Решение №560/27.04.2023 ТД № 1955/2022 СГС

Решение №560/27.04.2023 ТД № 1955/2022 СГС

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от „А.С.К. У.М.Б. ЗА А.Л.“ ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, ул. „*******, представлявано от Управителя А.П.М. и прокуриста М.К., чрез процесуалния представител Адвокатско дружество „Г.,Т. и Ко.”, преупълномощило за представителство по делото адв. Д. П., АК-Бургас против Н.З.О.К., БУЛСТАТ *******, с адрес: град. София 1407, ул. „*******, представлявана от П.Н.С. - Директор (НЗОК).

Ищец: Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми:
1. Сума в размер на 65 430 лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г. болнична медицинска помощ по Договор № 22- 4841/23.05.2018 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, продължен с Допълнителни споразумения за 2018 г. и 2019 г.;
2. Сума в размер 26 010.51 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 65 430 лв. за период на забава от 26.11.2018 г. до 25.10.2022 г.
3. Сума в размер на 96 016 лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. болнична медицинска помощ по Договор № 22- 4841/23.05.2018 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, продължен с Допълнителни споразумения за 2018 г. и 2019 г.;
4. Сума в размер 37 369.22 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 96 016 лв. за период на забава от 26.12.2018 г. до 25.10.2022 г.
5. Сума в размер на 85 832 лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.12.2019 г. - 31.12.2019 г. болнична медицинска помощ по Договор № 22- 4841/23.05.2018 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, продължен с Допълнителни споразумения за 2018 г. и 2019 г.;
6. Сума в размер 23 963.35 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 85 832 лв. за период на забава от 26.01.2020 г. до 25.10.2022 г.
7. Сума в размер на 14 373.31 лева, представляваща цена на медицински изделия, вложени по отчетени за периода 01.10.2018 г. -31.10.2018 г.;
8. Сума в размер от 5 574.10 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 14 373.31 лв. за период на забава от 31.12.2018 г. до 25.10.2022 г.;
9. Сума в размер на 17 487.74 лева, представляваща цена на медицински изделия, вложени по отчетени за периода 01.11.2018 г. -30.11.2018 г.;
10. Сума в размер от 6 631.30 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 17 487.74 лв. за период на забава от 31.01.2019 г. до 25.10.2022 г.;
11. Сума в размер на 4 454 лева, представляваща цена на извършена и отчетена за периода 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г. болнична медицинска помощ по Кпр (АПр 1-38 и КПр 3-4);
12. Сума в размер 1 770.61 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 4 454 лв. за период на забава от 26.11.2018 г. до 25.10.2022 г.;
13. Сума в размер на 10 298 лева, представляваща цена на извършена и отчетена за периода 01.11.2018 г. -30.11.2018 г. болнична медицинска помощ по Кпр (АПр 1-38 и КПр 3-4);
14. Сума в размер 4 007.96 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 10 298 лв. за период на забава от 26.12.2018 г. до 25.10.2022 г.;
15. Сума в размер на 5 423 лева, представляваща цена на извършена и отчетена за периода 01.12.2019 г. - 31.12.2019 г. болнична медицинска помощ по Кпр (АПr 1-38 и КПр 3-4);
16. Сума в размер 1 514.04 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 5 423 лв. за период на забава от 26.01.2020 г. до 25.10.2022 г.
Претендира и законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е лечебно заведение за осъществяване на дейност по оказване на болнична помощ въз основа на Разрешение № МБ - 383/12.01.2018 г. и последващи разрешения, издадени от министъра на здравеопазването, в това число Разрешение № МБ - 383/15.03.2018 г., регистрирано с регистрационен № 2201211093 в регистъра по чл. 49, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) към Министерство на здравеопазването. Лечебното заведение е определено за университетска болница съгласно Решение № 113 от 20.02.2015 г. на Министерски съвет.

На основание чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... от Закона за здравното осигуряване (330) и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности, сключен между НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС) за 2018 г. - 2019 г., между ищеца, като изпълнител на медицинска помощ и ответника, като възложител, е сключен Договор № 22- 4841/23.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по силата на който, съгласно § 2, т. 1 на ПРЗР (стр. 39), последният влиза в сила на 1 Април 2018 г. Договорът е допълнително продължен и изменен съгласно сключени допълнителни споразумения, както следва:
- Допълнително споразумение № Б-1 от 31.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки;
- Допълнително споразумение № Б-З от 24.07.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки;
- Допълнително споразумение № Б-4 от 27.08.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки;
- Допълнително споразумение № Б-5 от 25.09.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки;
- Допълнително споразумение № Б-6 от 22.10.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки;
- Допълнително споразумение № Б-7 от 13.11.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки;
- Допълнително споразумение № Б-8 от 22.11.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки;
- Допълнително споразумение № Б-9 от 14.12.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки;
- Допълнително споразумение № Б-10 от 19.12.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки;
- Допълнително споразумение № Б11 от 25.01.2019 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Допълнително споразумение № Б-15 от 23.04.2019 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.

Твърди се, че по силата на сключения договор, страните изрично са се сьгласили лечебното заведение да оказва на здравноосигурени лица и на здравнонеосигурени лица по пар. 2, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) за 2018/2019 г. (за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето и на лицата по пар. 9, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2018/2019 г., медицинска помощ по клинични пътеки по Приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 3 от 2018 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (обн. ДВ, бр. 29 от 30.03.2018 г.), и посочени съответно в Приложение 17а „Клинични пътеки“ на НРД за медицинските дейности.

По реда на чл. 31, ал. 1 от Договора, ищецът ежедневно отчита в рамките на процесния период реално извършената дейност по електронен път, в Персонализирана Информационна Система - ПИС. На основание чл. 19, ал. 1, т. 1 от Договора, ответникът, като възложител, се задължил да заплаща на ищеца договорената по чл. 1, ал. 1 извършена и отчетена от изпълнителя болнична помощ по клинични пътеки. Заплащането се извършва въз основа на списък, съставен от НЗОК по реда на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 24.03.2009 г. Списъкът съдържа медицински изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на болничната медицинска помощ и стойността, до която НЗОК заплаща всяка група.

След окончателна обработка на всеки календарен месец, НЗОК изпраща на ищеца месечни известия по електронен път, съдържащи приетата и респективно отхвърлената за заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия. Съгласно чл. 46 от Договора, ответникът заплаща чрез РЗОК до 25-то число на месеца, следващ отчетния, извършената и отчетена от ищеца дейност, предмет на договорите, която е одобрил съгласно горепосочения ред. Съответно, на основание чл. 46, т. 3 във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 3 от Договора, заплащането за вложени медицински изделия се извършва до 30-то число на втория месец, следващ отчетния. Основанията за отхвърляне на заплащането били регламентирани в чл. 31, ал. 12 от Договора. Съгласно уговореното между страните в чл. 31, ал. 12, т. 7 от Договора, която препраща към чл. 38, в случай че лечебното заведение надвиши пределните стойности за съответния месец (в Приложение № 2 от договора), НЗОК не заплаща извършената и отчетена дейност. Тези пределни стойности и обеми са определени по правилата на чл. 4, ал. 4 от Закон за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2018/2019 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗБНЗОК за 2018/2019 г. всяка РЗОК разпределя за годишни обеми и стойности за дейностите за болнична медицинска помощ по месеци за съответната РЗОК, в рамките на утвърдените от НС на НЗОК за съответната РЗОК годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания и договорените годишни обеми по чл. 55, ал. 2, т. За от 330 на видовете медицинска помощ. Директорът на РЗОК сключва договори с изпълнителите на БМП за закупуване на утвърдените за същата РЗОК обеми по видове медицински дейности, в рамките на стойностите за тях. За всеки изпълнител в приложение № 2 към договора с НЗОК, съгласно чл. 20, ал. 1 се определя месечна стойност по видове дейности при условията и по реда на правилата по чл. 4, ал. 1 ЗБНЗОК за 2018/2019 г.

Твърди се, че ответникът едностранно определя стойността за видове дейности към договорите с всеки изпълнител на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци, в рамките на утвърдената от НС на НЗОК годишна обща стойност. Месечните стойности за дейностите за болнична медицинска помощ се определят като обща месечна стойност по всички сключени от изпълнителя договори. Поради тази причина и е вменено задължение на ищеца (чл. 38, ал. 1 от Договора), да не отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща месечните стойности по Приложения № 2 към договорите. Когато дейността по клинична пътека е определена като надвищаваща месечната стойност, приложените по нея медицински изделия също се определят в месечните известия като отхвърлени поради надвишаване на стойностите за съответния месец.

Твърди се, че за периода м. октомври 2018 г., м. ноември 2018 г. и м. декември 2019 г. изпълнителят изпълнил задълженията си по предоставяне и отчитане на предоставената болнична помощ на лицата по чл. 1, ал.1 от Договора, потърсили такава от него, по вид, обхват и обем съгласно основания пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и в съответствие с приложимите изисквания на ЗЛЗ, ЗЗ, ЗЗО и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, но НЗОК отказала да заплати на ищеца реално изпълнената и отчетена болнична медицинка помощ и вложените медицински изделия за процесния период. Поради изложеното ищецът поддържа, че има право на заплащане на медицинската помощ по здравните дейности, които са гарантирани от бюджета на касата. Излага съображения, че е задължен да предоставя болничната помощ в изпълнение на договорите и спазвайки правото на пациента на избор на лечебното заведение, от което да я получи. Клаузите, съдържащи се в Договора, не могат да ограничават правото на медицинска помощ, гарантирано от бюджета на НЗОК, поради което всяка договорна клауза, с която се регламентира превишаване на едностранно определените от НЗОК лимити като основание за отказ от плащане на медицинската дейност от основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК е нищожна поради противоречие с разпоредбите на 330 и установените в закона права на здравноосигурените лица. В този смисъл твърди нищожност на клаузите на чл. 31, ал. 12, т. 7, чл. 34, чл. 35, чл. 38 и чл. 41, ал. 2 от Договора за оказване на болнична помощ и допълнителни споразумения към сьщия на основание чл. 26, ал. 1Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части., предл. 1 от ЗЗД, като противоречащи на императивни правни норми - чл. 52, ал. 1Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. на Конституцията, както и на чл. 4, ал. 1, чл. 55, ал. 3, т. 2 от 330 и чл. 35, т. 1 във връзка с чл. 26, ал. 2 и чл. 25 от 330. Сочи и че клаузата на чл. 41, ал. 2 от Договора, с която НЗОК е ограничил задължението си за заплащане на законна лихва за забава в случай на отказ за заплащане на надлимитна дейност поради недостиг на бюджетни средства (отговорност, за които носи самият ответник) е недействителна, доколкото със същата ответникът предварително изключва отговорността си, следваща се от закона.

Ищецът се позовава и на извънсъдебно признание изпълнението на договора от страна на ищеца, поради това че в периода 12.08.2020 г. - 21.08.2020 е извършена проверка на лечебното заведение за неразплатената дейност (т.нар. „надлимитна дейност“), включена в ежедневните отчети за 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г. Видно от Протокол № РД-18-820-1#1 от 17.08.2020 г. и Протокол № РД-18-820-2#2 от 19.08.2020 г. за извършена проверка, проверяващите органи констатират, че за съответния период всички ИЗ и документи са налични и отчетени към ПИС иа НЗОК сьгласно изискванията. Нещо повече - за периода 01.2018 г. - 09.2018 г., както и за периода от 12.2018 г. - 11.2019 г. ответникът е заплащал извършената и отчетена от ищеца БМП и стойността на вложените медицински изделия, т.е. е признавал надлежното изпълнение на Договора от страна на ищеца.

На основание изложеното ищецът претендира заплащане стойността на извършената надлимитна дейност, вкл. вложени медицински изделия в процесните месеци, както и мораторна лихва върху дължимите главници, считано от падежа на всяко вземане, уговорен в договора, до датата на предявяване на исковете.

В допълнителната искова молба, във връзка с възраженията на ответника, ищецът излага допълнителни съображения за основателност на предявените искове.

В сроковете за отговор по чл. 367 и за допълнителен отговор по чл. 373Чл. 373. ⚖️ Практика (3) (1) След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в двуседмичен срок да подаде отговор. (2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. Подготовка на делото в закрито заседание ГПК от ответника са постъпили писмени такива.

Ответник: Ответникът оспорва исковете. Излага подробни съображения относно характера на процесния договор като особена гражданскоправна сделка с административни елементи. Възразява, че договорните клаузи, ограничаващи плащанията за медицински дейности до стойностите, определени в Приложение № 2 към договора, не нарушават правата на пациентите, както и че разпоредбата на чл. 52 от КРБ не е пряко приложима, а чрез лимитирането на обема на медицинската помощ по същество се лимитира нейното количество като конкретно закупено количество от всеки вид услуга, което е гарантирано от бюджета на НЗОК. Позовава се на Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България и конкретно – на тълкуването, че е допустимо ограничаване на медицинската помощ по вид, обхват и обем чрез определяне на пределни стойности в индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ. Възразява и че издадените от ищеца фактури не са приети от НЗОК, поради което не пораждат задължение за заплащане на отчетената болнична медицинска помощ и вложените медицински изделия. Сочи и че съгласно чл. 352, ал. 12, т. 2 от НРД за МД за 2018 г. основание за отхвърляне от заплащане на болнична медицинска помощ е изпълнение на КП, АПр и КПр при неспазване на диагностично лечебен алгоритъм, изискването за минимален болничен престой и/или условията за завършеност на КП, АПр и КПр, без да се позовава обаче на наличие на такива предпоставки за отхвърляне на заплащане. Освен това оспорва посочените в исковата молба клаузи от Договора да противоречат на законовите разпоредби, регламентиращи болничната помощ и предвидените от тях права на здравноосигурените лица, а именно чл. 52 от КРБ и чл. 35 от 330. Твърди, че регулиращата нормативна уредба относно условията за извършване, отчитане и закупуване на медицинска дейност по договорите, сключени между лечебните заведения за болнична помощ и НЗОК за 2018 г. се съдържа в НРД за медицинските дейности за 2018 г. (чл. 345, ал. 1, т. 5 чл. 352, ал. 2, чл. 354, ал. 2 и чл. 356), както и в правила 2018 г., поради което посочените клаузи в индивидуалния договор не противоречат на императивни правни норми. Оспорва и правото на лихва по съображения, че при процесните договорни отношения, които не се развиват в класическия престационен вид между частноправни субекти чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД е неприложим и лихви не се дължат.

Мотиви: По делото са събрани писмени доказателства. Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал.1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД, вр. чл. 59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (144) Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. 6. ВОДЕНЕ ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ, вр. чл. 20, ал.1, т.4 от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД.

Относно подсъдността на спора на гражданските съдилища и конкретно – на СГС: Така предявените искове по чл. 59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... от ЗЗО обуславят подведомственост на спора пред гражданския съд, а с оглед мястото, където е възникнало правоотношението (чл. 108, ал.2Чл. 108. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София. Подсъдност по местонахождение на недвижим имот ГПК) и размера на исковете – подсъдност на Софийски градски съд. Със ЗИД на АПК /ДВ, бр. 74/20.09.2016 г./ е регламентиран институтът на "административния договор". С § 129 от ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ, бр. 77/18.09.2018 г./ е изменена разпоредбата на чл. 45а, ал. 1Чл. 45а. ⚖️ Практика (6) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17. (2) Ако за сключването на административния договор в специален закон или подзаконов нормативен акт се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма. (3) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53 от Административнопроцесуалния кодекс. (4) Договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. ЗЗО, като е предвидено, че договорът по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... ЗЗО, сключен между НЗОК и физически или юридически лица, е административен договор. Съгласно разпоредбата на чл. 19жЧл. 19ж. ⚖️ Практика (22) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Споразумение АПК, в сила от 01.01.2019 г., споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Съгласно § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИД АПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Договарянето между болницата - ищец и НЗОК е реализирано по административен ред, което обуславя правното естество на договора от 23.05.2018 г. като административен, съгласно чл. 45а, ал. 4Чл. 45а. ⚖️ Практика (6) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17. (2) Ако за сключването на административния договор в специален закон или подзаконов нормативен акт се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма. (3) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53 от Административнопроцесуалния кодекс. (4) Договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. ЗЗО, но това обстоятелство е без значение при решаване на въпроса за подведомствеността на спора, доколкото според разпоредбата на § 149, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на АПК /ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г./ споровете във връзка с изпълнението на договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключени преди влизането в сила на този закон, се разглеждат по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Договорът между страните е сключен преди 01.01.2019 г., поради което не намира приложение уреденото в чл. 19ж, ал. 1Чл. 19ж. ⚖️ Практика (22) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Споразумение АПК правило, съгласно което споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Така Определение № 36 от 13.12.2022 г. по гр.д. № 22/2022 г. на смесен състав на ВКС и ВАС.

По същество на предявените искове съдът намира същите за основателни. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " ГПК, по предявения иск по чл. 59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1) сключването на договор с изложеното в исковата молба съдържание, 2 ) извършeни от ищеца дейности по осъществена болнична медицинска помощ и вложени медицински изделия по клинични пътеки /КП/, амбулаторни процедури /АПр/ и клинични процедури /КПр/, съобразно уговорените с договора условия, 3) стойност на извършените дейности. По иска с правно основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване изискуемост на главното вземане, начална дата, период и размер на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/, от които черпи изгодни за себе си правни последици, вкл. плащане на дължимите суми.

Между страните в съдебното производство не е формиран правен спор относно обстоятелствата, изложени в исковата молба /няма спор по фактите/, поради което съдът приема, че същите са безспорни между тях. Не се спори относно наличието на облигационни отношения между страните по Договор № 22-4841/23.05.2018 г., продължен с допълнителни споразумения за 2019 г.; извършени от ищеца дейности по осъществена болнична медицинска помощ и вложени медицински изделия по клинични пътеки /КП/, амбулаторни процедури /АПр/ и клинични процедури /КПр/, съобразно уговорените с договора условия, над установените с договора лимити, както и относно стойността на извършената и неплатена от НЗОК дейност над лимитите за всеки от процесните периоди. Тези обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства, вкл. фактури и дебитни известия за извършени медицински дейности по клинични пътеки и спецификации за клинични пътеки и амбулаторни процедури, спецификации за вложени медицински изделия и за приложени лекарствени продукти, неоспорени от ответника. Не се спори между страните и се установява от писмените доказателства, че ищецът е изпълнил задълженията си, произтичащи от уговореното в чл. 31, ал. 1 от Договор № 22-4841/23.05.2018 г. да отчита ежедневно в рамките на процесния период реално извършената дейност по електронен път в Персонализирана Информационна Система – ПИС на НЗОК на адрес https://pis.nhif.bg/main/ ). Това се установява и от представените с отговора на исковата молба Детайлна Справка за м. 10.2018 г. от Отдел ДКБМП, Дирекция ДИОКМДПА при СЗОК/НЗОК, Детайлна Справка за м. 11.2018 г. от Отдел ДКБМП, Дирекция ДИОКМДПА при СЗОК/НЗОК и Детайлна Справка за м. 12.2019 г. от Отдел ДКБМП, Дирекция ДИОКМДПА при СЗОК/НЗОК. Видно е от тези справки, че посочените от НЗОК стойности в представените справки изцяло съвпадат с претендираните от ищеца обеми и стойности. Т.е., не се спори по делото и това се установява от представените доказателства, че ищецът надлежно е изпълнил задължението си да отчита ежедневно извършената дейност. Не е формиран спор по делото и относно обстоятелството, че на лечебното заведение – ищец (по- нататък в изложението нар. УМБАЛ Сити Клиник) е извършена проверка от НЗОК през 2020 г. за неразплатената дейност (т.нар. „надлимитна дейност“), включена в ежедневните отчети за 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г., като с Протокол № РД-18-820-1#1 от 17.08.2020 г. и Протокол № РД-18-820-2#2 от 19.08.2020 г., проверяващите органи са констатирали, че за съответния период всички истории на заболяванията и документи са налични и отчетени към ПИС на НЗОК сьгласно изискванията. С оглед на това съдът приема от фактическа страна, че по изложените в исковата молба факти между страните няма спор - не се оспорва от ответника сключването на договор с изложеното в исковата молба съдържание, фактическото извършване от ищеца на дейности по осъществена болнична медицинска помощ, амбулаторни и клинични процедури и влагането на лекарствени продукти и медицински изделия съобразно уговорените с договора условия, както и обемът и стойността на извършената и неплатена от НЗОК дейност над лимитите за всеки от процесните периоди. Спорът е съсредоточен по приложението на закона относно въпроса дължи ли НЗОК заплащане на извършените от УМБАЛ Сити Клиник за всеки от процесните периоди – месец 10.2018 г., месец 11.2018 г. и месец 12.2019 г. - дейности над лимитите, определени в Приложение № 2 към Договор № 22-4841/23.05.2018 г.

По силата на процесния договор - Договор № 22-4841/23.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между страните, ищецът се е задължил да оказва на здравноосигурените лица по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) за 2018/2019 г. (за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето ) и на лицата по § 9, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2018/2019 г. медицинска помощ по клинични пътеки по Приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 3 от 2018 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (обн. ДВ, бр. 29 от 30.03.2018 г.), и посочени съответно в Приложение 17а „Клинични пътеки“ на НРД за медицинските дейности. По силата на същия договор ищецът се е задължил да предоставя БМП по клинични пътеки, описани в чл. 1, ал. 1 от Договора. Лечебното заведение е поело задължение да осигурява болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица и да не изисква заплащане или доплащане за последната (освен в изрично посочените в Договора случаи – когато лицето е с прекъснати здравноосигурителни права или е освободено от задължението да плаща здравноосигурителни вноски и за скъпоструващи медицински изделия, посочени в определени КП, за които НЗОК не заплаща), както и да спазва правата на пациента, установени в Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето (чл. 5, т. 1, т. 10. т. 14 от Договора). Съгласно чл.3, ал.1, т.3 възложителят се е задължил да заплаща определените съгласно Националния рамков договор (НРД) между НЗОК и БЛС обеми и цени на извършената и отчетена болнична медицинска помощ. Съгласно чл.19, ал.1 възложителят заплаща на изпълнителя: 1./ договорената в чл.1, ал.1 от договора, извършена и отчетена от изпълнителя болнична медицинска помощ по клинични пътеки; 2./ вложените при изпълнение на определени клинични пътеки медицински изделия до съответните стойности, определени в Списъка по чл. 13, ал.2, т.2 от Наредба № 10 от 2009 г.; 3/ лекарствени продукти за лечение на онкологични заболявания по чл. 322 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. Вложените медицински изделия се заплащат извън цената на КП, съгласно чл. 19, ал.2 от Договора. В чл. 20 са посочени цените на клиничните пътеки. В чл. 31 и сл. са уговорени условията и сроковете за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, като в ал.1 е уговорено, че изпълнителят ежедневно подава файлове по електронен път в утвърдени от НЗОК формати оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, през интернет портала на НЗОК или чрез web услуга, а в ал. 10 е посочено, че ежедневно подадената по електронен път информация се обработва в информационната система на НЗОК, като след окончателната обработка за календарен месец РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя месечно известие за одобрената и отхвърлената от заплащане едйност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, и съответните основания за отхвърляне. Съгласно чл. 31, ал.12, т.7, вр. чл. 38 от Договора, основание за отхвърляне на заплащане е надвишаване стойностите за съответния вид дейност за съответния месец, определени в приложение № 2 към Договора. Съгласно чл. 46 от Договора, ответникът заплаща чрез РЗОК до 25-то число на месеца, следващ отчетния, извършената и отчетена от ищеца дейност, предмет на договорите, която е одобрил съгласно горепосочения ред. Съответно, на основание чл. 46, т. 3 във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 3 от Договора, заплащането за вложени медицински изделия се извършва до 30-то число на втория месец, следващ отчетния. Представено е Приложение № 2 към Договор № 22-4841/23.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. По делото са представени и съответните, посочени в исковата молба и отговора допълнителни споразумения към Договора, писма, справки и фактури, дебитни известия и констативни протоколи.

С оглед заявените от страните позиции и събраните доказателства, от правна страна се налага извод за основателност на предявения главен иск по чл. 79, ал.1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД, вр. чл. 59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (144) Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. 6. ВОДЕНЕ ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ, вр. чл. 20, ал.1, т.4 от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Правният ред приравнява съгласуваната воля на закон в отношенията между страните – чл. 20а, ал. 1Чл. 20а. ⚖️ Практика (9) (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. ЗЗД. От тази гледна точка съгласуваната воля може да бъде игнорирана само при установено противоречие на утвърден от правния ред по-висш интерес. В чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България е закрепено конституционното право на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достьпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по ред, определени със закон, като здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон. Този принцип е закрепен и в Закона за здравното осигуряване, като съгласно чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... от 330 задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса, т.е. задължително осигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, при свободен избор на изпълнителя на медицинска помощ. Съгласно чл. 59, ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 2 от 3ЗО като предмет на индивидуалните договори е възложено на изпълнителите на болнична помощ да оказват видовете дейности, посочени в чл. 45 от 33О в полза на здравноосигурените лица. Така, ищецът се е задължил, въз основа на процесния договор, да оказва болнична помощ по вид, обхват и обем съгласно основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. В решение № 32/26.11.1998г. по конст. дело № 29/1998г. на Конституционния съд на Република България, задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд, е прието, че понятието „достъпна медицинска помощ“ по смисъла на чл. 52, ал. 1 от Конституцията означава възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболяване, равни условия и еднакви възможности за ползване на лечението. Съобразно нормата на чл. 52 ал. 2 от Конституцията на Република България, здравеопазването на гражданите се финансира при условия и по ред, определени със закон. Съгласно чл. 2, ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (52) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. (2) Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се осъществява от Националната агенция за приходите. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Националната здравноосигурителна каса закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този закон., изр. второ ЗЗО задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. В тази насока и чл. 22 ал. 1Чл. 22. ⚖️ Практика (24) (1) (Предишен текст на чл. 22 - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, са неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) ЗЗО определя бюджета на НЗОК като основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства за задължителното здравно осигуряване. Съгласно чл. 6 ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Седалищата на районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а седалищата на техните поделения се определят със заповед на управителя на Националната здравноосигурителна каса. (3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Органи на управление на НЗОК са: 1. надзорният съвет; 2. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) управителят и двамата подуправители. (4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Служителите в централното управление, районните здравноосигурителни каси и поделенията на районните здравноосигурителни каси заемат длъжности по служебно или по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. (5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) За структурните звена на НЗОК по ал. 2 се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване. ЗЗО НЗОК е държавно учреждение със специфичен предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно осигуряване. По силата на чл. 1, ал. 2Чл. 1. ⚖️ Практика (60) (2) В случаите по ал. 1 управителят на НЗОК ежемесечно, след отчитането на извършените през предходния месец плащания, утвърждава компенсирани промени между трансферите по бюджета на НЗОК. 5. (1) Отстъпките за лекарствените продукти, договорени на основание чл. 45, ал. 10 и 21 от Закона за здравното осигуряване, които се възстановяват пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техните упълномощени представители, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.4.1. (2) Отстъпките за лекарствените продукти, договорени на основание чл. 45, ал. 11 от Закона за здравното осигуряване, които се възстановяват пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техните упълномощени представители, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.4. (3) Възстановяваните пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техни упълномощени представители суми при прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.4.1. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11. Сключването на договори и/или на допълнителни споразумения по реда на чл. 59, ал. 1а и 3 от Закона за здравното осигуряване е в рамките на утвърдените стойности по ЗЗО целево формираните средства се разходват за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на стоки, предвидени в закона, националните рамкови договори и застрахователните договори. По делото не се спори, че отчетените в случая дейности се включват в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Законът гарантира на здравноосигуреното лице право на избор досежно изпълнителя на медицинска помощ – чл. 4 ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО. Задължението за заплащането на оказаната медицинска дейност от страна на НЗОК е установено на законово ниво в разпоредбите на чл. 45 и чл. 47 от 330. Съгласно чл. 45, ал. 1 от 330, на изпълнителите се заплаща оказаната медицинска дейност, съставляваща обхвата на медицинска помощ при задължително здравно осигуряване. Съгласно чл. 47 закупуването на оказаната на здравноосигурените лица медицинска помощ, се извършва от съответното РЗОК, като средствата се превеждат на предоставилия я изпълнител. С оглед на така установената нормативна рамка се налага извод, че здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. На първо място, предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 от 330 при превишаване на месечния лимит. Този извод следва от разпоредбите на чл. 25 и чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (38) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Резервът на НЗОК по чл. 25 се определя в размер на сумата от: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) три на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравноосигурителни вноски от други бюджети; 2. други приходи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания. (3) (Отм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) ЗЗО, уреждащи задължителен резерв в бюджета на НЗОК, включително и за непредвидени и неотложни разходи, възможността със средствата от резерва да се заплащат разходи в случаи на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания, следва и от правомощията на НС на НЗОК да утвърждава корекции по стойностите на разходите за БМП на РЗОК в съответствие с параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво, уговорени в чл. 39, ал.3, чл. 40 и чл. 41 от Договора между страните. На следващо място, на законоустановеното право на избор на осигуреното лице да избере лечебното заведение съответства задължението на изпълнителя на медицинската помощ да го приеме. Ако здравноосигуреното лице е избрало за лечението си друго лечебно заведение, което не е достигнало съответния лимит, за ответника НЗОК ще възникне задължение за заплащане на оказаната медицинска помощ. Няма основание такова заплащане да се откаже в случаите, когато медицинска помощ е оказана от лечебно заведение, достигнало установените в Приложение № 2 към договора лимити, доколкото разпределянето на средствата за дължимата на гражданите медицинска помощ по пакетите, финансирани от бюджета на НЗОК, е задължение на самия административен орган – НЗОК, което следва да бъде изпълнявано така, че да се осигури от една страна спазването правата на гражданите на достъпна и безплатна медицинска помощ, а от друга – правото на изпълнителя да получи заплащане на действително оказаната в рамките на финансирания от задължителното здравно осигуравяне пакет от медицински услуги. По въпроса относно действителността на клаузите на сключен на основание чл.59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в приложение към договора стойности, е формирана константна практика на ВКС – напр. Решение № 169 от 16.02.2021г. на ВКС по т.д. № 1916/2019г., ІІ т.о., ТК, Решение № 47 от 19.04.2022 г. по т.д. № 418/2021 г. I т.о. на ВКС, Решение № 152 от 02.02.2021 г. по т.д. № 385/2020 г., I I т.о. на ВКС, съгласно която уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ договор между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансови-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2, се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в Приложение №2, са нищожни на основание чл.26, ал.1Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части., предл.1 ЗЗД, като противоречащи на императивни правни норми – чл.4, ал.1Чл. 4. ⚖️ Практика (63) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) II. ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА 1. АКТОВЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО,чл.55, ал.3, т.2Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о..., 5 и 6 ЗЗО /редакция преди изм. с ДВ, бр.48 от 27.06.2015г./ и чл.35, т.1Чл. 35. ⚖️ Практика (106) (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност; 8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания: 1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност; 2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори; 3. отказан достъп до медицинска документация; 4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание. /редакция преди изм. с ДВ, бр.48 от 27.06.2015г./ във връзка с чл.26, ал.2 и чл.25Чл. 25. ⚖️ Практика (42) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) В бюджета на НЗОК задължително се предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи. ЗЗО. Ето защо съдът приема, като напълно споделя доводите в цитираните решения, че уговорките, че НЗОК не дължи заплащане на извършена от ищцовото дружество макар и над договорените лимити медицинска дейност, противоречат на поетото от държавата задължение за гарантиране уреденото с чл.52 от Конституцията и Закона за здравно осигуряване основно право на гражданите на здравно осигуряване, както и реда на неговото финансиране, чрез гарантиран посредством задължителното здравно осигуряване свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл.4, ал.1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО/, с конкретизирани в чл.35, т.1Чл. 35. ⚖️ Практика (106) (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност; 8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания: 1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност; 2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори; 3. отказан достъп до медицинска документация; 4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание. от същия закон обем и обхват на правата на здравноосигурените лица, а именно – да получават медицинска помощ в обхват на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК, и на спешна помощ, там където попаднат. При изпълнение на задължението си по чл.52, ал.3 от Конституцията за осъществяване закрила на гражданите като публично благо и цел на националната здравна политика, държавата разполага с публичен ресурс, който е гарантиран, но ограничен в рамките на бюджета на НЗОК, осигуряващ присъщия за задължителното здравно осигуряване пакет от здравни дейности, определен на база годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ /чл. 22Чл. 22. ⚖️ Практика (24) (1) (Предишен текст на чл. 22 - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, са неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) ЗЗО/. За непредвидени и неотложни разходи задължително се предвижда резерв, от който се плащат и разходи в случай на значителни отклонения от равномерно разходване на средствата за здравноосигурителни плащания /чл. 25 и чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (38) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Резервът на НЗОК по чл. 25 се определя в размер на сумата от: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) три на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравноосигурителни вноски от други бюджети; 2. други приходи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания. (3) (Отм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) ЗЗО/. Бюджетът на НЗОК е законово регламентиран като задължителен финансов способ и принцип на финансиране на дейността в областта на болничната медицинска помощ, заплащана чрез системата на задължителното осигуряване. Здравноосигурените лица обаче не са страна по НРД за медицинските дейности, нито по договора за приемане на цени и обеми на медицинската помощ по чл.55, ал.2,т.2Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... ЗЗО. Те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл.4, ал.1 и чл.35, т.1Чл. 35. ⚖️ Практика (106) (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност; 8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания: 1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност; 2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори; 3. отказан достъп до медицинска документация; 4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание. ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигурените лица. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица, на които е престирана медицинска помощ над стойностите по Приложение №2 за съответния месец, биха я получили през същия месец при избор на друг изпълнител на медицинска помощ, ненадхвърлил лимита на хоспитализация, или в по-късен момент през същата година при включването им в листата на чакащите. Във всеки от посочените случаи се дължи плащане от бюджета на НЗОК за предоставената медицинска помощ, доколкото извършените дейности са в обхвата на гарантирания пакет здравни дейности, като НС на НЗОК има възможност да приеме решение за изменение и корекция на определените прогнозни бюджетни средства на съответните РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на основание чл.26, ал.2Чл. 26. ⚖️ Практика (38) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Резервът на НЗОК по чл. 25 се определя в размер на сумата от: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) три на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравноосигурителни вноски от други бюджети; 2. други приходи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания. (3) (Отм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) ЗЗО. Приема се, че предоставянето на своевременна и качествена медицинска помощ от страна на избрания от здравноосигуреното лице изпълнител на медицинска помощ в превишение на установената месечна или тримесечна бюджетна рамка за съответната година не представлява неизпълнение на задълженията на изпълнителя на медицинска помощ по сключения между него и РЗОК индивидуален договор и няма за последица отхвърляне заплащането на извършената дейност. Действително, предоставяната медицинска помощ на българските граждани в обхвата на задължителното здравно осигуряване и обхватът на медицинските изделия, за които се заплаща от бюджета на НЗОК, не са неограничени. В посочения смисъл е и разбирането на Конституционния съд на Република България, изразено в решение № 2/22.02.2007г. по конст. дело № 12/2006г. В това решение е формиран извод, че реализацията на социалното право по чл. 52 ал. 1 от Конституцията зависи изключително от потенциала на държавата да осигури финансово тази дейност. Конституционният съд изрично, обаче, обуславя ограничението до определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Изрично също така е посочено в решението, че становището дали предвидените средства са достатъчни е плод на управленско решение, което предполага преценка по целесъобразност и следователно остава извън обхвата на съдебния контрол. С оглед на това несъстоятелно е позоваването от ответника на цитираното решение на КС за обосноваване на отказа за заплащане на извършена надлимитна медицинска дейност, която не се оспорва по вид, обхват и обем да попада в пакета здравни дейности на задължителното здравно осигуряване. По делото е безспорно, че за процесните периоди - месеците 10 и 11.2018 г. и месец 12.2019 г. ищецът е извършил описаните в отчетите болнични услуги на здравноосигурени лица. Ищецът е извършил дейности, изискващи финансиране в размер по-голям от установения в Приложение № 2 към договора, но тези дейности също подлежат на заплащане по силата на договора и отчитайки законните права на здравноосигурените лица, които са потърсили лечение през процесния период в УМБАЛ Сити Клиник, която оказвайки медицинската болнична помощ е изпълнила своите задължения по договора. В нито един момент извън и в производството по делото ответникът не възразява така отчетените и претендирани за плащане дейности да не са действително извършени от ищеца или да са извършени в нарушение на договорените условия /като пакет от здравни услуги, финансирани от бюджета на НЗОК, параметри на съответната клинична пътека, медицински стандарти и т.н./. С оглед на това предявеният главен иск се явява основателен.

По отношение акцесорните претенции по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД: Ищецът претендира мораторна лихва върху главниците за период, начиная след датата на падежа на съответното задължение, предвиден в договора, (25-то число на месеца, следващ този на предоставяне на болничната помощ по клинични пътеки, амбулаторни и клинични процедури и 30-то число на втория месец след отчитането на вложените медицински изделия), до датата на предявяване на иска. Съгласно чл. 46 от Договора, ответникът заплаща чрез РЗОК до 25-то число на месеца, следващ отчетния, извършената и отчетена от ищеца дейност, предмет на договорите, която е одобрил съгласно горепосочения ред. Съответно, на основание чл. 46, т. 3 във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 3 от Договора, заплащането за вложени медицински изделия се извършва до 30-то число на втория месец, следващ отчетния. В договора не са предвидени срокове за заплащането на извършената дейност над установените в договора лимити. По въпроса кога настъпва изискуемостта на задължението на НЗОК за заплащане на надлимитна дейност е формирана практика на ВКС, обективирана по реда на чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК в Решение № 141 от 21.09.2021г. по т.д. № 2586/2019г., ВКС, І т.о. и Решение № 47 от 19.04.2022 г. по т.д. № 418/2021 г. I т.о. на ВКС, с които е прието, че изпълнение на задължението за плащане на надлимитните дейности НЗОК дължи до приключване на финансовата година, в която са извършени, т.е. до 31.12. на съответната година, като едва след изтичане на тази дата изпада в забава и дължи на изпълнителите на медицинска помощ, като титуляри на вземанията, обезщетение по чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД. Както се приема в цитираните решения, НЗОК би следвало да изплаща дейностите, попадащи в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, в рамките на същата финансова година, през която са извършени /при липса на други нормативно установени предвиждания/. Ответникът не твърди и не доказва наличието на прав5ила, определящи друг срок за заплащане на дейностите, извършени в превишение на предвидените в индивидуалните договори лимити. Поради това съдът приема, че изискуемостта на процесните вземания настъпва с изтичане на съответната финансова/бюджетна година. С оглед на така приетото за началния момент, от който ответникът изпада в забава, съдът намира, че в случая изискуемостта на дължимите плащания за надлимитната дейност за 2018 г. възниква в края на същата бюджетна година и ответникът е в забава плащането на главниците, считано от 01.01.2019 г., а изискуемостта на дължимите плащания за 2019 г. възниква в края на същата бюджетна година и ответникът е в забава плащането на задълженията за 2019 г., считано от 01.01.2020 г. Размерът на обезщетението за забава за всяко вземане поотделно, съобразно възприетия с исковата молба подход за претендирането му поотделно, съдът определя по реда на чл. 161Чл. 161. ⚖️ Практика (10) Раздел VII. Обезпечение на доказателства Обезпечение на доказателства ГПК с помощта на електронен калкулатор за лихви, общодостъпен на сайта на НАП. Ищецът претендира мораторна лихва в размер на законната до датата на подаване на исковата молба. Исковата молба е подадена на 26.10.2022 г., поради което периодът, за който се претендира лихва преди предявяване на иска е до 25.10.2022 г. включително. Крайната дата на начисляване на претендираната мораторна лихва за минал период /преди предявяване на исковете/ следва да е денят, предхождащ подаването на исковата молба и този ден се включва в периода на забавата. Денят на подаване на исковата молба не следва да се включва в периода на забавата за минал период, доколкото от подаването и се дължи законна лихва като последица от предявяване на иска – искът се счита предявен с постъпването на исковата молба в съда съгласно чл. 125Чл. 125. ⚖️ Практика (8) Искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда. Прекратяване при висящ процес ГПК. Недопустимо е един и същи ден – този на подаването на исковата молба да бъде включен и за него да се начислява обезщетение както в периода на забавата до предявяване на иска, така и в периода, за който се иска присъждане на законна лихва за в бъдеще, до погасяване на задълженията.

