Решение № 43252 по адм. д. № 6831/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 43252 гр. София, 29.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Първо отделение 65 състав, в публично заседание на 10.12.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Ванина Колева при участието на секретаря Ирена Йорданова, като разгледа дело номер 6831 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на В. О. И. от [населено място] срещу заповед № Л-299 от 13.06.2025г., издадена от началника на затвора в [населено място], с която на основание чл. 15, ал.1, т.3 и т.4, вр.с чл. 19, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР , му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца. В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е издадена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона. Жалбоподателят твърди, че не са изпълнени визираните в чл. 59, ал. 2, т. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение-8 АПК изисквания за форма, че заповедта не е

мотивирана съгласно изискванията на чл.206, ал.2Чл. 206. ⚖️ Практика (3) (1) По искане на страна или след преценка на съда искът за обезщетение може да бъде отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на административния акт. (2) Разглеждането на отделения иск продължава в същия съд след влизането в сила на решението за обявяване на нищожност или за отмяна на акта. Прекратяване на производството по съединения иск от ЗМВР и в нея не се сочат настъпили вредни последици, не е ясно и в какво се изразява тежестта на нарушението, Жалбоподателят твърди, че не е бил уведомен за правото му в дисциплинарното производство да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител, съгласно чл.205, ал.З ЗМВР, както и че дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.206, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР, тъй като не е събрал и оценил всички доказателства, не е взел предвид липсата на настъпили от нарушението последици, не е взел предвид цялостното поведение на служителя. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира разноските по делото. Подробни съображения излага в писмени бележки. Ответникът – началник на затвора [населено място], чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, изпраща административната преписка по издаване няма заповедта. Излага доводи за законосъобразност на обжалваната заповед и моли обжалването да бъде отхвърлено. Административен съд София-град, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: От доказателствата по делото се установява, че В. О. И. е назначен на длъжност надзирател II степен в затвора в [населено място] I категория със заповед № Л-4302/26.09.2024 г. на главен директор на ГДИН, считано от 01.10.2024г. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № Л-218/07.05.2025 г. на началника на затвора в [населено място] I категория за образуване на проверка за изясняване на постъпили данни, отразени в докладна записка с peг. № 10181/05.05.2025 г. от инспектор С. С. Г. - главен надзирател I степен в затвора в [населено място] I категория. В докладната записка е посочено, че на 04.05.2025г. в 07:30 часа младши инспектор В. О. И. - надзирател II степен в затвора в [населено място] I категория, като постови на пост № 1 допуска на територията на затвора младши инспектор И. Г. С. без служебна карта, като не е информирал постовия на ПОСТ № 2 и дежурен главен надзирател. На 12.05.2025 г. младши инспектор В. О. И. е запознат със заповед № Л-217/07.05.2025 г. на началника на.затвора в [населено място] I категория за образуване на проверка. В докладна записка вх. № 11977/22.05.2025г. мл. инсп. В. О. И. уведомява началника на. Затвора [населено място], че на 02.05.2025г. в 18:00 часа, като постови на пост № 1 е пропуснал през района на поста д-р Т., който му е представил служебна карта и поради незнание не докладвал на дежурния главен надзирател. В хода на проверката, освен посочените докладни записки са събрани и следните писмени доказателства: копие на постовата книга, завършена на 04.05.2025г.; копие от инструкцията на пост №1 /Бариера/ с peг. №15061/24.07.2024г.; копие от ежедневна ведомост, започната на 06.04.2025г. и завършена на 09.05.2025г.; копие от длъжностна характеристика за длъжността: „Надзирател II-I степен” в затвор III-I категория, утвърдена на 01.09.2016 г., с която, младши инспектор В. О. И. - надзирател II степен в затвора в [населено място] I категория е запознат на 05.04.2024 г.; декларация за запознаване с Етичен кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана" и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”; карта за оценка за постигнати резултати в служебната дейност на държавните служители за периода от 01.12.2023г. до 31.05.2024г. на младши инспектор В. О. И.. Резултатите от проверката са обобщени в справка рег. № 13020/ 05.06.2025г., според която е установено, че на 02.05.2025г. в 18.00 ч. мл. инсп. В. О. И. допуска в извънработно време д-р М. Т. — директор лечебно заведение в „Медицински център” към затвора в [населено място] в кабинета си по време на отпуск за временна неработоспособност, без да уведоми командир на отделение и дежурен главен надзирател. Посочено е, че от това следва, че служителят е нарушил раздел 2, т.23 от инструкция на пост № 1 /Бариера/ с рег. № 15061/24.07.2024г., а именно - „Ако се наложи отварянето на вратите след 17:00 часа, се докладва на дежурния главен надзирател или дежурния командир на отделение. Посочено е, че формата на вината на мл. инсп. В. О. И. е небрежност - той не е осъзнавал и предвиждал последиците от действията си, но е бил длъжен да ги предвиди. Предвид гореизложеното комисията смята, че е налице нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 312, т. 1 от ППЗИНС, а именно - „Надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения са длъжни да познават и спазват нормативните актове във връзка с изпълнението на наказанието лишаване от свобода й мярката задържане под стража”. Според посоченото в справката посоченото неизпълнение на разпоредбите е нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 194, ал,.2, т.2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебните задължения” във връзка с чл.199, ал.1, т.5, предложение първо от ЗМВР - „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност”. Като има предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя, комисията предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца. Служителят е запознат със справката на 06.06.2025г., видно от отбелязването в нея. Младши инспектор В. О. И. е подал писмено възражение вх. № 13304.09.06.2025г. С покана рег. № 5723 от 11.06.2025г., на основание чл. 206, ал1. ЗМВР, във връзка с извършеното нарушение, началникът на затвора в [населено място] I категория е поканил служителя в тридневен срок да представи писмените си обяснения. В писмени обяснения вх. № 13921/13.06.2025г. мл. инсп. В. О. И. е заявил, че е допуснал д- р Т., без да уведоми командир на отделение и дежурен главен надзирател, защото не мислел, че е налице извънредно обстоятелство. Заявил е, че е запознат с вменените му задължения с длъжностната характеристика за длъжността, както и с чл. 312, т.1 от ППЗИНЗС и с инструкция з пост № 1 с рег. № 15061/ 24.07.2024г. След запознаване с писмените обяснения на служителя и като е приел предложеното в справката, със заповед № Л-299/ 13.06.2025г. началникът на затвора - С., на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 и т. 4, във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНСЗ, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения”, разписани в раздел 2 т. 23 от инструкция на пост № 1 /Бариера/ с per. № 15061/24.07.2024 г, във вр. с чл. 199, ал.1, т.5, предложение първо — „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност", във връзка с ал. 2 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца на младши инспектор В. О. И. — надзирател II степен в затвора в [населено място] I категория, считано от датата на връчване на заповедта и го е предупредил, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Заповедта е връчена на служителя на 18.06.2025г. В хода на съдебно обжалване от ответника е представена административната преписка. По искане на жалбоподателя са представени допълнително доказателства на кои постове жалбоподателят е давал наряд преди 02.05.2025 г., от колко време е бил назначен на пост № 1. По искане на жалбоподателя като свидетел е разпитан д-р М. Т.. Според показанията му на 02.05.2025 г. бил в болничен, но се наложило да отиде на работа. Извикал го началник сектор „Медицинско обслужване“ по повод издаване на електронни рецепти. В други случаи, в които се е връщал след 17,00 часа, не е забелязвал дежурният на първи пост при връщане на служител да звъни на дежурния главен надзирател. При въпросния случай свидетелят е уведомил дежурния, минал е покрай дежурния главен надзирател и му се обадил. Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на оспорената заповед, и депозирана в предвидения в чл. 149, ал.1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК срок, предвид датата на връчване на заповедта - 18.06.2025 г. и датата 24.06.2025 г., на която е била депозирана жалбата. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС за държавните служители по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма - дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. Оспорената заповед № Л-299 от 13.06.2025г. е издадена от компетентен орган съгласно чл. 15, ал. 1, т.3 и чл. 19, ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР и заповед № ЧР-05- 2/02.01.2015 г. на министъра на правосъдието, с която инсп. Б. Ч. е преназначен на длъжност "началник на затвор І категория” в затвора в [населено място]. Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 195 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според чл. 196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение се осъществява в момента, в който материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В този смисъл и Тълкувателно

решение № 2/04.07.2002 г. по адм. д. № ТР – 3/2001 г. на ВАС, което не е загубило значението си. В случая твърдяното нарушение е открито на 05.06.2025 г., когато всички материали от дисциплинарното производство са постъпили при компетентния дисциплинарно наказващ орган, видно от положените резолюции с дати върху писмена справка рег. № 13020/05.06.2025 г. на дисциплинарно-разследващия орган. Следователно е спазен двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание. Съдът намира, че е спазено изискването на чл. 206, ал.1 от ЗМВР за изслушване или вземане на писмени обяснения от служителя, преди налагане на дисциплинарното наказание. Покана за даване на писмени обяснения рег. № 5723/11.06.2025 г. е връчена на В. О. И. на 11.06.2025 г., като са депозирани писмени възражения с вх. № 13921/ 13.06.2025г. Изпълнени са изискванията на чл. 205, ал.3 и чл. 206, ал.1 от ЗМВР, като жалбоподателят е имал достатъчно възможност да защити правата и интересите си. В настоящия случай служителят е запознат с всички актове по дисциплинарната процедура – заповед за извършване на дисциплинарна проверка, писмена справка за резултатите от проверката и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Предоставена е възможност на жалбоподателя да участва в дисциплинарното производство, да дава обяснения и да прави възражения, като последният се е възползвал от тази възможност. В заповедта липсват

мотиви за налагане на конкретното дисциплинарно наказание, които законодателят е поставил като задължително изискване за законосъобразност на заповедта съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР . Основателни са твърденията на жалбоподателя, че оспорената заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването й – липса на

мотиви, нарушаващи правото на защита на наказаното лице. Съгласно чл. 210, ал.1 от ЗМВР в заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание, задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая наказващият орган е посочил извършителя, мястото и времето на извършване на деянието, прието за дисциплинарно нарушение, визирал е нарушените разпоредби, въз основа на които е квалифицирал деянието като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, вр. с л. 199, ал.1, т.5 от ЗМВР , вр.с чл. 2 и наказанието, което се налага, включително неговия срок, както и реда за обжалването на заповедта. В случая обаче органът е объркал правната квалификация на поведението на жалбоподателя И., което е довело до не

мотивираност на наложеното дисциплинарно наказание по чл. 199, ал.1, т.5 от ЗМВР. От събраните писмени доказателства, в т.ч. обобщената справка и обжалваната заповед се установява, че дисциплинарната отговорност на мл. инсп. В. И. е ангажирана за това, че на 02.05.2025 г. в 18:00 ч., като постови на пост № 1 /Бариера/ в затвора в [населено място] I категория, допуска д-р М. Т. - директор, лечебно заведение в „Медицински център“ към затвора в гp. С. I категория в кабинета си, по време на отпуск за временна неработоспособност без да уведоми командир и дежурен главен надзирател. Така формулираното дисциплинарно обвинение представлява неизпълнение на служебно задължение по чл. 194, ал.1, т.2 от ЗМВР, което обаче се санкционира по чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди, за което се налага дисциплинарно наказание "порицание". В оспорената заповед е прието, че с извършеното от жалбоподателя е нарушил чл. 312, т. 1 от ППЗИНЗС, според който надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения са длъжни да познават и спазват нормативните актове във връзка с изпълнението на наказанието лишаване от свобода и мярката задържане под стража" и раздел 2 т. 23 от инструкция на пост № 1 /Бариера/ с peг. № 15061/24.07.2024 г., а именно - „Ако се наложи отварянето на вратите след 17:00 часа се докладва на дежурен главен надзирател или командир на отделение“. От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства се установи, че мл. исп. И. към 02.05.2025г. отскоро е давал наряд на пост № 1. Въпреки дадените от съда указания по делото не са представени доказателства за проведен със служителя инструктаж на 02.05.2025 г., с оглед установяване дали са спазени задълженията по чл. 307 и чл. 308 ППЗИНЗС. Не се представиха и доказателства, че В. О. И. е бил запознат с инструкция на пост № 1 /Бариера/ с peг. № 15061/24.07.2024 г., въпреки източните указания за това. След като не е бил запознат с посочена инструкция на пост № 1, то не може да бъде наказан за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, съдържащи се в тази инструкция.. По същество липсват

мотиви в заповедта, обосноваващи налагане на конкретното дисциплинарно наказание. С оглед принципите заложени в АПК , административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с администрартивния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по- благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая. В заключение, установените в хода на проверката фактически обстоятелства не обосновават основания за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Дисциплинарно-наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, тъй като не е събрал и оценил всички доказателства, не е взел предвид липсата на настъпили от нарушението последици, не е взел предвид цялостното поведение на служителя, не е ясно и в какво се изразява тежестта на нарушението, а това е от значение за определяне на вида и размера на наказанието. Не са изложени

мотиви защо е прието, че формата на вината е именно посочената. В заповедта също така, по никакъв начин не са обсъдени дадените от служителя писмени обяснения. Предвид изложеното заповедта се явява незаконосъобразна. Налице са отменителни основания по чл. 146, т.3 и т.4Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал.1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК претендираните от жалбоподателя разноски следва да му бъдат присъдени в доказан по делото размер – 760, 00 лв., от които 10 лв. държавна такса и 750 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Разноските следва да се възложат в тежест на Главна дирекция изпълнение на наказанията – юридическото лице, в състава на което е органа издател на заповедта. Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението АПК, Административен съд София- град, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалба В. О. И. от [населено място] заповед № Л-299 от 13.06.2025г., издадена от началника на затвора в [населено място]. ОСЪЖДА Главна дирекция изпълнение на наказанията да заплати на В. О. И. от [населено място] направените по делото разноски в размер на 760 (седемстотин и шейсет) лева. Решението не подлежи на касационно оспорване на основание чл. 211 от ЗМВР . СЪДИЯ: