Решение № 15663 по адм. д. № 2448/2025 г. на АССГ

РЕШЕНИЕ № 15663 гр.

София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 45 състав, в публично заседание на 22.04.2025 г. в следния състав:

СЪДИЯ:

Евгени Стоянов при участието на секретаря Теменужка Стоименова и при участието на прокурора Мария Николова, като разгледа дело номер 2448 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба на Б.

Х.

С., гражданин на С., [дата на раждане], ЛНЧ: [ЕГН], срещу Решение № 1909/25.02. 2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от ЗУБ, е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата е посочено, че оспорваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Административният орган не е обсъдил и анализирал всички факти и обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина в нейната цялост.

Възразява срещу заключението на председателя на ДАБ за подобряване на обществено-политическата обстановка в С. след падането на режима на Б.

А. и установяването на временна власт в страната от ислямистката групировка Х.

Т.

Ал Ш., като ги счита за необосновани и не отговарящи на действителната фактическа обстановка.

Посочва, че ВКБООН продължава да призовава всички държави да позволят на бягащите от С. цивилни граждани достъп до своите територии, да гарантират правото им на убежище и да спазват принципа за забрана на връщането (non-refoulement).

В съдебно заседание

жалбоподателят се явява лично.

Иска от съда да отмени решението и да върне преписката за ново разглеждане и произнасяне от административния орган.

Ответникът – Председател на ДАБ – представлява се от юрисконсулт М.

К. иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

В С. не е налице вътрешен или международен конфликт.

Спрямо сирийският гражданин не са налице предпоставките установени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

В С. има хуманитарна криза, но има и хуманитарна помощ.

Действително има спорадични терористични актове и въоръжени групировки, които създават проблеми и напрежение, но това не е на цялата територия на С..

Следва да се отбележи и големият брой бежанци, които се завръщат в С., които всеки ден стават все повече и повече.

Софийска градска прокуратура се представлява от прокурор Мария Николова.

Намира оспорения административен акт за правилен и законосъобразен.

Жалбата трябва да се отхвърли.

Административен съд София-град, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено

от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че Б.

Х.

С., ЛНЧ: [ЕГН], гражданин на С., [дата на раждане], е подал молба за предоставяне на международна закрила с вх. № 2155/05.08.2024 г. по регистъра на РПЦ – Х. до председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-МС).

Личните данни на жалбоподателя са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като не са представени оригинали на документи, които да удостоверяват неговата самоличност.

Попълнени са регистрационен лист (л. 106 от делото) и Евродак дактилоскопна карта (л. 95 от делото).

Личните му данни са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ (л. 88 от делото).

Чуждият гражданин е информиран писмено на разбираем за него език в присъствието на преводач за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС.

Уведомен е за организациите, които предоставят правна и социална помощ на чужденци, които търсят международна закрила в Република България.

Предоставена му е информация за задълженията на децата под 18 години, които са сами в Република България и са подали молба за закрила. (л. 99 – 101 от делото).

Предоставена е и информация за задълженията на чужденците, настанени в центровете на ДАБ. (л. 96 – 98 от делото).

На 18.10.2024 г. с Б.

Х.

С., ЛНЧ: [ЕГН], е проведено интервю.

Въпросите и отговорите от това интервю са отразени в протокол с рег. № 440074 от 18.10.2024 г.

Сирийският гражданин заявява, че няма роднини в България.

В Германия има брат и братовчеди.

Семейството му живее в Л..

Б.

Х.

С. заявява, че е напуснал С. през 2014 г. и нелегално е преминал на територията на Л. със семейството си.

В Л. чужденецът е живял за период от девет години, под наем, в [населено място].

Относно престоя си на ливанска територия чуждият гражданин разказва, че е учил и е работил като доставчик в месарница, като е получавал заплащане от 20 долара на седмица.

Посочва, че е пребивавал в Л. посредством документ, издаден от ВКБООН.

Сирийският гражданин е напуснал Л. на 25.06.2024 г. и с такси е преминал в С., откъдето на 14.07.2024 г. е преминал нелегално за Турция.

В Турция е останал три дни, след което е преминал нелегално на българска територия.

При преминаване през гориста местност се е подхлъзнал и е счупил крака си, пристигнали са полиция и бърза помощ и е бил откаран в болница, след което е бил в гипс за период от 57 дни.

Чужденецът посочва, че решението да напусне С. е било взето от баща му, а решението да напусне Л., от цялото семейство.

Посочва, че е с етнически произход арабин и е мюсюлманин - сунит по религия.

Изрично посочва, че не е имал проблеми в С. или в друга държава във връзка с етноса и религията му.

Въпреки това посочва за наличието на генерални проблеми между етносите, като посочва, че християните и алауитите обвиняват мюсюлманите - сунити за войната.

При преминаването на КПП-та е бил питан защо е напуснал страната, като твърди, че на 2 КПП-та е бил свален и заплашен да даде откуп, което е изпълнил.

Разказва, че в С. е роден и до шест годишна възраст е живял в [населено място] под наем, като след смъртта на негов чичо, се преместили в [населено място], обл.

Х., където са живели две години, след което са започнали събитията в С. и семейството е заминало за Л..

Допълва, че къщата в селото е била разрушена.

Б.

Х.

С. пояснява, че селото му е бил под контрола на редовната армия, като понастоящем е обезлюдено и разрушено.

Сирийският гражданин заявява, че не е женен и няма деца.

Учил до девети клас.

В страната си по произход не е работил.

Гражданинът на С. посочва, че не е бил член на политически партии или организации, Посочва, че подлежи на военна служба в редовната армия, като има издадена военна книжка.

Не посочва, да е получавал призовки или повиквателни и не заявява да е бил търсен за военна служба.

Не е имал проблеми с властите в страната му по произход.

Мотивира молбата си за закрила с причини от личен и икономически характер, като посочва и общото положение и войната в С., както и проблеми в Л..

Сирийският гражданин разказва, че след началото на събитията, домът им в селото в С. е бил взривен при бомбардировка от страна на редовната армия, той и семейството са останали бездомни и са живели на палатки.

Семейството е продало земя и след три месеца е заминало в Л..

Във връзка с причините за напускането на Л., посочва, че на пет километра от квартала, в който живеят близките му, се водят военни действия.

Допълва, че преди сблъсъците, спрямо сирийците е имало дискриминация, както и че в страната е налице икономическа криза.

Основната причина да не желае да се завърне в С. е това, че подлежи на военна служба, а той не желае да се сражава, да използва оръжие и да убива хора, от което се и опасява при завръщане в страната.

Не е получавал лични заплахи в С., не е членувал в политически партии и организации, не е арестуван, съден или осъждан.

В резултат от проведеното административно производство е постановено оспореното Решение № 1909 / 25.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут.

В решението е прието, че за кандидата за закрила не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като изложените от него мотиви не са правно релевантни за търсената закрила.

Кандидатът за закрила е напуснал Л., не за да търси международна закрила, а за да търси по – добър стандарт на живот в посока Европа, като единствената причина молителят да остане на българска територия, е невъзможността му да продължи към конкретната си държава-цел, доколкото е напуснал самоволно лагера му по настаняване към ДАБ- МС, след което на 13.08.2024 г. бил установен в лечебно заведение с травма на крайник.

Според решаващия орган, чуждият гражданин не е посочил никакви основателни опасения от преследване, установени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.

Прието е, че в „Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец“ на службата на ВКБООН за бежанците е посочено, че кандидатът за статут на бежанец трябва да представи основателни причини, защо лично се опасява от преследване, което молителят в настоящия случай не прави.

Той не изтъква лични опасения от преследване в С..

Конкретни действия на преследване не са посочени.

Приема се, че Б.

Х.

С. не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини, като взел решение да напусне Л. без видима причина възползвайки се от факта, че в определен период от време на територията на страната му по произход – С. е съществувал вътрешен въоръжен конфликт характеризиращ се с висока степен на безогледно насилие, че се намира в неблагоприятно външнополитическо отношение и изпитва трудности със спазването на човешките права.

Изразеното опасение и нежелание на Б.

Х.

С. да бъде мобилизиран, както и наличието на мнение, против войната в С., се приема като недостатъчно основание, за да обоснове „преследване“.

Решаващият орган е преценил конкретния случай и в контекста на Директива 2004 / 83 / ЕО от 29.04.2004 г.

Съобразено е и Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С – 465 / 2007 г.

Органът е анализирал ситуацията от гледна точка на справка с вх. № МД-02-12 от 10.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ-МС, от която става ясно, че на 9 декември 2024 г. администрацията за военни операции на сирийските опозиционни сили, ръководени от „Х.

Т. ал Ш." (HTS) обявява амнистия за всички военни, приети на служба в сирийските въоръжени сили при режима на сирийския президент Б.

А..

