Административни дела

  • Според вида на нарушението: Работа с документи
  • Номер на дело: 547
  • Година нa делото: 2024
  • Издател на акта: НЗОК/РЗОК
  • Приложно поле: Разрешение/регистрация
  • Според вида на акта: Сключване/изменение/прекратяване
  • Първоначалният акт е: Изменен
  • Приложим закон: ЗЗО, ЗЗ, ЗЛХПМ
  • Основания за оспорване: Неспазване на формата
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)
  • Страни: Жалбоподател Р. С. С. (чрез адв. Ш.) срещу Управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
  • Предмет на спора: Обжалва се Решение № РД-Е112-9/12.01.2024 г. на Управителя на НЗОК, с което е отказано провеждането на планово лечение извън България (биопсия на бъбрек и други медицински изследвания) в Университетски болничен център „Г. А.“, Франция.
  • Ключови моменти:
    • **Процедурни нарушения:** Административният орган формално е възприел само отрицателните експертни становища, без да изложи мотиви защо отхвърля положителното становище на един от експертите, според което имунофлуоресцентното изследване на биологичния материал във Франция е по-качествено. Органът не е свикал лекарски консилиум при противоречиви становища, нито е разгледал искането повторно от разширен състав, което съдът определя като формален подход.
    • **Противоречие с материалния закон и целта на закона:** Отказът се основава на формалното заключение, че биопсията може да бъде извършена и в България, без да се вземат предвид множеството придружаващи заболявания на пациентката (хипертония, тежък анемичен синдром, ендометриоза, стероиден диабет), фактът, че е претърпяла втора трансплантация от жив донор с АВО несъвместимост, както и завишеният риск от усложнения. Съдът приема, че е логично проследяването да се извърши в центъра, където е извършена трансплантацията, съобразно действащия там задължителен протокол. Заключението на съдебно-медицинската експертиза подкрепя, че е удачно пациенти с АВО несъвместимост да се наблюдават в трансплантационния център през първите шест месеца поради висок риск.
  • Решение: Съдът ОТМЕНЯ решение № РД-Е112-9/12.01.2024 г. на Управителя на НЗОК и ИЗПРАЩА административната преписка за ново произнасяне по заявлението, съобразно дадените разяснения в мотивите на съдебния акт. Осъжда НЗОК да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер на 810 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

Р Е Ш Е Н И Е № 547 гр. София , 07.01.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Второ отделение 50 състав , в публично заседание на 26.11.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Мария Бойкинова при участиет о на секретаря Ива Лещарова , като разгледа дело номер 1559 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 от Административно -процесуалния кодекс (АПК ). Образувано по жалба на Р. С. С., чрез адв. Ш., срещу

