Решение № 30894 по дело 9220/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 30894 гр. София, 22.09.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Второ отделение 39 състав, в публично заседание на 18.06.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Миглена Николова при участието на секретаря Александра Вълкова, като разгледа дело номер 9220 по описа за 2024 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 19жЧл. 19ж. ⚖️ Практика (22) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Споразумение от АПК. Образувано е по ИМ вх.№ 280872/10.10.23г, по която първоначално е образувано гр.д.№ 55599/23г на СРС. С Определение № 29568/22.07.24г, влязло в сила на 07.08.24г-делото е пратено по подсъдност на АССГ, където на 19.09.24г е образувано настоящото адм.д.№ 9220/24г. ИМ е депозирана от „ТИВИМАГ“ ЕООД-С. с представляващ Д.Р . и с проц.представител адв. Дедова, като след множество уточняващи ИМ е видно, че е с искане на осн. чл. 19жЧл. 19ж. ⚖️ Практика (22) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Споразумение от АПК - НЗОК да бъде осъдена да заплати сумата 8565.55лв главница и 616.29лв лихва за периода 17.10.20г-02.07.21г /общо 9 181.84лв/, представляваща неизплатената от НЗОК дължима сума по Договор № 226763/01.04.19г и Доп.споразумение от 15.04.20г за периода 01-15.09.20г, както и лихва за забава от датата на ИМ/10.10.23г/- до окончателното изплащане на сумата. В съд.заседание адв. Дедова поддържа Иска/така както е докладван от Съда/, претендира разноски. В писмени бележки се допълва, че между ищеца и НЗОК е налице действащ до 31.03.21г Договор, съгл. който ищецът се е задължил чрез процесната аптека № 221140 да отпуска на ЗОЛ лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1Чл. 262. ⚖️ Практика (583) SUP>3. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) (1) Притежателят на разрешението за употреба или негов упълномощен представител е длъжен в срок два работни дни от получаване на решението на съвета за промяна на цената по чл. 261а, ал. 1 - 3 на лекарствен продукт да уведоми по подходящ начин Българския фармацевтичен съюз и търговците на едро, а те съответно да уведомят търговците на дребно с лекарствени продукти. (2) Съветът по служебен ред уведомява Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса за решенията, за които е допуснато предварително изпълнение. от ЗЛПХМ, включени в Прил.1 на ПЛС, за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК по реда на Наредба №10/09г. Съгл. чл.17 ал.1 и ал.2 от Договора, Изпълнителят отчита отпуснатите от него продукти два пъти месечно по електронен път в утвърден от НЗОК формат чрез портала на НЗОК или чрез уеб услуга, като отчетните периоди са от 1во до 15то число и от 16то число до последното число на месеца, като ел.отчет се представя най-късно на 3тия работен ден включително, следващ отчетния период. Съгл. чл. 24 ал.2 от Договора, НЗОК заплаща на Изпълнителя отчетените суми в 30дневен срок от изтичане на срока за отчитане на съответния отчетен период.Поради неправилно функционираща ел.система на НЗОК/която е приела за отчетен период 01-15.09.20г - само първият депозиран отчет от 02.09.20г /и за него са били заплатени 1696.09лв за 59бр. рецептурни бланки/, като не е приела последващите 3 подадени отчета за същия отчетен период /за 332бр. рецептурни бланки на стойност 10 261.64лв/, депозирани в срок - на 18.09.20г и на 21.09.20г/, на Изпълнителят не са заплатени претендираните с ИМ суми/8565.55лв за 332бр. рецептурни бланки/. Неколкократно преди депозиране на ИМ, Изпълнителят е молил писмено НЗОК да преразгледа въпроса, като и до момента ответникът не е заплатил дължимата сума/въпреки, че с писмо от 30.12.20г уведомява ищеца, че е поставил изискване към „Информационно обслужване“ АД да осигури техническа възможност за повторна обработка на отчетите на ищеца за претендирания отчетен период/. На 17.03.21г ищецът за последен път е депозирал напомнително до ответника за доброволно заплащане на сумата.СКЕ по делото установява, че ел.система на НЗОК позволява да се правят корекции на отчет, подаден до 15то число на текущия месец- само до 15то число на текущия месец/т.е. и отчетът и корекциите са до 15то число/, като само ако до 15то число изобщо няма депозиран отчет- системата е отворена още 3 работни дни след 15то число/в които дни да се депозира отчет/. В случая успешно е приет отчетът от 02.09.20г, но той очевидно обхваща само периода 01-02.09.20г и не е отчет за целия отчетен период 01-15.09.20г. Изпълнителят е представил пред СРС и всички изпълнени рецепти/каквото задължение има/, като от тях е виден размера на сумите за отчетния период. СКЕ приема, че поддържаната от ответника ел.система не отговаря на нормите на Договора. ССчЕ по делото доказва размерът на претендираната сума 8565.55лв за 03-15.09.20г. Ответникът НЗОК в Отговор по ИМ /чрез юрк.Н./- оспорва Иска като недопустим и неоснователен. Искът е недопустим, тъй като е предявен след направено възражение на НЗОК по чл.414Чл. 414. ⚖️ Практика (12) (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по от ГПК- срещу първоначално предявени Искове от ищеца по чл.415 ал.1 т.1Чл. 415. ⚖️ Практика (21) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: 1. когато възражението е подадено в срок; 2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението; 3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. (2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по от ГПК и чл.422Чл. 422. ⚖️ Практика (44) (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. (2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по от ГПК, като в такива случаи съгл. практиката на ВКС- Искът, предявен след възражението на ответника може да е само установителен- за установяване на съществуващо вземане /в случая е предявен осъдителен Иск/. В условията на евентуалност Искът е неоснователен, като НЗОК не дължи претендираните суми. При депозиране на отчета си ищецът не е изпълнил точно и коректно задълженията си по Договора и по чл.8 ал.3, ал.4 и ал.6 от Наредба №10/09г. Изпълнителят не е представил рецептите пред НЗОК, а пред СРС/след образуване на делото/, като не са водени разговори за доброволно уреждане на плащането/както твърди ищецът/. Отчетът от 02.09.20г не е имал грешки и респ. е нямал нужда от корекции по него, като последващите 3 отчета са некоректни/депозирани за същия отчетен период, но след 15то число/. В съд.заседание юрк.К. оспорва Иска като неоснователен и недоказан, претендира разноски и сочи, че е представена като доказателство Инструкцията, по която работи ел.система на НЗОК. В писмени бележки се допълва, че до 15.09.20г е подаден само 1 отчет - този от 02.09.20г, същият не е съдържал грешки по см. на чл.17 ал.5, 6 или ал.8 от Договора и е обработен и заплатен. Съдът намира Искът от 10.10.23г, предявен на осн. чл.19жЧл. 19ж. ⚖️ Практика (22) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Споразумение от АПК- за допустим. Той е осъдителен и е за неизпълнение на адм.договор/Договор № 226763/01.04.19г и Доп.споразумение от 15.04.20г, сключени между ищец и ответник НЗОК/, като правилно СРС го е отделил от производството по гр.д.№ 39072/21г и е образувал ново гр.д.№ 55599/23г на СРС/възражението на ответника за недопустимост на осъдителен Иск - в производството по чл.39072/21г на СРС, е основателно и именно затова осъдителният Иск се разглежда отделно - понастоящем от АССГ/. Съдът установи от фактическа страна следното: Между ищеца и НЗОК е налице действащ до 31.03.21г Договор № 226763/01.04.19г /съгл. Доп.споразумение от 15.04.20г/, съгл. чл.1 ал.1 от който ищецът се е задължил чрез процесната аптека № 221140 да отпуска на ЗОЛ лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1Чл. 262. ⚖️ Практика (583) SUP>3. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) (1) Притежателят на разрешението за употреба или негов упълномощен представител е длъжен в срок два работни дни от получаване на решението на съвета за промяна на цената по чл. 261а, ал. 1 - 3 на лекарствен продукт да уведоми по подходящ начин Българския фармацевтичен съюз и търговците на едро, а те съответно да уведомят търговците на дребно с лекарствени продукти. (2) Съветът по служебен ред уведомява Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса за решенията, за които е допуснато предварително изпълнение. от ЗЛПХМ, включени в Прил.1 на ПЛС, за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК по реда на Наредба №10/09г. На 25.10.20г ищецът депозира до ответника Възражение вх.№ 22-6763-3/26.10.20г относно заплатените му суми за отчетен период 01-15.09.20г/след като на 16.10.20г е получил заплащане на 1696.09лв вместо за 10261.64лв/.Към Възражението са приложени на хартиен носител разпечатки на 332бр. изпълнени рецепти за отчетния период. На 11.11.20г Управителят на НЗОК отговаря на ищеца с писмо изх.№ 11-03-19/11.11.20г, че след извършена проверка е установено, че: на 02.09.20г ищецът успешно е подал ел.отчет за отчетен период 01-15.09.20г/за 59бр. рецепти, за 1696.09лв, платени му на 16.10.20г/, като 3те впоследствие подадени ел.отчети за същия отчетния период /1бр. на 18.09.20г и 2бр. на 21.09.20г/, са идентични / за 332бр. рецепти, на стойност 10261.64лв/, но няма основание съгл. чл.17 от Договора да му бъде доплатена сума по тях. На 23.11.20г ищецът депозира ново Възражение с вх.№ 11-03-19/23.11.20г /срещу Отказа от 11.11.20г/, в което сочи, че: в периода 02-04.09.20г в ел.система на НЗОК е имало техн.повреда, поради която погрешно на 02.09.20г е генериран отчет за отчетен период 01-15.09.20г/очевидно преждевременен отчет/, като НЗОК е следвало да вземе предвид отчетът от 18.09.20г/подаден в срок и след изтичане на отчетния период/; в НЗОК са изпратени 332 бр.рецептурни бланки на хартиен и ел.носител и следва да се вземат предвид от НЗОК; отправя се покана за доброволно изплащане на сумата. НЗОК изпраща на СЗОК Възражението- за становище. СЗОК депозира становище до НЗОК на 21.12.20г. След което НЗОК уведомява СЗОК на 30.12.20г, че е изискано от „Информационно обслужване“ АД/поддържа ел.система на НЗОК/- да осигури повторна възможност за обработка на отчета на аптека № 221140 за отчетен период 01-15.09.20г. На 17.03.21г ищецът депозира Напомнително до ответника, като отново отправя покана за доброволно изпълнение. На 02.07.21г ищецът депозира пред СРС Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410Чл. 410. ⚖️ Практика (362) (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение: 1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд; 2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд. (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане. (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. (4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявлението и приложенията към него се подават писмено на хартиен носител или по електронен път чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. Когато заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма, с изключение на действията по обжалване на актове по тази глава и в производствата по чл. 422 - 424. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г. [*]) Търговците, държавата и държавните учреждения, общините, нотариусите и частните съдебни изпълнители, както и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления за издаване на заповед за изпълнение само по електронен път чрез електронния формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. (6) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявителите извън тези по ал. 5 може да подадат заявление за издаване на заповед за изпълнение и писмено на хартиен носител в който и да е районен съд, с изключение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10, които се подават в районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. По отношение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 съдът извършва служебна проверка на местната подсъдност и ако прецени, че делото не му е подсъдно, го изпраща незабавно на надлежния съд. Издаване на заповед за изпълнение от ГПК, като е образувано гр.д.№ 39072/21г на СРС.По Разпореждане № 27993/01.11.21г на СРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410Чл. 410. ⚖️ Практика (362) (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение: 1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд; 2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд. (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане. (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. (4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявлението и приложенията към него се подават писмено на хартиен носител или по електронен път чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. Когато заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма, с изключение на действията по обжалване на актове по тази глава и в производствата по чл. 422 - 424. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г. [*]) Търговците, държавата и държавните учреждения, общините, нотариусите и частните съдебни изпълнители, както и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления за издаване на заповед за изпълнение само по електронен път чрез електронния формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. (6) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявителите извън тези по ал. 5 може да подадат заявление за издаване на заповед за изпълнение и писмено на хартиен носител в който и да е районен съд, с изключение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10, които се подават в районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. По отношение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 съдът извършва служебна проверка на местната подсъдност и ако прецени, че делото не му е подсъдно, го изпраща незабавно на надлежния съд. Издаване на заповед за изпълнение от ГПК с № 17475/01.11.21г. На 10.12.21г ответникът депозира Възражение по чл.414Чл. 414. ⚖️ Практика (12) (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по от ГПК. С Разпореждане от 15.06.23г СРС указва на ищеца, че Заповедта не влиза в сила и следва да предяви Иск за установяване на вземането си. На 10.10.23г ищецът депозира процесната ИМ с вх.№ 280872/10.10.23г, с която предявява осъдителен Иск. По ИМ е образувано гр.д.№ 55599/23г на СРС, като с уточняваща ИМ вх.№ 347082/04.12.23г ищецът се коригира, че предявява установителен Иск. На 02.02.24г ответникът депозира Отговор по ИМ- оспорва като недопустим осъдителен Иск. В първото съд.заседание на 10.06.24г ищецът поддържа установителния Иск от 04.12.23г. С Определение № 29568/22.07.24г СРС обезсилва издадената по предходното дело -Заповед за изпълнение на парично задължение, прекратява производството по делото и изпраща на АССГ по подсъдност предявеният осъдителен Иск от 10.10.23г. Пред АССГ са уважени всички доказателствени искания на ищеца/направени пред АССГ и по- рано пред СРС/, като му е указана док.тежест/л.50/. Видно от изслушаната Съдебно-компютърна експертиза/неоспорена и приета от Съда/: ел.система на НЗОК позволява да се правят корекции на отчет, подаден до 15то число на текущия месец - само до 15то число на текущия месец/т.е. и отчетът и корекциите са до 15то число/, като само ако до 15то число изобщо няма депозиран отчет- системата е отворена още 3 работни дни след 15то число/в които дни да се депозира първоначален отчет, като не е ясно дали в тези 3 работни дни може да се правят корекции по него/; системата работи точно по начина, по който й е зададено. Видно от изслушаната Съдебно-счетоводна експертиза/неоспорена и приета от Съда/: видно от счетоводството на ищеца, сумата за отчетен период 01-15.09.20г е 10261.64лв/за толкова са изпълнените рецепти/, като от тази сума НЗОК е заплатило само 1696.09лв. С неизплатената разлика от 8565.55лв е намалена печалбата на дружеството в края на 2020г. Съдът намира от правна страна следното: Още първоначално ищецът е следвало да предяви осъдителен Иск по чл.19жЧл. 19ж. ⚖️ Практика (22) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Споразумение от АПК за неизпълнение на адм.договор - пред АССГ. Искът от 10.10.23г е основателен, като Съдът установява неизпълнение на Договора от страна на ответника НЗОК, в резултат на което неизпълнение на ищеца не е била изплатена още на 16.10.20г/когато му е изплатена сумата 1696.09лв/- и претендираната главница от 8565.55лв. Съображенията на Съда за този извод са следните: 1/ Видно от чл. 17 ал.2 от Договора, ел.отчет се представя най-късно до третия работен ден включително след отчетния период, като при неспазване на този срок-ел.отчет се представя в следващия отчетен период. Анализът на нормата сочи, че: едва след изтичане на даден отчетен период може да се подаде отчет за него, т.е. едва след 15.09.20г може да се подаде ел.отчет за отчетен период 01-15.09.20г; предвиденият основен начин за депозиране на ел.отчет е - в срок 3 работни дни след изтичане на отчетния период; само ако не се подаде ел.отчет в тези 3 работни дни след отчетния период, ел.отчет се подава по време на следващия отчете период/ алтернативен втори начин за подаване на отчет/, т.е. ако до 18.09.20г включително не се подаде отчет за период 01-15.09.20г, отчетът следва да се подаде до 30.09.20г; в периода 01-15.09.20г се подава по алтернативния втори начин - отчета за предходния отчетен период 16-31.08.20г, но не и отчет за самия период 01-15.09.20г. 2/ НЗОК е възложил /на дата в периода 21-30.12.20г/ на „Информационно обслужване“ АД/поддържа ел.система на НЗОК/- да осигури повторна възможност за обработка на отчета на аптека № 221140 за отчетен период 01-15.09.20г. Това така и не е сторено до момента, но е индиция, че ответникът е наясно с наличието на технически проблем в инф.система. 3/ Ищецът е депозирал общо 3бр. Възражения до ответника в периода 25.10.20г-17.03.21г, като двукратно му е отправил Покани за доброволно изпълнение/на 23.11.20г и на 17.03.21г/. 4/ Информационната система на НЗОК работи в съответствие с Инструкцията, но в несъответствие с разпоредбите на Договора/обвързващи за двете страни/. Отчетът от 02.09.20г касае текущия отчетен период 01-15.09.20г и не е следвало да бъде приеман от системата като успешно подаден/защото на 02.09.20г може да бъде успешно подаден само отчет за предходния отчетен период 16-31.08.20г, но не и за текущия отчетен период/. Явно инф.система няма такава функционалност- да разграничава дали отчетът е за текущия или за предния период, респ. да не приема по време на даден отчетен период-отчет за самия този период/още не е изтекъл/. Системата е следвало да приеме като успешен само отчетът от 18.09.20г/подаден в срок 3 работни дни след 15.09.20г- по основния начин за депозиране съгл. чл. 17 ал.2 от Договора/. 5/ Отчетът от 18.09.20г отговаря на броя на рецептурните бланки/332бр/ и на сумата 10261.64лв – потвърдено от ССчЕ/изготвена и на база доказателства на хартиен носител-налични по делото и в счетоводството на ищеца/. Самият ответник не оспорва Иска по размер, а само по основание. 6/ Техническите проблеми по функционирането на инф.система и липсата на определени функционалности в нея /стопанисвана от едната страна по Договора/- не може да се тълкуват в тежест и вреда на другата страна по Договора. Ищецът е подал изряден отчет на 18.09.20г и неправилно същият не е приет за успешен/причините са извън волята на ищеца/. Отчетът от 02.09.20г за период 01-15.09.20г не е бил сгрешен по см. на Договора, респ. не се е нуждаел от корекция. Той просто не е следвало да бъде приеман от системата като успешно подаден/защото още не е изтекъл отчетния период/. Има данни по делото, че в периода 02-04.09.20г в допълнение е имало технически проблеми във функционирането на системата на НЗОК/което явно е обосновало възлагането от НЗОК на „Инф.обслужване“ АД - да отстрани проблема с отчета на тази аптека/. 7/ При основателност на главния Иск за главница от 8565.55лв, основателен е и акцесорният Иск за лихва за забава /от датата на ИМ 10.10.23г-до окончателното изплащане на претендираната с Иска сума/. 8/ С ИМ се претендира и законна лихва върху главницата- в размер на 616.29лв за периода 17.10.20г/денят след изплащане на 16.10.20г на сумата от 1696.09лв за същия отчетен период/ - 02.07.21г/датата на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, т.е. началната дата на търсене на правата по съдебен ред/. Съдът намира и тази претенция за основателна, доколкото действително главницата е следвало да се изплати още на 16.10.20г и след тази дата ответникът е в забава, респ. дължи лихви. По размерът на законната лихва ответникът също не възразява. При този изход на спора/основателен Иск/, на ищецът се дължат следните разноски по д. №9220/24г на АССГ- 367.27лв дър.такса, 500лв за СКЕ, 500лв за ССчЕ, 5лв. за СУ , 1220лв договорен и внесен адв.хонорар/неоспорен от ответника/, общо 2592.27лв разноски по делото. Водим от горното и на осн. чл. 19жЧл. 19ж. ⚖️ Практика (22) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Споразумение от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДР АВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА да заплати на „ТИВИМАГ“ ЕООД-С. с представляващ Д. Р. сумата 8565.55лв / неизплатената от НЗОК дължима сума по Договор № 226763/01.04.19г и Доп.споразумение от 15.04.20г - за отчетен периода 01- 15.09.20г/, ведно със 616.29лв - законна лихва за периода 17.10.20г-02.07.21г, както и лихва за забава за периода 10.10.23г- до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДР АВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА да заплати на „ТИВИМАГ“ ЕООД-С. с представляващ Д. Р. сумата 2592.27лв разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14дневен срок от съобщението. съдия: