Решение № 18252 по адм. д. № 6768/2024 г. на Административен съд - София-град

Р Е Ш Е Н И Е № 18252 гр. София, 29.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Трето отделение 60 състав, в публично заседание на 10.04.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Георги Терзиев при участието на секретаря Паола Георгиева, като разгледа дело номер 6768 по описа за 2024 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка счл. 26, ал. 4 от Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по жалба на от К. Д. Т., ЕГН: [ЕГН], с адрес, [населено място] 1619, [улица] срещу Разпореждане № 4506 - 40 - 17/19.04.2024 г. на Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при НОИ, с което е отказано на жалбоподателката изплащане на гарантирано вземане. Счита, че издаденият индивидуален административен акт е в противоречие е материалния закон и при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Жалбоподателят в жалбата си до съда заявява, че по отношение на него са налице основанията за изплащане на гарантирано вземане, касателно дължими трудови възнаграждения. Излага, че

с

Решение № 16/09.01.2024 г. по т. д. № 2022001000897/22 г. на Апелативен съд - С., „Диджиталресърч“ ЕООД е обявен в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност 09.12.2019 г. но решението не е влязло в законна сила и не може да породи правни последици. Твърди, че в обжалваното разпореждане формално е обсъден представения изпълнителен лист, издаден от СРС, 71 състав по гр. дело № 62934/2018 г. а съгласно този изпълнителен лист „Диджиталресърч“ ЕООД е осъден да й заплати неизплатените трудови възнаграждения за периода януари 2018 г. до април 2018 г. Моли за отмяна на разпореждането и връщане преписката на органа със задължителни указания за извършване действия по изплащане на гарантираното вземане на жалбоподателя. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. К. поддържа исканията си, изложени в жалбата. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Фонд "Гарантиране на вземанията на работниците и служителите" при НОИ, представляван от процесуален представител юрисконсулт М., оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: К. Д. Т. е подала Заявление - декларация с вх. № 4502-21-14/13.02.2024 г. на ТП на НОИ - С. град за отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР , с прекратено трудово правоотношение, считано от 12.04.2018 г. с „Диджиталресърч“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] /дружество с открито производство по несъстоятелност, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ на 10.01.2024 г./. До К. Т. е изпратено Писмо изх.№ 4507-71-14 # 2/15.03.2024 г. от ТП на НОИ С.-град, с което жалбоподателката е уведомена, че е извършена проверка на осигурителя „Диджиталресърч“ ЕООД за начислени и изплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, която е приключила с Констативен протокол № КВ-5-21-01550127/06.03.2024г. В резултат по така подаденото заявление е издадено от Директора на ФГВРС оспореното Разпореждане № 4506-40-17/09.04.2024 г., с което е отказано изплащането на претендираното гарантирано вземане със следните

мотиви: Административният орган се позовал на съдържанието на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР, че гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано в Търговския регистър съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност. Изложил е също, че при проверка в ТРРЮЛНЦ е установено, че

с

Решение № 16 от 09.01.2024 г. по т. д. 20221001000897/2022 на Апелативен съд - С. „Диджиталресърч“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] е обявено в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност 09.12.2019 г. Отразено било, че при проверка в регистъра на трудовите договори е установено, че трудовото правоотношение на К. Д. Т. е прекратено, считано от 12.04.2018 г., т.е. извън последните 36 месеца, предхождащи датата на вписване в ТРРЮЛНЦ на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на „Диджиталресърч“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]. Решаващият орган посочва, че изложените факти и обстоятелства изключват възможността за дължими от работодателя начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения за периода от 31.12.2020 г. до 31.12.2023 г., чиято преценка регламентира разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР (последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано в Търговския регистър съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност), поради което липсва правно основание за изплащане на гарантирани вземания на К. Д. Т., ЕГН: [ЕГН]. Представеният от заявителката като доказателство Изпълнителен лист издаден от Софийски районен съд на името на К. Д. Т. е неотносим към предмета на настоящото производство. Видно от съдържанието му, „Диджиталресърч“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] е осъден да заплати на К. Д. Т. неизплатени трудови възнаграждения за периода от месец януари 2018 г. до месец април 2018 г., чиято дължимост е призната предвид Протокол издаден от Софийски районен съд, 2-ро гражданско отделение, 71-ви състав от 27.03.2019 г. по гр.д. № 62934 по описа за 2018 г. на СРС. В тази връзка е прието, че тези вземания не са гарантирани от ЗГВРСНР, тъй като касаят период от време, който е извън законоустановения 36 месечен срок по см. на чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Оспореното разпореждане е издадено от компетентния за това орган съгласно чл. 26, ал. 3, вр. с, ал. 1 от ЗГВРСНР, Директор на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Разпореждането е издадено в изискуемата от закона форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му. При издаването на обжалваното разпореждане, не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, като съдът счита, че разпореждането е постановено в съответствие с материалния закон и целта на закона. За да наложи тези изводи, съдът взе предвид съвкупността от всички доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и събраните такива в хода на съдебното дирене. Спорът не е по фактите, а по правилното приложение на закона. Административното производство е било инициирано от страна на К. Т. в рамките на предвидения за това преклузивен срок по чл. 25 от ЗГВРСНР , считано от датата на вписване на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР , а именно датата на обявената несъстоятелност на бившия работодател на жалбоподателя. Съгласно чл. 4 от ЗГВРСНР , право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, за който е открито производство по несъстоятелност, независимо от срока на правоотношението и от продължителността на работното време. Отделно от това, следва да се има предвид и че след измененията на чл. 4 ЗГВРСНР от 2017 г., с § 41 от ПЗР на Закона за пазарите на финансови инструменти, в сила от 16.02.2018 г., се добавя хипотезата, че в случаите, когато е налице прекратено трудово правоотношение в срок по - дълъг от три месеца преди датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР , както е в случая, се гарантират само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31.01.2015 г. В случая, жалбоподателят е претендирал действително заплащане на гарантирани вземания за период след 31.12.2015 г., а именно такива за периода месец януари 2018 г. до месец април 2018 г., но същевременно съгласно с чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6 от ЗГВРСНР . Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР освен размера, до който са гарантирани вземанията на работниците и служителите, определя и конкретен период от време, за който се гарантират начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения до размер на шест такива. Моментът, от който следва да се счита въпросният ограничен от закона период е датата на вписване на решението относно несъстоятелността, или в случая 09.12.2019 г. Следователно и както съвсем точно е посочено в оспореното разпореждане, периодът от 36 месеца по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР, в рамките на който именно следва да попадат вземанията на работниците и служителите, за да бъде гарантирано изплащането им в предвидения в същата разпоредба размер, започва от 31.12.2020 г. и е до 31.12.2023 г., включително. Ето защо и претендираното от фонда изплащане на начислени, но неизплатени възнаграждения и обезщетения през 2018 г., в случая не могат да са предмет на плащане по закона, защото периодът на начисляването им попада извън 36-месечният период по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР . В резултат от изложеното тези вземания не могат да се считат за гарантирани по смисъла на закона. От доказателствата по делото се установява, че в срока по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР обявеният в несъстоятелност работодател не е начислил в полза на работника трудови възнаграждения и/или обезщетения, понеже вече е било прекратено трудовото му правоотношение и затова и за К. Т. не е възникнало право на изплащане на гарантирани вземания. Гарантираните по закона вземания не покриват пълния размер на начислените, но неизплатените трудови възнаграждения по трудовия договор и/или парични обезщетения, дължими от работодателя. Както бе изложено административното производство е било инициирано от страна на жалбоподателя в рамките на предвидения за това преклузивен срок по чл. 25 от ЗГВРСНР , считано от датата на вписване на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР, а именно датата на обявената несъстоятелност на бившия работодател на жалбоподателя. Тази хипотеза не може да бъде тълкувана разширително, поради което възражението, че

с

решение № 16/09.01.2024 г. по т. д. № 2022001000897/22 г. на Апелативен съд - С. , „Диджиталресърч“ ЕООД е обявен в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност 09.12.2019 г. и от справка в Търговския регистър, решението на АС - София по т.д. № 2022001000897 / 22 г. не е влязло в законна сила и не може да породи правни последици е неоснователно. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР , гарантираните вземания на работниците и служителите са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6. Директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане, когато не са налице условията по този закон / чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР/. Доколкото в случая нито в административното, нито в съдебното производство се установи наличието през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано съдебното решение за несъстоятелността, на начислени, но неизплатени в полза на жалбоподателката трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя, правилно и в съответствие с материалния закон директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ се е произнесъл с отрицателен акт по подаденото заявление за изплащане на гарантирано вземане. В тази насока е и практиката на ВАС по приложението на чл. 22 от ЗГВРСНР, обективирана например в

решение № 17232/2013 г. по адм. д. № 12534/2013 г. и

Решение № 17335/2013 г. по адм. д. № 12840/2013 г. на ВАС. Следва да се отбележи, че жалбоподателят е предявил претенцията си и е издаден изпълнителен лист, от СРС, 71 състав по гр. дело № 62934/2018 г. Съгласно този изпълнителен лист „Диджиталресърч“ ЕООД е осъден да заплати на Т. неизплатените трудови възнаграждения за периода януари 2018 г. до април 2018 г. Предвид изложените съображения съдът намери, че оспореното разпореждане е законосъобразно издадено и поради това жалбата на К. Т. следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора и по отношение на ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото е поискано. Затова и на основание чл. 143, ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК, вр. с чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (236) (1) Доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс. (2) Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване. Зачитане на тайната на страните и на другите участници в производството (Загл. доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ ще следва на ответната страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, предл. последно от АПК, Административен съд София - град, IIІ отделение, 60 състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Д. Т., ЕГН: [ЕГН], с адрес, [населено място] 1619, [улица] срещу Разпореждане № 4506 - 40 - 17/19.04.2024 г. на Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при НОИ, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане. ОСЪЖДА К. Д. Т., ЕГН: [ЕГН], с адрес, [населено място] 1619, [улица] да заплати на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ сумата от 100 лв. /сто лева/, съставляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: