- Страни: Ищец: „Юробанк България“ АД срещу Ответник: Г. С. Г.
- Предмет на спора: Установяване съществуването на вземане по договор за потребителски кредит (главница, възнаградителна и мораторна лихва), инициирано по заповед за изпълнение на парично задължение. Спорът включва валидността на договора за кредит и размера на дължимите суми.
- Правно основание: Чл. 422 вр. чл. 415Чл. 415. ⚖️ Практика (21) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: 1. когато възражението е подадено в срок; 2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението; 3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. (2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по от ГПК. Съдът е приложил и разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), по-специално чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК относно недействителност на договора.
- Решение: Съдът ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „Юробанк България“ АД срещу Г. С. Г. за сумата от 53751.24 лева – чиста стойност на главница по договор за потребителски кредит от 01.03.2023 г., ведно със законната лихва от 16.08.2024 г. до окончателното изплащане. Съдът ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за горницата до претендираната 56798.19 лева, както и исковете за възнаградителна лихва в размер на 3479.13 лева и мораторна лихва в размер на 3423.14 лева. ОСЪЖДА Г. С. Г. да заплати на „Юробанк България“ АД разноски по заповедното производство в размер на 1067.36 евро и разноски по исковото производство в размер на 5836.36 евро.
РЕШЕНИЕ № 73 гр. Варна , 17.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав : Председател : Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20253100900367 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното : Производството по делото се развИ. по искова молба на „ Юробанк България “ АД , с която са предявени искове по реда на чл. 422Чл. 422. ⚖️ Практика (44) (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. (2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по ГПК , за установяване съществуването на вземане против ответника Г. С. Г. по издадена Заповед № 5139/16.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение , в производството по ч.гр.д. № 10634/2024 г. по описа на ВРС , за следните суми : 56798.19 лева – главница по договор за потребителски кредит № ****** от 01.03.2023 г. , ведно с лихвата от сезиране на заповедния съд – 16.08.2024 г. , до окончателното изплащане на задължението , възнаградителна лихва в размер на 3479.13 лева за периода 01.11.2023 г. – 26.05.2024 г. ; 3423.14 лева – мораторна лихва за периода 01.11.2023 г. – 04.08.2024 г. В исковата молба „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ “ АД твърди , че по силата на договора за кредит от 01.03.2023 г. , сключен с ответника Г. С. Г. , е предоставила на последния сума в размер на 60 000 лева – кредит за текущо потребление със срок на издължаване 01.03.2031 г. За кредита е приложена годишна лихва за първите шест месеца от срока при фиксиран ГЛП в размер на 4.99%, а от седмия месец до крайния срок възнаградителната лихва е изчислена при прилагане на ПГЛП плюс фиксирана надбавка в размер на 4.34%. Сочи , че за референтен лихвен процент по договора се ползва референтния лихвен процент ПРАИМ на банката за необезпечени кредити в съответната валута. Изрично настоява , че от момента на сключване на договора за кредит до обявяването му за предсрочно изискуем , размерът на възнаградителната лихва не е променян , т.е. прилаган е в размер на 4.99%. По отношение на мораторната лихва посочва , че същата е начислена за периода на забава върху всички падежирали , непогасени вноски за главница , поради предсрочната изискуемост на задълженията. На 02.10.2023 г. кредитополучателят е преустановил плащане на вноските за главница , а на 01.11.2023 г. и за лихви , с което е изпаднал в забара. 1 Поради формирано просрочие на вноски , банката е направила кредита предсрочно изискуем от 26.05.2024 г. с връчена покана до длъжника , в която е даден срок за доброволно изпълнение. Воля за предсрочна изискуемост се изразява и с депозирането на ИМ , при нарочно изявление в тази насока. Поради горното е инициирано заповедно производство за сумите по установителния иск , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417Чл. 417. ⚖️ Практика (116) (1) (Предишен текст на чл. 417 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: 1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища; 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия; 3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи; 4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи; 5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи; 6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите; 7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс; 8. (нова - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) акт за начет; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. (2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При подаване на заявление по електронен път заявителят прилага копие от документа по ал. 1, на който се основава заявлението му. В 7-дневен срок заявит... от ГПК , а поради връчване на заповедта на длъжника с прилагане на чл. 47Чл. 47. ⚖️ Практика (13) (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. (2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. (4) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. (6) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Размерът