Решение № 815 по адм. д. № 20257040701325/2025 г. на Адм. съд Бургас

РЕШЕНИЕ № 815 Бургас, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXIII-ти състав, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия :

ЙОВКА БЪЧВАРОВА При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙОВКА БЪЧВАРОВА административно дело № 20257040701325 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) вр. чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С.

А.

П. с постоянен адрес в град Бургас срещу Заповед № РД-09-51/09.04.2025г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения – нарушена била процедурата по чл.193 и чл.194, ал.1 от КТ при вземане на обяснения; не били спазени сроковете при издаване на заповедта; от мотивите не ставало ясно на кого се налага дисциплинарното наказание; не била обсъдена формата на вината.

Оспорва да е извършвала вмененото й нарушение на служебните задължения.

Искането е за отмяна на заповедта.

Жалбата първоначално е подадена на 07.05.2025г. до РС Бургас, където е образувано гражданско дело № 3182/2025г., по което е изпълнена процедурата по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК и на 16.06.2025г. е постъпил отговор от РЗОК, представляван от Директора Т.

С.-Х..

С определение № 3562/20.06.2025г., в сила от 08.07.2025г., РС Бургас е прекратил образувано пред този съд съдебно производство и изпратил делото на АдмС Бургас по подсъдност.

Съобразно указанията, дадени с разпореждане № 6465/17.07.2025г., постановено по настоящото дело, с молба вх. № 8807/30.07.2025г.

Директорът на РЗОК Бургас е заявил, че към отговора, подаден до районния съд, е приложена цялата преписка по издаване на обжалваната заповед.

Поддържа се становището за неоснователност на жалбата, изразено в отговора по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК, подаден пред районния съд.

Изложени са подробни доводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява по пълномощие от адвокат Г.

Д. от АК Бургас, който поддържа жалбата.

Представя писмени бележки, в което са развити подробни съображения по същество на спора, в които е заявена и претенция за присъждане на разноските по делото.

Ответникът Директор на РЗОК Бургас се представлява от главен юрисконсулт Д.

С., която оспорва жалбата като неоснователна.

Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното

от фактическа страна :

Жалбоподателката заема длъжността „Контрольор’' в отдел „Договаряне и контрол на болнична медицинска помощ“ (ДКБМП) на Районна здравноосигурителна каса град Бургас (РЗОК Бургас), съгласно Заповед № ЧР-43/29.06.2023 г. на Заместник-директора на РЗОК Бургас.

Със Заповед № РД-25-332/05.03.2025г.

Директорът на РЗОК Бургас възложил на жалбоподателката и на свидетелката М.

Н. – двете на длъжност контрольор в отдел „ДКБМП“ при РЗОК Бургас, извършване на проверка в „Многопрофилна болница за активно лечение“ ЕООД Айтос (МБАЛ Айтос), със задачи да се установи съответствието на отчетената, но незаплатена дейност, с изискванията на Национален рамков договор № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г., издаден от министъра на здравеопазването, oбн., ДВ, бр. 77 от 8.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г., (НРД 2023-2025) за месец февруари 2025г., внезапен контрол по време на предоставяне на болнична помощ в клиники и отделения, отчитащи дейност по Приложение № 2 по време на болничното лечение, контрол по писма от Управителя на лечебното заведение и контрол по доклада и справки от РЗОК Бургас.

Преди проверката жалбоподателката подписала Декларация по чл.15 от Инструкцията за условията и реда за осъществяване на контрол по изпълнение на договорите за оказване на медицинска и/или дентална помощ, с която декларирала, че не е в роднински отношения с ръководството или други лица от МБАЛ Айтос и че няма частен интерес в посоченото лечебно заведение.

Проверката е извършена за периода от 05 до 06.03.2025г.

Констатациите от проверката са обективирани в Протокол № 366/06.03.2025г., вх. № 02-РД-25-332/06.03.2025г., съставен от двамата контрольори, извършили проверката.

