Решение № 11702 по адм. д. № 1157/2026 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 11702 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Първо отделение 87 състав, в публично заседание на 19.03.2026 г. в следния състав:

СЪДИЯ: Жана Петрова

при участието на секретаря Станислава Данаилова, като разгледа дело номер 1157 по описа за 2026 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване от АПК във връзка с чл. 84, ал. 2Чл. 84. ⚖️ Практика (43) (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Когато на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството, срокът за оспорване е шестмесечен от изтичането на срока за произнасяне. Съдържание на жалбата и протеста от ЗУБ.

Образувано е по жалба от 23.01.2026г. на А. С., гражданин на Република А., с ЛНЧ [ЕГН] , в РПЦ С., ул. проф. „И. Г.“, [жилищен адрес] срещу Решение № УПВР -7/14.01.2026 г. на интервюираш орган на ДАБ при МС, с което на основание чл. 70, ал.1, вр. с чл. 13, ал.1, т.1, т.2 и т.13 от ЗУБ, поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се сочи, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон и при съществено процесуално нарушение на производствените правила. Наведения са твърдения за неправилно приложение на чл.9, ал. 1, т.2 от ЗУБ от страна на интервюиращият орган, издал оспореният акт, като се излагат подробни аргументи за това. Оплакванията са, че органът е взел решението си без да извърши подробна оценка на здравословното състояние на кандидата, с оглед наведените от него проблеми от медицински характер, като се е задоволил с обща информация за здравната система в А. и не е анализирал индивидуалната му медицинска прогноза без да е извършил оценка на реалната достъпност до специфичното лечение за нея. Според жалбоподателя отказът е издаден при липса на мотиви по смисъла на чл.59, ал.2, т.4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК.

Изложени са конкретни доводи, във връзка с практиката на СЕС по подобни казуси.

По време на проведеното по делото открито съдебно заседание,

жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата не се явява. Процесуалният му представител юрисконсулт П. в съдебно заседание счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

СГП – редовно уведомена, не участва с представител по делото. Административен Съд С. – град, І отделение, 87 състав, след като взе предвид наведените в жалбата доводи, становището на пълномощника на ответника и се запозна със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено,

от фактическа страна, следното:

На 18.12.2025г. с молба рег. № УП 18276 до Държавната агенция за бежанците А. С., гражданин на Република А., е поискал предоставяне на международна закрила (л.75).

Производството е образувано с регистрирането й с регистрационен рег. № ПМЗ-ВР4166/18.12.2025г.

На 18.12.2025 г.

жалбоподателят е подал декларации за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република Б.; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република Б. във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република Б., ведно със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, съставена и е ЕВРОДАК дактилоскопна карта(л.65).

Личните данни на молителя са установени въз основа на подписана декларация на основание чл.

30, ал.1,т.3 от ЗУБ. На оспорващият е издаден регистрационен лист(л.73), в който е посочено, че А. С., гражданин на Република А. е [дата на раждане] в А. в [населено място], същият е неомъжен и има основно образование, с професия: авто-механик, шлосер и владее руски и арменски езици. В приложение към регистрационния лист (л.74) е посочено, че чуждият гражданин е влязъл в страната ни на 17.12.2025г. С решение за настаняване № 195/18.12.2025г. чуждият гражданин е настанен в РПЦ – С., ПМЗ[жк], ул. Проф. И. Г.“ № 29. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ спрямо А. С. и образувано ускорено производство.

Изготвена е покана до търсещият закрила(л.64), с която А. С., гражданин на Република А. е поканен на интервю, проведено на 07.01.2026г. В ДАБ при РПЦ-Военна Рампа, за което е изготвен Протокол рег. № УП18276/07.01.2026г.(л.46-49). В проведеното интервю търсещият международна закрила е посочил: че има съпруга, с която живеел във Ф., но не са регистрирани като семейство. Съпругата му живее от 17 години във Ф. и няма паспорт на има 10 годишно раз

РЕШИ:

телно да живее там или във всяка друга европейска държава. Напуснал А. на 25 юни 2025г. със самолет до Италия, от където заминал за Ф.. От Ф. го изпратили в Б., тъй като пътувал с българска едномесечна туристическа виза. Като го изпратило от Ф. до Република Б. му оказали, че ако Б. не го приеме по Дъблинското споразумение, щели да го оставят там. А. С. посочва в интервюто, че боледува от Б. болест, от която се разболял след като претърпял катастрофа, за което му издали документ, за да му оказват безплатна медицинска помощ. Когато времето е влажно е посочил, че изпитва болки в таза, гърба и краката. Чужденецът не е членувал в политическа партия или организация в А., не е принадлежал към определена етническа група и не е имал проблеми относно принадлежността си към такава. Не е била арестуван или осъждан.