на възнаграждението за особен представител се определя при условията и по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата. (7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпъл... от ГПК и след указания на заповедния съд е предявен и настоящия иск. Правна квалификация на правата : чл. 422 ал. 1Чл. 422. ⚖️ Практика (44) (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. (2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по от ГПК , вр. чл. 430, ал. 1Чл. 430. ⚖️ Практика (15) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) Съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника в случаите по чл. 47, ал. 6, както и когато при пристъпването към изпълнение констатира, че последният няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Особеният представител се посочва от съответната адвокатска колегия по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата. Правомощия на съдебния изпълнител от ТЗ. Назначеният на ответника особен представител , оспорва основателността на иска. Счита , на първо място , че банката е отпуснала кредита необосновано и без задължителната предварителна оценка на платежоспособността на получателя , включително ако се проследи историята на записванията по партидите в ТР , на двете дружества , в които е съдружник ответника. Освен това оспорва изобщо превод на сумата по кредита по сметка на потребителя , още по - малко заплащане от страна на банката на задължения на кредитополучателя към други финансови институции , така както е разписано в договора , че да се дължи връщане на суми. Оспорва се и настъпилата предсрочна изикуемост като в тази връзка се настоява , че потребителят не е надлежно уведомен от банката ( при анализ на представените в тази връзка доказателства ), уведомление при приложение на чл. 47Чл. 47. ⚖️ Практика (13) (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. (2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. (4) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. (6) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Размерът на възнаграждението за особен представител се определя при условията и по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата. (7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпъл... от ГПК няма значение на лично връчване в този случай , а изявлението за предсрочна изискуемост , отправено с ИМ няма обвързващо за ответната страна действие , когато се представлява от особен представител. След като към датата на заявлението предсрочна изискуемост не е настъпила , кредиторът може да претендира единствено падежирали вноски , но не и остатъкът. В условия на евентуалност сочи , че ако се приеме предсрочна изискуемост е настъпила след датата на сезиране на заповедния съд , то искът по чл. 422Чл. 422. ⚖️ Практика (44) (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. (2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по от ГПК е недопустим , тъй като в този случай ищецът следва да заяви осъдителна претенция. В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си аргументи и по същество на правния спор. Особеният представител на ответника доразвИ. аргументи в писмена защита. Твърди , че отсъствие на извършена от банката оценка на платежоспособността на кредитополучателя съставлява бездействие , способствало за невъзможна събираемост на вземанията , поради което и ищецът следва да понесе вредите от собственото си поведение , защото сам е допринесъл за настъпването им ( чл. 51 ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД ). РазвИ. подробни аргументи в тази връзка , анализирайки доходите на ответника и невъзможността му изначално да изпълни задълженията си , доколкото не отговаря на изискване по чл. 11, ал. 1 от договора. Настоява да се кредитира и заключението по ССЕ , от което е видно , че банката многократно е променяла лихвения процент без уведомяване на кредитополучателя , а на експерта не са представени доказателства за основанията на тези промени. Поддържа , че искът следва да се отхвърли , в условията на евентуалност присъдят само падежирали вноски , без лихви.
Съдът , като съобрази предметните предели на производството , след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото намира за установено следното от фактическа страна : 2 В производството по ч.гр.д. № 10634/2024 г. на ВРС е издадена Заповед № 5139/16.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение , по заявление на „ Юробанк България “ АД против Г. С. Г. , за следните суми : 56798.19 лева – главница по договор за потребителски кредит № ****** от 01.03.2023 г. , ведно с лихвата от сезиране на заповедния съд – 16.08.2024 г. , до окончателното изплащане на задължението , възнаградителна лихва в размер на 3479.13 лева за периода 01.11.2023 г. – 26.05.2024 г. ; 3423.14 лева – мораторна лихва за периода 01.11.2023 г. – 04.08.2024 г. и разноски. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 ал. 5Чл. 47. ⚖️ Практика (13) (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. (2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. (4) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. (6) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Размерът на възнаграждението за особен представител се определя при условията и по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата. (7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпъл... от ГПК и в указания по Определение № 6778/22.05.2025 г. срок , заявителят е предявил и настоящата искова молба.
Съдът е уведомил страните , че отсъстват безспорни факти по делото. От писмените доказателства и заключението по ССЕ , което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено , се установява , че страните са встъпили в правоотношение по договор за потребителски кредит № ****** от 01.03.2023 г. , по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя сума в размер на 60 000 лева за текущи нужди , със срок на издължаване , видно от погасителния план – 01.03.2031 г. От представеното от ищеца движение по банковата сметка на ответника ( л. 83 и сл. по делото ) е видно , че сметката на ответника , обслужваща кредита е заверена със сумата от 60 000 лева на 01.03.2023 г. , с което
съдът приема , че кредитът е усвоен , противно на соченото от ответната страна. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидена възможност част от сумите да служат за погасяване на действащи кредити в други финансови институции като изрично е уточнено , че ако такИ. са налични , то кредитополучателят дава съгласие след заверяване на сметката , по която ще се отпусне кредита , банката да нареди плащанията към третите лица. Последните са индивидуализирани в същия текст от договора , както и конкретните суми в лева , и договорите. Представени са три броя преводни нареждания за суми към третите ЮЛ , посочени в чл. 1, ал. 3 ( л. 85-87 по делото ), съобразно постигнатите между страните уговорки , а експертът е посочил , че е извършено плащане и на суми към четвъртото ЮЛ , след което кредитополучателят е изтеглил на каса 40 000 лева. От заключението по ССЕ се установява още , че кредитът е обслужван редовно от потребителя до 01.10.2023 г. Вноската с падеж 01.01.2023 г. е заплатена с просрочие и частично на 30.10.2023 г. След тази дата е преустановено плащане. Изготвени от вещото лице са варианти на дълга в хипотеза на предсрочна изискуемост , респективно отсъствие на такава с посочване на падежирали вноски до заявлението и лихвите върху тях. Посочени в приложение № 2 към заключението са и заплатените суми и отнасянето им към погасяване на главница , лихви , такси и застраховки. Според чл. 3, ал. 1 от договора , кредитополучателят дължи възнаградителна лихва на банката за първите шест месеца от срока на издължаване във фиксиран размер от 4.99%, а от седмия месец – лихва при прилагане на променлив референтния лихвен процент ( РЛП ) „ Прайм “ и фиксирана договорна надбавка в размер на 4.34%. Посочено е , че РЛП към датата на сключване на договора е 0.65%. в чл. 3, ал. 5 е отчетено , че кредитополучателят е запознат с възможността за изменение на РЛП , както и 3 че промяната се обявява на интернет страницата на банката и се прилага за следващи плащания. В чл. 3, ал. 9 е посочен ГПР в размер на 7.28% както и общо дължимата сума от кредитополучателя към датата на сключване на договора , а в чл. 3, ал. 10 са посочени допускания при изчисляване на ГПР. В следващата алинея на цитираната разпоредба е фиксирано , че договорът е сключен при преференциални условия , а именно кредитополучателят да осигурява постъпването на средства в размер на цялото трудово възнаграждение или пенсия по посочената сметка в банката в размер не по - малък от 1500 лева и да заплаща застрахователни премии по групова застраховка „ Защита на плащанията “ с посочения от банката застраховател. Според текста на чл. 20, ал. 1 от договора банката има право едностранно да преустанови прилагане на преференциални условия при настъпване на някоя от хипотезите по т. 1- т. 3 ( възнаграждението , което осигурява кредитополучателя по сметката е под 1500 лева , потребителят прекратява ползване на пакетни програми , същият не плаща вноски по застрахователната полица ). на разпоредбата с прилагане на автоматично увеличена надбавка към уговорената договорна надбавка. Противно на твърденията на ищеца , според заключението по ССЕ , банката е изменяла начислените лихвени проценти едностранно като от 01.09.2023 г. е приложена надбавката по чл. 20 ал. 2, а от 01.05.2024 г. и тази по чл. 20 ал. 3. Отделно , от 01.06.2023 г. банката е увеличила РЛП „ Прайм “ за кредити в лева на 1.35%. Следващо увеличение експертизата констатира на дата 03.07.2023 г. на 2.5%. Отразено е , че промените са обявени на интернет страницата на ищеца и са приложени ( л. 21 от заключението , л. 161 по делото ). Вещото лице е установило , че банката начислява законна лихва за просрочие плащанията като за периодите на просрочие на падежирала главница начислява и договорна лихва. Отделно са удържани и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие , които в размери са посочени на стр. 24 от заключението ( л. 162 гръб по делото ). В чл. 5, т. 1, от договора е предвидено заплащане от страна на потребителя на такса за оценка на кредитоспособността в размер на 600 лева. Тази сума , както сочи ССЕ ( л. 19 от заключението , л. 160 по делото ) е удържана на датата на сключване на договора за кредит – 01.03.2023 г. Отделно , в чл. 5, т. 1 от договора „ Юробанк България “ АД , е предвидила месечна такса за управление на кредита при условията на сключения договор за сметка , с размер към 01.03.2023 г. - 3.50 лева. Въз основа на фактологията ,
