Решение № 23366 по адм. д. № 6293/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 23366 гр. София , 13.11.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , XXVII КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание на 01.11.2024 г. в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Калина Пецова ЧЛЕНОВЕ : Димитрина Петрова Искра Гърбелова при участието на секретаря Валентина Христова и при участието на прокурора Десислава Кайнакчиева , като разгледа дело номер 6293 по описа за 2024 година докладвано от съдия Калина Пецова , и за да се произнесе взе предвид следното : Делото е образувано по касационна жалба , подадена от И. Р. Ж., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в СЦЗ [населено място ] чрез адвокат И. Ю. от САК срещу

Решение №1776/18.03.2024 г., постановено по административно дело № 8648/2023 г. по описа на АССГ . С жалбата се иска отмяна на рението в частта , с която е отхвърлен предявеният иск до пълния му размер от 50 000 лева . Намира , че са налице съществени процесуални нарушения , както и нарушение на материалния закон . Присъденото обезщетение не отговаряло на принципа на справедливост . Изтезанието , на което е бил подложен доверителят му в процесния период , отговаря на критерия за поставянето му в нечовешки условия . Счита , че определяните на обезщетение от 4 лева на ден в противоречие с практиката на ЕС и трайната практика на АССГ , като цитира съдебни актове и дела . Уважаването на иска в процесния случай било в толкова занижен размер , че не отговаря на новите критерии на практиката на АС. Цитира практика , според която обезщетение , присъдено от национал ния съду което се равнява на минимум 4 евро на ден е адекватно и не поставя под съмнение ефективността на производствата за обезвреда от лошите условия за изтъпяване на наказанието „лишаване от свобода“ . Моли да бъде отменено решението в оспорената част и да бъде постановено друго , с което да бъде уважен пълният размер на предявения иск, ведно със законната лихва от 09.09.2023 г. до пълното изплащане на сумата . В проведеното съдебно заседание касаторът не изпраща представител . Депозирана е молба , с която не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие и поддържа подадената жалба на посочените основания . Ответникът Гладва дирекция „Изпълнение на наказанията“ се представлява от юрк Н. с редовно пълномощно . Оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение . Представителят на СГП заявява становище за неоснователност на подадената касационна жалба . Настоящият състав на АССГ намира касационната жалба за допустима , но неоснователна . Първоинстанционното производство е образувано е по искова молба с вх. № 32268 от 08.09.2023 г. от И. Р. Ж., ЕГН [ЕГН ], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Софийски централен затвор /СЦЗ /, [населено място ], [улица ], чрез адв. И. Ю., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерст вото на правосъдието , като претендира обезщетение в размер на 50 000 лв. за причинени му неимуществени вреди от поставянето му в нечовешки условия , в помещения пълни с дървеници , по време на престоя му в СЦЗ за периода от 08.09.2018 г. до 08.09.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 09.09.2023 г. до окончателното заплащане на обезщетението , и направените по делото разноски . Ищецът И. Р. Ж., ЕГН [ЕГН ], изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора С., където е постъпил на 23. 12. 2006 г. Освободен е на 04. 02. 2020 г. и отново е постъпил там на 23. 10. 2020 г. С подадената искова молба ищецът претендира заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за причинени му неимуществени вреди от поставянето му в нечовешки условия , в помещения пълни с дървеници , като претенцията е единствено във връзка с ухапванията от дървеници по време на престоя му в СЦЗ за периода от 08.09.2018 г. до 08.09.2023 г. Към исковата молба е приложен Доклад на Националния превантивен механизъм към Омбудсман на Република България относно проверки в ГДИН и местата за лишаване от свобода . По делото са представени медицински справки , епикризи , справки за помещенията в които е настанен ищецът и протоколи за извършена дезинфекция , дезинсекция и дератизация . Допълнително са представени протоколи за извършени проверки и предписания на Столична регионална здравна инспекция в Затвора С.. На база доказателствата , както и изслушания свидетел , съдът е извел следните правни изводи : Искът е допустим и частично основателен . Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС , Държавата отговаря за вредите , причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. На основание чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС , осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания , на жестоко , нечовешко или унизително отношение . Съгласно ал. 2 на същия член , за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприя тни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража , изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ , храна , облекло , отопление , осветление , проветряване , медицинско обслужване , условия за двигателна активност , продълж ителна изолация без възможност за общуване , необоснована употреба на помощни средства , както и други подобни действия , бездействия или обстоятелства , които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх , незащитеност или малоценност . С исковата молба е претендирано , че вредите са настъпили от поставянето му в нечовешки условия , в помещения пълни с дървеници по време на престоя му в Затвора С.. С отговора на исковата молба се сочи , че има сключени договори за извършване на дезинсекция със специализирани фирми , като фактът на извършените дейности по пръскане с препарат срещу вредители , се потвърждава от приложените протоколи за това. Съдът обаче обаче анализирал и представените от ответника медицински справки , както и факта , че не са заявени оплаквания от страна на ищеца , свързани с ухапвания от насекоми . От показанията на свидетеля Й., които съдът кредитирал , установил , че същият пребивава в Затвора С. в 7 група , трето спално помещение , като ищецът е настанен там преди около година . Условията в килията били тежко мизерни , като има хлебарки и дървеници . Въпреки че периодично се пръска против насекоми , нямало ефект от това. Виждал е ищеца да получава алергични реакции от ухапвания от дървеници , като лично го мазал с мехлеми . Съдът извел , че в конкретния случай безспорно от страна на ответника се предприемат някакви действия за премахване на популациите от хлебарки и дървеници в местата за лишаване от свобода и конкретно в Затвора С., но тези мерки приел , че не са достатъчни и ефективни . Въпреки периодичните пръскания против насекоми , същите нямали нужният ефект . В тази връзка обсъдил и докладите на О. на Република България , свободно достъпни на интернет страницата му, както и представения по делото доклад на Националния превантивен механизъм . В отдел Хигиена на този доклад изрично се сочи , че проблемът относно наличието на хлебарки и дървеници в местата за лишаване от свобода също е системен . Независимо от периодичното месечно пръскане , то е неефективно . В същата насока били и представените протоколи от Столична регионална здравна инспекция за извършени проверки в Затвора С., по конкретни сигнали и оплаквания от дървеници и дадените предписания във връзка с констатирани живи екземпляри на постелна дървеница . Предвид изложеното , установеният системен проблем с дървениците , при който дезинсекцията не е ефективна , съдът приел за достатъчен да обоснове нарушение на чл.3, ал.2, вр. ал. 1 от ЗИНЗС , поради липса на активни и ползотворни действия на затворническата администрация в борбата с дървениците , чието доказано наличие и ухапвания по ищеца обосновават обстоятелства , които уронват човешкото достойнство , пораждат чувство на страх , незащитеност и малоценност . Съдът приел за достигнат прага на суровост за установяване на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ , респ . чл.3 от ЗИНЗС , тъй като наложеното наказание „лишаване от свобода“ не трябва де е свързано със стрес и трудности с интензитет , надвишаващ неизбежната степен на страдание , присъща на наказанието . Наличието на дървеници в помещенията не е свързано с неизбежната степен на страдание , присъща на наказанието , а безспорно го надхвърля и е в пряка и непосредствена причинно -следствена връзка с недостатъчните усилия на затворническата администрация по справяне с този системен проблем . С оглед презумпцията по чл.284, ал.5 ЗИНЗС , съдът прие още за доказани наличието на претърпени неимуществени вреди в пряка и непосредствена причинно -следствена връзка с условията на изтърпяване на наказанието в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС . Решението , във възпроизведената част, не е предмет на настоящото дело . Предмет на същото е частта , която следва и която е определила размера на обезщетението за така възприетите вреди . При определяне размера на обезщетението съдът приел , че следва да се съобрази с новите решения на ЕСПЧ по дела , касаещи оплаквания за лоши условия в местата за лишаване от свобода , според които обезщетение , присъдено от националния съд, което се равнява на 4 евро на ден или на 30% от присъждането на ЕСПЧ при сходни обстоятелства е адекватно и не поставя под съмнение ефективн остта на производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане . Възприел обаче тезата , че исковата претенцията е предявена единствено поради наличие на дървеници , което следвало да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението . В този смисъл , пълният посочен размер на обезщетения в най-новите решения на ЕСПЧ приел за неприложим към конкретния случай , тъй като се отнася до кумулативен ефект от различни оплаквания при изтърпяване на наказанието , какъвто не е процесни ят. Така

мотивиран , съдът е определил размер на обезщетението под посочения от ЕСПЧ или такова , равно на 4 лева на ден, което приел за справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди . Съдът приел , че това обезщетение не следва да се присъжда за целия претендиран период , който е заявен от 08.09.2018 г. до 08.09.2023 г., а на база справки по делото относно престоя на лицето в Затвора С. / поради освобождаването му от 04.02.2020 г. до 23.10.2020 г.; както и поради престоя му във вътрешно отделение на Специализирана болница за активно лечение на лишени на свобода и като болногледач до 26.10.2022 г., респ . настаняването му обратно в Затвора С. в седма група на 28.10.2022 г., съдът приел , че следва да се присъди обезщетение в размер на 4 лв. на ден за периода от 08. 09. 2018 г. до 03. 02. 2020 г. и от 27. 10. 2022 г. до 08. 09. 2023 г. или общо 830 дни, за които се дължи 3320 лв. обезщетение . Тази сума присъдил със законната лихва от предявяване на иска , съобразно заявеното в него – от 09. 09 . 2023 г. до окончателното й изплащане . Решението на АССГ е валидно , допустимо и правилно . Не се установиха съществени процесуални нарушения в хода на производството , като конкретни такива не са заявени с касационната жалба , а е налице бланкетно посочване , че са допуснати . Напротив , от данните по делото е видно , че са проведени две открити сдебни заседания , като на едното ищецът е бил надрежно представляван , а на другото се е явил лично . Разпитан е посоченият от него свидетел , събрани са всички относими данни, както от Затвора С. и СББАЛ , така и от трети лица – РЗИ С. и Доклада на О.. По мнение на настоящия състав , правилно е приложен и материалният закон . Спорът се свежда до размера на справедливото обезщетение , като в касационната жалба дори не се оспорва броят на дните , изключени от съда като обезщетение , поради установяването , че лицето не е пребивавало в Затвора С., откъдето произтичат вредите в пълния заявен период . Настоящият състав на АССГ приема аргумента , че при налична нова съдебна практика на ЕС по аналогични казуси , същата следва да бъде съобразена от националния съд. Именно така е процедирано от първостепенния съд, като е изходено от източника на вреди , а именно – заявеното в самата искова молба наличие на инсекти и невъзможността на затворничес ката администрация да овладее ситуацията , въпреки организирината дератизация , дезинфекция и дезинсекция на сградата . Последното е съобразено , че няма комплексен характер , поради което не съответства напълно на цитираната съдебна практика на ЕС. С оглед това, определен е разумен и справедлив размер на обезщетението от 4 лева на ден за причинените вреди . По отношение на периода от време , през което следва същите да бъдат присъдени , както бе посочено , не е налице и възражение в жалбата , но за пълнота съдът посочва , че намира същото за основателно определено , съобразно с времето на престой при източника на възприетите вреди . По изложените съображения , решението следва да бъде оставено в сила . Воден от горното , двадесет и седми касационен състав на АССГ

РЕШИ:

: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 1776/18.03.2024 г., постановено по АД № 8648/20203 г. по описа на АССГ в оспорената му част. Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