Решение №260015/16.02.2023 ГД №480/2020 ОС Пловдив

Решение №260015/16.02.2023 ГД №480/2020 ОС Пловдив

Ищец: МБАЛ – Централ Онко Хоспитал ООД, ЕИК 201739317, седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. В. Априлов 20, съдебен адрес:***, – адв. Р., моли да се осъди Национална Здравноосигурителна каса /НЗОК/, БУЛСТАТ 121858220, съдебен адрес:*** /РЗОК/, да му заплати сумата 735 586 лв., представляваща стойността на оказана, но незаплатена медицинска помощ на здравно осигурени лица по договор № 163170/16.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и допълнителни споразумения по същия договор за периода м.април 2017 – м.март 2018 г., ведно с мораторна лихва в общ размер на 186 990.13 лв., считано от датата на падежа по всяка фактура и издадено дебитно известие до датата преди предявяване на исковата молба – 29.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2020 г. до окончателното плащане на сумите, конкретизирани както следва:

По Дебитно известие № 0000001684 от 20.02.2018г. към Фактура №0000001423/18.05.2017 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки съгласно Спецификация за месец Април 2017 г., сумата от 135 827,00 лв. (сто тридесет и пет хиляди осемстотин двадесет и седем лева), заедно със законна лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.05.2017 г., до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020г., в размер на 38 974,80лв.;

По Дебитно известие № 0000001685 от 20.02.2018г. към Фактура №0000001442/12.06.2017 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки съгласно Спецификация за месец Май 2017 г., сумата от 171 111,00лв. (сто седемдесет и една хиляди сто и единадесет лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.06.2017 г., до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020 г., в размер на 47 625,90 лв.;

По Дебитно известие №0000001686 от 20.02.2018г. към Фактура №0000001475/14.07.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки съгласно Спецификация за месец Юни 2017г., сумата от 91 880,00лв. (деветдесет и една хиляди осемстотин и осемдесет лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.07.2017 г., до датата преди предявяване на исковата молба- 29.07.2020г., в размер на 24 807,60 лв.;

По Дебитно известие №0000001687 от 20.02.2018г. към Фактура №0000001496/10.08.2017 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки съгласно Спецификация за месец Юли 2017 г., сумата от 34 364,00 лв. (тридесет и четири хиляди триста шестдесет и четири лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.08.2017 г., до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020г., в размер на 8 982,37 лв.;

По Дебитно известие №0000001688 от 20.02.2018 г. към Фактура №0000001525/11.09.2017 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки съгласно Спецификация за месец Август 2017 г., сумата от 28 130,00 лв. (двадесет и осем хиляди сто и тридесет лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.09.2017 г., до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020г., в размер на 7 110,64 лв.;

По Дебитно известие №0000001689 от 20.02.2018г. към Фактура №0000001579/10.11.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки и Спецификация за месец Октомври 2017г., сумата от 110 483,00лв. (сто и десет и хиляди четиристотин осемдесет и три лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.11.2017 г., до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020г., в размер на 26 055,57 лв.;

По Дебитно известие №0000001691 от 20.02.2018г. към Фактура №0000001606/11.12.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки и Спецификация за месец Ноември 2017 г., сумата от 8 046,00лв. (осем хиляди четиридесет и шест лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.12.2017 г., до датата преди предявяване на исковата молба- 29.07.2020 г., в размер на 1 830,47 лв.;

По Дебитно известие №0000001692 от 20.02.2018г. към Фактура №0000001621/10.01.2018г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки и Спецификация за месец Декември 2017г., сумата от 800,00 лв. (осемстотин лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.01.2018г. до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020 г., в размер на 175,11 лв.;

По Фактура №0000001658 от 09.02.2018 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки и Спецификация за месец Януари 2018 г., сумата от 59 560,00 лв. (петдесет и девет хиляди петстотин и шестдесет лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 28.02.2018 г., до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020 г., в размер на 12 557,23 лв.;

По Фактура №0000001709 от 09.03.2018г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки и Спецификация за месец Февруари 2018г., сумата от 43705,00 лв. (четиридесет и три хиляди седемстотин и пет лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.03.2018 г до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020г., в размер на 8 850,26лв.;

По Фактура №0000001740 от 12.04.2018г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки и Спецификация за месец Март 2018г., сумата от 51 680,00 лв. (петдесет и една хиляди шестстотин и осемдесет лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.04.2018 г., до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020г., в размер на 10 020,18 лв.