съдът приема за установено следното :
Съдът приема , че е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит между ищец и ответник от дата 01.03.2023 г. Поради засилената потребителска защита и в изпълнение на задълженията си служебно да следи за действителност на договора ,
съдът констатира , че са налице основания за неговата недействителност. Договорът съдържа елементи по чл. 11 от ЗПК. Лихвеният процент е от фиксирана надбавка и определен референтен лихвен процент ( РЛП ) и всяка промяна , както сочи заключението по ССЕ е била обявявана на интернет страницата на кредитора , съответно на изискването по чл. 14 ал. 3 от ЗПК. Методологията за определяне на РЛП е подписана от кредитополучателя и съдържа ясна и разписана изчислителна процедура. Тази методика е посочена в текстовете на договора ( чл. 3, ал. 1 – 7 от договора ). Към договора е представен погасителен план , посочен е 4 лихвеният процент по кредита , условията за прилагането , РЛП , периоди на промяната ( чл. 3 от договора ). Посочени са и разходите за открИ.не на сметка за обслужване на кредита съгласно изискването на чл. 11, ал. 1 т. 14 от договора както и дължимата сума. По отношение на годишния процент на разходите ( ГПР ) следва да се посочи , че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗКП , същият отразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи или бъдещи ( лихви , преки и косвени разходи , комисионни , възнаграждения и т.н. ), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според чл. 19 ал. 2 от закона , ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК , като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Годишният процент на разходите е величина , чийто алгоритъм е регламентиран в Закона за потребителския кредит. Приемането на методика за изчисляване на разходите по кредита по начин , различен от предвидения от законодателя , е недопустимо. В случая в чл. 3, ал. 9 от договора за потребителски кредит е отразено общо , че ГПР е 7.28%, но не е отразено по какъв начин е формиран , какви компоненти включва. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния процент на разходите , както и общото посочване на взетите предвид допускания , чрез механично преписване на част от фигуриращите в приложение № 1, т. 3 към ЗПК текстове , обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти , от които се образува , и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Целта е на потребителя да се предостави пълна , точна и максимално ясна информация за разходите , които ще дължи във връзка с кредита , за може да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да сключи договора. Особено в случая , като се има предвид , че освен всичко друго , сключването на застраховка е задължителен елемент от условията за отпускане на кредит при преференциални условия ( чл. 3, ал. 11 от договора ). Тук трябва да се отчете разрешението , дадено от СЕС по дело С -714/22 по тълкуването на чл. 3, буква Ж от ДиректИ. 2008/48/ ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на ДиректИ. 87/102/ ЕИО на Съвета , в смисъл , че разходите за допълнителни услуги , които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума , както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер , попадат в обхвата на понятието „ общи разходи по кредита за потребителя “ по смисъла на тази разпоредба , а оттам и на понятието „ годишен процент на разходите “ по смисъла на посочения член 3, буква и ), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция , предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Затова , за да се съответства на чл. 11, ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит , в договора за потребителски кредит следва да се отрази не само цифрово процента , но и изчерпателно да се изброят всички разходи , които длъжникът ще прави , отчетени при формиране на годишния процент на разходите. В настоящия договор такава яснота отсъства. Клаузите на договора за потребителски кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от граматическа гледна точка , но и да дават възможност 5 на потребителя да предвиди икономическите последици от сключване на договора. Това не е факт , поради което и нарушението е съществено.
Съдът счита , че императивното изискване на чл. 11, ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит не е спазено , доколкото ГПР е посочен като процент , но не са отразени основните данни , послужили за неговото изчисляване. Така , според чл. 22 от Закона за потребителския кредит , когато не са спазени изискванията , в частност на чл. 11, ал. 1, т. 10, договорът за кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК , в този случай кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на получената сума , без възнаградителни и мораторни лихви и такси. Дължимата сума е изчислима от съда при ползване на заключението по ССЕ ( Приложение № 2), в което са отразени плащанията и извършените погасявания на недължими вноски. От общо предоставената главница в размер на 60 000 лева трябва да се приспадне на първо място сума в размер на 600 лева , събрана неправомерно на дата 01.03.2023 г. като такса за оценка кредитоспособността , каквато кредиторът не може да събира съгласно чл. 10 а ал. 2 от ЗПК и доколкото съставлява такава по усвояване на кредита. Освен тази сума , като лихви , в това число договорни и наказателни , както и застраховки е събрана сума в общ размер на 2446.95 лева , която също , която следва да се приспадне от дължимата главница. За погасяване на главница , потребителят е заплатил общо сумата от 3201.81 лева. Така , остатъчната чиста стойност на главницата възлиза на 53751.24 лева , която и подлежи на възстановяване от потребителя и за която сума предявеният установителен иск по чл. 422 ал. 1Чл. 422. ⚖️ Практика (44) (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. (2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по от ГПК е доказан по основание и размер. За горницата до заявената за установяване сума по главницата , както и за договорните и лихви за забава , исковете ще бъдат отхвърлени. Лихва за забава се присъжда от заявлението. Неоснователно е възражението , направено от особения представител за недължимост на суми поради неизпълнение от страна на банката на задълженията й за предварителна оценка кредитоспособността на потребителя. Действително , няма никакви данни по делото (
ответникът не изпълни и указанията на съда по чл. 190Чл. 190. ⚖️ Практика (1) (1) Всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. (2) Непредставянето на документа се преценява съгласно от ГПК ) да е направена адекватна оценка по този показател , но евентуални нарушения на чл. 16 и сл. от ЗПК не са въздигнати нито като основание за недействителност , нито могат да изключват престацията на потребителя. С оглед възприетия извод ,
съдът не обсъжда аргументите на ответника по отсъствието на предсрочна изискуемост , респективно плащане само на падежирали вноски. Разноски при този изход от спора се следват на двете страни , но от ответника не са извършени такИ.. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение , заплатено за проц. представителство на ищцовата страна се преценява като основателно като се съобразява , практиката на СЕС в тази насока , отсъствието на фактическа и правна сложност ( особено с оглед служебното задължение на съда да следи за прилагане на императивни норми , включително за неравноправни клаузи ), приключване на делото в две съдебни заседания , отсъствие на проц. представител на ищцовата страна. Поради това за исковото производство , адекватен размер на възнаграждението се явява този , равен на определения на особения представител в размер на 5 000 лева , респективно с ДДС – 6000 6 Съдия при
Окръжен съд – Варна : _______________________ лева , който ще се възложи в тежест на потребителя. За заповедното , като се съобразяват горните критерии както и факта , че обемът на работата не се констатира да е в зависимост от размера на заявената сума ,
съдът счита за адекватен на положения труд от адвоката размер на възнаграждението от 1000 лева , а с ДДС – 1200 лева. Разноските следва да бъдат посочени в евро , с оглед ЗВЕРБ. За заповедното производство на банката се присъждат от общо сторените , сума в размер на 1067.36 евро (3606.43 лева ), а за исковото – от общо сторени разходи за държавна такса , възнаграждение за особен представител и експертизи в размер на 3850.16 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 3067.75 еро , се присъждат общо 5836.36 евро. Водим от горното ,
съдът
РЕШИ:
: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявения от „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ “ АД , ЕИК 000694749, гр. София , иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415Чл. 415. ⚖️ Практика (21) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: 1. когато възражението е подадено в срок; 2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението; 3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. (2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по от ГПК , че в полза на ищеца съществува вземане против Г. С. Г. , ЕГН **********, гр. Варна , по издадена Заповед № 5139/16.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение , в производството по ч.гр.дело № 10634/2024 г. по описа на ВРС , за сумата от 53751.24 ( петдесет и три хиляди седемстотин петдесет и един и 0.24) лева , чиста стойност на главница по договор за потребителски кредит № ****** от 01.03.2023 г. , ведно с лихвата от сезиране на заповедния съд – 16.08.2024 г. , до окончателното изплащане на задължението , като отхвърля иска за главницата за горницата до претендираната 56798.19 лева , както и отхвърля исковете за приемане установено съществуването на вземане за възнаградителна лихва в размер на 3479.13 лева за периода 01.11.2023 г. – 26.05.2024 г. и 3423.14 лева – мораторна лихва за периода 01.11.2023 г. – 04.08.2024 г.
ОСЪЖДА Г. С. Г. , ЕГН **********, гр. Варна , да заплати на „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ “ АД , ЕИК 000694749, гр. София , сумата от 1067.36 ( хиляда шестдесет и седем и 0.36) евро , разноски в заповедното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение , както и сумата от 5836.36 ( пет хиляди осемстотин тридесет и шест и 0.36) евро за исковото производство , на осн. чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните. 7
Източник: Оригинален документ (Ключова дума: рзи)