решение № РД-Е112-9/12.01.2024 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК ), с което се отказва провеждането на планово лечение извън държавата -членка на осигуряване /пребиваване (биопсия на бъбрек и други медицински изследвания ) планирано да се осъществи в Университетски болничен център „Г. А.“, Франция , съгласно представена оферта . В жалбата се твърди , че решението на управителя на НЗОК е издадено при неспазване на съдопроизводствените правила , в противоречи е с материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона . Посочва се, че Р. С. С. е била трансплантирана веднъж през 2010 г., като повторната трансплантация , извършена в Университетската болница „Г. А.“, Франция , на 19.10.2023 г., от жив донор -нейната майка , се е наложила поради влошаване на бъбречната й функция 12 г. след първата от трупен донор . Твърди се, че лекарите от френската болница са назначили провеждането на контролна бъбречна биопсия на трансплантирания бъбрек на третия месец след транс плантацията , както и допълнителни медицински изследвания , с оглед съществуващия риск от отхвърлянето му. Изтъква се, че трансплантацията е извършена във Франция , тъй като в България не се извършват повторни трансплантации след отхвърляне на организма при първата и АВО несъвместимост . Посочва се, че жалбоподателката е пациент с множество заболявания , като хипертония , тежък анемичен синдром , установена субперитонеална ендометриоза , усложнена с двустранен хематосалпингс и стероиден диабет , което обстоятелство не е взето предвид от административния орган . Сочи се, че на 21.12.2023 г. е подала заявление -формуляр S за планирано лечение извън държавата по пребиваване за извършване на планова бъбречна биопсия на трансплантирания бъбрек в университетска болница във Франция по назначение на проф . Ростейн , тъй като рисковете от втората трансплантация са много високи и могат да застрашат живота на пациентката . Позовава се на становището на проф . д-р Б. Д. - член на Експертния съвет по нефрология , която счита , че искането на Р. С. е основателно , тъй като се касае за втора бърчена трансплантация на пациентката с комобридност , а планираното имунофлуоресцентно изследване на биологичния материал е много по-качествено във Франция . Изтъква се, че действително в България се извър шват бъбречни биопсии , но счита , че в случая е необходимо цялостното изследване и наблюдение на пациентката да се извърши в болницата , където е извършена трансплантацията , предвид множеството й придружаващи заболявания . Посочва се, че преценката къде да се направи биопсията следва да се направи за всеки конкретен случай и при изследване на всички обстоятелства , какъвто е настоящия случай . По изложените съображения иска от съда да се отмени заповедта като незаконосъобразна . Претендира присъждане на разноски . Ответникът по жалбата – управителят на Национална здравноосигурителна каса, чрез юрк. П. оспорва жалбата като неоснователна , като излага съображения за правилност и обоснованост на решението . Съдът , като прецени събраните по делото доказателства , поотделн о и в тяхната съвкупност , във връзка с доводите и твърденията на страните , приема за установено следното : Административното производство пред управителя на НЗОК е образувано въз основа на подадено от Р. С. заявление с вх. № Е112-06-16/21.12.2023 г. за изда ване на разрешение (формуляр S) за планирано лечение извън държавата по осигуряването /пребиваване за извършване на биопсия на бъбрек и други медицински изследвания в Университетската болница „Г. А.“, Франция . Към заявлението са приложени декларация по обра зец, копие от документ за самоличност , кореспонденция /документ от лечебното заведени във Франция , потвърден документ от лечебното заведение за предстоящото планово лечение и уведомление за обработване на личните данни на пациентката . Видно от приетия като доказателство по делото протокол № Е112-04-38/02.01.2024 г. заявлението е разгледано на заседание на специализираната действаща комисия в ЦУ на НЗОК , която е приела искането за допустимо и е изискала от заявителката да представи допълнително медицински документи от проведената бъбречна трансплантация във Франция . В изпълнение на указанията към заявлението е представена оферта от лечебното заведение за предстоящата биопсия и изследвания , както и други медицински документи . Видно от протокол № Е112-04-10/05. 01.2024 г. на специализираната комисия преписката е изпратена за експертни становища на двама външни експерти по профила на заболяването - проф . д-р Е. П. и проф . д-р Б. Д., които са членове на експертни съвети по трансплантология и по нефрология , съгласно утвърден списък от управителя на НЗОК . Видно от приетия като доказателство по делото доклад становището на проф . Б. Д. е, че искането на Р. С. е основателното , поради това , че е по-качествено имунофлуоресцетното изследване на биологичния материал във Фран ция, както и че се касае за втора трансплантация на пациентка с коморбидност . Становището на проф . Е. П. е че пациентката може да се насочи към Клиниката по нефрология и трансплантация на УМБАЛ „А.“- С. за осъществяване на бъбречна биопсия . Видно от доклад а

мотивите за това становище са, че в Клиниката по нефрология и трансплантация на УМБАЛ „А.“- С., се осъществяват рутинно бъбречни биопсии и изследвания на трансплантиран бъбрек , като биопсичния материал се обработва и оценява в Клиниката по обща и клиничн а патология на болницата . От представения по делото протокол № Е112-04-18/09.01.2024 г. на специализираната комисия се установява , че с оглед разногласията на становищата от двамата експерти преписката е изпратена на друг специалист по профила на заболяван ето, външен експерт , а именно на проф . А. К., който да даде становище по искането . Видно от докладната записка на проф . А. К. становището е за отказ от издаването на формуляр S, с

мотиви че в България има добре развита мрежа за диагностика и проследяване на трансплантирани пациенти в „Клиника по нефрология и трансплантация“ , ръководена от проф . Е. П., където е проследена и първата трансплантация на пациентката . Според експерта в съгласно протокола в България не се налага да се извършва биопсия през м. януар и 2024 г., тъй като бъбречната функция на пациентката е нормална и няма причина да се извършва инвазивна манипулация без належащи причини . От представения по делото протокол № Е112-04-30/12.01.2024 г. се установява , че на проведеното заседание специализира ната постоянно действаща комисия в ЦУ на НЗОК е взела решение да предложи на управителя на НЗОК да бъде издаден отказ за провеждане на планово лечение извън държавата по осигуряване /пребиваване за биопсия на бъбрек и други изследвания на здравноосигуреното лице Р. С., планирано да се осъществи в Университетски болничен център „Г. А.“, Франция , съгласно представена фактура . На основание горното решение председателят на комисията за разглеждане на искания за издаване на разрешение за получаване на планово лечение извън България е изпратил на управителя на НЗОК

мотивирано предложение за отказ по заявлението на Р. С.. С оспореното

решение № РД-Е112-9/12.01.2024 г. на управителя на НЗОК , се отказва на Р. С. провеждането на планово лечение във Франция за биопсия на бъбрек и други медицински изследвания , което да се осъществи в Университетски болничен център „Г. А.“, Франция , съгласно представена оферта . По делото е изслушана съдебно -медицинска експертиза , според която изследването на П. на трансплантиран бъбрек може да бъде осъществено във всеки един нефрологичен център от трето ниво на компетентност , но според вещото лице проблемът е в това , че биопсичният материал се обработва и изследва в два такива центрове по хистология , а именно : УМБАЛ „Александровска“ ЕАД - доц. Т. и УМБАЛ С. З. -проф . А.. Посочва също така, че задължително се провежда имунофлуоресцентно изследване , а при необходимост електронна микроскопия , като всички бъбречни биопсии се изследват за наличие на амилоид . Вещото лице обяснява , че на пациентк ата е предложено процесното изследване като част от цялостното проследяване на бъбречно трансплантиран пациент на третия месец от трансплантацията според действащия протокол , тъй като във Франция това е задължително по протокол , за разлика от България , когато изследването се прави когато има показания за това , тоест не е задължително . Вещото лице посочва , че всички пациенти с налична АВО несъвместимост каквото има пациентката , се трансплантират извън България , както и че е удачно тези пациенти да се наблюда ват през първите шест месеца в центъра , където е извършена бъбречната трансплантация , тъй като съществува завишен риск от усложнение и изхвърляне на присадката при пациенти с подобна АВО несъвместимост . Към делото са приобщени утвърдени Правила № РД-16-58/08.11.2021 г. за дейността на специализирана комисия за разглеждане на искания за издаване на разрешение за получаване на подходящо планово лечение извън държавата членка по пребиваване . При така установените факти , съдът , като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК , по реда на чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК , достигна до следните правни изводи : Жалбата е процесуално допустима , като подадена от лице с пряк и непосредствен правен интерес срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и в законоустановения срок . Разгледана по същество жалбата е основателна . Решението е издадено в предписаната от чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК писмена форма , като съдържа задължителните реквизити , посочени в ал. 2 на същата разпоредба . Посочени са фактическите и правните основания за издаването на административния акт, което е предпоставка за упражняване на контрол за законосъобразност . Решението е издадено от компетентен орган - управителят на НЗО К, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 80ж, ал. 4 и ал. 5Чл. 80ж. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) (1) С наредбата по чл. 80е, ал. 4, по предложение на управителя на НЗОК, се определят здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия, за които за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване се изисква предварително разрешение, както и условията и редът за даване на предварително разрешение. (2) Здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия по ал. 1 и условията и редът за даване на предварително разрешение се обявяват и на интернет страницата на националната точка за контакт по чл. 80з, ал. 1. (3) Предварително разрешение по ал. 1 може да се изисква по отношение на здравно обслужване, което: 1. е зависимо от изисквания за планиране, свързани с необходимостта от гарантиране на достатъчен и постоянен достъп до определено висококачествено лечение в Република България или с цел контролиране на разходите и избягване разхищението на финансови, технически и човешки ресурси, и включва настаняване на пациента в лечебно заведение най-малко за една нощувка или налагат ползването на високоспециализирана и свързана със значителни разходи медицинска инфраструктура или медицинско оборудване; 2. включва лечение, което излага пациента или населението на риск; 3. се предоставя от лечебно заведение, което в отделни случаи предизвиква сериозни и конкретни съмнения за качеството или безопасността на обслужването, с изключение на здравно обслужване, за което се прилага правото на Европейския съюз, гарантиращо минимално ниво на безопасност и качество. (4) При подадено искане за предварително разрешение НЗОК или Министерството на здравеопазването проверява дали условията, посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004, са изпълнени по отношение на исканията на лицето за предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване. Когато тези условия са изпълнени, предварителното разрешение се дава съгласно посочения регламент, освен ако пациентът поиска друго. (5) Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването отказва да даде предварително разрешение, когато: 1. съгласно заключението на медицински специалист пациентът ще бъде изложен на риск за неговата безопасност, който не може да бъде смятан за медицински обоснован предвид възможната полза за пациента от търсеното трансгранично здравно обслужване; 2. може да се предположи с относителна сигурност, че населението ще бъде изложено на съществен риск за неговата безопасност в резултат на тра... Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) при подадено искане за предварително разрешение НЗОК или Министерството на здравеопазването проверява дали условията , посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са изпълнени по отношение на исканията на лицето за предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване , съответно Националната здравноосигурителна каса или Министерств ото на здравеопазването отказва да даде предварително разрешение при определени условия , а според чл. 19, ал. 7, т. 2Чл. 19. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Управителят и подуправителите на НЗОК се избират от Народното събрание за срок от 5 години. При изтичане на техния мандат управителят на НЗОК и подуправителите на НЗОК продължават да упражняват правомощията си до избирането на нов управител, съответно на нов подуправител или нови подуправители. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предложения за избор на управител и на подуправители на НЗОК могат да се правят от парламентарните групи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Управител на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум три години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (3а) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подуправители на НЗОК може да бъдат лица, които отговарят на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум една година професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК, съответно на двамата подуправители на НЗОК става с решение на Народното събрание при: 1. влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности; 3. системно нарушаване на неговите ... ЗЗО управителят на НЗОК организира и ръководи оперативно дейността на НЗОК в съответствие със закона , правилника за устройството и дейността на НЗОК и решенията на надзорния съвет . Съдът намира , че решението е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила , материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона . За да постанови отказ административният орган е приел , че са налице двете кумулативни изисквания на чл. 20 на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на ЕП и Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурн ост, като се е

