Решение № 204/01.02.2020 ТД №206/2019 АпС София

Решение № 204/01.02.2020 ТД №206/2019 АпС София

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 9.08.2019 г. на ищеца СОБАЛ Вижън ЕООД и по въззивна жалба от 22.07.2019 г. на ответника Национална здравноосигурителна каса срещу решение № 1138/21.06.2019 г. по т. д. № 206/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-14 състав, с което:

Ø са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника искове за обявяване за нищожни клаузите на чл. 20, т. 6, чл. 40, ал. 2, чл. 42, ал. 1 от договор № 22-2482/23.02.2015 г. (погрешно посочен в решението, като „договор № 22-2477/26.02.2015 г.“), чл. 34 от допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г. към договор № 22-2482/23.02.2015 г. (погрешно посочен в решението, като „договор № 22-2477/26.02.2015 г.“) и чл. 35, ал. 10 от договор № 22-6940/18.05.2016 г. за извършване на амбулаторни процедури;

Ø ответникът е осъден да заплати на ищеца на осн. чл. 79, ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО:

1) сумата 3 270 лв., представляваща цена на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.04.2016 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

2) сумата 8 914 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.05.2016 г. – 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

3) сумата 26 064 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.06.2016 г. – 30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

4) сумата 31 860 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена дейност по амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г. за периода 1.10.2016 г. – 31.10.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

5) сумата 30 420 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена дейност по амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г. за периода 1.11.2016 г. – 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

6) сумата 10 038 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.03.2017 г. – 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

7) сумата 9 510 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена дейност по амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г. за периода 1.03.2017 г. – 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното й изплащане;

Ø са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника искове по чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за заплащане на законната лихва за забава за периода до подаване на исковата молба върху горепосочените главници, съответно:

1) за сумата 886,63 лв. – за периода от 31.05.2016 г.,

2) за сумата за 2 340,11 лв. – за периода от 1.07.2016 г.,

3) за сумата 6 625,13 лв. – за периода от 31.07.2016 г.,

4) за сумата 7 009,76 лв. – за периода от 1.12.2016 г.,

5) за сумата 6 439,42 лв. – за периода от 31.12.2016 г.,

6) за сумата 1 787,46 лв. – за периода от 1.05.2017 г., и

7) за сумата 1 693,44 лв. – за периода от 1.05.2076 г.;

Ø ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 9 959,03 лв.;

Ø ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 54,71 лв.

Ищец: Жалбоподателят – ищец [фирма] обжалва решението в частта, с която исковете по чл. 26Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. ЗЗД и по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД са отхвърлени. Твърди се, че вътрешнопротиворечиво СГС е приел, че исковете по чл. 26Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. ЗЗД са неоснователни, а същевременно – че клаузите на процесните договори, лимитиращи задължението на НЗОК, са в противоречие с изискванията на ЗЗО и предвидените в него права на здравноосигурените лица. Сочи се, че неправилно са отхвърлени и исковете по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД по съображения, че по силата на чл. 41Чл. 41. ⚖️ Практика (2) Пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им. Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено. от допълнителното споразумение от 18.05.2016 г. и чл. 45 от договора от 18.05.2016 г. за извършените над договорените обеми дейности не е дължима лихва за забава. Твърди се, че претенциите за лихви се основавали на клаузите на чл. 3, ал. 2 от договора от 26.02.2015 г. и чл. 4, ал. 2 от договора от 18.05.2016 г., като ответникът е изпаднал в забава след 30-то число на месеца, следващ отчетния месец. Претендира разноски.

Ответник: Жалбоподателят – ответник НЗОК обжалва решението в частта, с която исковете по чл. 79, ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД са уважени. Твърди се, че неправилно СГС е приел, че процесните договори не ограничавали заплащането на извършената медицинска дейност над определените лимити, а свързвали това с друг ред за заплащането й, което било дължимо ако е в рамките на параметрите по ЗБНЗОК за 2015 г. и 2016 г. Сочи се, че независимо, че разпоредбата на чл. 55а, ал. 2Чл. 55а. ⚖️ Практика (41) (1) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предишен текст на чл. 55а - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 6 от 2024 г. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности. ЗЗО била в сила от 1.01.2019 г., то нейната цел била да подчертае, че т.нар. „надлимитна дейност“ няма да се заплаща, както занапред, така и за извършената в миналото. Твърди се, че неправилно е прието, че основание за плащане било решение № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на НС на НЗОК, чието изпълнение било отложено с решение № РД-НС-04-20/13.02.2017 г. и не били настъпили условията за плащане, поради което задълженията не са изискуеми. Твърди се, че инициираната от ищеца процедура по чл. 43 от договора от 18.05.2016 г. не била доведена до край, тъй като липсвало решение на НС на НЗОК за корекция на стойностите в рамките на бюджета на НЗОК за годината. Сочи се, че определянето на лимити е в съответствие със съответния годишен Закон за бюджета на НЗОК, както и с решение № 2/22.02.2007 г. по к.д. № 12/2006 г. на КС. Твърди се и, че заплащането на надлимитната дейност би било в противоречие и с разпоредбата на чл. 119 от Закона за публичните финанси. Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Всяка от страните оспорва жалбата на опонента си.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от [фирма] с искова молба от 1.02.2019 г., с която срещу Националната здравноосигурителна каса са били предявени обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО и чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за заплащане на следните суми:

1) сумата 3 270 лв., представляваща цена на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.04.2016 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 886,63 лв. – законната лихва за периода от 31.05.2016 г. до 31.01.2019 г.;

2) сумата 8 914 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.05.2016 г. – 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 340,11 лв. – законната лихва за периода от 1.07.2016 г. до 31.01.2019 г.;

3) сумата 26 064 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.06.2016 г. – 30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 6 625,13 лв. – законната лихва за периода от 31.07.2016 г. до 31.01.2019 г.;

4) сумата 31 860 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена дейност по амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г. за периода 1.10.2016 г. – 31.10.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1.12.2016 лв. – законната лихва за периода от 31.05.2016 г. до 31.01.2019 г.;

5) сумата 30 420 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена дейност по амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г. за периода 1.11.2016 г. – 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 6 439,42 лв. – законната лихва за периода от 31.12.2016 г. до 31.01.2019 г.;

6) сумата 10 038 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.03.2017 г. – 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1 787,46 лв. – законната лихва за периода от 1.05.2017 г. до 31.01.2019 г.; и

7) сумата 9 510 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена дейност по амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г. за периода 1.03.2017 г. – 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 693,44 лв. – законната лихва за периода от 1.05.2017 г. до 31.01.2019 г.

В допълнителната искова молба от 1.04.2019 г. ищецът е предявил и инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 20, т. 6, чл. 40, ал. 2, чл. 42, ал. 1 от договор № 22-2482/23.02.2015 г., чл. 34 от допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г. към договор № 22-2482/23.02.2015 г. и чл. 35, ал. 10 от договор № 22-6940/18.05.2016 г. за извършване на амбулаторни процедури.

В исковата молба се твърди, че ищецът е регистрирано лечебно заведение, което било в договорни отношения с НЗОК по посочените договори. Твърди се, че в периода 1.04.2016 г. – 31.03.2017 г. в изпълнение на тези договори ищецът предоставил на пациенти болнична помощ по клинични пътеки и извършил медицински дейности по амбулаторни процедури, като ежедневно отчитал тази дейност по електронен път в утвърдени от НЗОК формати. В отговор ответникът, чрез директора на Столичната ЗОК, изпратил месечни известия, в които неоснователно отхвърлил част от исканията за плащане в общ размер на 120 076 лв. за посочените месеци, за които забавата в плащането настъпвала след изтичането на 30 дни след отчетния месец. Основанието за отхвърляне било, че са надвишени стойностните лимити за заплащане, определени в приложение № 2 към договорите. Твърди се, че в договорите не била предвидена възможност след изчерпване на лимитите лечебното заведение да прекрати извършването на договорените дейности, от което следвало, че всяка извършена дейност следвало да бъде заплатена, а едва с допълнителните споразумения било изменено приложение № 2, с което били въведени лимитите. Твърди се и, че с решение № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на Надзорния съвет на НЗОК било постановено изплащането на т.нар. надлимитна дейност, отчетена в периода м. април 2016 г. – м. ноември 2016 г. Въз основа на това решение била извършена проверка от СЗОК, като в съставения протокол била установена неизплатена сума за посочените месеци в размер на 100 168 лв. и не били констатирани нарушения. Освен това, договорните клаузи, които предвиждали подобни лимити, предмет на предявените ИУИ, били нищожни, като противоречащи на добрите нрави и на закона, а именно – чл. 52 от Конституцията, чл. 5 и чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (106) (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност; 8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания: 1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност; 2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори; 3. отказан достъп до медицинска документация; 4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание. ЗЗО, тъй като поставяли оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали нуждата от такава е възникнала в рамките на определените от НЗОК стойностни лимити.