В т.4.1 от Протокола, са описани следните констатации : че били проверени хоспитализациите на конкретно лице, хоспитализирано повече от един път за един месец по една и съща Клинична пътека (КП) 98 – от 02.02.2025г. до 06.02.2025г. с История на заболяването (ИЗ) № 256 и от 17.02.2025г. до 17.02.2025г. с ИЗ № 369.

И по двете ИЗ е констатирано, че е изпълнен алгоритъмът на КП № 98 и не са констатирани нарушения на НРД 2023-2025.

Контрольорите са посочили поради какви причини приемат, че е допустима повторната хоспитализация, но не повече от 1% от общия брой за същото лечебно заведение и за същия отчетен период.

Лечебното заведение имало отчетени 220 броя пациенти за месец февруари 2025г.

Един пациент представлявал 0.45%, изчислен по следната формула : 1:220х100=0.45% (от отчетените за периода, което не е повече от 1% от общия брой).

Констатацията е за плащане на ИЗ 369 по КП 98.

Протоколът е подписан от съставителите му, които са посочили, че е съставен на 06.03.2025г. в РЗОК Бургас.

Върху първата страница на протокола на 13.03.2025г. е поставена ръкописна резолюция да бъдат заплатени ИЗ 256 и ИЗ 369, описани в т.4.1 от Протокола.

Управителят на МБАЛ Айтос е запознат с протокола на 13.03.2025г.

Според представените от ответника писмени доказателства, настоящият директор на МБАЛ А.

З.

Г. е работила в РЗОК Бургас през периода от 23.09.2013г. до 28.07.2023г. на различни длъжности – финансов инспектор, младши експерт, старши експерт и контрольор.

Разпитаните по делото свидетелки М.

Н. и М.

Г. сочат, че настоящата директорка на МБАЛ А.

З.

И. е работила в РЗОК Бургас допреди няколко години и се познават добре.

И двете свидетелки поддържат, че тя и жалбоподателката са в приятелски, а не само в колегиални отношения.

И двете свидетелки заявиха, че на 12.03.2025г. в отдел ДКБМП няколко колеги обсъждали въпроса дали на МБАЛ Айтос следва да бъде заплатена повторна хоспитализация в рамките на един месец по една и съща КП.

На този разговор присъствали жалбоподателката, свидетелката М.

Н., свидетелката М.

Г., както и И.д.

Началник на отдел ДКБМП К.

Ч..

Според свидетелката Г., спорният въпрос бил дали да бъде платено по тази КП и ако се плати, как да се изчисли размерът на плащането.

Между жалбоподателката и колежката й Чачева се появило напрежение.

По време на обсъждането жалбоподателката предупредила колегите си да внимават, за да не ги пишат по медиите.

Според свидетелката Г., тонът бил заплашителен и свидетелката се почувствала засегната, тъй като известно време преди това имали подобен случай, който бил медийно отразен, затова казаните от жалбоподателката думи са възприети от тази свидетелката като неуместни.

Според свидетелката М.

Н., първоначално тя и жалбоподателката взели решение дейността по тази КП да не се заплаща.

Същевременно обаче свидетелката заявява, че не можела да вземе решение какви да бъдат констатациите.

Началничката на отдела К.

Ч. не била съгласна с констатациите (по делото свидетелката не изясни какви са били констатациите, с които не се съгласила Чачева), затова се събрали да обсъдят проблема.

По време на разговора спорът между жалбоподателката и К.

Ч. се концентрирал върху това как следвало да се изчисли плащането, предвидено в размер на 1% по тази КП.

Жалбоподателката се обърнала към Чачева с думите : „Внимавай и теб да не те пишат по медиите!“, от които Чачева се афектирала, а жалбоподателката казала, че думите й били на шега.

И тази свидетелка не възприела думите на жалбоподателката като шега, тъй като тонът на разговора бил напрегнат.

На 13.03.2025г.

К.

Ч. изготвила до Директора на РЗОК Бургас докладна записка вх. № 02/63-35, в която посочила, че на 12.03.2025 г. във връзка с извършена проверка на МБАЛ Айтос и проведена дискусия между част от контрольорите в отдел ДКБМП относно КП 98 възникнало напрежение между жалбоподателката, като контрольор в РЗОК Бургас, и К.

