Решение № 462 по адм. д. № 9209/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 462 гр. София, 06.01.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Второ отделение 83 състав, в публично заседание на 08.12.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Теодора Милева при участието на секретаря Мариана Велева, като разгледа дело номер 9209 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ във връзка с чл.145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. И. И. от [населено място] срещу

Решение №РД-09-90/04.08.2025 г. на Изпълнителния Директор проф. Д-р И. К., д.м.н. на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД [населено място], с което е отказано да се предостави достъп до обществена информация по заявление рег. №94-00-759/29.07.2025 г. В жалбата се излагат съображения за необходимостта на исканата информация. Излагат се аргументи за незаконосъобразност на отказа, като се твърди, че не се търси чувствителна здравна информация по смисъла на Закона за здравето. Сочи се, че исканията попадат в обхвата на обществена информация по чл. 2, ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от ЗЗ. Твърди се, че органът не е изследвал надделяващия обществен интерес. Моли се да се отмени решението и да се задължи ответника да предостави исканата информация в пълен обем. В алтернатива се сочи, че ако съдът смята, че исканата информация съдържа лични данни, да бъде разпоредено предоставянето на частичен достъп, например, под формата на обобщена справка. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява лично. Моли за отмяна на решението и за предоставяне на поисканата информация. Ответникът - изп. директор проф. И. К. - д.м.н. на СБАЛАГ "Майчин дом" ЕАД - [населено място], редовно призован, представлява се от адв. П., която оспорва жалбата. Представя писмени бележки. Претендира разноски като прилага списък. СГП не прави искане за конституиране като страна и не изпраща представител Административен съд София-град, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК във вр.чл.144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК, намира за установено следното от фактическа страна: Административното производство е било образувано по заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-00-759 от 29.07.2025 г. от В. И. И. до СБАЛАГ - Майчин дом“ ЕАД с искане да бъде предоставена следната информация: „Дали лицето Н. К. Г., с ЕГН [ЕГН] е заплащало със собствени средства или със средства на трети лица каквато и да е оперативна интервенция на територията на болница „Майчин дом“ за периода от 03.06.2025 г. до 06.06.2025 г. и да бъде потвърдено дали подобна интервенция е извършена и дали е по линия на здравната каса. 1. Операцията прекратено ли е по желание на пациента или е прехвърлена към друга болница? 2. Постъпвала ли е пациентката в лечебното заведение през 2025 г.? 3. Извършвана ли е операция с роботизиран метод на лечение на посочената пациентка? 4. Какъв е размерът на платената от нея сума, и с какво основание е издадено това плащане? 5. Престоят и лечението в болницата платени ли са от НЗОК, и ако не - как е извършено финансирането? С оспореното Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация № РД-09- 90 от 04.08.2025 г. на Изпълнителния Директор проф. Д-р И. К., д.м.н. на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД [населено място] е отказано да се предостави на искателя горепосочената информация. Отказът е

мотивиран с това, че със заявлението се иска предоставяне на информация относно обстоятелства, свързани с болничното лечение на пациент на болницата, включително извършени плащания по повод това лечение, а тази информация не е свързана с обществения живот в Република България, респ. не е от категорията, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на болницата и определеният специален ред за предоставяне на здравна информация на трети лица в чл.27Чл. 27. ⚖️ Практика (14) (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация. (3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт. и следващите от Закона за здравето. В

