- Страни: Жалбоподател (Касатор): Г. Ч. Г. А. (лишен от свобода) срещу Административен орган (Касационен ответник): Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН).
- Предмет на спора: Иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000,00 лв. за неимуществени вреди поради бездействие на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да осигури адекватно медицинско обслужване и лечение на лишен от свобода.
- Ключови моменти: Първоинстанционното решение е постановено при съществени процесуални нарушения – липса на мотиви и необоснованост. Съдът не е изложил правни изводи, не е обсъдил доказателствата за действията на ответника, не е аргументирал спазването на чл. 135, ал. 2 и 3 ЗИНЗС и не е преценил капацитета на СБАЛЛС.
- Решение: Отменя решение № 24347 от 14.07.2025 г., постановено по адм. дело № 10516 по описа за 2023 г. на Административен съд – София град, Първо отделение, 6 – ти състав, и връща делото на друг съдебен състав на Административен съд – София град за ново произнасяне.
Р Е Ш Е Н И Е № 41052 гр. София, 08.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , XXVIII КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание на 07.11.2025 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Деница Митрова ЧЛЕНОВЕ: Атанас Николов Вената Кабурова при участието на секретаря Богданка Гешева и при участието на прокурора Милен Ютеров, като разгледа дело номер 10283 по описа за 2025 година докладвано от съдия Деница Митрова, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 285, ал.1, изр. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на касационна жалба с вх. № 20633 от 18.08.2025 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), подадена от Г. Ч. Г. А., ЕГН [ЕГН], лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора – [населено място], чрез адв. Л. Г. от САК, назначена за негов особен представител, с адрес [населено място], [улица] срещу
решение № 24347 от 14.07.2025 г., постановено по адм. дело № 10516 от 2023 г. по описа на АССГ, Първо отделение, 6 – ти състав, с което отхвърлен иска му срещу Г. дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) с правно основание чл. 284, във връзка с чл. 3, ал.2 във връзка с ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за заплащане на обезщетение в размер на 50 000,00 лв. за неимуществени вреди поради бездействие на ФДИН да му осигури адекватно медицинско обслужване и лечение в периода от 21.08.2023 г. до 26.01.2024 г. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано, защото не са отчетени всички налични по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Подчертава се, че касаторът поддържа иска си за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното поведение на ГДИН в периода от 21.08.2023 г. до 26.01.2024 г. по време на престой в Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода (СБАЛЛС) при Затвора – [населено място]. В касационната жалба е посочено, че се поддържа исканата претенция, тъй като счита, че е претърпял твърдените и доказани в първоинстанционното производство неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневни болки, страдания, страх от ампутация и смърт, вследствие на бездействие от страна на ГДИН да му осигури адекватно медицинско обслужване и лечение през процесния период. Подчертава се, че административното задължение, по отношение на медицинското обслужване на лицата, лишени от свобода, се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуални заболявания, така и с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникнали признаци на заболявания. Касаторът посочва, че съгласно приетата по делото Съдебно медицинска експертиза, в процесния период е имало необходимост да се извърши съдова операция, поради атеросклеротичното засягане на каротидните артерии, като същата е извършена със забавяне едва на 26.12.2023 г. В заключение в касационната жалба е посочено, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 284 ЗИНЗС – по делото е установено, че ищецът е имал негативни преживявания във връзка със здравословното му състояние по време на исковия период, тъй като ответникът е поставил в риск живота и здравето му, защото не му е осигурил навременно лечение, против установените правила за медицинско обслужване на лишените от свобода, поради което с бездействието си е причинил пряко и непосредствено тези негативни изживявания. В хода на касационното производство, касаторът – Ч. А., е редовно призован и не се явява, представлява се от особения му представител, адв. Г., която поддържа касационната жалба и предлага да бъде уважена. Касационният ответник, Г. дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. Д., която оспорва касационната жалба, предлага да не се уважава и да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира съдебно – деловодни разноски. Представителят на Софийска градска прокуратура, прокурор Ю., дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението на АССГ. Административен съд София – град, XXVIII касационен състав, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди посочените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд безспорно е установил, че касаторът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място]. По отношение на здравословното му състояние е изяснено, че на 04.04.2023 г. е извършена консултация със съдов хирург с направена доплерова сонография, при която е установен тромб на площ около 1 см на дясната вътрешна каротидна артерия и калциева атеросклеротична плака на всички нива на долните крайници с лекостепенни стенози. Препоръчано е контролно проследяване при уточнено поддържащо лечение. На 21.08.2023 г. Ч. А. е хоспитализиран в СБАЛЛС – [населено място] поради множество хронични заболявания за клинично наблюдение и изследване. На 21.09.2023 г. и на 10.10.2023 г. са проведени консултации с невролог и две специализирани консултации в УМБАЛ „П.. Д-р- А. Ч.“ – [населено място] със съдови хирурзи. Потвърдена е стенозата на каротидните артерии двустранно и е изказано мнение за планова хоспитализация, за която е необходима предварителна консултация с алерголог, каквато е била проведена на 20.11.2023 г. в УМБАЛ „А.“ – [населено място]. Препоръката на алерголога е за предоперативна медикаментозна подготовка 72 часа преди извършване на оперативна интервенция. На 12.12.2023 г. е осъществена хоспитализацията след предоперативна подготовка и консултативни прегледи, след което при обща анастезия е извършена оперативна интервенция с евакуация на хематом в областта на лява каротидна артерия с имплантиран стент. На 28.12.2023 г. касаторът е дехоспитализиран на 28.12.2023 г. с подобрение и е върнат в СБАЛЛС – [населено място] за клинично наблюдение и уточняване на следващия етап на оперативна интервенция. Първоинстанционният съд допълнително е установил, че с Постановления от 17.10.2023 г. и от 27.10.2023 г. прокурор при Окръжна прокуратура – В. е постановил отказ да прекъсне изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, инициирано от касатора, тъй като е настанен в СБАЛЛС-гр. С., където могат да бъдат извършени образните изследвания и консултативните прегледи, препоръчани от съдов хирург при условията, предвидени в чл. 135 ЗИНЗС. По отношение на здравословното състояние на Ч. А. съдът е базирал своите изводи на Епикриза № ДК 07-00-04, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р А. Ч.“, в която е записано, че същият е бил хоспитализиран в болничното заведение от 26.12.2023 г. до 28.12.2023 г. за провеждане на оперативно лечение на клонове на аортната дъга. Касаторът е бил под обща анестезия при извършване на оперативната интервенция с евакуация на хематом в областта на лява каротидна артерия с имплантиран стент. Конците са свалени на 08.01.2024 г. и са дадени препоръки за наблюдение от кардиолог. По делото е била допусната, изслушана и приета без оспорване СМЕ. На база събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционния съд е приел, че не е установено ответникът да е поставил в риск живота и здравето на Ч. А. нито чрез свой действия, които са незаконосъобразни и против установените правила, да е причинил пряко и непосредствено тези негативни изживявания, или бездействия. Прието е, че в рамките на нормативните предвиждания, разписани в глава 10, раздел I от ЗИНЗС, глава III от ППЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, не е установено ответникът да е причинил пряко и непосредствено твърдените от ищеца негативни преживявания, болки, страхове и страдания. Посочено е, че в началото на исковия период, 21.08.2023 г., касаторът е постъпил в СБАЛЛС в сериозно увредено общо състояние, което е провокирало негативни изживявания по начинът, по който са описани в исковата молба – ежедневни болки, страдания, страх от ампутация и смърт, но независимо от това ГДИН в лицето на неговите служители са проявили активно поведение, като му е осигурил необходимите консултации с невролог и две специализирани консултации в УМБАЛ „Проф. Д-р А. Ч.“ – [населено място] със съдови хирурзи, съдействал е за необходимото извеждане на Ч. А. от СБАЛЛС за предписаната от съдов херург консултация с алерголог на 20.11.2023 г. в УМБАЛ „А.“ – [населено място], а след това го е конвоирал за оперативно лечение в специализираната болница по съдова хирургия УМБАЛ „Проф. д-р А. Ч.“ – гр С. за провеждане на планово оперативно лечение. Направен е извод, че в периода 21.08.2023 г. до 26.01.2024 г. ответникът с дейността си по административните си задължения към здравословното състояние на лишените от свобода не е допринесъл пряко и непосредствено за твърдените от касатора негативни преживявания. Прието е, че на А. е била предоставена своевременно медицинска помощ, тъй като е бил наблюдаван и лекуван, както в СБАЛЛС, така и в УМБАЛ „Проф. д-р А. Ч.“ – [населено място], както и че периодично е извеждан за консултации със специалисти по реда на чл. 135, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. За да
мотивира допълнително посочения извод, първоинстанционният съд е подчертал, че планираното лечение на ищеца е поетапно и предвид краткия период от момента на изписването му от лечебното заведение на 26.12.2023 г. до края на исковия период -25.01.2024 г. при липса на медицинска документация, от която да се установява планирана последваща оперативна интервенция в процесния период, поради което не формира вътрешно убеждение, че в СБАЛЛС – [населено място] не могат да бъдат извършени образните изследвания и консултативни прегледи, препоръчани от съдов хирург е била подкрепена. Като краен резултат е постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил искановата претенция. В хода на касационното производства са приети писмени доказателства, депозирани с касационната жалба и отговора по нея. Административен съд – София град, Двадесет и осми касационен състав, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал.2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК, както и на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК от надлежна страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният административен съд правилно е квалифицирал исковата претенция като такава по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС във връзка чл.1, ал. 1 ЗОДОВ. Отчел е специфичната доказателствена тежест на ответника, въведена с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. На следващо място, съдът правилно е посочил елементите на забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение към лишените от свобода, посочени в чл. 3 ЗИНЗС. Решението е постановено при липса на
мотиви, тъй като изложените от страна на съда са бланкетни и пресъздаващи фактическите установявания по делото, но не и съдържащи правни изводи, въз основа на които съдът е достигнал формираното убеждение, че не от страна на ответника не е допуснато бездействие относно лечението на касатора, без да е посочено на базата на кои фактически установявания е направен този извод. На следващо място, от обожалвания акт не се установява на база кои доказателства съдът е констатирал, че ответникът е предприел необходимите действия по лечение на касатора. Същото така липсват изложени доводи относно спазването на чл. 135, ал. 2 и 3 ЗИНЗС, а именно кога от директора на СБАЛЛС е отправено предложение до началника на затвора са извеждане на лишения от свобода за лечение във външно лечебно заведение, в което да се извършат съответните консултации и манипулации. Именно установяванията в тази насока са от съществено значение за преценка наличието или не на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответника. Не са изложени аргументи как съдът е преценил, че СБАЛЛС има подходящо медицинско оборудване и специалисти в областта на кардиологията и неврологията и съответните отделения, за да стигне до извода, че органите на ответника са съдействали изцяло за адекватното лечение на касатора. Именно липсата на установявания и
мотиви относно посочените по – горе обстоятелства говорят за неговата необоснованост, поради което следва да бъде отменен, като издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото върнато за ново разглеждане от друг едноличен съдебен състав на Административен съд – София град, който да даде указания на ответника, с оглед разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, за ангажиране доказателства за спазване процедурата по чл. 135, ал. 2 и 3 ЗИНЗС; условията, техниката, специалистите и разкритите отделения в СБАЛЛС – С. и едва след това да се направят изводи за основателността или не на исковата претенция при съобразяване на международните правила за медицинско лечение в затворите. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва на основание чл. 226, ал. 3Чл. 226. ⚖️ Практика (16) (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. (2 ) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. (3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение АПК да се произнесе по разноските за настоящата инстанция. Воден от горното, XXVIII – ми касационен състав на Административен съд – София град Р Е Ш И: ОТМЕНЯ
решение № 24347 от 14.07.2025 г., постановено по адм. дело № 10516 по описа за 2023 г. на Административен съд – София град, Първо отделение, 6 – ти състав. ВРЪЩА делото на друг съдебен състав на Административен съд – София град за ново произнасяне. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: мбал)