По същество твърди, че по така цитирания договор и допълнителни споразумения, ищецът е извършил болнична помощ по клинични пътеки в процесните периоди, като ответникът не е заплатил претендираните суми. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

Ответник: Ответникът – НЗОК счита за неоснователна претенция за плащане на реализирана от него дейност извън уговореното в договора, респ. извън рамките, посочени в Приложение 2 към индивидуалния договор. Поддържа становище, че за Директора на РЗОК съществува възможност, но не и задължение, да вземе решение за закупуване на надлимитните дейности, а НС на НЗОК взима решение за заплащането на тези дейности само при осигурена възможност на средства през следващите месеци и в рамките на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ на национално ниво. Твърди, че не е налице изрично решение на НС на НЗОК за увеличение на договорените с ищеца стойности и лимити за осъществена болнична помощ, поради което исковете следва да се отхвърлят.

Мотиви: Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи, както и събраните по делото доказателства, намира следното:

Не се спори между страните, че между Национална Здравноосигурителна Каса /НЗОК/, със седалище и адрес на управление: град София-1407, ул. „Кричим” № 1, с ЕИК/Булстат: 121858220, представлявана от Директора на Районна Здравно-Осигурителна Каса /РЗОК/ - **, Д-р М. С. П., с адрес: ***, с ЕИК/Булстат: 1218582201572, като Възложител и „МБАЛ Централ Онко Хоспитал” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. "Васил Априлов" №20, ЕИК 201739317, представлявано от Управителя Д-р Н.А.К.-М., като Изпълнител - лечебно заведение за болнична помощ с регистрационен № 1622211042 от регистъра на МЗ, на основание чл.59Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... от Закона за здравното осигуряване и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2017г. (обн.ДВ бр.24 от 2017г. в сила от 01.04.2017г.), е сключен Договор №163170/16.05.2017г. (в сила от 01.04.2017 г., съгласно §2, т.1 от ПЗР на договора и §4 от НРД за медицинските дейности 2017г.), за оказване на болнична помощ по 134 различни клинични пътеки /КП/ от Приложение №9 към чл.1, ал.1 от Наредба №2 от 2016г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК (обн.ДВ бр.24/29.03.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр.91 от 18.11.2016 г. в сила от 01.04.2017 г.) като видовете клинични пътеки са подробно посочени в договора /л.24-68/ от делото.

С допълнителни споразумения №1, №3, №7, №8, №10, №13, №14, №15, №19, №20, №22, №24, №25, №27, №28, заедно с Приложения №2 към тях; допълнителни споразумения № 88/19.04.2017 г. и № 89/02.06.2017г. към Договор № 163170/19.02.2015г. за определени стойности за м.Април 2017г. с Приложения №2 към тях, са правени изменения на определените месечни стойности, посочени в Приложение №2 и в текстовете на договора /л.69-104/. С тях ищецът, в качеството си на изпълнител, се е задължил да оказва болнична медицинска помощ по изрично посочени клинични пътеки на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г. и на лицата по § 8, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2017 г. Посочено е, че дейността следва да бъде извършена съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения, ЗЗ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2017 г., подзаконовите нормативни актове по прилагането им, Кодекса на професионалната етика и националния рамков договор за МД за 2017 г.

Съгласно чл.1, ал.2 от договора, НЗОК, в качеството си на възложител, е поел задължение да заплаща дейностите съгласно Глава XIX, раздел VI, VIII, IX от НРД за медицинските дейности за 2017 г.

Съгласно чл. 19 от договора възложителят заплаща на изпълнителя за всеки отделен случай по клиничната пътека при условие, че извършената и отчетена дейност е в рамките на стойностите, посочени в приложение № 2 "Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на болнична медицинска помощ". Задължението за плащане за възложителя възниква при изпълнение на условията, посочени в чл.25 от договора.

Съгласно чл. 31 от договора изпълнителят ежедневно отчита по електронен път в утвърдени от НЗОК формати оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора. Съгласно чл. 31, ал.9, възложителят не заплаща за дейност, която не е подадена в ежедневните електронни отчети и не е приета от информационната система на НЗОК най-късно до 16 ч. на първия работен ден, следващ отчитания.

Съгласно чл. 31, ал. 1 отчетената в ежедневно подадените електронни отчети дейност се обработва в информационната система на НЗОК и след окончателната обработка за календарен месец в срок до 17 ч. на 5-я работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя месечно известие, съдържащо отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойностите на КП и съответните основания за отхвърляне. Сред основанията за отхвърляне е посочено и дейност, надвишаваща стойността по чл. 37.

Според чл. 34 от договора, стойността на дейностите за болнична медицинска помощ се определя в рамките, посочени в чл. 36.

Видно от приложените допълнителни споразумения, неоспорени от страните, същите са с предмет, корекция на текстовете на договора, корекция на месечна стойност на дейностите в болничната медицинска помощ (БМП), медицинските изделия в БМП и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП. Лечебното заведение при превишаване на определения лимит е имало право да ползва сума до 3% от следващия месец, или следващото тримесечие, като съответно се намалява със същия % определения лимит за следващия месец, или тримесечие. Корекциите са според приложено към всяко от допълнителните споразумения Приложение № 2 „Стойности на дейностите в БМП, медицинските изделия в БМП и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП”, изготвено от НЗОК/РЗОК. Във всяко от приложенията в табличен вид са определени общи стойности на дейностите в БМП по месеците за процесния период от месец Април 2017г. до Март 2018г. включително. От съдържанието им е видно, че са били правени многократно корекции на стойностите на дейностите в БМП за процесиите месеци от Април 2017 г. до Март 2018 г. включително, като всяко следващо Приложение №2 отменя предходното. От анализа на същите относно приложимите договорености между страните, се налага извод, че срокът на Индивидуалния договор е за срока на действие на националния рамков договор, т.е за цялата 2017 г. до приемане на нов рамков договор за 2018 г.

Налага се и друг извод: От представените допълнителни споразумения се установява, че с тях се определя бюджет за предходен месец, когато отчетният период за съответния месец практически вече е отминал. Посоченото налага поне два извода – от една страна, че т.нар. „бюджет“ реално няма общо с изпълненото, а от друга, че той е определен едностранно, т.е. не може да се направи какъвто и да е извод, че по отношение на тези норми дружеството-ищец е било свободно договарящо се с ответника. Така, ищецът „узнава“ впоследствие, че реално вече е превишил бюджет, който му е определен със задна дата и следва, според твърденията на ответника, да коригира количеството осъществена от него дейност.

По същество ответникът не оспорва, че за процесния период ищецът е оказал болнична помощ на правоимащи според договора лица по клинични пътеки, която дейност е била ежедневно отчитана. Не се спори също и относно стойността на така извършената болнична помощ.

При посочените фактически обстоятелства, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД вр. чл. 59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да заплати предоставената услуга, а ответникът не оспорва нито факта на осъществяване на посочените в договора услуги, нито тяхната стойност. Спорът по същество е дължи ли се плащане на извършени от ищеца медицински услуги, над лимита, уговорен между страните в договора и е породен от това, че общата месечна стойност на изпълнените клинични пътеки превишава стойността на дейностите в болнична медицинска помощ определена в приложение № 2 от индивидуалния договор. Страните по договора са ограничили задължението на ответника за плащане до стойностно определен лимит съответно за дейности, медицински изделия и лекарствени продукти. Ответникът се позовава на така постигнатото съгласие. Самият договор изключва от приложното си поле стойността на извършена дейност, медицински изделия или лекарствени продукти, превишаваща определената сума при сключването му, освен ако изрично не е договорено увеличение на лимита. Няма спор също, че съгласието на страните има силата на закон за тях, по силата на чл. 20а, ал. 1Чл. 20а. ⚖️ Практика (9) (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. ЗЗД. Ето защо, първият въпрос, на който следва да се отговори по настоящото дело е, от какво произтичат задълженията на страните и какъв е техния смисъл.

Чл. 52, ал. 2 от Конституцията на Република България повелява, че здравеопазването на гражданите се финансира при условия и по ред, определени със закон. Съгласно чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Седалищата на районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а седалищата на техните поделения се определят със заповед на управителя на Националната здравноосигурителна каса. (3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Органи на управление на НЗОК са: 1. надзорният съвет; 2. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) управителят и двамата подуправители. (4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Служителите в централното управление, районните здравноосигурителни каси и поделенията на районните здравноосигурителни каси заемат длъжности по служебно или по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. (5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) За структурните звена на НЗОК по ал. 2 се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване. ЗЗО, НЗОК е държавно учреждение със специфичен предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно осигуряване. По силата на чл. 1, ал. 2 от същия закон, целево формираните средства се разходват за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на стоки, предвидени в закона, националните рамкови договори и застрахователните договори. По делото не се спори, че отчетените в случая дейности се включват в обхвата на задължителното здравно осигуряване. От друга страна, с чл.4, ал.1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... от ЗЗО, законът въвежда и гарантира основен принцип - правото на здравноосигуреното лице на избор относно изпълнителя на медицинска помощ.

Чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за процесната 2017 и 2018 г., предвижда в рамките на предвидените със закона стойности, НЗОК да разпредели финансовия ресурс като определи за всяка районна ЗОК годишна обща стойност на разходите, разпределени по месеци. На тази основа, районните здравноосигурителни каси са ангажирани да определят стойността на дейностите по договорите с отделните изпълнители на медицинска помощ. Изпълнението на дейностите се контролира всеки месец, а планираните средства подлежат на ревизия всяко тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК. Изпълнението на закона е възложено на органите на управление на НЗОК, а Надзорният съвет е овластен и да приеме, съответно да огласи правила за осъществяване на контрол и корекции на първоначално разпределените стойности. Съгласно чл. 10 от Правилата за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на средства от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1. 4. от Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г., стойностите на дейностите по договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ подлежат на изменение с оглед неусвоените средства в рамките на тримесечие според отчетените дейности от всички изпълнители, актуална информация за дейността им, евентуални промени в цените на медицинските дейности и актуалния размер на средствата по съответните бюджетни подпараграфи за здравноосигурителни плащания. Тези промени се отразяват в Приложение № 2 към индивидуалния договор за оказване на болнична медицинска помощ. Според Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, стойностите на дейностите се определят съгласно чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г. и приетите правила от Надзорния съвет на НЗОК и са неразделна част от индивидуалните им договори, идентифицирани като приложение № 2. Ежеседмично РЗОК уведомява изпълнителя на болнична медицинска помощ за достигнатата стойност като достигната стойност, предвидена в Приложение 2, води до изчерпване на капацитета за хоспитализации. Посочените правни норми, на първо място, ясно дефинират първият основен принцип при решаване на настоящия правен спор. В основата е принципа на равенство, разбиран като еднакво отношение на закона към едни и същи лица, равни от правна гледна точка на действащото право, с оглед целите на правното регулиране. Израз на този принцип е и равенството на здравноосигурените лица при ползването на медицинска помощ. Това означава, че при възникнала нужда, всяко задължително здравноосигурено лице е в правото си да се ползва от определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Ето защо, първият основен извод, който се налага е, че правилото че първият по време, е по-силен по право, в задължителното здравно осигуряване е неприложимо и недопустимо. Законът за бюджета на НЗОК за 2017 г. не предвижда норма, която налага друг извод. Напротив, Законът изрично овластява Надзорния съвет на НЗОК да използва преизпълнението в приходната част на бюджета от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи. Този статут на НЗОК налага и друг основен по делото извод: НЗОК участва в договорното правоотношение като отстоява не свои, а чужди интереси – публичен, който се изразява в задължението й да контролира целесъобразното разходване на публични средства и частен – за обезпечаване качествена медицинска помощ на нуждаещи лица. Този нейн статут, не предполага каквото и да е правомощие на ответника да преурежда нормативно регулираното обществено отношение при очертаното съдържание. Ето защо, настоящият състав не споделя тезата на ответника, че разходната част на приетия бюджет определя лимит на отговорността на НЗОК към изпълнителите на болнична помощ. Посочените правни норми, като дефинират ясно функциите на НЗОК, ясно очертават нейния статут и отговорност, когато сключва такъв договор. Налага се извод, че се касае до посредничество между държавата, която дължи осигуряване на здравна помощ, и изпълнителя на такава медицинска помощ, който е извършил медицинска дейност. Така, в случая с подписване на договора не се реализира пряк интерес за НЗОК, а се изпълнява задължението, вменено на Държавата с цитирания чл. 52, ал. 1 от Конституцията. Така, в здравноосигурителната система НЗОК е овластена от държавата да разпредели планирания ресурс и дължи да гарантира ефективност и ефикасност при усвояването му, което поражда отговорността за изпълнение на това именно задължение. На основание изложеното, след като НЗОК е органът, който отговаря за изпълнение на посоченото задължение, поставя се въпроса има ли лимити на това задължение. Според настоящия състав, посочените по-горе правни норми, тълкувани в съвкупност, налагат различен извод от доводите на ответника. Вече се посочи неотменимия принцип на дължимо равенство. Така, всеки нуждаещ се от медицинска помощ, следва да има възможност за достъп до пакета от здравни дейности и при идентични условия – гарантирано плащане с публични средства или по нормативно предписан друг ред, осигуряващ достъпност на здравната услуга, основан на избора на пациента. При положение, че дори за здравнонеосигурените лица достъпът до здравна помощ е гарантиран, няма причина от тази възможност да бъдат лишени здравноосигурените лица, чиято нужда се е проявила след изчерпване на целево предписаните средства. Следователно, държавата е създала на ниво закон нужната регламентация, която гарантира финансовия й ангажимент към прогласеното право на равно третиране на здравноосигурените лица. Оттук следва и извода, че при съпоставяне на закона, очертаващ финансовата рамка за календарната година, с установения в чл. 5, т. 5Чл. 5. ⚖️ Практика (40) Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на: 1. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) задължително участие при набирането на вноските; 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК; 3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства; 4. отговорност на осигурените за собственото им здраве; 5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ; 6. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) самоуправление на НЗОК; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ; 9. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 10. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ; 11. (предишна т. 8, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи. Раздел II. Национална здравноосигурителна каса от Закона за здравното осигуряване, принцип на равен достъп, неоснователен е поддържаният от ответника довод, за лимитиран ангажимент на НЗОК спрямо изпълнителите на болнична медицинска помощ до разпределение на предвидените средства.