мотивите е изложено, че исканите данни, свързани с болничното лечение на посочената в заявлението представляват лични данни, по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ във връзка с чл. 4, т. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (16) (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. (2) В Република България чужденците и лицата без гражданство се ползват с правото по ал. 1. (3) От правото по ал. 1 се ползват и всички юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване на информация от обществения сектор. Осъществяване на правото на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор (Загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. и са от категорията „чувствителни данни“, свързани със здравословното състояние на пациентите и като такива са изключени от приложното поле на ЗДОИ. При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град обуславя следните правни изводи: Жалбата е допустима, защото е депозирана в законоустановения за това срок, от лице, което има правен интерес от оспорването / чл.147Чл. 147. ⚖️ Практика (25) (1) Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по АПК/, доколкото процесният отказ е постановен по подадено от В. И. И. заявление по реда на ЗДОИ /чл. 40, ал. 1Чл. 40. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При решаване на въпроса относно разноските се взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на субектите по чл. 3, ал. 2 се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване. Компетентност на съда по обжалваните решения във връзка с чл. 4 от с.з./. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съгласно чл. 2, ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор от ЗДОИ, обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора, има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. Целта на ЗДОИ е да осигури широка информираност на гражданите и достъп до сведения, които се създават и съхраняват от държавните органи, органите на местното самоуправление и публичноправните субекти (чл. 3Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване от ЗДОИ) във връзка с тяхната работа, като при това се предостави възможност на заявителя да си състави мнение за осъществяваната от тези субекти дейност. Кръгът на задължените по закон да предоставят информация субекти, както се посочи, е очертан в чл. 3Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване ЗДОИ. Ответникът е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване от ЗДОИ, който следва да се произнесе по подадено до него заявление за достъп до обществена информация. Чл. 28, ал. 2Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп ЗДОИ регламентира, че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация в срока по ал. 1 и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Изпълнителния Директор проф. Д-р И. К., д.м.н. на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД [населено място]. Съгласно чл. 13, ал. 1Чл. 13. ⚖️ Практика (14) (1) Достъпът до служебна обществена информация е свободен. (2) Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. (4) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Задължения за предоставяне на обществена информация от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен освен ако не попада в изключенията по чл. 13, ал. 2Чл. 13. ⚖️ Практика (14) (1) Достъпът до служебна обществена информация е свободен. (2) Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. (4) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Задължения за предоставяне на обществена информация и не е налице обстоятелството по ал. 4 от същата разпоредба на ЗДОИ. Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); или когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес (чл. 13, ал. 4Чл. 13. ⚖️ Практика (14) (1) Достъпът до служебна обществена информация е свободен. (2) Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. (4) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Задължения за предоставяне на обществена информация от ЗДОИ). "Надделяващ обществен интерес" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В случая целта на искането за получаване на информация не е възможността на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задълженото лице, а желанието му да получи конкретна информация за здравното състояние на трето лице. Съгласно чл. 2, ал. 5Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор от ЗДОИ този закон не се прилага за достъпа до лични данни, а в дефиницията на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), към който препраща и ЗДОИ „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Предвид това ЗДОИ е неприложим за достъп до тези данни, съдържащи се в исканата информация. Съгласно чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (1) (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 49 о т 2007 г.) Основните принципи при осъществяване правото на достъп до обществена информация са: 1. откритост, достоверност и пълнота на информацията; 2. осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация; 3. осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация; 4. защита на правото на информация; 5. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) защита на личните данни; 6. гарантиране на сигурността на обществото и държавата. (2) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Основните принципи при създаване, съхраняване и предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване са: 1. осигуряване на възможност за многократно повторно използване на информация от обществения сектор; 2. прозрачност при предоставяне на информация от обществения сектор; 3. забрана за дискриминация при предоставяне на информация от обществения сектор; 4. забрана за ограничаване на свободната конкуренция; 5. (нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) отвореност по замисъл и по подразбиране. Допустими ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор (Загл. доп. - ДВ, бр. 49 от 2007 г.), § 4 Регламент (ЕС) 2016/679 обработването на исканите данни за други цели (в случая - за предоставянето им по реда на ЗДОИ) е несъвместимо с първоначалната цел, за която са били събрани личните данни. Защитата на личните данни е основание, което дерогира целите на достъпа до обществена информация (по арг. от чл. 31, ал. 2Чл. 31. ⚖️ Практика (9) (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето и. (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по ЗДОИ). Не са налице и основания да се приеме, че по отношение на така исканата информация е налице "надделяващ обществен интерес" по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ - предоставянето на исканата информация не би постигнало цели по повишаване на прозрачността и отчетността на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД [населено място]. В заключение

Решение №РД-09-90/04.08.2025 г. на Изпълнителния Директор проф. Д-р И. К., д.м.н. на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД [населено място] е законосъобразен административен акт и поради липсата на отменителните основания по чл.146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК, следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и своевременното предявяване на разноски за адвокатско възнаграждение от страна на ответника, съдът намира, че същите следва да бъдат уважени, но не в претендирания размер. Съгласно чл.8, ал.1 т.3 от Наредба №1, определеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лева. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно

решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане, като ако е уговорено плащане по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Според чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и клиента. По отношение на договора за правна помощ не е установена особена форма за действителност /арг. от чл. 36, ал. 2 ЗА/, поради което липсата на съставен нарочен документ, материализиращ сключения договор, не изключва възможността уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение да бъде доказано и с други писмени доказателства като фактури, извлечения от сметки и др. Доколкото писмената форма на договора за правна защита и съдействие е необходима само за неговото доказване, но не е условие за действителността му, постигнатото между страните по него съгласие, вкл. по отношение размера на уговореното възнаграждение може да бъде установено с всякакви писмени доказателства. В случая от представените писмени доказателства /фактури и преводно нареждане/ се установява, че на адвоката, на който е било възложено процесуалното представителство на ответника, е било заплатено уговореното възнаграждение за процесуално представителство и защита в размер от 1 800 лв. с ДДС. Ангажирани са доказателства за реално направените от ответника разноски за адвокатски хонорар, като в съответствие с изискванията на цитираното тълкувателно решение е представен платежен документ, удостоверяващ плащането на уговореното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че в този случай липсата на представен договор за правна защита и съдействие не изключва заплащането на адвокатско възнаграждение. В случая обаче според настоящият съдебен състав е налице основанието по чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено

с решение на СЕС по дело С-438/2022 въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно

решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Посочените обстоятелства, които са от значение за справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), аргументира редуциране на размера на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение под определения минимум, установен в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 г. При това и на основание чл.78, ал.5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК съдът присъжда на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева/409.03 /четиристотин и девет евро и три евроцента/.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК, Административен съд София-град, 83-и състав, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. И. от [населено място] срещу

Решение №РД-09-90/04.08.2025 г. на Изпълнителния Директор проф. Д-р И. К., д.м.н. на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД [населено място], с което е отказано да се предостави достъп до обществена информация по заявление рег. №94-00-759/29.07.2025 г. ОСЪЖДА В. И. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД [населено място], сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 409.03 (четиристотин и девет евро и три евроцента)/800 (осемстотин) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.40, ал.3Чл. 40. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При решаване на въпроса относно разноските се взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на субектите по чл. 3, ал. 2 се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване. Компетентност на съда по обжалваните решения от ЗДОИ.