- Страни: Жалбоподател: К. Г. Г. (Гражданин) срещу Административен орган: Управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
- Предмет на спора: Обжалва се Решение № РД-Е112-180/11.11.2024 година на Управителя на НЗОК, с което е отказано издаване на предварително разрешение за планово лечение извън Република България (формуляр S2).
- Ключови моменти:
- Съдът не установява допуснати съществени процесуални нарушения.
- Спорът се фокусира върху наличието на двете кумулативни изисквания по чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 година за издаване на разрешение за планово лечение в друга държава-членка.
- Съдът, въз основа на съдебно-медицинска експертиза, приема, че второто изискване (лицето да не може да получи такова лечение в рамките на обичайно необходимото време в държавата-членка на пребиваване) не е налице. Установено е, че необходимото лечение може да се осъществи в оправдан от медицинска гледна точка срок и в съответствие с правилата за добра медицинска практика във всяко специализирано лечебно заведение на територията на Република България.
- Отхвърлено е твърдението на жалбоподателката, че лекарственият продукт „триместан“ е необходим за нейното лечение, тъй като вещото лице е дало категоричен отговор, че той не се прилага за заболяването ѝ.
- Решение: Съдът ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Г. Г. срещу Решение № РД-Е112-180/11.11.2024 година на Управителя на Националната здравноосигурителна каса. Осъжда жалбоподателката да заплати на НЗОК сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Р Е Ш Е Н И Е № 15790 гр. София, 09.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Второ отделение 77 състав, в публично заседание на 24.04.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Евгения Баева при участието на секретаря Антонина Митева, като разгледа дело номер 11880 по описа за 2024 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл. 80ж, ал. 7Чл. 80ж. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) (1) С наредбата по чл. 80е, ал. 4, по предложение на управителя на НЗОК, се определят здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия, за които за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване се изисква предварително разрешение, както и условията и редът за даване на предварително разрешение. (2) Здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия по ал. 1 и условията и редът за даване на предварително разрешение се обявяват и на интернет страницата на националната точка за контакт по чл. 80з, ал. 1. (3) Предварително разрешение по ал. 1 може да се изисква по отношение на здравно обслужване, което: 1. е зависимо от изисквания за планиране, свързани с необходимостта от гарантиране на достатъчен и постоянен достъп до определено висококачествено лечение в Република България или с цел контролиране на разходите и избягване разхищението на финансови, технически и човешки ресурси, и включва настаняване на пациента в лечебно заведение най-малко за една нощувка или налагат ползването на високоспециализирана и свързана със значителни разходи медицинска инфраструктура или медицинско оборудване; 2. включва лечение, което излага пациента или населението на риск; 3. се предоставя от лечебно заведение, което в отделни случаи предизвиква сериозни и конкретни съмнения за качеството или безопасността на обслужването, с изключение на здравно обслужване, за което се прилага правото на Европейския съюз, гарантиращо минимално ниво на безопасност и качество. (4) При подадено искане за предварително разрешение НЗОК или Министерството на здравеопазването проверява дали условията, посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004, са изпълнени по отношение на исканията на лицето за предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване. Когато тези условия са изпълнени, предварителното разрешение се дава съгласно посочения регламент, освен ако пациентът поиска друго. (5) Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването отказва да даде предварително разрешение, когато: 1. съгласно заключението на медицински специалист пациентът ще бъде изложен на риск за неговата безопасност, който не може да бъде смятан за медицински обоснован предвид възможната полза за пациента от търсеното трансгранично здравно обслужване; 2. може да се предположи с относителна сигурност, че населението ще бъде изложено на съществен риск за неговата безопасност в резултат на тра... от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по жалбата на К. Г. Г. от [населено място], срещу
Решение № РД-Е112- 180/11.11.2024 година на Управителя на Националната здравноосигурителна каса (Решението). Жалбоподателката твърди, че обжалваното Решение е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че лечението, което се предлага в лечебните заведения в Република България изисква употребата на лекарствен продукт „триместан“ за срок от две години, поради което не е ефективно в пълна степен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решението и да върне преписката на органа със задължителни указания за даване на разрешение за лекуване в Гръден център К., [населено място], Федерална Република Германия. Претендира направените пред инстанцията съдебно- деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по същество. Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище от 02.05.2025 година излага подробните си съображения за неоснователност на жалбата. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение РД-Е112-180/11.11.2024 година Управителят на Националната здравноосигурителна каса е отказал провеждане на планово лечение извън Република България. За да постанови този резултат органът е приел, че жалбоподателката е диагностицирана с „карценом на лява млечна жлеза“ през м.11.2023 година. Приел е, че жалбоподателката е провела оперативна интервенция и следоперативна лъчетерапия в Гръден център К., [населено място], Федерална Република Германия. Приел е, че препоръчаното лечение е чрез адювантна ендокринна терапия с антиестроген за две години, последвана от лечение с ароматазен инхибитор в продължение на три години. Приел е, че лечението на жалбоподателката може да се проведе в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове във всяка онкологична клиника/отделение на територията на Република България по Амбулаторна процедура № 07 „Амбулаторно наблюдение/диспансеризация при злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания. Приел е, че препоръчаните хормонални препарати са налични и се изписват по Амбулаторна процедура № 38 „Определяне на план на лечение и проследяване на терапевтичния отговор при пациенти, получаващи скъпоструващи лекарствени продукти по реда на чл. 78, т. 2Чл. 78. ⚖️ Практика (5) Националната здравноосигурителна каса може да извършва експертиза при необходимост от: 1. медицинска помощ, ако стойността и надхвърля 200 пъти минималната работна заплата за страната; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) скъпоструващи лекарствени продукти в случаите, предвидени в НРД; 3. (отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) от ЗЗО. Позовал се е на Становище К № Е112-01-74/22.10.2024 година от доц. д-р И. Т. и Становище К № Е112-01-74/06.11.2024 година от проф. д-р Т.. Въз основа на установеното е приел, че не са налице двете кумулативни изисквания по чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 година на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 година за координация на системите за социална сигурност, за издаване на разрешение за провеждане на планово лечение в друга държава-членка. Решението не е връчено на жалбоподателката, поради което подадената на 26.11.2024 година жалба от адресата на акта е допустима за разглеждане. Административното производство е започнало по Заявление с вх. № Е112-01-74/30.08.2024 година от К. Г. Г. от [населено място] за издаване на разрешение за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване. Между страните не се спори, а се и установява от представените писмени документи и Заключение на допусната Съдебно-медицинска експертиза, че жалбоподателката страда от „карценом на лява млечна жлеза“, установена чрез проведена на 03.11.2023 година сентинелна биопсия и оперативна интервенция на 17.11.2023 година. Въз основа на представените медицински документи и Заключението на Съдебно-медицинската експертиза се установява, че е проведена следоперативнота лъчетерапия и е препоръчана адювантна хормонотерапия с „тамоксифен“ за две години и продължаване на лечението с „ароматазен инхибитор“ за три години. От Заключението на Съдебно-медицинската експертиза се установява, че е необходима лъчетерапия, провеждане на адювантна хормонотерапия в рамките на минимум пет години. Вещото лице е дало заключение, че необходимото лечение е безплатно по специалните клинични пътеки и може да се проведе в специализираните заведения на територията на Република България. Решението е издадено от компетентен орган – Управителят на Националната здравноосигурителна каса, арг. чл. 80ж, ал. 4 и 5, вр. чл. 19, ал. 7, т. 2Чл. 19. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Управителят и подуправителите на НЗОК се избират от Народното събрание за срок от 5 години. При изтичане на техния мандат управителят на НЗОК и подуправителите на НЗОК продължават да упражняват правомощията си до избирането на нов управител, съответно на нов подуправител или нови подуправители. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предложения за избор на управител и на подуправители на НЗОК могат да се правят от парламентарните групи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Управител на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум три години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (3а) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подуправители на НЗОК може да бъдат лица, които отговарят на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум една година професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК, съответно на двамата подуправители на НЗОК става с решение на Народното събрание при: 1. влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности; 3. системно нарушаване на неговите ... от ЗЗО. Актът е постановен в установената писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК, поради което не са налице основания за отмяна съгласно чл. 146, т. 1 и т. 2Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателката. Съобразно разпоредбата на чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 година на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 година за координация на системите за социална сигурност кумулативно необходимите предпоставки за издаване на разрешение са : 1.) лечението да е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава съответното лице и 2.) лицето не може да получи такова лечение в рамките на обичайно необходимото време за получаване на въпросното лечение в държавата-членка на пребиваване, като се има предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на болестта. В конкретния случай не е налице втората предпоставка. Видно от приетото като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните Заключение на Съдебно-медицинската експертиза, необходимото на жалбоподателката лечение, при съобразяване на текущото и здравословно състояние и вероятното развитие на болестта, може да се осъществи в оправдан от медицинска гледна точка срок и в съответствие с правилата за добра медицинска практика във всяко специализирано лечебно заведение на територията на Република България. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че предложеното на територията на Република България лечение изисква прием на лекарствен продукт „триместан“. Вещото лице е дало категоричен отговор, че лекарствения продукт не се прилага за лечение на заболяването на жалбоподателката. Изложеното обосновава извод за неоснователност на жалбата. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК, вр. чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК , вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК , съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Г. Г.,[ЕИК] от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, против
Решение № РД-Е112-180/11.11.2024 година на Управителя на Националната здравноосигурителна каса, с което е отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от Националната здравноосигурителна каса (формуляр S2), на задължително здравноосигуреното по българското законодателство лице. ОСЪЖДА К. Г. Г.,[ЕИК] от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, да заплати на Национална здравноосигурителна каса, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ:
Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: лечебно заведение)
