- Страни: Жалбоподател: Гради С. Г. срещу Административен орган: Полицейски инспектор при 06 – РУП – СДВР (Столична дирекция на вътрешните работи).
- Предмет на спора: Заповед за задържане на лице с рег.№ 230зз-463/27.05.2025г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1Чл. 72. ⚖️ Практика (8) (1) Физическите и юридическите лица, извършващи дейности с източници на йонизиращи лъчения, са длъжни: 1. да допускат до работа персонал от външни организации след представяне на медицинско заключение за определяне годността на работника или служителя за работа в среда на йонизиращи лъчения; 2. да извършват радиационен мониторинг и осигурят медицинско наблюдение на тези лица по време на работа в обекта; 3. да предоставят резултатите от радиационния мониторинг на работодателя на външната организация. (2) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомяват Министерството на здравеопазването за отклоненията, възникнали при нормална експлоатация на съоръженията, които могат да доведат до облъчване на гражданите. (3) Държавните органи, които извършват мониторинг на радиационните параметри на жизнената среда, предоставят на министъра на здравеопазването периодично данни, необходими за извършване оценка на здравния риск. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Резултатите по ал. 1, т. 3 и уведомленията по ал. 2 могат да се подават по електронен път, подписани с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014, на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Закона за електронното управление. Раздел VII. Защита на здравето на гражданите при извършване на дейности с азбест и азбестосъдържащи материали ЗМВР.
- Ключови моменти:
- Процедурни нарушения: Заповедта за задържане не съдържа фактически основания и конкретни данни за извършено престъпление, което е нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Не е достатъчно посочването на правно основание без специфични обстоятелства и действия/бездействия на задържаното лице.
- Противоречие с материалния закон и целите на закона: Мярката е наложена в противоречие с целта на закона (предотвратяване или преустановяване на нарушения) и принципа на съразмерност по чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност от АПК. Задържането е осъществено няколко часа след прекратяване на конфликта, докато жалбоподателят е бил в дома си, без наличие на данни за непосредствена агресия или конфликт, който е налагало да бъде преустановен. Липсват данни и за стресова ситуация или внезапни последици за здравето на пострадалия, прегледан на следващия ден, при когото не са установени видими травматични увреждания.
- Решение: Административен съд – София-град, Пети касационен състав, ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3230/25.08.2025г. на СРС, с което е ОТМЕНЕНА Заповедта за задържане на лице с рег.№ 230зз-463/27.05.2025г. на полицейски инспектор при 06 – РУП – СДВР. (т.е., съдът потвърждава отмяната на административния акт).
Р Е Ш Е Н И Е № 9601 гр. София, 11.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , V КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание на 13.02.2026 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Пламен Горелски ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Йорданова Димитър Петров
при участието на секретаря Мая Георгиева и при участието на прокурора Милен Ютеров, като разгледа дело номер 360 по описа за 2026 година докладвано от съдия Димитър Петров, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите, във връзка с чл. 213а, ал. 1Чл. 213а. (2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) По реда на ал. 1 се оставя без разглеждане и всяко последвало искане за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237, ал. 1, а образуваното производство се прекратява, когато съдът се е произнесъл на същото правно основание по от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.72, ал.4 от ЗМВР .
Образувано е по касационна жалба подадена от полицейски орган – Г. Б. Б. – полицейски инспектор при 06 – РУП – СДВР , чрез юрк. Г., срещу решение № 3230/25.08.2025г. по адм.дело № 8247/2025г. на СРС, 110 състав, с което е отменена издадена от касатора Заповед за задържане на лице с рег.№ 230зз-463/27.05.2025г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че изводите на СРС за немотивираност на акта са необосновани, като в тази връзка изтъква, че в заповедта е формулирана правната квалификация на деянието, както и осъщественото от задържаното лице поведение, което е дало основание на полицейския орган да наложи мярката по чл.72 от ЗМВР. В тази връзка поддържа, че изводите на СРС за невъзможност на лицето да разбере причините за задържането, респективно за нарушаване на правата му, са необосновани.
Поддържа, че наличието на законовите предпоставки за задържане на лицето категорично се доказват от представените писмени доказателства. Полицейският орган законосъобразно е осъществил законовите си правомощия, с оглед на което и заповедта е издадена в съответствие с практиката по приложение на чл. 5, § 1 КЗПЧОС. По подробно изложените в жалбата съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение, като издадената заповед за задържане бъде потвърдена като законосъобразна. Касационната страна – Гради С. Г., чрез своя пълномощник адв. П. оспорва жалбата.
Прокурорът от С. градска прокуратура изразява становище, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Административен съд – София-град, V касационен състав, след анализ и оценка на събраните в доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред СРС е образувано по редовна и допустима жалба на Гради С. Г., против Заповед за задържане на лице с рег.№ 230зз-463, издадена на 27.05.2025г., в 21:50 часа от полицейски инспектор при 06 – РУП – СДВР , с която Г. е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 06 РУ – СДВР.
Оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , като
от фактическа страна задържането по чл. 72, ал. 1 ЗМВР е обосновано по следния начин: "чл. 131, ал.1, т.12 (причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди) от НК". Посочено е в заповедта, че задържаното лице е освободено на 28.05.2025г., в 11:35 часа.
Пред СРС са приети като писмени доказателства – сведение от А. А. Й. от 27.05.2025г., в което е посочил, че около 19 часа, след конфликт, съседът му Гради Г. го ударил с юмрук по главата и го ритнал два пъти. Приложено е и писмено сведение от неговата съпруга Нелимира М. Й., която потвърждава, че е била свидетел на инцидента.
Видно е от представения протокол за обиск на лице от 27.05.2025г., че след задържането му на Гради Г. е бил извършен личен обиск, като са описани намерените у него вещи, същият е подписал и декларация за правата на задържано лице. Към преписката са приложени още и писмени сведения дадени от Гради Г. и жената, с която живее във фактическо съжителство – А. С.
Г., които сведения са от 28.05.2025г., и с които те отричат Г. да е удрял или бил съседа Й..
Представени са и разписка за върнати вещи от 28.05.2025г., извлечение от книгата за задържани лица на 06 РУ – СДВР . Представен е амбулаторен лист за извършен преглед в КДБ/СО – Спешен кабинет по неврохирургия в УМБАЛСМ Н. И. Пирогов, на А. Й.. Прегледът е извършен на 28.05.2025г. в 13:51 часа, като е отразено обективно състояние – локален статус – контузио регио окципиталис декс. капитис. Представено е и съдебномедицинско удостоверение, издадено на 29.05.2025г., в 13:00 часа от д-р А. Х., специалист по съдебна медицина, в което е отразено, че при прегледа на А. Й. не се установяват видими травматични увреждания.
С обжалваното решение СРС е отменил издадената заповед като е приел, че е незаконосъобразна.
От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в същата е посочено като правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , но липсва фактическа обосновка на предприетата намеса в правната сфера на жалбоподателя. Отделно от това процесната ПАМ е наложена в противоречие с целта на закона и принципа на съразмерност по чл.6Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност от АПК, тъй като не се установяват обстоятелства налагащи задържането на Г. по повод инцидента с неговия съсед.
Настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Заповедта за задържане на лице е издадена на правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според която норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Упражняването на правомощието по чл. 72 ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени, при наличие на нормативно установените фактически предпоставки, да наложи или не принудителната административна мярка. Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР, обхваща преценката дали административният орган е разполагал с дискреционна власт и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК.
Правилен и законосъобразен е изводът на СРС, че оспорената заповед за задържане на лице е издадена в нарушение на нормативните изисквания за съдържанието на акта, доколкото не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР . Съгласно чл. 74, ал.
1 ЗМВР за лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане, а според чл. 74, ал. 2, т.
2 ЗМВР заповедта следва да съдържа фактическите и правни основания за задържането. За да е мотивиран
от фактическа страна актът, издаден на това основание, следва да съдържа посочване на фактите, сочещи на данни, че лицето е извършило престъпление. Данните по смисъла на чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е достатъчно да са такива, че от тях да може да се направи предположение за това лицето да е съпричастно към престъпление. В заповедта за прилагане на мярката данните, послужили като основание за задържането, следва да са посочени точно, конкретно и ясно. Това е необходимо за обосноваване упражненото от органа правомощие в рамките на предоставената му дискреционна власт, както и за осигуряване на възможност на адресата на акта да защити правата си. В разглеждания случай действително в заповедта е посочено правното основание за постановяване на задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но
от фактическа страна обжалваният акт не е обоснован с наличие на данни за извършено от жалбоподателя престъпление. Даденото словесно описание и посочването на правна норма не съответства на изискването в заповедта за задържане да са посочени осъществилите се факти, които са обосновали необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за да извърши съдът служебно дължимата преценка за наличие на данни за извършено от задържаното лице престъпление като материалноправно основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за законността на задържането. В акта по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да са описани конкретни фактически обстоятелства, обуславящи издаването на заповед за задържане за срок от 24 часа в приложената от полицейския орган законова хипотеза. В този смисъл не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия/бездействия на задържаното лице, релевиращи наличието на фактически основания за задържането. В оспорената заповед липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на съществуването на обосновано подозрение за извършване на конкретно престъпление от жалбоподателя. В случая задържането е осъществено след като конфликтът е бил прекратен преди няколко часа. Г. е задържан в дома си, с оглед на което полицейският орган е бил длъжен в заповедта за задържане ясно и конкретно да посочи въз основа на кои обстоятелства пристъпва към задържането на лицето, с оглед и възражението на Г., че той не е извършил никакво противоправно деяние.
В тази връзка правилен и законосъобразен е изводът на СРС, че процесната заповед не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР , което е основание по смисъла на чл. 146, т. 2Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен.
Правилен е и изводът на СРС, че оспореният акт не съответства не целите на закона. Съгласно чл.
4, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 2Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност АПК административните актове се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Задържането за срок до 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по см. на чл. 22Чл. 22. ⚖️ Практика (26) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. ЗАНН, според която норма принудителните административни мерки имат за цел предотвратяване или преустановяване извършването на нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Във връзка с горното при прилагане на мерките по чл. 72, ал. 1 ЗМВР полицейските органи следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. С оглед правната природа и характера на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , целта на принудителната административна мярка, обективирана в заповедта за задържане е преустановителна и предотвратяваща. В случая няма спор, че около 19 часа е имало конфликт между съседите Й. и Г..
Последният обаче е задържан няколко часа след това – когато е бил в дома си, без наличие на данни за непосредствена агресия или конфликт, който е налагало да бъде преустановен със задържането на Г.. Не се установяват данни да е имало и стресова ситуация и внезапни последици за здравето на подалия сигнала А. Й., който е бил прегледан от лекар на следващия ден – 28.05.2025г., а удостоверението от специалист по съдебна медицина е издадено на 29.05.2025г., като е отразено, че няма „видими травматични увреждания“. В тази връзка е правилен изводът на СРС, че издаването на Заповед за задържане на лице с рег.№ 230зз-463/27.05.2025г., не се обосновава от постигане на заложените в закона цели.
Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл.218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл. 348Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила като правилно, на основание чл. 221 ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК.
При този изход на спора, право на разноски за касационното производство има касационната страна на основание чл.143, ал.3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК. Претендира сумата от 750 лева – платено адвокатско възнаграждение съгласно приложения Договор 795059 за правна защита и съдействие от 31.10.2025г. Касаторът релевира възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия по него и посочения размер в чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Сумата следва да бъде присъдена при съобразяване на чл.11, ал.2, вр. чл.12 от Закон за въвеждане на еврото в Р .
България – 383,47 евро.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК Административен съд – София-град, Пети касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3230/25.08.2025г. постановено по адм.дело № 8247/2025г. на СРС, 110 състав.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, да заплати на Гради С. Г. с ЕГН [ЕГН], на основание чл.143, ал.3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК, сумата от 383,47 евро (левова равностойност 750 лв.) – съдебни разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
Източник: Оригинален документ | Ключова дума: мбал
