настоящата , следва пряко от закона и не разкрива житейски специфики предполагащи поглед отвъд законодателното разрешение . Успоредно с това, от данните по делото и твърденията на жалбоподателя не се установява засягане в степен надхвърляща необходимото за реализиране законовата цел, така, както повелява новелата на чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност АПК . ВАС е имал възможността да се произнесе , в аналогичен контекст , приемайк и, че дори да се приеме , възможността на жалбоподателя да се причинят вреди от невъзможността да управлява автомобил , то тези вреди не са нито значителни , нито труднопоправими . /в под. см. напр . Опреде ление № 6499 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2019 г., VII о., Определение № 10087 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7133/2019 г., VII о. и др. /. В този смисъл следва да се посочи , че същите не са и несъразмерно отвъд необходимото за постигане законовата цел. На последно място , не е налице и твърдяното несъответствие с целта на закона . Акта преследва и е годен постигне именно законовата цел за която е предвидено издаването му, поради което същият не разкрива превратно упражняване на власт . С оглед всичко гореизложено следва да се приеме , че процесната Заповед представлява правилен и законосъобразен акт, като оспорването срещу него се отхвърли . С оглед своевременно направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение , съдът счита , че такова се дължи на основание чл. 143, ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК и съобразно нормата на чл. 24Чл. 24. ⚖️ Практика (54) (1) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. (2) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на административен акт, но този административен акт не може да бъде издаден, без да се издаде поисканият от страна на органа административен акт. Дата на започване от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. Поради това и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, предл . пето от АПК , Административен съд София -град , Трето отделение , 74 състав ,

РЕШИ:

: ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И., ЕГН [ЕГН ] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332 -003371/20.06.2024 г. на А. М., впд началник група към СДВР ,отдел „Пътна полиция“ с която на жалбоподателят е приложена мярка – „временно отнемане на свиде телството за управление на МПС до отпадане на основание за това“ . ОСЪЖДА В. И., ЕГН [ЕГН ], с адрес : [населено място ],[жк], [улица ] да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100/сто/лв. юрисконсулстко възнаграждение . Решението е окончателно и не подлежи на обжалване . Съдия :