Административни дела

  • Според вида на нарушението: Работа с документи
  • Номер на дело: 21598
  • Година нa делото: 2024
  • Издател на акта: РЗИ
  • Приложно поле: Разрешение/регистрация
  • Според вида на акта: Мълчалив отказ
  • Първоначалният акт е: Потвърден
  • Приложим закон: ЗЗ
  • Основания за оспорване: Липса на компетентност
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)
  • Страни: Жалбоподател: Т. П. П. (гражданин); Ответник: Директор на ТП на НОИ – София град.
  • Предмет на спора: Обжалване на Решение № 1040-21-419 от 12.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – София град, с което са отхвърлени жалбите на Т. П. П. и е потвърдено Разпореждане № 214-00-8670-1 от 17.06.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) в размер на 18.00 лв. дневно за период от 01.06.2024 г. до 30.09.2024 г.
  • Ключови моменти:
    • Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на решението и разпореждането поради нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на чл. 54б, ал. 4 и чл. 54д, ал. 5 от КСО. Счита, че 12-месечният период по чл. 54б, ал. 4 от КСО се отнася само за дейност в чужбина, а не за дейност в страната, и че разпоредбата на чл. 54д, ал. 5 от КСО е приложена неправилно.
    • Съдът не установява съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.
    • Основният спор се свежда до тълкуването и прилагането на чл. 54б, ал. 4 от КСО (относно минималния размер и срока на ПОБ, когато не са изтекли 3 години от предходно упражняване на право на обезщетение) и чл. 54д, ал. 5 от КСО (относно възстановяване на ПОБ след преустановена трудова дейност).
    • Съдът констатира, че към 01.06.2024 г. (дата на последното прекратяване на осигуряването) не са изтекли 3 години от предходното упражняване на право на ПОБ на 08.03.2022 г., което обосновава прилагането на чл. 54б, ал. 4 от КСО.
    • Съдът отхвърля възражението за неправилно приложение на чл. 54д, ал. 5 от КСО, тъй като жалбоподателят е упражнявал трудова дейност повече от 12 месеца (от 30.05.2022 г. до 01.06.2024 г.), което не покрива условията на тази разпоредба.
    • Съдът намира, че административните актове са издадени от компетентен орган, в законоустановената форма и при правилно приложение на материалния закон.
  • Решение: Административен съд – София-град ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. П. П. и ОСЪЖДА Т. П. П. да заплати на ТП на НОИ София-град юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Р Е Ш Е Н И Е № 21598 гр. София, 23.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Трето отделение 60 състав, в публично заседание на 27.03.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Георги Терзиев при участието на секретаря Паола Георгиева, като разгледа дело номер 9434 по описа за 2024 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството се движи по реда на чл. 118 от КСО, във вр. с чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Т. П. П., с адрес: [населено място] - ПК 1359,[жк], [жилищен адрес] чрез адв. П. Н. против

Решение № 1040-21-419 от 12.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – С. град”, с което са отхвърлени подадените жалби с вх. №№ 1012-21-808/31.07.2024 г., 1012- 21- 808#1/31.07.2024 г. и 1012-21-808#2/01.08.2024 г. и е потвърдено Разпореждане № 214-00-8670-1 от 17.06.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/, считано от 01.06.2024 г. до 30.09.2024 г. в размер на 18.00 лв. дневно. Жалбоподателят счита, че както решението, така и разпореждането, са незаконосъобразни, поради нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на закона. Счита, че директорът на ТП на НОИ - С. град неправилно тълкува и прилага разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, тъй като 12 месечния период се отнася само за дейност в чужбина, но не и за дейност в страната, касае се за граматическа грешка, която води до неправилно тълкуване и прилагане на закона. Счита, че неправилно е приложен 54д, ал. 5 от КСО. Моли съдът да постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и да му бъде продължено изплащането на ПОБ в размера определен с Разпореждане №214-00-3553- 1/24.03.2022 г. за целия период, а именно 75,46 лв./седемдесет и пет лева и 46 стотинки/ за срок от 282/двеста осемдесет и два/ календарни дни за времето от 01.06.2024 г. до 09.03.2025 г., като му се присъдят и сторените за воденето на делото съдебни разноски. Представя писмени бележки. Ответникът се представлява от юрисконсулт П., който оспорва основателността на жалбата, счита, че оспорваното решение е правилно и законосъобразно . АДМИНИСТР АТИВЕН СЪД С.-ГР АД след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано със заявление, подадено от Т. П. на 03.06.2024 г. чрез Дирекция “Бюро по труда - Л.“, с искане за отпускане на ПОБ по реда и условията на КСО. Към него е приложил заповед № 19/31.05.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с “К. хладилна техника клон България”, ЕИК[ЕИК], считано от 01.06.2024 г., на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. В заявлението е декларирал, че желае да получава документите, издавани от НОИ във връзка с исканото от него обезщетение чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочения адрес за кореспонденция. В заявлението не е предоставил електронен адрес. Предвид подаденото заявление, е постановено оспореното Разпореждане № 214-00-8670-1 от 17.06.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което искането за ПОБ е отпуснато в минимален размер за срок от 4 месеца. От данните по административната преписка се установява, че Разпореждане № 214-00- 8670-1 от 17.06.2024 г, е изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне на адрес: [населено място] - ПК 1359.[жк], 6л. 535. вх А, ет.11, ап. 52. Със заявление вх. № 104-1353 от 01.06.2022г. Т. П. е декларирал промяна на обстоятелствата, а именно, че към 30.05.2022 г. е започнал работа и е посочил електронен адрес и адрес за кореспонденция. В резултат е издадено Разпореждане № 214-00-3553-3 от 06.06.2022 г. С разпореждането от 06.06.2022 г. /л.43/ е прекратено изплащането на отпуснатото на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54д, ал.1, т.1 от КСО с разпореждане от 24.03.2022 г., считано от 30.05.2022 г., поради подадена информация за сключен трудов договор на 26.05.2022г. На адреса за кореспонденция, чрез лицензиран пощенски оператор с известия за доставяне са изпращани и Разпореждане № 214-00-3553-1 от 24.03.2022 г. и Разпореждане № 214-00-3553-3 от 06.06.2022 г. Пощенските пратки са върнати в ТП на НОИ-С. град с гриф "Непотърсена”. Разпорежданията от 2022 г. не са обжалвани. На 17.07.2024 г. цитираните разпореждания са връчени на Т. П. П. срещу подпис в приемната на ТП на НОИ - С. град. След получаването на разпорежданията с жалби с вх. №№ 1012-21-808/31.07.2024 г., 1012- 21- 808#1/31.07.2024 г. и 1012-21-808#2/01.08.2024 г. е обжалвано Разпореждане № 214-00-8670-1 от 17.06.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Претендира пълен размер на обезщетението от 75,46 лева, което следвало да бъде отпуснато за максимално възможен период. В резултат е издадено процесното

Решение № 1040-21-419 от 12.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – С. град”. Решението е връчено на 09.09.2024г. и е обжалвано на 24.09.2024г. и 25.09.2024г., с което са отхвърлени подадените жалби с вх. №№ 1012-21-808/31.07.2024 г., 1012- 21- 808#1/31.07.2024 г. и 1012-21-808#2/01.08.2024 г. и е потвърдено Разпореждане № 214-00-8670-1 от 17.06.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, е отпуснато парично обезщетение за безработица /ЛОБ/, считано от 01.06.2024 г. до 30.09.2024 г. в размер на 18.00 лв. дневно Представени са доказателства за компетентност на лицата, издали съответно обжалваното решение и разпореждането от 17.06.2024 г. /л. 21 и л. 33/. От правна страна съдът намира следното: Жалбата е подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно чл. 168, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), приложим на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства орган, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 - дали актът е издаден от компетентен дали са спазени материалноправните и административно- производствените правила; дали актът е издаден в писмена форма и дали същият е съобразен с целта на закона. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е

Решение № 1040-21-419 от 12.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – С. град”, с което са отхвърлени подадените жалби с вх. №№ 1012-21-808/31.07.2024 г., 1012- 21-808#1/31.07.2024 г. и 1012-21-808#2/01.08.2024 г. и е потвърдено Разпореждане № 214-00-8670-1 от 17.06.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/, считано от 01.06.2024 г. до 30.09.2024 г. в размер на 18.00 лв. дневно. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО в кръга на правомощията му, като е спазена изискуемата писмена форма при спазване на материалноправните и процесуалните правила. Атакуваното решение е издадено от компетентен орган съгл. чл. 117, ал. 1 от КСО, като с него е потвърдено разпореждането от 17.06.2024 г., издадено от Т. В., компетентен съгл. чл. 5ж, ал. 1 от КСО и с оглед представената заповед /л. 21/. Същото е обжалвано в срок. При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. По приложението на материалния закон. В конкретния случай спорен по делото се явява въпросът за правилното приложение на материалния закон и в частност на какво правно основание, респективно в какъв размер, следва да се отпусне/изплати на жалбоподателя исканото парично обезщетение за безработица. Спорът между страните е правен и се свежда до тълкуването и прилагането на нормата на чл.54б, ал.4 от КСО и по специално дали е налице предходно упражняване на право на парично обезщетение за безработица, породило като последици основанията от цитираната правна норма. Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, ПОБ се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице. на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО право на ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Ал. 4 от същата правна норма определя, че обезщетението за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Съобразно нормата на чл. 54л от КСО - отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Следва да се има предвид, че данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите, а съгласно чл. 7, ал. 1 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4. ал. 1 се внасят от осигурителите до 25- то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Нормата на чл. 54б, ал. 4 от КСО определя, че безработните лица придобили право на ПОБ по чл. 54а преди изтичането на 3 години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. В ал. 2 на същата разпоредба от КСО е посочено, че минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със Закона за бюджета на ДОО. За 2024 г. е определен дневен минимален размер на обезщетението за безработица - 18,00 лв. съобразно чл. 11 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване /ДОО/. В разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/ се посочва, че при отпускане на ПОБ по реда на чл. 546, ал. 4 от КСО, 3-годишният период се определя от датата на отпускане на предходно ПОБ. От данните по делото се установява: По заявление вх. № 214-00-3553/10.03.2022 г., с разпореждане № 214-00-3553-1 от 24.03.2022 г., на Т. П. е отпуснато ПОБ, считано от 08.03.2022 г. до 07.03.2023 г. в размер на 74.29 лв. дневно. В заявлението П. е декларирал, че желае да получава документите, издавани от НОИ във връзка с исканото от него обезщетение, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочения адрес за кореспонденция. В заявлението не е предоставил електронен адрес. На основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54б, ал. 2 от КСО и Закона за ДОО за 2022 г., с Разпореждане № 214-00-3553-2 от 20.04,2022 г., е изменено Разпореждане № 214-00-3553- 1/24.03.2022 г. в частта относно размера на отпуснатото ПОБ по чл.54а от КСО , считано от 01.04.2022 г. - 75.46 лв. дневно. С Разпореждане № 214-00-3553-3 от 06.06.2022 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО, е прекратено изплащането на ПОБ, считано от 30.05.2022 г.. предвид декларирана от жалбоподателя трудова дейност. Трудовото правоотношение /осигуряването/ с "К. хладилна техника клон България", ЕИК[ЕИК] е прекратено, считано от 01.06.2024 г. /л.40-42/, от която дата възниква правото на ПОБ. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 2 от НОИПОБ, 3-годишният период при отпускане на ПОБ по реда на чл. 54б, ал. 4 от КСО се определя от датата на отпускане на предходно ПОБ. В настоящия случай датата на отпускане на предходно ПОБ е 08.03.2022 г., т.е. тригодишният период се отчита до 08.03.2025 г. вкл. С Разпореждане № 214-00- 8670-1 от 17.06.2024 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО, е отпуснато ПОБ, считано от 01.06.2024 г. до 30.09.2024 г. в размер на 18.00 лв. дневно. При определяне периода и размера на ПОБ, съдът приема следното: Разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО се прилага в случаите, в които кумулативно са изпълнени следните условия: преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на ПОБ, т.е. от предишното упражняване правото на ПОБ не са изтекли три години и е започнало е реално изплащане на предишното отпуснато ПОБ. На 24.03.2022 г. с разпореждане № 214-00-3553-1, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а. ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в. ал. 1 от КСО, на жалбоподателя е отпуснато ПОБ, считано от 08.03.2022 г. до 07.03.2023 г. в размер на 74.29 лв. дневно. С разпореждане № 214- 00-3553-2 от 20.04.2022 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 546, ал. 2 от КСО и Закона за бюджета на ДОО за 2022 г., е изменено разпореждане № 214-00-3553- 1/24.03.2022 г. в частта относно размера на отпуснатото ПОБ по чл, 54а от КСО, считано от 01.04.2022 г. - 75.46 лв. дневно. От приложената към административната преписка справка се установява, че са изплатени обезщетения за безработица на Т. П. П., по регистрация вх. № 214-00- 3553/10.03.2022 г., за периода от 08.03.2022 г. до 29.05.2022 г. Изпълнено е условието за реално изплатено ПОБ. Към датата на последното прекратяване на осигуряването на П. - 01.06.2024 г., не са изтекли посочените в императивната разпоредба на чл. 54б, ал. 4 от КСО 3 години от предходното упражняване на правото на ПОБ, което в конкретния случай е било надлежно упражнено на 08.03.2022 г. Възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на чл. 54д, ал, 5 от КСО е неоснователно. Нормата на чл. 54д, ал. 5 от КСО разпорежда, че ако по време на получаване на парично обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Разпоредбата на чл. 54д, ал. 5 от КСО е приложима в случай, че трудовата дейност е преустановена след по-малко от 12 месеца. Нормата е приложена правилно, съобразно практиката на ВАС и административните съдилища. При преценка на правото на ПОБ на Т. П. П. се установява, че в периода от 30.05.2022 г. до 01.06.2024 г. П. е упражнявал трудова дейност повече от 12 месеца и не отговаря на условията посочени в чл. 54д. ал. 5 от КСО. Законосъобразно решаващият орган е приел, че в условията на обвързана компетентност и прилагайки стриктно нормативната уредба относно отпускането на ПОБ, компетентното длъжностно лице с процесното Разпореждане 214-00-8670-1 от 17.06.2024г. правилно и законосъобразно е постановило да бъде отпуснато ПОБ, считано от 01.06.2024г. до 30.09.2024г. /за 4 месеца/ в размер на 18.00 лв. дневно - минималният размер на ПОБ. В този смисъл е практиката на административните съдилища по тълкуването и прилагането на чл. 54б, ал. 4 от КСО, съответно на чл. 54д, ал. 5 от КСО –

Решение № 16357 от 09.12.2013 г. по адм. дело № 12371/2013 г., VІ Отд. на ВАС,

Решение № 4180/24.06.2013 г. по адм. д. № 564/2013 г. на Административен съд София – град,

Решение № 9136 от 01.07.2014 г. по АДМ. Д. № 2227/2014 г., VІ ОТД. на ВАС,

решение № 16357 от 09.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12371/2013 г., VI отделение,

решение № 4904 от 30.05.2005 г. на ВАС по адм. д. № 1525/2005 г., VI отделение и др.

Решение № 2369 от 1.12.2021 г. на Адм С - П. по адм. д. № 2078/2021 г.,

Решение № 181 от 12.01.2021 г. на Адм С - Б. по адм. д. № 1053/2020 г.,

Решение № 532 от 05.02.2025г. по адм. дело № 1612/2024 г., X състав, Административен съд – Благоевград, и др./ С оглед изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се уважи в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, приложим съгласно чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК във вр. чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (236) (1) Доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс. (2) Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване. Зачитане на тайната на страните и на другите участници в производството (Загл. доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /. По изложените съображения , жалбата на Т. П. П., като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, предл. последно от АПК, съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. П. П., с адрес: [населено място] - ПК 1359,[жк], [жилищен адрес] чрез адв. П. Н. против

Решение № 1040-21-419 от 12.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – С. град”, с което са отхвърлени подадените жалби с вх. №№ 1012-21-808/31.07.2024 г., 1012- 21- 808#1/31.07.2024 г. и 1012-21-808#2/01.08.2024 г. и е потвърдено Разпореждане № 214-00-8670-1 от 17.06.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/, считано от 01.06.2024 г. до 30.09.2024 г. в размер на 18.00 лв. дневно. ОСЪЖДА Т. П. П., ЕГН: [ЕГН] да заплати на ТП на НОИ С.- град юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто / лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 119 от КСО /изм. - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г. /. Преписи от решението да се връчат на страните. СЪДИЯ:


Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: рзи)