мотивирал с това , че в конкретния случай е постигната нормална бъбречна функция на пациентката след втората трансплантация във Франция от жив донор , а в България има добре развита мрежа за диагностика и изследвания на трансплантирани пациент и, както и че процесната манипулация е рутинна и може да се извърши в УМБАЛ „А.“, [населено място ], в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове . За да обоснове този извод административният орган се е позовал на експертното писмено становище на проф . П. и проф . К.. Процедурата по издаване на процесното решение е регламентирана в Правила № РД-16-58/08.11.2021 г. за дейността на комисията в ЦУ на НЗОК и за реда за разглеждане на искания за издаване на разрешение за получаване на подходящо лечен ие извън държавата -членка по пребиваване и за разглеждания на искания за издаване на предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване , утвърдени от директора на НЗОК (наричани за краткост Правилата ). Установява се по делото , че са били проведени три заседания на специализираната комисия в сроковете по чл. 15 от Правилата , при които е установено , че искането е допустимо и са обсъдени представените медицински документи от заявителката , изискани са становища от двама външни експерти , по утвърден списък от управителя на НЗОК , спазено е изискването и на чл. 14, ал. 8 от Правилата , съгласно което при разногласия в становищата се изисква и трето становище . Същевременно обаче следва да се отбележи , че органът по реда на чл. 14, ал. 6 от Правилата е могъл по своя преценка да свика лекарски консилиум между експертите , дали противоречиви становища , като вярно е, че тази възможност е предвидена по преценка на външния експерт , но няма пречка това да е и по инициатива на органа или помощния орган , тъй като върху тях лежи и задължението за изясняване на всички факти и обстоятелства . В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Правилата , даваща възможност на управителя на НЗОК да не се съгласи с

мотивираното предложени е на комисията , тоест налице е възможност за повторно разглеждане на искането от разширен състав на външни експерти , в случай че органът прецени . В настоящия случай това не е направено от органа , същият се е задоволил да вземе решение на основание двете отрицателни становища , като безкритично ги е възприел , без да изложи каквито и да е

мотиви , защо не приема положителното становище на проф . Б. Д., тоест ръководил се е от количествения критерий , което формален подход , който не съответства на целта на закона . От решението не става ясно защо не е възприето становището на проф . Б. Д., която излага много съществен довод в подкрепа на своето становище , а именно : че във Франция имунофлуоресцетното изследване на биологичния материал е по- качествено . Видно от докла дите на другите двама експерти липсва становище по този въпрос , който според съда е определящ за преценката къде да се направи биопсията на трансплантирания бъбрек при наличие на АВО несъвместимост при пациентката . Съгласно чл. 80д, ал. 1Чл. 80д. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) (1) Здравноосигурените лица имат право на достъп до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване независимо от начина на неговата организация, предоставяне и финансиране. (2) Трансграничното здравно обслужване е здравно обслужване, предоставено или предписано в държава - членка на Европейския съюз, различна от държавата членка по осигуряване. (3) Лицата по ал. 1 могат да упражнят правото си на трансгранично здравно обслужване, когато здравното обслужване е включено в пакета здравни дейности, финансирани от бюджета на НЗОК или от бюджета на Министерството на здравеопазването. (4) Правото на трансграничното здравно обслужване не включва: 1. предоставянето на органи с цел трансплантация и достъпа до такива органи; 2. дългосрочните грижи за пациенти с хронични физически или психически увреждания, които включват услуги, чиято цел е оказване на подкрепа и съдействие при извършването на рутинни, ежедневни задачи за продължителен период от време; 3. дейностите по национални и общински имунизационни програми; 4. случаите, в които се прилагат механизмите за координация на системите за социална сигурност или действащи двустранни спогодби с други държави членки, включващи в обхвата си здравно осигуряване.-3 ЗЗО здравнооси гурените лица имат право на достъп до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване независимо от начина на неговата организация , предоставяне и финансиране . Трансграничното здравно обслужване е здравно обслужване , предоставено или предписа но в държава - членка на Европейския съюз , различна от държавата членка по осигуряване . Здравноосигурените лица могат да упражнят правото си на трансгранично здравно обслужване , когато здравното обслужване е включено в пакета здравни дейности , финансирани от бюджета на НЗОК или от бюджета на Министерството на здравеопазването . Съгласно разпоредбата на чл. 80ж, ал. 4Чл. 80ж. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) (1) С наредбата по чл. 80е, ал. 4, по предложение на управителя на НЗОК, се определят здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия, за които за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване се изисква предварително разрешение, както и условията и редът за даване на предварително разрешение. (2) Здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия по ал. 1 и условията и редът за даване на предварително разрешение се обявяват и на интернет страницата на националната точка за контакт по чл. 80з, ал. 1. (3) Предварително разрешение по ал. 1 може да се изисква по отношение на здравно обслужване, което: 1. е зависимо от изисквания за планиране, свързани с необходимостта от гарантиране на достатъчен и постоянен достъп до определено висококачествено лечение в Република България или с цел контролиране на разходите и избягване разхищението на финансови, технически и човешки ресурси, и включва настаняване на пациента в лечебно заведение най-малко за една нощувка или налагат ползването на високоспециализирана и свързана със значителни разходи медицинска инфраструктура или медицинско оборудване; 2. включва лечение, което излага пациента или населението на риск; 3. се предоставя от лечебно заведение, което в отделни случаи предизвиква сериозни и конкретни съмнения за качеството или безопасността на обслужването, с изключение на здравно обслужване, за което се прилага правото на Европейския съюз, гарантиращо минимално ниво на безопасност и качество. (4) При подадено искане за предварително разрешение НЗОК или Министерството на здравеопазването проверява дали условията, посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004, са изпълнени по отношение на исканията на лицето за предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване. Когато тези условия са изпълнени, предварителното разрешение се дава съгласно посочения регламент, освен ако пациентът поиска друго. (5) Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването отказва да даде предварително разрешение, когато: 1. съгласно заключението на медицински специалист пациентът ще бъде изложен на риск за неговата безопасност, който не може да бъде смятан за медицински обоснован предвид възможната полза за пациента от търсеното трансгранично здравно обслужване; 2. може да се предположи с относителна сигурност, че населението ще бъде изложено на съществен риск за неговата безопасност в резултат на тра... ЗЗО при подадено искане за предварително разрешение НЗОК проверява дали условията , посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004 , са изпълнени по отноше ние на исканията на лицето за предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване и когато тези условия са изпълнени , предварителното разрешение се дава съгласно посочения регламент , освен ако пациентът поиска друго , а съгласно чл. 80ж, ал. 5, т. 4Чл. 80ж. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) (1) С наредбата по чл. 80е, ал. 4, по предложение на управителя на НЗОК, се определят здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия, за които за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване се изисква предварително разрешение, както и условията и редът за даване на предварително разрешение. (2) Здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия по ал. 1 и условията и редът за даване на предварително разрешение се обявяват и на интернет страницата на националната точка за контакт по чл. 80з, ал. 1. (3) Предварително разрешение по ал. 1 може да се изисква по отношение на здравно обслужване, което: 1. е зависимо от изисквания за планиране, свързани с необходимостта от гарантиране на достатъчен и постоянен достъп до определено висококачествено лечение в Република България или с цел контролиране на разходите и избягване разхищението на финансови, технически и човешки ресурси, и включва настаняване на пациента в лечебно заведение най-малко за една нощувка или налагат ползването на високоспециализирана и свързана със значителни разходи медицинска инфраструктура или медицинско оборудване; 2. включва лечение, което излага пациента или населението на риск; 3. се предоставя от лечебно заведение, което в отделни случаи предизвиква сериозни и конкретни съмнения за качеството или безопасността на обслужването, с изключение на здравно обслужване, за което се прилага правото на Европейския съюз, гарантиращо минимално ниво на безопасност и качество. (4) При подадено искане за предварително разрешение НЗОК или Министерството на здравеопазването проверява дали условията, посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004, са изпълнени по отношение на исканията на лицето за предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване. Когато тези условия са изпълнени, предварителното разрешение се дава съгласно посочения регламент, освен ако пациентът поиска друго. (5) Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването отказва да даде предварително разрешение, когато: 1. съгласно заключението на медицински специалист пациентът ще бъде изложен на риск за неговата безопасност, който не може да бъде смятан за медицински обоснован предвид възможната полза за пациента от търсеното трансгранично здравно обслужване; 2. може да се предположи с относителна сигурност, че населението ще бъде изложено на съществен риск за неговата безопасност в резултат на тра... от ЗЗО Националната здравноосигурителна каса отказва да даде предварително разрешение , когато здравното обслужване може да бъде предоставено на територията на Република България в рамките на срок , който е обоснован от медицинска гледна точк а, като се отчита настоящото здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването на пациента . Според чл. 80ж, ал. 6Чл. 80ж. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) (1) С наредбата по чл. 80е, ал. 4, по предложение на управителя на НЗОК, се определят здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия, за които за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване се изисква предварително разрешение, както и условията и редът за даване на предварително разрешение. (2) Здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия по ал. 1 и условията и редът за даване на предварително разрешение се обявяват и на интернет страницата на националната точка за контакт по чл. 80з, ал. 1. (3) Предварително разрешение по ал. 1 може да се изисква по отношение на здравно обслужване, което: 1. е зависимо от изисквания за планиране, свързани с необходимостта от гарантиране на достатъчен и постоянен достъп до определено висококачествено лечение в Република България или с цел контролиране на разходите и избягване разхищението на финансови, технически и човешки ресурси, и включва настаняване на пациента в лечебно заведение най-малко за една нощувка или налагат ползването на високоспециализирана и свързана със значителни разходи медицинска инфраструктура или медицинско оборудване; 2. включва лечение, което излага пациента или населението на риск; 3. се предоставя от лечебно заведение, което в отделни случаи предизвиква сериозни и конкретни съмнения за качеството или безопасността на обслужването, с изключение на здравно обслужване, за което се прилага правото на Европейския съюз, гарантиращо минимално ниво на безопасност и качество. (4) При подадено искане за предварително разрешение НЗОК или Министерството на здравеопазването проверява дали условията, посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004, са изпълнени по отношение на исканията на лицето за предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване. Когато тези условия са изпълнени, предварителното разрешение се дава съгласно посочения регламент, освен ако пациентът поиска друго. (5) Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването отказва да даде предварително разрешение, когато: 1. съгласно заключението на медицински специалист пациентът ще бъде изложен на риск за неговата безопасност, който не може да бъде смятан за медицински обоснован предвид възможната полза за пациента от търсеното трансгранично здравно обслужване; 2. може да се предположи с относителна сигурност, че населението ще бъде изложено на съществен риск за неговата безопасност в резултат на тра... от ЗЗО не може да се откаже даването на предварително разрешение , когато здравното обслужване не може да бъде предоставено на терит орията на България в обоснован от медицинска гледна точка срок , въз основа на обективна медицинска оценка на здравословното състояние , историята и вероятното развитие на заболяването на пациента , степента на болка при пациента и/или естеството на увреждане то на пациента към момента на подаване на искането за разрешение . С разпоредбата на чл. 20, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност , е предвидено , че осигурено лице , което е получило разрешително от компетентната институция да замине за друга държава -членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение , получава обезщетенията в натура , предоставени от името на компетентната институция , от институцията по мястото на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице , като разрешителното се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията , предвидени от законодателството в държавата -членка , в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока , който е оправдан от медицинска гледна точка , като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване . Съдът намира , че противно на приетото в оспореното решение , заложените в цитираните по-горе правни норми материалноправни предпоставки за даване на разрешение са налице по отношение на заявлението на Р. С.. От предвидените условия за издаване на разрешението за получаване на лечение в друга държава членка е безспорно наличието на първата предпоставка , тъй като Р. С. е здравноосигурено лице . За наличието на втората предпоставка неправилно административният орган е приел , че тъй като биопсията на трансплантираният бъбрек и другите медицински изследвания могат да се направят в България следва да се откаже само на това формално основание , без същият да е съобразил здравословното състояние на пациентката , която е с множество заболявания , като хипертония , тежък анемичен синдром , установена субперитонеална ендометриоза , усложнена с двустранен хематосалпингс и стероиден диабет . Наред с това безспорно по делото се установява , че се касае за втора трансплантация от жив донор , с налична АВО несъвместимост на пациентката , поради което проследяваното на цялостното лечение следва да се извърши по протокола , който е задължителен във Франция . В този смисъл е и заключението на вещото лице по приетата съдебно -медицинска експертиза , което съдът кредитира , като обективно и професионално изготвено . Според вещото лице напълно естествено и логично е биопсията на бъбрека и изследванията в първите шест месеца от трансплантацията да се направят в центъра , където е извършена трансплантацията , както и да се спази задължителният протокол , действащ във Франция , независимо от състоянието на пациентката . Този извод вещото лице

мотивира със съществуващия завишен риск от усложнение и изхвърляне на присадката при пациенти с подобна АВО несъвместимост . От заключението на вещото лице се установява , че прот околите в България и Франция са различни , което обстоятелство също не е без значение за случая . Според настоящия съдебен състав независимо от установеното по делото , че и в Република България има лечебни заведения , в които може да бъде осъществена биопсия та на трансплантиран бъбрек и извършване на съответните медицинските изследвания , от медицинска гледна точка следва да се възприеме като правилно становището на проф . Б. Д. според която , във Франция имунофлуоресцетното изследване на биологичния материал е по-качествено и като се има предвид , че пациентката има АВО несъвместимост и коморбидност , е логично проследяването й да се направи в лечебното заведение , където е направена втората трансплантация . В подкрепа на горния извод е и заключението на вещото лице , което посочва , че от дългогодишната й съвместна практика с УМБАЛ „А.“ е останала с впечатление , че заключенията са непълни . По горните съображения настоящият състав намира , че оспореното решение на управителя на НЗОК е поставено в нарушение на администр ативнопроизводствените правила , в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона , поради което подадената жалба се явява основателна . При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК на жалбоподателката следва да се присъдят разн оски в размер на 810 лева, представляващи суми за внесен депозит за вещо лице и държавна такса . Основателно е искането и за присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. Ш. в размер на 800 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокат урата . Воден от горното , съдът

РЕШИ:

: ОТМЕНЯ

решение № РД-Е112-9/12.01.2024 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, с което се отказва на Р. С. С. провеждането на планово лечение извън държавата -членка на осигуряване /пребиваване по заявление с вх. № Е112-06-16/21.12.2023 г. ИЗПРАЩА административната преписка на управителя на Националната здравноосигурителна каса за ново произнасяне по заявление с вх. № Е112-06-16/21.12.2023 г. за издаване на разрешение (формуляр S) за планирано лечение извън държавата по осигуряването /пребиваване за извършване на биопсия на бъбрек и други медицински изследвания в Университетската болница „Г. А.“, Франция , в законоустановения срок , съобразно дадените разяснения в

мотивите на съдебния акт. ОСЪЖДА Национал ната здравноосигурителна каса да заплати на Р. С. С. сумата в размер на 810 лева, представляващи разноски по делото . ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на адвокат М. Ш. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му. Съдия :


Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: мбал)