По делото е представен договор № 22-2482/23.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен на осн. чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г., с който възложителят Национална здравноосигурителна каса е възложил, а изпълнителят [фирма] се е задължил да оказва на здравноосигурени лица /ЗОЛ/, на здравнонеосигурени лица по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. (за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... Закона за здравето) и на лицата по § 7, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г., болнична медицинска помощ /БМП/ по клинични пътеки /КП/ от приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40/24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, със съдържание посочено в приложение № 16 от НРД за МД за 2015 г., както следва: по клинични пътеки с кодове 131, 133, 134, 135, 136, 137, 138, 139 и 140. Договорът подробно урежда правата и задълженията на страните по него. По-специално, част от предвидените в чл. 5 задължения на изпълнителя са: 1) да осигурява БМП на ЗОЛ, съгласно посочените условия в НРД за МД за 2015 г., както и утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ, а при липса на стандарти за съответните специалности – в подписаните или приети от научните дружества за тях консенсусни протоколи за лечение /т. 1/; 2) да оказва БМП по вид, обем и сложност, съответстващи на договорените, като спазва установените в приложение № 16 към НРД за МД за 2015 г. изисквания и правила за провеждане на диагностика и клинично лечение на заболяванията, както и регистриране на извършените дейности, включени в клиничните пътеки /т. 2/; 3) да разполага по всяко време на изпълнението на договора с медицински специалисти със съответна квалификация, необходима за изпълнението на договора и посочена в приложение № 16 към НРД за МД за 2015 г. /т. 8/; 4) да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност /т. 9/; 5) да не изисква заплащане или доплащане от ЗОЛ за дейност – предмет на договора, с изключение на следните случаи /т. 10/: а) когато лицето е с прекъснати здравноосигурителни права съгласно чл. 109Чл. 109. ⚖️ Практика (14) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.02.2010 г.) (1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., в сила от 28.12.2015 г.) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. (3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. (4) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права. (5) Алинеи 1 - 3 не се прилагат за лицата по ЗЗО, или е освободено от задължението да заплаща здравноосигурителни вноски и не е възстановило правата си съгласно чл. 40аЧл. 40а. ⚖️ Практика (1) 19г. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г., в сила от 01.06.2005 г.) (1) Лицата, които дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка до 1 юни 2005 г., могат да поискат разсрочване на плащането на задължението до 31 декември 2006 г., ако за периода 1 октомври 2004 г. - 31 март 2005 г. имат средномесечен доход на член от семейството до 200 лв. включително. (2) По реда на ал. 1 се разсрочват задължения за здравноосигурителни вноски с размер над 50 лв. (3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) За разсрочване на задължението лицата по ал. 1 в срок до 31 декември 2005 г. подават в териториалните дирекции на Националната агенция за приходите молба-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. (4) Задължението се разсрочва от датата на подаване на искането с решение на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или упълномощени от него лица. В решението се вписват размерът на задължението, крайният срок за издължаване на разсроченото задължение и общата дължима сума до изтичане на този срок. Един екземпляр от решението се връчва на лицето. (5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При определяне на дохода по ал. 1 се вземат предвид всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на месечните добавки, изплащани по Закона за интеграция на хората с увреждания, добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите, получени по Закона за семейни помощи за деца. (6) Лицата по ал. 1, които не заплатят повече от три здравноосигурителни вноски за периода на разсрочването, заплащат на изпълнителите оказаната им медицинска помощ. (7) За периода на разсрочване давностният срок за вземанията спира да тече. (8) При изпълнение на условията по ал. 1 - 4 на лицата не се налагат глоби по чл. 104, ал. 3, не се прилага разпоредбата на чл. 109, ал. 1 и не се предприемат принудителни мерки за събиране на задълженията. 19д. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г., в сила от 01.06.2005 г.) За задълженията за здравноосигурителни вноски на лица, които ги дължат за своя сметка, възникнали до 1 юни 2005 г., не се дължи лихва за перио... ЗЗО, и б) за скъпоструващи медицински изделия, посочени в определени КП от приложение № 16 към НРД за МД за 2015 г., за които НЗОК не заплаща. Според чл. 8, ал. 1 изпълнителят оказва БМП по КП на ЗОЛ, на което е издадено „направление за хоспитализация“ (бл. МЗ – НЗОК № 7) от лекар от лечебните заведения за извънболнична помощ, друго лечебно заведение за БМП или спешна помощ, при подробно разписаните в раздел ІV от договора правила. Според чл. 10 в случаите, когато при преглед на пациента се установят индикации за планов прием, лекарят от ДКБ/ПК на изпълнителя следва да определи ден за хоспитализация на пациента, който вписва в направление за хоспитализация и журнала за планов прием в ДКБ/ПК. Според чл. 18, ал. 1 възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителя: 1) договорената в чл. 1, ал. 1 от договора, извършена и отчетена от изпълнителя БМП по КП; 2) вложените при изпълнение на определени КП медицински изделия до съответните стойности, определени в Списък с медицински изделия, които НЗОК заплаща в условията на болнична медицинска помощ, утвърден с решение № РД-НС-04-61/10.06.2014 г. на НС на НЗОК. В чл. 18, ал. 2 е предвидено, че заплащането е за ЗОЛ, хоспитализирани от изпълнителя след влизане в сила на договора, който пък според § 3 е в сила: 1) от 1.01.2015 г. – по отношение на КП, по които изпълнителят до момента на сключване на договора е работил по договор с НЗОК през 2014 г., и 2) от 23.02.2015 г. – за КП № 138 и № 139, за които изпълнителят не имал договор с НЗОК за 2014 г. В чл. 19 са посочени цените на клиничните пътеки, съгласно договор № РД-НС-01-2/29.12.2014 г., сключен между НЗОК и БЛС. Според чл. 20 възложителят заплаща на изпълнителя за всеки отделен случай по КП при наличие на следните условия: 1) отчетената/отчетените КП е включена в предмета на договора и същата е извършена от специалисти, посочени в приложение № 1; 2) хоспитализираното лице е с непрекъснати здравноосигурителни права и в деня на хоспитализацията или ги възстанови до датата на дехоспитализацията, с изключение на здравнонеосигурените лица по § 2, ал. 1 или § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2015 г. и на лицата с право на здравно осигуряване, удостоверено от друга държава – членка на ЕС, ЕИП, от Конфедерация Швейцария или съгласно двустранни спогодби; 3) спазени са условията за завършена КП по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на НРД за МД за 2015 г.; 4) изпълнителят е изпълнил всички свои задължения по осигуряване на пациентите; 5) извършената дейност по КП е отчетена при условията и по реда на настоящия договор и на Методиката за заплащане на дейностите в БМП по приложение № 2б към чл. 2 от ПМС № 94/24.04.2014 г.; и 6) извършената и отчетена дейност по КП е в рамките на стойностите, посочени в приложение № 2 към договора. Според чл. 32, ал. 1 изпълнителят ежедневно отчита по електронен път в утвърдени от НЗОК формати оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, която според ал. 11 се обработва в информационната система на НЗОК, а след окончателната обработка за календарен месец в срок до 16:00 ч. на петия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя месечно известие, съдържащо: 1) потвърдената за заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността по КП; 2) отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на КП, и съответните основания за отхвърляне. Основанията за отхвърляне са уредени в чл. 32, ал. 13, измежду които и това по т. 6 – за дейност, надвишаваща стойностите по чл. 42. Съгласно чл. 42, ал. 1 стойността на финансово-отчетните документи по чл. 28 и чл. 52, ал. 1 не следва да надвишава размера на определените дейности на изпълнителя по реда на чл. 4 от ЗБНЗОК за 2015 г., посочени в приложение № 2. Според чл. 42, ал. 4 отхвърлената от заплащане медицинска дейност, медицински изделия, лекарствени продукти, на основание чл. 32, ал. 13, т. 6, посочена в месечното известие по чл. 32, ал. 11, т. 2, се заплаща от възложителя с решение на Надзорния съвет на НЗОК, което следва да е в съответствие с разпоредбите и в рамките на параметрите по ЗБНЗОК за 2015 г. /чл. 42, ал. 5/. Според чл. 33, ал. 4 когато при започване на даден отчетен период за същия няма определени стойности по чл. 42, всички отчетени в ежедневните електронни отчети случаи се определят /маркират/ като „надвишаващи стойността по чл. 42“. В чл. 33, ал. 5 е предвидено, че когато в рамките на даден отчетен период стойностите по чл. 42 бъдат увеличени, за допълнителния ресурс изпълнителят може да представи финансово-отчетни документи по реда на чл. 28 и чл. 52, ал. 1 за случаи, които са отхвърлени само на основание чл. 32, ал. 13, т. 6, като РЗОК валидира отчетената за заплащане дейност в електронната система на НЗОК. Според чл. 40, ал. 2 възложителят заплаща на изпълнителя за извършена и отчетена дейност, в рамките на стойностите, определени по реда на Правилата по чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК за 2015 г. и посочени в приложение № 2 към договора. Предвидено е и, че изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност надвишаваща утвърдената по приложение № 2 за съответния месец /чл. 40, ал. 3/, а когато за определено тримесечие изпълнителят е представил отчетни документи на стойност по-ниска от съответната стойност за месеца в приложение № 2, не може с размера на разликата между стойността в приложение № 2 и отчетената стойност да увеличава стойностите за следващите тримесечия /ал. 4/. Според чл. 41, ал. 1 корекция на стойностите, определени по реда на Правилата и посочените в приложение № 2 за изпълнителя, се извършва на тримесечие, за което страните се задължават да подписват допълнителни споразумения, а в случай на отказ на изпълнителя да подпише РЗОК го уведомява писмено за коригираните стойности за тримесечие и не заплаща отчетената дейност над коригираните стойности /ал. 2/. Според чл. 35 плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния, с изключение на плащанията, за които е предвиден друг срок в чл. 31, ал. 3 и 4. Според чл. 3, ал. 2 в случай, че възложителят не заплати на изпълнителя извършената и отчетена дейност по КП в сроковете, определени в Методика за заплащане и настоящия договор, възложителят дължи на изпълнителя законна лихва за забава за просроченото време. Представени са и приложенията към договора – приложение № 1 „Списък на специалистите, оказващи медицинска помощ по КП“ и приложение № 2 „Стойности на дейностите в болничната медицинска помощ (БМП) медицинските изделия в БМП и лекарствени продукти в БМП за лечение на злокачествени заболявания, в условията на БМП“, като същото се отнася за цялата 2015 г.

