Решение № 22260 по адм. д. № 8246/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 22260 гр. София, 27.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Трето отделение 57 състав, в публично заседание на 22.04.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Людмила Коева при участието на секретаря Елена Георгиева, като разгледа дело номер 8246 по описа за 2024 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и следващите от АПК, във връзка с чл.27 ал.1Чл. 27. ⚖️ Практика (13) (1) С подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт. (2) Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт: 1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни; 2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; 3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос; 4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите; 5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации; 6. наличие на други специални изисквания, установени със закон. Съдействие и информация от административните органи от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Делото е образувано по жалба на „ИНТЕРТУР“ ЕООД,[ЕИК], с адрес за кореспонденция в [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. Х. Ч., чрез адв.А. И., срещу мълчалив отказ на министъра на туризма във връзка с подадено заявление, депозирано в Министерство на туризма с вх.№Т-26-00571/26.06.2024 г.

С

решение №2598/13.04.2023 г. по адм.д.№3600 по описа на АССГ за 2023 г. е отменена Заповед №Т-РД-24-587/25.03.2022 г. на министъра на туризма, с която се отказва предоставяне на БФП на „ИНТЕРТУР“ ЕООД,[ЕИК], по Схема №BG-176789478-2021-06, обявена в изпълнение на държавна помощ SА.100885(2021/N) от 17.01.2022 г. Решението на АССГ е оставено в сила

с

Решение № 6701/03.06.2024 г. по адм.дело №7332/2023 г. по описа на ВАС . В жалбата се заявява искане за отмяна на обжалвания мълчалив отказ и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество. Твърди се, че в условията на обвързана компетентност и при спазване на 14-дневния срок административният орган е следвало да се произнесе по заявлението и да издаде административен акт в съответствие с влязлото в сила на 03.06.204 г. съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът – министъра на туризма, чрез процесуалния си представител –юрк. К. оспорва жалбата, изтъква доводи за недоказаност. Твърди, че преписката в момента е в етап на преразглеждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. СГП не е взела участие в производството. По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка,

Решение №2598/13.04.2023 г. по адм.д.№3600 по описа на АССГ и

Решение № 6701/03.06.2024 г. по адм.дело №7332/2023 г. по описа на на ВАС, както и Доклад от постоянно действаща оценителна комисия 1 (ПДОК 1) с изх.0Т-93-00-1799/18.07.2024 г., с предложение да се отхвърли заявление, депозирано в Министерство на туризма с вх.№Т-26- 00571/26.06.2024 г. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: Административното производство е образувано по заявление с рег. вх.№Т-26-00571/26.06.2024 г. /л.14/, адресирано до министъра на туризма, с което дружеството „ИНТЕРТУР“ ЕООД, чрез своя управител е представил заверен препис от влязло в сила

Решение №2598/13.04.2023 г. по адм.д.№3600 по описа на АССГ. С представеното на органа съдебно решение, което след съдебен контрол е оставено в сила

с

Решение № 6701/03.06.2024 г. по адм.дело №7332/2023 г. по описа на ВАС, се отменя Заповед № Т-РД-27-587/25.03.2022г., с която се отказва на дружеството БФП по схема BG-176789478-2021-06 безвъзмездна финансова помощ /БФП/ и преписката се връща за министъра на туризма за ново произнасяне по заявлението, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Със заявление от 26.06.2024 г., жалбоподателят е поискал в 14-дневен срок, считано от датата на постъпване на заявлението, да се изпълни съдебното решение и органът да се произнесе, като издаде заповед за отпускане на безвъзмездна финансова помощ на дружеството. По делото липсват доказателства по това заявление от министъра на туризма да са извършени процесуални действия, които да са от значение за изпълнението на произнесеното съдебно решение. От процесуалния представител на ответника са представени доказателства единствено за предоставяне на административната преписка на Постоянно действаща оценителна комисия /ПДОК/, чийто състав е определен от министъра на туризма със Заповед №Т-РД-16- 366/14.11.2023 г. и Заповед № Т-РД-16-17/24.01.2024г. за преразглеждане на първоначалното заявление. Сочи се, че съгласно съдебното решение преписката е върната на органа за ново произнасяне, като докладът съдържа

мотивирано предложение за отказ от предоставяне на БФП на дружеството „ИНТЕРТУР“ ЕООД. Доказателства за изрично произнасяне по заявление вх.№Т-26-00571/26.06.2024 г. на жалбоподателя, не са представени и към датата на последното съдебно заседание. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване формиран мълчалив отказ. От представените по делото доказателства е видно, че жалбоподателят е депозирал заявление до компетентния орган за произнасяне, съобразно влязло в сила съдебно решение и дадените в него задължителни указания. Компетентния орган е следвало да го разгледа в срок не по-дълъг от 14 дни от датата на регистриране, следователно до 10.07.2024 г. Безспорно в този срок, а и след това същият не се е произнесъл. Следователно мълчалив отказ е налице. Съгласно чл.149, ал.2Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. При тази уредба, срокът за оспорване на мълчаливия отказ е започнал да тече на 11.07.2024 г., до 10.08.2024 г., събота. Жалбата е подадена чрез СЕВС в първия работен ден след събота, 12.08.2024 г. и следователно преклузивният срок за обжалване е спазен. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав счита, че жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК, като съгласно, ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Настоящият състав не споделя доводите на органа, че не е налице формиран мълчалив отказ по депозираното заявление, тъй като по преписката се „процедира“. В конкретния случай и предвид представените разпечатки от деловодна система, всъщност става въпрос единствено за администриране на преписката, но не и за извършване на каквито е да било правни действия, насочени към целяното произнасяне. Не се споделят и доводите, че тъй като характерът на сроковете по чл. 57Чл. 57. ⚖️ Практика (3) (1) Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. (2) Административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството. (3) Когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни. (4) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или от друг административен орган, при който те са налични, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции. Наличната информация на хартиен носител при другия орган се предоставя в тридневен срок от поискването и, като срокът за произнасяне тече от датата на получаване на информацията. Служебното уведомяване по смисъла на Закона за електронното управление се извършва незабавно. (5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. (6) Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1 - 5. (7) Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. (8) В случаите по ал. 5, 6 и 7 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока. (9) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Административните органи осъществяват комплексно административно обслужване в тридневен срок от получаване на достъп до данните на административните органи - първични администратори на данни. Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие от АПК е инструктувен, то не може да се приеме, че неспазването им може да представлява отменително основание. Безспорно срока по чл. 57Чл. 57. ⚖️ Практика (3) (1) Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. (2) Административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството. (3) Когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни. (4) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или от друг административен орган, при който те са налични, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции. Наличната информация на хартиен носител при другия орган се предоставя в тридневен срок от поискването и, като срокът за произнасяне тече от датата на получаване на информацията. Служебното уведомяване по смисъла на Закона за електронното управление се извършва незабавно. (5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. (6) Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1 - 5. (7) Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. (8) В случаите по ал. 5, 6 и 7 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока. (9) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Административните органи осъществяват комплексно административно обслужване в тридневен срок от получаване на достъп до данните на административните органи - първични администратори на данни. Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие от АПК има инструктивен характер, но 14-дневния срок за произнасяне е многократно изтекъл. Неоспоримо е също, че инструктивният характер на срока не следва да се възприема като разрешено от закона бездействие на административния орган. Това води до нарушаване установения в чл. 11Чл. 11. ⚖️ Практика (10) Процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. Достъпност, публичност и прозрачност от АПК принцип на бързина и процесуална икономия, изискващ процесуалните действия да се извършват за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на административния акт. У дължаването на инструктивния срок от 14 дни на повече от 8 месеца следва да е наложено от обективни фактори, налагащи събиране на допълнителни доказателства и изясняване на факти, които са от значение за издаване на материално законосъобразен административен акт. В случая ответникът не се е произнесъл до датата на последното съдебно заседание, и макар този срок да е инструктивен и с изтичането му да не се погасява и преклудира правото на решаване на въпроса по същество, съдът приема, че е допуснато нарушение по см. на чл. 11Чл. 11. ⚖️ Практика (10) Процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. Достъпност, публичност и прозрачност от АПК- норма, задължаваща административните органи в Република България да извършват процесуалните действия в сроковете, определени в закона и за най-краткото време. В конкретния случай не е налице и хипотезата на наличие на обективни фактори, налагащи събиране на допълнителни доказателства и изясняване на факти. Цитираното писмо на МФ, както и фактът, че схемата за държавна помощ е била със срок на действие до 30.06.2022 г. и не е удължено действието й, доколкото е действаща за процесния период, не са правнорелевантни факти, които биха могли да имат значение за дължимото произнасяне от органа. Подобни твърдения навеждат на изводи за пререшаване на правния спор, по който има влязло в сила съдебно решение, задължително за всички. Подобно пререшаване е недопустимо, поради факта, че решенията по оспорване на административни актове потвърждават или отричат със сила на присъдено нещо нищожността и/или унищожаемостта на атакувания пред съда административен и респективно е в нарушаване на законовата регламентация. Съгласно разпоредбата на чл. 177 ал.1Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда от АПК решението на съда има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Пререшаване на решен от съд правен спор е абсолютно недопустимо и в нарушение на основни принципи на правото. Действително, не всяко непроизнасяне на органа представлява мълчалив отказ. Безспорно е обаче, че такъв винаги е налице когато овластеният административен орган е задължен да издаде административен акт в законовоопределен срок по отправеното до него искане, по което той не се е произнесъл. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1Чл. 58. ⚖️ Практика (5) (1) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. (2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. (3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. (4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В предвидените в закон случаи непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения и да се засягат права и законни интереси за граждани и организации, различни от заявителя. В случай, че административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Съдържанието на мълчаливо съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане и това съдържание се посочва в декларация до органа. Условията и редът за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се уреждат в специални закони. Форма на индивидуалния административен акт АПК представлява липса на волеизявление от страна на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Такъв именно е настоящия случай. Предвид гореизложеното мълчаливият отказ на министъра на туризма следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на задължения субект за произнасяне по заявлението, съобразно