Ч. - контрольор, и изпълняващ длъжността началник на отдел ДКБМП.

В докладната записка се сочи, че жалбоподателката се държала грубо и се е опитала да наложи натиск срещу К.

Ч. с аргумент, че директорката на лечебното заведение й е приятелка, като на Чачева са били отправени и заплахи с медиите.

Чачева се почувствала обидена и заплашена от колежката си, която, според Чачева, проявила словесна агресия спрямо нея (л.31).

В тази връзка и на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл жалбоподателката два пъти била поканена да даде писмени обяснения по случая : 1/ С писмо изх. № 02/ВътрП-35/14.03.2025г., връчено на 17.03.2025г., на жалбоподателката е указано да се яви на 18.03.2025г. в 10ч. в кабинета на Директора на РЗОК Бургас за изслушване.

На същата дата е връчено и Искане за даване на писмени обяснения на основание чл.93 от ЗДС, както и посочване на доказателства, в срок до 17:00ч. на 18.03.2025г.

Няма данни жалбоподателката да е била изслушана, респ. да е дала писмени обяснения в указаните срокове. 2/ С писмо изх. № 02/ВътрП-43/31.03.2025г., връчено на 31.03.2025г., на жалбоподателката е указано да се яви на 18.03.2025г. в 10ч. в кабинета на Директора на РЗОК Бургас за изслушване.

На същата дата е връчено и Искане за даване на писмени обяснения на основание чл.93 от ЗДС, както и посочване на доказателства, в срок до 17:00ч. на 31.03.2025г.

Жалбоподателката представила обяснения вх. № 02/241-7/31.03.2025 г. (л.24), в които посочила, че във връзка с извършена проверка на МБАЛ Айтос възникнал казус при тълкуването на текст от алгоритъма на КП 98 „Диагностика и лечение на остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“, поради което жалбоподателката се обърнала за помощ към И.д. началник на отдел ДКБМП К.

Ч..

Проведен бил конферентен телефонен разговор с колеги от РЗОК в други градове, при който се установили различни тълкувания на текста на алгоритъма.

Според жалбоподателката, с Чачева винаги са се шегували и в конкретният случай разговорът също бил шеговит, когато жалбоподателката казала, че трябва да са „бетон“ в констатациите си, за да не ги пишат пак из медиите, както се случило наскоро.

След това изрично заявила, че се шегува.

В обясненията сочи още, че с Чачева продължили да обмислят с кого другиго да обсъдят казуса.

Заявява, че с Чачева са в прекрасни отношения, работят добре и никога не е отправяла заплахи към нея.

Свидетелката П.

И. установява факти, свързани с изпълнение на процедурата по чл.93 от ЗДС и сочи, че е присъствала по време на изслушването на жалбоподателката, която на 31.03.2025г. се явила в указаното й време при Директора на РЗОК Бургас и отговорила на зададените въпроси.

На 02.04.2025г.

Директорът на РЗОК Бургас изготвил резолюция № 02/259-22 до контрольорите – Болнична помощ, Предварителен контрол, в срок до 12:00ч. на 03.04.2025г. да представят докладни записки, в които да опишат събитията, развили се при обсъждане на казуса по КП № 98 на 12.03.2025г. (л.30).

В тази връзка свидетелката М.

Н. изготвила докладна записка вх. № 426-23/03.04.2025г. (л.33), в която посочила, че на 12.03.2025г. при обсъждане на спорния казус жалбоподателката заявила, че е разговаряла с някого от лечебното заведение, откъдето са обяснили, че и друг път са имали такива случаи и са посочили как са действали при тях, както и че се е консултирала с други колеги по случая.

Н. посочва, че не помни всички подробности при обсъждане на казуса, но е имало изказване от страна на жалбоподателката към К.

Ч., свързано с появата й в статия по медиите, след което жалбоподателката казала, че се шегува.

На 02.04.2025 г. докладна записка до Директора на РЗОК Бургас била изготвена и от разпитаната по делото свидетелка, също М.

Г., също на длъжност контрольор в отдел ДКБМП (л.34).

В нея Г. посочва, че на 12.03.2025г. контрольорите от предварителен контрол БМП заедно с жалбоподателката – контрольор от последващ контрол БМП, обсъждали отхвърлена дейност по КП № 98 на МБАЛ Айтос.

По време на разговора жалбоподателката подхвърлила на К.

Ч., че вследствие на резултата от извършената проверка е възможно като нов началник на БМП да я пишат по медиите.

Според Г., предвид динамичната работа в предварителен контрол и постоянния контакт с лечебните заведения, репликата била напълно неуместна и подценяваща работата им.

Въз основа на събраните данни, на 09.04.2025г.

Директорът на РЗОК Бургас издал оспорената Заповед № РД-09-51.

От фактическа страна приел, че на 12.03.2025г. във връзка с извършена проверка на МБАЛ Айтос и проведена дискусия между част от контрольорите в отдел ДКБМП относно КП 98 възникнало напрежение между С.

П. - контрольор в РЗОК Бургас и К.

Ч. - контрольор, изпълняващ длъжността началник на отдел ДКБМП, като служителят С.

П. се държала грубо и се опитала да наложи натиск срещу К.

Ч. с аргумент, че директорката на лечебното заведение й е приятелка и към Чачева са били отправени и заплахи с медиите.

Прието е, че служителят С.

П. е нарушила служебното си задължение да избягва конфликтни ситуации и да не проявява неуважение към колегите си, като не е положила усилия да си спести казаните думи.

Във връзка с установените факти Директорът на РЗОК Бургас, като дисциплинарнонаказващ орган (ДНО), приел, че извършеното от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице представлява нарушение на чл.2, т.11 и чл.14, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и на вменените в Раздел 5 „Преки задължения”, т. 5.32 от утвърдената длъжностна характеристика задължения, както и е проява на неуважение към колега, което накърнява достойнството и правата на отделната личност.

Посочено е, че С.

П. е служител в системата на РЗОК Бургас от 2013 г., като до настоящия момент е изпълнявала задълженията си стриктно и с необходимия професионализъм, няма извършени нарушения на служебните задължения, с оглед на което е прието, че следва да й бъде наложено най-лекото дисциплинарно наказание „забележка“.

Заповедта била връчена на жалбоподателката на 10.04.2025г. и е обжалвана първоначално пред РС Бургас на 07.05.2025г., където е образувано гражданско дело № 3182/2025г., прекратено с определение № 3562/20.06.2025г., на РС Бургас, с което съдебното производство е изпратено на настоящия съд.

Тъй като заповедта не съдържа изрично указание пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва, срокът за обжалването й се удължава на два месеца, съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1Чл. 140. ⚖️ Практика (10) (1) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. (2) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца. Представяне на електронни документи от АПК, с оглед на което съдът жалбата в срок, както съдът се е произнесъл в определение № 7768/16.09.2025г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано за това лице, чиито интереси са пряко засегнати от оспорения по делото акт.

От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151Чл. 151. Към жалбата или протеста се прилагат: 1. удостоверение за съществуването и представителството на организация - жалбоподател; 2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи; 4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни. Подаване на жалбата и протеста от АПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, към който препраща разпоредбата на чл.124Чл. 124. ⚖️ Практика (21) (1) Сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови факти и обстоятелства. (2) Решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Изпълнение от ЗДС.

Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е валиден административен акт, тъй като е постановена от оправомощен за това орган.

Според чл.92, ал.1 от ЗДС, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл.6, ал.2 и ал.3 от ЗДС.

Орган по назначаването е Управителят на НЗОК, съобразно разпоредбата на чл.19, ал.7, т.11аЧл. 19. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Управителят и подуправителите на НЗОК се избират от Народното събрание за срок от 5 години. При изтичане на техния мандат управителят на НЗОК и подуправителите на НЗОК продължават да упражняват правомощията си до избирането на нов управител, съответно на нов подуправител или нови подуправители. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предложения за избор на управител и на подуправители на НЗОК могат да се правят от парламентарните групи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Управител на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум три години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (3а) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подуправители на НЗОК може да бъдат лица, които отговарят на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум една година професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК, съответно на двамата подуправители на НЗОК става с решение на Народното събрание при: 1. влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности; 3. системно нарушаване на неговите ..., б.“а“ от ЗЗО.

Със Заповед № РД-09-307/24.03.2025г.

Управителят на НЗОК възложил на основание чл.19, ал.7, т.2Чл. 19. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Управителят и подуправителите на НЗОК се избират от Народното събрание за срок от 5 години. При изтичане на техния мандат управителят на НЗОК и подуправителите на НЗОК продължават да упражняват правомощията си до избирането на нов управител, съответно на нов подуправител или нови подуправители. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предложения за избор на управител и на подуправители на НЗОК могат да се правят от парламентарните групи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Управител на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум три години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (3а) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подуправители на НЗОК може да бъдат лица, които отговарят на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум една година професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК, съответно на двамата подуправители на НЗОК става с решение на Народното събрание при: 1. влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности; 3. системно нарушаване на неговите ... от ЗЗО и чл.6, ал.3Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Седалищата на районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а седалищата на техните поделения се определят със заповед на управителя на Националната здравноосигурителна каса. (3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Органи на управление на НЗОК са: 1. надзорният съвет; 2. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) управителят и двамата подуправители. (4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Служителите в централното управление, районните здравноосигурителни каси и поделенията на районните здравноосигурителни каси заемат длъжности по служебно или по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. (5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) За структурните звена на НЗОК по ал. 2 се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване. от ЗДС на директорите на РЗОК правомощията си на орган по назначаването, с изключение на назначаването, преназначаването, преместването по чл.81б от ЗДС, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДС по отношение на служителите, работещи по служебно правоотношение в РЗОК.

Заповедта е съобразена с разпоредбите на чл.6, ал.2 и ал.3 от ЗДС, поради което е породила у Директора на РЗОК Бургас дисциплинарна власт за налагане на дисциплинарни наказания, с изключение на уволнението.

В жалбата е инвокиран довод за съществено нарушение на разпоредбата на чл.93 от ЗДС, според ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.

В писмената защита са развити подробни съображения, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице трябва бъде поканено, по подобие на наказателния процес, да бъде изслушано в началната фаза на дисциплинарното производство, а даването на обясненията да се осъществи в крайната фаза, преди налагане на дисциплинарното наказание.

След изслушване на жалбоподателката по дисциплинарната преписка били събрани допълнителни доказателства, с които тя не се била запознала, като доводът е за нарушение на правото на жалбоподателката да се запознае с всички събрани от ДНО доказателства.

Доводите са неоснователни, тъй като, на първо място, аналогията с наказателния процес е неуместна и няма как да се прави паралел между процесуалното положение на привлечено към дисциплинарна отговорност лице и лице, привлечено към наказателна отговорност за извършване на престъпление.

На следващо място, от текста на чл.93 от ЗДС не следва предложената от жалбоподателката интерпретация, тъй като смисълът, вложен в тази разпоредба, е лицето да бъде изслушано от органа на дисциплинарната власт и да бъдат дадени писмени обяснения, но след като лицето е наясно срещу какви факти да се защитава.

Сиреч, запознаването с фактите по дисциплинарното обвинение не е самоцелно, тъй като привлеченото към дисциплинарна отговорност лице трябва да е наясно с фактите, а фактите, по които жалбоподателката е следвало да даде обяснения, са идентични на тези, посочени в оспорената заповед.

Следователно, не е допуснато твърдяното в жалбата нарушение на чл.93, ал.1 от ЗДС, поради което заповедта не подлежи на отмяна на основание чл.93, ал.2 от ЗДС – същото тълкуване е възприето в цитираните в писмената защита решения на ВАС, а изрично в същия смисъл е произнасянето с решение № 4880 от 17.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 989/2024 г., II о., докладчик председателят И.

Д..

Според разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДС дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, която следва да съдържа изброени в седем пункта реквизити : 1/имената и длъжността на наказващия орган; 2/датата на заповедта; 3/имената и длъжността на наказания държавен служител; 4/ описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; 5/ служебните задължения, които са били виновно нарушени; 6/видът и размерът на наказанието; 7/ правното основание за налагането му.

За да бъде мотивирана заповедта за уволнение, следва да съдържа посочените реквизити, които да са описани по начин, че на наказания служител да става ясно какво дисциплинарно нарушение е извършил с описание на елементите от обективната и субективната му страна, защо трябва да бъде наказан и то с конкретното наказание.

Тези обстоятелства са и от значение за възможността на съда да провери правилността на заповедта, като извършва контрола за съответствието й с материалния закон.

За да се даде отговор дали процесната заповед е мотивирана, съобразно изискванията на чл.97, ал.1 от ЗДС, следва да бъдат анализирани и обобщени посочените в нея фактически обстоятелства, както и подвеждането им под съответната правна норма.

Прието е в заповедта, че жалбоподателката се държала грубо с колежката си Чачева, опитала се да наложи върху нея натиск с аргумент, че директорът на лечебното заведение й е приятел, като отправила и заплахи с медии чрез изричане на думите „да не ни пишат пак по медиите“.

Чрез описаното поведение жалбоподателката, като държавен служител, виновно нарушила виновно своите задължения, като извършил дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДС – не спазила правилата на КПСДА.

Посочените за нарушени разпоредби на КПСДА са тези на чл.2, т.11, според която дейността на служителите в държавната администрация се осъществява при спазване на следните принципи за поведение : колегиалност и учтивост – поведение, основано на уважение към мнението и личния живот на колегите, и придържане към любезно и възпитано отношение при изпълнение на служебните задължения, както на чл.14, ал.1, според който в отношенията си с колегите, включително при използването на информационни и комуникационни технологии, служителите в държавната администрация проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, което накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава враждебна или обидна среда.

В случая словесният конфликт между жалбоподателката и нейната колежка Чачева по повод математическото изчисление на сумата, която да се преведе на лечебното заведение, несъгласието на жалбоподателката с Чачева, като неин непосредствено горестоящ началник, както и думите „Внимавайте да не ни пишат по медиите!“ са интерпретирани от ДНО като поведение, нарушаващо етичните правила, тъй като жалбоподателката нарушила служебното си задължение да избягва конфликтни ситуации и да не проявява неуважение към колегите си, като не е положила усилия да се спести казаните думи.

На първо място, от съдържанието на думите, казани от жалбоподателката, не следва, че тя е заплашила колежката си Чачева, че ще сигнализира медиите за случая.

Смисълът, вложен в изречените думи, е да се предприеме такъв подход и да се вземе такова решение, че работещите по този случай да не са уязвими при проверки и при медийно отразяване на проблема.

Очевидно е, че определена разпоредба на НРД 2023-2025 е дала възможност за двуяко тълкуване, поради което спорът между контрольорите и техните колеги е бил как да стигнат до законосъобразно решение.

Впрочем, от обективните данни по делото и в частност от протокола явства, че решението е било взето още на 06.03.2025г., тъй като в самия протокол е посочено, че е съставен на 06.03.2025г.

След спора, случил се на 12.03.2025г., е било невъзможно да внесе промяна във вече взетото решение на двамата контрольори.

В противен случай, протоколът от 06.03.2025г., който е официален свидетелстващ документ, би се явил неистински, като съставен на дата, различна от посочената в него.

Именно и затова са необясними фактите в заповедта, че думите на жалбоподателката са били манипулативно насочени към началничката Чачева, с цел да бъде изплатена в полза на МБАЛ Айтос сума по КП 98, която не се следва.

След като жалбоподателката и другият контрольор М.

Н. са предложили сумите и по двете КП да бъдат платени на лечебното заведение и протоколът е бил подписан на 06.03.2025г., то след връчването му на 13.03.2025г.

Директорът на РЗОК Бургас е този, който следва да вземе решение дали сумите да бъдат изплатени или не.

Сиреч, дейността на жалбоподателката по тази проверка, като контрольор, е приключила на 06.03.2025г. със съставянето на протокола и проведеният разговор на една седмица по – късно – на 12.03.2025г., може да се окачестви само като разговор между колеги, които обсъждат в общ план определен служебен проблем.

На следващо място, изводите за нарушение на етичните правила са базирани на субективните преживявания на началничката Чачева, която се почувствала застрашена да не се появят публикации по медиите, че неправомерно не са изплатили на лечебно заведение следващи му се суми, по подобие на друг скорошен случай.

Присъстващите на срещата свидетелки М.

Н. и М.

Г. също оценили думите на жалбоподателката като неуместни, преценявайки ги през призмата на критични спрямо РЗОК Бургас публикации в медиите, случили се неотдавна преди процесния разговор.

И най – накрая, думите на жалбоподателката, независимо как са били възприети от колежката й Чачева, обективно не са от характер, че да бъде нарушен чл.14, ал.1 от КПСДА, който изисква проява на уважение и коректност и недопускане на поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност или създава враждебна или обидна среда.

К.

Ч. може и да се почувствала субективно заплашена и притеснена от отразяване в медиите на дейността й като и.д. началник на отдел ДКБМП, които чувства, страхове и притеснения обаче не са правнозащитими, тъй като целта на медиите в демократичното общество е защитата на обществения интерес и борбата и насърчаването на правата на човека, а обществените институции, в т.ч.

РЗОК Бургас, дължат отчетност и прозрачност, вкл. пред медиите.

Следователно, за да бъдат квалифицирани казаните от жалбоподателката думи като заплашителни, би трябвало да са насочени към увреждане на защитени от закона права, блага и интереси, докато настоящият случай не разкрива такава специфика.

С оглед изложените дотук съображения съдът приема, че заповедта съответства по съдържание на изискването на чл.97, ал.1 от ЗДС, но тъй като жалбоподателката не е извършила дисциплинарното нарушение, за което е наказана, оспорената пред съда заповед за налагане на дисциплинарно наказание забележка следва да бъде отменена като постановена в противоречие с материалния закон.

По разноските :

Предвид отмяната на атакувания акт, съдът следва да разгледа и претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски, които се претендират в размер на 257.31 евро (500.00 лева), направени за адвокатско възнаграждение.

Според представения по делото договор за правна помощ, уговореното и платено адвокатско възнаграждение е 500.00 лева.

От страна на ответника е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за декларативно и затова неоснователно.

Делото разкрива типичната за този вид фактическа и правна сложност, но следва да бъде съобразено активното процесуално поведение на пълномощника, участието му и в двете проведени открито съдебни заседания, направените в хода на делото искания, вкл. за разпит на свидетели.

Ориентир за обичайното възнаграждение е този по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, който предвижда размер от 1000 лева за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.
2.

По настоящото дело платеното възнаграждение е двойно по – ниско от това по посочената наредба, поради което не следва да се редуцира.

Искането обаче е частично основателно, тъй като се претендират 257.31 евро, а платеното възнаграждение е 500.00 лева, равностойността на които в евро е 255.66 евро.

Затова претенцията за разликата следва да се отхвърли.

Предвид основателността на жалбата, неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.124, ал.1, изр.2 от ЗДС настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Ръко воден от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав, Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-51 от 09.04.2025г. на Директора на РЗОК Бургас, с която на жалбоподателката С.

А.

П., [ЕГН], постоянен адрес град Бургас, [улица], ет.3, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК НЗОК да заплати на С.

А.

П., с посочени данни, сумата 255.66 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и шест евроцента), представляващи направени по делото разноски, като отхвърля претенцията за разноски за разликата до 257.31 евро.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Директора на РЗОК Бургас за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия :

Източник:

Оригинален файл (Ключова дума: рзок)