Решение № 647 по адм. д. № 9304/2024 г. на АС София-град

Р Е Ш Е Н И Е № 647 гр. София , 07.01.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Трето отделение 81 състав , в публично заседание на 14.11.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Стоян Тонев при участието на секретаря Веселина Григорова , като разгледа дело номер 9304 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 268 от ДОПК , във вр. с чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от АПК . Образувано е по жалба на Н. Т. С. ЕГН [ЕГН ] от [населено място ] , чрез адв. В., срещу

Решение № ПИ-275/30.08.2024 г. на директор на ТД на НАП -С., с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс , е оставена без уважение , като неоснователна негова жалба вх. №94-Н-264/19.08.2024 г. по регистъра на ТД на НАП С., срещу Разпореждане с изх. №0240022 -137-0006423/13.08.2024 г„ издадено от И. Н.- старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП С.. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се претендира отмяната му.В с.з. редовно призовани се представляват от адв. В. , който поддържа жалбата и моли съда да уважи жалбата по съображенията ,изложени в нея.Претендира и направените по делото разноски , за които представя списък .Представя писмени бележки . Твърди ,че всички посочени в оспорваното Решение и Разпореждане задължения са погасени поради изтичане на 5-годишна давност . Излага се аргумента , че запорите , наложени в рамките на изпълнителното производство не са обезпечителни , а изпълнителни , респ . представляват действие по принудително изпълнение съгласно чл.221 ал.4 от ДОПК , поради което няма спиращ , а прекъсващ давността ефект . Неправилно било и становището на органа за наличие на хипотезата по чл. 172, ал. 1, т. 3 от ДОПК за спиране на давността с протокол №0220022 -026-0020756/05. 05.2022 г. Ответната страна – Директора на ТД на НАП С., чрез упълномощения си процесуален представител – юрк.П., счита , че атакуваният административен акт е законосъобразен , а подадената срещу него жалба е неоснователна .Претендира юрисконсултско възнаграждение . Представя писмени бележки . В съдебното производство не е встъпил представител на СГП . След като съобрази становищата на страните , събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт и на осн. § 2 от ДР на ДОПК , във вр. с чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК , настоящият състав на съда приема за установено следното : В ТД на НАП С. било образувано изпълнително дело №160161222 от 2016 г. за събиране на установени и изискуеми публични вземания представляващи ЗО, ДОО , данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и УПФ в периода 2008 г. - 2016 г. на Н. Т. С.. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 160022 -022- 0001129/07.03.2016 г. , издадено на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1 във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК от главен публичен изпълнител при ТД на НАП С., за обезпечаване на публичното вземане е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка находяща се в ТБ „Райфайзенбанк“ АД за сумата от 21 851,14 лв. Издадено е запорно съобщение е изх. №С160022 -146-0000727/07.03.2016 г., във връзка е което е получен отговор от банката . С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С160022 -022- 0025193/30.09.2016 г., издадено на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1 във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК от главен публичен изпълнител при ТД на НАП С. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки , по депозити , вложени вещи в трезори , включително и съдържанието на касетите , както и суми предоставени на доверително управление находящи се в Стопанска и инвестиционна банка АД за сумата от 21 548,65 лв. Издадено е запорно съобщение , във връзка с което е получен отговор от банката , че запорът е наложен . С постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С160022 -022- 0048845/12 . 12.2016 г. на основание чл. 200 и чл. 201, ал. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК е наложен запор върху товарен автомобил , марка М. , модел 811 Д с peг. [рег.номер на МПС ] . Издадено е запорно съобщение с изх. №С 160022 -122- 0009288/ 12. 12.2016 г., във връзка с което е получен отговор , че на 14.12.2016 г. запорът е наложен . На основание чл. 217,ал. 2 от ДОПК с разпореждане за присъединяван е №С170022 -105-0134518/11.07.2017 г. и разпореждане за присъединяване №080022 - 105-0232639/07.08.2018 г. са присъединени вземания общо в размер на 4 296,37 лв./ сътв . 2078,95 лв. и 2217,42 лв. /, представляващи задължения за ЗО, ДОО , данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и УПФ за период 2016 г. - 2017 г. С постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С180022 -022- 0055402/07.08.2018 г. на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1 във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки , по депозити , вложени вещи в трезори , включително и съдържанието на касетите , както и суми предоставени на доверително управление находящи се в Обединена българска банка АД за сумата от 29 135,56 лв. Издадено е запорно съобщение с изх. № С180022 - 003-0145699/07.08.2018 г., във връзка с което е получен отговор от банката от 09.08.2018 г., че запорът е наложен . С молба от 05. 05.2022 г. от Н. С. чрез адв. В., същият предложил план за погасяване на публичните си задължения по изпълнителното дело , като е посочил , че се задължава да внесе 12 000,00 лв. до 11.05.2022 г. и по 1000,00 лв. на месец до 30-то число на месеца , считано от м. юни 2022 г., до окончателното изплащане на задълженията . Във връзка приетия с протокол № С 220022 -026-0020756/05. 05.2022 г. погасителен план са постъпили плащания общо в размер на 24 100 лв. за които са издадени разпореждания за разпределение на плащания . С оглед подадено възражение на 12.08.2024 г. за погасяване на задължения по давност е издадено Разпореждане с изх. № С240022 -137-0006423/13.08.2024 г., с което е отказано да бъдат погасени поради изтекла погасителна давност задължения в размер на 3 592,84 лв. представляващи непогасени лихви по главници за задължения за ДДФЛ, ДОО , НЗОК и фонд ДЗПО по декларации за период 01. 01.2015 г. - 31.12.2018 г. С разпореждането са погасени по давност задължения общо в размер на 1000,00 лв., представляващи задължения по наказателни постановления . Разпореждане с изх. № С240022 -137-0006 423/13.08.2024 г., в частта с която е отказано да бъдат отписани като погасени поради изтекла погасителна давност задължения в размер на 3 592,84 лв., е оспорено пред директора на ТД на НАП -С..

С

Решение № ПИ-275/30.08.2024 г. на директора на ТД на НАП -С., на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс , е оставена без уважение , като неоснователна жалбата вх. №94-Н-264/19.08.2024 г. по регистъра на ТД на НАП С..С оспорения акт е прието , че на основание чл.171, ал.1, т.5 от ДОПК давността е спряна с ПНОМ изх. №С 160022 -022-0001129/07.03.2016 г., ПНОМ №С 160022 -022-0025193/30.09.2016 г., ПНОМ №С160022 -022-0048845/12. 12.2016 г., ПНОМ №0180022 -022-0055402/07.08.2018 г. Посочено е още, че на основание чл. 172, ал. 1, т. 3 ДОПК, давността спира и когато е дадено разрешение за разсрочване на задълженията , каквото по същество било направено в конкретния случай с протокол №0220022 -026-0020756/05. 05.2022 г. Изложени са и аргументи , че за съответните публични задължения не е изтекъл и абсолютният 10-годишен давностен срок , като е цитиран и § 29, т. 1 от ПЗР от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение , до отмяната на извънредното положение По делото са приети писмените доказателства по административната преписка . При така установената фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи :Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. При наличните доказателства съдът приема , че жалбата е депозирана в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК . Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол , съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК . Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения : При извършване на служебна проверка на акта съдът констатира , че същият е издаден от компетентен орган в изискуемата форма и има съдържание , в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му, поради което обжалваното решение не страда от пороци водещи до неговата нищожност . Към административната преписка е приложена Заповед № 10559/05.08.2024 г. за заместване на директора на ТД на НАП – С. до 30.08.2924 г. включително . Няма допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон . Спорен от правна страна е въпросът настъпили ли са правнорелевантни факти , които да са годни да спрат протичането на давността за процесните задължения . Като общ институт , гарантиращ правната сигурност , давността поставя възникването , развитието и погасяването на правните задължения в зависимост от определен в съответния закон срок . Погасителната давност се прилага и по отношение на вземанията на държавата . По същество тя представлява период от време , в който носителят на субективното право (в случая – държавата ) може да претендира събиране на публичното вземане . Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК постановява , че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок , считано от 1 януари на годината , следваща годината , през която е следвало да се плати публичното задължение , освен ако в закон е предвиден по-кратък срок . Според ал. 2, с изтичането на 10-годишен давностен срок , считано от 1 януари на годината , следваща годината , през която е следвало да се плати публичното задължение , се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността , освен в случаите , когато : 1. задължението е отсрочено или разсрочено ; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност ; 3. е образувано наказателно производство , от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение ; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника ; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета , раздел II а. Съгласно чл. 171, ал. 3 от ДОПК лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата . Основанията за спиране и прекъсване давността са изрично и изчерпателно изброени в чл. 172, ал.1 и ал.2 ДОПК . Давността : а/ спира да тече (ал. 1): 1 . когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година ; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземанет о, бъде спряно - за срока на спирането ; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването ; 4. когато актът , с който е определено задължението , се обжалва ; 5. с налагането на обезпечителни мерки ; 6. когато е образувано наказателно производство , от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение ; б/ се прекъсва (ал. 2, изр. първо ) с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение . От прекъсването на давността започва да тече нова давност – ал. 3 на чл. 172. Основателни са доводите на органите по приходите , че в рамките на петгодишния давностен срок има спиране на давността . В случая задълженията за които се търси погасяване по давност представляват непогасени лихви по главници за ДДФЛ , ДОО , НЗОК и фонд ДЗПО по декларации за период 01. 01.2015 г. - 31.12.2018 г. По отношение на най- старите задължения , възникнали в данъчен период 01. 01.2015 г. – 31.12.2015 г., декларирането е до 30.04 2016 г., както правилно е съобразил ответника .Респ . същите е следвало да се декларират и платят през 2016г. и с оглед нормата на чл.171 ал.1 ДОПК давността за тях започва да тече от 01. 01.2017 г. Аналогично на посоченото с отчитане нормата на чл.171 ал.1 ДОПК следва да се приложи към задълженията за останалите периоди до 31.12.2018 г. Видно от приложените по делото документи преди изтичането на 5 годишния давностен срок за задълженията по декларациите същият е бил спрян на основание чл.171, ал.1, т.5 от ДОПК с оглед наложените обезпечения по ПНОМ изх. №С 160022 -022-0001129/07.03.2016 г., ПНОМ №С 160022 -022-0025193/30.09.2016 г., ПНОМ №С160022 -022-0048845/12. 12.2016 г., ПНОМ №0180022 -022-0055402/07.08.2018 г. Правилно решаващият орган е приел , че 5-годишният давностен срок е бил спрян преди изтичането му, на основание разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК , а са неоснователни доводите на жалбоподателя , че запорите имат прекъсващ , а не спиращ , давността ефект . В чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК законодателят , освен че не е поставил изискване към вида на наложените обезпечителни мерки , не ги е разграничил и във връзка с момента на налагане – дали са наложени преди образуването на изпълнително дело или след това. Нормата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК не сочи какви следва да бъдат тези мерки , поради което такива са както същинските обезпечителни мерки по раздел ІІ от Глава двадесет четвърта от ДОПК , така и предварителните обезпечителни мерки (

решение №11606 от 03.10.2 017 г. по адм. д. №1719/2017 г., I отд. на ВАС ). Определящо е дали обезпечителните мерки са ефективно наложени , а не техния вид. Позоваването от жалбоподателя на Тълкувателно

решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 г., ОСС , І и ІІ колегия е неотносимо към настоящия спор , тъй като тълкувателният акт касае въпроси различни от тези по настоящото дело . Видно от установеното по-горе от фактическа страна , за всеки от запорите има издадени запорни съобщения , връчени на всички адресати , от които са получени потвърждения . Правната последица от налагането на тези обезпечителни мерки е спирането на давността . Тя спира за срока на действието на тези мерки . Тоест докато те не бъдат отменени , петгодишната давност е спряла . В конкретния случай не е възникнала хипотеза на прекъсване на давността , а посочените ПНОМ са породили друго правно действие – те са спрели относителната петгодишна давност . Правилно е прието от решаващия орган и е видно , че за съответните публични задължения за периода 01. 01.2015 г. –31.12.2018 г. не е изтекъл и абсолютният 10-годишен давностен срок , установен в чл. 171, ал. 2 ДОПК . Предвид изхода на делото , искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски трябва да бъде уважено , като в тежест на жалбоподателя , трябва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган , определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК , във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " от Закона за правната помощ . В съответствие с направените фактически и правни изводи съдът

РЕШИ:

: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Т. С. ЕГН [ЕГН ] от [населено място ] , чрез адв. В., срещу

Решение № ПИ-275/30.08.2024 г. на директор на ТД на НАП -С., с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс , е оставена без уважение , като неоснователна негова жалба вх. №94-Н-264/19.08.2024 г. по регистъра на ТД на НАП С., срещу Разпореждане с изх. №0240022 -137-0006423/13.08.2024 г. издадено от И. Н.- старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП С.. ОСЪЖДА Н. Т. С. ЕГН [ЕГН ] да заплати на Териториална дирекция на НАП – С., сумата от 100 (сто) лева , представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение . Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.268, ал. 2 от ДОПК . СЪДИЯ :