мотивите в произнесеното и влязло в сила съдебно

Решение №2598/13.04.2023 г. на АССГ. При този изход на делото основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените от него разноски. Съгласно чл. 143, ал. 1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От представените в тази насока доказателства се установява, че оспорващата страна е заплатила държавна такса в размер на 337,99 лева за образуване на делото. На процесуалния представител е заплатен адвокатски хонорар в размер на 4000 лева, видно от приложения на лист 116 от делото договор за правна защита и съдействие. С оглед предвидените в чл. 8, ал. 1 вр. Чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа и доколкото същото не надвишава предвидените в посочения текст размери. Поради горното на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 4000 лв. адвокатски хонорар и 338 лв. заплатена държавна такса. Водим от гореизложеното Административен съд - София-град, Трето отделение, 57-ми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „ИНТЕРТУР“ ЕООД,[ЕИК], с адрес за кореспонденция в [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. Х. Ч., мълчалив отказ на Министъра на туризма да се произнесе по заявление вх.№Т-26-00571/26.06.2024 г. на „ИНТЕРТУР“ ЕООД. ИЗПР АЩА преписката на Министъра на туризма да се произнесе по заявление вх.№Т-26- 00571/26.06.2024 г. на „ИНТЕРТУР“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Х. Ч. в законоустановения 14-дневен срок от получаване на решението, съобразно дадените в

мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Министерството на туризма да заплати на „ИНТЕРТУР“ ЕООД,[ЕИК], представлявано от управителя Д. Х. Ч. деловодни разноски в размер на 4338 /четири хиляди триста тридесет и осем / лева, включващи държавна такса и адвокатски хонорар. Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му. Преписи от решението да се изпратят на страните.