Решение № 11461 по адм. д. № 11684/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 11461 гр. София , 03.04.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Трето отделение 73 състав , в публично заседание на 19.03.2025 г. в следния състав : СЪДИЯ : Елеонора Попова при участието на секретаря Снежана Тодорова , като разгледа дело номер 11684 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ), във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР ). Образувано е по жалба на С. Г. С., ЕГН - [ЕГН ], чрез адв. Р. Д., срещу Разпореждане № 4504 -40-70/10.10.2024 г., издадено от Дирек тора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при ТП на НОИ С.- град, с което на основание чл.26, ал.3, вр. чл.25 от ЗГВРСНР е отказано изплащане на гарантирано вземане на С. Г. С.. Релевират се доводи , че обжалваното разпореждане е непр авилно и постановено в нарушение на закона . Изтъква се, че жалбоподателят не е уведомен за вписване на решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност . В законовоустановения срок /15.05.2024 г.- 15.08.2024 г./ С. бил в обективна невъзможност да депозира заявление за получаване на гарантирано вземане поради влошено здравословно състояние - тежко психично състояние , което наложило и лечението му в психиатрично заведение /от 09.08.2024 г./, с диагноза F 23.1 Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми , за което прилага медицински документи . Психичните му проблеми датирали от месец декември 2023 г. Сочи , че едва в периода на лечението 17.09.2024 г.- 29.10.2024 г. започнал да осъзнава състоянието и в този период разбрал от свои бивши колеги от А. корпорация АД, че те са подали заявление - декларация за получаване на неплатените им възнаграждения . Твърди , че до този момент нямал такава информация . Моли съда да приеме , че С. е бил в обективна невъзможност в периода 15.05.2024 г.– 15.08.2024 г. да депозира в срок искане за отпускане на гарантирано вземане . Претендира отмяна на оспорвания акт. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли съда да я уважи . Претендира разноски , съгласно списък . Ответникът – Директор на Фонд „Гарантиране на вземанията на работниците и служителите“ при НОИ , чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение , тъй като срокът е преклузивен . Претендира юрисконсултско възнаграждение . Съдъ т, като обсъди изложените в жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства , намира за установено от фактическа страна следното :

С

Решение № 690 от 14.05.2024 г. на Софийски градски съд, по т.д. № 20221100902311/2022 г., е открито производство по несъстоятелност на „АВТОМОТОР КОРПОРАЦИЯ“ АД, вписано в ТРРЮЛНЦ на 15.05.2024 г. Със Заявление - декларация с вх. № 4502 -21- 450 от 24.09.2024 г. от С. Г. С., ЕГН - [ЕГН ], с адрес : [населено място ] - ПК 1336, [ жк], [жилищен адрес ] с прекратено трудово прав оотношение , считано от 01.08.2022 г. с „АВТОМОТОР КОРПОРАЦИЯ“ АД, ЕИК [ЕИК ] /дружество с открито производство по несъстоятелност , вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ ) на 15.05.2024 г./, поискал да му бъде отпуснато гарантирано вземане /ГВ/, с приложени документи . С оспорваното в настоящото производство Разпореждане № 4504 -40-70/10.10.2024 г., издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при ТП на НОИ С.- град, на осно вание чл.26, ал.3, вр. чл.25 от ЗГВРСНР е отказано изплащане на гарантирано вземане на С. Г. С.. Актът е

мотивиран с това, че при проверка в ТРРЮЛНЦ е установено , че

Решение № 690 от 14.05.2024 г. на Софийски градски съд, по т.д. № 20221100902311/2022 г., с което е открито производство по несъстоятелност на „АВТОМОТОР КОРПОРАЦИЯ“ АД, е вписано в ТРРЮЛНЦ на 15.05.2024 г. Тримесечният срок по чл. 25 от ЗГВРСНР за подаване на заявление - декларация за отпускане на гарантирани вземания на работниците и служители те е започнал да тече от датата на вписване на съдебното решение в ТРРЮЛНЦ - 15.05.2024 г. и е изтекъл на 15.08.2024 г., а заявлението -декларация за отпускане на гарантирано вземане е подадено от С. Г. С. в ТП на НОИ С.-град на 24.09.2024 г., т.е. извън уредения в закона преклузивен срок . По делото са приобщени приложените в административната преписка писмени доказателства - Заповед №2/16.06.2020 г.

Решение №690/14.05.2024 г., по търговско дело №2311/2022 г. на СГС ; КП №КГ -5-21-01606032/12.06.2024 г.; Справ ка за начислени , изплатени и дължими възнаграждения за периода от 01.06.2022 г. до напускане на лицето , фишове за начислени трудови възнаграждения за периода от м. юни до м. юли 2022 г.; Справка за размера на начислените , но неизплатени трудови възнагражде ния и парични обезщетения , дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове ; справка за IBAN на клиент Банка ДСК - АД, актуално състояние на А. корпорация ; Справка от НОИ , Регистър на трудовите договори , Актуално състояние на всички трудови договори на С. Г. С.; Справка от НОИ за обезщетения за безработица . Приети като писмени доказателства са и приложените от жалбоподателя документи - Медицинско удостоверение из №672/09.08.2024 г. от „Център за психично здраве - София“ ЕООД , видно от което С. С. е бил на лечение в ЦПЗ - С. от 09.08.2024 г. до 11.09.2024 г., с диагноза F 23.1; Медицинско удостоверение из №792/18.11.2024 г. от „Център за психично здраве - София“ ЕООД , видно от която С. С. е бил на лечение в ЦПЗ - С. от 17.09.2024 г. до 29.10.2024 г., с диагн оза F 23.1.; Епикриза от ЦПЗ - С., видно от която С. С. е с окончателна диагноза : F 23.1. Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми . Алкохолна съобусловеност , постъпил на 17.09.2024 г., изписан на 29.10.2024 г. Служебно изискани и прие ти по делото са и оригинала на Разпореждане №4504 -40-70/10.10.2024 г., и деловодна справка , с оглед установяване точния номер на оспорвания акт. По делото се събраха и гласни доказателствени средства , чрез разпит в качеството на свидетел на Р. Г. С. /брат на жалбоподателя /. В показанията си същият сочи , че жалбоподателят имал психически проблеми от края на 2023 г., като в началото на 2024 г. имал видимо неадекватно състояние , а от юни и юли 2024 г. нещата били доста нетърпими и се наложило да се лекува в болница . Според свидетеля , жалбоподателят постъпил в болница на 9 август , на 14 септември го изписали и продължил един месец лечение , след това през две седмици ходили до края на годината . Твърди , че разбрали от техен колега , че „А.“ е в несъстоятелност едва след като брат му излязъл от болницата . Съдът намира от правна страна следното : Жалбата е подадена в срок , срещу подлежащ на обжалване акт, от лице , за което той е неблагоприятен , поради което е допустима . Разгледана по същество , жалбата е основателна . Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК , без да се ограничава само с тези, посочени от жалбоподателя /чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по , чл. 142Чл. 142. ⚖️ Практика (29) (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. (2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Публикуване на протокол АПК /. Оспореното разпореждане е издадено от В. Б.- директор на ФГВРС , поради което съдът приема , че оспореният акт е издаден от компетентен орган . Същото е издадено в писмена форма , съдържа изискуемите специални реквизити по чл. 10, ал. 3 от Наредбата , като не се констатират пороци във формата , нито допуснати съществени процесуални нарушения . По приложени ето на материалния закон : Гарантирани вземания на работниците и служителите по смисъла на ЗГВРСНР са начислени и неизплатени трудови възнаграждения , дължими по индивидуални и колективни трудови договори , както и парични обезщетения , дължими от работодателя по силата на нормативен акт– чл. 3 ЗГВРСНР . Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗГВРСНР гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане от директора на фонда . Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР , субекти вното право на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност , за откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявя ване в несъстоятелност или за откриване на производство по несъстоятелност , постановяване на прекратяване на дейността на предприятието , обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството , поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството . Според чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР , за да е от категорията на правоимащите лицето трябва да е било в трудово правоотношение с работодател , по отношение на който да е открито производство по несъстоятелност независимо от срока му и от продължителността на работното време . Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР , според който гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление -декларация по образец , подадена от работника или служителя до ТП на НОИ по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството , че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава . Процедурата по изплащане на гарантираните вземания е нормативно уредена в Глава четвърта на ЗГВРСНР , а редът и начинът за информиране на работниците и служителите , както и за отпускането и изплащането на гарантиран ите вземания , се уреждат с наредба на Министерския съвет (чл. 29 ЗГВРСНР ), а именно Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР , Наредбата ). Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата , към заявлението - декларация се прилага и справката по чл. 4 от същата , която е по образец съгласно приложение № 1 и се изготвя от работодателя . По силата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата , контролните органи на НОИ извършват проверки по реда на Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно -ревизионната дейност от контролните органи на НОИ при работодателя относно изготвените справки , за което се съставя констативен протокол , като към последния се прилагат изготвените от работодателя справки . При тази правна рамка е видно , че изготвените справки по чл. 4 от Наредбата задължително се проверяват от контролните органи на НОИ с проверка на работодателя . В случая е извършена проверка , за което е изготвен Констативен протокол № КГ-5-21- 01606032/12.06.2024 г. По делото не е спорно , че жалбоподателят е работил на длъжността "Автотенекеджия“ при работодателя „Автомотор Корпорация“ АД, в периода от 17.07.2020 г. до 01.08.2022 г., за което са прил ожени доказателства . Безспорно ,

с

Решение № 690 от 14.05.2024 г. на Софийски градски съд, по т.д. № 20221100902311/2022 г., е открито производство по несъстоятелност на „АВТОМОТОР КОРПОРАЦИЯ“ АД, вписано в ТРРЮЛНЦ на 15.05.2024 г. Не е спорно , че не е налице изплащане по реда на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР / на жалбоподателя на посочените в справката трудови възнаграждения и парични обезщетения , дължими по КТ. Жалбоподателят не оспорва факта , че към момента на подаване на заявлението - декларация /24.09.2024 г./ срокът е изтекъл /до 15.08.2024 г./. Безпротиворечива е практиката и на върховната инстанция , че срокът по чл.25 ЗГВРСНР , а именно тримесечният , считано от датата на вписване на решението по чл. 6 в ТРРЮЛНЦ е преклузивен и упражняването на субективното материално право на гарантирано вземане след изтичането му води до погасяване на това право . Във връзка с довода на жалбоподателя , следва да се подчертае , че липсата на уведомяване в случая е ирелевантно обстоятелство , тъй като законодателят е определил изрично началния срок - от вписване на решението в ТРРЮЛНЦ . Алтернативната хипотеза на чл.25 ЗГВРСНР , в която е визирано „или от датат а на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството , че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава“ е неприложима в процесния казус именно с оглед на това, че производств ото по несъстоятелност е открито по законодателството на Р България , а не на друга държава . В този ред на изложение , липсата на доказателства относно изпълнение от страна на работодателя на задължението , произтичащо от чл. 3, ал. 1 НРИРСОИГВНР , а именно „В 14- дневен срок от вписване на съдебното решение по чл. 6 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР ) в търговския регистър работодателят е длъжен да информира работниците и служителите си за датата на вписването и за реда за получаване на гарантираните вземания по ЗГВРСНР“ , е без правно значение за спора , тъй като законодателят е обвързал възникването на субективното право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР с друг начален момент , конкретно - датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 630 и чл. 632, ал. 1 ТЗ. Неизпълнението на задължението по чл. 3, ал. 1 от НРИРСОИГВНР може да доведе до ангажиране на административнонаказателната отговорност на работодателя или виновното длъж ностно лице по чл. 31 ЗГВРСНР , във връзка с чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (6) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. от ЗАНН /възприето единно в съдебната практика на ВАС /. Следователно , регламентираните отношения в ЗГВРСНР , изключват възможност в конкретния спор да е търсимо нарушение на принципа на последователност и предвидимост , заложени в чл. 13 и чл. 12, ал. 1Чл. 12. ⚖️ Практика (16) (1) Органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Органите осигуряват достъп до подробна информация за възможността да се подават искания, предложения, жалби и сигнали в електронна форма на интернет страницата си и на видно място в съответната сграда. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на този кодекс, а останалите лица - по реда на Закона за достъп до обществена информация. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) По производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс. Последователност и предвидимост АПК . Разпореждането не противоречи на решението от 25 юли 2018 г. по дело С-338/2017 г., а срокът по чл. 25Чл. 25. ⚖️ Практика (5) (1) Датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. (2) Когато, без да е необходимо да се прави искане, за един орган възникне задължение пряко по силата на закон да издаде индивидуален административен акт или да направи предложение за издаване на такъв акт, датата на започване на производството е датата на възникване на задължението, освен ако в този закон е предвидено друго. (3) Извън предвидените в ал. 1 и 2 случаи, датата на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган, е датата на извършване на първото процесуално действие по него. Задължение за уведомяване ЗГВРСНР е удължен – тримесечен , с изм. на ДВ бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., спрямо двуме сечния до посоченото изменение на закона /а до 01.10.2013 г.– 30 дневен /. Настоящият съдебен състав обаче приема доводите на жалбоподателя , че пропускането на определения от закона срок се дължи не на бездействието му, а на пречки от обективен характер , обусловени от здравословното му състояние през релевантния тримесечен срок - от 15.05.2024 г. до 15.08.2024 г.. Ангажираните в хода на съдебното производство официални писмени документи , ползващите с материална доказателствена сила , неоспорени от ответника , безпротиворечиво сочат , че жалбоподателят С. Г. е диагностициран с „Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми . Алкохолна съобусловеност“ /F 23.1./. Видно от Медицинско удостоверение из №792/18.11.2024 г. от „Център за психично здраве - София“ ЕООД , С. С. е бил на лечение в ЦПЗ - С. от 17.09.2024 г. до 29.10.2024 г., с диагноза F 23.1. В приетата по делото Епикриза от ЦПЗ е посочено , че С. е постъпил на 17.09.2024 г., изписан на 29.10.2024 г., но заболяването му датира от преди това. По данни на брат му „Последният особен случай е от декември 2023 г. когато говори много , вкл. неверни и абсурдни неща . Твърдял , че го преследват , Камерите на работата го следят и предават на групировките , тръгнал да чупи камерите и брат му го изгонил . От около юни месец 2024 г. започнал да става неспокоен , не спи, казвал , че всички му пречат , казвал , че го следят , искат да му направят нещо лошо , заключвал се в стаята на майка си, не излизал ...“. Посочено е още, че по повод агресия е лекуван в отделение от затвор ен тип до овладяване на психозата . В подкрепа на последното е прието по делото Медицинско удостоверение из №672/09.08.2024 г. от „Център за психично здраве - София“ ЕООД , видно от което С. С. е бил на лечение в ЦПЗ - С. преди това, а именно от 09.08.2024 г. до 11.09.2024 г., с диагноза F 23.1. В този ред на изложение , съдът кредитира показанията на свидетеля Р. С., тъй като дори да се отчете индиция за заинтересованост като брат на жалбоподателя , показанията му кореспондират с описаните писмени доказателства . От гласните доказателствени средства се установява , че периодът на влошено психично здраве датира повече от половин година преди датата на хоспитализирането на жалбоподателя , което надхвърля релевантния тримесечен срок за упражняване на субективното прав о по ЗГВРСНР за подаване на заявлението . В случая , доказателствената съвкупност е еднопосочна , че психическото състояние на жалбоподателя е било влошено до степен , препятстващо го да подаде в срок заявлението си. Действително , съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя , заявлението -декларация може да се подава не само лично , но и чрез упълномощено лице или чрез лицен зиран пощенски оператор с обратна разписка . Естеството на заболяването на С. С., без да се поставя на ниво експерт , според състава на съда съставлява пречка и за прилагане на предвидените в закона алтернативни способи за подаване на заявлението доколкото и акта на упълномощаване изисква формулиране на ясна воля , която при наличие на заболяване от такъв характер би била поставена под съмнение . Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1Чл. 142. ⚖️ Практика (29) (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. (2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Публикуване на протокол АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В процесния казус , доказателствата , свързани с обективните причини за пропускане на срока от страна на жалбоподателя са ангажирани в хода на настоящото съдебно производство , т.е. не са били известни на административния орган , постановил отказа . Същевременно според ал.2 на чл.142Чл. 142. ⚖️ Практика (29) (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. (2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Публикуване на протокол АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания . Предвид изложеното , съдът намира , че жалбата е основателна , поради което следва оспорваният административен акт да се отмени , като с оглед спецификата на спора и на основание чл.173, ал.2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение от АПК следва преписката да се върне на органа за издаване на нов акт в съответствие с указанията относно тълкуването и прилаганет о на закона , дадени в настоящото решение . При този изход от спора и съобразно нормата на чл. 143 ал.1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК , жалбоподателят има правото на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., каквато претенция е заявена своевременн о.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 173 ал.2 от Административно -процесуалният кодекс , Административен съд София -град ,73 състав ,

РЕШИ:

: ОТМЕНЯ по жалба на С. Г. С., ЕГН - [ЕГН ], Разпореждане № 4504 -40-70/10.10.2024 г., издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при ТП на НОИ С.- град. ИЗПРАЩА преписката по заявление - декларация за отпускане на гарантирано вземане , подадено от С. Г. С. на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при ТП на НОИ С.- град, за ново произнасяне при спазване на указанията , дадени с

мотивите на настоящото решение . ОСЪЖДА Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ да заплати на С. Г. С., ЕГН - [ЕГН ] разноски по делото в размер на 300 лева. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните . СЪДИЯ :