Решение №201/30.01.2019 ТД № 535/2018 СГС

Решение №201/30.01.2019 ТД № 535/2018 СГС

Предмет на разглеждане са обективно съединени искове с правно основание чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл.45 ал. 1 т. 3Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... предл. второ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД.

Ищец:
Ищецът М. „Д.Х.С.“ ЕООД *** твърди да е сключил с ответника Н.З.К.(НЗОК) Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 240800/24.02.2015 г.. С анекси, подписани, за да не бъде прекратен договорът с ответника при условията на чл. 59 ал. 3Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО с особено мнение, били определени стойности за месеците март-декември 2015 г. Излага довод, че при тези условия практически е лишен от възможност да договаря условията по анексите като счита за меродавен законът, задължаващ ответника да заплаща стойността на оказана медицинска помощ. За месеците април, май, юни, ноември и декември 2015 г. ищецът предоставил медицинска помощ на правоимащи лица, която счита да дължи по силата на закона. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати сума в общ размер от 155 847,00 лв., включваща дейности по клинични пътеки и вложени консумативи. Ищецът претендира и обезщетение за законна лихва върху главницата за периода до 15.03.2018 г. общо в размер от 41 268,20 лв. като и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 19.03.2018 г., до окончателно изплащане на сумата.

Ответник:
В отговор по исковата молба от името на ответника НЗОК е застъпен довод, че разходите му са утвърдени със закон, което счита да е било известно на ищеца още при сключване на договора. Сочи, че макар и подписани с особено мнение, анексите информират ищеца за сумата, на която може да разчита по договора. Твърди се, че стойностите са актуализирани съобразно възможностите на Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. Счита, че определените с Приложение № 2 към договора стойности очертават лимита на отговорност на НЗОК. Застъпва теза, че с ПМС № 57 правото на свободен избор на лечебно заведение е гарантирано чрез приравняване достигнатите месечни стойности на липса на капацитет за хоспитализации. При тези условия твърди хоспитализацията да подлежи на планиране, като правото на пациентът да избере в коя болница да постъпи е гарантирано. Сочи и че случаите на спешна диагностика и лечение подлежат на отчитане и осигурено финансиране по друг ред. В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Т. от Адвокатска колегия – Стара Загора, конкретизира, че възприетите като надлимитни дейности са осъществени спрямо лица, насочени към лечебното заведение от личен лекар, съответно лица, нуждаещи се от спешно лечение или здравноосигурено лице, потърсило услугите на лечебното заведение. Излага довод, че при наличието на свободни легла в болницата няма основание да бъдат отказани прием и лечение. Навежда доводи в писмени бележки. Претендира разноски като представя списък съответно за държавна такса – 7884,61 лв. и адвокатско възнаграждение – 5500,00 лв. Процесуалният представител на ответника юрк. П.-В.поддържа заявеното оспорване на предявените искове. Навежда доводи в писмени бележки като застъпва теза, че определеността по по вид, обхват и обем пакет от здравни помощи съгласно чл. 4Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО лимитира отговорността на НЗОК до осигуреното финансиране по реда на ЗНЗОК. Счита, че заплащането на всички извършени дейности би довело до превишаване на разходната част, което счита за недопустимо.

Мотиви:
С оглед Определение № 3 от 19.01.2018 г. по адм.д. № 78/2017 г., смесен 5-членен състав на ВАС настоящият състав приема, че е компетентен да се произнесе по предявените искове. Като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК, от фактическа страна съдът намира следното:

Страните не спорят, а и от представения договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен с анекс от 07.04.2015 г., се установява писмено изразено съгласие от представители на страните, че ищецът, наричан в договора изпълнител, се задължава да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по § 2 ал. 1 от Закона за бюджета на Националната З.К.за 2015 г. и на лицата по § 7 ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г. по клинични пътеки от приложение към член единствен на Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Посочено е, че дейността следва да бъде извършена съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения, ЗЗ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2015 г., подзаконовите нормативни актове по прилагането им, Кодекса на професионалната етика и НРД за МД за 2015 г. Ответникът, наричан с договора възложител, е поел задължение да заплаща дейностите съгласно Постановление № 94 от 24.04.2014 г. на Министерски съвет и Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. при условията, в сроковете и по реда, определени в Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ по Приложение № 2 към чл. 2 на ПМС № 94/24.04.2015 г.

Съгласно чл. 20 т. 6 от договора възложителят заплаща на изпълнителя за всеки отделен случай по клиничната пътека при условие, че извършената и отчетена дейност е в рамките на стойностите, посочени в приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на болнична медицинска помощ“. Съгласно чл. 32 от договора изпълнителят ежедневно отчита по електронен път в утвърдени от НЗОК формати оказаната по по договора дейност за денонощие като всеки отделен случай следва да бъде определен (маркиран) като такъв съответно „в рамките на стойността по чл. 42“ или като „надвишаващ стойността по чл. 42“. Сред основанията за отхвърляне е посочено и дейност, надвишаваща стойността по чл. 42. Според чл. 40 от договора стойността на дейностите за болнична медицинска помощ се определя по предварително огласени правила, заплащането е в рамките на стойностите, определени по реда на тези правила и посочени в приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ“ съгласно чл. 24 ал. 4 т. 2 от НРД за МД за 2015 г., а изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности/лекарствени продукти/медицински изделия на стойност, надвишаваща утвърдената с приложение № 2 за съответния месец.

Договорено е, че корекция на стойностите по приложение № 2 се извършва на тримесечие, за което страните подписват допълнителни споразумения, а съгласно чл. 40 ал. 4 от договора разликата между стойността в приложение № 2 и отчетената стойност не може да увеличи стойностите за следващите тримесечия. Съгласно чл. 42 ал. 1 стойността по финансово-отчетните документи не следва да надвишава размера на определените стойности на изпълнителя по реда на чл. 4 ЗБНЗОК за 2015 г., посочен в приложение № 2, а стойности не се определят за дейностите, оказани на здравнонеосигурени лица по § 2 ал. 1 или § 7 ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗБНЗОК за 2015 г. и на лицата с право на здравно осигуряване, удостоверено от друга държава – членка на ЕС/ЕИП, от Конфедерация Швейцария или съгласно двустранни спогодби. Според чл. 30 и 31 от договора възложителят заплаща ежемесечно договорената, извършена и отчетена дейност след проверка на предписаните документи и по реда, определен в Методика за заплащане и договора.

