Решение № 8/14.01.2011 АД № 147/2010 АС Кюстендил

РЕШЕНИЕ № 8/14.01.2011 АД № 147/2010 АС Кюстендил

Мотиви: ⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "По съществото на спора, съдът счита, че оспорената писмена покана е материалноправно незаконосъобразна." Решение № 8 от 14.01.2011г, АС - Кюстендил, адм.07.2009год."

" ⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "По съществото на спора, съдът счита, че оспорената писмена покана е материалноправно незаконосъобразна." Решение № 8 от 14...."

" ⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "По съществото на спора, съдът счита, че оспорената писмена покана е материалноправно незаконосъобразна." Решение № 8 от 14.01.2011г, АС - Кюстендил, адм.07.2009год. Поради противоречие в становищата на представителите на РЗОК и на РК на БЛС-гр.К, които са равен брой, не е взето окончателно решение, видно от Протокол №11/10.07.2009г. на Арбитражната комисия.

Жалбоподател: Към административната преписка е приложен договор №100223/01.02.2008год. , сключен между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК-Кюстендил и жалбоподателката д-р ЦК за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Издадената писмена покана е съобщена на оспорващата на 14.08.2009год., а жалбата е изпратена по пощата до адм. орган на 25.08.2009год., т.е. в срока по чл.149 ал.1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК във вр. с чл.235Чл. 235. ⚖️ Практика (7) (1) Ако отмени обжалваното определение или разпореждане, съдът сам разрешава въпроса по частната жалба. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Определението на съда е окончателно и е задължително за по-долния съд. Такса за частна жалба от НРД-2006г. и доколкото изхожда от адресата на административния акт , същата се явява процесуално допустима.

Ответник: В съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото, е разпитана свид. С, която работи като медицинска сестра при оспорващата. Същата заявява, че когато при извършване на преглед се постави диагноза от лекаря-специалист, според която пациентът подлежи на диспансеризация, то тогава се иска неговото изрично съгласие за диспансеризиране, което съгласие се вписва в амбулаторния лист и се полага подпис от лицето. При новото разглеждане на делото и в изпълнение на указанията на ВАС в отменителното решение, съдът е назначил медицинска експертиза. Видно от приетото без оспорване и преценено като компетентно експертно заключение вх.№5581/11.11.2010г. на вещото лице д-р Ж.Ц., извършените 93 амбулаторни прегледи по справката към медицинския протокол, са на ЗЗОЛ с хронични заболявания, които подлежат на диспансеризация, но поради липса на изрично съгласие на пациентите, удостоверено с подпис на амбулаторните листове, прегледите са отчетени като първични консултативни, а не като диспансерни. Оспорващата е представила амбулаторните листове на ЗЗОЛ по Справка №1 към Медицинския протокол. Пациентите са изпратени с направления бл. МЗ-НЗОК - №3, тип 1, 2, 3 или 4, като върху амбулаторните листове не е вписано изрично съгласие на пациентите за диспансеризирането им, респ. липсва и подпис на същите за извършване на диспансеризиране. Горната констатация касае и амбулаторен лист №571/22.02.2008год., който е приложен от оспорващата в копие, което не се е прилагало през процесния период на 2008год., а е утвърдено впоследствие, доколкото върху копието, представено от ответната страна също липсват данни за изразено съгласие на ЗЗОЛ за диспансеризация.

Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на осн. чл.168 ал.1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК и съобразно критериите по чл.146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за основателна, поради което и на осн. чл.172 ал.2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК отменя оспорената писмена покана .Съображенията са следните:

Обжалваната писмена покана представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството от АПК и като такъв е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Неоснователни са оплакванията в жалбата за неспазване на процедурата по чл.75 - чл.76Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО чл.76Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО /ред. преди отмяната на разпоредбите, ДВ бр.101/2009г./, приключила с решение на Арбитражна комисия, което административният орган не е обсъдил в оспорения акт. В случая оспорващата, депозирайки възражение срещу Медицински протокол №121-035-1/08.06.2009год. на лекаря-контрольор, е сезирала Арбитражната комисия, която поради равен брой противоположни гласове на представителите на РЗОК и на РК на БЛС, не е стигнала до окончателно решение. Налице е хипотезата на чл.254 от НРД-2006г. във вр. с чл.76Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО, при която директорът на РЗОК следва да се произнесе при условията на оперативна самостоятелност, т.е. законодателят е предоставил на административния орган правото да прецени дали да приложили предвидените в НРД-2006г. санкции спрямо изпълнителя на специализираната извънболнична помощ. По отношение на жалбоподателката няма данни да се приложени санкции от страна на ответника , а и предмет на проверка в настоящото производство е административен акт с различно правно и фактическо основание, поради което възражението за необсъждане на решението на Арбитражната комисия, се явява неоснователно.

Оспорената писмена покана съдържа мотиви относно констатираните факти и относимите към тях правни норми, поради което от формална страна отговаря на изискванията на чл.59 ал.2 т.4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК. Извършвайки преценка за спазване на административнопроизводствените правила, съдът констатира изпълнение на процедурата по глава Двадесет и първа от НРД- 2006г. и конкретно на разпоредбата на чл.234 вр. с чл.233 ал.1 от НРД-2006г. Възражения за допуснати нарушения в изложения аспект не се поддържат от жалбоподателката . Задължението за възстановяване на НЗОК на получени без правно основание суми, е част от съдържанието както на индивидуалните договори с изпълнителите на СИМП, така и на НРД - 2006г.

По съществото на спора, съдът счита, че оспорената писмена покана е материалноправно незаконосъобразна. Със същата на осн.чл.233 ал.1 от НРД-2006г. е разпоредено възстановяване на неоснователно получена от оспорващата сума в размер на 557,50лв., представляваща разлика в стойността на 93 броя амбулаторни прегледи, които са отчетени и заплатени като първични консултативни прегледи вместо като диспансерни прегледи. В този аспект са съображенията на административния орган , който е приел, че жалбоподателката не е предоставила медицинска помощ на 93 задължително здравноосигурени лица в съответствие със задължителното количество медицински дейности, гарантирано с бюджета на НЗОК и е нарушила правото на същите на адекватна медицинска помощ, доколкото не е изпълнила задължението си да предостави на пациентите ясна и достъпна информация за здравното им състояние, методите на лечение и наблюдение, вкл. за това, че заболяването им подлежи на диспансерно наблюдение като включено в Приложение №9 на Решение №РД-УС-04-127/27.12.2007г. на УС на НЗОК, вследствие на което тези ЗЗОЛ не са диспансеризирани. Визирани са нарушения на Наредба №39/2004г. на МЗ за профилактичните прегледи и диспансеризацията, на Наредба №40/2004г. на МЗ за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, на чл.132 от НРД-2006г., както и на чл.7 т.1 и 2 от индивидуалния договор . Констатациите са неправилни като противоречащи на разпоредбата на чл.132 ал.2 предл.2 от НРД-2006г.

Според визираната норма, лечебните заведение за СИМП провеждат диспансеризация на ЗЗОЛ по Наредба №39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от специалист съгласно приложение №9, като задължително здравноосигуреното лице се диспансеризира само с неговото изрично съгласие, документирано в амбулаторния лист. В конкретния случай от представената медицинска документация, а именно 93 броя амбулаторни листове, описани в списъка към Медицински протокол №121-035-1/08.06.2009год. на лекаря-контрольор, е видно, че липсва съгласие на ЗЗОЛ, което да е надлежно документирано, т.е. липсва писмено положително волеизявление на пациентите за диспансеризацията им, което да е обективирано чрез подпис на същите в амбулаторните листове. В този аспект съображенията на съда се основават на данните в приетите като доказателства амбулаторни листове-предмет на тематичната медицинска проверка, както и на показанията на свид. С, която работи като медицинска сестра при оспорващата. Същата заявява, че когато при извършване на преглед се постави диагноза от лекаря-специалист, според която пациентът подлежи на диспансеризация, то тогава се иска неговото изрично съгласие за диспансеризиране, което съгласие се вписва в амбулаторния лист и се полага подпис от лицето. Следователно, незаконосъобразно административният орган е приел, че оспорващата като изпълнител на СИМП не е изпълнила задължението си да предостави на пациентите ясна и достъпна информация за здравното им състояние, методите на лечение и наблюдение, вкл. за това, че заболяването им подлежи на диспансерно наблюдение. Доказателственият материал по делото сочи по безспорен и категоричен начин на изпълнение на визираното задължение от страна на жалбоподателката , а пречка за диспансеризиране на ЗЗОЛ със заболявания, подлежащи на диспансеризация, е липсата на заявено от тях изрично съгласие. Идентични са данните в експертно заключение вх.№5581/11.11.2010г. на вещото лице д-р Ж.Ц.. Видно от констатациите на съдебния експерт, извършените 93 амбулаторни прегледи по справката към медицинския протокол, са на ЗЗОЛ с хронични заболявания, които подлежат на диспансеризация, но поради липса на изрично съгласие на пациентите, удостоверено с подпис на амбулаторните листове, прегледите са отчетени като първични консултативни, а не като диспансерни. Налице е законосъобразно отчитане на извършените прегледи от оспорващата като първични консултативни прегледи, респ. заплатените от РЗОК суми за същите са получени от изпълнителя на СИМП на правно основание.

Предвид изложеното, съдът счита оспорената писмена покана за незаконосъобразна, като издадена в противоречие с приложимата материалноправна норма на чл.132 ал.2 от НРД-2006г., поради което постановява решение за отмяната и. С оглед изхода на спора и претенцията на оспорващата, в нейна полза се дължат деловодни разноски, платими от ответника в размер на 475лв., от които 175лв. са разноски по делото и 300лв. адвокатско възнаграждение. При определяне размера на последното, съдът приема за основателно възражението на ответната страна по чл.78 ал.4Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, като намалява адвокатското възнаграждение от 500лв. на 300лв. съобразно нормата на чл.36Чл. 36. ⚖️ Практика (7) В производството по принудително изпълнение залогодателят може да оспори вземането или заложното право по реда на чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс." 3. В чл. 37, ал. 4 думите "чл. 372" се заменят с "чл. 482". 4. В чл. 40, ал. 2 думите "чл. 372" се заменят с "чл. 482". 5. В чл. 41, ал. 2 думите "чл. 217" се заменят с "чл. 278". 6. В чл. 42 думите "чл. 359" се заменят с "чл. 464". 42. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11, 41 и 46 от 2007 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 300 ал. 3 се изменя така: "(3) За разходите по ал. 1 и 2 съответният компетентен орган, определен от министъра на отбраната, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги." 2. В чл. 300а ал. 2 се изменя така: "(2) За разходите по ал. 1 съответният компетентен орган, определен от министъра на отбраната, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги." 43. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. 33 и 75 от 2006 г.) в чл. 28, ал. 5 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 44. В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 45 и 66 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 30 и 64 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г.) в чл. 67, ал. 4 изречение второ се изменя така: "Неплащането на тези суми не е основание за спиране на производството, но получаващото ведомство може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги." 45. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18... от ЗА във вр. с чл.8 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 във вр. с §2 от ДР от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решение: Водим от гореизложеното и на осн. чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението АПК вр. с чл.233 ал.1Чл. 233. ⚖️ Практика (1) (1) Частната жалба не спира изпълнението на обжалваното определение или разпореждане, освен ако законът предвижда друго. (2) Когато определението или разпореждането не прегражда развитието на делото, разглеждането му продължава, а на по-горния съд се изпраща само официален препис от съдебния акт заедно с частната жалба, приложенията и възраженията. (3) По-горният съд може да спре производството по делото или изпълнението на обжалваното определение или разпореждане до разрешаването на частната жалба. Разглеждане на жалбата от НРД-2006г. , Административният съд Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна писмена покана изх. № 29-07-618/12.08.2009год., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. Кюстендил , с която д-р Ц. К. като ЕТ “Д.Ц.К.”*** като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по договор №100223/01.02.2008г. , е задължена на осн. чл.235 ал.5 и ал.6 от НРД-2006г. във вр. с чл.233 ал.1 от НРД-2006г., да възстанови по сметка на РЗОК – гр. К неоснователно получена сума в размер на 557,50лв., представляваща разлика в стойността на 93 броя амбулаторни прегледи, които са отчетени и заплатени като първични консултативни прегледи вместо като диспансерни прегледи.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса-гр.К да заплати на д-р Ц Т К като ЕТ “Д.Ц.К.”***5 деловодни разноски в размер на 475лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

Свързани документи: Решение № 14663 по а.д. 2962/11 ВАС