Налага се и друг основен по делото извод. Няма спор, че в системата на здравното осигуряване се касае до изключително отговорно управление на публични средства. Ето защо, чл. 4, ал. 3 от ЗБНЗОК за 2017 г. изрично ангажира органите на управление на НЗОК (натоварени с изпълнението на закона съгласно § 12 ПЗРЗБНЗОК) периодично да анализират, а при необходимост и да коригират разпределените суми в рамките на предвидените с бюджета средства за НЗОК при предварително утвърдени процедурни правила (чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК). Следователно, законово регламентирана е не само контролната функция при разходването на такива средства от страна на ответника, но и възможността предварителното разпределение на средства да се коригира след анализ и при определени предпоставки. Т.е. самият закон е допуснал възможността, извършената надлимитна дейност, да не е единствен изискуем факт, за да се откаже заплащането й, а вследствие на анализ, извършен именно от ответника и при определени предпоставки, тези лимити да се коригират. Ето защо е въведен и тримесечен период на анализ и преценка на необходимостта от корекция на предварително разпределения бюджет. Установените правила и сключения между страните договор, изискват от ищеца ежедневно да отчита оказаната за денонощие дейност без оглед на обстоятелството дали се включва в договорения лимит или го надвишава. Надвишеният лимит предполага единствено различен ред за отчитане (след решение на Надзорния съвет на НЗОК).

На следващо място: Законът възлага на държавата да обезпечи финансово определен вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, като меродавен е бюджета на НЗОК за конкретната година. По силата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... ЗЗО ответникът дължи да закупи договорената и оказана медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица, което задължение еднозначно е възпроизведено и в самия договор – чл. 19, ал. 1, т. 1. По делото не се ангажираха доказателства от ответника, в рамките на НЗОК и нейния бюджет за 2017 г., да липсва възможност за корекция на договорения лимит на ищеца съобразно реално извършените медицински услуги и вложените от него медицински материали. Според очертаните задължения за изпълнителя с процесния договор, ищецът като изпълнител на медицинската помощ по смисъла на Националния рамков договор, дължи да осъществи здравната дейност в определен обем със съответната клинична пътека. Пак според самия договор – чл. 8, ал. 1, ищецът оказва помощ по клинична пътека на здравноосигурено лице, на което е издадено "Направление за хоспитализация", а съгласно чл. 11, т. 1 се задължава да осигурява непрекъснатост на болничната помощ по клиничната пътека и да преведе пациента към друго лечебно, ако в хода на изпълнение на медицинските дейности констатира дефицити, препятстващи достигане на очаквания резултат от клиничната пътека – чл. 14, ал. 1 от договора. Следователно, самият договор определя като съществен и за двете страни интересът на нуждаещото се от медицинска помощ лице, потърсило медицинска помощ. Това тълкуване удовлетворява и предписаната със закон цел на договора – постигане на качествено лечение и осигурена възможност за контрол относно начина на използване на целевите финансови средства. При положение, че по силата на договора трети ползващи се лица, са получили уговорената от ответника и извършена от ищеца услуга, възниква въпросът за чия сметка това следва да стане. Ищецът е обвързан от договора да предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Произтичащият от закона ангажимент за НЗОК не е обвързан с броя на лицата, потърсили медицинска помощ. Гарантираният обем, видно и от съдържанието на договора, е очертан посредством определени заболявания. От тази гледна точка, предпоставеният от правилата лимит на пакета не държи сметка за броя на потърсилите медицинска помощ, а за дефинирана по вид, обхват и обем дейности, финансирането на които се осигурява от държавата. Принципът на равнопоставеност, на който се основава задължителното здравно осигуряване, изключва възможността от здравноосигурено лице да се изисква плащане за покрита от пакета медицинска помощ, а възлагането на разходите в тежест на изпълнителя противоречи както на произтичащата от самия договор обща воля, така и на добросъвестността. Ето защо, съдът намира, че договорът, сключен между страните, създава за ищеца задължение да предостави идентифицираната в договора медицинска помощ на всяко нуждаещо се лице, което притежава описаните в договора качества, а ответникът да заплати нейната стойност. Законоустановеното право на избор на осигуреното лице да избере лечебното заведение – чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО, пряко произтича от задължението на изпълнителя на медицинската помощ да го приеме. В тази насока и чл. 31, т. 1 от Националния рамков договор обвързва изпълнителя да осигури на пациента необходимата медицинска помощ. При положение, че законът освобождава осигуреното лице от задължението да заплаща за здравни дейности, включени в гарантирания от НЗОК медицински пакет, а изпълнителят на медицинска помощ дължи да приеме потърсилото го лице, осъществената дейност не почива на свободната преценка на изпълнителя на медицинска помощ. Меродавна се явява нуждата на здравноосигуреното лице. Така правопораждащият по делото факт е предоставената услуга на нуждаещо се здравноосигурено лице. Основание за задължението за плащане се явява именно предоставената здравна услуга. Ето защо, осъществена медицинска дейност в утвърдения с националния рамков договор обем и качество дори и при изчерпана финансова обезпеченост, ангажира ответника да заплати договорените единични цени. Следователно, на общо основание приложимо е правилото на чл. 81, ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (8) - 88 от Закона за наследството. 5. Висящите дела в съдилищата по обявени несъстоятелности и по даден предпазен конкордат се довършват по досегашния ред. 6. Препращанията в разни закони към текстовете на отменените с § 4 закони важат като препращания към съответните по съдържание текстове от настоящия закон. 7. Правилата за продължителността на давността и другите срокове, предвидени в настоящия закон, не могат да се прилагат към давностите и сроковете, които са започнали да текат при действието на стария закон, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от оня, който е предвиден в настоящия закон. Заключителни разпоредби Параграф единствен. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Пълномощията за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, извършени преди 1 март 2008 г., запазват действието си. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН (ОБН. - ДВ, БР. 83 ОТ 1996 Г.) 11. Измененията и допълненията в Закона за задълженията и договорите по този закон не се прилагат за сделките, които са сключени, на не са изпълнени до влизането му в сила. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ (ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г.) 23. Законът влиза в сила от 1 септември 2005 г. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ (ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2006 Г.) 23. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.) 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на: 1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз"; 2. параграф 2, ал. 4; 3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507; 4. параграф 4, ал. 2; 5. параграф 24; 6. параграф 60, които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник". Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС... ЗЗД. Този текст изключва ограничените финансови възможности като основание за отпадане отговорността на длъжник в правоотношението да плати дължимото. Ако длъжникът в частноправното отношение отговаря макар и да не разполага с възможност да престира, няма причина ответникът, да се счита освободен от отговорност. По изложените съображения, твърдението на ищеца, че ответникът му дължи заплащане стойността на предоставена от ищеца болнична медицинска помощ за процесния период, е основателно. По отношение на извършената медицинска дейност над определените максимални стойности ищецът е издал подробно описаните по-горе фактури и дебитни известия. Те не са оспорени от ответника, нито като основание, нито като размер. Не се спори също, че ищецът е изпълнил задължението си да представя ежедневно електронни отчети за извършената от него дейност, като по отношение на нито един от тях не е налице възражение от ответника. Осчетоводяването на тези фактури от ищеца, включването им в ГФО за 2017 г., както и отразяването им в счетоводните регистри, също не е оспорено. Предвид изложеното и на основание чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... от ЗЗО, съдът намира за основателен и доказан иска за заплащане на сумата 735 586 лв., представляваща стойността на оказана, но незаплатена медицинска помощ на здравно осигурени лица по договор № 163170/16.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и допълнителни споразумения по същия договор за периода м.април 2017 – м.март 2018 г.

По иска с правно основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД

Предвид основателността на така предявените искове, на основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД, съдът намира за основателни и исковете за заплащане на мораторна лихва върху посочените главници. Тези искове са доказани по основание и за целия съответен исков период, тъй като се установи наличието на забава в изплащане на дължимата главница по всяко от описаните в исковата молба дебитни известия и се установи, че тази забава е била налице към посочената от ищеца начална дата на съответния период, а именно-датата на падежа за плащане на съответната главница-тридесето число на месеца, следващ отчетния месец, а освен това се установи, че забавата е налице и към крайната дата на съответния исков период - датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба в съда. Акцесорните искове са доказани и по размер, като в тази връзка съдът кредитира заключението на ССЕ, в което е изчислен дължимия размер на мораторната лихва върху всяка от главниците по процесните дебитни известия за съответно посочения от ищеца исков период и този размер изцяло съвпада с претендирания такъв от ищеца, след като ищецът е заявил по реда на чл.214Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК увеличение на исковите си претенции за мораторни лихви съобразно изчисленията на вещото лице и съдът е допуснал това увеличение с протоколно определение. Предвид изложеното акцесорните претенции по чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД, възлизащи на общата сума от 186 990 лв., ще се уважат изцяло като основателни и доказани в пълния им предявен размер. С оглед изхода от спора, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски, съгласно списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК общо в размер на 74643.44 лв.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският окръжен съд, на основание чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... от ЗЗО и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД, Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Национална Здравноосигурителна каса /НЗОК/, БУЛСТАТ 121858220, съдебен адрес:*** /РЗОК/, да заплати на МБАЛ – Централ Онко Хоспитал ООД, ЕИК 201739317, седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. В. Априлов 20, съдебен адрес:****– адв. Р., сумата 735 586 лв., представляваща стойността на оказана, но незаплатена медицинска помощ на здравно осигурени лица по договор № 163170/16.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и допълнителни споразумения по същия договор за периода м.април 2017 – м.март 2018 г., ведно с мораторна лихва в общ размер на 186 990.13 лв., считано от датата на падежа по всяка фактура и издадено дебитно известие до датата преди предявяване на исковата молба – 29.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2020 г. до окончателното плащане на сумите, конкретизирани както следва:

По Дебитно известие № 0000001684 от 20.02.2018г. към Фактура №0000001423/18.05.2017 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки съгласно Спецификация за месец Април 2017 г., сумата от 135 827,00 лв. (сто тридесет и пет хиляди осемстотин двадесет и седем лева), заедно със законна лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.05.2017 г., до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020г., в размер на 38 974,80лв.;

По Дебитно известие № 0000001685 от 20.02.2018г. към Фактура №0000001442/12.06.2017 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки съгласно Спецификация за месец Май 2017 г., сумата от 171 111,00лв. (сто седемдесет и една хиляди сто и единадесет лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.06.2017 г., до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020 г., в размер на 47 625,90 лв.;

По Дебитно известие №0000001686 от 20.02.2018г. към Фактура №0000001475/14.07.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки съгласно Спецификация за месец Юни 2017г., сумата от 91 880,00лв. (деветдесет и една хиляди осемстотин и осемдесет лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.07.2017 г., до датата преди предявяване на исковата молба- 29.07.2020г., в размер на 24 807,60 лв.;

По Дебитно известие №0000001687 от 20.02.2018г. към Фактура №0000001496/10.08.2017 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки съгласно Спецификация за месец Юли 2017 г., сумата от 34 364,00 лв. (тридесет и четири хиляди триста шестдесет и четири лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.08.2017 г., до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020г., в размер на 8 982,37 лв.;

По Дебитно известие №0000001688 от 20.02.2018 г. към Фактура №0000001525/11.09.2017 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки съгласно Спецификация за месец Август 2017 г., сумата от 28 130,00 лв. (двадесет и осем хиляди сто и тридесет лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.09.2017 г., до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020г., в размер на 7 110,64 лв.;

По Дебитно известие №0000001689 от 20.02.2018г. към Фактура №0000001579/10.11.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки и Спецификация за месец Октомври 2017г., сумата от 110 483,00лв. (сто и десет и хиляди четиристотин осемдесет и три лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.11.2017 г., до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020г., в размер на 26 055,57 лв.;

По Дебитно известие №0000001691 от 20.02.2018г. към Фактура №0000001606/11.12.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки и Спецификация за месец Ноември 2017 г., сумата от 8 046,00лв. (осем хиляди четиридесет и шест лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.12.2017 г., до датата преди предявяване на исковата молба- 29.07.2020 г., в размер на 1 830,47 лв.;

По Дебитно известие №0000001692 от 20.02.2018г. към Фактура №0000001621/10.01.2018г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки и Спецификация за месец Декември 2017г., сумата от 800,00 лв. (осемстотин лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.01.2018г. до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020 г., в размер на 175,11 лв.;

По Фактура №0000001658 от 09.02.2018 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки и Спецификация за месец Януари 2018 г., сумата от 59 560,00 лв. (петдесет и девет хиляди петстотин и шестдесет лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 28.02.2018 г., до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020 г., в размер на 12 557,23 лв.;

По Фактура №0000001709 от 09.03.2018г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки и Спецификация за месец Февруари 2018г., сумата от 43705,00 лв. (четиридесет и три хиляди седемстотин и пет лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.03.2018 г до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020г., в размер на 8 850,26лв.;

По Фактура №0000001740 от 12.04.2018г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки и Спецификация за месец Март 2018г., сумата от 51 680,00 лв. (петдесет и една хиляди шестстотин и осемдесет лева), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа 30.04.2018 г., до датата преди предявяване на исковата молба-29.07.2020г., в размер на 10 020,18 лв.,

Както и направените по делото разноски в размер на 74 643.44 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия:

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ, при секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 480 по описа за 2020 година намери за установено следното:Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... от ЗЗО и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД.