Решение № 37565 по адм. д. № 8646/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 37565 гр. София, 13.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Второ отделение 76 състав, в публично заседание на 05.11.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Пламен Панайотов при участието на секретаря Снежана Тодорова, като разгледа дело номер 8646 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Р. В. Д. против

Решение № 93-00-60/ 28.07.2025 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, в частта, в която му е отказан пълен достъп до обществена информация по негово заявление с вх. 93-00-60/14.07.2025 г. С жалбата се иска отмяната на акта в оспорената му част, като се посочват доводи за неправилност и незаконосъобразност. Навежда се, че първоначално жалбоподателят е подал жалба до ИАМН за извършване на проверка на З. за спешна помощ на УМБАЛ „А. Сити клиник“, Сърдечно-съдов център, по отношение на спазване на утвърдените медицински стандарти при оказване на медицинска помощ на бащата на жалбоподателя - В. С. Д. на дата 21.02.2025 г., починал впоследствие на 01.03.2025 г. ИАМН извършила проверка, като на 09.07.2025 г. уведомила жалбоподателя с уведомително писмо по електронната му поща относно резултатите от проверката. Поради съмнения за бланкетност на отговора и неизясняване на случая, на 14.07.2025 г. Р . Д. подал втора жалба с искане за извършване на допълнителна и задълбочена проверка, включително от външен експерт. Заедно с жалбата приложено било и Заявление за достъп до обществена информация, по което било постановено оспореното решение. Твърди се още, че неоснователно ИАМН е предоставила само изготвените констативни протоколи, като заличила имената на служителите, които били назначени да извършат проверката в лечебното заведение, както и имената на лекарите, изразили становища в хода на проверката. Оспорен е мотивът, посочен в решението, че имената на специалистите представлявали лични данни и било изразено несъгласие за предоставянето им. Разкриването на имената на специалистите, работили по проверката било поискано с оглед съмнения за конфликт на интереси с проверяваното лечебно заведение, както и поради съмнения в компетентността на проверяващите служители, и в този случай надделявал обществения интерес. Цитирана е практика на ВАС и АССГ, за която се твърди, че била относима към случая. Моли се за отмяната на акта в оспорваната му част. Претендират се разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Поддържа изцяло жалбата и моли за отмяната на решението в обжалваната му част. Претендира разноски. Ответната страна- Главният секретар на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ администрира жалбата, като изразява становище, че същата е неоснователна и необоснована. Сочи, че ИАМН била поискала от третите лица(работилите по проверката специалисти) съгласие по чл.31Чл. 31. ⚖️ Практика (9) (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето и. (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по от ЗДОИ за предоставяне на информация. Агенцията била съобразила изразеното изрично несъгласие от страна на служителите, като съгласно чл. 31, ал.4Чл. 31. ⚖️ Практика (9) (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето и. (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по от ЗДОИ, исканата обществена информация била предоставена в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засягала интересите на третите лица. Била извършена проверка съгласно чл.31, ал.5Чл. 31. ⚖️ Практика (9) (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето и. (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по от ЗДОИ дали в конкретния случай и въпреки изразеното несъгласие било налице надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията. При преценка за наличие на надделяващ обществен интерес се позовали на разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. ИАМН не била счела, че били налице данни, че се целяло разкриване на корупция и на злоупотреба с власт или повишаване на прозрачността и отчетността на задължен субект. Представени са съдебни решения съответно на Адм. Съд- В., на АССГ, на ВАС и на Адм. Съд- П., които органът е счел за относими към процесния случай. Ответникът моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като изтъква, че същото е

