Решение № 15927 по адм. д. № 12404/2024 г. на АССГ

Административни дела

Последно обновена на 22 Май 2026

Според вида на нарушението: Работа с документи
Номер на дело: 15927
Година нa делото: 2024
Издател на акта: РЗИ
Приложно поле: Разрешение/регистрация
Според вида на акта: Нормативен Акт
Първоначалният акт е: Изменен
Приложим закон: ЗЗО, ЗЗ
Основания за оспорване: Неспазване на формата

⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)

Страни: Жалбоподател: „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД срещу Ответник: Директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ при Централно управление на Национална агенция по приходите.
Предмет на спора: Обжалване на Ревизионен акт (РА) № Р-22002219000685-091-001 от 23.12.2020 г., издаден от органи на ТД на НАП-София, изменен и потвърден в оспорената част с Решение № 476/26.03.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на Националната агенция за приходите. С акта са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО за 2015 г. и 2016 г.

Ключови моменти:
- **Процедурни нарушения:** Съдът не установява съществени процесуални нарушения при издаването на РА и предшестващите го актове (валидност на електронните подписи, компетентност на органите, спазване на срокове).
- **Противоречие с материалния закон:** Съдът намира жалбата за основателна по същество, като приема, че приходните органи неправилно са отказали право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС и са коригирали данъчния финансов резултат по ЗКПО. Мотивите на съда са, че:
  - Недостигът на съпътстващи документи (приемо-предавателни протоколи, детайлни договори) не доказва фиктивност на доставките, особено при надлежно счетоводно отразяване на фактурите и извършени плащания.
  - Данъчните органи неправилно правят изводи за фиктивност, позовавайки се на неизпълнение на трудовото законодателство или начина на изпълнение на търговските договори, което не е тяхна компетентност и не е основание за нарушаване на данъчното законодателство.
  - Надлежното счетоводство, отразяващо движение на пари, е единственият правно-релевантен факт, който данъчните органи следва да съобразяват.
  - Отказът за признаване на данъчен кредит на получателя, без да се третира доставчикът по същия начин, води до двойно събиране на ДДС.
  - Практиката на СЕС не освобождава данъчния орган да докаже с обективни данни, че данъкоплатецът е знаел или е трябвало да знае за данъчна измама, което в случая не е доказано.
  - Корекциите по ЗКПО са пряко свързани с неправилно приетата фиктивност на доставките.
  - Съдът не приема изводите на НАП за непризнати данъчни амортизации за актив „трактор“, тъй като липсата на доказателства за използване не означава, че той не е заприходен или не се използва за търговската дейност.
Решение: Съдът ОТМЕНЯ изцяло Ревизионен акт № Р-22002219000685-091-001 от 23.12.2020 г. (в частта, изменена с Решение № 476/26.03.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София) по отношение на установените задължения по ЗДДС в общ размер на 993 642,71 лв. и задължения по ЗКПО за 2015 г. (154 914,26 лв.) и 2016 г. (225 756,84 лв.). Съдът ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД сумата от 98 900 лв. деловодни разноски.

Р Е Ш Е Н И Е № 15927 гр. София, 12.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Първо отделение 35 състав, в публично заседание на 19.03.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Петър Савчев при участието на секретаря Богданка Гешева, като разгледа дело номер 12404 по описа за 2024 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Производството е образувано след отмяна на

Решение № 1207/23.02.2024 г. по адм.д. № 7980/2021 г. на АССГ, I-во отд. , 65-ти с-в

Решение № 10919/15.10.2024 г. по адм.д. № 4481/2024 г. на ВАС, Осмо отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД, ЕИК[ЕИК], адр. [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу Ревизионен акт № Р-22002219000685-091-001 от 23.12.2020 г., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, изменен и потвърден в оспорената част

Решение № 476/26.03.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ С. при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 993 642,71 лв., в т.ч. главница (ДДС) 647 217,84 лв. и лихви за забава 346 424,87 лв. и задължения по ЗКПО за 2015г. общо в размер на 154 914,26 лв., в т.ч. главница (КД) 104 410,66 лв., лихви 50 503,60 лв. и за 2016г., общо в размер на 225 756,84 лв., в т.ч. главница (КД) 163 753,13 лв. и лихви 62 003,71 лв., както и в частта за разноските. В отменителната част д елото е върнато за разглеждане от друг съдебен състав на АССГ, и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение от АПК са дадени указания по разглеждане на новото дело. Конкретно са дадени указания за обсъждане на всички събрани по делото доказателства и излагане на

мотиви като установените факти се отнесат към релевантните правни норми, на основание § 2 от ДР на ДОПК във вр. чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок от ГПК, което не е направено при първото разглеждане на делото от друг състав на АССГ. Като съобрази гореизложеното настоящият състав приема следното:

Производството е образувано е по жалба на „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД против Ревизионен акт (Р А) № Р-22002219000685-091-001 от 23.12.2020 г., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. Обжалваният ревизионен акт е издаден след извършена повторна ревизия (във връзка

Решение № 153/24.01.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – С., л. 220, I папка), започнала със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22002219000685-020-001 от 04.02.2019 г. (л. 44, I папка), връчена по електронен път на 14.02.2019 г., издадена от А. Г. М., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С., оправомощена със Заповед № РД-01-803 от 07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП С. (л. 376, II папка). Предметът и периодът на ревизията обхваща определяне на задълженията за корпоративен данък (КД) за 2015г. и 2016г. и за ДДС за периодите 01.01.2015г. - 31.07.2017г. Въз основа на Заповед № Р-22002219000685-023-001 от 21.02.2019 г.,

производството е спряно, на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК за срок от 3 месеца (до 21.05.2019 г.) и възобновено със Заповед № Р-22002219000685-143-001 от 22.05.2019 г., с която е определено, че срокът на ревизията е до 14.08.2019 г. Заповедите са връчени по електронен път (л. 47 – 51, I папка). Срокът за извършване на ревизията е продължаван със Заповед за изменение на ЗВР № Р-22002219000685-020-002 от 23.07.2019 г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-22002219000685- 020-003 от 14.10.2019 г. (последната във връзка със Заповед № Р-22002219000685-ЗИД-001 от 14.10.2019 г. издадена по реда на чл. 113, ал. 3, вр. чл. 114, ал. 4 от ДОПК на Г. Д., на длъжност изпълнителен директор на НАП, съгласно

Решение № 476/26.03.2021 г. (л. 25, I папка), с което е: отменил Р А в частта на установения резултат за ДДС за данъчни периоди от м. 01.2017 г. до м. 03.2017 г., както и за м. 05.2017 г., ведно със съответните лихви; изменил Р А в останалата част на установения резултат за ДДС и корпоративен данък за внасяне за финансовата 2015 г. и 2016 г., ведно с начислените лихви, както следва: По ЗДДС: Непризнатото право на данъчен кредит е определено на 636 655,77 лв. за процесните перироди януари 2015 г. – май 2017 г. и на жалбоподателя е определен данък за довнасяне по ЗДДС в размер на 647 217,84 лв. главница и 346 424,87 лв. лихва. /общо 993 642,71 лв./. По ЗКПО за 2015 г. : За 2015 г. са определени допълнителни задължения по ЗКПО в размер на 104 410,66 лв. главница и 50 503,60 лв. лихва /общо 154 914,26 лв./. За да определи горепосочените задължения по ЗКПО за 2015 г. с изменителната част на

с решението на директора на дирекция "ОДОП" С. е обжалван пред Административен съд София - град, на основание и в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. В тази част е отменено решението на АССГ при първоначалното разглеждане на делото

с решението на ВАС и върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Р А се оспорва като незаконосъобразен, поради неспазване на процесуалните правила на ДОПК по издаването му, като и поради противоречието му с материалния закон. Ответникът Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ при Централно управление на Национална агенция по приходите – [населено място] оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като се приемат съображенията за потвърждаване на Р А с горецитираното решение, постановено от него. Контролиращата страна Софийска градска прокуратура не взима становище по делото. Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства, на основание § 2 от ДРДОПК във вр. чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК, приема следното от фактическа и правна страна при цялостна проверка на основанията за законност на Р А по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК и чл. 160, ал. 2Чл. 160. ⚖️ Практика (17) (1) Разпореждането, с което жалбата или протестът се оставя без разглеждане, или определението, с което делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба. Препис от нея не се представя, ако разпореждането е постановено преди връчването на препис от оспорването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът намери за необходимо да ги разгледа в открито съдебно заседание. Възстановяване на срока за обжалване от ДОПК: Обжалваният ревизионен акт е издаден след извършена повторна ревизия (във връзка

Решение № 153/24.01.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – С., л. 220, I папка), започнала със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22002219000685-020-001 от 04.02.2019 г. (л. 44, I папка), връчена по електронен път на 14.02.2019 г., издадена от А. Г. М., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С., оправомощена със Заповед № РД-01- 803 от 07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП С. (л. 376, II папка). Предметът и периодът на ревизията обхваща определяне на задълженията за корпоративен данък (КД) за 2015г. и 2016г. и за ДДС за периодите 01.01.2015г. - 31.07.2017г. Въз основа на Заповед № Р-22002219000685-023-001 от 21.02.2019 г.,

Решение № 269 от 11.05.2017 г. л. 375, II папка), като е определен краен срок за приключване на ревизията до 14.02.2020 г. (л. 52-57, I папка). Заповедите (за спиране, възобновяване и изменение) са издадени от органа, възложил ревизионното производство. В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-22002219000685-092- 001/28.02.2020 г., връчен на 05.05.2020 г. по електронен път (л. 69 – 117, I папка). Срещу констатациите на РД не е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Въз основа на съставения ревизионен доклад, органът възложил ревизията и ръководителят на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, са издали Ревизионен акт (Р А) № Р-22002219000685-091-001 от 23.12.2020 г., надлежно връчен на ревизираното лице на 05.01.2021 г. по електронен път (л. 59-68, I папка). При извършване на служебната проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в срокът по чл. 114, ал. 4 от ДОПК за завършване на ревизията, след надлежното му удължаване по реда на чл. 114, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. Компетентността на органа, възложил ревизията, произтича от раздел І, т. 1 на представена от ответника Заповед № РД-01-803 от 07.06.2017 г. /л. 376 и сл., II папка/, с която директорът на ТД на НАП С. е възложил на А. Г. М., в качеството й на началник сектор "Ревизии", отдел "Ревизии", дирекция "Контрол" в ТД на НАП С., функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, който да издаде и Р А съобразно предвиденото в чл. 119, ал. 2 ДОПК. Ревизионният акт, както и РД, ЗВР , ЗИЗВР , са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ , като от приетите писмени и веществени доказателства, се установява, че същите са подписани с квалифициран електронен подпис. Спазена е предвидената в закона писмена форма, съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ , с предписаното в чл. 120 ДОПК съдържание. Съдът констатира, че ЗВР, ЗИЗВР , РД и Р А са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ , приравнен на саморъчен, съгласно изричното указание на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ , като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕУУ . Именно като електронен документ, подписан от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, Р А е изпратен като електронно съобщение и връчен на ревизираното лице. С оглед разпореденото от законодателя в чл. 184, ал. 1Чл. 184. ⚖️ Практика (163) (1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. (2) Ако съдът не разполага с технически средства и специалисти, даващи възможност възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния подпис да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни копия на документа се предоставят и на всяка от страните по делото. В този случай истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото съдебно заседание. Представяне на документ на чужд език от ГПК, приложима в съдебното производство по оспорване на Р А на основание § 2 ДР на ДОПК, тези електронни документи са представени на съда като възпроизведени на хартиен носител преписи, заверени от страната (л. 120-127). От изложеното следва, че доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Съгласно чл. 25, т. 1 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, в сила съгл. чл. 52 от 01.07.2016 г., както и на чл. 5, т. 2, предл. 2 и 3 от Директива 1999/93/ЕО НА ЕП и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи, правната сила на електронния подпис не може да бъде оспорена на основание, че същият не се основава на квалифицирано електронно удостоверение. От така представените преписи на хартиен носител, а именно ЗВР , ЗИЗВР , РД и Р А, издадени като електронни документи и като съобрази заключенията по СТЕ и допълнителната СТЕ, съдът намира, че същите са надлежно подписани. При това положение следва да се приеме, че ревизията е редовно възложена от компетентни органи, а Р А отговаря на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК. За да обоснове този извод съдът съобрази следното: Съобразно чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от 23 юни 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързанис тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Съобразно чл. 3, т. 12 от Регламента, квалифициран електронен подпис означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Следователно, както приема в

мотивите си и Съдът на Европейския съюз в решение по дело С-362/2021, чл. 3, т. 12 от регламента поставя три кумулативни изисквания, за да може един електронен подпис да се определи като квалифициран електронен подпис. Първо, електронният подпис трябва да е усъвършенстван електронен подпис, който съгласно чл. 3, т. 11 от Регламента трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 26. Второ, подписът трябва да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис, което съгласно чл. 3, т. 23 от Регламента следва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение 2 към регламента. Трето, подписът трябва да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от Регламента, като съгласно този текст за това е необходимо това удостоверение да бъде издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение 1 към Регламента. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, включително и от заключенията на СKТЕ, че всички органи по приходите – издали процесните електронни документи, са разполагали с квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис, валидни към момента на подписване на съответния документ. Настоящият състав не кредитира заключението на вещото лице, представено по делото на 29.09.2022 г., касаещо частта, относно изрично посочените 6 броя документа (РД, Р А и т.м.), за които липсват данни за положен КЕП от съответните приходни органи. В тази връзка съдът съобрази, че в представеното на 15.11.2022 г. и прието по делото допълнително заключение вещото лице е коригирало изводите си. Вещото лице след извършена надлежна проверка на документите е дало заключение, че всеки един от визираните шест документа е подписан с квалифициран електронен подпис, от служителите на съответните органи (ТД на НАП С.), като е посочена и датата, на която са били подписани. Съгласно заключението на вещото лице, представено по делото на 10.01.2024 г., в отговор на въпрос 2 е посочено, че „в електронните подписи на процесиите документи не присъства ЕГН на служителя, датата на раждане, присъстват трите имена и адрес на служебна електронна поща“. В тази връзка съдът следва да отбележи, че действително към усъвършенстваните електронни подписи са поставени определени изисквания, уредени в чл. 26 от регламента, като съгласно посочения текст, усъвършенстваният електронен подпис следва да: е свързан по уникален начин с титуляра на подписа; да може идентифицира титуляра на подписа; да е създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярът на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол и да е свързан с данните, които са подписани с него по начин, позволяващ да бъде открит. От съдържанието на цитираната норма е видно обаче, че спрямо усъвършенствания електронен подпис няма изискване за ЕГН, а в Приложение 1, б. в от Регламента е прието като достатъчно условие за идентификация да бъде името на титуляра или псевдоним, като ако се използва псевдоним, той се посочва ясно. В този смисъл е и становището на Върховния административен съд, застъпено в

Решение № 12498 от 14.12.2023 г., I отделение, както и в

Решение № 6187 от 25.05.2021 г., VIII отделение. Освен визуализиране на имената, електронният адрес на издателя на документа, в случая вещото лице е установило и вписването на наименованието на лицето, с което е обвързан – ТД на НАП С.. Налице е и третата предпоставка за валидността на КЕП, а именно усъвършенстваният електронен подпис се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Съобразно чл. 3, т. 15 от Регламента, квалифицирано удостоверение за електронен подпис означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение 1 към Регламента, както следва: а) указание най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен подпис; б) набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който набор включва най-малко държавата членка по установяване на доставчика и: - за юридическо лице: наименованието и, където е приложимо, регистрационния номер според официалните регистри, - за физическо лице: името на лицето; в) най - малко името на титуляря или псевдоним; ако се използва псевдоним, той се посочва ясно; г) данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис; д) информация за началото и края на срока на валидност на удостоверението; е) идентификационен код на удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги; ж) усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на издаващия доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги; з) място, където удостоверението, което поддържа усъвършенствания електронен подпис или усъвършенствания електронен печат, посочени в буква ж), е на разположение безплатно; и) място на услугите, до което се отправят искания за проверка на валидността на квалифицираното удостоверение; й) когато данните за създаване на електронен подпис, свързани с данните за валидиране на електронен подпис, се намират в устройство за създаване на квалифициран електронен подпис, това съответно се указва най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка. Действително, съществено изискване по б. „г“ е наличието на данни за валидиране на електронния подпис. Това валидиране, обаче е такова по смисъла на чл. 3, т. 41 от Регламента и означава процеса на проверка и потвърждаване на валидността на електронен подпис или печат, като съобразно чл. 3, т. 40 от Регламента данни за валидиране означава данни, които се използват за валидиране на електронен подпис или електронен печат, като изискванията към валидирането на квалифицираните електронни подписи, и следва да се отличава от услугата по квалифицирано валидиране на квалифицирани електронни подписи, регламентирана в чл. 33 от Регламента. Съобразно посочения текст, услугата по квалифицирано валидиране на квалифицирани електронни подписи може да се предоставя единствено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който: а. - извършва валидиране в съответствие с чл. 32, параграф 1 и б. - дава възможност на доверяващите се страни да получат резултата от процеса на валидиране по автоматизиран начин, който е надежден и ефикасен и носи усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на доставчика на услугата по квалифицирано валидиране. В тази връзка, квалифицираното валидиране не попада сред изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, посочени в приложение 1. Относно отговора на въпрос 1 (на заключението от 10.01.2024 г.) и констатациите на вещото лице, че реалното време на подписване на документите се извлича от „компютърната система на която са положени, а именно на НАП, при синхронизиране на конкретният компютър със сертифицирани времеви сървъри от вида: server O.bg.pool.ntp.org.“, съдът обръща внимание, че в случая липсата на квалифициран електронен времеви печат не засяга валидността на самия електронен подпис (в този смисъл е и цитираното по - горе

Решение № 12498 от 14.12.2023 г. на ВАС, I отделение). Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено,

мотивирано, даващо отговор на поставените задачи и съответстващо на събраните доказателства. Заключението за спазването на всички технически изисквания при подписване на елекорнните документи прави обоснован фактическият извод за наличие на валидно електронно подписане на процесните документи по смисъла на Регламент 910/2014 г. В допълнение следва да се посочи, че по делото липсват данни за извършвана промяна в съдържанието на електронните документи след подписването им. Извършването на „манипулации“ на документа би попречило на проверката на електронния подпис. В случая такава е извършена, била е възможна, като резултатите от нея са цитирани и в заключението на експерта. Този извод не се променя от констатацията на експерта в отговора на въпрос 3, че „при полагане на процесиите КЕП не е отправено директно искане за валидиране на подписите“ от издателя на електронните подписи и доставчик на удостоверителните услуги, защото такова законодателно изискване няма. Изискването за полагане на квалифицирания електронен подпис е за потребителя, комуто, след като такъв подпис е издаден, е предоставено правото на валидно електронно подписване на документите. В отговора на визирания въпрос, вещото лице посочва още, че в случая „е било отправено запитване към CRL регистър (Списъци с временно спрени и прекратени удостоверения за електронни подписи и отменени подписи) като единствено при отговор, че текущият КЕП не попада там е възможно подписването“ (в случая подписите са положени). В случая връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа се потвърждава и от предоставената по делото информация от „Борика“ АД. С оглед изложено съдът приема, че Р А е валиден акт, като не са установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната на Р А единствено на това основание. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл. 120 от ДОПК. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за спорните периоди, като е изложил подробно съображенията,

мотивирали фактическите и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК , ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД

мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК , представляват

мотиви и на Р А. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на ВАС. В РД са изложени подробни

мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно неправомерно упражненото право на данъчен кредит. В

мотивите в Р А са обсъдени доводите и доказателствата представени с възражението на жалбоподателя срещу РД. Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: По ЗДДС Безспорно е, че предметът на дейност на жалбоподателя е предоставяне на икономически, финансови и правни консултации на клиенти на дружеството; подготовка на документи и консултации по участие на клиенти в търгове и обществени поръчки; консултации и посредничество по финансиране на проекти на клиенти; счетоводно обслужване на клиенти, търговска дейност чрез вендинг- автомати; отдаване под наем на обекти. Както се изложи по-горе, с издадения Р А на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер 700 083,80 лв., по фактури, издадени от 13 преки доставчици на ревизираното дружество: „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; „КМ-БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; „НИКС-ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; „МАРИЯ ТРЕЙДИНГ БГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; „МИЛЧЕВ КЪМПАНИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; „АСС ПРОДЖЕКТ СТАРТ“ ЕООД; ЕИК[ЕИК]; „КОНСУЛТ ДИЗАЙН 77“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; „ИНТЕР КАР ГРУП 33“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; „ИНФР АКОНСТРУКЦИИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; „ЕР И ЦЕ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; „ИНФР АКОНСТРУКТ ПЪТСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], „ЛИОН – ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК[ЕИК] и „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД, ЕИК[ЕИК]. В тази част РО и изменен с административното

Решение № 476/26.03.2021 г. на директора Дирекция ОДОП-С., като по конкретно са направени следните изменения: Р А е изменен, както следва: установеното ДДС за м. 01.2015 г. за внасяне е в размер на 36 076,32 лв., вместо 36 312,32 лв.; за м. 02.2015 г. за възстановяване в размер на 4 658,68 лв., вместо за внасяне в размер на 34 541,32 лв.; за м. 03.2015 г. за внасяне в размер на 45 581,76 лв., вместо 45 621,76 лв.; за м. 04.2015 г. за внасяне в размер на 21 095,89 лв., вместо 26 643,52 лв.; за м. 05.2015 г. за внасяне в размер на 17 614,78 лв., вместо 18 221,09 лв.; за м. 06.2015 г. за внасяне в размер на 8 143,65 лв., вместо 8 730,40 лв.; за м. 07.2015 г. за внасяне в размер на 23 755,68 лв., вместо 24 361,99 лв.; за м. 08.2015 г. за внасяне в размер на 12 793,07 лв., вместо 13 399,38 лв.; за м. 09.2015 г. за внасяне в размер на 47 367,37 лв., вместо 47 954,12 лв.; за м. 10.2015 г. за внасяне в размер на 33 148,71 лв., вместо 33 755,02 лв.; за м. 11.2015 г. за внасяне в размер на 21 769,78 лв., вместо 22 356,53 лв.; за м. 12.2015 г. за внасяне в размер на 28 103,48 лв., вместо 28 690,23 лв.; за м. 01.2016 г. за внасяне в размер на 19 874,24 лв., вместо 20 480,55 лв.; за м. 02.2016 г. за внасяне в размер на 31 414,80 лв., вместо 31 981,99 лв.; за м. 03.2016 г. за внасяне в размер на 11 344,68 лв., вместо 11 950,99 лв.; за м. 04.2016 г. за внасяне в размер на 45 252,48 лв., вместо 45 839,23 лв.; за м. 05.2016 г. за внасяне в размер на 15 187,15 лв., вместо 15 793,46 лв.; за м. 06.2016 г. за внасяне в размер на 37 384,46 лв., вместо 37 971,21 лв.; за м. 07.2016 г. за внасяне в размер на 27 704,27 лв., вместо 28 310,58 лв.; за м. 08.2016 г. за внасяне в размер на 39 723,87 лв., вместо 40 330,18 лв.; за м. 09.2016 г. за внасяне в размер на 22 034,25 лв., вместо 22 621,00 лв.; за м. 10.2016 г. за внасяне в размер на 25 657,84 лв., вместо 26 264,15 лв.; за м. 11.2016 г. за внасяне в размер на 29 138,64 лв., вместо 29 725,39 лв.; за м. 12.2016 г. за внасяне в размер на 42 872,22 лв., вместо 43 478,53 лв.; за м. 04.2017 г. за внасяне в размер на 317,49 лв., вместо 1 295,41 лв., ведно със съответните лихви.

С решението на Дирекотра на Дирекция ОДОП изцяло е отменен Р А в частта, с която не се признава право на приспадане на данъчен кредит в размер на 39 436 лв. но доставки по три фактури от Л.-Т. ООД, поради което доставките на това дружество не се обсъждат в настоящото решение. По делото са изслушани две ССЕ /л.л. №№ 999-1 208 и 1 460 – 1 466/, които които съдът кредитира, като неопровергани от насрещни доказателства и които проследяват следните счетоводни отразявания на процесните фактури при жалбоподателя и доставчиците му по отказания данъчен кредит по ЗДДС след изменението с административното решение: 1. в общ размер на 325423,89 лв. по 35 фактури, издадени „ОТ ЗЕЛЕНО “ БЪДЕЩЕ АД на „Лион Инвест Груп“ АД- с номера №284/23.01.2015г., №286/29.01.2015г., №287/30.01.2015г., №289/27.02.2015г., №291/05.03.2015г., №293/10.03.2015г., №294/31.03.2015г., №300/30.04.2015г., №302/30.04.2015г., №303/28.05.2015г., №304/29.05.2015г., №308/30.06.2015г., №310/30.07.2015г., №313/31.08.2015г., №314/31.08.2015г., №315/30.09.2015г., №317/30.09.2015г., №329/23.12.2015г., №337/26.02.2016г., №341/28.04.2016г., №344/31.05.2016г., №349/15.06.2016г., №350/17.06.2016г., №352/30.06.2016г., №353/30.06.2016г, №355/22.07.2016г., №361/15.08.2016г., №364/31.08.2016г., №365/12.09.2016г., №366/26.09.2016г., №370/30.09.2016г., №371/31.10.2016г., №373/31.10.2016г., №375/16.12.2016г. и №390/30.12.2016г.; Предметът на доставките са услуги - комисионно възнаграждение по посреднически услуги съгласно договор: „Възнаграждение по договор от 15.09.2014г. и съгл. анекс 3/23.01.2015г. – частично“; Комисионно възнаграждение по договор от 05.01.2015г и съгласно констативен протокол от 29.01.2015г“ ; „Комисионно възнаграждение по договор от 05.01.2015г и съгласно констативен протокол от 27.02.2015г.“ , „Комисионно възнаграждение по договор от 05.01.2015г и съгласно констативен протокол от 31.03.2015г.“, Комисионно възнаграждение по договор от 05.01.2015г и съгласно констативен протокол от 30.04.2015г. и пр. В предмета на фактурите са индивидуализирани договори, анекси и констативни протоколи с дати и номера. Към фактурите са представени договори, анекси, протоколи, констативни протоколи. Съгласно договор от 05.01.2015 г., сключен между „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД /възложител/ и „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ" АД /изпълнител/, възложителят възлага, а изпълнителят приема да посредничи за съгласуване волята на „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД и „ТИТАНИКА 2008" ЕООД по договорните им отношения, като води конфиденциални преговори с тях. Договорено е възнаграждение в размер на 10 % от възнаграждението, което възложителят /Л. ИНВЕСТ Г. АД/ е получил от своя клиент „ТИТАНИКА 2008" ЕООД. Представени са и констативни протоколи относно получени суми от „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД от „ТИТАНИКА 2008" ЕООД и начислени комисионни възнаграждения в полза на „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ" АД. С Анекс от 30.04.2015 г. към договор от 05.01.2015 г., сключен между „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД и "ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ" АД е променен размерът на възнаграждението в размер от 10 на 20 %. С Анекс от 02.01.2016 г. към договор от 05.01.2015 г., сключен между „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД и "ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ" АД размерът на възнаграждението променено в размер на 50 %. Представен е договор сключен между Т. 2008" ЕООД / възложител/ и „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД / изпълнител/ за предоставяне на „консултативни дейности“, включващи информация за обявените на територията на страната обществени поръчки, търгове, конкурси, административно обслужване и др. , приложени са анекси към него, констативни протоколи и споразумения във връзка с неговото изпълнение. Предмет на договора от 07.01.2013 г. е търсене на клиенти и провеждане на разговори с тях с цел запознаване с нормативната база, регламенираща изхвърлянето на създадени от тези клиенти на биоразградими отпадъци и опазване на околната среда, предлагане на оптимален вариант за използване на инсталация за биогаз с оглед конкретния отпадък. Към него са представени подписаните между страните анекси, с които срокът на договора е продължен и констативни протоколи. Съгласно договор от 15.09.2015 г., сключен между „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД /възложител/ и „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ" АД /изпълнител/, възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу договорено възнаграждение да посредничи на възложителя за осигуряване финансирането на следните проекти: „Изграждане инсталация с мощност 1 мегават електрическа и 1,5 мегавата топлинна мощност с технология газифициране на дървесен чипс в района на [община] на стойност 5000000 евро и „ Изграждне на цех за готови храни с удължена трайност на стойност 2750000 евро“ . Според договора възложителят следва да осигури недвижими имоти за проектите, представени са и 14 анекса към този договор, с които се променя възнаграждението. В обяснението, дадено в хода на ревизията от управителя на „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ" АД е посочено, че за изпълнението на някои от възложените услуги е ползвал частично помощни дейности от подизпълнители, без да е налице цялостно превъзлагане на конкретна услуга от „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ"АД. Относно кадровата и квалификационна обезпеченост в хода на ревизията от доставчика са представени: Трудов договор №1/01.06.11 год. с работодател „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ" АД и С. С. Х. /работник/служител; допълнително споразумение № 2/01.01.2015 год. към трудов договор № 1 за смяна на длъжността; Диплома за висше образование на С. С. Х.; Р.-платежни ведомости по месеци, за период от 01.2015 год. до 06.2017 год. Относно материалната и техническа обезпеченост, представени: счетоводно амортизационен план за 2015 год., счетоводно амортизационен план за 2016 год. и за 2017 год., Хронологична ведомост аналитични сметки от гр. 20 за периода от 01.01.15 год. до 31.12.17 год., договор за финансов лизинг № 11855 на МПС с рег. [рег.номер на МПС] и свидетелство за регистрация на автомобила. Установено е от представените по делото доказателства в това число и заключението по ССЕ, че фактурите, издадени от „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД са разплатени по различни начини- част от тях в размер на 1588113,03 лв. са платени по банков път, по касов път са платени 8918,58 лв. Част от тях са разплатени по протокол от 31.12.2015г. за прихващане на задължения с вземания от 25920 лв. По споразумение от 27.09.2016г. са разплатени 1800 лв, по Споразумение от 02.01.2017г. за трансформиране на задължение по фактури, във финансов дълг (като временна финансова помощ) към (от) „Зелено бъдеще“ АД - общ дълг 402653,21 лв, по Споразумение от 01.04.2017г. за трансформиране на задължение по фактури във финансов дълг (като временна финансова помощ) към (от) „Зелено бъдеще“ АД - общ дълг 10561,49 лв. Всичко по протокола и споразуменията 440934,70 лв. Общо по уреждането на разчети 2037966,31 лв. Начинът на разплащане на конкретните фактури е изследван в Таблица № 19 от приетото заключение по ССЕ. При така събраните доказателства съдът не приема за правилни и обосновани изводите от органите по приходите, че остава недоказано извършването на фактурираните услуги от посочения доставчик, че те са фиктивни. Ясно е, че представените договори, анекси към тях, протоколи представляват частни документи, които не обвързват съда с материална доказателствена сила. Без значение е, че посоченият в тях предмет на доставките е формулиран твърде общо и не би могло да се установи точно нито предметът на услугите, нито резултатът от тях, нито как е формирана цената. Настоящият съсътав не приема, че въз основа на тези докменти трябва да се правят и изводи за наличие на кадрова и техническа обезпеченост у доставчика. Без значение е, че не са представени никакви проекти, разработки, не е ясно на какви въпроси е отговаряно, нито резултатите от кандидатстването по проектите. Без значение е липсата на данни данни за отпуснато финансиране. Още повече без значение е, че има фактурирани услуги във връзка с кандидатстване по проект „Л. 2014-2010", но липсва реален резултат от същото - няма доказателства кандидатствано ли е по проекта, няма представени разработки. Може да се приеме, че представените договори, анекси и констативни протоколи не доказват реално извършена облагаема доставка – така както е описано в тях. Тяхното съдържание касае предимно цената, а начинът на формулиране на предмета им възпрепятства контрола по изпълнението им. Без значение е, че не са представени никакви документи и доказателства, от които да е видно естеството на свършената работа, както и реалната нужда от нея. Възможно е в подписаните между страните констативни протоколи по никакъв начин дад не е конкретизирано естеството на свършената работа. При този анализ на доказателства не може да се обоснове, обаче, извод, че е извършено документиране на доставки на услуги без те реално да са предоставени от посочения доставчик, поради следното: Безспорно е, че реалността на доставките е задължително условие за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС – арг. от чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Настоящият състав, обаче, не приема, че съпътстващите документи по осъществяването на една търговста сделка, като приемо-предавателни протоколи, всякакъв друг вид протоколи, образци и дори самите договори, са от естество да наложи извод за фиктивност на доставката. И това - особено при надлежно осчетоводяване на фактурите, какъвто е настоящият случай. Плащането не е сред основанията за възникване на правото на данъчен кредит – чл.68 и чл. 69 от ЗДДС, нито липсата му е сред основанията за отказ на такова право – чл. 70 от ЗДДС. Плащането, обаче, ако е извършено, е индиция за реалността на доставката по осчетоводяването, защото облатното просто е икономически нелогично. В този смисъл, не са аргументи за фиктивност на доставките, изложените в Р А факти, които се приемат като безспорни и от настоящия състав, че липсват приемо- предавателни протоколи /ППП/, данни за лицата извършили доставките, липсват данни за калкулиране на цената, количествено-стойностни сметки, дали са влагани материали или се касае само за труд, няма отчетни и инструктажни книги за лицата, извършили СМР . Неправилно данъчните органи правят изводи за фиктивност на доставките, като се

мотивират с неизпълнение на нормите, уреждащи полагането на труд, както и тези, уреждащи отношенията по осъществяване на доставките, когато те са административно регулирани. Неизпълнението на тези норми може да е основание за налагане на административни санкции, но не и да се правят изводи за нарушаване на данъчното законодателство. Още по-несъстоятелни са аргументите на данъчните органи за нарушаване на данъчното законодателство, основани на начина на изпълнение на търговските договори: надлежно-ненадлежно, икономически логично-нелогично, оформянето им в съответната договорна форма или не. Стига се дори до комични констатации по Р А и административното решение, че съпътстващите осчетоводяването частни документи, които отразяват извършването на доставката, нямат обвързваща материална доказателствена сило по чл. 178Чл. 178. (1) Доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. (2) Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Това правило не се прилага за подписания електронен документ. Официален документ и сл. от ГПК, а пък изпълнителите на доставката не били определяеми, защото не било посочено ЕГН. Аргумент от това е, че за да се докаже реалността на доставката, то тя евентуално следва да се установи с някакво нотариално удостоверяване или с ЕГН на служител или работник. Не само комично, но и в противоречие с основти принципи на частното право са изводите на данъчните органи, че предпоставка за валиден договор за наем, например, е собственост върху отвавания под наем обект – арг. от чл. 228Чл. 228. ⚖️ Практика (1) С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. и сл. от ЗЗД. Или, ако доставчикът не е собственик на отдавания под наем имот или МПС, то това било индиция за фиктивност, което е настоящият състав приема, че неправилно. Меко казано неправилно е, данъчните органи да правят изовд за фиктивностнасделка от факта, че предметът надоставката не бил реализиран от получателя или че не ставало ясно кака е определена цената на доставката, които факти отразяват търговски отношения, които по никакъв начин не могат да се отнасят към фискалните. Тези изводи на органите по приходите не само не установяват фиктивност на доставките, но и влизат в съществено противоречие с фундаментални принципи, не само както се посочи на частното право, но и конкретно на търговското. Така например, приемането на търговска сделка, каквото е процесното осчетоводяване на фактурите, е достатъчно да преодолее възражения на получателя дори за липса на форма на сделката – чл. 292, ал. 3 от ТЗ, както и всякакви други възражения – чл. 301 от ТЗ. Тези норми определят характера на търговските отношения, като бързи и правно-сигурни, извършвани между компетентни лица по занятие и подчинени на единствената цел за икономически резултат. Не може, така законово деформализираните търговски отношения, да се формализират от органите по приходите с цел доказване фиктивност на доставките и то на базата на търговски възражения, които никой от контрагентите не прави или пък вменявайки административни нарушения, каквато компетентност органите по приходите нямат. Тук следва да се отбележи и фактът, че горепосомените ССЕ дават заключение за документална следа, че предметът на доставките е предназначен извършване на други облагаеми доставки въввръзка с горепосочения пердмен на дейонст на жалбоподателя, поради което той не е краен получателнадоставките, за даму се откаже право на приспадане на данъчен кредит. На база на това, както и на база на горецитираните норми на чл. 68 и сл. от ЗДДС, които в конкретния случай релевират към безспорни облагаеми доставки с право на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя, който не е краен портебител по тези доставки, съдът приема, че за да упражни надлежно правото за приспадане на данъчен кредит, жалбоподателят следва да докаже изпълнението на нормите на ЗДДС по конкретните доставки с надлежното им осчетоводяване и съответно данъчната изправност по тях. Видно от горепосомените ССЕ, жалбоподателят е осчетоводили фактурите надлежно. При това осчетоводяване експертизата не открива неизпълнение на релевантното законодателство. Съгласно чл. 51 от ДОПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. В процесния случай тези вписвания са надлежно извършени, няма нарушения на законодателството. Тази фискална коректност налага извод за реалност на доставките. За целите на данъчното облагане следва да се взема предвид единствено надлежното счетоводно отразяване на сделките, като единствено отражение на данъчно-релевантин факти – движение на пари. Документи като договори, ППП, документи за отделни плащания и др. под. не отразяват такова движение по смисъла на данъчните закони. За пълнота и допълнителна аргументация, следва да се посочи и това, че когато данъчната администрация приема една доставка за фиктивна и отказва право на приспадане на данъчен кредит на получателя, то тя би трябвало да подходи по същия начин и спрямо доставчика по облагаемата сделка и да изключи начисления данък от месечната счетоводна декларация по ЗДДС. В конкретния случай няма такива данни. Фактически се стига до двойно събиране на ДДС. . Данъчната администрация следва да попълва фиска като прилага защитните нарми на данъчното законодателство – например чл. 177Чл. 177. Ако собственикът на продадения ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски. Той отговаря към ипотекарните кредитори за повредите, причинени на имота от негова груба небрежност. от ЗЗД, предвиждаща солидарна отговорност за плащането на ДДС от получателя, а не да се опитва да прави недопустими оспорвания на база на частните правоотношения между контрагентите по доставката. При първото разглеждане на делото от АССГ, относно кадровата обезпеченост на доставчика, съдът е цитирал принципното Решение на Съда на ЕС от 6.09.2012 г. по дело C 324/11. СЕС се е произнесъл, че Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен ДДС за предоставените му услуги поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Изводът от решението на СЕС е същият до който достига и настояшт състав по-горе, а именно, че надлежното счетоводство, което отрязава движение на пари е онзи единствен правно-релевантен факт, който данъчните органи следва да съобразяват при извършване на фискалната си дейност по събиране на данъци. Ненадлежното осчетоводяване при доставчиците не може да е основание за загуба на права при ревизирания получател, стига той дане участва в данъчна измама, за което по делото няма данни. Горепосочените изводи се налагат и след обсъждане на документие, чието разглеждане е указано с отменителното решение на ВАС, и по конкретно: доказателства, представени от жалбоподателя: с опис /л.769 от първоинстанционното дело/ и приети в открито съдебно заседание на 29.03.2023г.; с опис на документи с вх. № 14524 / 12.04.2023г./л.811/, приети в откритото съдебно заседание на 10.05.2023 г., представените с опис на документи от 21.09.2023г./ л.1300/, приети в съдебно заседание на 08.11.2023г. Не са обсъдени също представените още в хода на ревизията доказателства от Л. инвест груп АД към Уведомително писмо от 27.02.2020 по ИПДПОЗЛ от 07.02.2020г., представени от Т. 2008 ЕООД, приложени към писмо с вх. № 4181/04.02.2022 от Окр Прокуратура П. по ДП 157/2018г., приети по делото в СЗ на 23.03.2022г., проекта за кандидатстване по програма Л. 2014-2020. Това са съпатстващи документи на счетоводното отразяване на доставките, на които съдът не придава тежестта, която придава на осчетоводяването, предвид изложените по-горе

мотиви. Предвид гореизложеното, в тази част, с която Р А не признава право за приспадане на данъчен кредит от този доставчик, и която е потвърдена с административното решение, е неправилна и следва да се отмени. 2. В общ размер на 1955,83 лв. по фактура № 124/ 20.04.2015г. , издадена от „ “ НИКС ЕКСПРЕС ЕООД на „ЛИОН ИНВСТ ГРУП“ АД с предмет – „Консултации и преработка на бизнес план и обосновка на проект за кандидатстване пред Европейска Програма „Хоризонт 2020". към фактурата е представен констативен протокол от 20.04.2015г., двустранно подписан , в който е посочено, че доставчикът е предоставил консултации и помощна дейност за изработване на бизнес план и обосновка на проект: „Изграждане и оборудване на цех за производство на готови храни с удължена трайност“ , предназначен за кандидатстване за финансиране пред Европейска Програма „Хоризонт 2020". Данъчните приемат липсата на всякаква конкретна информация във фактурата относно дейностите, които включват тези консултации или съпътстващи фактурата документи, която да конкретизира предмета и цената на услугата, представеният констативен протокол също не може да установи тези факт. Приемат, че той не представляват и годно доказателствено средство относно извършването на услугата и предаване на резултата от изпълнителя на възложителя, тъй като съдържанието му повтаря предмета на фактурата, който е твърде общ и от него не би могло да се установи кога точно е извършена, как е формирана цената и каква е стойността й. От значение бил и фактът, че те като частен писмен документ без достоверна дата, не разполага с материална доказателствена сила. Към фактурата не бил представен бизнес план или обосновка на проект, които биха могли да докажат резултат от предоставена услуга. Недоказано оставало и кой е предоставил услугата, тъй като доставчикът нямал регистрирани трудови договори. По данни от предходния собственик и управител на „НИКС-ЕКСПРЕС" ЕООД, за извършване на услугата са били използвани външни консултанти, но доказателства в тази връзка не са ангажирани. Индиция за нереалност на доставката била и наличие на формално документиране е и фактът, че при направена проверка в регистрите на НАП е установено, че фактурата не е включена в дневника за продажби на доставчика „НИКС-ЕКСПРЕС"ЕООД. Недоказано оставало и разплащането по процесната фактура. Приложен бил фискален бон, но е установено било, че дружеството няма регистрирано фискално устройство, поради което са направени изводите на ревизиращите, че с приложеният фискален бон се симулира плащане без това да е осъществено. Настоящият състав не приема горепосочените изводи на данъчните органи, основава се на надлежното осчетоводяване надоставките и препраща за това към

мотивите, излжени по-горе в т. 1. Предвид гореизложеното, в тази част, с която Р А не признава право за приспадане на данъчен кредит от този доставчик, и която е потвърдена с административното решение, е неправилна и следва да се отмени. 3. В общ размер на 288 ,00 лв. по фактура № [ЕГН]/ 28.04.2017, издадена от „ ЕРИ " ЦЕИНЖЕНЕРИНГ ЕООД с предмет услуги - „текущ ремонт и профилактика на вендинг автомати през м. април 2017г. Данъчните органи приемат, че към фактурата не са приложени други документи във връзка с реалността на доставката. Липсвали доказателства за наличие на договорни отношения между страните. Не било конкретизирано и на кои вендинг машини е извършена профилактика и какво включва тя, както и разполага ли доставчикът с техническа и кадрова възможност да предоставя такава услуга. При ревизията било установено, че доставчикът има 4 броя назначени лица на трудови правоотношения на длъжности: лепач на афиши, монтажник сложни комбинирани изделия. Икономическа дейност на лицата - дейност на рекламни агенции. Нямало подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2017 г. Нямало данни за подадена Справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатените доходи по извънтрудови правоотношения. Следователно, проверяваното лице нямало назначени лица на трудови правоотношения, притежаващи необходима кадрова обезпеченост за извършването на доставката по горе цитираната фактура - ремонт и профилактика на вендинг автомати. Липсвали и доказателства за извършено разплащане. Установено е, че фактурата била осчетоводена съгласно Закона за счетоводството, но при липса на други документи - договори, анекси към тях, приемо-предавателни протоколи, документи доказващи плащането по фактурата и пр., свързани с декларираната доставка, оставало недоказано реално извършена доставка от доставчика. Настоящият състав не приема горепосочените изводи на данъчните органи, основава се на надлежното осчетоводяване надоставките и препраща за това към

мотивите, изолжени по-горе в т. 1. Предвид гореизложеното, в тази част, с която Р А не признава право за приспадане на данъчен кредит от този доставчик, и която е потвърдена с административното решение, е неправилна и следва да се отмени. 12. В общ размер на 4522,32 лв. по 4 фактури, издадени от „ “КМ БИЛДИНГ : ЕООД фактура № [ЕГН]/11.05.2015 г. с предмет “ диспенсър за сосове за две вани, вани за сосове; фактура № [ЕГН]/14.05.2015 г. с предмет хладилни витрини втора употреба; фактура № [ЕГН]/ 30.06.15г с предмет Климатик Midea MCA 2HRN2, тип таванен касетъчен употребяван, Климатик M. PUH-GY06, 48-тип колонен употребяван, Х., витрина-употребявана, Алуминиева стълба- употребявана, медна тръба за климатици; фактура № [ЕГН]/28.07.15г с предмет офис обзавеждане втора употреба, холова гарнитура 3 части, холова гарнитура 5 части, офис столове, секция 5 части и барплот. Предмет на фактурите са стоки – ДМА. Представени са стокови разписки. Макар представените към фактурите стокови разписки да представляват преки доказателства за предаване на стоките/ вещите, то като частни документи следвало да се ценят с оглед на останалите доказателства по делото. С оглед липсата на доказателства, че доставчикът е разполагал със стоките, че са били заведени като ДМА в счетоводството му, както и при липса на доказателства за наличие на офис или склад, в които да са били съхранявани тези ДМА, единствено въз основа на представените стокови разписки (повтарящи описанието във фактурите) и фактурите и тяхното осчетоводяване не било могло да довее до извод за реалност на доставките. В хода на ревизията “ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП”ЕООД уведомява органите по приходите, извършващи ревизията, че документите - търговски-договори, анекси към тях и пр., във връзка с процесните фактури, издадени от изброените доставчици са иззети с Протокол за доброволно предаване от 10.05.2018 г., по образувано досъдебно производство № 157/2018 г. по описа на Сектор „Икономическа полиция" [населено място]. Следва да се съобрази обаче, че тези документи в хода на настоящето съдебно производство бяха изискани и предоставени от СГП, където се намираха, и в тях не се установяват договори и анекси към доставчиците, различни от тези, иззети предвид при извършване на ревизията, доколкото в първото ревизионно производство органите по приходи са извършили посещение в ОД "МВР" сектор „Икономическа полиция" – [населено място], при което е извършен преглед и преснимане на счетоводни и търговски документи на „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД, които са били иззети от органите на Икономическа полиция – П. и до които е разрешен достъп, за което е съставен е Пртокол №1265815/30.08.2018 г. Като частни документи договорите, приложенията към тях не разполагали с материална доказателствена сила, обвързваща съда. Тяхното съдържание се преценявало от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. При частните документи защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не била подчинена на изискванията за оспорване истинността на документ, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценявал по свое вътрешно убеждение съобразно с всички данни по делото. С изключение на ревизиите при особени случаи по чл.122 ДОПК, в кодекса няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест в процеса, поради което намират приложение общите правила на доказване. Съгласно общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна следвало да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то то й е този, ко йто следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и реалността на доставката по процесните фактури. В настоящия казус това означавало, че ревизираният данъчен субект е този, ко йто трябва да докаже по пътя на пълното доказване, че доставките по фактурите са реално извършени от посочения във фактурата доставчик. Съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, ко йто е начислен неправомерно. Законът не съдържало легална дефиниция на понятието "неправомерно начислен данък". Общото правно тълкуване в на й-широк смисъл е, че неправомерно е това начисляване на данък, което е извършено в нарушение на закона. Законовите изисквания за начисляване са посочени в чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Комплексният анализ на предпоставките за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, посочени по-горе, и основанието за отказ на такова право по чл. 70, ал. 5 ЗДДС показвал, че неправомерното начисляване трябва да е свързано само с пряката доставка, по което се упражнява правото на данъчен кредит, че това неправомерно начисляване не предпоставяло и не изисквало установяване на произход на стоката, както и че то не е в зависимост от де йствия на доставчика, за които получателят няма как да узнае и няма задължение да знае, поради което и не може да носи отговорност за тях. Позоваването на практиката на СЕС не освобождавало данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стока в случая. За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следвало да е установено осъществяване на фактурираната доставка. В този смисъл било и решението на С. по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11. С това доказване страната не се ббила справила. Т.е. не можело да се приеме, че се касае до де йствия на доставчика, за които получателят трябва да отговаря, каквито са доводите на жалбоподтеля или че администрацията е прехвърлила върху данъчния субект собствените са задължения по осъществяване на контрол. Ако процесните доставки са извършени реално от посочения в тях доставчик, то както доставчикът, така и самият получател следвало да притежават доказателства за това изпълнение. Наличието само на фактури не можело да бъде доказателство за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябвало да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им, каквито в случая липсвали. Ободновано било заключението на органа по приходите за нереалност на фактурираните доставки. Не било възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, в резултат на което да се направи извод за реалност на доставката по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, с оглед на което законосъобразно бил отказан данъчния кредит по спорните фактури до размера на начисления по тях ДДС, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Позоваването в жалбата на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) било неоснователно, тъй като основният спорен въпрос по делото бил дали наистина са осъществени реални доставки на услугите от посочения доставчик, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит. Наличието на облагаема доставка е елемент от механизма на функциониране на данъка върху добавената стойност, поради което не можело да бъде игнорирано доказването й при разрешаване на спора относно наличието на право на приспадане на данъчен кредит. В процесния случай нямало противоречие с тази практиката на СЕС в Л. - Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, , защото правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на услуга, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност - чл. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.

С решението на СЕС не се отричал необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това било изрично подчертано от СЕС в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспдане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." В т. 63 и 64 от същото решение било посочено, че според практиката на Съда държавите членки следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи (вж. Решение от 17 юли 2008 г. по дело Комисия/Италия, C-132/06, Сборник, стр. I-5457, точка 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jуџwiak, Orіowski, C-188/09, Сборник, стр. I-7639, точка 21). За тази цел Директива 2006/112 , и по-конкретно член 242 от нея, задължавал всяко данъчнозадължено лице да води достатъчно подробна отчетност, за да даде възможност за прилагането на ДДС и за неговия контрол от данъчните органи. Предвид изложеното, изводът на приходната администрация за липса на доказателства, установяващи, че коментираните доставки на услуги са извършени от посочените доставчици се явявал фактически и правно обоснован. Правилно и законосъобразно с процесния Р А на жалбоподателя било отказано правото на данъчен кредит по спорните фактури, в резултат на което били определени и процесните фискални задължения, ведно с прилежащата им лихва за забава. Настоящият състав не приема горепосочените изводи на данъчните органи, основава се на надлежното осчетоводяване надоставките и препраща за това към

решение № 476/26.03.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, са установени следните задължения за корпоративен данък по ЗКПО, на следните прадвни основания за данъчните перироди 2015 г. и 2016 г. : За 2015 г. : За 2015 г. са определени допълнителни задължения по ЗКПО в размер на 104 410,66 лв. главница и 50 503,60 лв. лихва /общо 154 914,26 лв./. За да определи горепосочените задължения по ЗКПО за 2015 г. с изменителната част на

Решение № 476/26.03.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ С. при Централно управление на Националната агенция за приходите, са направени следните корекции на Р А: а/ на основание чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е намален данъчният финансов резултат на жалбоподателя с данъчните основи по фактури на горепосочените 13 доставчика на жалбоподателя, за които е прието, че доставките по тях са не са фиктивни. б/ на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО е намалилен данъчният финансов резултат на жалбоподателя с признати разходи, свързани с дейността му /общият размер на признатите разходи е – 8 801,24 лв. /44 592,97 лв. – 35 791,73 лв./. в/ на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е намалилен данъчния финансов резултат на жалбоподателя с признати разходи /общият размер на признатите разходи е 1 725 682,39 лв./. Общите разходи по б/ и в/ възлизат на 1 716 881,15 лв. г/ на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО са коригирани годишни данъчни амортизации от 423 753,15 лв. на 423 063,15 лв. Съгласно чл. 26, ал.1, т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Данъчните органи свързват документалната необоснованост именно с доставки, които приемат за фиктивни и с данъчните основи по фактурите надоставките увеличават данъчния финансов резултат. С оглед съображенията на настоящия състав, обаче, относно реалността на доставките, които се приемат за риални, следва де се отмени изцяло Р А, в частта, с която се коригира декларирания от жалбопдателя счетоводен финансов резултат за 2015г. и 2016г. в посока на увеличение на приходите. В частта на Р А, с която са коригирани декларираните от жалбоподателя амортизация на активи по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, Р А е изцяло отменен с изменителното

решение № 476/26.03.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с изключение на частта, с която не се признават амортизации на актив „трактор“. Съдът не споделя изводите на органите по приходите относно непризнатите данъчни амортизации за актив „трактор“ за 2015 г. в размер на 2 600,00 лв. и за 2016 г. в размер на 690,00 лв., доколкото фактът, че не са представени доказателства за използването на този актив в дейността на дружеството, не означава, че той не е заприходен и не се използва за търговската дейност на дружеството. Няма данни за противното по делото. Предвид гореизложеното, жалбата против Р А в частта, с която са установени задължения по ЗКПО за 2015г. , както и за 2016г. , е основателна. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 226, ал. 3Чл. 226. ⚖️ Практика (16) (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. (2 ) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. (3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят 98 900 лв. разноски /51 820 лв. за производството при първото разглеждане на делото от АССГ и 47 080 лв. за производството пред ВАС/. Прилагайки чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 226, ал. 3Чл. 226. ⚖️ Практика (16) (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. (2 ) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. (3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение от АПК, съдът взема предвид константната практика на ВАС, основана на Решение от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС относно приложението на чл. 101 § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977, че адвокатското възнаграждение може да бъда намалено под минимумите на чл. 36 от ЗАдв във вр. чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. , когато определеният размер на възнаграждението е прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на делото. Настоящото дело е с определена немалка фактическа и правна сложност /5 тома, няколко различни експертизи и множество съдебни заседания/. Минималното адвокатско възнаграждение по цитираната наредба възлиза на 45 592,33 лв. – над платеното от жалбоподателя по 45 380 лв. за производсвото при пръвото разглеждане на делото от АССГ и за производсвото пред ВАС. Ето азщо, съдът не приема възражението на отевтинкана основание чл. 161, ал. 2 от ДОПК за прекомерност на платеното адовкатско възнаграждение от жалбоподателя. Въз основа на гореизложеното, съдът :РЕШИ ОТМЕНЯ , по жалба на „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД, ЕИК[ЕИК], адр. [населено място],[жк], [жилищен адрес] Ревизионен акт № Р-22002219000685-091-001 от 23.12.2020 г., издаден от органите на ТД на НАП-С., в частта с която е изменен

Решение № 476/26.03.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ С. при Централно управление на Националната агенция за приходите, и с която част са установени задължения за жалбоподателя по ЗДДС в общ размер на 993 642,71 лв., в т.ч. главница (ДДС) 647 217,84 лв. и лихви за забава 346 424,87 лв. и задължения по ЗКПО за 2015г. общо в размер на 154 914,26 лв., в т.ч. главница (КД) 104 410,66 лв., лихви 50 503,60 лв. и за 2016г., общо в размер на 225 756,84 лв., в т.ч. главница (КД) 163 753,13 лв. и лихви 62 003,71 лв. ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на жалбоподателя „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД, ЕИК[ЕИК], адр. [населено място], [жк], [жилищен адрес] , на осн. чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 226, ал. 3Чл. 226. ⚖️ Практика (16) (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. (2 ) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. (3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение от АПК, сумата от 98 900 лв. деловодни разноски. Решението подлежи на обжалване от страните, пред Върховен административен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщението, че е изготвено.

Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: рзи)

Административни дела

Решение № 15927 по адм. д. № 12404/2024 г. на АССГ

Подобни съдебни актове