С допълнително споразмение от 06.04.2015 г. страните са посочили като приложими за остойностяване на изпълнените дейности Постановление № 57 от 16.03.2015 г. и приетите с него методики. Предвидено е ежеседмично възложителят да уведомява изпълнителя за достигнато изпълнение на съответните месечни стойности. При достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет на възложителя за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение, изпълнителят формира листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ. За случаите на спешна диагностика и личение изпълнителят може да подаде към възложителя писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност на разходите за дейностите в ЕМП в приложения № 2 към договорите на изпълнителя за сметка на стойностите за следващите месеци в размер до 5 % за съответното тримесечие или до 5 % от стойностите за следващото тримесечие, което не се допуска през четвъртото тримесечие. Посочено е, че при увеличение размера на стойността на разходите за дейностите в БМП промените в приложения № 2 се договарят между изпълнителя и възложителя в срока за представяне на отчетите за заплащане на дейността за съответния месец. Изразено е съгласие изпълнителят задължително да спазва този ред като по изключение, при особено тежки или сложни случаи по медицински показатели, както и случаи, свързани с форсмажорни обстоятелства, изпълнителят писмено и незабавно информира възложителя като мотивира очакваното заплащане. Случаите се внасят чрез управителя на НЗОК за разглеждане от Надзорния съвет на НЗОК и от Управителния съвет на БЛС, а решение за заплащането им се взема при наличие на бюджетни средства.

Страните не спорят, че определените помесечно суми в рамките на първоначално и допълнително разпределени средства за ищеца са заплатени. По делото не се спори, че за процесния период – април-юни, ноември-декември 2015 г. ищецът е оказал болнична помощ на правоимащи според договора лица по клинични пътеки. Няма и спор, че претендираната в процеса сума общо в размер на 155847,00 лв. касае предоставени здравни услуги по клинични пътеки над договорените стойности на лица, отговарящи на заложените в договора критерии, потърсили услугите на болничното заведение, хоспитализирани и лекувани при обещаното с договора качество.

При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД вр. чл. 45 ал. 1 т. 3Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... предл. трето ЗЗО

Ищецът основава претенцията си на довод за неизпълнено от страна на ответника задължение, произтичащо от сключен между тях договор. Договорът е признато от закона средство за реализация на конкретен интерес, огласен при сключване на договора. Очертаното в исковата молба съдържание на правоотношението не разкрива особености в правоотношението между страните, дерогиращи очертания и типичен за договорното право регулаторен механизъм. По делото не се спори, че ищецът е предоставил болнична медицинска помощ за диагностика и лечение на заболявания на лица, легитимирани да я получат по предписан от закона ред и условия. Повдигнатият спор в процеса е ограничен до прамното значение на договорените суми като гарантирани с бюджета на НЗОК. Ищецът счита, че предоставена услуга на лице, легитимирано да я получи при указаните в договора условия ангажира ответника да заплати стойността на осъществената дейност. Ответникът застъпва теза, че законоустановената определеност на здравни дейности по вид, обхват и обем касае и размера на разпределените средства за съответния изпълнител. Така очертаният спор налага да бъде идентифициран интересът, обусловил сключване на договора, а съдържанието му да бъде изведено при съблюдаване критериите на чл. 20Чл. 20. ⚖️ Практика (14) При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Б) ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗЗД.

Настоящият състав счита, че договорът пряко обслужва интереси на трети за правоотношението лица – ползващите се от здравни услуги. Действително страните са ограничили задължението за плащане до стойностно определен лимит, очертан от предварително огласен дял за лечебното заведение. Обемът на дела на ищеца от законоустановения и в този смисъл гарантиран ресурс с бюджета на НЗОК е формиран на база предоставени услуги за предходната година. Както всяко бюджетиране, така и нормативно утвърденото почива на прогноза и осигурява финансово покритие на очаквани разходи за бъдещия период. Здравното осигуряване обаче предполага пряк ангажимент на държавата при обезпечаване на основно човешко право – достъпна медицинска помощ. Възниква въпросът за роля на НЗОК при така очертаното обществено отношение и пряката отговорност на държавата при управлението му. Регулираното от правния ред отношение предпостава участието на носителя на конкретен, зачетен интерес и правен субект, пряко ангажиран с реализацията му. Процесният договор не е средство за удовлетворяване на пряк интерес за НЗОК, а за реализация на произтичащия от нормата на чл. 52 ал. 1 от Конституцията ангажимент за държавата да обезпечи достъпно здравеопазване. Несъмнено на плоскостта на планирането държавата е в правото си да формира политики и да обезпечава финансово реализацията им. На тази основа и сключеният договор обезпечава реализацията на пряко задължение за държавата. Персонализирайки грижата на държавата НЗОК е овластена да разпредели планирания ресурс и да гарантира ефективност и ефикасност при усвояването му. Това обаче не изчерпва ангажимента на държавата в сферата на здравното осигуряване, олицетворена от НЗОК.

Все в тази насока, видно и от самия текст на § 2 ДЗРЗБНЗОК за 2015 г., в прерогативите на НЗОК е включено задължение държавното учреждение да посредничи между държавата и изпълнителя на медицинска помощ, извършил медицинска дейност по отношение на здравнонеосигурено лице или лица със специфични заболявания – НЗОК извършва плащания с целево предоставени средства от държавния бюджет извън планираните средства. В тази насока и нормата на чл. 52 ал. 2 от Конституцията на Република България повелява, че здравеопазването на гражданите се финансира при условия и по ред, определени със закон. Съгласно чл. 6 ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Седалищата на районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а седалищата на техните поделения се определят със заповед на управителя на Националната здравноосигурителна каса. (3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Органи на управление на НЗОК са: 1. надзорният съвет; 2. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) управителят и двамата подуправители. (4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Служителите в централното управление, районните здравноосигурителни каси и поделенията на районните здравноосигурителни каси заемат длъжности по служебно или по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. (5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) За структурните звена на НЗОК по ал. 2 се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване. ЗЗО НЗОК е държавно учреждение със специфичен предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно осигуряване. По силата на чл. 1 ал. 2Чл. 1. ⚖️ Практика (60) (2) В случаите по ал. 1 управителят на НЗОК ежемесечно, след отчитането на извършените през предходния месец плащания, утвърждава компенсирани промени между трансферите по бюджета на НЗОК. 5. (1) Отстъпките за лекарствените продукти, договорени на основание чл. 45, ал. 10 и 21 от Закона за здравното осигуряване, които се възстановяват пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техните упълномощени представители, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.4.1. (2) Отстъпките за лекарствените продукти, договорени на основание чл. 45, ал. 11 от Закона за здравното осигуряване, които се възстановяват пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техните упълномощени представители, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.4. (3) Възстановяваните пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техни упълномощени представители суми при прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.4.1. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11. Сключването на договори и/или на допълнителни споразумения по реда на чл. 59, ал. 1а и 3 от Закона за здравното осигуряване е в рамките на утвърдените стойности по ЗЗО целево формираните средства се разходват за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на стоки, предвидени в закона, националните рамкови договори и застрахователните договори. По делото не се спори, че отчетените в случая дейности се включват в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Съгласно чл. 2 ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (52) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. (2) Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се осъществява от Националната агенция за приходите. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Националната здравноосигурителна каса закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този закон. изречение второ ЗЗО задължителното здравно осигуряване обхваща пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. В тази насока и чл. 22 ал. 1Чл. 22. ⚖️ Практика (24) (1) (Предишен текст на чл. 22 - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, са неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) ЗЗО определя бюджета на НЗОК като основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства за осигуряване на този пакет.

Законът гарантира на здравноосигуреното лице право на избор досежно изпълнителя на медицинска помощ – чл. 4 ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО, а в контекста на достъпната медицинска помощ пряко ангажира държавата да финансира медицинската дейност, предоставена и на здравнонеосигурени лица при нормативно очертани хипотези – чл. 82Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето. Нормата на чл. 4 ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (17) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.) Националната система за здравеопазване включва лечебните заведения по Закона за лечебните заведения, здравните заведения по този закон и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и държавните, общинските и обществените органи и институции за организация, управление и контрол на дейностите по опазване и укрепване на здравето. Раздел II. Органи на управление на националната система за здравеопазване от Закона за бюджета на Националната З.К.за 2015 г. предвижда в рамките на обявените със закона стойности НЗОК да разпредели финансовия ресурс като определи за всяка районна З.К.годишна обща стойност на разходите, разпределени по месеци. На тази основа районните здравноосигурителни каси са ангажирани да определят стойността на дейностите по договорите с отделните изпълнители на медицинска помощ. Изпълнението на дейностите се контролира помесечно и се коригира на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК. Изпълнението на закона е възложено на органите на управление на НЗОК, а Надзорният съвет е овластен и да приеме, съответно да огласи правила за осъществяване на контрол и корекции на първоначално разпределените стойности. Следователно, ролята на НЗОК е ограничена до управление на осигурения ресурс и то с оглед удовлетворяване не на свой корпоративен интерес, а на нуждите на лица, ползващи се от гарантирания пакет здравни дейности.

Съгласно чл. 10 от Правилата за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4 ал. 1 т. 1 и т. 2 и за използване на средства от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4. от Закона за бюджета на Националната З.К.за 2015 г., стойностите на дейностите по договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ подлежат на изменение с оглед неусвоените средства в рамките на тримесечие според отчетените дейности от всички изпълнители, актуална информация за дейността им, евентуални промени в цените на медицинските дейности и актуалния размер на средствата по съответните бюджетни подпараграфи за здравноосигурителни плащания. Тези промени се отразяват в Приложение № 2 към индивидуалния договор за оказване на болнична медицинска помощ. Според чл. 21 от Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ (Методиката), в сила от 20.03.2015 г. стойностите на дейностите се определят съгласно чл. 4 от Закона за бюджета на Националната З.К.за 2015 г. и приетите правила от Надзорния съвет на НЗОК и са неразделна част от индивидуалните им договори, идентифицирани като приложение № 2. Ежеседмично РЗОК уведомява изпълнителя на болнична медицинска помощ за достигнатата стойност като изравняването й с предвидената в Приложение 2, води до изчерпване на капацитета за хоспитализации. Както всяка бюджетно обезпечена функция и закупуването на здравни дейности по смисъла на ЗЗО предпоставя необходимост от планиране и контрол за ефективно усвояване на обективно ограничен ресурс. От тази гледна точка финансовият план и предписаните от закона правила са безусловна предпоставка за извършване на финансово обезпечените плащания.

Повдигнатият в случая спор не касае социалното право, произтичащо от чл. 52 ал. 1 от Конституцията на Република България и дефинирано от Конституционния съд с Решение № 2 от 22 февруари 2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. Настоящият състав не поставя под съмнение извода, че реализацията на социалното право по чл. 52 ал. 1 от Конституцията зависи изключително от потенциала на държавата да осигури финансово тази дейност. Следва да се отчете и фактът, че така формираният извод от Конституционния съд е в контекста на поставено под въпрос съответствие на преценката на Народното събрание с предписаните от Конституцията правила при разпределяне на достъпните за държавата средства за нуждите на здравното осигуряване. Съдът изрично обуславя ограничението до определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Изрично също така е посочено, че становището дали планираните средства са достатъчни е плод на управленско решение, което предполага преценка по целесъобразност и следователно остава извън обхвата на съдебния контрол. С други думи, утвърдена е властта и отговорността на законодателната власт да приоретизира социалнозначимите въпроси и на тази основа да разпределя публичния финансов ресурс за обезпечаване решаването им.

В рамките на допустимата и осъществена проверка за съответствие на основния закон обаче Конституционният съд е заложил като неизменен критерий принципа на равенство, разбиран като еднакво отношение на закона към едни и същи лица, равни от гледна точка на действащото право и с оглед целите на правното регулиране. Прието е, че в контекста на обективно ограничените средства законът не предвижда правило, игнориращо този принцип. При така очертаната регулаторна рамка възниква въпросът дали разпределеният според правилата планиран ресурс определя границата на отговорност на НЗОК. Самият Закон за бюджета на НЗОК за 2015 г. не предписва такъв ефект, а в контекста на конституционосъобразност настоящият състав не намира основание подобно значение да бъде извлечено по тълкувателен път. Както е посочено и в цитираното решение на Конституционния съд принципът на равенство, прогласен с чл. 6 ал. 1 от Конституцията на Република България, предполага да се държи сметка за общата законова рамка, касаеща конкретна сфера на обществените отношения. В тази насока еднозначно е идентифициран указаният с чл. 5 т. 5Чл. 5. ⚖️ Практика (40) Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на: 1. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) задължително участие при набирането на вноските; 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК; 3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства; 4. отговорност на осигурените за собственото им здраве; 5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ; 6. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) самоуправление на НЗОК; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ; 9. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 10. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ; 11. (предишна т. 8, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи. Раздел II. Национална здравноосигурителна каса от Закона за здравното осигуряване принцип на равенство за здравноосигурените лица при ползването на медицинска помощ. Това ще рече, че при възникнала необходимост всяко задължително здравноосигурено лице е в правото си да се ползва от определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности – чл. 4 ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО. Предвид ограничения ресурс определеността е неизбежна, но и за да осигурят в пълнота социалното благо – достъпна медицинска помощ, нормативно очертаните критерии осигуряват яснота по въпроса на какви услуги според естеството си (по вид), при какви заболявания (по обхват) на кои от необходимите дейности, съответно в каква степен на финансово покритие (по обем) може да разчита здравноосигуреното лице. При положение, че законът не признава на здравноосигуреното лице дял от формирания фонд, а възможност да се ползва от предварително обявен пакет от услуги, размерът на финансовия ангажимент за държавата не е меродавен. Стойностно определеният лимит по необходимост придава значение на правилото първият по време е по-силен по право, което, обаче противоречи на принципа на равенство равенство при задължителното здравно осигуряване. Дори нещо повече, самият Закон за бюджета на НЗОК за 2015 г. изрично овластява Надзорния съвет та НЗОК да използва преизпълнението в приходната част на бюджета от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи – § 1 от Преходни и Заключителни разпоредби на ЗБНЗОК за 2015 г.

Следователно нито финансовият план, нито специалният Закон за здравното осигуряване не предписват бюджетната рамка като предел на отговорността на държавата при обезпечаване достъпа до покрития от НЗОК пакет от услуги. Ето защо настоящият състав не споделя тезата, че разходната част на приетия бюджет определя лимит за отговорността и на НЗОК – учреждение, персонифициращо държавата в дейността по управление на целево формирания ресурс, към изпълнителите на болнична помощ. Предвидената възможност за дофинансиране на здравните дейности еднозначно окроява приоритетното значение на проявила се необходимост пред съблюдаването на бюджетното предписание. Липсата на изрична норма в ЗБНЗОК, ангажираща държавата спрямо здравноосигурените лица при изчерпване на планирания ресурс не я освобождава от отговорността, прокламирана с чл. 52 ал. 1 от Конституцията на Република България. В контекста на дължимото равенство всеки нуждаещ се от медицинска помощ следва да има равна възможност за достъп до пакета от здравни дейности и при равни условия – гарантирано плащане с публични средства или по нормативно предписан друг ред, осигуряващ достъпност на здравната услуга, основани на избора на пациента (в този смисъл и Решение № 8 от 2 април 1998 г. по конституционно дело № 3 от 1998 г. на Конституционния съд). При положение, че за здравнонеосигурените лица достъпът до здравна помощ е гарантиран при все, че не участват в нормативно предписания механизъм за формиране на целевия фонд, няма причина от тази възможност да бъдат лишени здравноосигурените лица, чиято нужда се е проявила след изчерпване на целево предписаните средства. Показателно в тази насока е и правилото на чл. 23 ал. 2Чл. 23. ⚖️ Практика (13) (1) Приходите на НЗОК се набират от: 1. осигурителни вноски; 2. (нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) трансфери от държавния бюджет за осигурителните вноски на лицата по чл. 40, ал. 1, т. 4 и 8 и ал. 2 и 3; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) лихви и приходи от управлението на имуществото на касата; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) приходи, регламентирани с други закони в полза на здравното осигуряване; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) глоби и наказателни лихви; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) такси, определени с тарифа на Министерския съвет; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) ликвидационни дялове от търговски дружества -длъжници, обявени в ликвидация; 9. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) целеви субсидии от държавния бюджет за изпълнение на задължения, които произтичат от прилагането на правилата за координация на системите за социална сигурност; 10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) дарения и завещания; 11. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. (*)) други източници, включително субсидии (трансфери) от държавния бюджет, в т.ч. и чрез бюджета на Министерството на здравеопазването по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а, 6б, ал. 1а, ал. 2, т. 3, ал. 3 и 6 от Закона за здравето и чрез бюджета на Министерството на здравеопазването за заплащане на медицинските изделия, помощните средства, приспособленията и съоръженията за хората с увреждания. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При недостиг на средства, могат да се ползват краткосрочни безлихвен... ЗЗО. Нормата на чл. 91Чл. 91. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) от Закона за публичните финанси изрично регламентира подход за финансово обезпечаване при недостиг като нито буквата, нито смисъла на закона позволяват ограничаване на тази възможност до съставения финансов план. Следователно, държавата е създала на ниво закон нужната регламентация, гарантираща финансовия й ангажимент към прогласеното право на равно третиране на здравноосигурените лица. Оттук логично следва и извод, че отчитайки очертаното от Конституционния съд разбиране за съотнасяне на закона, очертаващ финансовата рамка за календарната година с установения в чл. 5 т. 5Чл. 5. ⚖️ Практика (40) Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на: 1. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) задължително участие при набирането на вноските; 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК; 3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства; 4. отговорност на осигурените за собственото им здраве; 5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ; 6. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) самоуправление на НЗОК; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ; 9. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 10. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ; 11. (предишна т. 8, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи. Раздел II. Национална здравноосигурителна каса от Закона за здравното осигуряване принцип на равен достъп, незащитим от юридическа гледна точка е поддържаният от ответника довод за лимитиран ангажимент на НЗОК спрямо изпълнителите на болнична медицинска помощ до индивидуално договорените средства.

Освен това, според § 1 т. 2 ДРЗЗО пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК включва определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор. Националният рамков договор не е в състояние да регламентира валидно обществените отношения, насочени към финансиране на здравеопазването, а съставлява средство за обезпечаване ефективността и ефикасността на бюджетно финансираната общественозначима дейност. В този смисъл държавата идентифицира социалнозначимите дейности, осъществяването на които поема да осигури финансово, а Националният рамков договор детайлизира регламентацията на отношенията между финансиращата институция и частноправните субекти, ангажиращи се да предоставят обещаната медицинска помощ. Този документ също нито овластява изпълнителя на медицинска помощ при изчерпване на договореното финансиране да откаже да предостави поискана помощ качествено и в пълен обем, нито го ангажира да поеме финансовата тежест от предоставената услуга без финансово покритие. С оглед нормата на 3 ал. 2 от Закона за нормативните актове регулаторният потенциал на акт, издаден по силата на предписана със закон необходимост, е ограничен до детайлизиране на обществени отношения, поддаващи се на трайна регламентация. Както бе посочено вече по изричен текст на чл. 52 ал. 2 от Конституцията огласеното с предходната алинея достъпно здравеопазване се регламентира със закон. Очевидно отчитайки това принципно установено задължение за държавата нито Методиката, нито издадените от Надзорния съвет на НЗОК правила не дефинират постулат, ангажиращ изпълнителя на болнична медицинска помощ да финансира услуга от пакета на здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Още по-малко подобен извод може да бъде изведен по тълкувателен път. В контекста на ангажимента на държавата да обезпечи равнопоставеност при гарантирания от нея достъп до медицинска помощ и по силата на договора НЗОК е в състояние в реално време да наблюдава потреблението на услуги, включени в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Възложеното със закон задължение да управлява целевите средства изключват нуждата ищецът да инициира процедура за промяна на Приложение № 2. Освен, че при договорения механизъм за комуникация изпълнителят обективно е лишен от възможност да прецени дали и доколко някой от останалите изпълнители не е изчерпал заделените му при разпределението средства, няма разумна причина да сезира НЗОК за очевидното – превишение на реално предоставените услуги на и формирана стойност над планираните средства за съответния месец. Както бе посочено вече основание за ищеца да получи плащане не е разпределеният му ресурс, а качествено извършената и надлежно отчетена медицинска дейност. Няма разумна причина утвърденото в частноправните отношения правило, че липсата на пари не освобождава от отговорност длъжник в разменното правоотношение да плати за удовлетворения му интерес, а държавата да се освободи, ограничавайки отговорността си до размера на предвидения бюджет. След като от частноправният субект се очаква да подходи отговорно при поемане на задължения и да стори необходимото, за да ги изпълни надлежно, държавата също дължи да стори необходимото, за да осигури обещаното – достъпна медицинска помощ за всеки нуждаещ се.

Няма разумна причина държавата да се счита освободена от отговорност спрямо изпълнителя, осъществил обещаната от нея и финансово обезпечена чрез бюджета на НЗОК медицинска помощ. Понеже законът възлага на държавата да обезпечи финансово определен вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, нормата на чл. 4 ал. 3 ЗБНЗОК за 2015 г. определя за меродавен именно бюджетът на НЗОК. Бюджетът очертава обещаните средства, без обаче да лимитира отговорността на НЗОК, опосредяваща отношението между държавата – пряко ангажирана да обезпечи достъпно здравеопазване и лечебните заведения – частнотправни субекти, поели задължението да го осигурят организационно. Несъответствието между очаквания финансов ангажимент и наложилия се в рамките на изпълнение на бюджета пряко ангажира държавата да осигури необходимия ресурс. Бюджетната дисциплина задължава разпоредителя с публични средства да се съобрази с предоставения му ресурс без обаче да го освобождава от отговорност към адресатите на делегираната му държавническа функция. Ето защо адекватното управление и на публичните средства предполага непосредствен ангажимент на управляващия ги орган за своевременно посрещане на нуждите, недооценени в процеса на съставяне на финансовия план. С тази практика именно може да бъде обяснено и правилото на чл. 4 ал. 3 ЗБНЗОК за 2015 г. изрично ангажиращо органите на управление на НЗОК (натоварени с изпълнението на закона съгласно § 12 ПЗРЗБНЗОК) периодично да анализират, а при необходимост и да коригират разпределените суми в рамките на предвидените с бюджета средства за НЗОК при предварително утвърдени процедурни правила (чл. 4 ал. 4 ЗБНЗОК). Въпрос на държавна политика остава анализът на причините за явилото се несъответствие и предприемане на необходимите действия за преодоляването им в разумни срокове. Делегираните функции на районните здравноосигурителни каси да разпределят заделената за всяка от тях част от целево предвидените средства е предпоставка за отчитане на специфичните нужди и реален способ за непосредствен контрол върху подотчетната дейност. На плоскостта на планирането и в резултат на предходно констатирано потребление на услугите РЗОК е в състояние да предположи нуждите за следващ времеви период. По делото не се спори, а и от доказателствата се налага извод, че в рамките на календарната 2014 г. ищецът е организирал ремонт, довел до ограничаване на приема. За това ограничение НЗОК е информиран още през 2014 г. По делото не се спори, че при разпределяне на ресурсите е отчетен обемът от услуги, предоставен от лечебното заведение за календарната 2014 г. без да бъде отчетен обективно ограниченият обем на дейност. Липсата на индивидуален подход поставя ищеца в по-неблагоприятно положение спрямо изпълнителите на болнична медицинска помощ, осъществявали медицинска дейност в обичайния й обем. Доколкото обаче това е резултат на несъвършенство на нормативни правила, не е в състояние да обоснове договорната отговорност на ответника.

Извън хипотезата на първоначално разпределение оползотворяването на обективно ограничения финансов ресурс изисква пренасочване на планираните, но неусвоени средства за закупуване на реално предоставена медицинска помощ, покрита от системата на задължителното здравно осигуряване. В тази насока и законът визира тримесечния период като достатъчен за преценка необходимостта от корекция на разпределения бюджет в рамките на предвидените средства на национално ниво и преразпределянето им. По силата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... ЗЗО ответникът дължи да закупи договорената и оказана медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица, което задължение еднозначно е възпроизведено и в самия договор – чл. 18 ал. 1 т. 1. По делото не се спори, че процесните суми произтичат от предоставена медицинска помощ на осигурени лица и касаят покрити от системата за задължителното здравно осигуряване дейности. При положение, че липсва закон, който да възлага в тежест на изпълнителя на медицинска помощ да обезпечи финансово извършването на гарантирания с публични средства пакет от здравни дейности, това не може да стане с подзаконов нормативен акт. Ето защо и правилото по чл. 21 от Методиката, приравняващо планираните стойности на капацитет за хоспитализация, не е в състояние нито да ограничи правото на здравноосигуреното лице да получи своевременна и адекватна медицинска помощ, нито правото на ищеца като изпълнител на болнична помощ да бъде възнаграден за предоставена здравна услуга. По изложените съображения съдът приема, че законът не лимитира отговорността на НЗОК при посрещане разходите за предоставена медицинска помощ на здравноосигурени лица. Възниква въпросът дали сключеният договор е в състояние да лимитира отговорността на НЗОК при разплащанията за извършена медицинска дейност към нуждаещи се задължително здравноосигурени лица.

Както бе посочено вече договорът е средство за реализация на конкретен, зачетен от правния ред интерес. Всяка от страните по договора постига желаното при сключването му, когато удовлетвори заявения интерес на насрещната страна чрез изпълнение на поетото от своя съществено задължение. Правилото на чл. 20а ал. 1Чл. 20а. ⚖️ Практика (9) (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. ЗЗД придава на договора силата на закон за страните, доколкото те са свободни да преценят дали да встъпят в правната връзка, за да постигнат желания резултат и съответно при какви условия да се обвържат – какво са готови да направят, за да получат желаното. Ответникът НЗОК обаче не е свободен в преценката си дали да сключи договор, а дължи да стори това, когато изпълнителят на болнична медицинска помощ докаже потенциал да осигури качествена медицинска помощ. Стана дума също така, че самият договор се сключва, за да бъде осигурен в крайна сметка интерес на трети на договора лица, нуждаещи се от описана в договора помощ. Изрично е посочено и че НЗОК се задължава да заплаща изпълнената при тези условия медицинска дейност при указани по вид, обхват и обем дейности и единична цена. Според чл. 27 от договора НЗОК заплаща и медицинските изделия до съответните стойности, посочени в Списъка, когато същите са предвидени и вложени при изпълнение на определени клинични пътеки от приложение № 16 към НРД за МД за 2015 г. Следователно, договорът се явява средство за ангажиране на лице, разполагащо с потенциал да осигури услугата и изразило готовност да обезпечи организационно основното и поради тази причина неотменимо право на гражданина за достъпно здравеопазване. Поради тази причина и законът очертава предметните рамки на договора между НЗОК, представлявана от РЗОК и съответния изпълнител на медицинска помощ (чл. 58Чл. 58. ⚖️ Практика (13) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Изпълнители на медицинска помощ по смисъла на този закон са лечебни заведения или техни обединения по Закона за лечебните заведения, с изключение на лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за лечебните заведения, и национални центрове по проблемите на общественото здраве по Закона за здравето.-62 ЗЗО). Същевременно разпределението на целево формираните средства, отредени от държавата за реализация на законоустановеното благо от една страна ангажира НЗОК да се увери, че се използват целево, а от друга – обособеният финансов ресурс осигурява финансово ангажимента на откликналия изпълнител на медицинска помощ на идентифицирана нужда. Съдържанието на сключения договор в контекста на чл. 20Чл. 20. ⚖️ Практика (14) При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Б) ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗЗД следва да бъде изяснено при съобразяване на очертаните насрещни интереси. Именно защото НЗОК участвайки в договорното правоотношение отстоява не свой, а чужди интереси – обществения като контролира целесъобразното разходване на публични средства и частния – за обезпечаване качествена медицинска помощ на нуждаещи лица, не разполага с правомощие да преурежда нормативно регулираното обществено отношение при нормативно очертано съдържание. Освен това самият договор не съдържа клауза, която да задължава ищеца като изпълнител на болнична медицинска помощ след изчерпване на лимита да поеме обективно необходимите разходи за лечение на здравноосигурени лица. Мълчанието по този въпрос би било меродавно, ако подобен смисъл произтича от вложената в договора воля, дефинирана според правилата на чл. 20Чл. 20. ⚖️ Практика (14) При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Б) ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРИТЕ изр. първо ЗЗД. Възложителят не е дефинирал това положение като свое изискване към изпълнителя. Въпросът обаче пряко рефлектира на заявения от изпълнителя негов интерес – да бъде възнаграден за качествено предоставена услуга. Ето защо невъзможен е извод за съгласувана воля ищецът да поеме стойността на предоставена медицинска помощ на указани с договора правоимащи лица. Липсва и указание, че действието на договора е ограничено до усвояване на предвидените средства. Напротив, изрично е предвидена възможност за промяна на определените суми и заплащане на дейности, предходно определени като надлимитни. Клаузата, че плащането е предпоставено от наличие на бюджетни средства не изключва задължението за предоставяне на медицинска помощ, а обуславя насрещното задължение от целево предвиден ресурс. Следователно ясно е изразена волята на ответника, че няма да извърши плащания извън обещаните, съответно предоговорени лимити. Оттук обаче по никакъв начин не следва извод, че отговорността на ответника е лимитирана от бюджета. Според описаните задължения за изпълнителя с процесния договор ищецът като изпълнител на медицинската помощ по смисъла на Националния рамков договор, дължи да осъществи здравната дейност в определен обем със съответната клинична пътека. Пак според сключения между страните договор – чл. 8 ал. 1, ищецът оказва помощ по клинична пътека на здравноосигурено лице, на което е издадено „Направление за хоспитализация“, а съгласно чл. 11 т. 1 се задължава да осигурява непрекъснатост на болничната помощ по клиничната пътека и да преведе пациента към друго лечебно, ако в хода на изпълнение на медицинските дейности констатира дефицити, препятстващи достигане на очаквания резултат от клиничната пътека – чл. 14 ал. 1 от договора. Следователно, самият договор определя като съществен и за двете страни интересът на нуждаещото се от медицинска помощ здравноосигурено лице. Това тълкуване удовлетворява и предписаната със закон цел на договора – постигане на качествено лечение при осигурена възможност за контрол досежно начина на използване на целевите финансови средства. След като по силата на договора трети ползващи се от него лица са получили уговорената от ответника и обещана от ищеца услуга, възниква въпросът за чия сметка това следва да стане. На законоустановеното право на осигуреното лице да избере лечебното заведение – чл. 4 ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО, съответства задължението на изпълнителя на медицинската помощ да го приеме. В тази насока и чл. 31 т. 1Чл. 31. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Националната здравноосигурителна каса не може да притежава лечебни и здравни заведения и аптеки. от Националния рамков договор обвързва изпълнителя да му осигури необходимата медицинска помощ. При положение, че законът освобождава осигуреното лице от задължението да заплаща за здравни дейности, включени в гарантирания от НЗОК медицински пакет, а изпълнителят на медицинска помощ дължи да приеме потърсилото го лице, осъществената дейност не почива на свободната преценка на изпълнителя на медицинска помощ. Меродавна се явява нуждата на здравноосигуреното лице. Установените правила и със сключения между страните договор изискват от ищеца ежедневно да отчита оказаната за денонощие дейност без оглед на обстоятелството дали се включва в договорения лимит или го надвишава – чл. 30 ал. 4. Надвишеният лимит предполага различен ред за отчитане (чл. 33 от договора). Следователно, съблюдаването на бюджетната дисциплина овластява РЗОК да вземе решение за плащане в оперативен порядък в рамките на делегирания й бюджет. Отчетената медицинска помощ над планираните разходи обаче предполага друг ред за заплащане – след решение на Надзорния съвет на НЗОК (чл. 42 ал. 4 от договора). Приложението на този договорен ред се основава на осъществена дейност въпреки изчерпания лимит. Това решение, предвид и безусловното задължение на изпълнителя да предостави услуга, поискана от здравноосигурено лице, когато е включена в гарантирания пакет, отдават определящо значение на нуждата от медицинска помощ, а не на договорената финансова рамка. Дори хипотетично да се приеме, че изпълнителят е бил длъжен да идентифицира усвояването на планираната сума като възприета от възложителя цел на договора и целено игнориране нуждата на здравноосигурено лице, потърсило помощ след изчерпване на лимита, подобно тълкувание лишава от предмет договора за периода от време от момента на достигнатия лимит до началото на следващия календарен месец с осигурено финансиране. Освен, че при подобен подход обезсмисля изрично утвърдено с договора изискване, влиза в пряко противоречие с правото на задължително здравноосигурените лица да разчитат на достъпна медицинска помощ. Достъпността е предпоставена от информираност за здравноосигуреното лице за лечебното заведение, гарантиращо му получаване на дължимата услуга. Този съществен интерес е предопределен от трайност в отношението между НЗОК и изпълнителя на болничната медицинска помощ и очевидно не би могъл да бъде осигурен при отказ поради изчерпан лимит. В тази насока и самият договор предвижда задължение за непрекъснатост на дейността – чл. 5 т. 8 и 9 от договора. Ищецът е обвързан от договор да предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Произтичащият от закона ангажимент за НЗОК не е обвързан с броя на лицата, потърсили медицинска помощ. Гарантираният обем, видно и от съдържанието на договора, е очертан от определени заболявания. Принципът на равнопоставеност, на който се основава задължителното здравно осигуряване – чл. 5 ал. 5Чл. 5. ⚖️ Практика (40) Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на: 1. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) задължително участие при набирането на вноските; 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК; 3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства; 4. отговорност на осигурените за собственото им здраве; 5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ; 6. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) самоуправление на НЗОК; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ; 9. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 10. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ; 11. (предишна т. 8, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи. Раздел II. Национална здравноосигурителна каса ЗЗО изключва възможността от здравноосигурено лице да се изисква плащане за покрита от пакета медицинска помощ (изрично е посочено и в чл. 5 т. 10 от договора), а възлагането на разходите в тежест на изпълнителя противоречи на произтичащата от самия договор обща воля и на добросъвестността. Поддържаното и в процеса очакване на ищеца, че предоставената медицинска помощ ще бъде заплатена при договорените цени, очертава зачетен от правния ред интерес за ищеца да участва в договора. Ако се приеме тълкуването, че този негов интерес е предопределен от приспадащата му се според Приложение № 2 част при разпределяне на общия бюджет, предвид нормативно утвърдената забрана да събира суми за обещани на здравноосигурените лица здравни дейности, оказва се принуден от договора да осъществява дейност, бидейки лишен от възможността да реализира принципно признато му право да изиска плащане от пациента. При тези съображения настоящият състав счита, че логично произтичащият от договора смисъл, съответстващ в пълнота и на законовата рамка, се явява гарантирана за лечебното заведение възможност да разчита и в този смисъл да планира дейностите си при ангажимент да предостави идентифицираната в договора медицинска помощ на всяко нуждаещо се здравноосигурено лице. По делото не се спори, че ищецът не е спазил поетия с анекса от 06.04.2015 г. ангажимент да планира за следващ момент поискано лечение, което не налага спешна намеса според медицинските критерии. Това обстоятелство обаче не освобождава НЗОК от задължението да заплати обещаната цена. Несъмнено реализацията на конституционно утвърденото социално право на достъпно здравеопазване предполага осигурен финансов ресурс. На тази нужда е призван да откликне и ЗБНЗОК.за 2015 г. Нормативно установената бюджетна рамка и основаният на нея договорно скрепен лимит на финансово обезпечени дейности са предпоставка за регулярно усвояване на обезпечения от държавата ресурс за финансиране на предполагаемите дейности – арг. и от чл. 23 ал. 3 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ в сила от 20.03.2015 г.(Методиката). Без съмнение издадените актове, установяващи реда за разходване на бюджетни средства и детайлизиращи в тази насока отношенията между НЗОК и ищеца като изпълнител на болнична медицинска помощ, са предназначени да осигурят общественополезен резултат – своевременно заплащане стойността за реално предоставена услуга. Изчерпването на осигурения ресурс обаче поражда единствено неяснота за момента на дължимото плащане. Създаденият механизъм за формиране на листа на чакащи е в състояние да осигури интереса на изпълнителя да разчита на обещаните му средства, но не е годен да гарантира адекватна грижа към потърсилите медицинска помощ, чийто интерес и според произтичащата от процесния договор обща воля е водещ. При обективно ограничен ресурс отложеното лечение би ангажирало средства за следващ период, лишаващо от своя страна възможността да бъдат посрещнати нуждите на реално обслужени лица. В контекста на управление на обективно ограничените средства лечебното заведение дължи да съобрази подлежащите на планиране дейности с текущите си ангажименти. От тази гледна точка неоправдано е приемането на пациент, чието състояние не налага спешна намеса при положение, че за текущия месец лимитът е изчерпан. НЗОК е в правото си да откаже плащане за отчетените дейности в рамките на съответния месец в разрез с очертаните правила. Разпределените помесечно средства обезпечават възможността за изпълнителя на болничната помощ да отложи медицинските дейности за следващия месец, за да се получи плащане при обещаните условия – до 30-то число на месеца, следващ отчетената дейност. Въпрос на приоретизиране на интереси от страна на ищеца остава дали ще се възползва от така договорения механизъм и ще отложи медицинска услуга за следващ момент или при изчерпан лимит ще предпочете да оползотвори наличния материален и експертен потенциял като предостави очакваната услуга на поискалото здравноосигурено лице, разчитайки на последващ ангажимент от страна на държавата да осигури допълнително финансиране, за заплащане на договорените единични цени. От тази гледна точка предприетата от ищеца организация по извършване на необходимите здравни дейности при все, че плащането не му е гарантирано в указаните с договора срокове за ежемесечни плащания, е израз на споделен от лечебното заведение ангажимент на държавата да осигури своевременно ефективно здравеопазване. От друга страна според чл. 81 ал. 2 т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето своевременността на медицинската помощ обезпечава прокламирания достъп до квалифицираната услуга. Законът за здравното осигуряване ангажира изпълнителя при преценка за този критерий да се води от добрата медицинска практика – чл. 46 ал. 3. При все това обаче липсва обективна гаранция, че направената преценка към момента на явяването ще запази констатираното състояние до момента на планирания прием. Ищецът е в правото си предоставяйки своевременно поискана медицинска помощ да очаква заплащането й както при договорените условия, така и с оглед утвърдената възможност за корекция с чл. 4 ал. 3 ЗБНЗОК за 2015 г., ангажираща Надзорния съвет на НЗОК да съобрази изпълнението на бюджета на национално ниво и да преразпредели неусвоените средства за заплащане на оказаната правна помощ – така изрично и чл. 10 ал. 2 от Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4, ал.1, т. 1 и т.2 и за използване на средства от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4. от Закона за бюджета на националната З.К.за 2015 г. Израз на държавната политика в сферата на здравното осигуряване са и подбора на модел за финансиране на дейността, съответно определяне степента на участие на осигурените лица при обезпечаване на необходимия ресурс. Стана вече дума, че самият ЗБНЗОК за 2015 г. не лимитира отговорността към изпълнителите на медицинска дейност, Законът за здравното осигуряване – чл. 23 ал. 2, изрично регламентира ред за преодоляване недостиг на средства при все, че предвижда бюджетното осигуряване.на НЗОК. Законът за публичните финанси също така предвижда възможност за преразглеждане на финансовия план и осигуряване на необходимите средства – арг. от чл. 119 ал. 1. Именно защото държавата дължи да осигури достъпно здравеопазване, а ответникът – да осъществи държавната политика, управлявайки целево предвидените публични средства, финансовият план не е в състояние да лимитира отговорността за плащане. Дори да се приеме, че предвидените със ЗБНЗОК за 2015 г. средства за преразпределение съответно дофинансиране на дейността са изчерпани, предложеното от процесуалния представител на ответника тълкуване, че Приложение № 2 определя границата на отговорност на НЗОК, не може да бъде споделено. Като страна по сключения договор НЗОК дължи да опосреди отношенията между държавата, гарантираща достъпа до медицинска помощ и изпълнителя на тази специализирана дейност. При положение, че еднозначно произтичащата от договора цел на процесния договор е финансовото обезпечаване на медицински дейности, а не усвояването на планираната сума, основание за задължението за плащане се явява предоставената здравна услуга. Ето защо осъществена медицинска дейност в утвърдения с НРД обем и качество и при изчерпана финансова обезпеченост ангажира ответника да заплати договорените единични цени. Следователно на общо основание приложимо е правилото на чл. 81 ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (8) - 88 от Закона за наследството. 5. Висящите дела в съдилищата по обявени несъстоятелности и по даден предпазен конкордат се довършват по досегашния ред. 6. Препращанията в разни закони към текстовете на отменените с § 4 закони важат като препращания към съответните по съдържание текстове от настоящия закон. 7. Правилата за продължителността на давността и другите срокове, предвидени в настоящия закон, не могат да се прилагат към давностите и сроковете, които са започнали да текат при действието на стария закон, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от оня, който е предвиден в настоящия закон. Заключителни разпоредби Параграф единствен. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Пълномощията за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, извършени преди 1 март 2008 г., запазват действието си. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН (ОБН. - ДВ, БР. 83 ОТ 1996 Г.) 11. Измененията и допълненията в Закона за задълженията и договорите по този закон не се прилагат за сделките, които са сключени, на не са изпълнени до влизането му в сила. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ (ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г.) 23. Законът влиза в сила от 1 септември 2005 г. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ (ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2006 Г.) 23. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.) 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на: 1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз"; 2. параграф 2, ал. 4; 3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507; 4. параграф 4, ал. 2; 5. параграф 24; 6. параграф 60, които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник". Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС... ЗЗД – ограничените финансови възможности не обосновават отпадане отговорността на длъжник в правоотношението да плати дължимото за удовлетворяването на обявения при сключването на договора интерес. Ако длъжникът в частноправното отношение отговаря макар и да не разполага с възможност да престира, няма причина ответникът да се счита освободен от отговорност при реализация на делериганата му от държавата функция по силата на договора. Още повече, че управителният му орган е в състояние да допринесе за формиране на политиката за финансово обезпечаване на дейността. Възлагането на финансовата тежест за предвиден от закона пакет от медицинска помощ върху върху частноправният субект – лечебното заведение противоречи на чл. 52 от Конституцията на Република България. По изложените съображения и в обобщение настоящият състав приема, че правилното разрешаване на повдигнатия спор налага да се държи сметка за обезпечения от закона и доразвит в договора интерес – предоставяне на определена по вид, обхват и обем медицинска помощ на здравноосигурени лица. Конституцията вменява в тежест на държавата финансовото обезпечаване на достъпно здравеопазване и гарантира равен достъп до очертания от държавата пакет от дейности за всички нуждаещи се здравноосигурени лица посредством създаденото със закон учреждение – НЗОК. Държавата не разполага с правен механизъм да ограничи финансовия си ангажимент при обезпечаване на конституционно гарантирано право нито пряко, нито косвено, лимитирайки отговорността на НЗОК. Такова ограничение не произтича и от смисъла на договора, детайлизиращ законоустановената рамка на правоотношението, насочено към интереса на трети нему лица. По тези съображения настоящият състав не споделя съдебната практика, на която ответникът основава позицията си по съществото на спора. Ето защо предявеният иск за заплащане на възнаграждение над определения лимит за предоставена медицинска помощ за периода април, май, юли, ноември и декември 2015 г. в общ размер от 155847,00 лв. е основателен и следва да бъде уважен в предявения размер.

По иска с правно основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД

Съгласно чл. 79 ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. предл. първо ЗЗД закъснялото изпълнение предполага дължимото да бъде престирано ведно с обезщетение за забава. Законът установява необоримо предположение, че неизпълненото в срок парично задължение поражда вреда като утвърждава и механизъм за определяне размера на обезщетението – чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Както бе посочено вече установеното вземане не се включва в детайлизираните правила за обещаното регулярно плащане, поради което договореният срок за плащане не е меродавен. Понеже средство за изпълнение на това задължение са реално обезпечени средства, обективно е необходимо време за предприемане на предписаните от закона действия, предпоставящи разходване на публични средства. Възприетият с договора тримесечен период за преоценка възможностите за преразпределение на средствата обосновава разумно очакване въз основа на ежедневно получаваната информация за реално предоставените услуги НЗОК да предприеме необходимите действия било за преразпределяне на неусвоени средства, било за ангажиране на нормативно предписаните допълнителни източници при изчерпване на предоставения ресурс. Следователно, едва изтеклото календарно тримесечие създава предпоставките за преценка на източниците за осигуряване на необходимите средства за надлимитните здравни дейности.

Настоящият състав счита, че при липса на нормативно предписано правило пряко приложение следва да намери Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. НЗОК – възложител по силата на договора, е публичноправен орган по смисъла на чл. 1 б. „а“ от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година – юридическо лице, създадено с цел задоволяване на обществени интереси без промишлен и търговски характер, финансиран предимно от държавата. Предметът на договора между страните е търговска сделка по смисъла на чл. 2 – предпоставя предоставена услуга при договорено възнаграждение. Ето защо и с оглед правилото на чл. 4 параграф 3 от Директива 2011/7/ЕС – НЗОК не отговаря на критериите, установени в параграф 4, настоящият състав приема, че срокът за заплащане на надлимитните здравни дейности е 30 календарни дни. Съдът приема нормативно установения механизъм за преразпределение на ресурси, съответно за осигуряване на допълнителни средства за оправдан по смисъла на чл. 4 параграф 5. Ето защо ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 30 дни от приключване на съответното календарно тримесечие.

По тези съображения съдът приема, че срокът за плащане на извършените дейности през месеците април и май е изтекъл на 30.07.2015 г., за месец юли – на 30.10.2015 г., а за месеците ноември и декември 2015 г. – на 01.02.2016 г. с оглед правилото на чл. 72 ал. 2Чл. 72. Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден. Когато срокът изтича определено число дни преди известен ден, този ден, както и денят на изтичането на срока не се броят. Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока. Под начало на месеца се разбира първото число, под среда на месеца - петнадесетото число и под край на месеца - последният ден на месеца. ЗЗД. Ето защо и считано от следващия ден ответникът е в забава. Определен при условията на чл. 162Чл. 162. ⚖️ Практика (1) Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Раздел II. Свидетелски показания Задължение за свидетелстване ГПК размерът на дължимото обезщетение до 15.03.2018 г., включително за възнаграждение за осъществената медицинска помощ възлиза съответно върху сумата 49604,00 лв. – 13220,72 лв., върху сумата 44898,00 лв. – 11966,44 лв., върху сумата 27232,00 лв. – 6560,69 лв. и върху сумата 34113,00 лв. – 7326,24 лв. Така предявеният иск следва да бъде уважен до установения размер общо възлизащ на 39074,09 лв., а отреченото вземане за твърдяния период на забава – 01.06.2015 г. – 30.07.2015 г. следва да бъде огласено с решението.

По претенцията за законна лихва, предявена при условията на чл. 214 ал. 2Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост ГПК

Нормата на чл. 214 ал. 2Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост ГПК не определя нито собствено съдържание за използвания термин „лихви”, нито предпоставките, при които то възниква, поради което и предвид систематичното й място тя има изключително процесуалноправен характер. Ето защо и по тези въпроси приложение следва да намери материалното право. Утвърденото с тази норма изключение обаче ангажира съда да утвърди вземането по основание, а неговият размер подлежи на определяне към момента на погасяване на главницата. По изложените вече съображения към указания с исковата молба момент – датата на предявяване на иска, главницата е била изискуема и доколкото не се установява вземането да е погасено до датата на приключване на устните състезания, следва да бъде присъдено ведно със законната лихва до погасяването му.

По разноските

При установения изход от спора ответникът дължи да възстанови направените от ищеца и доказани в процеса разноски – дължимата и заплатена държавна такса съобразно уважената част от исковете и заплатено възнаграждение за един адвокат.

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Н.З.К.с адрес по делото: гр. София, ул. „********“ да заплати на М. „Д.Х.С.“ ЕООД с адрес *** както следва:

1.на основание чл. 79 ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. предл. първо ЗЗД вр. чл. 45 ал. 1 т. 3Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... предл. второ ЗЗО сумата 155847,00 лв.– възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ по договор № 240800/24.02.2015 г. над договорения лимит за месеците март, май периода март-август 2015 година, ведно със законната лихва на основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД, считано от 17.03.2018 г. до окончателно изплащане на сумата;

2. на основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД сумата от 39074,09 лв. – обезщетение за забава за периода 31.07.2015 г. – 15.03.2018 г., включително като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 2194,11 лв. – разлика до пълния предявен размер както и за периода 01.06.2015 г. – 30.07.2015 г.;

3. на основание чл. 78 ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата 13235,62 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд –София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото, а в частта за разноските – по реда и при условията на чл. 248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК.

СЪДИЯ: Владимир Вълков

Определение № 329/ 18.05.2020 ТД №2615/2019 ВКС Решение № 1453/17.06.2019 ТД 2171/2019 Софийски Апелативен съд