Решение № 21593 по адм. д. № 10773/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 21593 гр. София, 23.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Трето отделение 60 състав, в публично заседание на 27.03.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Георги Терзиев при участието на секретаря Паола Георгиева, като разгледа дело номер 10773 по описа за 2024 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 155, ал. 2Чл. 155. ⚖️ Практика (1) (1) При всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. (2) Искането за обявяване на нищожност може да бъде оттеглено без съгласието на ответниците по жалбата до приключване на първото заседание по делото. (3) Оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба. (4) Предварителен отказ от правото на оспорване е недействителен. Оттегляне на оспорения акт от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Образувано е по жалба на като С. Т. Т. с ЕГН [ЕГН] и постоянен адрес в [населено място], [улица], чрез пълномощник, адв. Х. П. срещу Заповед № 3384з—760/10.09.2024 г. на Началника на 09 РУ - СДВР за отнемане на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие № 20240931441/12.03.2024 г. придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. В жалбата е посочено, че оспореното решение е незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че не е налице основание за отнемане на оръжието, съобразно изискванията на чл. 155, ал.1 вр. с чл. 58, ал.1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Моли се заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски. Ответникът - Началникът на 09 РУ –СДВР – в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административен съд София-град, ІІІ отделение, 60 състав, след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори поделото, че на жалбоподателя е издадено Разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие № 20240931441/12.03.2024 г., придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана - пистолет марка „СZ-СЕSКА Z.“, модел „Р10 - F“, кал. 45 АUTО, фабричен № F347855, с издадено от 09 РУ - СДВР разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ № 20240931441/2024 г. валидно до 11.03.2029 г. Административното производство е започнало, във вр. с постъпила в група „КОС“09 РУ - СДВР Докладна записка (ДЗ) №3384р- 34124/14.08.2024 г. по описа на 09 РУ - СДВР, касаеща възложена с Постановление от 25.07.2024 г. на СРП проверка по преписка №338400-12638/30.07.2024 г. по описа на 09 РУ - СДВР (пр. пр. № 33336/2024 г.), относно постъпил сигнал от Ю. С. Г. по повод извършено нападение от лице срещу нея и е извършена проверка, в хода на която е констатирано следното: Лицето е установеното като С. Т. Т. с ЕГН [ЕГН] и постоянен адрес в [населено място], [улица], притежаващ късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана: пистолет марка „СZ-СЕSКА Z.“, модел „Р10 - F“, кал. 45 АUTО, фабричен № F347855, с издадено от 09 РУ - СДВР разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ № 20240931441/2024 г. валидно до 11.03.2029 г. В получения сигнал се изнася информация, с оглед на която може да се допусне, че случая касае влошени междуличностни отношения. В тази връзка е изготвена Докладна записка № 3384р-35111/21.08.2024г. от полицейски инспектор в група КОС при 09 РУ СДВР , с която, въз основа на извършена проверка относно Докладна записка (ДЗ) №3384р- 34124/14.08.2024 г. по описа на 09 РУ - СДВР , касаеща възложена с Постановление от 25.07.2024 г. на СРП проверка по преписка №338400-12638/30.07.2024 г. по описа на 09 РУ - СДВР (пр. пр. № 33336/2024 г.) е предложено материалите по случая да бъдат докладвани на началник 09 РУ - СДВР, за сведение и вземане на отношение по компетентност на основание чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, във връзка с наличието на данни за отпочване на процедура на основание чл. 155, ал. 1 вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, касаеща отнемане на издаденото на С. Т. Т. с ЕГН: [ЕГН], Раз

решение № 20240931441/2024 г. за съхранение, носене и употреба на притежаваното от него и описано по-горе огнестрелно оръжие. С протокол за доброволно предаване № 426600-1802/26.08.2024 г. процесното оръжие е предадено доброволно от собственика на служители на 09 РУ - СДВР. В резултат е издадена и процеснота в настоящото производство Заповед № 3384з—760/10.09.2024 г. на Началника на 09 РУ - СДВР за отнемане на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие № 20240931441/12.03.2024 г. За да издаде заповедта, Началника на 09 РУ – СДВР е приел, че освен фактическите установявания и в изпълнение на т. 3 и т. 4 от разпоредително писмо № 8121р-3287/10.02.2023 г. на главния секретар на МВР, така установената фактическа обстановка е наложило преразглеждане на основанията и

мотивите за издаване на разрешение за носене, съхранение й употреба на ООБ, като след анализ на релевантните разпоредби от ЗОБВВПИ, касаещи установения в закона разрешителен режим за издаване на разрешения за дейности свързани с ООБ. Приел е, че са налице данни, че с поведението си Т. е спомогнал за възникването на високо рискова ситуация. Така при извършения анализ и преценка на обстоятелствата по случая се установява, че поведението и състоянието (емоционално и/или психично) на лицето, както и основанието за притежание на КНО, не потвърждават необходимостта от късоцевно нарезно оръжие, с цел самоотбрана - липсват данни за съществуваща конкретна реална заплаха за живота и здравето на лицето (конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси). В тази връзка са изложени

мотиви, че притежанието на огнестрелно оръжие, с оглед високата степен на риск за обществения ред и сигурност, не може да бъде самоцелно, а обосновано от сериозни и уважителни причини. Самото желание на лицето да разполага със средство за самоотбрана далеч не обосновава необходимостта същото да носи оръжие, доколкото хипотетична опасност, налагаща самоотбрана, съществува за всеки член на обществото. Твърдяната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, тъй като въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателни, актуални и конкретни причини, които по несъмнен начин обосновават необходимост от носене на оръжие, извън хипотетични предположения. Нещо повече, предвид разрешителни: характер на процедурата, административният орган не е задължен да издирва такива причини и обстоятелства, установяващи потенциалната необходимост на заявителя от притежание на огнестрелно оръжие. В тежест на Т. е да обоснове - заяви и подкрепи с убедителни доказателства, необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. Хипотезата на чл. 6, ал. 3 т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) визира крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Изложено е, че с писмо № 3384р-35111/21.08.2024 г. е дадена възможност на Т. да обоснове - заяви и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си от огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Същият не се възползва от дадената му възможност. Така е прието, че съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, издадено разрешение за дейностите по този закон се отнема от органа издал разрешението при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 от ЗОБВВПИ или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Със заявление от 14.10.2024г. С. Т. е поискал да му бъде върнато отнетото разрешение, като се е позовал на Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 17.09.2024г. на СРП по преписка №338400-12638/30.07.2024 г. по описа на 09 РУ - СДВР (пр. пр. № 33336/2024 г.). Процесната заповед е връчена на С. Т. на 15.10.2024г. и е обжалвана пред АССГ на 21.10.2024г. При така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град, ІІІ отделение, 60 състав прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от лице, имащо правен интерес от оспорване, и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. По валидността на акта: При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съгласно чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК съдът намира, че административният акт, предмет на настоящото дело е издаден от компетентен орган – Началника на 09 РУ – СДВР и в предвидената от закона форма. При издаване на процесната заповед е допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема

с решение на органа, издал разрешението. В тежест на органа в случая е да установи, че основателната причина, която е съществувала към момента на издаване на разрешението, е отпаднала. Т.е. органа трябва да посочи в акта си каква е била причината, която е била счетена за основателна към момента на издаване на разрешението. Административният орган трябва да установи, че тази причина, която е съществувала в предходен момент, към момента на издаване на акта, с който се отнема разрешението, вече не е налице. Нито в административното производство, нито в съдебното е установено каква е била основателната причина за издаване на разрешението, както и че тя е отпаднала. Жалбоподателят няма задължение да доказва наличие на основателна причина във всеки един момент от получаване на разрешението до изтичане на неговия срок за валидност. Той трябва да докаже, че има основателна причина единствено към момента, в който подава заявление за издаване или за продължаване на срока на такова разрешение. В тежест на АО, в случаите, когато вече е издал разрешение, и неговия срок на валидност не е изтекъл, е да установи, че основателната причина вече е отпаднала. В конкретния случай АО не е сторил това. На практика АО е преразгледал акта си от 12.03.2024 г., с който е издал разрешение. Съгласно чл. 99, т. 1Чл. 99. ⚖️ Практика (9) Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато: 1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му; 2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство; 3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство; 4. административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи; 6. страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; 7. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Инициатива за възобновяването от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен по пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по- горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред- от органа, който го е издал, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Възобновяването на административното производство и преразглеждането на акта от неговия издател, може да стане в тримесечен срок от влизането на акта в сила. В случая процесният акт е издаден на 10.09.2024 г. близо шест месеца след издаване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Следователно хипотезата на чл. 99 т. 1Чл. 99. ⚖️ Практика (9) Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато: 1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му; 2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство; 3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство; 4. административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи; 6. страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; 7. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Инициатива за възобновяването от АПК е неприложима в случая. Освен това недоказано остава настъпването на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2Чл. 58. ⚖️ Практика (5) (1) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. (2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. (3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. (4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В предвидените в закон случаи непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения и да се засягат права и законни интереси за граждани и организации, различни от заявителя. В случай, че административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Съдържанието на мълчаливо съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане и това съдържание се посочва в декларация до органа. Условията и редът за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се уреждат в специални закони. Форма на индивидуалния административен акт-8 или отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ послужила издаденото разрешение да се отнема

с решение на органа, издал разрешението. По делото е приложено Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 17.09.2024г. на СРП по преписка №338400-12638/30.07.2024 г. по описа на 09 РУ - СДВР (пр. пр. № 33336/2024 г.), което е предоставено и на административния орган. Така се установява, че процесната заповед е издадена и в нарушение на разпоредбите на чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства и 36 от АПК. Нещо повече при даването на възможност по реда на чл.34Чл. 34. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Страните имат право да преглеждат преписката и да си правят бележки и извадки по всяко време на производството. При наличие на технологична възможност страните имат право на достъп до преписката по електронен път, както и да си правят копия на хартиен и технически носител за своя сметка. След приключване на производството страните имат право на достъп съгласно Закона за националния архивен фонд. (2) При поискване от страна с увредено зрение органът я запознава със съдържанието на преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин - според наличните технически възможности. (3) Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения. (4) Административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Административният орган отразява в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3. Изясняване на фактите и обстоятелствата и 35 от АПК за становище и възражение, органът би открил обстоятелството, че съобразно Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 17.09.2024г. на СРП по преписка №338400- 12638/30.07.2024 г. по описа на 09 РУ - СДВР (пр. пр. № 33336/2024 г.), са налице нови хипотези, а не визираните в процесната заповед. Доколкото органът не е отговорил на тези хипотези и съответно не е предоставил доказателства, че е отпаднала основателната причина по чл.58 ал.1 т.10 от закона, то и акта му страда от порок, който не би могъл да се санира в настоящето производство. В случая административният орган не е съобразил тези известни му обстоятелства от значение за изхода на административното производство. От доказателствата по делото се установява, че не установено да има промяна в основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ и следователно доказателства даващи основание за отнемане на разрешителното. Оспореното решение е незаконосъобразно и следва да се отмени. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски. Жалбоподателя е претендирал разноски в размер на 10 лв. внесена ДТ и 1000 лева адвокатско възнаграждение. Ответника по делото е направил възражение за прекомерност, което съда счита за основателно. Воден от горното на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 650 лева, от които 10 лева- заплатена държавна такса и 600 лева – изплатено адвокатско възнаграждение, при съобразяване на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото не е с фактическа и правна сложност и е проведено едно съдебно заседание. По изложените съображения, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Заповед № 3384з—760/10.09.2024 г. на Началника на 09 РУ - СДВР за отнемане на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие № 20240931441/12.03.2024 г. придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. ОСЪЖДА ОДМВР -С. да заплати на С. Т. Т. с ЕГН [ЕГН] направените разноски по водене на делото в размер на 610 лв. /шестстотин и десет лева/. ИЗПР АЩА делото като преписката на началника 09 РУ на СДВР , при МВР за ново произнасяне по реда на ЗОБВВПИ, съобразно дадените

с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ. СЪДИЯ: