Решение № 22757 по адм. д. № 6511/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 22757 гр. София , 07.11.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Първо отделение 11 състав , в публично заседание на 21.10.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Петя Стоилова при участиет о на секретаря Цветанка Митакева , като разгледа дело номер 6511 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване, АПК вр. с чл.84, ал.3Чл. 84. ⚖️ Практика (43) (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Когато на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството, срокът за оспорване е шестмесечен от изтичането на срока за произнасяне. Съдържание на жалбата и протеста от ЗУБ. Образувано е по жалба на П. Д., гражданин на А. срещу

Решение №6911/12.06.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут . В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на административнопроизводствените правила , противоречие с материалния закон . Твърди се, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изводите , относно личното положение на чужденеца , според него са неправилни , необосновани и противоречащи на бежанската му история . Евентуалното му завръщане в А. ще доведе до реална заплаха за живота и здравето му, поради което счита , че за него са налице обстоятелството по чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут . В решението е посочена справка за положението в А., изготвена от самата ДАБ , без да са посочени източните , въз основа на които е неправена . Анализът на обстановката в страната по произход е повърхностен , административният орган се е произнесъл без да обсъди други източници на информация . В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява . Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет , чрез юрисконсулт Г. оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение . Софийска градска прокуратура не изразява становище . Административен съд София -град , след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК , във вр. с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК приетите по делото писмени доказателства , приема за установено от фактическа страна следното : П. Д. е подал молба за международна закрила на 16.08.2023 г. в РПЦ - С., ПМЗ - Военна рампа , след което е настанен в териториално поделение на ДАБ . На 25.08.23г. е напуснал ДАБ и бил в неизвестност .

С решение от 11.12.2023 г. на зам. председателя на ДАБ производството му по предоставяне на международна закрила е било прекратено . Задържан е от властите в А. и е върнат в Република България , съгласно Регламент Д. ( Регламент (ЕС) №604/2013). С молба от 22.02.24г.

производството е възобновено и е настанен в РПЦ [населено място ], отдел ПМЗ - кв. Военна рампа . В проведеното на 28.02.24г. интервю чуждият гражданин разказва , че е напуснал А. през месец септември 2021г., като заминал за И., където останал около година , след което влязъл в Турция , прекарал там около 8 месеца . Влязъл нелегално на територията на Република България около 5 месеца преди провеждане на интервюто .

Мотивира молбата си за международна закрила с обстоятелството , че имал лични проблеми в страната си, заради вражда за земя . Баща му имал магазинче за хранителни стоки , които преди предоставяли на народната армия , а талибаните искали да не им предоставят продукти . Тъй като баща му имал отношения с предишната власт , когато талибаните дошли на власт започнали да го заплашват и баща му го посъветвал да напуснат заедно страната . Сега баща му се намирал в И.. Талибаните разпитвали за чичо му, който преди служил в армията като командир на полицейски участък , но вече не бил между живите . Единствените проблеми , които заявява , че е имал са били свързани със земя , която по закон била на баща му, но талибаните искали да вземат от него . Те нямали как да се разправят с тях и трябвало да напуснат страната . От горната фактическа обстановка , админист ративният орган е направил извод , че за П. Д. не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ. Молбата си основава на проблеми , свързани с евентуално негативно отношение на талибаните спрямо него , поради факта , че баща му е имал магазинче за хранителни стоки , от което снабдявал с продукти хора от армията , а талибаните след като взели властта на искали това да продължава . Лицето не е било заплашвано , а с баща си решили да напуснат страната . Представил е документи , които са издадени на чичо му – сертификат , карта и благодарствено писмо . За П. Д. административният орган е приел , че липсват и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут , тъй като не прави твърдения че е изложен на риск от тежки посегателства , като смъртно наказание или екзекуция . Не посочва причини за основателни опасения от преследване , не е претърпял никакво насилие . Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме , че молителят е бил принуден да отпътува от А., поради реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността му в случай на въоръжен конфликт . приложена е справка вх. № ЦУ – 1031/03.04.2024 г. на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ , от която е видно , че насилието в А. не е безогледно и повсеместно на цялата територия . Не е налице реална опасност , която да е повод за напускането му. Не са установени от административния органи предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Не може да се направи извод , че страната се намира в състояние на въоръжен вътрешен или международен конфликт . При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи : Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган , издадено е в изискуемата писмена форма , спазени са административнопроизводствените правила и материалн ият закон при постановяването му, поради което жалбата е неоснователна . Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец , който поради основателни опасения от преследване , основани на раса, религия , националност , политическо мнение или принадлежност към определена социална група , се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За предоставянето на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия , националност , социална група , или изразява политическо мнение , които са в основата на преследването . Достатъчно е органът или организацията , осъществяваща преследването , да смята , че чужденецът има такава принадлежност . Според ал.3 субекти , извършващи преследване , могат да бъдат : държавата ;партии или организации , които контролират държавата или значителна част от нейната територия ; недържавни субекти , когато може да бъде доказано , че субектите , посочени в т. 1 и 2, включително международни организации , не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване . Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец , който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход , тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства , като : 1. смъртно наказание или екзекуция , или 2. изтезание , нечовешко или унизително отнасяне , или наказание , или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . Субекти , извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат : държавата ; партии или организации , които контролират държавата или значителна част от нейната територия ; недържавни субекти , ако може да бъде доказано , че субектите , посочени в т. 1 и 2, включително международни организации , не могат или не желаят да предостав ят закрила срещу тежки посегателства . Правилна е преценката на административния орган , че изхождайки от личното положение на кандидата и това в страната му по произход - А., която е напуснал преди повече от 3 години и за която в о.с.з. е представена актуална Справка вх. № ЦУ -1525/24.06.2024 г. по делото , се налага извод за неоснователност на подадената молба за международна закрила . Кандидатът не е аргументирал наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини , поради което не са налице субективния и обективния елемент за прилагане на цитираната правна норма . Заявената от молителя причина за напускане на страната му на произход А. е желанието да избегне евентуални конфликти с талибаните , които не желаели баща му да продава хранителни стоки на представителите на армията . След първоначалната си регистрация в ДАБ той самоволно е напуснал общежитието на отдел „ПМЗ - кв. Военна рампа“ без да изчака решението на административния орган по молбата си за международна закрила и нелегално е стигнал до А., където е заловен отново и върнат в РБългария , явяваща се компетентната по правилата на Регламента „Д.“ да разгледа молбата му за закрила страна . Като крайна цел на пътуването си молителят изрично посочва : „Искам да отида в А.“ ( лист 27 от делото ), а молбата си за закрила в България заявява , че е подал не по негово желание . Проблемите , които чуждият гражданин заявява да е имал в страната си по произход , видно от протокола рег. № УП-13176/28.02.24 г. от преведеното интервю , касаят единствено лични отношения – лична вражда за земя в селото , където е живял , като хората , с които семейството му е имало вражда са потърсили помощ от талибаните , а последните били против това , баща му да продава стоките си на представители на народната армия. Според информацията в актуалната справка от 24.06.24г. на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ , „т. 4 Отношението на талибаните към лица , свързани с предишното правителство : След приемането на властта талибаните обявяват на първата си пресконферен ция обща амнистия , като казват , че са помилвали всички които са воювали срещу тях. Талибаните са призовали държавните служители да възобновят работата си; съобщават се случаи , при които са използвани заплахи или натиск в тази насока… Въпреки амнистията и призива към бивши правителствени служители да възобновят работа се съобщава за действия извършени от членове на талибаните срещу лица с този профил , макар и в по-малка степен , отколкото срещу бившия персонал на Афганистанските национални сили за отбрана и сигурност… Инциденти на бързи екзекуции , изтезания и задържания на лица , свързани с бившето правителство са докладвани в различни части на страната…Бившите съдии , прокурори и адвокати на защитата остават предимно изключени от съдебната система , в края на 2021г. властите са обявили , че само одобрени от талибаните адвокати могат да работят в техните съдилища… В общи линии талибаните успяват да защитят институциите и инфраструктурата на публичния сектор на А., включително неговия апарат за сигурност… Според Международната кризисна група спорадичният характер на репресиите и относително ниският им брой предполагат , че талибаните на се имали „общонационална политика за преследване на всички бивши правителствени служители“… Освен това има достоверни съобщения , че най-важното нещо за талибаните е хората да са им лоялни днес , а не тяхната вярност преди вземането на властта ... Талибаните също така декларираха , че искат служители от бившата афганистанска национална армия да се присъединят към техните редици и започната кампании за набиране на бивш персонал от ANDSF.“ Изложеното в справката показва , че за П. Д. липсват предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ. Твърдения , че е изложен на реална опасност от тежки посегателства , като смъртно наказание или екзекуция , изтезание , нечовешко или унизително отнасяне или наказание , или тежки заплахи срещу живота или личността му, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт молителят не прави . Не се установяват и разширенията , дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности /С./ по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изложеното в Справката на дирекция „Международна дейност“ във връзка с отношението на талибаните към бившите правителствени служители и членове на афганистанската народна армия не е релевантно към бежанската история на молителя , тъй като нито той, нито баща му попадат в посочените групи засегнати от репресиите лица . От друга страна , действителната цел на афганистанския гражданин не е предоставяне на международна закрила по ЗУБ в Република България , тъй като в хода на първото производство пред ДАБ той е избягал нелегално без да дочака решението по молбата си и е стигнал до А., самият изрично заявява , че не по негово желание е подал молба за закрила в България . Неоснователно е твърдението в жалбата , че в справката относно положението в А., изготвена от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ не са посочени източниците на информация . Те са изписани подробно „под линия“ и съдът няма основания да се съмнява в достоверността и надеждността им, след като жалбоподателят не представя никакви доказателства , с които да опровергае изнесените в справката данни . Поради гореизложеното , жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли . Водим от горното , Административен съд София - град , Първо отделение , 11 състав , Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Д., гражданин на А. срещу

Решение №6911/12.06.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут . Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния Административен Съд на Република България . Съдия :