Решение № 243 по т.д. № 114/2022 г. на Апелативен съд Пловдив

РЕШЕНИЕ № 243 гр.

Пловдив, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1- ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав :

Председател :

Надежда Ив.

Желязкова Каличкова Членове :

Славейка Ат.

Костадинова Красимира Д.

Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр.

Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д.

Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000256 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производство по чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК.

С решение №69 от 14.02.2025 г., постановено по т.д. №114/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, е осъдена Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” Акционерно дружество, със седалище и адрес на управление :

Федерална Република Германия, гр.

Мюнхен, ул. „ Кьонингщрасе “ № 28, п.к. 80802, фирмен № HRB 75727, да заплати на Н.

Г., роден на ******** г. в гр. *****, ***, с турски паспорт №*********, издаден на 11.11.2019 г. и валиден до 10.11.2021 г., и на Н.

Г., роден на ******** г. в гр. *****, ***, с турски паспорт №*********, издаден на 11.11.2019 г. и валиден до 01.12.2021 г., двамата с адрес : *****************************************, сума от по 2 500 / две хиляди и петстотин / евро за всеки от ищците, представляваща разликата между дължимото обезщетение от по 10 000 евро и изплатеното обезщетение от „ Алианц Ферзихерунгс ” от по 7 500 евро, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка им Е.

Г. / родена на ********** г., гражданин на ************/, настъпила на 01.07.2018 г., които вреди са резултат от пътнотранспортно произшествие, станало на 01.07.2018 г. на автомагистрала „ Тракия ”, км 108 + 300, област Пловдив, причинено виновно от Д.К. при управление на лек автомобил „ Фолксваген “ с немски 1 регистрационен №*********, застрахован при Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” АД със застрахователна полица №***********, ведно с лихва за просрочие върху присъдените обезщетения в размер на пет процентни пункта над основния лихвен процент, считано от 03.04.2020 г. до окончателното им изплащане, като са отхвърлени предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от по 2 500 евро до пълния претендиран размер от по 92 500 евро, както и акцесорните искания за присъждане на лихва за просрочие върху главниците за периода от датата на увреждането - 01.07.2018 г. до 03.04.2020 г., като неоснователни.

Със същото решение са отхвърлени изцяло предявените от Н.

Г., роден на ******** г. в гр. *****, ***, с турски паспорт №*********, издаден на 11.11.2019 г. и валиден до 10.11.2021 г., с адрес : *****************************************, против Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” Акционерно дружество, със седалище и адрес на управление :

Федерална Република Германия, гр.

Мюнхен, ул. „ Кьонингщрасе “ № 28, п.к. 80802, фирмен № HRB 75727, искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 70 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сестра му М.

Г., починала на 01.07.2018 г., както и сумата от 70 000 евро - обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинената смърт на сестра му Х.

Г., починала на 01.07.2018 г., които вреди са резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.07.2018 г. на автомагистрала „ Тракия ”, км 108 + 300, област Пловдив, причинено виновно от Д.К., при управление на лек автомобил „ Фолксваген ” с немска регистрация №*******, застрахован при Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” АД със застрахователна полица №***********, както и искането за заплащане на лихва за просрочие върху главниците, считано от 01.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователни.

Наред с това, с решението от 14.02.2025 г. на ОС - Пловдив са отхвърлени изцяло и предявените от Н.

Г., роден на ******** г. в гр. *****, ***, с турски паспорт №*********, издаден на 11.11.2019 г. и валиден до 01.12.2021 г., с адрес : *****************************************, против Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” Акционерно дружество, със седалище и адрес на управление :

Федерална Република Германия, гр.

Мюнхен, ул. „ Кьонингщрасе “ № 28, п.к. 80802, фирмен № HRB 75727, искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 70 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от този ищец неимуществени вреди от смъртта на сестра му М.

Г., починала на 01.07.2018 г., както и сумата от 70 000 евро - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинената смърт на сестра му Х.

Г., починала на 01.07.2018 г., които вреди са резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.07.2018 г. на автомагистрала „ Тракия ”, км 108 + 300, област Пловдив, причинено виновно от Д.К., при управление на лек автомобил „ Фолксваген ” с немска регистрация №*******, застрахован при Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” АД със застрахователна полица №*************, както и 2 искането за заплащане на лихва за просрочие върху главниците, считано от 01.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователни.

Също така, с горното решение е осъден

ответникът Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” Акционерно дружество, със седалище и адрес на управление :

Федерална Република Германия, гр.

Мюнхен, ул. „ Кьонингщрасе “ № 28, п.к. 80802, фирмен № HRB 75727, да заплати на ищците Н.

Г. и Н.

Г. сумата от 3 / три / лв. - направени разноски по делото, изчислени съобразно уважената част на исковете, а на „ Адвокатско дружество Ц. и партньори ” с БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на управление - гр.Б., ул. ”*********” №3, ет. 1, офис 3, представлявано поотделно от съдружниците адвокат Л.

Ц. от АК - Б. и адвокат М.К. от АК - Пловдив, е осъден да заплати сумата от 337 / триста тридесет и седем / лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищците Н.

Г. и Н.

Г. по т.д. №114/2022 г. на ПОС.

С решението от 14.02.2025 г. са осъдени ищците Н.

Г. и Н.

Г. да заплатят общо на Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” Акционерно дружество, със седалище и адрес на управление :

Федерална Република Германия, гр.

Мюнхен, ул. „ Кьонингщрасе “ № 28, п.к. 80802, фирмен № HRB 75727, сумата от 34 808 / тридесет и четири хиляди осемстотин и осем / лв. - направени разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.

И на следващо място, с горното първоинстанционно решение е осъдена Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” Акционерно дружество, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 391,17 / триста деветдесет и един лв. и седемнадесет ст. / лв. - дължимата държавна такса за производството, както и сумата от 5 / пет / лв., представляваща изплатен от бюджета на съда депозит за КСМАТЕ, изчислени съобразно уважената част на исковете.

Решението е постановено при участието на ЗК ” Лев Инс ” АД, ЕИК 121130788, трето лице - помагач на страната на ответника.

Настоящото въззивно производство е образувано на основание въззивна жалба, подадена от ищците в първоинстанционното производство - Н.

Г., роден на ******** г. в гр. *****, *** и Н.

Г., роден на ******** г. в гр. *****, ***, чрез пълномощника им адв.

Л.

Ц., с която решението на ОС - Пловдив от 14.02.2025 г., постановено по т.д. №114/2022 г. по описа на същия съд, се обжалва в следните части : в отхвърлителната част, с която се отхвърлят като неоснователни предявените от ищците искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Е.

Г. за разликата над уважения размер от по 2500 евро до пълния претендиран размер от по 92 500 евро, както и акцесорните искания за присъждане на лихва за просрочие върху главниците за периода от датата на увреждането -01.07.2018 г. до 03.04.2020 г. ; в частта, с която се отхвърлят като неоснователни предявените от Н.

Г. против Застрахователна компания “ Алианц Ферзихерунгс ” Акционерно дружество - гр.Мюнхен, Германия искове за заплащане на сумата от 70 000 3 евро, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сестра му М.

Г., починала на 01.07.2018 г., както и на сумата от 70 000 евро - обезщетения за неимуществени вреди вследствие причинената смърт на сестра му Х.

Г., починала на 01.07.2018 г., които вреди са резултат от ПТП, настъпило на 01.07.2018 г. на автомагистрала “ Тракия ”, км 108+300, област Пловдив, причинено виновно от Д.К. при управление на лек автомобил „ Фолксваген ” с немска регистрация №*******, застрахован при Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” АД със застрахователна полица №***********, както и искането за заплащане на лихва за просрочие върху главниците, считано от 01.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението ; в частта, с която се отхвърлят като неоснователни предявените от Н.

Г. против Застрахователна компания “ Алианц Ферзихерунгс ” Акционерно дружество - гр.Мюнхен, Германия искове за заплащане сумата от 70 000 евро - обезщетение за претърпени от този ищец неимуществени вреди от смъртта на сестра му М.

Г., починалата на 01.07.2018 г., както и на сумата от 70 000 евро - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинената смърт на сестра му Х.

Г., починала на 01.07.2018 г., които вреди са резултат от посоченото по - горе пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.07.2018 г. и причинено виновно от Д.К., както и искането за заплащане на лихва за просрочие върху главниците, считано от 01.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Жалбоподателите считат, че в обжалваните му части първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон.Намират за занижен размера на обезщетението, присъдено на всеки от ищците за търпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка - Е.

Г., настъпила вследствие на горното ПТП от 01.07.2018 г.Посочват, че при определяне размера на дължимото им се обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им и възможността за прилагане в случая на предвидения в чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на вредите във връзка с чл. 16Чл. 16. ⚖️ Практика (22) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако и е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения и писмено достатъчен срок, че го отхвърля. от Регламент / ЕО / №864/2007 /” Рим II”/ следва да бъде съобразено решение на СЕС от 05.09.2024 г. по дело С -86/23, постановено по преюдициално запитване и касаещо тълкуване на нормата на чл. 16 от Регламента.Намират, че и нормите на приложимото немско материално право не съдържат ограничителни разпоредби за размера на обезщетенията, като препращат към принципа на справедливостта и към това, че всеки случай следва да бъде преценяван конкретно, с оглед установените по делото обстоятелства.Жалбоподателите поддържат, че както в българското, така и в немското право съществува принципът на справедливо обезщетение на нематериалните вреди - чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, съответно чл. 844, ал. 3, в сила от 22.07.2017 г., респ.

§10 от ЗДвП, която за разглеждания случай предвижда подходящо парично обезщетение от Гражданския законник.Посочват, че критериите, по които се определя това обезщетение не са нормативно уредени нито в българското, нито в немското право и се позовават на практика на Съда на ЕС, отричаща допустимостта обезщетението за неимуществени вреди да се 4 ограничава с вътрешни разпоредби на националното законодателство до определена максимална сума, по - малка от предвидените минимални застрахователни суми в Директива 2009/103/ ЕИО на Европейския парламент.Развиват и аргументи, с които обосновават становището си, че чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД отговаря на дефиницията на чл. 16Чл. 16. ⚖️ Практика (22) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако и е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения и писмено достатъчен срок, че го отхвърля. от Регламент “ Рим II”, поради което представлява особена повелителна норма, дерогираща приложението на националното право на друга държава членка.Считат, че това е императивна норма и тя следва да бъде приложена в настоящия случай, като обезщетението за неимуществени вреди следва да е съобразено с българското право и с преобладаващата съдебна практика на съдилищата.Поддържат и аргумента за неправилно тълкуване от страна на окръжния съд на решението на СЕС от 05.09.2024 г. по дело С -86/2023 г.

В процесната въззивна жалба са изложени и твърдения за това, че ищците, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на своите близки - майка и сестри са били в изключително близки житейски и емоционални отношения с починалите свои роднини.Жалбоподателите намират, че при обезщетения от подобен характер дори не следва да се коментират вида и степента на преживените болки и страдания, тъй като същите са общоизвестни и са безспорен резултат от смъртта на толкова близки хора, осмислящи ежедневието и живота на ищците.Посочват, че в случая ищците са били винаги в добри отношения, в силно емоционална и житейска близост с тяхната майка и със загиналите им сестри и тежко преживяват смъртта им, преживяват траен емоционален срив вследствие на тяхната смърт.Излагат и аргумента, че съдът не е изследвал подробно въпроса за личните отношения между ищците и починалите им роднини, че не е приложил обективно критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и с оглед изключителния случай на загуба на половината от семейството на ищците, а е приел, че не са налице особено близки отношения между ищците и сестрите им, без да излага подробно мотиви в тази насока.Жалбоподателите изразяват несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че не се установява наличието на “ особено близки отношения ” между ищците и починалите им сестри, като считат, че в случая наличието на такива отношения се установяват от събраните в хода на производството гласни доказателства.Според жалбоподателите, в случая се установява и особено близка връзка между тях и сестрите им по смисъла на тълкуването, дадено в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г.

На ОСНГТК на ВКС, поради което считат, че разполагат с материалноправна легитимация по предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, търпени от тях вследствие смъртта на двете им сестри, настъпила при ПТП от 01.07.2018 г.Развиват и довода за породени за тях особено тежки последици и психологически травми вследствие смъртта на майка им и двете им сестри.

В обобщение, въз основа на всички изложени в жалбата аргументи, жалбоподателите Н.

Г. и Н.

Г. молят да бъде отменено решението на ОС - Пловдив в обжалваните му части като неправилно и незаконосъобразно и да се уважат изцяло предявените от тях осъдителни искове.Молят да им се 5 присъдят сторените съдебно - деловодни разноски съгласно представен пред настоящата инстанция списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК.

В законния срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия Застрахователна компания “ Алианц Фарзихерунгс ” АД, чрез адв.

С.

М., в който е изложено становището, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна по същество и следва да се остави без уважение като такава.Заявено е, че се оспорват изложените от жалбоподателите възражения срещу първоинстанционното решение и че те са неоснователни и недоказани.Подробни доводи в тази насока въззиваемият развива в отговора си.Моли да му се присъдят направените в настоящото производство разноски, посочени в представен списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК.

Третото лице - помагач ЗК “ Лев Инс ” АД с ЕИК 121130788 не е депозирало писмен отговор на въззивната жалба и не е взело становище по нея.

Пловдивският апелативен съд, като се запозна с акта, предмет на обжалване, както и с наведените от жалбоподателя оплаквания, а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лица, имащи правен интерес да обжалват конкретното първоинстанционно решение в съответно обжалваните му части и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК, Пловдивският апелативен съд намира, че същото решение е валиден съдебен акт, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата от ГПК писмена форма, решението е подписано, волята на съда е ясно и недвусмислено изразена, като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира, че решението е процесуално допустимо в обжалваните му отхвърлителни части, с които съдът се е произнесъл относно част от предявените по делото искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК, по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка, преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, Пловдивският апелативен съд приема следното :

По т.д. №114/2022 г. по описа на ОС - Пловдив са предявени осъдителни искове, с които е поискано да бъде осъден

ответникът Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” Акционерно дружество, със седалище и адрес на управление :

Федерална Република Германия, гр.

Мюнхен, ул. „ Кьонингщрасе “ № 28, п.к. 80802, фирмен № HRB 75727, да заплати 6 застрахователно обезщетение, както следва : на ищеца Н.

Г., роден на ******** г. в гр. *****, *** да заплати сума в общ размер на 232 500 евро, с левова равностойност на 454 727,86 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на близки роднини, като от нея : сума в размер на 92 500 евро с левова равностойност на 180 913,24 лв. - за причинената смърт на майка му Е.

Г. ; сума в размер на 70 000 евро, с левова равностойност на 136 907,31 лв. - за причинената смърт на сестра му М.

Г. ; сума в размер на 70 000 евро, с левова равностойност на 136 907,31 лв. - за причинена смърт на сестра му Х.

Г. ; а на ищеца - Н.

Г., също роден на ******** г. в гр. *****, *** да заплати сума в общ размер на 232 500 евро, с левова равностойност 454 727,86 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на негови близки, като от тази сума : сума в размер на 92 500 евро с левова равностойност на 180 913,24 лв. - за причинената смърт на майка му Е.

Г. ; сума в размер на 70 000 евро, с левова равностойност на 136 907,31 лв. - за причинената смърт на сестра му М.

Г. ; сума в размер на 70 000 евро, с левова равностойност на 136 907,31 лв. - за причинена смърт на сестра му Х.

Г..Поискано е от двамата ищци и присъждането на законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането - 01.07.2018 г. до окончателното им изплащане.

Така заявените искови претенции са основани на твърдения, че на 01.07.2018 г. на автомагистрала „ Тракия ”, км 108 + 300, област Пловдив, е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от Д.К., водач на лек автомобил „ Фолксваген ” с немска регистрация №*******, при което са починали четири лица - малолетният Б.К., Е.

Г. - майка на двамата ищци, Х.

Г. и М.

Г. - техни сестри.

Изложени са и твърдения, че с присъда № 93 от 07.10.2019 г., влязла в сила на 23.10.2019 г., постановена по НОХД №1516/2019 г. по описа на ПОС, Д.К. е признат за виновен, че при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „ Фолксваген ” с немска регистрация №*********, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на горните четири лица, за което му е наложено и съответно наказание, а управляваният от него по време на настъпване на произшествието лек автомобил, собственост на И.

Г., е бил застрахован в Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” АД, със застрахователна полица №*************, със срок на валидност 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г.

Твърди се още, че кореспондент за уреждане на претенции в Р България, според регистъра, воден от НББАЗ, е ЗАД „ Алианц България ” АД, като застраховката покрива отговорността за причинените от водача на трети лица неимуществени вреди, свързани с притежаването и използването на посочения лек автомобил, за които застрахованият отговаря съгласно българското законодателство.

В тази връзка бил наличен и валидно издаден сертификат „ Зелена карта ”, а в ЗАД „ Алианц България ”, като кореспондент на ЗК „ Алианц Ферзихерунгс ”, по повод отправени претенции за обезщетение е била образувана щета №*****************.

Твърди се също така, че с писмо изх. № 310-04-5649/22.06.2020 г. е било определено обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, както следва : на Н.

Г. - за 7 смъртта на майка му Е.

Г. - 7 500 евро ; за смъртта на сестра му М.

Г. - 5 000 евро ; за смъртта на сестра му Х.

Г. - 5 000 евро или общо 17 500 евро ; на Н.

Г. - за смъртта на майка му Е.

Г. - 7 500 евро ; за смъртта на сестра му - М.

Г. - 5 000 евро ; за смъртта на сестра му Х.

Г. - 5 000 евро - общо 17 500 евро.

Срещу определените обезщетения било подадено възражение с вх. №200-00- 2151/01.07.2020 г. от адвокат Е.Я. - К. - пълномощник на правоимащите лица, което е било изпратено на титуляра на полицата - Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” АД за произнасяне по него, но с писмо от 07.08.2020 г. „ ЗАД Алианц България ” АД уведомило пълномощника на ищците, след извършена кореспонденция със ЗК „ Алианц Ферзихерунгс ”, че определените обезщетения остават непроменени и че извън правомощията на кореспондента е да определя начина на приключване на заведената щета.Определените от застрахователя обезщетения на ищците им били изплатени на датата 07.08.2020 г., но ищците считат, че с това плащане е покрита частично претенцията им за изплащане на застрахователни обезщетения, поради което са предявени и процесните преки искове срещу застрахователя за изплащане на исковите суми.

По повод на процесните искове ищците са изложили и твърдения, че те са били в изключително близки житейски и емоционални отношения с починалите свои роднини, изпитвали обич, уважение, взаимна привързаност помежду си, а след смъртта на същите роднини ищците тежко преживяват раздялата си с тях.

Семейството живяло изключително сплотено, членовете му взаимно са се подкрепяли.

С майка си и сестрите си ищците са били неразделни, споделяли са си всичко.

Принудителната и внезапна раздяла с тях внесла в ежедневието на ищците силен и дълготраен емоционален стрес, който ще съпътства живота им завинаги.

След смъртта на майка си и двете си сестри, ищците са се затворили в себе си, станали са мълчаливи, апатични, раздразнителни и песимистично настроени към живота.

Ответникът е подал в законния срок писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил процесните искове като неоснователни по съображения, подробно развити в отговора и описани в обжалваното първоинстанционно решение.

В законния двуседмичен срок по чл. 372, ал. 1Чл. 372. ⚖️ Практика (10) (1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба. (2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба. Допълнителен отговор ГПК ищците са подали допълнителна искова молба, с която са оспорили възраженията на ответника за неоснователност на исковите претенции, противопоставяйки от своя страна контрааргументи, също подробно описани в атакуваното първоинстанционно решение.

От ответника е подаден в срок отговор на допълнителната искова молба, в който е заявено, че се поддържат всички вече направени оспорвания и възражения срещу исковете и са оспорени всички фактически и правни твърдения, изложени в допълнителната искова молба.

С определение №1168/18.11.2022 г., постъновено по първоинстанционното дело, като трето лице - помагач на страната на ответника, е конституирано „ ЗК Лев Инс “ АД, ЕИК 121130788, от което в указания срок е постъпило писмено становище, с което са оспорени исковите 8 претенции по съображения, изложени в становището.

С решение №69 от 14.02.2025 г., постановено по т.д. №114/2022 г. по описа на ОС - Пловдив, предявените от двамата ищци осъдителни искове за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на майка им Е.

Г. са уважени частично - до размера от по 2500 евро и за разликата до пълния им предявен размер от по 92 500 евро са отхвърлени като неоснователни, а предявените искове за заплащане на застрахователно обезщетение на всеки ищец за неимуществените вреди, причинени им от смъртта на техните сестри М.

Г. и Х.

Г., настъпила вследствие на процесното ПТП от 01.07.2018 г., са отхвърлени изцяло като неоснователни.

С процесната жалба първоинстанционното решение се обжалва в посочените отхвърлителни части, както и в отхвърлителната част за заплащане на лихва за просрочие за периода 01.07.2018 г. -03.04.20202 г. върху главниците, претендирани като обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от ищците вследствие смъртта на майка им, а също и в отхвърлителната част относно лихви върху главниците - обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на двете сестри на ищците, считано от 01.07.2018 г. до окончателното плащане на същите главници.Имайки предвид съдържащите се във въззивната жалба оплаквания срещу обжалваните части на първоинстанционното решение, пред въззивният съд не са спорни установените в първоинстанционното производство обстоятелства относно настъпването на процесното ПТП, станало на датата 01.07.2018 г. на автомагистрала „ Тракия ”, км 108 + 300, област Пловдив, виновното му причиняване от Д.К. като водач на лек автомобил „ Фолксваген ” с немска регистрация №******* и настъпване смъртта на четири лица вследствие на произшествието - малолетният Б.К., Е.

Г. - майка на двамата ищци, Х.

Г. и М.

Г. - сестри на двамата ищци.Не е спорно и обстоятелството, че лекият автомобил „ Фолксваген ” с рег. №*******, управляван от Д.К. по време на произшествието, е бил застрахован при ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие със застрахователна полица №***********, с период на валидност от 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г.Също така е безспорно както в производството пред първата инстанция, така и в настоящото въззивно производство, че ищците са отправили пред ЗАД „ Алианц България ”, като кореспондент на „ Алианц Ферзихерунгс ” АД, претенция за заплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на починалите им родственици, по повод на която е образувана щета №*****************.

Безспорно е още, че ответният застраховател е определил и изплатил на ищците обезщетения за неимуществени вреди в общ размер от по 17 500 евро за всеки от тях, от които - по 7 500 евро - за причинената смърт на майка им Е.

Г. ; по 5 000 евро - за смъртта на сестра им М.

Г. и по 5 000 евро - за смъртта на сестра им Х.

Г..Срещу така определените обезщетения ищците, чрез пълномощника им адвокат Е.Я. - К., са подали възражение с вх. №200-00-2151/01.07.2020 г., и в тази връзка с писмо от 07.08.2020 г. са били уведомени от „ ЗАД Алианц България ” АД, че обезщетенията остават непроменени и че кореспондентът 9 няма правомощия да определя начина на приключване на заведената щета.

Имайки предвид изложените във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение, пред настоящата инстанция е пренесен възникналия и в първата инстанция спор относно размера на дължимото на ищците застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, причинени им вследствие смъртта на тяхната майка и в тази връзка - за приложимостта на принципа за справедливост по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД при определяне на този размер, както и за наличието на материалноправна легитимация на двамата ищци по исковите им претенции за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени им поради смъртта на техните сестри М. и Х.

Г., настъпила вследствие на процесното ПТП.В тази връзка въззивният съд дължи самостоятелна преценка по посочените спорни въпроси и приема следното в този контекст :

Първоинстанционният съд е приел в решението си и въззивният съд счита за правилен извода му, че приложимото в случая материално право в спорните правоотношения между страните е материалното право на ***.

Определянето на приложимото за случая право е съобразно чл. 4, ал. 2 от Регламент / ЕО / №864/2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения / Рим II/.

Важи визираното в тази разпоредба правило, че когато лицето, чиято отговорност се търси и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази държава.Тук тези условия са изпълнени и затова приложимото към правоотношенията между страните / имащи международен елемент / е материалното право на Германия, както се посочи вече.

Всъщност, в жалбата не се оспорва направения от първоинстанционния съд извод, че е приложимо немското материално право в отношенията между страните, но ищците - жалбоподатели считат, че въпреки това при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД като особена повелителна норма.Съгласно чл. 16Чл. 16. ⚖️ Практика (22) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако и е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения и писмено достатъчен срок, че го отхвърля. от Регламент Рим II, повелителните норми на правото на съда имат приоритет пред нормите на приложимото към извъндоговорните задължения право.При тази уредба, ако се приеме, че чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД като основен принцип в българското право е повелителна норма по смисъла на чл. 16Чл. 16. ⚖️ Практика (22) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако и е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения и писмено достатъчен срок, че го отхвърля. от посочения регламент, тя би изключила приложението на немското право.По т.д. №330/2021 г. на ВКС, II- ро т.о., е отправено преюдициално запитване на основание чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, по което е образувано дело С -86/2023 г. на СЕС по въпроса “ Трябва ли член 16 от Регламент / ЕО / №864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения / Регламент “ Рим II”/ да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право, която предвижда прилагане на основен принцип на правото на държавата членка, какъвто е принципът на справедливост, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на смърт на близки лица, настъпила при деликт, да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член?”.

По цитираното дело е постановено решение от 05.09.2024 г., с което е 10 прието, че чл. 16 от горния регламент следва да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от близките роднини на починало при пътнотранспортно произшествие лице, се определя от съда по справедливост, не може да се счита за “ особена повелителна норма ” по смисъла на този член, освен ако разглежданото правно положение има достатъчно тясна връзка с държавата - членка на сезирания съд, когато въз основа на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на тази национална разпоредба сезираната юрисдикция констатира, че нейното зачитане се счита от решаващо значение в рамките на правния ред на тази държава - членка, тъй като преследва цел за защита на съществен обществен интерес, която не може да бъде постигната чрез прилагането на чуждото право съгласно чл. 4 от Регламента.Сред тях са въпросите дали предоставеното за разглеждане от националния съд правно положение е достатъчно тясно свързано с държавата - членка на сезирания съд, дали националната норма може да бъде квалифицирана като “ особена повелителна норма ” по смисъла на чл. 16 от Регламент Рим II, което понятие е идентично с понятието “ особена повелителна норма ” по смисъла на чл. 9 от Регламент Рим I, дали прилагането на разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД е обосновано от особено важни причини, които отразяват обществени интереси, считани за съществени в българския правен ред ; дали прилагането на германското право позволява да се постигне целта за защита на съществения обществен интерес, който чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД евентуално цели да гарантира.

Настоящият съдебен състав счита, че чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД не е особена повелителна норма по смисъла на чл. 16Чл. 16. ⚖️ Практика (22) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако и е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения и писмено достатъчен срок, че го отхвърля. от Регламент Рим II.

Това е така, защото не може да се приеме, че предоставеното за разглеждане правно положение е достатъчно тясно свързано с България.Касае се за претенции за обезщетения по застраховка “ Гражданска отговорност ” за МПС с немска регистрация, със застрахователно дружество, установено в Германия и при установено немско гражданство и обичайно мастопребиваване както на ищците, така и на делинквента, като единствената връзка с България е обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на територията на страната.Наред с това, нормата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД не може да бъде приета за особена повелителна норма по смисъла на чл. 16Чл. 16. ⚖️ Практика (22) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако и е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения и писмено достатъчен срок, че го отхвърля. от Регламент Рим II и поради това, че тя въвежда принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на конкретни лица, в конкретни ситуации.С оглед на това тя не може да бъде приета като норма, чието зачитане България смята, че е от решаващо значение за гарантиране на нейните обществени интереси като политическа, социална или икономическа огранизация до такава степен, че да е приложима във всяка ситуация, респ.

Че прилагането й да е абсолютно необходимо, за да се защитят съществените интереси в контекста на конкретния случай.Още повече, че в германското право е предвидено справедливо обезщетение на същите вреди, така че и двете национални правни уредби се основават на принципа на справедливост.

По тези съображения съдът счита, че в отношенията между страните по спора е приложимо изцяло немското материално право съгласно чл. 4,§1 от 11 Регламент “ Рим II” досежно обема на отговорността на делинквента, респ. на застрахователя по застраховка “ Гражданска отговорност ” за МПС.В първоинстанционното производство е установено съдържанието на немското право.За това, че са налице предвидените в същото право предпоставки за присъждане на обезщетение за причинените на ищците психически травми от смъртта на майка им няма спор пред въззивната инстанция.А размерите на дължимото на ищците обезщетение за тези травми също следва да бъдат съобразени с немското право и съдебната практика по този въпрос.Според получената по делото информация, в правителствения законопроект за въвеждане на иск за обезщетение за преживели лица е посочена сумата от 10 000 евро за щети от преживяна психическа травма в случай на причинена смърт на близко лице, която се присъжда от съда средно като обезщетение за преживяно страдание.Това е ориентировъчна сума при определяне на размера на обезщетението на преживяло лице.

Съдът, съобразявайки установените в първоинстанционното производство / чрез показанията на разпитания по делото свидетел Х.Е.Ч. / близки отношения на ищците със загиналата в резултат на процесното ПТП тяхна майка Е.

Г. и психическите травми, които нейната смърт им е причинила, намира, че всеки един от двамата ищци има право на обезщетение в размер на по 19 558,30 лева / равностойността на по 10 000 евро /.

От общо дължимия размер на обезщетението на всеки от двамата ищци следва да бъде приспадната заплатената им вече извънсъдебно от застрахователя сума от по 7500 евро, при което дължимият на всеки ищец остатък от обезщетението е в размер от по 2500 евро, колкото е присъдено и с обжалваното първоинстанционно решение.С оглед на това се налага крайния извод, че е неоснователна процесната въззивна жалба в частта, насочена срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, с която са отхвърлени исковете на двамата ищци за заплащане на застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди от смъртта на майка им за разликата над уважените размери от по 2500 евро до пълния претендиран размер от по 92 500 евро.Съответно се налага и извода, че същото решение е правилно в тази му обжалвана част и като такова следва да бъде потвърдено в същата част.

Решението следва да се потвърди като правилно и в обжалваната част, с която е отхвърлено като неоснователно искането на ищците за присъждане на лихва за просрочие върху главниците, претендирани като обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на майка им, за периода от 01.07.2018 г. до 03.04.2020 г.Лихвата правилно е присъдена с обжалваното решение от датата 03.04.2020 г. занапред - до окончателното изплащане на присъдените застрахователни обезщетения, тъй като датата на уведомяване на застрахователя и предявяване на претенцията на ищците за обезщетяване е 02.01.2020 г. и от тази дата е започнал да тече тримесечният срок по §3, ал. 1, т. 1 от приложимия в случая немски Закон за задължителната застраховка и същият срок е изтекъл на датата 02.04.2020 г., съответно на което и лихвата се дължи от датата 03.04.2020 г.Не се установява наличие на законово основание за присъждане на лихвата от по - ранен момент и в частност - от датата на увреждането -01.07.2018 г.Междувпрочем, макар жалбоподателите да атакуват първоинстанционното решение в посочената отхвърлителна част относно 12 лихвата за просрочие за периода 01.07.2018 г. -03.04.2020 г., те не са изложили никакви конкретни оплаквания в жалбата си във връзка с тази обжалвана част от решението.

Както вече се отрази по - горе, по отношение на другата обжалвана част от решението на ОС - Пловдив, с която са отхвърлени изцяло предявените от двамата ищци / настоящи жалбоподатели / искове за заплащане на застрахователно обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сестрите им М. и Х.

Г., настъпила вследствие на процесното ПТП от 01.07.2018 г., спорът се концентрира до наличието на материалноправна легитимация на ищците да търсят и получат такова обезщетение.С §844, ал. 3 от Германския граждански законник, в сила от 22.07.2017 г., е предвидено правото на парично обезщетение за неимуществени вреди под формата на душевни страдания, причинени от непозволено увреждане, довело до смъртта на лице, с което преживялото лице към момента на увреждането се е намирало в особено близки отношения.Особено близките отношения съгласно §844, ал. 3, изр. второ от горния закон се предполагат в случаите, когато преживелият е съпруг, житейски партньор, родител или дете на убитото лице.Извън тези случаи, когато преживяло лице, явяващо се например брат или сестра, баба или дядо, или пък леля на убитото лице, следва да се докаже наличието на особено близки отношения между преживялото и убитото лице, надвишаващи по своя интензитет обичайно съществуващите връзки между този вид родственици, както правилно е прието и в обжалваното решение.

По първоинстанционното дело са събрани гласни доказателства - показанията на горепосочения свидетел Ч., относно отношенията между двамата ищци и техните две сестри, загинали при процесното ПТП.От тези показания, които са базирани на преки впечатления на свидетеля - приятел на двамата ищци от дълги / над 10/ години, става ясно, че между ищците и сестрите им М. и Х. са съществували близки отношения на привързаност и обич, че цялото семейство на ищците - братя, сестри, майка и баща, е било задружно и помежду им е царяла една “ много любвеобилна атмосфера ”, както казва свидетелят, същите са живеели заедно в една къща / с изключение на Х., след като тя станала студентка в друг град, ходели заедно на екскурзии, на кино и други мероприятия, в много от които участвал и свидетелят.Той има впечатления и за това, че след смъртта на двете им сестри и майката им ищците от мака по тях се отдръпнали и отдалечили от другите хора за дълъг период, потънали в себе си и за едно известно време / месеци наред / почти с никого не говорели, като продължавали да тъгуват и към момента на разпита на свидетеля, осъществен в съдебното заседание на 23.11.2023 г. / т.е. повече от пет години след настъпване на процесното ПТП /.

Правилна обаче е преценката на първоинстанционния съд и тя се споделя от настоящия състав, че макар и да са обективни, убедителни и основаващи се на непосредствени впечатления, показанията на свидетеля Ч. не са достатъчни за обосноваване на извод ищците да са имали такива отношения със сестрите си М. и Х., които по интензитет и близост да надвишават традиционните и общоприети отношения между братя и сестри.Изнесените от свидетеля обстоятелства сочат на извод 13 за съществуването между ищците и загиналите им две сестри на характерните и обичайни отношения на привързаност между братя и сестри, но не и за отношения, надхвърлящи връзката братя - сестри, които да са изключителни по своя характер и в този смисъл да наподобяват отношенията между съпрузи, житейски партньори или родители - деца.С оглед на това е правилен и обоснован и извода, възприет в обжалваното решение, че ищците не доказват, при условията на пълно и главно доказване, особено близки отношения със загиналите си сестри по см. на § 844, ал. 3, изр. 2 от ГК, поради което исковете за присъждане на обезщетения за вреди от причинената смърт на тези им сестри се явяват неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне изцяло.Именно поради неустановяването на “ особено близки отношения ” по смисъла на посочената разпоредба, ищците не доказват материалноправната си легитимация по тези искове и затова те правилно са отхвърлени като неоснователни.И крайният извод, който се налага от изложеното е, че първоинстанционното решение е правилно и в обжалваната му част, с която са отхвърлени изцяло предявените от двамата ищци осъдителни искова за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищците от смъртта на сестрите им М. и Х., настъпила вследствие на процесното ПТП, ведно с искането за заплащане на лихва за просрочие върху главниците, считано от 01.07.2018 г. до окончателното плащане на обезщетенията.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия сумата от 27 200 лв. разноски за въззивното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение по представената по настоящото дело фактура №7016 от 01.04.2025 г. / и преводно нареждане от 08.04.2025 г. /.

Мотивиран от горното Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №69 от 14.02.2025 г., постановено по т.д. №114/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в обжалваните му части, а именно : в отхвърлителната част, с която се отхвърлят като неоснователни предявените от ищците Н.

Г., роден на ******** г. в гр. *****, *** и Н.

Г., роден на ******** г. в гр. *****, *** против ответника Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” Акционерно дружество, със седалище и адрес на управление :

Федерална Република Германия, гр.

Мюнхен, ул. „ Кьонингщрасе “ № 28, п.к. 80802, фирмен № HRB 75727 искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Е.

Г., настъпила при ПТП от 01.07.2018 г., за разликата над уважения размер от по 2500 евро до пълния претендиран размер от по 92 500 евро, както и акцесорните искания за присъждане на лихва за просрочие върху главниците за периода от датата на увреждането -01.07.2018 г. до 03.04.2020 г. ; в частта, с която се отхвърлят като неоснователни предявените от Н.

Г. против Застрахователна компания “ Алианц Ферзихерунгс ” Акционерно дружество - 14 Председател : _______________________ Членове : гр.Мюнхен, Германия искове за заплащане на сумата от 70 000 евро, представляваща обезщетение за претърпените от този ищец неимуществени вреди от смъртта на сестра му М.

Г., починала на 01.07.2018 г., както и на сумата от 70 000 евро - обезщетения за неимуществени вреди вследствие причинената смърт на сестра му Х.

Г., починала на 01.07.2018 г., които вреди са резултат от ПТП, настъпило на 01.07.2018 г. на автомагистрала “ Тракия ”, км 108+300, област Пловдив, причинено виновно от Д.К. при управление на лек автомобил „ Фолксваген ” с немска регистрация №*******, застрахован при Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” АД със застрахователна полица №***********, както и искането за заплащане на лихва за просрочие върху главниците, считано от 01.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението ; в частта, с която се отхвърлят като неоснователни предявените от Н.

Г. против Застрахователна компания “ Алианц Ферзихерунгс ” Акционерно дружество - гр.Мюнхен, Германия искове за заплащане сумата от 70 000 евро - обезщетение за претърпени от този ищец неимуществени вреди от смъртта на сестра му М.

Г., починалата на 01.07.2018 г., както и на сумата от 70 000 евро - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинената смърт на сестра му Х.

Г., починала на 01.07.2018 г., които вреди са резултат от посоченото по - горе пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.07.2018 г. и причинено виновно от Д.К., както и искането за заплащане на лихва за просрочие върху главниците, считано от 01.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Н.

Г., роден на ******** г. в гр. *****,***, с турски паспорт № **********, издаден на 11.11.2019 г. и валиден до 10.11.2021 г. и Н.

Г., роден на ******** г. в гр. *****,***, с турски паспорт № *********, издаден на 11.11.2019 г. и валиден до 01.12.2021 г., двамата с адрес : ****************************- чрез адв.

Л.

Ц., да заплатят общо на Застрахователна компания „ Алианц Ферзихерунгс ” Акционерно дружество, със седалище и адрес на управление :

Федерална Република Германия, гр.

Мюнхен, ул. „ Кьонингщрасе “ № 28, п.к. 80802, фирмен № Н R В 75727 сумата от 27 200 лева / двадесет и седем хиляди и двеста лева / направени разноски за въззивното производство по възз.т.д. №256/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на ЗК ” Лев Инс ” АД, ЕИК 121130788, трето лице - помагач на страната на ответника.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. 15
1. _______________________
2. _______________________ 16 Източник:

Оригинален документ (Ключова дума: рзи)