С допълнително споразумение от 22.03.2016 г. е бил изменен договорът от 23.02.2015 г., като е било утвърдено ново приложение № 2, касаещо дейностите през 2016 г. Цялостно изменение на същия договор е извършено с допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г., в сила от 1.04.2016 г., сключено във връзка с решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК (обн. ДВ бр. 25/31.03.2016 г., в сила от 1.04.2016 г., прието поради неподписване на нов НРД за МД през 2016 г.), като неразделна част към него е ново приложение № 2 „Стойности на дейностите в БМП, медицинските изделия в БМП и лекарствени продукти за лечение на злокачествените заболявания в БМП”, касаещо периода м. 04 – м. 12.2016 г. С допълнителното споразумение са актуализирани по вид и цени клиничните пътеки, по които е възложена болничната медицинска помощ. Съгласно чл. 4, ал. 2 в случай, че възложителят не заплати на изпълнителя извършената и отчетена дейност по клинични пътеки в сроковете, определени в решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК /Решението/ и договора, възложителят дължи на изпълнителя законна лихва. Изменен е предишният чл. 18 от договора, който е станал чл. 19, като е предвидено, че възложителят закупува от изпълнителя договорената БМП. Условията за плащане, уредени в предишния чл. 20, са уредени в новия чл. 25, като сред тях не фигурира предишната т. 6 /извършената и отчетена дейност по КП е в рамките на стойностите, посочени в приложение № 2 към договора/. Изменен е предишният чл. 32 от договора, който е станал чл. 31, като в ал. 12 са уредени основанията за отхвърляне на искане за плащане на отчетена от изпълнителя дейност, измежду които не фигурира предишната т. 6 към ал. 13 /за дейност, надвишаваща стойностите по чл. 42/. В изменения чл. 33 е предвидено, че възложителят определя стойности на дейностите на БМП съобразно Правилата, приети на осн. чл. 4, ал. 3 ЗБНЗОК за 2016 г. от НС на НЗОК /ал. 1/, като /ал. 3/ тези стойности и обеми се определят по различен ред за закупуване на обемите дейности по видове, както следва: 1) КП по приложение № 1 към Правилата, 2) КП по приложение 2 към Правилата, и 3) КП по приложение № 3 към Правилата. Според новосъздадения чл. 34 възложителят закупува от изпълнителя дейности, съгласно този договор, в рамките на стойностите и обемите, определени в чл. 33 /ал. 1/, като в част А на приложение № 2 към договора се вписват броя на леглата по специалност и нива на компетентност /ал. 2/, а в част Б на приложение № 2 се определят месечни стойности за периода на дейност м. 04 – м. 11.2016 г., заплащани в периода м. 05 – м. 12.2016 г. /ал. 3/. В новосъздадените чл. 35 – чл. 41 е уреден редът за заплащане на дейност, надхвърляща стойностите по приложение № 2. Според чл. 39, ал. 2 при извършени и отчетени от изпълнителя случаи на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2 към договора, изпълнителят подава в сроковете за отчитане по чл. 31, ал. 10, писмено заявление до възложителя за увеличаване на месечната стойност за тези случаи, като при извършени и отчетени от изпълнителя случаи, извън случаите на спешна диагностика и лечение на пациенти, изпълнителят посочва причините за допускане извършването на такива хоспитализации. Според чл. 39, ал. 3 след изпращане на месечното известие по чл. 31, ал. 10 и анализ на отчетите на всички изпълнители на БМП, възложителят има право да вземе решение за закупуване на дейности, заявени по реда на ал. 2 от всички изпълнители на БМП, в рамките на неусвоените стойности по реда на ал. 1 за всички изпълнители, при следните критерии: 1) при наличие на един или няколко изпълнители, отчели и заявили дейност за спешна диагностика и лечение на пациенти над месечната си стойност, с неусвоената стойност за месеца се закупуват дейности пропорционално на стойността на отчетените случаи над месечната стойност за всички изпълнители, отчели спешни случаи над утвърдените им месечни стойности, като при преразпределение на неусвоената стойност се определят стойности за закупуване на цели случаи, не може да се закупува процент от случай; 2) когато след прилагане на критерия по т. 1, останат неусвоени стойности от общата месечна стойност по договорите на възложителя за БМП, същите могат да се използват за закупуване на дейност за планови случаи, аналогично на реда по т. 1. Съгласно чл. 39, ал. 6 в случаите по ал. 2, когато след извършените промени по ал. 3 се установят извършени дейности на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2 към договора, възложителят извършва проверка на цялата месечна отчетена дейност на изпълнителя. Съгласно ал. 7 след проверката по ал. 6 възложителят изготвя доклад до управителя на НЗОК за резултатите от извършените проверки, с мотивирано искане за корекции на стойностите, който се внася за разглеждане от НС на НЗОК. Според чл. 40, ал. 1 НС на НЗОК разглежда докладите по чл. 39, ал. 7 след анализите по чл. 199, ал. 2 от Решението, като утвърждава корекции по стойностите на разходите за БМП на РЗОК в съответствие с параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво /ал. 2/. Според чл. 40, ал. 3 при достигане или надвишаване на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво и след верификация на дейностите, надвишаващи месечните стойности на изпълнителя на БМП, дейностите не се отчитат за заплащане, като при осигурена възможност на средства през следващите месеци в рамките на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво, НС взема решение за извършване на корекция на месечните стойности и закупуване на потвърдените дейности, частично или напълно. Според чл. 40, ал. 4 стойността на заплащането по ал. 3 се отразява в приложение № 2 към договора в месеца, в който е заплатена. Според чл. 41, ал. 1 редът по чл. 4, ал. 2 не се прилага в случай на недостиг на бюджетни средства на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП и взето решение на НС за извършване на частично плащане и/или за отлагане на плащанията: 1) за отчетените от изпълнителя дейности от приложение № 1 към Правилата, за които не са констатирани основания за отхвърляне от плащане по чл. 31, ал. 12, и 2) по чл. 40, ал. 3. Предвидено е, че предишните чл. 34 – 39 от договора стават съответно чл. 44 – 49, като предишните чл. 40 – 41 се заличават, но не е указано каква е съдбата на предишния чл. 42 от договора, а същевременно се създава нов чл. 42 с ново съдържание /последното обаче се отнася и до изрично заличените чл. 40 – 41/. Приложение № 2 установява месечни стойности, които са общи по този договор и по договор № 22-6940/18.05.2016 г. за извършване на амбулаторни процедури. Впоследствие, стойностите по част Б от приложение 2 към този договор са били многократно изменяни за съответните месеци – с допълнителни споразумения № Б-1/23.06.2016 г., № Б-2/25.07.2016 г., № Б-3/29.07.2016 г., № Б-4/16.08.2016 г., № Б-5/25.08.2016 г., № Б-6/17.09.2016 г., № Б-7/18.10.2016 г., № Б-8/18.10.2016 г., № Б-9/25.11.2016 г., № Б-10/22.12.2016 г., № Б-11/22.12.2016 г., № Б-12/13.01.2017 г., № Б-13/18.01.2017 г., № Б-14/15.02.2017 г., № Б-15/16.03.2017 г., № Б-16/28.04.2017 г. Същият договор е бил изменен в други части и с допълнителни споразумения № 6/24.08.2016 г. и № 7/20.02.2017 г.

Представен е договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г., с който възложителят НЗОК е възложил, а изпълнителят [фирма] се е задължил да оказва на здравноосигурени лица /ЗОЛ/ и на лица по § 8, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г. медицински дейности по приложение № 7 към чл. 1 от Наредба № 2/2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и посочени в приложение № 12 „Амбулаторни процедури“ по решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК (обн. ДВ бр. 25/31.03.2016 г.), както следва: по амбулаторни процедури № 19, 20 и 21. Текстовете на договора и правата и задълженията на страните са почти идентични с текстовете и правата и задълженията на страните по допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г. към договор № 22-2482/23.02.2015 г. В чл. 43 и следващите страните са постигнали съгласие за реда, по който се заплащат извършените надлимитни амбулаторни процедури. Приложение № 2 установява месечни стойности, които са общи по този договор и по договор № 22-2482/23.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Клаузата на чл. 35, ал. 10 /предмет на предявения ИУИ/ гласи: „Отчетената в ежедневно подадените електронни отчети дейност се обработва в информационната система на НЗОК. След окончателната обработка за календарен месец в срок до 17:00 ч. на седмия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя месечно известие, съдържащо отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на АПр, и съответните основания за отхвърляне.“. Същият договор е бил изменен в частта относно стойностите по част Б от приложение 2 с допълнителни споразумения № Б-1/23.06.2016 г., № Б-2/25.07.2016 г., № Б-3/29.07.2016 г., № Б-4/16.08.2016 г., № Б-5/25.08.2016 г., № Б-6/17.09.2016 г., № Б-7/18.10.2016 г., № Б-8/18.10.2016 г., № Б-9/25.11.2016 г., № Б-10/22.12.2016 г., № Б-11/22.12.2016 г., № Б-12/13.01.2017 г., № Б-13/18.01.2017 г., № Б-14/15.02.2017 г., № Б-15/16.03.2017 г., № Б-16/28.04.2017 г. В други части договорът е изменен с допълнителни споразумения № 1/24.08.2016 г. и № 2/20.02.2017 г.

Видно от представените и от двете страни месечни справки за извършената от ищеца дейност по КП и АПр за процесния период, както и фактури към тях:

1) за м. 04.2016 г. ответникът е заплатил на ищеца извършена дейност на обща стойност 92 286 лв., от които по КП на стойност 39 516 лв., за която е издадена фактура № 166/1.06.2016 г., и по АПр на стойност 52 770 лв., за която е издадена фактура № 167/1.06.2016 г.; не е заплатена надлимитна дейност по 19 бр. АПр на стойност 3 270 лв. по планов прием, извършен в периода 27.04 – 28.04.2016 г.;

2) за м. 05.2016 г. ответникът е заплатил на ищеца извършена дейност на обща стойност 92 131 лв., от които по АПр на стойност 69 420 лв., за която е издадена фактура № 169/9.06.2016 г., и по КП на стойност 22 711 лв., за която е издадена фактура № 171/9.06.2016 г.; не е заплатена надлимитна дейност по 18 бр. КП на стойност 8 914 лв. по планов прием, извършен в периода 21.05 – 30.05.2016 г.;

3) за м. 06.2016 г. ответникът е заплатил на ищеца извършена дейност на обща стойност 91 818 лв., от които по АПр на стойност 68 340 лв., за която е издадена фактура № 173/7.07.2016 г., и по КП на стойност 23 478 лв., за която е издадена фактура № 171/9.06.2016 г.; не е заплатена надлимитна дейност по 47 бр. КП на стойност 26 064 лв. по планов прием, извършен в периода 10.06 – 30.06.2016 г.;

4) за м. 10.2016 г. ответникът е заплатил на ищеца извършена дейност на обща стойност 92 218 лв., от които по КП на стойност 49 228 лв., за която е издадена фактура № 185/8.11.2016 г., и по АПр на стойност 42 990 лв., за която е издадена фактура № 186/8.11.2016 г.; не е заплатена надлимитна дейност по 121 бр. АПр на стойност 31 860 лв. по планов прием, извършен в периода 19.10 – 31.10.2016 г.;

5) за м. 11.2016 г. ответникът е заплатил на ищеца извършена дейност на обща стойност 92 232 лв., от които по КП на стойност 46 632 лв., за която е издадена фактура № 188/7.12.2016 г., и по АПр на стойност 45 600 лв., за която е издадена фактура № 187/7.12.2016 г.; не е заплатена надлимитна дейност по 110 бр. АПр на стойност 30 060 лв. по планов прием, извършен в периода 21.11 – 30.11.2016 г.;

6) за м. 03.2017 г. ответникът е заплатил на ищеца извършена дейност на обща стойност 111 475 лв., от които по АПр на стойност 54 870 лв., за която са издадени фактура № 1536/7.04.2017 г. и фактура № 1538/7.04.2017 г., и по КП на стойност 56 605 лв., за която е издадена фактура № 1537/7.04.2017 г.; не е заплатена надлимитна дейност по 18 бр. КП на стойност 10 038 лв. по планов прием, извършен в периода 24.03 – 31.03.2017 г., както и надлимитна дейност по 48 бр. АПр на стойност 9 510 лв. по планов прием, извършен в периода 27.03 – 31.03.2016 г.

С мотивирани искания с вх. № 22-6940-8/8.11.2016 г., вх. № 22-6940-9/7.12.2016 г. и вх. № 22-6940-3/10.04.2017 г. ищецът е поискал от директора на СЗОК да му бъде заплатена извършена надлимитна дейност по договор № 22-6940/18.05.2016 г. за м. 10.2016 г. в размер на 31 860 лв., за м. 11.2016 г. в размер на 30 060 лв. и за м. 03.2017 г. в размер на 9 510 лв. В исканията е посочено, че надвишенията са извършени поради големия брой пациенти, желаещи лечение при ищеца, и съгласно правилата на добрата медицинска практика. В отговор на последното искане директорът на СЗОК с писмо с изх. № 22-6940-3/24.04.2017 г. е заявил, че към 18.04.2017 г. в СЗОК са получени искания от почти всички договорни партньори, изпълнители на БМП, за увеличение на стойността за дейност за м. март 2017 г. Посочено е, че след анализ на фактурираните стойности за м. 03 се установило, че неусвоеният финансов ресурс за БМП е едва 3,89 % от размера на отчетените и поискани стойности само за спешни случаи, а общо за спешни и планови случаи неусвоените средства са 1,94 %. Поради това СЗОК не разполагала с достатъчен финансов ресурс за удовлетворяване на 100 % на спешните случаи, респ. – не било възможно да бъдат покрити, дори и частично, плановите случаи. Посочено е, че СЗОК ежемесечно информира НЗОК за извършени дейности над утвърдените стойности по видове дейност, като към настоящия момент не съществува правно основание за заплащане на дейности над утвърдените стойности.

С решение № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на НС на НЗОК е постановено: 1) да се закупи отчетената дейност на изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат отчетена и незаплатена дейност по клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедури и приложените по тях медицински изделия, извършени през периода м. април 2016 г. – м. ноември 2016 г., чиято стойност надвишава утвърдените стойности по приложение 2 към сключените договори със съответните изпълнители; 2) възлага на управителя на НЗОК да разпореди на директорите на РЗОК, в срок до 23.01.2017 г. да изпратят доклади, съгласно чл. 221, ал. 15 от решение № РД-НС-04- 24-1/29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6Чл. 59а. ⚖️ Практика (1) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В 30-дневен срок от влизането в сила на НРД, съответно на анекса по чл. 53, ал. 3 към НРД, лечебните заведения подават заявления в РЗОК за сключване на договор. (2) Документите, които се представят към заявлението за сключване на договор, се определят с НРД. (3) (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г.) Националната здравноосигурителна каса, РЗОК и служителите им не могат да изискват от изпълнителите представяне на документи, както и да поставят условия, които не се съдържат в НРД освен в случаите по ал. 6 и по чл. 59, ал. 3, изречение второ. (4) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по чл. 54, ал. 9 срокът по ал. 1 започва да тече от деня на обнародването на решението на надзорния съвет на НЗОК в "Държавен вестник". (5) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г.) Когато поради промени в действащото законодателство е необходимо сключване на допълнителни споразумения, заявленията по ал. 1 се подават в 30-дневен срок от влизането в сила на съответната промяна. (6) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г.) В случаите по чл. 54, ал. 8 лечебните заведения, които не са били изпълнители на медицинска помощ през предходната година, подават заявленията по ал. 1 в срокове, определени с решение на надзорния съвет на НЗОК. от ЗЗО на НС на НЗОК, за резултатите от извършените проверки и да заявят необходимите средства за потвърдените при проверките стойности на незаплатената дейност; 3) проверените и потвърдени стойности, съгласно докладите и заявките по т. 2 от настоящото решение, да бъдат изплатени след приемане от НС на НЗОК на месечно разпределение на средствата по бюджета на НЗОК за 2017., в месеца в който са осигурени заявените средства по т. 2; 4) сумите на заплатените по т. 3 от настоящото решение медицински дейности и медицински изделия, да се добавят към съответните стойности в приложения № 2 към индивидуалните договори на изпълнителите на болнична медицинска помощ в месеца, в който е извършено плащането от РЗОК.

С решение № РД-НС-04-18/27.01.2017 г. на НС на НЗОК е постановено следното: 1) приема, в приложение към настоящото решение, актуализация на месечното разпределение на бюджета на НЗОК до 30.04.2017 г., прието с решение № РД-НС-04-6/11.01.2017 г., във връзка с осигуряването на необходимите средства за изпълнение на т. 3 от решение № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. през м. февруари 2017 г. дейностите в болничната медицинска помощ в размер на 18 770 711 лв. и за медицински изделия в размер на 406 770 лв; 2) възлага на управителя на НЗОК да утвърди разпределението на средствата по бюджетните сметки на ЦУ на НЗОК и РЗОК за 2017 г., съгласно настоящото решение.

С т. 3 от решение № РД-НС-04-20/13.02.2017 г. на НС на НЗОК е постановено следното: Във връзка с изпълнението на решение № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на НС на НЗОК следва да бъде отложено за срока по § 9 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2017 г. и възлага на управителя на НЗОК да представи допълнителен анализ за тенденциите и рисковете за изпълнението на здравноосигурителните плащания.

Със заповед № РД-18-89/19.01.2017 г. на директора на СЗОК, издадена на осн. чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2Чл. 72. ⚖️ Практика (257) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Управителят на НЗОК упражнява цялостен контрол върху дейността по задължителното здравно осигуряване. Управителят на НЗОК задължително възлага проверка в 14-дневен срок от получаването на одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност. (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК - контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК - контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора на РЗОК, на която са служители. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При извършване на проверките по ал. 3 могат да присъстват експерти на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, които не са в договорни отношения с проверявания изпълнител на медицинска помощ. Експертите предоставят писмени становища, които са неразделна част от протокола по чл. 74, ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служителите на НЗОК по а... ЗЗО във вр. с решение № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на НС на НЗОК, е наредено да бъде извършена проверка на ищеца със задача – контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ, надвишили утвърдената стойност на дейностите през м. 04 – м. 11.2016 г. За резултатите от проверката е бил съставен протокол № РД-18-89-1/19.01.2017 г. на контрольор в отдел „КМД“ на СЗОК, в който е отразено, че за проверения период м. 04 – м. 11.2016 г. ищецът е извършил надлимитна дейност на обща стойност 100 168 лв., от които: 1) за м. 04.2016 г. – 3 270 лв. по 19 АПр, 2) за м. 05.2016 г. – 8 914 лв. по 18 КП, 3) за м. 06.2016 г. – 26 064 лв. по 47 КП, 4) за м. 10.2016 г. – 31 860 лв. по 121 АПр, и 5) за м. 11.2016 г. – 30 060 лв. по 110 АПр. Протоколът е връчен на единия от управителите на ищеца на 19.01.2017 г. срещу подпис. Представени са и правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗБНЗОК за 2016 г., приети с решение № РД-НС-04-34/27.04.2016 г. на НС на НЗОК, изм. и доп. с решения № РД-НС-04-99/8.09.2016 г. и № РД-НС-04-122/26.10.2016 г.; писмо с изх. № 29-02-16/7.04.2016 г. и писмо с изх. № 29-02-30/22.05.2016 г. на директора на СЗОК до ищеца. Други доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК и са допустими.

I. По допустимостта на обжалваното решение

Предмет на делото са предявени от ищеца [фирма] срещу ответника НЗОК осъдителни искове за присъждане на парични суми на договорно основание, претендирани като дължими по два договора, сключени на осн. чл. 59Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО – договор № 22-2482/23.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г., изменени с множество анекси, за извършена от ищеца дейност по тях за м. 04, 05, 06, 10 и 11.2016 г. и м. 03.2017 г. Исковете са подсъдни на общите съдилища на осн. § 149, ал. 4 ЗИДАПК (ДВ, бр. 77/18.09.2018 г.), доколкото процесните договори са сключени преди 1.01.2019 г., от когато е в сила чл. 45аЧл. 45а. ⚖️ Практика (6) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17. (2) Ако за сключването на административния договор в специален закон или подзаконов нормативен акт се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма. (3) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53 от Административнопроцесуалния кодекс. (4) Договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. ЗЗО, с който подобни договори са обявени за административни, а споровете по тях – за подсъдни на административните съдилища. Същевременно, по реда на чл. 212Чл. 212. ⚖️ Практика (23) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Служебно съединяване на искове ГПК и чл. 372, ал. 2Чл. 372. ⚖️ Практика (10) (1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба. (2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба. Допълнителен отговор ГПК с допълнителната искова молба ищецът е предявил и инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на няколко договорни клаузи, а именно – на чл. 20, т. 6, чл. 40, ал. 2, чл. 42, ал. 1 от договор № 22-2482/23.02.2015 г., чл. 34 от допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г. към договор № 22-2482/23.02.2015 г. и чл. 35, ал. 10 от договор № 22-6940/18.05.2016 г. за извършване на амбулаторни процедури. Ищецът твърди, че в противоречие със закона и добрите нрави тези клаузи ограничавали дължимата от ответника сума за извършена от ищеца дейност само до размера на стойностите по приложение № 2 към договорите. Съобразно правомощията си по чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК въззивният съд служебно констатира, че част от така предявените ИУИ са недопустими, поради следното: Една от специалните процесуални предпоставки за допустимостта на инцидентен установителен иск е да е налице предвидената в чл. 212Чл. 212. ⚖️ Практика (23) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Служебно съединяване на искове ГПК връзка между предмета на първоначалните искове и този на ИУИ, а именно – изходът от главните искове да е в зависимост от установяването на съществуването или несъществуването на правоотношението, което е предмет на ИУИ. Ако подобна зависимост не е налице, то не е допустимо разглеждането в това производство на ИУИ. В случая с първоначалните осъдителни искове се претендират суми за извършена от ищеца дейност в периода м. 04.2016 г. – м. 03.2017 г. През този период обаче клаузите на чл. 20, т. 6, чл. 40, ал. 2, чл. 42, ал. 1 от договор № 22-2482/23.02.2015 г. в първоначалната им редакция не са действали, тъй като считано от 1.04.2016 г. договорът е основно изменен с допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г. В изменения договор въобще не съществува клаузата на т. 6 от чл. 20, а предишните клаузи на чл. 40 и чл. 42 са заменени от други, чието съдържание няма общо с предишното им – не предвижда спорното стойностно ограничаване. Следователно, несъмнено е, че предмет на ИУИ са посочените клаузи от първоначалния договор от 23.02.2015 г., действали до 31.03.2016 г., а не същите цифровоизразени клаузи според изменението в сила от 1.04.2016 г. /още повече, че т. 6 от чл. 20 и цифрово не фигурира след изменението/. Валидността на действалите до 31.03.2016 г. процесни клаузи обаче е напълно неотносима към дължимостта на сумите по осъдителните искове, които са за извършена в периода 1.04.2016 г. – 31.03.2017 г. дейност, т.е. при действието на допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г. Въпросните клаузи от договора от 23.02.2015 г. биха запазили съществуването си само, ако конкретно изменящите ги или отменящи клаузи от допълнителното споразумение от 18.05.2016 г. са нищожни – в този случай самото отменително действие на споразумението в тази му част няма да е породило правен ефект, а следователно ще се запази съществуването на клаузите по първоначалния договор, което би обосновало интерес от прогласяване на тяхната нищожност във връзка с дължимостта на процесните суми и за дейност след 1.04.2016 г. Ищецът обаче не твърди нищожност на заменящите клаузи на чл. 20, чл. 40 и чл. 42 в съдържанието им според споразумението от 18.05.2016 г. Претендира се нищожност единствено на клаузата от чл. 34 по споразумението от 18.05.2016 г., която няма връзка по отношение на породения отменителен ефект спрямо процесните клаузи от първоначалния договор. Не са предявени ИУИ за нищожност на други клаузи по допълнителното споразумение, които също са относими към въведените лимити /това разбира се не изключва възможността тяхната валидност да бъде преценявана от съда в мотивите на решението, ако от това зависи изходът по осъдителните искове/. Ето защо въпросът дали клаузите на чл. 20, т. 6, чл. 40, ал. 2, чл. 42, ал. 1 от договор № 22-2482/23.02.2015 г. в първоначалната им редакция са нищожни, е напълно неотносим към това дали са дължими сумите за периода 1.04.2016 г. – 31.03.2017 г., през който период тези клаузи не са съществували. При това положение изходът на делото по първоначалните осъдителни искове не е в зависимост от изхода на предявените ИУИ по отношение на тези клаузи. Това означа, че изискуемата от чл. 212Чл. 212. ⚖️ Практика (23) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Служебно съединяване на искове ГПК предпоставка за допустимост на тези ИУИ не е налице, което води до недопустимост на същите искове. Ирелевантно за тази допустимост е дали валидността на тези клаузи е от значение за други спорни отношения между страните, касаещи извънпроцесни периоди. По реда на чл. 212Чл. 212. ⚖️ Практика (23) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Служебно съединяване на искове ГПК може да се предявяват само инцидентни искове, които имат преюдициална връзка с конкретно предявените първоначални искове по същото дело, а не с други извънпроцесни отношения. Ето защо тези ИУИ са недопустими, което води до недопустимост и на първоинстанционното решение в тази му част. Що се отнася до останалите ИУИ, имащи за предмет прогласяване нищожността на клаузите на чл. 34 от допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г. и чл. 35, ал. 10 от договор № 22-6940/18.05.2016 г., то безспорно същите са допустими с оглед чл. 212Чл. 212. ⚖️ Практика (23) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Служебно съединяване на искове ГПК, доколкото въпросните клаузи са съществували в периода, за който се претендират сумите по осъдителните искове.

II. По правилността на обжалваното решение

А) По инцидентния установителен иск относно чл. 34 от допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г.

Както бе посочено по-горе, с допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г. е била създадена клаузата на чл. 34 в договор № 22-2482/23.02.2015 г. със следното съдържание: „(1) Възложителят закупува от изпълнителя дейности, съгласно този договор, в рамките на стойностите и обемите, определени в чл. 33. (2) В част А на приложение № 2 към договора се вписват броя на леглата по специалност и нива на компетентност, съгласно чл. 1. (3) В част Б на приложение № 2 се определят месечни стойности за периода на дейност м. 04 – м. 11.2016 г., заплащани в периода м. 05 – м. 12.2016 г.“. Според ищеца клаузата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и на закона, а именно – чл. 52 от Конституцията, чл. 5 и чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (106) (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност; 8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания: 1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност; 2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори; 3. отказан достъп до медицинска документация; 4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание. ЗЗО, тъй като поставяла оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица /ЗОЛ/ в зависимост от обстоятелството дали нуждата от такава е възникнала в рамките на определените от НЗОК стойностни лимити, което пък водело до неравнопоставеност при третирането на лица, потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на тези лимитни стойности. Въззивният съд не споделя това становище, поради следното: (1) На първо място, ищецът не е легитимиран да се позовава на твърдени нарушения на чужди права – тези на ЗОЛ /чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (7) (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. (2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. (3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото. (4) По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено. Процесуална правоспособност ГПК/. Той може да защитава само собствените си права. Собствените му права не са нарушени по никакъв начин чрез процесната клауза на чл. 34. Същата постановява единствено, че възложителят НЗОК ще закупи от ищеца определено количество медицински дейности на обща стойност, установена в приложение № 2 към договора, които, ако са реално извършени, възложителят ще заплати на изпълнителя. Нищо повече. В договорните отношения важи принципът за автономия на волята – задължения се поемат само със съгласието на задължилия се. Никой не може да бъде принуден правновалидно чрез договор да се задължи за нещо, което не желае. Чрез процесния договор възложителят е изявил воля да закупи определен обем престации от изпълнителя. Твърдението, че той бил длъжен да закупи по-голям или въобще неограничен обем, противоречи на този основен принцип, тъй като би довело до натрапване на нещо нежелано от него. След като за тези отношения между страните законодателството е установило договорното начало, то следва да се спазват основните принципи на това договорно начало, част от които е и това, че волята на страните е определяща дали и за какво да се задължат /т.е. предмета и обхвата на договора/. (2) На второ място, клаузата на чл. 34 не е единствената, която е относима към обема на закупуваната от възложителя дейност и сама по себе си тя не лимитира този обем. Такова лимитиране е резултат от съвкупното прилагане и на други клаузи от договора – на чл. 20, установяващ уговорените цени на клиничните пътеки, както и самото приложение № 2, съдържащо глобалните стойности по месечни периоди, а така също и клаузите на чл. 36 – чл. 40. Ищецът обаче не е предявил иск за нищожност на тези клаузи. Целеният от него резултат – повече ЗОЛ да могат да се ползват от предоставените от него медицински услуги – успешно би могъл да се постигне и чрез намаляване на цените на КП, в който случай общите стойности по приложение № 2 ще обхванат повече на брой реални клинични случаи спрямо повече пациенти. Известна е и световната практика лечебните заведения да предоставят услуги и pro bono, като израз на хуманизъм и социална отговорност. Евентуалният контрааргумент, че цените на КП се определят на централно ниво с НРД или заместващото го решение по чл. 54, ал. 9 ЗОЗ и на тях страните по индивидуалния договор не могат да влияят, важи с пълна сила и спрямо определените в приложение № 2 стойности – те също се определят на централно ниво със съответния годишен Закон за бюджета на НЗОК и приети въз основа на него задължителни актове на органите на НЗОК, с които този бюджет се разпределя между РЗОК и впоследствие към изпълнителите. Ето защо фиксацията на ищеца само върху клаузата на чл. 34 е необяснима. Невярно е и твърдението на ищеца, че по договора той дължал извършване на дейности спрямо ЗОЛ в неограничен обем, срещу което обаче престацията на възложителя била стойностно ограничена. Това твърдението ще бъде анализирано по-долу. (3) На трето място, принципно несподелима е основната теза на ищеца – за недопустимост на уговарянето в индивидуалния договор на ограничения в обема и стойността на медицинските услуги, които лечебното заведение предоставя на ЗОЛ. За да се разбера целта на подобни ограничения е необходимо да се анализира здравноосигурителното законодателство, в контекста на което е сключен и процесният договор. Според чл. 52, ал. 1 КРБ гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, а според ал. 2 здравеопазването се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон. Посочените конституционни разпоредби не са самоизпълняващи се – тяхното прилагане е опосредено от друга законова уредба. Тя се съдържа в Закона за здравното осигуряване и в множество други нормативни актове от здравното законодателство. Правото на здравно осигуряване е от категорията на социалните права, които могат да бъдат реализирани само ако държавата предприеме необходимите и очаквани мерки и създаде условия и гаранции за това, като преценката за пътищата на реализация на социалните права е в компетентността на Народното събрание – да създаде правила и ред за осъществяването на тези права- така решение № 2/4.04.2006 г. по к.д. № 9/2005 г. на КС, решение № 10/13.09.2012 г. по к.д. № 15/2011 г. на КС и др.. Както всяко социално право, а това следва и от чл. 52, ал. 2 КРБ, и правото по чл. 52, ал. 1 КРБ може да бъде реализирано само в рамките на наличните материални и финансови ресурси на държавата, като еманация на обществото, живеещо на нейната територия. Обществото /държавата/ може да осигури само такива и толкова социални и здравни услуги, колкото позволяват финансовите му възможности. Ресурсите са ограничени, а обществените нужди са многобройни и принципно незадоволими в пълна степен. Дисбалансът между желания и възможности е присъщ за всеки човек, а и за държавата като цяло. Обществото чрез съответните държавни институции определя каква част от създадения от него брутен вътрешен продукт следва да се задели за определена дейност и как целесъобразно да се разпредели. Това неизбежно предопределя ограничения и върху вида, обхвата и количеството услуги, които обществото /държавата/ може да осигури като престации на лицата, имащи право да ги ползват. По тази причина лимитирани са напр. размерите на минималната чл. 10 от ЗБДОО за 2020 г. (ДВ, бр. 99/17.12.2019 г.) и максимална пенсия за ОСВ § 6 от ПЗР на КСО., на минималния и максимален размер на обезщетението за безработица чл. 11 ЗБДОО за 2020 г., на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст чл. 12 ЗБДОО за 2020 г., и в крайна сметка – на всички осигурителни, социални и други престации, предоставяни от държавата на нейните граждани. Не по-различно е положението и със здравните услуги, чрез които се реализира правото на достъп до медицинска помощ по чл. 52, ал. 1 КРБ. Тези услуги не са безплатни – те се заплащат на изпълнителите на медицинската помощ. За това заплащане обаче обществото може да отдели ограничен ресурс, поради което и обхватът и количеството на услугите, които държавата може да осигури, са принципно ограничени в рамките на този ресурс. Общественият ресурс ежегодно се определя и разпределя по глобални пера чрез годишния Закон за бюджета на НЗОК. Обхватът и количеството медицински услуги, които държавата закупува чрез така лимитирания ресурс, впоследствие се определя чрез съответния Национален рамков договор или заместващото го решение по чл. 54, ал. 9 ЗОЗ на НС на НЗОК. Така според чл. 55, ал. 2, т. 3аЧл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... ЗЗО в НРД се определят обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... ЗЗО, а според чл. 55а, ал. 1Чл. 55а. ⚖️ Практика (41) (1) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предишен текст на чл. 55а - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 6 от 2024 г. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности. ЗЗО НЗОК планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ в рамките на обемите, договорени в НРД и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. Съобразно § 1, т. 10 от ДР на ЗЗО „обемът на медицинска помощ“ е количеството медицински дейности, услуги и стоки, до които осигурените лица имат достъп при определени условия, регламентирани в НРД и в договорите за доброволно здравно осигуряване. Следователно, чрез лимитирането на обема на медицинската помощ по същество се лимитира нейното количество – не само като вид медицински услуги, но и като конкретно закупено количество от всеки вид услуга. По тази причина във всички досега сключвани НРД или решения по чл. 54, ал. 9 ЗОЗ обемът на закупуваната медицинска помощ е описван както чрез отделните видове медицински процедури /клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедури/, така и чрез конкретните бройки от всеки вид процедура, която се закупува. Така напр. в процесния период 1.03.2016 г. – 31.03.2017 г. не е имало действащ НРД, поради което по реда на чл. 54, ал. 9 ЗОЗ е прието решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК (обн. ДВ бр. 25/31.03.2016 г.), с което е предвидено закупуване на национално ниво за 2016 г. на общо 1 221 287 бр. процедури по клинични пътеки, а за КП с код 132 „Кератопластика“ /една от покритите с процесния индивидуален договор/ общо 237 бр. на стойност 1 000 лв. всяка – чл. 194 (ред. ДВ, бр. 8/2017 г.). За сравнение, в чл. 330 от НРД за 2017 г. (ДВ, бр. 24/21.03.2017 г.), в сила от 1.04.2017 г., е предвидено за периода 1.04.2017 г. – 30.11.2017 г. закупуване на общо 1 238 115 бр. дейности по КП, а за КП 132 – 237 бр. на стойност 1 000 лв. всяка. В правомощията на НС на НЗОК е да разпредели впоследствие така определения на национално ниво обем и стойност на медицинската помощ между всяка РЗОК – чл. 15, ал. 1, т. 5аЧл. 15. ⚖️ Практика (6) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Надзорният съвет: 1. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) приема правилник за устройството и дейността на НЗОК по предложение на управителя; 2. (в сила от 01.01.2010 г.) участва в изготвянето и приемането на НРД; 3. одобрява проекта на закон за годишния бюджет на НЗОК след становището на министъра на здравеопазването по чл. 19, ал. 7, т. 3; 4. одобрява годишния финансов отчет, годишния отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК и годишния отчет за дейността на НЗОК; 4а. (нова - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) приема механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 и 35; 5. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) осъществява контрол върху оперативната дейност на управителя по изпълнението на бюджета, на НРД и по дейността на НЗОК, както и върху дейността на подуправителите и на директорите на РЗОК, включително и за изпълнението на чл. 44а; 5а. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) утвърждава годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания за всяка РЗОК в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година; 5б. (нова - ДВ, бр. 101 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) утвърждава стойности на разходите по т. 5а, разпределена по месеци и по изпълнители на болнична медицинска помощ, по предложение на директорите на РЗОК в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година; 6. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) взема решение за временно възлагане на един от подуправителите на НЗОК да изпълнява длъжността управител на НЗОК в случаите по чл. 19, ал. 4; 7. взема решения за използване на средства от резерва на НЗОК; 8. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) 9. взема решения за сключване на сделки над определения от правилника за устройството и дейността на НЗОК размер; 10. взема решения за сключване на договори за заем и тяхното обезпечаване; 11. (доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., в сила о... ЗЗО (в действащата през исковия период редакция от ДВ, бр. 98/2015 г. и бр. 98/2016 г.). В същия смисъл е и чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗБНЗОК за 2016 г. (ДВ, бр. 98/2015 г.) и чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗБНЗОК за 2017 г. (ДВ, бр. 98/2016 г.). Следва да се посочи, че за първи път подобни стойностни ограничения са били предвидени в чл. 4 и чл. 5 от ЗБНЗОК за 2007 г. /и във всеки последващ годишен ЗБНЗОК/, като тяхната конституционосъобразност е потвърдена с решение № 2/22.02.2007 г. по к.д. № 12/2006 г. (ДВ, бр. 20/6.03.2007 г.). В същото е разяснено, че не съществува колизия между това лимитиране на дейността и конституционното право по чл. 52, ал. 1 КРБ, с конкретизирано съдържание в чл. 4Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО, предвиждащ свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни помощи, както и избор на изпълнител, договорил се с касата. Изяснено е, че граматическото тълкуване на текста на чл. 4Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на здравните услуги трябва да бъдат определени, което сочи на определена мяра, т.е. те не са неограничени. В рамките на така отредения за всяка РЗОК годишен обем и стойност съответният директор на РЗОК извършва помесечно разпределение на разходите, както и закупува чрез сключените индивидуални договори по чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО от изпълнителите на болнична медицинска помощ здравни дейности в рамките на този обем – чл. 20, ал. 1, т. 6Чл. 20. ⚖️ Практика (64) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Директорът на РЗОК: 1. представлява НЗОК на териториално равнище; 2. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) организира и ръководи дейността на РЗОК в съответствие със закона, правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на надзорния съвет и актовете на управителя на НЗОК; 3. (отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) 4. сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК; 5. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) сключва, изменя и прекратява договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17; 6. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по чл. 2, ал. 1 в рамките на стойностите, определени по чл. 15, ал. 1, т. 5а за съответната РЗОК. (2) Директорът на РЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум три години стаж по специалността в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (3) Длъжността по ал. 1 се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда. ЗЗО (в действащата през процесния период редакция от ДВ, бр. 98/2015 г. и бр. 98/2016 г.) и чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗБНЗОК за 2016 г. и чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗБНЗОК за 2017 г. В обобщение: Действащият здравноосигурителен модел, чрез който се реализира и конституционното право по чл. 52, ал. 1 КРБ, е базиран на разпределението по нива на ограничения ресурс, който обществото може да отдели за този вид социални услуги: 1) на национално ниво – чрез глобалното определяне на стойността на този ресурс с ежегодния ЗБНЗОК и разпределянето му за различните видове и обеми медицински дейности чрез НРД или решението по чл. 54, ал. 9Чл. 54. ⚖️ Практика (577) ЗЗО, 2) на ниво РЗОК – чрез последващото разпределение с решение на НС на НЗОК между всички РЗОК на конкретни стойности и обеми медицински дейности в рамките на националното ниво, и 3) на ниво конкретен изпълнител – чрез възлагането с всеки индивидуален договор на част от отредените за съответната РЗОК стойности и обеми медицинска дейност. Дали този модел е добър и удачен е въпрос на законодателна целесъобразност, проверката на която е извън правомощията на съда. В рамките на този модел се реализира и правото на гражданите на достъпна медицинска помощ – така чл. 4, ал. 3Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО и чл. 81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето и издадената въз основа на него Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (ДВ, бр. 45/2.06.2006 г., изм. и доп.). Следва да се има предвид, че извън обхвата на задължителното здравно осигуряване държавата финансира и редица други медицински услуги, изброени в чл. 82Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... ЗЗ, част от които и медицинската помощ при спешни състояния. Извън спешната медицинска дейност, правото на достъп до болнична медицинска помощ се осъществява по реда на т.нар. планов прием по чл. 22 и сл. от Наредбата. Лимитирането на обема и стойността на медицинската дейност в индивидуалните договори с изпълнителите не противоречи на това право на достъп, а напротив – осигурява го за всички ЗОЛ съобразно ограничения държавен ресурс, което изисква неговото целесъобразно разпределение между изпълнителите в цялата страна, така че да стигне за максимален брой нуждаещи се в рамките на цялата бюджетна година, а не само за част от тях или за част от годината. Следователно, лимитирането на дейностите е средство, чрез което правото на достъп до медицинска помощ се гарантира за всеки ЗОЛ в обема, който обществото /държавата/ може да си го позволи на съответния етап от икономическото си развитие. Процесният договор по чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО /допълнителното споразумение № 4/18.05.2016 г./ изцяло се вмества в тази философия на действащия към момента на сключването му здравноосигурителен модел. С него е предвидено, че НЗОК закупува от ищеца дейности по КП до конкретна месечна стойност, с което лимитира и обема на същите /макар и не по конкретна КП, а общо за уговорените/, в рамките на който обем ищецът следва да извършва болничен прием на пациенти. Несподелима е тезата на ищеца, че по този начин се ограничавало правото на достъп на ЗОЛ до медицинска помощ, тъй като: 1) правото на достъп не е равнозначно с правото на свободен избор на изпълнител по чл. 4Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО, второто от които не е от конституционен ранг, а същевременно условията и редът за упражняването и на двете права се уреждат от наредбата по чл. 81, ал. 3Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ и НРД съгласно чл. 4, ал. 3Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО; 2) правото на достъп на ЗОЛ се разглежда в национален план, а не само спрямо конкретен изпълнител на медицинска помощ – ако е изчерпан лимитът спрямо даден изпълнител, достъпът може да се реализира чрез насочване към друг изпълнител, предлагащ същите здравни услуги; 3) правото на ЗОЛ да избере конкретен изпълнител не означава, че приемът следва да се извърши веднага – той следва да се извърши тогава, когато изпълнителят има фактическа възможност да предостави услугите, както и когато се вмества в рамките на закупения от НЗОК месечен обем дейности. Несъмнено правото на достъп до медицинска помощ не може да се приеме за нарушено ако самият болничен капацитет на изпълнителя е запълнен и поради това не може да приеме конкретен пациент. На същата плоскост стоят нещата и при изчерпан месечен лимит дейност, покрит от НЗОК. И в двата случая ЗОЛ, ако държи да се лекува при конкретния изпълнител, следва да бъде прието по реда на плановия прием чрез планирането му за период, когато това е възможно – това е редът за упражняване и на двете права, предвиден в наредбата по чл. 81, ал. 3Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ и НРД. Ето защо процесната клауза на чл. 34Чл. 34. ⚖️ Практика (4) (1) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (2) Здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите и стоките със значение за здравето на човека и дейностите със значение за здравето на човека, както и максимално допустимите нива на фактори на жизнената среда се определят с наредби на министъра на здравеопазването, доколкото с друг закон не е предвидено друго. (3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, социалните и интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони се определят с наредба на министъра на здравеопазването. от допълнителното споразумение № 4/18.05.2016 г. е напълно в съответствие с приложимата нормативна уредба, поради което не е нищожна като противоречаща на закона. На същото основание тя не е нищожна и като противоречаща на добрите нрави – релевантността на подобен порок на договора е изключена, ако самото договорно съдържание е стриктно обусловено от нормативна уредба в същия смисъл. Ето защо този инцидентен установителен иск е неоснователен.

Б) По инцидентния установителен иск относно чл. 35, ал. 10 от договор № 22-6940/18.05.2016 г. за извършване на амбулаторни процедури

Клаузата на чл. 35, ал. 10 от договор № 22-6940/18.05.2016 г. гласи: „Отчетената в ежедневно подадените електронни отчети дейност се обработва в информационната система на НЗОК. След окончателната обработка за календарен месец в срок до 17:00 ч. на седмия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя месечно известие, съдържащо отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на АПр, и съответните основания за отхвърляне.“. Ищецът счита клаузата за нищожна по същите съображения, както е за предходния ИУИ – като противоречаща на добрите нрави и на закона, а именно – чл. 52 от Конституцията, чл. 5 и чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (106) (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност; 8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания: 1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност; 2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори; 3. отказан достъп до медицинска документация; 4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание. ЗЗО, тъй като поставяла оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица /ЗОЛ/ в зависимост от обстоятелството дали нуждата от такава е възникнала в рамките на определените от НЗОК стойностни лимити, което пък водело до неравнопоставеност при третирането на лица, потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на тези лимитни стойности. Горецитираното съдържание на атакуваната клауза обаче няма никакво отношение към повдигнатия проблем. За разлика от клаузата на чл. 34 от допълнителното споразумение № 4/18.05.2016 г., процесната клауза на чл. 35, ал. 10 от договора за АПр не съдържа никакви ограничения относно стойността и обема на закупуваната от НЗОК медицинска дейност. Същата има изцяло процедурен характер – урежда как се обработват от НЗОК ежедневните отчети, изпратени от изпълнителя, в какви срокове това става, по какъв начин НЗОК изпраща до изпълнителя месечно известие, и какво следва то да съдържа при отхвърлена от заплащане дейност – да съдържа съответните основания за отхвърляне /които могат да бъдат най-различни, а не само поради надвишаване на лимитите – вж. напр. чл. 35, ал. 12 от същия договор/. Неясно защо ищецът е предявил ИУИ именно за клаузата на чл. 35, ал. 10, а не за други клаузи от този договор, съдържащи спорните ограничения, но предметът на иска се определя само от ищеца, а не от съда. Ето защо този иск също е неоснователен.

В) По осъдителните искове по чл. 79, ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО

С предявените осъдителни искове ищецът претендира от ответника заплащане на суми за надлимитна дейност по двата процесни договора, както следва: 1) по договор № 22-2482/23.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен с анекси – за м. 04.2016 г. в размер на 3 270 лв., за м. 05.2016 г. в размер на 8 914 лв., за м. 06.2016 г. в размер на 26 064 лв. и за м. 03.2017 г. в размер на 10 038 лв., 2) по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г., изменени с анекси – за м. 10.2016 г. в размер на 31 860 лв., за м. 11.2016 г. в размер на 30 420 лв. и за м. 03.2017 г. в размер на 9 510 лв. Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установи, че действително за част от процесните месеци ищецът е извършил надлимитна дейност по посочените договори за посочената стойност, а именно: за м. 05, 06, 10.2016 г. и м. 03.2017 г. Не се установява обаче пълно съответствие между претендираните и доказаните суми за останалите месеци – м. 04 и м. 11.2016 г. Така за м. 11.2016 г. ищецът претендира сумата 30 420 лв., но от представените от самия ищец доказателства /л. 265 – 267 от делото на СГС/, потвърдено и от представените от ответника доказателства /л. 324 – 325 от делото на СГС/ е видно, че действителната стойност на надлимитната дейност възлиза на 30 060 лв., а не на претендираните 30 420 лв. Същевременно, за м. 04.2016 г. доказателствата и на двете страни сочат, че надлимитната сума от 3 270 лв. е такава по договора за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г. /л. 213 и л. 319 от делото на СГС/. Изрично заявената от ищеца претенция за тази сума обаче е по договора за клинични пътеки – договор № 22-2482/23.02.2015 г. Заявеното основание на този иск очертава предмета на исковата претенция, който се определя само от ищеца /чл. 6, ал. 2Чл. 6. ⚖️ Практика (4) (1) Съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи. (2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Служебно начало ГПК/ и ограничава предмета на съдебната защита. Съдът не може да присъди сумата на основание, различно от заявеното от ищеца. В рамките на предмета на така предявения иск не се установява наличието на незаплатена надлимитна сума на претендираното основание – по договора за КП. Ето защо само по тези съображения както този иск за м. 04 изцяло, така и иска за м. 11 в частта за разликата над 30 060 лв., се явяват неоснователни. Останалите искове за главници са неоснователни по други съображения, а именно: Ищецът претендира сумите на договорно основание – като дължими от ответника плащания за извършена от ищеца надлимитна дейност по двата процесни договора за КП и АПр. Според него сумите са дължими, тъй като: 1) самите лимити са незаконни, а клаузите от договорите, които ги установяват – нищожни, и 2) алтернативно – налице са предвидените в договорите допълнителни условия за заплащане и на надлимитната дейност. Въззивният съд намира и двата довода за неоснователни, поради следното: (1) Доводите за нищожност на клаузите, установяващи лимитите, са същите, изтъкнати във връзка с предявените инцидентни установителни искове, които вече бяха обсъдени и аргументирано отхвърлени от въззивния съд, поради което съображенията няма да бъдат повтаряни.‘ В допълнение следва да се посочи и, че евентуалната нищожност на въпросните клаузи би довела до нищожност на целия договор, което от своя страна ще означава, че въз основа на него ищецът не би могъл да претендира каквито и да било договорни плащания от ответника – доколкото искът е предявен на договорно основание, а не на извъндоговорно. До тази последица ще се стигне съобразно чл. 26, ал. 4Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. ЗЗД, предвиждаща, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните ѝ части. По-аргумент от обратното – ако тези условия не са налице, то нищожността на отделни части от договора, води до нищожност на целия договор. В случая процесните клаузи са особено съществени, тъй като предопределят основната философия на двата договора – че възложителят закупува от изпълнителя медицински дейности в определени обеми. Дори и хипотетично не би могло да се предположи, че възложителят би бил съгласен да закупува дейности в неограничен обем – подобна неограниченост и неограничаемост на престацията не е характерна за договорното право. Поради това не би могло да се предположи, че договорите биха били сключени от НЗОК без въпросните клаузи. От друга страна, неприложимо в случая е заместването по право на тези клаузи от повелителни правила на закона, доколкото последните предвиждат същото – че НЗОК закупува медицинска помощ в рамките на определени обеми, съобразно своя бюджет, а не в неограничени обеми /чл. 55а, ал. 1Чл. 55а. ⚖️ Практика (41) (1) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предишен текст на чл. 55а - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 6 от 2024 г. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности. ЗЗО/. Ето защо нищожността на тези клаузи би довела до нищожност на договорите в тяхната цялост, което пък ще изключи всяка възможност за ищеца да претендира от ответника плащания на основание тези договори, какъвто е предметът на настоящите искове. (2) Алтернативно ищецът твърди, че са налице предвидените в договорите допълнителни условия за заплащане и на надлимитната дейност, позовавайки се на горецитираното решение № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на НС на НЗОК. Този довод следва да бъде разгледан по-подробно. Както бе посочено, с двата процесни договора ответникът се е задължил да закупи от ищеца реално извършена от него медицинска дейност по КП и АПр до определен месечен обем. Действително, в договорите е предвидена възможност и за закупуване на извършената над определения обем дейност, но след изпълнението на допълнителна процедура и допълнителни условия. В тази част договорите възпроизвеждат напълно предвиденото в действащите в процесния период Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗБНЗОК за 2016 г., приети с решение № РД-НС-04-34/27.04.2016 г. на НС на НЗОК, изм. и доп. с решения № РД-НС-04-99/8.09.2016 г. и № РД-НС-04-122/26.10.2016 г., както и в приетото по реда на чл. 54, ал. 9 ЗОЗ решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК (обн. ДВ бр. 25/31.03.2016 г.), заместващо несключения за 2016 г. НРД. Накратко тази процедура за закупуване на надлимитната дейност е следната: - изпълнителят подава в сроковете за месечно отчитане писмено заявление до директора на РЗОК за увеличаване на месечната стойност по приложение № 2 към договора /чл. 39, ал. 2 от допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г. и чл. 43, ал. 2 от договор № 22-6940/18.05.2016 г., чл. 16, ал. 2 от Правилата/; - след анализ на отчетите от всички изпълнители директорът на РЗОК има право да вземе решение за закупуване на заявените надлимитни дейности в рамките на неусвоените стойности за съответния месец от бюджета на съответната РЗОК за всички изпълнители при следните критерии: 1) при наличие на изпълнители, отчели и заявили дейност за спешна диагностика и лечение на пациенти над месечната си стойност, с неусвоената стойност се закупуват дейности, пропорционално на стойността на отчетените надлимитни спешни случаи за всички изпълнители, като се закупуват цели случаи, а не процент от случай; 2) с останалите неусвоени стойности се закупува дейност за планови случаи, аналогично на реда по т. 1; - закупуването се извършва с промени в приложение № 2 към съответния индивидуален договор, т.е. след подписване на допълнителен анекс /чл. 39, ал. 4 и 5 от допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г. и чл. 43, ал. 4 и 5 от договор № 22-6940/18.05.2016 г., чл. 16, ал. 4 и 5 от Правилата/; - ако след така извършените промени в приложение № 2 за конкретен изпълнител остане непокрита надлимитна дейност или когато липсват неусвоени средства за съответния месец от бюджета на съответната РЗОК, директорът на РЗОК извършва проверка на всички изпълнители и изготвя доклад до управителя на НЗОК за резултатите от извършените проверки, с мотивирано искане за корекции на стойностите за РЗОК, който се внася за разглеждане от Надзорния съвет на НЗОК /чл. 39, ал. 6 и 7 от допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г. и чл. 43, ал. 6 и 7 от договор № 22-6940/18.05.2016 г., чл. 16, ал. 8 от Правилата/; - НС на НЗОК утвърждава корекции по стойностите на разходите на РЗОК в съответствие с параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания на национално ниво /чл. 40, ал. 2 от допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г. и чл. 44, ал. 2 от договор № 22-6940/18.05.2016 г., чл. 17, ал. 2 от Правилата/; - при достигане или надвишаване на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания на национално ниво и след верификация на дейностите, надвишаващи месечните стойности на изпълнителя, дейностите не се отчитат за заплащане; при осигурена възможност на средства през следващите месеци в рамките на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания на национално ниво, НС на НЗОК взема решение за извършване на корекция на месечните стойности и закупуване на потвърдените дейности, частично или напълно /чл. 40, ал. 3 от допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г. и чл. 44, ал. 3 от договор № 22-6940/18.05.2016 г., чл. 17, ал. 3 от Правилата/; - въз основа на решението на НС на НЗОК директорът на съответната РЗОК закупува допълнителен обем дейности чрез промени по договорен ред на стойностите по приложение № 2 към съответния индивидуален договор в месеца, в който са заплатени, т.е. след подписване на допълнителен анекс /чл. 40, ал. 4 от допълнително споразумение № 4/18.05.2016 г. и чл. 44, ал. 4 от договор № 22-6940/18.05.2016 г./. От горното е видно, че: 1) възложителят НЗОК дължи на изпълнителя плащане само на закупения с конкретния договор конкретен обем медицинска дейност, определен в приложение № 2 към договора, и 2) по-голям обем дейност може да бъде закупен само чрез надлежно изменение на договора в частта по приложение № 2, което се предхожда от административна процедура, чиято цел е да гарантира, че този по-голям обем е в рамките на приетия годишен бюджет на НЗОК и неговото разпределение между съответните РЗОК. Самата административна процедура и приетите в нея актове на органите на НЗОК обаче нямат за пряк юридически резултат изменението на стойностите по приложение № 2 към съответния индивидуален договор. По силата на чл. 20а, ал. 2Чл. 20а. ⚖️ Практика (9) (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. ЗЗД договорите могат да бъдат изменени само по взаимно съгласие на страните или на основанията, предвидени в закона. Това основно положение намира приложение и към процесните отношения между НЗОК и изпълнителите на медицинска дейност, за които законът е предвидил да важи договорното начало, макар и при засилени административни елементи, а дори и при административните договори /чл. 19д, ал. 1Чл. 19д. ⚖️ Практика (1) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Ако след сключване на договора една от страните не може да го изпълни поради значително изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен, страната може да поиска изменение на клаузите на договора в съответствие с изменените обстоятелства. Когато това не е възможно или при отказ на другата страна, може да прекрати договора. (2) Административният орган може едностранно с писмено предизвестие да прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. Недействителност на административния договор АПК/, какъвто характер имат сключените след 1.01.2019 г. договори с изпълнители по ЗЗО – чл. 45а, ал. 4Чл. 45а. ⚖️ Практика (6) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17. (2) Ако за сключването на административния договор в специален закон или подзаконов нормативен акт се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма. (3) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53 от Административнопроцесуалния кодекс. (4) Договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. ЗЗО. Законът не е предвидил възможност чрез едностранни актове на органите на НЗОК да бъде изменен сключен по реда на чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО договор с изпълнител, поради което той може да бъде изменен само по взаимно съгласие на страните, изразено в същата форма за действителност по чл. 59, ал. 3Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО – писмена. До изменението договорът обвързва страните според съдържанието, с което е сключен. Доколкото приложение № 2 е част от съответния договор по чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО, то неговото изменение също може да се извърши само по взаимно съгласие на страните, т.е. чрез сключването на анекс или допълнително споразумение към договора. Впрочем, така именно е процедирано и в изброените по-горе многобройни изменения на приложение № 2 към процесните два договора са КП и АПр, извършено с допълнителни споразумения № Б-1/23.06.2016 г., № Б-2/25.07.2016 г., № Б-3/29.07.2016 г., № Б-4/16.08.2016 г., № Б-5/25.08.2016 г., № Б-6/17.09.2016 г., № Б-7/18.10.2016 г., № Б-8/18.10.2016 г., № Б-9/25.11.2016 г., № Б-10/22.12.2016 г., № Б-11/22.12.2016 г., № Б-12/13.01.2017 г., № Б-13/18.01.2017 г., № Б-14/15.02.2017 г., № Б-15/16.03.2017 г., № Б-16/28.04.2017 г. Това потвърждава, че стойностите по приложение № 2 подлежат на изменение само чрез сключването на допълнително споразумение за изменение на договора, а не чрез едностранни актове на органите на НЗОК. Дори и такива актове за увеличаване на съответните стойности да са приети от органите на НЗОК, това няма за пряка правна последица изменение на стойностите по приложение № 2 към конкретния индивидуален договор, докато той не се измени чрез сключване по взаимно съгласие на страните на съответното допълнително споразумение, което именно е правопораждащият факт за изменение на договора в тази му част. Следва да се отбележи, че НС на НЗОК не притежава представителна власт за сключването и изменението на договорите по чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО. Такава представителна власт спрямо НЗОК притежава само директора на съответната РЗОК – така изрично чл. 20, ал. 1, т. 4, 5 и 6 и чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО. По тази причина и решение на НС на НЗОК не може да има значението на волеизявление за сключване/изменение на подобен договор от името на НЗОК. Такова волеизявление има право да отправя само директора на РЗОК. Ето защо нито приетото решение № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на НС на НЗОК, нито последващите решение № РД-НС-04-18/27.01.2017 г. и решение № РД-НС-04-20/13.02.2017 г. на НС на НЗОК, сами по себе си са достатъчни да изменят стойностите по приложение № 2 към двата процесни договора, определящи обема на закупената от възложителя медицинска дейност, изпълнена от ищеца. Описаните по-горе клаузи от двата договора също не дават основание за подобен извод. За да се финализира подобно изменение е било необходимо подписването на съответните допълнителни споразумения, с които се изменя приложение № 2 от двата договора. Едва след сключването на подобни допълнители споразумения изпълнителят има право на договорно основание да претендира от възложителя заплащане на допълнително извършената медицинска дейност, над първоначално установения обем, т.е. надлимитната дейност /която след изменението на приложение № 2 вече става в рамките на лимитите/. Не е спорно, че такива допълнителни споразумения, изменящи съответните приложения № 2, не са били сключени между страните въз основа на решение № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на НС на НЗОК. След това решение са били сключени четири други изменящи допълнителни споразумения /№ Б-13/18.01.2017 г., № Б-14/15.02.2017 г., № Б-15/16.03.2017 г., № Б-16/28.04.2017 г./, но нито едно от тях не е изменило приложение № 2 в указаната насока – не са увеличени обемите на договорената месечна дейност. При това процесното решение № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на НС на НЗОК се отнася само за част от исковия период /м. април – м. ноември 2016 г./, но не и за друга част от този период – м. март 2017 г., за който липсва подобно решение. Изложената в първоинстанционното решение теза, че и без такъв акт на НС на НЗОК ответникът дължал заплащане на надлимитната дейност за м. 03.2017 г., е несподелима, тъй като изхожда от грешна постановка – че възложителят е закупил от изпълнителя неограничено количество медицинска дейност, докато вярно е обратното – количеството по договорите е конкретно определено и това е напълно в съгласие както с волята на страните по договорите, така и с действащото към момента на сключването им законодателство. При това положение процесната надлимитна дейност е останала незакупена от възложителя НЗОК, тя е извън предмета на договорите, поради което и в полза на ищеца не се е породило договорно вземане за нейната цена. Както бе посочено – извън предмета на настоящото дело е дали надлимитната стойност може да се претендира на друго /извъндоговорно/ основание. Ето защо процесните вземания за главници са недължими от ответника на договорно основание, поради което и исковете по чл. 79, ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД са изцяло неоснователни.

Г) По осъдителните искове по чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД

Предвид неоснователността на исковете за главници, неоснователни се явяват и акцесорните искови претенции за заплащане на законната мораторна лихва за процесните периоди.

В заключение и с оглед на изложеното обжалваното решение следва: 1) да се обезсили в частта, с която са отхвърлени инцидентните установителни искове за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 20, т. 6, чл. 40, ал. 2, чл. 42, ал. 1 от договор № 22-2482/23.02.2015 г., в която част исковото производство да се прекрати, 2) да се отмени в частта, с която се уважени осъдителните искове по чл. 79, ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД, които да се отхвърлят, 3) да се отмени в частта, с която на ищеца са присъдени разноски в размер на 9 959,03 лв., и 4) да се потвърди в останалата му част.

III. По разноските за производството

При този изход на спора право на присъждане на разноски има само ответника на осн. чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК. Такива са доказани в общ размер на 2 851,52 лв., от които: 1) 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция по чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК във вр. с чл. 25, ал. 2Чл. 25. ⚖️ Практика (19) (1) Когато се налага събиране на доказателства вън от района на съда, той може да делегира събирането им на местния районен съд. (2) Съдът съобщава на делегирания съд срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани, и по възможност деня на следващото заседание по делото. (3) Делегираният съд уведомява незабавно делегиращия съд за всички обстоятелства, които забавят или препятстват изпълнението на поръчката. (4) Делегираният съд се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнението на делегацията. Глава пета. СТРАНИ. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО Страни от Наредбата за заплащането на правната помощ, и 2) 2 401,52 лв. – за заплатената държавна такса по въззивната жалба. За разликата от първата инстанция, във въззивната инстанция ответникът изрично е заявил, че не претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Така мотивиран Софийският апелативен съд,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1138/21.06.2019 г. по т. д. № 206/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-14 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Националната здравноосигурителна каса инцидентните установителни искове за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 20, т. 6, чл. 40, ал. 2, чл. 42, ал. 1 от договор № 22-2482/23.02.2015 г. (погрешно посочен в решението, като „договор № 22-2477/26.02.2015 г.“) за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, в която част ПРЕКРАТЯВА исковото производство.

ОТМЕНЯ решение № 1138/21.06.2019 г. по т. д. № 206/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-14 състав, в частта, с която Националната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на [фирма] на осн. чл. 79, ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО:

1) сумата 3 270 лв., представляваща цена на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.04.2016 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

2) сумата 8 914 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.05.2016 г. – 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

3) сумата 26 064 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.06.2016 г. – 30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

4) сумата 31 860 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена дейност по амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г. за периода 1.10.2016 г. – 31.10.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

5) сумата 30 420 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена дейност по амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г. за периода 1.11.2016 г. – 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

6) сумата 10 038 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.03.2017 г. – 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

7) сумата 9 510 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена дейност по амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г. за периода 1.03.2017 г. – 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното й изплащане, и

8) сумата 9 959,03 лв. – съдебни разноски, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] с ЕИК –[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], срещу Националната здравноосигурителна каса с адрес – [населено място], [улица], искове по чл. 79, ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО за заплащане на:

1) сумата 3 270 лв., представляваща цена на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.04.2016 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

2) сумата 8 914 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.05.2016 г. – 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

3) сумата 26 064 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.06.2016 г. – 30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

4) сумата 31 860 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена дейност по амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г. за периода 1.10.2016 г. – 31.10.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

5) сумата 30 420 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена дейност по амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г. за периода 1.11.2016 г. – 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане;

6) сумата 10 038 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2482/23.02.2015 г. за периода 1.03.2017 г. – 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното изплащане; и

7) сумата 9 510 лв., представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена дейност по амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6940/18.05.2016 г. за периода 1.03.2017 г. – 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от 1.02.2019 г. до окончателното й изплащане,.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1138/21.06.2019 г. по т. д. № 206/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-14 състав, в останалата му част.

ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК –[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], да заплати на Националната здравноосигурителна каса с адрес – [населено място], [улица], осн. чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата 2 851,52 лв. – съдебни разноски за производството пред СГС и САС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11 състав, в публично заседание на втори декември през 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСТРА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН ВАСИЛЕВ ТОДОР ТОДОРОВ при секретаря Невена Богомилова, като разгледа търговско дело № 5056 по описа за 2019 г.