К., ръководена от ислямистката групировка HTS обявява в приложението Telegram обща амнистия за всички военнослужещи, наборници и резервисти в С.. „Животът им е в безопасност и никой не може да ги нападне" добавят от горепосочената групировка и допълват, че всички сирийски граници с Турция, Л., Й. и И. са отворени за завръщане на бежанци.

Посочено е още, че за чуждия гражданин е отпаднало задължението да служи в сирийската редовна армия, поради промяна на управлението на страната и премахването на управлението на Б.

А..

Със същото се установява и че се обезсилва и основният мотив, поради който чужденецът твърди, че не желае да се завърне в С..

Според решаващия орган за Б.

Х.

С. липсват предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Не е установена „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция“.

Посегателствата, формулирани в чл. 15, б. „в“ от Директивата, респективно в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, също не са налице.

Липсват, според решаващия орган, „тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя“.

Тези заплахи са присъщи на обща ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт“.

Административният орган стига до извода, че поради липса на добре обосновани опасения от преследване и индивидуализация на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в С. трябва да е изключително.

Въз основа на приобщените в хода на административното производство справки не може да се направи извод, че насилието в С. е безогледно и изключително.

Органът е основал изводите си на няколко справки.

Справка с вх. № МД – 02-12 от 10.01.2025 г., изготвена от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, както и справка с вх. № МД-0260 от 29.01.2025г. на дирекция „Международна дейност” на ДАБ при МС от която става ясно за актуалната политическа и икономическа обстановка.

Административният орган стига до извода, че поради липса на добре обосновани опасения от преследване и индивидуализация на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в С. трябва да е изключително.

Въз основа на приобщените в хода на административното производство справки не може да се направи извод, че насилието в С. е безогледно и изключително.

В писмо рег. № М – 2625 от 18.02.2025 г. е дадено становище без възражение да бъде предоставена закрила в Република България на Б.

Х.

С., в случай че отговаря на условията на ЗУБ.

Становището е предоставено от директор на специализирана дирекция „М“ на ДАНС (л. 32 от делото).

По административната преписка е приобщена справка с вх. № МД – 02-12 от 10.01.2025 г., изготвена от дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС.

По административната преписка е приобщена справка с вх. № МД-02-60 от 29.01.2025г., изготвена от дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС.

В хода на съдебното производство е приобщена справка с вх. № МД-02-200 от 08.04.2025г., изготвена от дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС.

При така установената фактическа обстановка

от правна страна съдът намира следното:

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Оспореното решение е връчено на дата 28.02.2025 г.

Жалбата е подадена чрез административния орган на дата 05.03.2025 г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от компетентен

административен орган съобразно правомощието на председателя на ДАБ по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ да предоставя, отказва, отнема или прекратява статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България.

Жалбоподателят Б.

Х.

С., [дата на раждане], е чужденец по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ - не е български гражданин, не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

На Б.

Х.

С., е разяснена и осигурена възможност да кандидатства за международна закрила, видно от подадената негова молба до председателя на ДАБ с искане по чл. 59, ал. 2 от ЗУБ към официалните власти на Република България да му се предостави международна закрила.

Производството за Б.

Х.

С. се явява образувано с регистрирането на негова молба.

Оспореното решение е издадено в производство по общия ред по глава шеста, раздел ІІ от ЗУБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на Б.

Х.

С. е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут.

Решение № 1909 от 25.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е издадено в писмена форма – чл. 9, ал. 1 от Директива 2013 / 32 / ЕС.

Решението е мотивирано с фактическите и правните основания за отхвърляне на молбата – чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК, вр. чл. 9, ал. 2Чл. 9. ⚖️ Практика (31) (1) При условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка. (2) Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. (3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. (4) Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение. Самостоятелност и безпристрастност, изречение 1 – во от Директива 2013 / 32 / ЕС.

Съгласно чл. 75, ал. 2, изречение 1 – во от ЗУБ са обсъдени подробно, както личното положение на кандидата за международна закрила, така и ситуацията в държавата му на произход по § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ.

Според настоящия съдебен състав възражението, че не са обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина в нейната цялост е неоснователно.

Мотивите на решението разкриват пълен анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата, относими към предпоставките за предоставяне на закрила, са изложени по начина, указан в процесуалния закон.

Обсъдени са всички доказателствени източници, като обосновано е прието, че не се установява наличие на някое от основанията за предоставяне на исканата международна закрила.

Отказът за предоставяне на международна закрила е основан на съдържащите се в мотивите на решението констатации относно преценката на обществено-политическа обстановка в С. и липсата на данни за осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.

