Раздел III
Издаване на удостоверения
Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2019 г. ) За удостоверяване правото на обезщетения в натура на лица, които са задължително здравноосигурени по българското законодателство и пребивават в друга държава – членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, НЗОК/РЗОК издава преносим формуляр S1 "Регистрация за ползване на здравни грижи" или формуляр S072 "Удостоверителен документ за права – пребиваване". Регистрационният формуляр е личен. Пребиваването в другата държава членка се преценява в съответствие с чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (OB, L 284, 30/10/2009).
Чл. 15а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2019 г. ) (1) За регистрация в НЗОК на лица, които са осигурени в друга държава – членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария и пребивават в Република България, лицата представят в РЗОК регистрационен формуляр S1 или S072. Извършената регистрация се съобщава на чуждата осигурителна институция с формуляр S073 "Информация за регистрация – пребиваване".
(2) В случаите, когато осигуреното в друга държава членка лице обяви пред РЗОК своето пребиваване в Република България и не притежава регистрационен формуляр S1 или S072, РЗОК изпраща до компетентната институция формуляр S071 "Искане за удостоверителен документ – пребиваване" с цел издаване на необходимия регистрационен формуляр.
(3) Осигуреното лице по ал. 1 информира НЗОК за всяка промяна в положението си, която има вероятност да промени правото му на обезщетения в натура, по-специално прекратяване или смяна на трудовата или самостоятелната трудова заетост или смяна на пребиваването.
Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2019 г. ) (1) За регистрация в друга държава – членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария на членовете на семействата на осигурени по българското законодателство лица, пребиваващи отделно в другата държава, НЗОК/РЗОК издава формуляр S1 "Регистрация за ползване на здравни грижи" или формуляр S072 "Удостоверителен документ за права – пребиваване".
(2) За регистрация в НЗОК на членове на семейството на лица, които са осигурени в друга държава членка и пребивават в Република България, лицата представят в РЗОК регистрационен формуляр S1 или S072. Извършената регистрация се съобщава на чуждата осигурителна институция с формуляр S073 "Информация за регистрация – пребиваване".
(3) В случаите, когато осигуреното в друга държава членка лице обяви пред РЗОК своето пребиваване в Република България и не притежава регистрационен формуляр S1 или S072, РЗОК изпраща до компетентната институция формуляр S071 "Искане за удостоверителен документ – пребиваване" с цел издаване на необходимия регистрационен формуляр.
(4) Осигуреното лице по ал. 1 информира НЗОК за всяка промяна в положението си, която има вероятност да промени правото му на обезщетения в натура, по-специално прекратяване или смяна на трудовата или самостоятелната трудова заетост или смяна на пребиваването.
Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2019 г. ) (1) За удостоверяване на право на планова медицинска помощ в държава – членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария на задължително здравноосигурени в Република България лица управителят на НЗОК издава индивидуален административен акт – разрешение за планово лечение в друга държава членка и формуляр S2, когато лицата отговарят на законовите изисквания за получаване на разрешение за планово лечение в друга държава членка, посочени чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (OB, L 166, 30/04/2004), за да отидат в друга държава членка с цел получаване на подходящо за състоянието им планово лечение. Заявлението ведно с документите съгласно чл. 5, ал. 4 могат да бъдат подадени в Централното управление (ЦУ) на НЗОК, чрез РЗОК, по пощата или по електронен път.
(2) Заявления за издаване на удостоверения по ал. 1, подадени чрез РЗОК, се препращат в ЦУ на НЗОК в деня на подаването им в РЗОК по ред, утвърден от управителя на НЗОК.
(3) Процедурата за разглеждане на заявления за издаване на разрешение за провеждане на планово лечение в ЕС (с формуляр S2) за сметка на НЗОК се определя с правила, утвърдени от управителя на НЗОК.
(4) Заявленията по ал. 1 се разглеждат от постоянна комисия в ЦУ на НЗОК. След приключване на процедурата по разглеждане на заявленията, определена в правилата по ал. 3, комисията изготвя мотивирано предложение до управителя на НЗОК за издаване на разрешение за планово лечение в друга държава членка и формуляр S2 или за отказ от издаването му.
(5) Комисията по ал. 4 се създава със заповед на управителя на НЗОК.
Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2019 г. ) (1) За регистрация в друга държава – членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария на лица, подали искане за българска пенсия, НЗОК/РЗОК издава формуляр S1 "Регистрация за ползване на здравни грижи" или формуляр S072 "Удостоверителен документ за права – пребиваване".
(2) За регистрация в НЗОК на лица, подали искане за пенсия от друга държава членка, които пребивават в Република България, лицата представят в РЗОК регистрационен формуляр S1 или S072. Извършената регистрация се съобщава на чуждата осигурителна институция с формуляр S073 "Информация за регистрация – пребиваване".
(3) В случаите, когато осигуреното в друга държава членка лице обяви пред РЗОК своето пребиваване в Република България и не притежава регистрационен формуляр S1 или S072, РЗОК изпраща до компетентната институция формуляр S071 "Искане за удостоверителен документ – пребиваване" с цел издаване на необходимия регистрационен формуляр.
(4) Осигуреното лице по ал. 1 информира НЗОК за всяка промяна в положението си, която има вероятност да промени правото му на обезщетения в натура, по-специално прекратяване или смяна на трудовата или самостоятелната трудова заетост или смяна на пребиваването.
Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2019 г. ) (1) За регистрация в друга държава членка на осигурени по българското законодателство пенсионери и осигурените членове на техните семейства НЗОК/РЗОК издава формуляр S1 "Регистрация за ползване на здравни грижи" или формуляр S072 "Удостоверителен документ за права – пребиваване".
(2) За регистрация в НЗОК на осигурени в друга държава членка пенсионери и членове на техните семейства, които пребивават в Република България, лицата представят в РЗОК регистрационен формуляр S1 или S072. Извършената регистрация се съобщава на чуждата осигурителна институция с формуляр S073 "Информация за регистрация – пребиваване".
(3) В случаите, когато осигуреното в друга държава членка лице обяви пред РЗОК своето пребиваване в Република България и не притежава регистрационен формуляр S1 или S072, РЗОК изпраща до компетентната институция формуляр S071 "Искане за удостоверителен документ – пребиваване" с цел издаване на необходимия регистрационен формуляр.
(4) Осигуреното лице по ал. 1 информира НЗОК за всяка промяна в положението си, която има вероятност да промени правото му на обезщетения в натура, по-специално прекратяване или смяна на трудовата или самостоятелната трудова заетост или смяна на пребиваването.
Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2019 г. ) (1) За издаване на удостоверение за завършени здравноосигурителни периоди в съответствие с българското законодателство лицата подават в НЗОК/РЗОК заявление за издаване на формуляр S041 "Отговор на искане за осигурителни периоди – вид на осигурителния риск: болест и майчинство". Удостоверението се издава и при поискване от чужда осигурителна институция с формуляр S040 "Искане относно периоди – вид на осигурителния риск: болест и майчинство".
(2) В случаите по ал. 1, изречение първо към заявлението се прилагат:
1. относими документи по чл. 5, ал. 3;
2. документи за завършени периоди на задължително здравно осигуряване в Република България, за които се иска издаване на удостоверението.
(3) За изискване на удостоверение за здравноосигурителни периоди, завършени съгласно законодателството на друга държава членка, лицата подават в НЗОК/РЗОК заявление за изискване на формуляр S041 "Отговор на искане за осигурителни периоди – вид на осигурителния риск: болест и майчинство" от чуждата осигурителна институция. Към заявлението се прилагат:
1. относими документи по чл. 5, ал. 3;
2. документи, доказващи осигуряването в другата държава членка.
Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2019 г. ) (1) За удостоверяване на право на обезщетения в натура при трудова злополука или професионална болест на лица, които са задължително здравноосигурени по българското законодателство и имат престой или пребиваване в друга държава – членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, НЗОК издава формуляр DA1 "Право на получаване на здравни грижи при осигуряване за трудови злополуки и професионални болести".
(2) Удостоверението по ал. 1 не се издава на лица с прекъснати здравноосигурителни права по чл. 40а, ал. 1 и чл. 109, ал. 1 от ЗЗО.
(3) На лицата по ал. 2 може да бъде издаден формуляр DA1 при възстановяване на здравноосигурителните им права при условията и по реда на ЗЗО.
Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2019 г. ) (1) При получаване на заявление за издаване на удостоверение по чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 НЗОК/РЗОК извършва проверка на здравноосигурителния статус на лицето.
(2) При установяване, че лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права, управителят на НЗОК/директорът на РЗОК издава съответното удостоверение.
(3) При установяване, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, управителят на НЗОК/директорът на РЗОК постановява писмен отказ за издаване на съответното удостоверение.
Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2019 г. ) (1) Когато в заявлението по чл. 17, ал. 1 са посочени обезщетения в натура от обхвата на чл. 82, ал. 1 и 2 от Закона за здравето извън тези по наредбата по чл. 82, ал. 6 от същия закон, управителят на НЗОК го изпраща в Министерството на здравеопазването в 3-дневен срок от получаването му.
(2) В случаите по ал. 1 в 10-дневен срок от получаването на заявлението в Министерството на здравеопазването министърът на здравеопазването дава писмено съгласие до НЗОК за издаване или отказ за издаване на удостоверението.
Чл. 23а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2019 г. ) (1) Удостоверенията или отказите за издаване на удостоверения се съобщават на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс и се изпращат на съответната институция при спазване на указанията, посочени в съответния формуляр.
(2) Отказът за издаване на удостоверение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 23б. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2019 г. ) За издаването на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност в случаите по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето, се спазват правилата, въведени с наредбата, издадена на основание чл. 82, ал. 6 от Закона за здравето.
Чл. 23в. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2019 г. ) (1) Националната здравноосигурителна каса съдейства при поискване от пациента за осигуряване на информация за лечебните заведения в държавите – членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.
(2) Националната здравноосигурителна каса може да определя лечебното заведение, за което да издаде формуляр за планово лечение в лечебно заведение по ал. 1, независимо от посоченото в заявлението на пациента.
(3) Преди да издаде съответното удостоверение, в случаите, когато не може да бъде осигурено своевременно лечение в страната поради липса на медицински специалисти и/или на такива с необходимия опит, въз основа на предоставено експертно становище от съответен експертен съвет по чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето или негов член/членове, НЗОК може да обсъди възможността за участие на чуждестранни специалисти у нас, по предложение на съответното лечебно заведение, за предоставяне на съответната медицинска услуга по конкретното заявление. Предложеното от експертния съвет, съответно от неговия член/членове, лечебно заведение в Република България следва да има сключен договор с чуждестранен специалист и писмено да потвърди, че може да осигури присъствието на специалиста в рамките на обоснования в становището медицински оправдан срок.