мотивирано, взето в предвидената от закона форма и при обсъждане на цялостната фактическа обстановка. В съдебно заседание, представлява се от юрк. С., който оспорва жалбата като неоснователна и необоснована и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски. Представя и писмени бележки, в които отново излага позиция в подкрепа на постановения административен акт, и моли за отхвърлянето на жалбата като неоснователна и необоснована. Софийска градска прокуратура не изпраща представител. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по заявление на Р. В. Д., заведено с вх. № 93-00- 60/14.07.2025 г. по описа на ИАМН. Заявлението е на подадено на основание ЗДОИ, като с него се искало предоставянето на хартиен носител на следната информация: 1.Във връзка с подадена Жалба с Вх.№96-00-302/18.03.2025 г., копие от констативен протокол от извършената проверка и от цялата преписка, която е налична в Изпълнителна агенция „Медицински надзор" по повод депозираната жалба; 2.Информация относно имената на служителите, които са извършили проверката по жалбата, посочена в т.1, както и информация относно имената и специалността на външен експерт, ако такъв е бил определен да участва в проверката. Органът е преценил, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и е било подадено от субект на правото на достъп до обществена информация по чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (16) (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. (2) В Република България чужденците и лицата без гражданство се ползват с правото по ал. 1. (3) От правото по ал. 1 се ползват и всички юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване на информация от обществения сектор. Осъществяване на правото на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор (Загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) ЗДОИ. С писмо 93-00-60/17.07.2025 г. от ИАМН заявителят е уведомен, че срокът за предоставяне на информацията ще бъде удължен с до 14 дни, тъй като исканата информация се отнасяла до трети лица и било необходимо тяхното съгласие за предоставянето й. Във връзка с чл. 31, ал. 2Чл. 31. ⚖️ Практика (9) (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето и. (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по от ЗДОИ с писма с изх. № 93-00-60/23.07.2025 г. ИАМН е предоставила на третите лица 7-дневен срок за изразяване на изрично писмено съгласие или несъгласие за предоставянето на посочената информация. С писма с вх. № 93-00-60/24.07.2025 г. третите лица отказват да дадат съгласие поисканата информация да бъде предоставена на Р . Д.. С оспореното

Решение № 93-00-60 от 28.07.2025 г. е предоставен частичен достъп до обществена информация, поискана със заявление с вх. 93-00-60/14.07.2025 г., а именно: Констативни протоколи № КП-549/20.06.2025 г., № КП-544/20.06.2025 г., № 520/17.06.2025 г., № 518/17.06.2025 г. от извършена от ИАМН проверка, със заличени лични данни на лицата, посочени в тях. В акта се излагат

мотиви, че исканите документи от проверката представлявали „служебна информация“ по смисъла на чл. 11Чл. 11. ⚖️ Практика (7) Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Глава втора. ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ Раздел I. Достъп до официална и служебна обществена информация Достъп до официална обществена информация ЗДОИ, като в конкретния случай издадените констативни протоколи били във връзка с възложените на ИАМН контролни функции. Прието е, че в тях се съдържала информация за резултатите от проверките, от които гражданите можели да си съставят мнение за дейността на агенцията, поради което тази информация следвало да се предостави на заявителя. Органът обръща внимание, че искането за предоставяне на имената на назначените служители, извършили проверката, информация за имената и специалността на външен експерт (ако ИАМН е назначила) не можело да се удовлетвори. Отбелязва, че в проверките не бил участвал външен експерт. Излага още, че бил налице изричен отказ от страна на третите лица за предоставянето на процесната информация. Допълва, че съгласно чл. 31Чл. 31. ⚖️ Практика (9) (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето и. (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по ЗДОИ, когато е налице изричен отказ за предоставяне на исканата информация от страна на третото лице, то органът следвало да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Посочва, че е била извършена проверка съгласно чл.31, ал.5Чл. 31. ⚖️ Практика (9) (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето и. (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по от ЗДОИ дали в конкретния случай и въпреки изразеното несъгласие било налице надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията. Аргументира се, че преценката за наличие на надделяващ обществен интерес изисквала да се вземе предвид разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, която указва кога е налице надделяващ обществен интерес. Органът приел, че нямало данни с какво била свързана поисканата информация, нито пък че се целяло разкриване на корупция и на злоупотреба с власт или повишаване на прозрачността и отчетността на задължен субект. Органът посочва още, че исканите документи съдържали и медицинската информация за пациент, която не била обществена информация, тъй като не била свързана с обществения живот на гражданите или такава, от която същите да могат да си съставят мнение за дейността на ИАМН. Тази информация касаела лечебния процес на конкретно физическо лице и била от личен характер. Отчетено е, че информацията, отнасяща се до здравословното състояние на пациента, е достъпна до пациента, неговите наследници и роднини по права и по съребрена линия до четвърта степен включително, на основание чл. 28бЧл. 28б. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Пациентът има право да получи от лечебното заведение здравната информация, отнасяща се до неговото здравословно състояние, включително копия от медицинските си документи. (2) Пациентът има право да упълномощи писмено друго лице да се запознае с медицинските му документи, както и да направи копия от тях. (3) При смърт на пациента неговите наследници и роднини по права и по съребрена линия до четвърта степен включително имат право да се запознаят със здравната информация за починалия, както и да направят копия от медицинските му документи. от Закона за здравето. В случая заявлението за достъп до обществена информация било подадено от Р. Д., който бил син на пациента, поради което медицинските данни не следвало да се заличават от констативните протоколи при предоставянето им на искателя. Отбелязано е обаче, че съгласно чл. 2, ал. 5Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор от ЗДОИ и в съответствие със Закона за защита на личните данни, информацията следвало да се предостави със заличени лични данни за служителите на ИАМН, участвали в проверката, тъй като тези данни не били обществена информация. Заета е позицията, че констативните протоколи, които съдържали информация, която била с характер на обществена информация и такава, от която гражданите можели да си съставят собствено мнение за дейността на ИАМН, следвало да се предоставят на искателя, с изключение на имената на служителите, извършили проверката - информацията, за която третите лица изразили изрично несъгласие за предоставяне. Органът приел, че констативните актове следвало да бъдат предоставени със заличените данни на третите лица, посочени в тях. Решението е връчено на заявителя на място в ИАМН с приемо-предавателен протокол с дата 05.08.2025 г. Представени са писма с рег. № 93-00-60/23.07.2025 г. до трети лица, с които са уведомени за постъпилото искане за предоставяне на достъп до обществена информация, като е изискано съгласието им на основание чл. 31, ал. 2Чл. 31. ⚖️ Практика (9) (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето и. (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по ЗДОИ, както и съответно писма по реда на чл. 31, ал. 2Чл. 31. ⚖️ Практика (9) (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето и. (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по ЗДОИ, съдържащи изрично несъгласие от третите лица. При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 3, ал. 1Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване от ЗДОИ в предписаната от закона форма и в съответствие с материалния закон. Исканата информация безспорно има характера на обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор от ЗДОИ. Съгласно посочената разпоредба обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая търсената информация е налична при задължения субект във връзка с правомощията на ИАМН по реда на чл. 4, ал.3 от Наредба № 1 от 26 март 2019 г. за условията и реда за извършване на проверки от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“- Ръководителите на лечебните заведения са длъжни да осигурят необходимите условия за провеждане на проверките, свободен достъп на определените със заповед на изп. директор на ИАМН да извършат проверката лица до използваните помещения и оборудване, до документацията и информацията, които са свързани с проверяваните дейности. Касае се за информация, свързана с проверка на ИАМН по подадена от Р. Д. жалба- преписи от констативен протокол и от цялата преписка, налична в агенцията, както и имената на служителите, които извършили проверката по постъпилата жалба. Относно изготвената преписка по извършената проверка, съдържаща констативни протоколи № КП-549/20.06.2025 г., № КП-544/20.06.2025 г., № 520/17.06.2025 г., № 518/17.06.2025 г. от извършена от ИАМН проверка, следва да се посочи, че проверката представлява контролна функция на ИАМН, което предопределя прозрачност и достъпност на тази информация, каквато е и основната цел на ЗДОИ. Обществените отношения, свързани с достъпа до обществена информация, са уредени в ЗДОИ. Законът не посочва конкретен държавен орган, натоварен с функции по предоставяне на достъп до обществена информация. В чл. 28, ал. 2Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп ЗДОИ е предвидено, че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В процесния случай оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № РД-01 -103/09.10.2023 г. на изпълнителния директор на ИАМН на основание чл. 28, ал. 2Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп ЗДОИ, с която главният секретар на Изпълнителна агенция „медицински надзор“ е оправомощен да разглежда заявления за достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, съответно да постановява решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. При издаване на решението са спазени изискванията за форма по см. на чл. 59, ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение във вр. ал. 3 АПК и специалната разпоредба на чл. 28, ал. 2Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп ЗДОИ, като са посочени и

мотивите, обосноваващи основанията за органа да откаже да предостави исканата информация. Решението за предоставяне на частичен достъп е

мотивирано, като заявителят е уведомен, че е налице изричен отказ от страна на трети лица за предоставянето на личните им данни, поради което същите са заличени в предоставените документи по преписката. Отказът е постановен в срока по чл. 28, ал. 1Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп ЗДОИ, съгласно която разпоредба заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Предвид това, че е изискано съгласието на трети лица относно предоставянето на информация, срокът за произнасяне е продължен с още 14 дни – чл. 31, ал.1Чл. 31. ⚖️ Практика (9) (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето и. (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по ЗДОИ. Предвид изложеното съдът намира, че оспореното решение е постановено в съответствие с процесуалните правила за това, като органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на решението на процесуално основание. За съществено се счита това процесуално нарушение, при което или е нарушено правото на защита на засегната страна, или ако не беше допуснато, органът би стигнал до различен от отразения в решението извод. Т. не се констатира, поради което следва да се извърши проверка за съответствието му с материалния закон по чл. 146, т.4Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК. Съгласно чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (16) (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. (2) В Република България чужденците и лицата без гражданство се ползват с правото по ал. 1. (3) От правото по ал. 1 се ползват и всички юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване на информация от обществения сектор. Осъществяване на правото на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор (Загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Кръгът на задължените по закон да предоставят информация субекти е очертан в чл. 3Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване ЗДОИ. Несъмнено в случая заявителят е субект на правото да получи исканата информация съгласно чл. 4Чл. 4. ⚖️ Практика (16) (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. (2) В Република България чужденците и лицата без гражданство се ползват с правото по ал. 1. (3) От правото по ал. 1 се ползват и всички юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване на информация от обществения сектор. Осъществяване на правото на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор (Загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) ЗДОИ, а ответникът е задължен субект за предоставянето ѝ чл. 3, ал.1Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване ЗДОИ. Според легалното определение, дадено с чл. 2, ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация е: официална - която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия (чл. 10Чл. 10. ⚖️ Практика (1) Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебна обществена информация ЗДОИ), и служебна - информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11Чл. 11. ⚖️ Практика (7) Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Глава втора. ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ Раздел I. Достъп до официална и служебна обществена информация Достъп до официална обществена информация ЗДОИ). Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, и до друга официална информация в случаите, когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я е създал, се осигурява чрез обнародването им / чл. 12, ал. 1 и ал. 2/, а достъпът до официална информация извън случаите по ал. 1 и 2 е свободен и се осъществява по реда на този закон. Според чл. 13Чл. 13. ⚖️ Практика (14) (1) Достъпът до служебна обществена информация е свободен. (2) Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. (4) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Задължения за предоставяне на обществена информация ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен и се осъществява по реда на този закон, при спазване ограниченията по ал. 2 и отчитане на хипотезите по ал. 4 – случаите на надделяващ обществен интерес. Следователно, за да се проведе успешно процедурата по предоставяне на исканата от заявителя информация, заявлението трябва да е адресирано до задължен субект по смисъла на чл. 3Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване ЗДОИ, информацията да отговаря на дефиницията по чл. 9, ал. 1Чл. 9. ⚖️ Практика (3) (1) Обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. (2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите, предвидени със закон, определена официална или служебна информация може да бъде обявена за класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. Официална обществена информация от закона и фактически да се намира при административния орган. В срока по чл. 28Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп ЗДОИ органът е длъжен да се запознае с искането и прецени налице ли са визираните в закона условия за предоставяне на търсената информация от заявителя. С нормата на чл. 37, ал. 1Чл. 37. ⚖️ Практика (13) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) (1) Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. (2) В случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Съдържание на решението за отказ за предоставяне на достъп ЗДОИ императивно са предвидени основанията за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, а именно когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2, или когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес, както и когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Съгласно чл. 37, ал. 2Чл. 37. ⚖️ Практика (13) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) (1) Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. (2) В случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Съдържание на решението за отказ за предоставяне на достъп ЗДОИ в случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Както се посочи, ответникът е задължен субект по чл. 3, ал. 1Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване ЗДОИ, който следва да се произнесе по така подаденото заявление, като осигури достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от него. Поисканата информация от заявлението на жалбоподателя за достъп до обществена информация, във връзка с проверката от ИАМН, е обществена по смисъла на чл.2, ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор от ЗДОИ и по своя характер представлява служебна - информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации, съгласно чл. 11Чл. 11. ⚖️ Практика (7) Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Глава втора. ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ Раздел I. Достъп до официална и служебна обществена информация Достъп до официална обществена информация от ЗДОИ. Фактическите основания послужили за постановения отказ по заявлението са, че исканата обществена информация се отнася до трети лица и същите са изразили изрично несъгласие за предоставяне на информацията по отношение на техните имена. Като правно основание се сочи разпоредбата на чл.2, ал.5Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор от ЗДОИ, според която този закон не се прилага в случаите, когато се иска достъп до лични данни. Този извод на административния орган следва да бъде потвърден от настоящия състав. Действително имената на физическите лица членове на експертната комисия /по т.2 от заявлението/ са лични данни, като следва да се отбележи, че не е налице отказ спрямо имената на външния консултант/т.2 от заявлението/, тъй като в хода на проверката такъв не е бил назначаван. Защитата съгласно Закона за защита личните данни е приложима, когато исканата информация не е обществена, като е необходимо във всеки конкретен случай да се направи преценка на баланса между правото на достъп и на защитата на лични данни. Аргумент за това е разпоредбата на чл.37, ал.1, т.2Чл. 37. ⚖️ Практика (13) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) (1) Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. (2) В случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Съдържание на решението за отказ за предоставяне на достъп от ЗДОИ, в която е предвидено като основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, случаите когато достъпът засяга интересите на трето лице и лицето изрично е отказало предоставянето на информацията. В обжалваното решение се сочи, че органът е спазил процедурата по чл.31Чл. 31. ⚖️ Практика (9) (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето и. (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по от ЗДОИ и че са постъпили отговори от лицата, в които същите изрично изразяват несъгласие за предоставяне на информация по отношение на техните лични данни. В приложеното по делото придружително писмо е записано, че е предоставена цялата административна преписка по издаденото Решение, като от същата е видно, че е било изискано изрично писмено съгласие, от трети лица във връзка с предоставянето на информация на жалбоподателя. Действително, в чл. 31, ал. 4Чл. 31. ⚖️ Практика (9) (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето и. (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по ЗДОИ е предвидена възможност при наличие на изрично несъгласие на третото лице органът, от който е поискана информацията, да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, отнасяща се до третото лице, но в случай че е налице изключението, регламентирано в чл. 37, ал. 1, т. 2, или хипотезата на „надделяващ обществен интерес”. Понятието „надделяващ обществен интерес“ е дефинирано в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ и наличието на такъв интерес преодолява защитата на информацията, засягаща третото лице. Съобразно легалната дефиниция "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Доводи в тази насока жалбоподателят не е обосновал нито в производството пред административния орган, нито пред съда. От съдържанието на документите, изхождащи от незадължени по ЗДОИ субекти, каквито са третите лица, не може да се разкрие информация, целяща да разкрие корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване от ЗДОИ / така

решение № 146/08.01.2014г. по адм.д. № 7182/2013 г. на ВАС, VII отделение/. Цитираната практика от жалбоподателя, според която имената на лицата, които упражняват властнически правомощия и издават актове в качеството си на държавен орган, представлява официална обществена информация и достъпа до тази информация е свободен, но в настоящия случай не се касае за лица, които попадат в тази категория. В тази връзка изрично законодателят с нормата на чл. 2, ал. 4Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор от ЗДОИ е изключил от приложното поле на този закон информацията, представляваща лични данни, като достъпа до нея следва да се осъществява при условията и по реда на Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ "лични данни" са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност. Идентично определение е дадено и в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, като в под "всяка информация, отнасяща се до физическото лице, чрез която същото може да бъде идентифицирано" следва да се разбира и неговото име, което е основен белег за идентифицирането на дадено лице. По тези съображения, съдът намира, че отказът е обоснован и че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, във връзка с процедурата по чл.31Чл. 31. ⚖️ Практика (9) (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето и. (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по от ЗДОИ. Оспореният акт не противоречи и на целта на закона, тъй като основната цел на ЗДОИ е чрез предоставяне на обществена информация да се даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по ЗДОИ субекти. В конкретния случай предоставяне на данни за третите лица, чиито интереси се засягат от исканата информация, по никакъв начин не е относимо към дейността на задължения субект. Поради това, като е приел, че информацията засяга трети лица, изразили изрично несъгласие и при липсата на надделяващ обществен интерес, органът е постановил правилно решение и е постановил частичен достъп до исканата обществена информация със заличаване на личните данни на третите лица. Предвид изложеното съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения отказ, тъй като същият е правилен и законосъобразен, поради което и следва да бъде потвърден, съответно жалбата следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК на ответника се дължат разноски, като същия претендира такива за юрисконсултско възнаграждение. При определяне на размера му, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, във връзка с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК, вр. чл. 37, ал. 1Чл. 37. ⚖️ Практика (236) (1) Доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс. (2) Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване. Зачитане на тайната на страните и на другите участници в производството (Загл. доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като счете, че на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото в размер на 200, 00 лв. Така

мотивиран и на основание чл. 172, ал.2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, пр. последно АПК, Административен съд София – град, 76 състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. В. Д. срещу

решение № 93-00-60/ 28.07.2025 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, в частта, с която се отказва достъп до исканата обществена информация. ОСЪЖДА Р. В. Д. да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението е окончателно.