В резултат на задълбочен анализ на събраните доказателства е формиран обоснован извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки по чл. 8 ЗУБ.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение и / или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Б.

Х.

С. не отговаря на законовите условия за признаване на статут на бежанец поради следното:

В качеството си на сирийски гражданин, който пребивава на територията на Република България, е чужденец – гражданин на трета държава, който се намира извън държавата си по произход, чийто гражданин е съгласно чл. 2, б. „д“ от Директива 2011 / 95 / ЕС и член 1, раздел А (1) от Женевската конвенция от 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 1967 г.

Декларираните от Б.

Х.

С. при регистрацията по чл. 61, ал. 2 ЗУБ, и при интервюто факти по чл. 4, ал. 1 от Директива 2011 / 95 ЕС в подкрепа на молбата му за закрила нито пряко, нито косвено са свързани с държавата по произход – чл. 4, ал. 3, б. „а“ от Директива 2011 / 95 / ЕС или с осъществено или осъществимо спрямо него преследване – чл. 4, ал. 3, б. „б“ от Директива 2011 / 95 ЕС.

Направените изявления от Б.

Х.

С. пред Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет във връзка с индивидуалното му положение и лични обстоятелства нито поотделно, нито заедно сочат, че е напуснал С., защото е бил преследван, в това число поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения – чл. 4, ал. 3, буква „в“ от Директива 2011 / 95 / ЕС.

Това се потвърждава от проведеното интервю на дата 18.10.2024 г.

От жалбоподателя Б.

Х.

С. не са съобщени събития, настъпили след като е напуснал С., или извършвани от него дейности, след като е заминал, израз или продължение на убеждения и ориентация, изразявани в държавата му на произход, които да пораждат у него опасения от преследване при завръщане и да сочат на нужда от международна закрила, възникнала на място (sur place), съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Директива 2011 / 95 / ЕС.

Тоест, молбата на Б.

Х.

С. към официалните власти на Република България нито при подаването ѝ, нито в който ѝ да е последващ момент е обоснована от самия него с каквито ѝ да е елементи, относими към критериите, релевантни за определяне на статут на бежанец.

От значение е и обстоятелството, че в хода на интервюто Б.

Х.

С. заявява, че иска да получи закрила в България, защото я е харесал, както и заради позитивното отношение на хората и медиците.

О. дотук анализ сочи, че Б.

Х.

С. не изпитва основателни опасения от действията на преследване по чл. 8, ал. 3 – 5 от ЗУБ.

Обосновано и правилно ответният национален

административен орган е приел, че декларираната от Б.

Х.

С. причина да напусне С. е с личен, социално – икономически характер и е извън обхвата на ЗУБ.

Предпоставките за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ са идентични с условията за субсидиарна закрила по чл. 2, б. “е“, вр. чл. 15, б. “а“, „б“ и „в“ от Директива 2011/95/ЕС.

Такава международна закрила може да се предостави на чужденец, за който има сериозни основания да се смята, че ако бъде изпратен обратно в държавата му на произход, или при лице без гражданство – в държавата на предишното обичайно местопребиваване, то той би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като: 1) смъртно наказание или екзекуция; 2) изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание; или 3) тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрила от тази държава.

Понятието „реална опасност“ (‘real risk’) не е дефинирано, нито има трайно възприето негово тълкуване в юриспруденцията на С. и/или СЕС.

Смята се, че то определя стандарта на доказване при субсидиарната закрила, като по правило изключва рискове, свързани единствено с общата ситуация в държавата, тези, чието настъпване е само възможно или е така далечно, че е нереално.

С понятието „тежки посегателства“ (‘serious harm’) се означава естеството и интензивността на засягане на правата на човека, като трябва то да е с достатъчна сериозност (суровост).

Извън изброените по-горе три вида посегателства, субсидиарна закрила не може да се признае за никакъв друг вид вреда, дискриминация и/или нарушение на човешки права.

Основателни са мотивите на административния орган, че твърдения, които да са свързани с посочените по – горе предпоставки не са направени от жалбоподателя Б.

Х.

С..

Липсват изявления, които да водят до извод, че той е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход по причина на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне.

Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него.

В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, трябва да са актуални.

В случая, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се позовава, както на твърденията, направени по време на интервюто, така и на фактите, които се съдържат в справките за Сирийската арабска република на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ – МС.

В решението си административният орган е приел, че за Б.

Х.

С. не се доказва специфичен риск по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка № МД-02-60 / 29.01.2025 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ информация относно Сирийска арабска република, като е приел, че в резултат на предприета офанзива от бунтовниците, на 08.12.2024 г. президентът Б.

