Решение № 22345 по адм. д. № 4395/2024 г. на Административен съд – София-град

Р Е Ш Е Н И Е № 22345 гр. София , 05.11.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Първо отделение 63 състав , в публично заседание на 09.10.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Димитрина Петрова при участието на секретаря Валентина Христова , като разгледа дело номер 4395 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административно -процесуалния кодекс /АПК /, във връзка с чл. 124, ал. 1Чл. 124. ⚖️ Практика (21) (1) Сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови факти и обстоятелства. (2) Решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Изпълнение от Закона за държавния служител /ЗДСл /. Образувано е по жалба на А. Ю. А., ЕГН : [ЕГН ], с адрес : [населено място ], [улица ], вх. А, ет. 4, ап. 2, чрез процесуален представител адв. И. Л. Д., срещу Заповед № ЧР-СП-367/26.03.2024 г., издадена от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ /А./, с която на основание чл.107, ал.1, т.5, във вр. чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя . В жалбата се твърди , че оспорената заповед е незаконосъобразна като не

мотивирана , издадена при съществено нарушение на административно - производствените правила , в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона . Посочва се, че липсват конкретни

мотиви и доказателства , в какво се е изразява обективната невъзможност на жалбоподателя да изпълнява служебните си задължения . Моли съда за отмяна на заповедта . В открито съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло чрез процесуалния представител на жалбоподателя адв. И. Л. Д.. Иска се от съда да уважи жалбата като основателна . Претендира съдебно -деловодни разноски . Ответникът – председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ /председателя на УС на А./, се представлява от юрк. С., който в съдебно заседание и депозирани писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата , иска оставянето и без уважение . Претендира съдебно -деловодни разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение . Административен съд София -град , след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло , приема за установено от фактическа страна следното : Не е спорно по делото , а се установява и от приетата административна преписка , в т.ч. кадровото досие на жалбоподателката , че А. Ю. А., в периода от 2008 г. до 22.08.2022 г. /14 години / по силата на служебно правоотношение е заемала длъжността „Главен Експерт в Отдел „Подготовка на проекти по ОП „Транспор ти транспортна инфраструктура“ , Дирекция „Изпълнение на проекти по ОП „Транспорти транспортна инфраструктура 2014 -2020“ в А.. От 22.08.2022 г. до 09.11.2023 г. по силата на 82, ал. 1 ЗДСл . А. Ю. А. е преназначена на длъжността „Директор на Дирекция Административно обслужване , човешки ресурси и управление на собствеността“ /АОЧРУС / на АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА , съгласно Заповед № ЧР-СП-658/22.08.2022 г. на Председателя на А. /л.349 от делото /. С Доклад от 09.11.2023 г. от Председателя на УС на А. /л.286 от делото /, г-жа А., е уведомена , че се прекратява преназначаването като директор АОЧРУС и следва да заема длъжността ми преди преназначението , а именно : „Главен Експерт в Отдел „Подготовка на проекти по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ , Дирекция „Изпълнение на проекти по ОП „Транспорти транспортна инфраструктура 2014 -2020“, по силата на Заповед № ЧР-СП-621/09.11.2023 г. /л. 284 от делото /, връчена при отказ . Със Заповед № ЧР-СП-136/17.03.2023 г. държавният служител е повишен от ранг I младши в ранг V старши , считано от 01.03.2023 г. Установено е по делото и не е спорно между страните , че за периода от 10.11.2023 г. до момента на прекратяването на служебното правоотношение – 27.03.2024 г., жалбоподателката е ползвала отпуск поради временна неработоспособност и по тази причина не е изпълнявала реално длъжността „Главен Експерт в Отдел „Подготовка на проекти по ОП „Транспорти транспортна инфраструктура“ , Дирекция „Изпълнение на проекти по ОП „Транспорти транспортна инфраструктура 2014 -2020“. Установя ва се от приложеното от ответната страна Експертно

Решение № 00084 от 15.02.2024 г. на ТЕЛК при II МБАЛ -С. ЕАД /същото изрично посочено в оспорената заповед /, че по жалба на работодателя А. е отменено Решение на ЛКК № 37/05.01.2024 г., във връзка с издаден болничен лист № Е 1196903, за периода от 10.11.2023 г. до 19.11.2023 г. на А. Ю. А., като неправилно , като за посочения период лицето не е било в състояние на временна неработоспособност и е могло да изпълнява служебните си задължения . От приложеното лично кадрово досие на жалбоподателкаат се установява , че получаваните за периода на работа по служебно правоотношение с А., е получавала оценки за работата си приоритетно определяни като „изпълнението надвишава изискванията“ за длъжността . На същата е наложено едно дисциплинарно наказание „Забележка“ , със Заповед № РД-11-1156/28.08.2023 г. на Председателя на УС на А.. Служебното правоотношение с А. Ю. А., е прекратено с оспорената в настоящото производство Заповед № ЧР-СП-367/26.03.2024 г., издадена от Председат еля на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ /А./, издадена на основание чл.107, ал.1, т.5, във вр. чл.108 от ЗДСл . В

мотивите на заповедта е отразено , че служебното правоотношение на жалбоподателя се прекратява във връзка с обективна невъзможност за изпълнение на служебните му задължения , извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл , изразяващи се в липса на качества , свързани с преките задължения за изпълнение функциите на длъжността „главен експерт“ . Изложено е, че на служителя липсва инициативност , комуникативност , ефективност и резултатност при изпълнение на служебните му задължения , свързани със заеманата от него длъжност . В заповедта е отразено , че именно чрез действията и бездействията жалбоподателят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи , системно не спазва законоустановеното работно време . Същевременно в заповедта е посочено , че от Експертно

Решение № 00084 от 15.02.2024 г. на ТЕЛК при II МБАЛ -С. ЕАД , с което е отменено Решение на ЛКК № 37/05 .01.2024г., във връзка с издаден болничен лист № Е 1196903, за периода от 10.11.2023 г. до 19.11.2023 г. на А. Ю. А., като неправилно , като за посочения период лицето не е било в състояние на временна неработоспособност и е могло да изпълнява служебните си задължения , е видно , че това „несъмнено е нарушение на трудовата дисциплина регламентирано в Кодекса за поведението на държавния служител“ . При така установените факти , като извърши по реда на чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК , Административен съд София – град достигна до следните правни изводи : Жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок от активно легитимирано лице , имащо правен интерес от оспорването . Разгледана по същество жалбата е основателна . В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК , при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност , съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта , която преследва законът . Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в границите на неговата териториална и материалн оправна компетентност – председателя на УС на А., който на основание чл. 11, ал. 1 от Правилника за структурата , дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура ", назначава и освобождава служителите на агенцията . Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа всички изискващи се съгласно чл. 108, ал. 1, изр. първо от ЗДСл реквизити – правното основание за прекратяване , дължимите обезщетения и придобитият ранг на държавна служба . Съдът намира обаче , че заповедт а е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон . Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл , органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие , когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от същия закон . В оспорената заповед липсват

мотиви и не е посочено в какво точно се състои обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения . Посочването на правното основание и декларативно заявеното , че на служителя липсва инициативност , комуникативност , ефективност и резултатност при изпълнение на служебните му задължения , всъщност се приравнява на пълната липса на

мотиви , в какво се състои тази обективна невъзможност . Също така бланкетното посочване , че чрез действията и бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи , представлява липсата на

мотиви и препятства правото на защита на държавния служител да обори фактическите основания в заповедта , доколкото такива въобще не са изложени . Посочването на Експертно

Решение № 00084 от 15.02.2024 г. на ТЕЛК при II МБАЛ -С. ЕАД , с което е отменено Решение на ЛКК № 37/05.01.2024 г., във връзка с издаден болничен лист № Е 1196903, за периода от 10.11.2023 г. до 19.11.2023 г. на А. Ю. А., като нарушение на трудовата дисциплина , също е бланкетно и по своя характер неотносимо към нормата на чл. чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл , доколкото визира виновно поведение на държавния служител , което е извън обхвата на безвиновното поведение по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл , На основание т. 2 от Тълкувателно

решение № 4 от 22. 04. 2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., липсата на

мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. В действителност единственият акт по административната преписка , въз основа на който е издадена оспорената заповед е Доклад от инж. Й. В.-член на УС на А., Вх. № 93-01-2459/26.0 3.2024г., който не може да бъде квалифициран като акт, в който са изложени

мотиви на оспорената заповед , доколкото , същия е с идеунтично съдържание на заповедта и не сочи факти , обстоятелства и доказателства , съставомерни към нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл . При това положение , липсата на

мотиви , които да сочат за обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила . Съдът намира , че е налице и нарушение на материалния закон . Спорът по делото касае за наличието на основанията по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение и по – конкретно наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения . Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл постановява , че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител , когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 (при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест , довела до трайна неработоспособност , или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово -експертна лекарска комисия ; прекратяването в този случай не се допуска , ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме ). Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл постановява , че задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика , а по силата на чл. 2 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители , за всяка длъжност от длъжностните разписания се разработва и утвърждава длъжностна характеристика по установените в наредбата ред и начин . Настоящият състав следва да отбележи , че в разпоредбите на ЗДСл не се съдържа нормативно определение на понятието „обективна невъзможност“ , прието като материалноправна предпоставка за упражненото от органа субектив но право . Съгласно константната съдебна практика , за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни предпоставки : а/ да е създадена нова фактическа обстановка ; б/ същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и в/ причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението (

Решение № 9296/10.07.2020 г. по адм. д. № 2490/2020 Г., V-то отд. на ВАС ). Т. е. , в този случай се касае за безвиновно поведение на държавния служител . В конкретния случая посочените от органа по назначаване бланкетни фактически основания за издаване на заповедта , базиращи се на липса на ефективност , комуникативност и ефективност , не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си. Неизпълнението и некачественото изпълнение на служебните задължения не са в резултат на обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения , а от неправомерни действия на служителя , изключващи възможността за прилагане на безвиновното основание за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл . В случая конкретни фактически обстоятелства относно твърдяната обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения липсват . В приложената и приета от съда административна преписка не се съдържат доказателства , които позволяват да се установи конкретна фактическа обстановка , която се субсумира в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл . Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл обща и във всеки отделен случай органът по назначаването следва да посочи конкретни факти , които изпълват съдържанието й. От приетите по делото доказателства се установи по несъмнен начин , че жалбоподателят е бил повишаван в ранг неколкократно от органа по назначаването , като рангът съгласно чл. 73 от ЗДСл е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения , необходими за качествено изпълнение на длъжността . Повишаването в ранг се извършва въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител , което опровергава соченото в заповедта неизпълнени и некачествено изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя . По изложените съображения , съдът приема , че не се доказва и не е налице посоченото в оспорената заповед правно основание по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл . за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя , при което оспорената заповед се явява незаконосъобразна и е налице отменителното основание по чл. 146, т.4, т.5Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК , като същата е издадена в нарушение на материалния закон и целта на закона . Въз основа на изложеното , съдът прави извод , че служебнот о правоотношение на жалбоподателя е прекратено без да е налице обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения . Правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в противоречие със закона . Заповедта като незаконосъобразна следва да се отмени . С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски , в размер на 1500 лв. - платено адвокатско възнаграждение , съгласно приложен списък за разноски и доказателства към него . Водим от горното , Административен съд София -град , І отделение , 63 състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по Жалба на А. Ю. А., ЕГН : [ЕГН ], с адрес : [населено място ], [улица ], вх. А, ет. 4, ап. 2, Заповед № ЧР-СП-367/26.03.2024 г., издадена от Председателя на Управител ния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ /А./, с която на основание чл.107, ал.1, т.5, във вр. чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното и правоотношение , като незаконосъобразна . ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място ], [улица ], да заплати на А. Ю. А., ЕГН : [ЕГН ], сума в размер на 1500.00 лв. (хиляда и петстотин ) лева, представляваща разноски по делото . Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните . СЪДИЯ :