Пътувал до Ф., за да се лекува. Споделя, че е ортодоксален християнин и върху него не е оказвано насилие, заплахи и преследване. Целта на напускането на А. от негова страна било да отиде във Ф., където е съпругата му, за да се ожени там за нея, като втората причина била да получи документ от Ф., за да се лекува от заболяването си. Лечението във А. се изразявало преобладаващо в изписването на успокоителни и обезболяващи. Във Ф. имало лекарства, които помагат за болестта, която има и с документа, който му дали можел да се лекува безплатно. Искал да му бъде дадена възможност да отиде при жена му, тъй като ако го върнат в А. се обрича на живот с нея от големи разстояния има опасения, че това ще доведе до развод между тях.

Оплакванията са, че всеки път когато трябва да пътува за Ф. това налага изваждането на виза и не било възможно да пътува на всеки 2-3 месеца, само, за да си купува лекарства. Не иска да се завърне в държавата си по произход, предпочита да остане в Б. и да работи, като се надява тук да се получи регистрация на брака си, тъй като във Ф. докато съберат необходимите документи за брака и визата му изтекла. В А. са останали бившата му жена и децата.

В административното производство е приложена Справка с рег. № МД-02-8/13.01.2026 г. относно А. (л.33-44) - общо положение и актуална обществено -политическа обстановка, ниво на здравеопазването в А. и възможност за лечение на болни от болест на Б., изготвена от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. Приложена е Епикриза (л.20) в превод от арменски език от Медицински център „Свети Григорий Просветител“ ЗАД- отделение по травматология и ортопедия“ – [населено място], А. относно А. С. на възраст – 26г. приет на 26.06.2016г.;

Лабораторно изследване (л.23) на А. С. проведено по метод H.-B*27 открит антиген и Магнитно резонансна томография от 21.02.2024г. от Служба по радиологична диагностика за изследвана област – лумбална област на гръбначния стълб (л.25); Документ от Социално осигуряване – Здравно осигуряване на Департамент Р. 69007, Л. „Да действаме заедно“ в превод от френски език на името на А. С. с валидност от 02.12.2025г. до 01.12.2026г., при условия, че няма промяна в статуса на осигуреното лице(л.28).

В хода на образуваното административно производство административният орган е констатирал наличие на основания по чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 11 от ЗУБ и е приложил ускорена процедура.

Постановил е решение № УПВР-7/14.01.2026г. на интервюиращ орган на ДАБ при МС(л.1119), с което е отхвърлил молбата на А. С. за предоставяне на международна закрила като явно неоснователна. След анализ на личните причини, посочени в интервюто и обстойна и подробна преценка на данните от Справка с рег. № МД-02-8/13.01.2026 г. относно А. и здравната система в А. и възможностите за лечение на болни от болест на Б. там, административният орган е приел, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

Административен Съд С. – град, І отделение, 87 състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема

от правна страна следното:

Жалбата е подадената чрез административния орган на 23.01.2026 г. /вх. № Уп-18276/23.01.206г. е в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 87 от ЗУБ, тъй като решение № УПВР-7/14.01.2026г. е връчено на жалбоподателя на 21.01.2026г. Съдът е сезиран от надлежна страна – участник в производството по издаване на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Интервюиращ орган към ДАБ при МС, който съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ и представената по делото Заповед № РД05-114/20.02.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ (л.

45) има законоустановено правомощие при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 от с.з. да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. В случая е спазен срокът по чл. 70, ал. 1 ЗУБ, поради което времевите граници на предметната компетентност на органа не са надхвърлени. Регистрацията на чуждият граждани е на18.12.2025г. а оспорено решение на интервюиращият орган е издадено след 13 работни дни на 14.01.2026г.

Решение № УПВР -7/14.01.2026 г. на интервюираш орган на ДАБ при МС е изготвено в изискуемата писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от него данни в проведеното интервю, така и обстановката в страната на произход - А.. Обективираните в решението мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Oт приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията и или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци.

Жалбоподателят е пълнолетно лице и не се ползва от временна закрила, поради което по отношение на него не са налице пречките по чл. 71 ЗУБ за разглеждане на молбата и в този вид производство.

На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за чуждият гражданин руски език и подписан от всички участници. Както се посочи по-горе, в законово-установения срок интервюиращият орган е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното решение. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от чуждият гражданин факти от бежанската и история, свързани с неговото лично положение.

От представената справка № МД - 02 - 8 / 13.01.2026г. в хода на административното производство са посочени данни относно здравната система в А. и са видни възможностите за лечение на Болестта на Б. в А.. Същата конкретизира, че в А. държавата гарантира безплатно здравно обслужване и доброволно индивидуално здравно осигуряване. Първичната здравна помощ като вид медицинска помощ и услуга е безплатна за всяко лице. Достъпът до медицинска помощ и услуги в Република А. е независимо от националност, раса, пол, език, религия, възраст, здравословно състояние, политически и други убеждения, социален произход, имуществено състояние или друг статус на гражданите. Доставчиците на здравни услуги се избират от гражданите. В страната има 125 болници. 12 480 болнични легла (41,7 на 10 000 души население) са оборудвани с необходимата апаратура и готови за настаняване на пациенти като 466 заведения, предоставят услуги за първична медицинска помощ, включват всички медицински заведения, които предоставят амбулаторни услуги (поликлиники, амбулатории, диспансери, амбулаторни отделения на болниците, здравни центрове и др.). Приема в медицинските заведения е след извършена регистрация и е безплатен, като за регистрацията е необходима само валидна лична карта или паспорт. Ако завърналото се лице е получавало медицинско лечение в чужбина, е необходимо да представи история на заболяването, преведена на арменски език. Завърналите се лица често се нуждаят от внос на лекарства. За курса на лечение или лична "употреба е разрешен вносът на до 10 наименования лекарства, всяко с три потребителски опаковки, в случай че няма удостоверение (рецепта или извлечение от епикризата), обосноваващо необходимото по-голямо количество за лечението.

Болестта на Б. (анкилозиращ спондилит) в А. се лекува по т.нар. многостранен подход, фокусиран върху физиотерапия и ежедневни упражнения, противовъзпалителни лекарства (НСПВС) и потенциално напреднали лечения като биологични препарати. Големи медицински центрове като Медицински център „Е." й частни клиники предлагат ревматологични, ортопедични и хирургични опции, включително смяна на стави при тежки случаи, наред с природни терапии като спа процедури за облекчаване на симптомите, физиотерапия и упражнения. От съществено значение за поддържане на подвижността на гръбначния стълб, намаляване на сковаността и подобряване на Стойката, често включващи топлина, масаж и подводна терапия.Изписваните лекарства са N.: Първа линия за болка и възпаление; D. (модифициращи антиревматични лекарства): Като сулфасалазин, използвани за овладяване на прогресията на заболяването.

Биологични препарати (TNF инхибитори): Предлагат се за тежки случаи, неотзивчиви към конвенционална терапия, насочени към специфични имунни Хирургични интервенции: Смяна на стави (напр. тазобедрена става) може да е необходима при тежко увреждане на ставите, за да се възстанови функцията и качеството на живот, предлагана в специализираки.-ортопедични центрове.

Спа и балнеотерапия: За облекчаване на симптомите и подобряване на физическата форма се използват топлинни обвивки, вани и водни упражнения. В справката са посочени и лечебни заведения в А. относно лечения на заболяването а именно:

Медицински център Е.: Разполага със специализирано отделение по ревматология с мултидисциплинарни специалисти (ревматолози, ортопеди, имунолози) и хирурзи с опит в гръбначните проблеми.

Здравен център Грация (Е.): Предлага специфични програми за болестта на Б.-, фокусирани върху сложни планове за лечение.

Клиника Кокса-Н.: Център за ортопедични лечения, включително хирургична смяна на стави.

С оглед изложеното относно здравната система в Република А. настоящият съдебен състав счита, че не се потвърждават оплакванията на чужденеца за невъзможност да се лекува в А.. От самата справка е видно, че здравната система в А. е на едно добро ниво и ситуацията в държавата по произход на А. С. относно възможностите за лечение на твърдяното от него заболяване, са подробно обсъдени и анализирани от органа издал оспореното решение, поради което направените в тази връзка от жалбоподателя оплаквания не се споделят от настоящият съдебен състав.

Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно са интерпретирани от органа издал оспорения акт. Макар А. С. да сочи, че причината да напусне страната си на произход е с цел лечение, то следва да бъде отбелязано, че същият е направил това доброволно по собствено желание, единствено поради лични съображения. В обстоятелствената част на решението са анализирани факти и обстоятелства от разказаната история от жалбоподателя, въз основа на които административния орган е направил правилна и коректна преценка, че изнесената от него история не следва да бъде кредитирана. От представената бежанска история така както е разказана пред ответника се открояват обстоятелства, които сочат за желанието на жалбоподателя е да получи международна закрила, без да са налице основания за това. Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материално-правни разпоредби на закона и е издадено в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република Б. се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-
3. В съдебната практика се приема, че за да е основателно, опасението трябва да е стъпило на конкретни събития, лично касаещи чужденеца / Решение № 8126 от 15.06.2018 г. по адм. д. № 11069 /2017 г., Решение № 7442 от 5.06.2018 г. по адм. д. № 12103/2017 г. на ВАС и др.), както и че то следва да е било насочено към самия кандидат за бежански статут, а не да е поначало съществуващо в страната, от която той идва – вж. Решение № 7256 от 01.06.2018 г. по адм. д. № 4261/2018 г. на ВАС. Ето защо наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Ето защо преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането отправено от А. С. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди, а и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателя да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в отменения чл.

15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (аналогичен и в действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година). Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи.Т. съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ,че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В оспореното решение са обсъдени подробно изтъкнатите от А. С. доводи, касаещи търсеното от него право на закрила. Съдът, в настоящият му състав не може да не се съгласи с аргумента, че оспорващият не е доказал твърденията си, че ако се завърне в А., животът му ще бъде поставен в опасност с оглед поставената му индивидуална медицинска прогноза и предвид обсъдените възможности предоставяни от здравната система на страна му по произход. При проведеното с него интервю, както и в настоящото съдебно производство не са ангажирани сигурни доказателства в тази насока. Жалбоподателя сочи, че е напуснал страната си по произход, първо защото искал да отиде във Ф., където на сключи брак със съпругата му и като втора причина е посочил желанието му да се снабди с документ от Ф., за да се лекува от заболяването си безплатно там.

От описаната справка № МД - 02 - 8 / 13.01.2026г.е видно, че А. е президентска република. Висшият законодателен орган е Националното събрание. Правителството е най-висшия орган на изпълнителната власт, а ръководството му се ръководи от министър-председател В предвидените в конституцията срокове се провеждат президентски и парламентарни избори. Според Решение № 247 от 03.04.2024г. за приемане на Списък за сигурни страни на произход и на списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила Република А. е сигурна страна. Относно възможностите за лечение на Болест на Б. в А. и информацията предоставена в горепосочената справка, настоящият съдебен състав счита, че не се потвърждават твърденията на чужденеца за невъзможност да се лекува адекватно в А.. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци .Следователно приетата по делото справка е издадена от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, т.е. тя обвързва съдът да приеме, че при извършената от издателят й проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в тях.

По изложените съображения съдът намира, че на А. С. не следва да бъде признат хуманитарен статут, поради недоказани предпоставки за това.

Изложеното мотивира съда да приеме, че в страната на произход на жалбоподателя има условия за сравнително безопасен и нормален живот, а причините за напускането на А. са с генезис, изключващ предоставянето на закрила по смисъла на ЗУБ.

В заключение може да се обобщи, че с оглед липсата на условията по чл. 8, ал. 1 и ал. 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ и че чужденеца се позовава на обстоятелства, които са извън предмета на този закон, и не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване, то законосъобразно молбата и за предоставяне на международна закрила е отхвърлена като явно неоснователна.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на А. С. е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК, Административен Съд С. – град, І отделение, 87 състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. С., гражданин на Република А., с ЛНЧ [ЕГН] , с адрес за призоваване по рег. Карта в РПЦ С., ул. проф. „И. Г.“, [жилищен адрес] срещу Решение № УПВР -7/14.01.2026 г. на интервюираш орган на ДАБ при МС, с което на основание чл.

70, ал.1, вр. с чл. 13, ал.1, т.1, т.2 и т.13 от ЗУБ, поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

На основание чл.138, ал.1Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) (1) Призовките се връчват по реда на АПК, препис от решението да се изпрати на СТРАНИТЕ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 85, ал. 4 ЗУБ.

СЪДИЯ :