Решение № 11678 по дело № 11138/2024 г. на Административен съд - София - град

Р Е Ш Е Н И Е № 11678 гр. София , 04.04.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Първо отделение 43 състав , в публично заседание на 19.03.2025 г. в следния състав : СЪДИЯ : Весела Цанкова при участието на секретаря Десислава В Симеонова , като разгледа дело номер 11138 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител и във връзка с чл.97 от ЗДСл . Образувано е по жалба на Ц. И. Д. от [населено място ], чрез адв.М. Т., със съдебен адрес [населено място ], [улица ] „Б“ срещу Заповед № РД – 09 – 1141/18. 10. 2924 г. на управителя на НЗОК , с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал.2, т.1 и т. 5 от ЗДСл , а именно неизпълнение на правилата за професионално поведение по чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от КПСДА . С жалбата се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна , издадена в нарушение на процесуалните норми и на материалния закон . Правят се възражения , че дисциплинарнонаказващият орган не е обсъдил писмените обяснения , в нарушение на чл. 93, ал.1 и ал. 2 от ЗДСл . Твърди се нарушение на чл. 94, ал.1 от ЗДСл , чл. 95, ал.4 от ЗДСл , чл. 91, ал.1 от ЗДСл . По съществото на спора счита , че не е доказано извършване на дисциплинарно нарушение . Претендира разноски . В хода на съдебното производство доводите се поддържат от адв. Т.. Ответникът – управителят на НЗОК , чрез юриско нсулт Ч., прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана и потвърждаване на процесната заповед като законосъобразна , издадена от компетентен орган , в предвидената от закона форма , при спазване на административнопроизводствените прави ла. Поддържа аргументите от отговора на жалбата . Административен съд София - град, І отделение , 43 състав , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства , приема за установено от фактическа и правна страна следното : Жалбата е допустима като подадена в срок , от адресата на акта, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол . Разгледана по същество е основателна . Към датата на издаване на Заповед № РД – 09 – 1141/18. 10. 2924 г. на управителя на НЗОК Ц. И. Д. заема длъжността началник на отдел „Договаряне и контрол на болнична медицинска помощ“ в РЗОК С. – СЗОК . Със Заповед № РД – 09 – 925/26. 08. 2024 г. на вр.и.д. управител на НЗОК е разпоредено да се образува дисциплинарно дело срещу Ц. И. Д. на длъжност началник на отдел „Договаряне и контрол на болнична медицинска помощ“ във връзка с констатирани нарушения , обективирани в Доклад за резултатите от извършена извънпланова проверка , съгласно Заповед № РД – 25 – 450/04. 07. 2024 г. Дисциплинарното дело да се разгледа от Дисцип линарен съвет , назначен със заповеди на управителя на НЗОК , да приеме решение , което да се докладва на управителя на НЗОК в 7 – дневен срок от приемането му. В Доклад за резултатите от извършена извънпланова проверка , съгласно Заповед № РД – 25 – 450/04. 07. 2024 г. са направени фактически констатации , че МБАЛ „Доверие“ АД е изпълнител по договор за оказване на БМП по КП/КПр /АПр , съгласно НРД за МД 2023 – 2025. За периода от 01. 11. 2023 г. до 16.04. 2024 г. в МБАЛ „Доверие“ не работи лекар със специалнос т „Микробиология“ , поради което лечебното завенеие не отговаря на изискването в ДЛА на КПр №3 и № 4 от приложение № 19 „Клинични процедури“ на НРД за МД 2023 – 2025 г. За горното обстоятелство МБАЛ „Доверие“ е уведомило СЗОК на 08. 04. 2024 г. Съответно за периода от 01. 11. 2023 г. до 16. 04. 2024 г. липсва правно основание за заплащане на дейности по КПр № 3 и № 4. Следвало е да се инициира проверка , за да не се допусне неправомерно получаване на средства за тези дейности . За периода от 16. 04. 2024 г. до 24. 06. 2024 г. не е инициирана проверка . При проверката въз основа на Заповед № РД – 18 – 872/24. 06. 2024 г. на директора на СЗОК не е констатирано нарушение , въпреки , че такова е било налице . Във връзка с горното е предложено да се потърси дисциплина рна отговорност от служители на отдел „Договаряне и контрол на болнична медицинска помощ“ , включително и от Ц. Д., в качеството й на началник отдел . По данните от доклада е образувано дисциплинарно дело . Във връзка с него са изискани обяснения от служит елката , конкретно за съгласуването от нейна страна на Заповед № РД - 18 – 872/24. 06. 2024 г. на директора на СЗОК с формулирани общи задачи на проверяващите контрольори . В обясненията си Ц. И. Д. е посочила , че е следвало да се издаде кредитно известие на МБАЛ „Доверие“ АД на стойност 54 160.00 лева, която сума да бъде възстановена на НЗОК /СЗОК . Това не е сторено , тъй като директорът на СЗОК е разпоредил с писмена резолюция „Да не се кредитира дейността по КПР 3 и 4 на МБАЛ „Доверие“ за посочения период“ . На 24. 06. 2024 г. е издадена заповед , с която е разпоредено извършването на проверка . От събраните по делото доказателства се установява , че неправомерно изплатената сума е възстановена на СЗОК , ведно с лихвите . Издадена е процесната Заповед № РД – 09 – 1141/18. 10. 2924 г. на управителя на НЗОК , с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т.1 и т. 5 от ЗДСл , а именно неизпълнение на правилата за профес ионално поведение по чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от КПСДА . Конкретното нарушение е на задължението служителите да изпълняват задълженията и функциите си с необходимия професионализъм , като поддържат актуални знания и повишават уменията си, необходими за ефективн ото изпълнение на служебните си задължения , както и да предоставят цялата информация , отнасяща се до вземане на конкретно решение , когато правят предложения до органите на държавна власт . Фактите , въз основа на които е направен извод за допуснати дисциплин арни нарушения от страна на служителката по чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от КПСДА са, че на 24.06. 2024 г. и след това, като е съгласувала Заповед № РД – 18 – 872/24. 06. 2024 г. на директора на СЗОК за проверка на МБАЛ „Доверие“ АД е допуснала обхватът на проверка та да е общо формулиран , което допуска преценка от страна на проверяващите контролъори по отношение на конкретното изпълнение . Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 1Чл. 169. ⚖️ Практика (1) При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Тежест на доказване от АПК , при проверката на оспорения административен акт, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията , посочени от оспорващия , а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК . Наложеното наказание е постановено от дисциплинарнонаказващият орган , компетентен по чл.92Чл. 92. ⚖️ Практика (3) (1) Когато административният орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той незабавно изпраща жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган. (2) Ако в тридневен срок след изтичането на срока по чл. 91, ал. 1 цялата преписка не бъде изпратена на по-горестоящия административен орган, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата, а прокурорът - препис от протеста, направо до по-горестоящия орган, който незабавно изисква преписката. Компетентен орган от ЗДСл ., поради което оспорената заповед е валиден административен акт. Атакуваният административен акт е издаден в изискваната за неговата валидност писмена форма и формално има необходимото съдържание , посочено в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл . Не се констатират отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК . Не се споделя твърдението изложено в жалбата , че не е спазен двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание . Съгласно чл.94, ал.1 ЗДСл , дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Трайно е разбирането в теорията и практиката , че нарушението следва да се счита за открито , когато органът , компет ентен да наложи дисциплинарното наказание , е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя ; т.е. от момента , в който съответното длъжностно лице - дисциплинарно наказващ орган е имало обективна възможност да направи извод за наличието или липсата на дисциплинарно нарушение и неговия автор , след като е събрал всички необходими доказателства , данни и информация относно извършваната в тази насока преценка . Не е нарушена и разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл , която предвижда задължение за дисциплинарнонаказващия орган преди да наложи дисциплинарно наказание да изслуша държавния служител , да му даде срок за писмени обяснения , както и да събере и оцени посочените от служителя доказателства . Предоставена е възможност на жалбоподателката да предс тави писмени обяснения , каквито са представени от нейна страна . Издадената заповед обаче противоречи на материалния закон и на целта на закона . Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗДСл , наказание се налага на държавен служител , който виновно е наруш ил своите служебни задължения . От текста на разпоредбата следва еднозначен извод , че на първо място дисциплинарната отговорност на служителя е лична , т.е. за да бъде наложено дисциплинарно наказание следва да е налице лично поведение на служителя , което да е в нарушение на служебните му задължения , както и същото следва да е умишлено , т.е. при наличие на съзнание за неправилността му. С разпоредбата на ал. 2 на чл. 89 ЗДСл законодателят е конкретизирал категориите дисциплинарни нарушения в пет точки . В случая на Ц. Д. е наложено наказание за вменено й дисциплинарно нарушение по т. 1 и т.5, неизпълнение на служебни задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация , чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от КПСДА . Настоящат а съдебна инстанция счита на първо място , че описанието на нарушението от фактическа страна не кореспондира с посочените като нарушени правни норми . Не се доказва поведение на държавния служител , което да съставлява неизпълнение на служебни задължения , нито липса на необходимия професионализъм , актуални знания и умения , необходими за ефективното изпълнение на служебните задължения , или непредоставяне на цялата информация , отнасяща се до вземане на конкретно решение . Видно от обясненията на служителката , директорът на СЗОК е разполагал с цялата информация във връзка с казуса с МБАЛ „Доверие“ АД. Той е разпоредил с писмена резолюция „Да не се кредитира дейността по КПР 3 и 4 на МБАЛ „Доверие“ за периода 01.11.2023 г. до 16. 04. 2024 г.“, което е довело до това, че отчитащият лечебното заведение към този момент служител г-жа Н. К. да не издаде кредитно известие на МБАЛ „Доверие“ АД на стойност 54 160.00 лева. Заповед № РД – 18 – 872/24. 06. 2024 г. на директора на СЗОК е издадена отново след негова резолюция . Настоящата инстанция счита от една страна , че съдържанието на заповедта не е непълно и с неясен обхват на проверката , а от друга страна , че конкретно жалбоподателката няма вина нито за късното възлагане на проверката , нито за съдържанието на заповедта да проверката , нито за неиздаването на кредитно известие , доколкото всички тези действия са в резултат от решения и в изпълнение на разпореждания на директора на СЗОК . От страна на Ц. И. Д. не е извършено дисциплинарно нарушение , поради което незаконосъобразн о е ангажирана дисциплинарната й отговорност с процесната заповед . На следващо място съдът намира , че заповедта е издадена в нарушение на чл. 91 от ЗДСл , представляващо отделно нарушение на материалния закон . Предвид изискването за

мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91, ал.1 от ЗДСл , визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание , а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите , формата на вината на държавния служител , обстоятелствата , при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител , се налага безспорно извода , че видът и размерът на наложеното наказание не са определени правилно . В случая няма настъпили вреди , доколкото сумата е възстановена от МБАЛ „Доверие“ АД, ведно с лихвите , не е съобразено и цялостното поведение на държавния служител . Няма

мотиви защо не е наложена „забележка“ , а вместо това по-тежкото наказание „порицание“ и то при липса на данни за предходни нарушения на служебната дисциплина . Изводът е, че издадената заповед не е съобразена с целта на закона –да се наложи наказание за конкретното нарушение с преценката на тежестта му без наказанието да бъде несправедливо . Следователно заповедта е незаконосъобразна , несъответстваща на материалния закон и на целта на закона , поради което подлежи на отмяна . При този изход на правния спор е основателно искането за заплащане на разноски на жалбоподателката в размер на 1000 лева, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение . Воден от горното , съдът

РЕШИ:

: ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № РД – 09 – 1141/18. 10. 2924 г. на управителя на НЗОК , с която на Ц. И. Д. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал.2, т.1 и т. 5 от ЗДСл , а именно неизпълнение на правилата за професионалн о поведение по чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от КПСДА . ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на Ц. И. Д. сума в размер на 1000 / хиляда / лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение . Решението не подлежи на касационно обжалване по чл.124 от ЗДСл . Съдия :