А. е напуснал С..

Властта е поета от групировката „Х.

Т. ал Ш.“, която сформира временно правителство, обявена е обща амнистия.

На 21 декември 2024 г.

Сирийският вестник AI Watan съобщава, че най-малко 34 000 бивши членове на режима на А. са подали заявления за уреждане на статута си в центровете в осем провинции, като най-малко 20 000 от тези кандидати произхождат от "крепостите" на бившия режим в провинциите Л. и Т..

На 19.12.2024 г. генералният секретар на ООН А.

Г. говори пред репортери пред Съвета за сигурност, потвърждавайки ангажимента на ООН да подкрепя С. през предстоящия преходен период.

При служебното правителство политическият процес трябва да следва принципите, изложени в резолюция 2254 на Съвета за сигурност, която предоставя пътна карта за този преход и призовава за прекратяване на конфликта, установяване на несектантско управление и свободни и честни избори, които да се проведат в рамките на 18 месеца. "Всички общности трябва да бъдат напълно интегрирани в новата С.", казва г-н Г..

Специалният пратеник на OOН за С., г-н Г.

П., посещава Д. за среща с лидерите на фракциите в С., включително "Х.

Т. ал Ш." (HTS), където отбелязва, че има "много надежда сред цивилните за началото на нова С..

Нова С., която в съответствие с резолюция 2254 на Съвета за сигурност ще приеме нова конституция, която ще гарантира, че има социален договор, нов социален договор за всички сирийци", допълва г-н П..

С оглед на информацията, не се установяват разширенията, които са дадени в решение на Съда на Европейските общности (С.) от 17 февруари 2009 г. по дело С – 465 / 07 и тълкувателно решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело № С – 285 / 12 по тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2011 / 95 / ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Съгласно постановеното от С.

Решение от 17 февруари 2009 г., наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

При своето произнасяне съдът съобрази и справката с вх. № МД –02 – 200 от 08.04.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ (л. 121 по делото) относно: „Актуална обществено – политическа ситуация (към 08.04.2025г.) представена в съдебно заседание от 22.04.2025 г.

В нея е посочено, че в резултат на предприета офанзива от бунтовниците, на 27.11.2024 г. групировката „Х.

Т. ал Ш.“ предприема голяма офанзива в С., след което сформира временно правителство, а Б.

А. напуска страната.

На 13.03.2025 г. временният президент на С. - А. ал Ш., подписва конституционна декларация, в която се посочва, че ислямската юриспруденция е основният източник на законодателството, а не „основен източник“.

С декларацията е уредено разделянето на властите и съдебната независимост, като се гарантират правата на гражданите, свободата на изразяване и свобода на медиите.

В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН се посочва, че считано от 08.12.2024 г., към 27 март 2025 г., 371 900 сирийци са се завърнали обратно в С., и общият брой на завърналите се сирийци от началото на 2024 г. е 732 700 души.

Същевременно от 27.11.2024 г. насам около 926 000 вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си по произход.

По данни на вицепрезидента на Република Турция, след събитията на 8 декември 2024 г. 145 639 сирийци са се върнали доброволно от Турция в С..

ВКБООН поддържа ежедневно присъствие на гранично - пропускателните пунктове в цяла С., като наблюдава тенденциите за връщане и предоставя информация, вода и достъп до интернет.

Три големи пункта са затворени, поради големите щети, които са им нанесени.

Комисариатът продължава да предоставя помощ чрез своите обществени центрове.

Към 03.04.2025 г.

ВКБООН изчислява, че от 8 декември 2024 г. насам около 372 550 сирийци са се върнали обратно в С..

Новото временно правителство поставя акцент върху възстановяването на държавата, като основните приоритети включват борба с корупцията, съживяване на институциите, укрепване на икономиката и привличане на сирийски професионалисти.

Приетите по делото справки (с вх. № МД – 02 – 12 / 10.01.2025 г., № МД - 02 - 60 от 29.01.2025 г. и № МД –02 – 200 от 08.04.2025г.) са изготвени в съответствие с „Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището (бивше наименование Европейска служба за подкрепа в областта на убежището) за изготвяне на информация за страните на произход“.

Справките се кредитират от настоящия състав.

Съгласно чл. 21, т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ, Дирекция „Международна дейност“ изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за кризисните райони и за бежанските потоци.

Следователно посочените справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му.

Справките представляват официални писмени свидетелстващи документи, удостоверяващи, че лицето, което е издало справките, при извършваната от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в тях.

Съдът намира, че в посочените по – горе справки не се съдържа информация, която да опровергава изводите на административния орган, че в района му на обичайно пребиваване, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

От справката не се установява в С. да съществува безогледно (безразборно) насилие.

Не се установява то да достига до толкова високо ниво и съответно да се изисква по – ниско ниво на отделни елементи, за да се констатират съществени основания, въз основа на които да се смята, че цивилно лице, върнато на територията на страната си на произход, ще бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, изразяващи се в тежки заплахи срещу живота или личността му по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, респ. чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС.

Не се установяват разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (С.) от 17 февруари 2009 г. по дело С – 465 / 07 и тълкувателно решение на Съда на ЕС от 30 януари 2014 г. по дело С – 285 / 12 по тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2011 / 95 / ЕС, които се преценяват във връзка с прилагането единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Последната разпоредба гласи, че хуманитарен статут може да се предостави, ако съществуват тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Според мотивите на решението на Съда на Европейските общности (С.) от 17 февруари 2009 г. по дело С – 465 / 07, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

Обоснован е изводът на административния орган, че за Б.

Х.

С. не съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, поради което искането за международна закрила и в тази част е неоснователно.

Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там.

Съгласно пълзящата скала, посочена в т. 39 на решението на Съда в Л., в колкото по – голяма степен молителят съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, които имат пряко отношение към личното му положение, толкова по – слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него.

В т. 39 от тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (С.) от 17 февруари 2009 г. по дело С – 465 / 07 дословно е посочено следното:

В това отношение следва да се уточни, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила.

В конкретния случай

жалбоподателят по никакъв начин не успява да докаже, че е конкретно поставен в ситуация на опасност.

Липсва индивидуализация на заплаха срещу него.

Преценено съвкупно с всички доказателства по делото това означава, че за жалбоподателя явно не съществуват никакви обстоятелства, които да имат пряко отношение към личното му положение.

Не се посочват конкретни факти, които да водят до извод, че лично за Б.

Х.

С. съществува реална опасност.

Основният мотив на Б.

Х.

С. е икономическият.

Същият заявява, че не иска да служи в сирийската армия.

Това обстоятелство обаче не е такова, че да води до признаване на хуманитарен статут.

Посоченото означава, че за да се предостави хуманитарен статут на Б.

Х.

С., безогледното насилие в С. трябва да е изключително.

Видно от приетите по делото справки в С. няма безогледно насилие.

Споделя се изводът на административния орган, че не се установява спрямо чужденеца да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на С., той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

За жалбоподателя Б.

Х.

С. липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ.

Жалбоподателят не е заявил член на семейството му да има предоставен статут в Република България.

Не са налице и условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини (чл. 9, ал. 8 от ЗУБ).

Жалбоподателят не се позовава на причини от хуманитарен характер.

Причините от хуманитарен характер трябва да са такива, че да разкриват реална опасност от посегателство върху личността на чужденеца, който кандидатства за получаването на статут.

Такава реална опасност по делото не се установява.

Материалният закон в случая е спазен – отхвърлянето на молбата на Б.

Х.

С. за предоставяне на международна закрила, не противоречи на чл. 8, ал. 1 и 9, чл. 9, ал. 1, 6 и 8, чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 12 и т. 14 от ЗУБ, нито на транспонираните с тях разпоредби на Директива 2011 / 95 / ЕС.

По изложените съображения, съдът приема оспореното Решение № 1909 от 25.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от ЗУБ, е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, за законосъобразно издадено, без отменителни основания по чл. 146, т. 1Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност – 5 АПК, вр. чл. 91Чл. 91. ⚖️ Практика (11) (1) В 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. (2) Новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс. В тези случаи не се допуска повторно преразглеждане на акта. Изпращане на преписката ЗУБ.

Жалбата е неоснователна и като такава трябва да се отхвърли съгласно чл. 172, ал. 2, пр. 4Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението – то АПК, вр. чл. 91Чл. 91. ⚖️ Практика (11) (1) В 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. (2) Новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс. В тези случаи не се допуска повторно преразглеждане на акта. Изпращане на преписката ЗУБ.

С оглед на гореизложеното и на основание, АССГ, Първо отделение, 45 – ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.

Х.

С., [дата на раждане], ЛНЧ [ЕГН], срещу Решение № 1909 от 25.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от ЗУБ, е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Източник:

Оригинален документ | Ключова дума: болница