1.Върху сумата в размер на 65 430 лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г. болнична медицинска помощ лихвата за забава за периода до подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. следва да се изчисли с начална дата 01.01.2019 г. и крайна дата денят, предхождащ подаването на исковата молба – 25.10.2022 г., доколкото претендираната мораторна лихва е за минал период, а от датата на подаване на исковата молба се дължи законна лихва. Размерът и съдът изчислява на 25 337.98 лв.
2. Върху сумата в размер на 96 016 лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. болнична медицинска помощ лихвата за забава за период на забава от 01.01.2019 г. до 25.10.2022 г. съдът изчислява на 37 182.50 лв.
3. Върху сумата в размер на 85 832 лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.12.2019 г. - 31.12.2019 г. болнична медицинска помощ лихвата за забава се претендира от един по-късен момент – 26.01.2020 г. и до датата, предхождаща деня на подаване на исковата молба възлиза на сумата от 23 939.51 лв.
4. Върху сумата от 14 373.31 лева, представляваща цена на медицински изделия, вложени по отчетени за периода 01.10.2018 г. -31.10.2018 г. лихвата за забава за периода 01.01.2019 г.-25.10.2022 г. възлиза на сумата от 5 566.11 лв.
5. Върху сумата от 17 487.74 лева, представляваща цена на медицински изделия, вложени по отчетени за периода 01.11.2018 г. -30.11.2018 г. законната лихва за забава следва да се начисли за периода от датата, от която се претендира в исковата молба – 31.01.2019 г. до 25.10.2022 г. и възлиза на сумата от 6 626.44 лв.
6. Върху сумата от 4 454 лева, представляваща цена на извършена и отчетена за периода 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г. болнична медицинска помощ по Кпр (АПр 1-38 и КПр 3-4) се дължи мораторна лихва в размер на 1 724.83 лева за период на забава от 01.01.2019 г. до 25.10.2022 г.
7. Върху сумата от 10 298 лева, представляваща цена на извършена и отчетена за периода 01.11.2018 г. -30.11.2018 г. болнична медицинска помощ по Кпр (АПр 1-38 и КПр 3-4) се дължи законна лихва за периода 01.01.2019 г. – 25.10.2022 г., изчислена в размер на 3 987.93 лв.
8. Върху сумата от 5 423 лева, представляваща цена на извършена и отчетена за периода 01.12.2019 г. - 31.12.2019 г. болнична медицинска помощ по Кпр (АПр 1-38 и КПр 3-4) законна лихва за забава се дължи от претендираната в исковата молба дата, която следва посочената по-горе дата на изискуемост – 26.01.2020 г. и до 25.10.2022 г. възлиза на сумата от 1 512.54 лв.

В тези размери исковете за мораторна лихва следва да бъдат уважени, а над тях – до претендираните следва да се отхвърлят.

По отношение на разноските: При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК ответникът следва да понесе отговорността за сторените от ищеца деловодни разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на платена държавна такса от 16 246.21 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 15 146.93 лв. с ДДС. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно. Минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на НМРАВ в редакцията на чл. 7, ал.2, т. 5 към датата на сключване на договора за правна помощ и уговаряне на възнаграждението, възлиза на сумата от 11 583.72 лв. с ДДС. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото – страните не са формирали спор по фактите, по правния въпрос има формирана константна съдебна практика и разглеждането на делото е приключило в едно заседание, съдът намира възражението за основателно, като възнаграждението следва да се намали до размер на сумата от 12 000 лв. При това положение ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца за направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете сумата от 28 179.22 лв. Ответникът претендира разноски, които за процесуалното представителство от юрисконсулт съдът определя на основание чл. 78, ал.8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, вр. чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " ЗПП, вр. чл. 25 от НЗПП в размер на 300 лв. С оглед отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 0.71 лв.

Мотивиран от горното, Съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Н.З.О.К., Булстат *******, с адрес: гр.София, ул. „******* да заплати на „А.С.К. У.М.Б. ЗА А.Л.“ ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, ул. „******* на основание чл.79Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД, във вр. чл. 59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... от ЗЗО сумите, както следва:
1. Сумата от 65 430 лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г. болнична медицинска помощ по Договор № 22- 4841/23.05.2018 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. до окончателното плащане;
2. Сумата от 25 337.98 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 65 430 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 25.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 26 010.51 лв.
3. Сумата от 96 016 лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. болнична медицинска помощ по Договор № 22- 4841/23.05.2018 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. до окончателното плащане;
4. Сумата от 37 182.50 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 96 016 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 25.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 37 369.22 лв.
5. Сумата от 85 832 лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.12.2019 г. - 31.12.2019 г. болнична медицинска помощ по Договор № 22- 4841/23.05.2018 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. до окончателното плащане;
6. Сумата от 23 939.51 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 85 832 лв. за периода от 26.01.2020 г. до 25.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 23 963.35 лв.
7. Сумата от 14 373.31 лева, представляваща цена на медицински изделия, вложени по отчетени за периода 01.10.2018 г. -31.10.2018 г. медицински дейности, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. до окончателното плащане;
8. Сумата от 5 566.11 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 14 373.31 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 25.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 5 574.10 лв.;
9. Сумата от 17 487.74 лева, представляваща цена на медицински изделия, вложени по отчетени за периода 01.11.2018 г. -30.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. до окончателното плащане;
10. Сумата от 6 626.44 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 17 487.74 лв. за периода от 31.01.2019 г. до 25.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 6 631.30 лв.;
11. Сумата от 4 454 лева, представляваща цена на извършена и отчетена за периода 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г. болнична медицинска помощ по Кпр (АПр 1-38 и КПр 3- 4), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. до окончателното плащане;
12. Сумата от 1 724.83 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 4 454 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 25.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 1 770.61 лв.;
13. Сумата от 10 298 лева, представляваща цена на извършена и отчетена за периода 01.11.2018 г. -30.11.2018 г. болнична медицинска помощ по Кпр (АПр 1-38 и КПр 3-4), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. до окончателното плащане;
14. Сумата от 3 987.93 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 10 298 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 25.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 4 007.96 лв.;
15. Сумата от 5 423 лева, представляваща цена на извършена и отчетена за периода 01.12.2019 г. - 31.12.2019 г. болнична медицинска помощ по Кпр (АПр 1-38 и КПр 3- 4), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. до окончателното плащане;
16. Сумата от 1 512.54 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 5 423 лв. за периода от 26.01.2020 г. до 25.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 1 514.04 лв.

ОСЪЖДА Н.З.О.К., БУЛСТАТ *******, с адрес: град. София 1407, ул. „******* да заплати на „А.С.К. У.М.Б. ЗА А.Л.“ ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, ул. „******* на основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата 28 179.22 лв. за направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „А.С.К. У.М.Б. ЗА А.Л.“ ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, ул. „******* да заплати на Н.З.О.К., БУЛСТАТ *******, с адрес: град. София 1407, ул. „******* на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата 0.71 лв. за направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесета и трета година в следния състав:
Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Таня Б. Стоянова
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20221100901955 по описа за 2022 година
Съдия при Софийски градски съ: