Решение № 56 по търг. д. № 20253100900035/2025 г. на Окръжен съд Варна

РЕШЕНИЕ № 56 гр.

Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав :

Председател :

Мария К.

Терзийска при участието на секретаря Албена Ив.

Янакиева като разгледа докладваното от Мария К.

Терзийска Търговско дело № 20253100900035 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявени от Е.

Н.

К., родена на 05.04.1966 г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в Русия, ****** и С.

А.

К., роден на 07.11.1987 г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в Русия, ******, срещу „ Лайтхаус Пропърти Мениджмънт “ ЕООД, ЕИК 202916093, гр.

Варна, искове с правно основание чл. 124, ал. 1Чл. 124. ⚖️ Практика (1482) (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. (5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Предявяване на иска ГПК, с които да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците ( при квоти ¾ за първата и ¼ за втория ) не дължат на ответника, като наследници на А.Л.

К., починал на 08.04.2021 г. и в лично качество след смъртта му, сума в общ размер от 56 360,60 лв. с ДДС, равняваща се на 28 816,71 € по договор за поддръжка и управление от 10.05.2011 г., за която сума е издадена фактура № **********/02.12.2024 г.

Приети за разглеждане са и насрещни осъдителни искове от „ ЛАЙТХАУС ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ “ ЕООД, ЕИК 202916093, гр.

Варна против Е.

Н.

К. и против С.

А.

К., за заплащане на суми, дължими по договор за поддръжка и управление на недвижим имот от 10.05.2011 г., сключен между наследодателя на ответниците А.Л.

К. и „ Лайтхаус Голф Ризорт “ АД, правата по които са прехвърлени на „ Лайтхаус Пропърти Мениджмънт “ ЕООД с договор за цесия от 01.01.2014 г. както следва :

Е.

К. да заплати следните суми : 1.1.) 58,35 евро с ДДС, съставляваща ¾ от 77.80 евро с ДДС - вземане за ТАКСА ЗА СЪБИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ за 2023 г., ведно с 17,96 евро законна лихва от 01.01.2023 г. до 02.05.2025 г. ; 1.2.) 58,35 евро с ДДС, съставляваща ¾ 77.80 евро с ДДС - вземане за ТАКСА ЗА СЪБИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ за 2024 г., ведно с 10,70 евро законна лихва от 01.01.2024 г. до 02.05.2025 г. ; 1.3.) 1305,11 евро с ДДС – ¾ от 1740.14 евро с ДДС - вземане за ТАКСА 1 УПРАВЛЕНИЕ 2023 г. ; 1.4.) 1365,79 евро с ДДС – ¾ от 1821.05 евро с ДДС - вземане за ТАКСА УПРАВЛЕНИЕ 2024 г. ; 1.5.) 1396,59 евро с ДДС – ¾ от 1862,13 евро с ДДС - вземане за ТАКСА УПРАВЛЕНИЕ 2025 г. ; 1.6.) 2805,98 евро – ¾ от вземане в размер на 3741.31 евро - неустойки за забава за плащане на такса управление за 2023 г., на осн. чл. 5.
1. от договора ; 1.7.) 2936,44 евро – ¾ от вземане в размер на 3915.25 евро - неустойки за забава за плащане на такса управление за 2024 г., на осн. чл. 5.
1. от договора ; 1.8.) 3002,68 евро – ¾ от вземане в размер на 4003.57 евро - неустойки за забава за плащане на такса управление за 2025 г., на осн. чл. 5.
1. от договора ;

А ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, ако съдът отхвърли претенциите по т. 1.6, 1.7 и 1.8 – за осъждане ответницата да заплати на ищеца законната лихва върху всяка от главниците, както следва : 1.9.) 401,63 евро законна лихва върху Такса управление за 2023 г. – за периода от 01.01.2023 г. до 02.05.2025 г. ; 1.10.) 250,31 евро законна лихва върху Такса управление за 2024 г. – за периода от 01.01.2024 г. до 02.05.2025 г. ; 1.11.) 61,29 евро законна лихва върху Такса управление за 2025 г. – за периода от 01.01.2025 г. до 02.05.2025 г. ; ведно с лихвата върху главниците от завеждане на иска – 05.05.2025 г.до окончателното изплащане на задължението.

С.

К. да заплати следните суми : 2.1.) 19,45 евро с ДДС - ¼ от 77.80 евро с ДДС - вземане за ТАКСА ЗА СЪБИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ за 2023 г., ведно с 5,99 евро законна лихва от 01.01.2023 г. до 02.05.2025 г. ; 2.2.) 19,45 евро с ДДС – ¼ от 77.80 евро с ДДС - вземане за ТАКСА ЗА СЪБИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ за 2024 г., ведно с 3,57 евро законна лихва от 01.01.2024 г. до 02.05.2025 г. ; 2.3.) 435,04 евро с ДДС – ¼ от 1740.14 евро с ДДС - вземане за ТАКСА УПРАВЛЕНИЕ 2023 г. ; 2.4.) 455,26 евро с ДДС – ¼ от 1821.05 евро с ДДС - вземане за ТАКСА УПРАВЛЕНИЕ 2024 г. ; 2.5.) 465.53 евро с ДДС – ¼ от 1862.13 евро с ДДС - вземане за ТАКСА УПРАВЛЕНИЕ 2025 г. ; 2.6.) 935,33 евро – ¼ от 3741.31 евро - неустойки за забава за плащане на такса управление за 2023 г., на осн. чл. 5.
1. от договора ; 2.7.) 978,81 евро – ¼ от 3915.25 евро - неустойки за забава за плащане на такса управление за 2024 г., на осн. чл. 5.
1. от договора ; 2.8.) 1000,89 евро – ¼ от 4003.47 евро - неустойки за забава за плащане на такса управление за 2025 г., на осн. чл. 5.
1. от договора, А ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, ако съдът отхвърли претенциите по т. 2.6, 2.7 и 2.8 – за осъждане ответника да заплати на ищеца законната лихва върху всяка от главниците, както следва : 2.9.) 133,87 евро законна лихва върху Такса управление за 2023 г. – за 2 периода от 01.01.2023 г. до 02.05.2025 г. ; 2.10.) 83,44 евро законна лихва върху Такса управление за 2024 г. – за периода от 01.01.2024 г. до 02.05.2025 г. ; 2.11.) 20,43 евро законна лихва върху Такса управление за 2025 г. – за периода от 01.01.2025 г. до 02.05.2025 г. ; ведно с лихвата върху главниците от завеждане на иска – 05.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищците, в качеството им на наследници на А.Л.

К., починал на 08.04.2021 г. твърдят, че по силата на договор за покупко - продажба, обективиран в НА № 159, том III, рег. № 2508, дело № 456/27.07.2011 г., техният наследодател е придобил от „ ЛГР Джи Енд Ем “ АД апартамент GeC 101 с идентификатор на обекта № 02508.541.167.1.48 по КККР, находящ се в ******.

По този повод, на 10.05.2011 г. между А.

К. и „ Лайтхаус голф Ризорт “ АД е сключен договор за поддръжка и управление, съгласно който продавачът на апартамента се задължава да осигурява неговата поддръжка, както и в общите части на комплекса, в който той се намира, срещу възнаграждение.

Договорът е сключен за период от 10 години, като страните са уговорили след изтичането му да подпишат предложен от управителя нов договор, а при неподписване на новия договор от страна на собственика, същият да се продължи автоматично за още десет години.

Оспорват да е било налице реално изпълнение по договора, като комплексът е бил изцяло изоставен и занемарен, какъвто е и понастоящем.

В комплекса никога не е имало физическа охрана или СОД, а лицето на портала само вдигало бариерата.

Ищците посочват, че с договор за цесия от 01.01.2014 г. цедентът „ Лайтхаус голф Ризорт “ АД е прехвърлил на цесионера „ Лайтхаус пропърти Мениджмънт “ ЕООД всички свои права и вземания по договори за поддръжка на общите части от сгради в режим на етажна собственост, находящи се в комплекс от затворен тип „ Лайтхаус Голф Ризорт “ и затова оспорваната фактура е издадена от последния.

Твърдят, че техният наследодател А.

К. и семейството му не са живели в процесния апартамент през описания във фактурата период, респ. не са потребявали произволно начисленото количество ел. енергия и вода.

Липсва и дължимата поддръжка на апартамента и общите части, която също е фактурирана.

Посочват, че в чл. 2.
1. и чл. 2.5 от договора са уговорени сумите, които собственикът на апартамента следва да заплаща за покриване на разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса, както и за покриване на режийните разходи за това, а в чл. 4.
10. задължението на ответника да води сметка за направените разходи и своевременно да уведомява собственика.

В случая,

ответникът не е изпълнявал задължението си да уведомява ищците за направените разходи, с оглед възможността те да извършват проверка на свършеното и респ. да възразяват срещу разходи, които реално не са сторени.

В тази връзка сочат, че с телепоща от 17.12.2020 г.

А.

К. изпратил до ответника изявление за едностранно разваляне на договора от 10.05.2011 г. и поканил дружеството изпълнител да се яви на 07.01.2021 г. в 10:00 ч., в кантората на нотариус за обсъждането на нови отношения между страните и подписването на нов договор за поддръжка и управление.

Представител на ответника не се явил, за което бил съставен констативен протокол.

Сочат, че договорът е прекратен на 07.01.2021 г. и след тази дата, между страните не е установен ред за отчитане и срок за заплащането на консумираната ел. енергия и вода, битови отпадъци и т.н.

Дори и да не се приеме, че е развален на тази дата, считат, че същият е 3 прекратен със смъртта на А.

К., починал на 08.04.2021 г.

С молба от 31.03.2025 г. подробно конкретизират недължимо начислените суми по пера, за всеки един от тях.

Отделно от това заявяват, че в комплекса не е изградена контролно - измервателна система за изразходваната ел. енергия, което е в противоречие с чл. 2, ал. 2 ПИКЕЕ.

Електромерите на отделните абонати в комплекса са контролно - измервателни устройства с лоши метеорологични характеристики, които се пломбират и разпломбират единствено от ответника и не са подменяни от изграждането на комплекса, въпреки че тяхната метеорологична годност е десет години.

По изложените съображения, молят за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

Становището на ответника е за недопустимост на предявения иск в частта за недължимост на таксата за поддръжка на комплекса за 2025 г., доколкото този период все още не е приключил, респ. се явява преждевременно заявен.

В останалата част искът се оспорва като неоснователен.

Ответникът твърди, че процесният договор за поддръжка и управление от 10.05.2011 г., изтекъл на 27.07.2021 г., е подновен за още 10 години – до 27.07.2031 г., с оглед изричното съгласие на А.

К. в този смисъл и наличието на клауза за автоматично продължаване.

Твърди също, че не е уведомяван за неговата смърт, поради което и фактурите, вкл. процесната са издавани на негово име.

Възразява срещу твърденията за едностранно разваляне на договора от 10.05.2011 г., тъй като не са налице фактическите основания за това и излага подробни съображения в своя подкрепа.

Дължимостта на сумите, включени в процесната фактура намират основание именно в този договор, който е действителен, а в случай че съдът приеме същият за прекратен или развален, сумите се дължат на основание водене на чужда работа без пълномощие, евентуално – неоснователно обогатяване.

Не е съгласен и с твърдението, че липсва реално изпълнение на услугите по договора за поддръжка и управление.

Напротив, през целия период на договора комплекса е охраняван, вкл. чрез жива охрана, улиците и алеите са поддържани, битовите отпадъци извозвани и т. н., следователно същият не е изоставен или занемарен, както се твърди.

Предоставяните услуги са заплащани от А.

К. до смъртта му.

На следващо място посочва, че претендираните суми за ел. енергия са за период преди смъртта на А.

К. и твърденията на ищците, че имотът през това време не е ползван, са неверни.

Освен това дължимите суми, включени в процесната фактура, с изключение на тези за режийни разходи, не зависят от това дали имотът и комплекса се посещават или не.

Твърди, че уговорената в чл. 2.5 от договора годишна такса в размер на 3,5 евро без ДДС на кв. м. обща площ касае депозита за покриване на режийните разходи за поддръжка на имота, а не годишната такса за неговото управление, чийто първоначален размер е 8 евро на кв. м. обща площ без ДДС, съгласно чл. 2.
1. от същия.

Относно липсата на изградена контролно - измервателна система за изразходвана ел. енергия сочи, че на територията на комплекса не е налице обществена мрежа за електроразпределение.

Електропроводът достига до частна електроенергийна инфраструктура, представляваща трансформаторна станция и електроразпределителна мрежа на ниско напрежение.

Ползваната ел. енергия се отчита чрез електромери и се заплаща въз основа на техните показания.

За клиентите на комплекса,

ответникът предлага услуга заплащане на електроенергия и вода на собствениците на съответната инфраструктура, която впоследствие фактурира към собственика на съответния имот.

И при положение, че процесният имот се използва като жилищен, както се твърди, консумираната и фактурирана ел. 4 енергия за 2020 г. следва да бъде заплатена.

Относно твърдението за произволно определяне на цената на ел. енергия сочи, че при липса на обществена мрежа за електроразпределение, която да достига до имота на ищците, не може да се приеме, че е налице задължение, за когото и да е, да осигурява електричество на опредЕ. фиксирана цена.

Моли за частично прекратяване на производството по недопустимия иск и за отхвърляне на останалите претенции.

Претендира разноски.

В подадена в срока по чл. 372, ал. 1Чл. 372. ⚖️ Практика (10) (1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба. (2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба. Допълнителен отговор ГПК допълнителна искова молба ищците поддържат изложените първоначално аргументи за недължимост на претендираните от ответника суми и ги доразвиват.

Считат възражението за недопустимост на иска, в частта за недължимост на таксата за поддръжка на комплекса за 2025 г. за неоснователно, след като сумата е включена във процесната фактура.

В подадения в срока по чл. 373, ал. 1Чл. 373. ⚖️ Практика (3) (1) След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в двуседмичен срок да подаде отговор. (2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. Подготовка на делото в закрито заседание ГПК отговор на допълнителната искова молба

ответникът на свой ред поддържа изложените първоначално аргументи, вкл. за частична недопустимост на предявения иск.

Ищецът по насрещния иск твърди, че във връзка с договора за поддръжка и управление от 10.05.2011 г., правата по който са му прехвърлени от „ Лайтхаус Голф Ризорт “ АД, ответниците дължат такси за управление, събиране на битови отпадъци и неустойки за процесния апартамент, които не са заплатени и чието заплащане в посочените по - горе размери при приемане на исковете, са дължими в съответните квоти.

Дължимостта на претендираните суми произтича от сключения договор за поддръжка и управление от 10.05.2011 г., който е продължен за още 10 години, считано от 27.07.2021 г., договора за цесия от 01.01.2014 г. и настъпилото за ответниците впоследствие наследствено правоприемство.

Годишната такса за управление се дължи на осн. чл. 2.
1. от договора.

Таксата за събиране на битови отпадъци се дължи на осн. чл. 2.
5. от договора.

Претендираните неустойки се дължат на осн. чл. 5.
1. от договора, а годишната индексация на всички дължими суми по договора се дължи на осн. чл. 7.
1. от договора.

Представя справка по чл. 366Чл. 366. ⚖️ Практика (8) Към исковата молба за парично вземане страната е длъжна да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер. Отговор на исковата молба ГПК.

Твърди още, че е изправна страна по процесния договор и е изпълнил всички свои задължения, които са предмет на настоящия иск.

По изложените съображения, моли осъдителните претенции да бъдат уважени.

Претендира разноски.

Становището на ответниците е за допустимост, но неоснователност на предявените насрещни искове.

Считат, че между страните не е налице действително облигационно правоотношение, въз основа на което се иска заплащане на претендираните суми.

Договорът за поддръжка и управление от 10.05.2011 г. е развален едностранно от техния наследодател А.

К..

По тази причина, молят исковете да бъдат отхвърлени.

Също претендират разноски.

В подадена в срока по чл. 372, ал. 1Чл. 372. ⚖️ Практика (10) (1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба. (2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба. Допълнителен отговор ГПК допълнителна насрещна искова молба ищецът поддържа изложените първоначално аргументи и ги доразвива.

В подадения в срока по чл. 373, ал. 1Чл. 373. ⚖️ Практика (3) (1) След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в двуседмичен срок да подаде отговор. (2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. Подготовка на делото в закрито заседание ГПК отговор на допълнителната насрещна искова молба ответниците на свой ред поддържат изложените първоначално аргументи.

Допълват, че

ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 1.
7. от договора да предложи на другата страна сключването на нов договор след изтичането на първоначалния 10 годишен срок.

И дори съдът да приеме, че договорът от 10.05.2011 г. не е развален, то същият е прекратен с изтичането на първоначално уговорения срок и след 5 10.05.2021 г. същият не обвързва страните.

Предявеният първоначален ОУИ е с правна квалификация чл. 124, ал. 1Чл. 124. ⚖️ Практика (1482) (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. (5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Предявяване на иска ГПК.

Последващо предявените насрещни осъдителни искове са с правна квалификация чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД вр. чл. 92Чл. 92. ⚖️ Практика (34) Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. (Ал. 3 и 4 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД.

В съдебно заседание, чрез проц. представител всяка от страните поддържа собствените си аргументи и по същество на правния спор, които доразвива в писмена защита.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Фактът, по който не се спори между страните е, че на 10.05.2011 г., между „ Лайтхаус Голф Ризорт “ АД и А.

К. приживе е сключен договор за поддръжка и управление за недвижим имот апартамент GeC 101 с идентификатор на обекта № 02508.541.167.1.48 по КККР, находящ се в ******.

Не е и спорно, че нотариалният акт за покупко - продажба на имота е от дата 27.07.2011 г. ( л. 85 по делото ), поради което договорът обвързва страните, считано от последната, съгласно чл. 1.
7. от същия.

Пак според тази разпоредба, страните са приели, че срокът на действие на договора е 10 години, след изтичането на който страните преподписват предложен от управителя нов договор, а при пасивност на собственика да подпише такъв – действащият договор се счита автоматично продължен за нов 10 годишен период.

Според предмета на договора, ответното дружество е поело изпълнение на услуги по управление и поддръжка на комплекса, които съгласно чл. 1.
1. от договора са изчерпателно изброени и включват : ежедневно управление на комплекса, денонощна охрана, видеонаблюдение, заплащане на сметки за електричество и питейна вода на общите части на комплекса, почистване на общите части, организация и извършване на всички поправки и ремонтни дейности в общи части на комплекса, поддържане на организирана отчетна система и организиране и управление на всички платени обслужващи дейности в комплекса.

В чл. 1.
2. от договора е посочено, че при изпълнение на дейностите по чл. 1.1., дружеството има право да извършва разходи, свързани със заплати и възнаграждения на обслужващи лица, такива за незначителни текущи ремонтни работи, премии по застраховане на комплекса, разходи по техническо обслужване на общи помещения, изхвърляне на смет, обезпаразитяване и други.

Освен това, в чл. 1.
3. собственикът на имота е възложил на дружеството, срещу възнаграждение, да извършва и поддръжка на собственото му жилище, изразяваща се в заплащане на режийни разходи за имота ( без такива за почистване на имота и ремонт ).

В чл. 2.
1. от договора е уговорено възнаграждението за дейностите по чл. 1.
1. – управление и поддръжка на комплекса, в размер на 8 евро без ДДС на кв.м. обща площ за една година.

Пак върху общата площ ( т.е. площ на жилище и ид.ч. от общите части ) е уговорена в чл. 2.
5. и годишната такса за покриване на режийните разходи за поддръжката на имота, а именно в размер на 3.5 евро без ДДС.

По отношение на тази такса е предвидено изравняването й с платените реално суми за режийни разходи за имота като при надвишаване на разходите, собственикът дължи доплащането им, а при остатък от таксата – същата се приспада от дължимата за следващата година.

В разпоредбите на чл. 6 2.
1. – 2.
5. са посочени и падежите на съответно дължимите суми.

В чл. 5.
1. от договора е предвидена неустойка за забава плащане на коя да е от двете по - горе посочени такси, в размер на 0.5% на ден, но за не повече от 30 дни.

При забава плащането с повече от месец, според разписаното в договора, таксите се дължат в троен размер, ведно с неустойката за забава, упомената в предходното изречение.

С договор за цесия от 01.01.2014 г. вземанията по договора от 10.05.2011 г. са прехвърлени от цедента „ Лайтхаус голф ризорт “ АД на ответното дружество ( приложение към договора л. 124 по делото, гръб ).

Спор по валидността на договора, както и по уведомяване на длъжника за извършената цесия, не се повдига от ищците.

Установява се, че А.

К. е починал на 08.04.2021 г. и двамата ищци са негови наследници при квоти на наследяване съгласно удостоверението за право на наследство на закон, издадено от Министерство на правосъдието на Руската федерация ( в превод л. 36-37 по делото ).

За доказване дейностите по изпълнението на договора, респективно неизпълнението, двете страни са ангажирали гласни доказателства, а ответното дружество и писмени.

Свидетелят на ищците, В.Г. дава показания в ОСЗ на 27.10.2025 г., за преки впечатления от състоянието на общите части в комплекса и общите части на входа, в който е разположен апартамента, в периода 2018-2019 г. и 2021 г.

Сочи, че е посещавал А.

К. приживе два пъти до Ковид пандемията, т.е. в годините 2018 и 2019 г. и един път е посетил жилището през 2021 г., в месеците април - май.

При трите посещения твърди, че му е направило впечатление недоброто поддържане на общите части в комплекса.

Свидетелства за неокосена трева около блока на ищците и добра поддръжка единствено около хотелския комплекс и голф клуба като игрището за голф имало тревни участъци с „ жълти петна “.

Твърди, без уточнения, че в блока не било поддържано чисто, басейнът не се откривал за ползване „ навреме “, без да уточнява в кой месец е следвало да се пусне в експлоатация.

Уточнява, че комплексът се охранява от жива охрана, вътрешните улици са с „ легнали полицаи “ и са добре поддържани.

По отношение разходите за ел.енергия и ВиК услуги за конкретното жилище сочи, че К. му се оплакал, че няма яснота относно начина на фактуриране.

Собственикът му споделил, че сумите са твърди високи, което ведно с неодобрението от управлението и поддръжката на комплекса го мотивирали да иска прекратяване на договора.

Втората свидетелка на ищцовата страна С.М., разпитана в ОСЗ на 24.11.2025 г., твърди, че основно познава дъщерята и чрез нея – съпругата на починалия А.

К..

Същата пресъздава непосредствени впечатления от посещение в комплекса и жилището в началото на 2024 г.

Твърди, че достъп до жилището са получили от лице, работещо в ответното дружество като настоява, че неколкократно й е бил отказан достъп по неясни за нея причини.

Твърди, че при влизане в апартамента е констатирала боклук навсякъде, следи от тютюнопушене, което според свидетелката сочи, че някой е обитавал жилището, но собствениците не са го отдавали под наем.

Свидетелката съдействала на ищците за смяна на патрона и ключа за апартамента.

Твърди, че друг път не е посещавала жилището, но тогава поддръжката във входа и около блока е била крайно занемарена.

Сочи, че комплекса е посещавала в летния сезон и е констатирала, че всичко в общите части е поддържано много добре. 7 Първият от свидетелите на ответната страна ( и двамата разпитани в ОСЗ на 27.10.2025 г. ) М.М. разказва за непосредствените си впечатления от комплекса в последните 11 години, от позицията на наемател и след това собственик на жилище.

Твърди, че причината да закупи жилище е именно много адекватната грижа, която се полага за поддръжка и управление на общите части.

Заявява, че живее целогодишно в жилището от 2022 г., а като наемател е пребивавала в периода април - октомври.

Свидетелства за осигурен пропускателен режим и денонощна охрана, включително с автомобил, в тъмната част на денонощието.

Уличната и алейна мрежа се поддържа в целия комплекс в изправно състояние, включително пейки и осветление.

Тревните площи се косят регулярно, цветните градинки се поддържат изрядно.

Твърди, че басейните също се почистват преди летния сезон, поставят се около тях чадъри.

В комплекса има и чисти детски площадки.

Сметоизвозването, според свидетелката също се осъществява своевременно тъй като не била виждала „ преливащи “ контейнери за боклук.

Свидетелят Н.С. твърди, че има поглед върху дейностите по поддръжка на комплекса от 2019 г., защото е управител на заведение, находящо се в частта, в която са ситуирани блоковете и вилите, до един от басейните, предназначени за безплатно ползване от собствениците на жилища.

Заявява, че наблюденията му са основно през летните месеци, когато бистрото е отворено.

Според него комплексът е изключително чист, тревните площи се косят редовно, поддържани са в изправност детските площадки, басейните са в експлоатация в месеците май – септември.

Също свидетелства за денонощна охрана, контрол на достъпа, поддържани вътрешни улици и алеи с изправно осветление и пейки за почивка.

Твърди, че е влизал в жилище, когато се е налагало да нощува в комплекса и според него общите части във входа са били видимо почистени.

По делото са приети като доказателства писмени договори между ответното дружество и трети юридически лица.

От 01.03.2021 г. с дружество за доставка на поливни системи за комплекса ( л. 75 по делото ), от 16.08.2021 г. с ЮЛ за доставка на материали за улично и алейно осветление за комплекса ( л. 75 гръб ), трети договор от 01.09.2023 г. с изпълнител на дейности по сметоизвозване ( л. 86 гръб и сл. ).

Представени са и договори с изпълнители на СМР по басейни на територията на комплекса от 20.03.2019 г., от 07.05.2020 г. и 06.11.2023 г. ( л. 88 и л. 94 и 96 гръб ), СМР на голф игрището ( л. 91).

Прието като доказателство е и допълнително споразумение от 29.08.2018 г. към договор от 15.05.2014 г. с дружество – изпълнител на дейности по поддръжка на асансьорни уредби в комплекса ( л. 141).

От приетите като доказателство справки от НАП за действащи трудови договори в предприятието на ответника към 2021 г. ( л. 196), към 25.04.2025 г. ( л. 330) и разчетно - платежни ведомости за заплати за периодите от 2019 г. до 2024 г. се установява, че в ответното дружество са назначени работници на длъжности, пряко свързани с поддръжка на общите части в комплекса – чистач - хигиенисти, работници по поддържка на басейни, градинари и др.

От заключението по ССЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че сумите за ел.енергия и ВиК услуги за конкретното жилище са на база отчетено потребление.

За дължимите суми от всички собственици за ел.енергия е издавана обща фактура от дружеството „ Лайтхаус Голф енд Спа Хотел “ АД с разбивка на сумите за всеки потребител.

Сумите са префактурирани от ответното 8 дружество към ищците.

Експертизата сочи, че сумите са по отчет на индивидуален електромер.

Касателно ВиК услугите експертът сочи, че сумите се формират въз основа на отчет на индивидуален водомер и разпределено ползване на вода от главния водомер.

По отношение таксата за сметоизвозване вещото лице акцентира, че е получил обяснения от счетоводителя на предприятието на ответното дружество как е опредЕ., въпреки че липсва инвидуална такса за тази дейност по договор.

Констатира се от доказателствата по делото, че А.

К., приживе е отправил чрез телепоща, уведомление до ответното дружество за разваляне на процесния договор от 10.05.2011 г. при твърдения за системно неизпълнение на задълженията по него от ответника и в същото време заплащане на твърде високи по размер такси от собственика.

В уведомлението се сочи, че К. ще продължи да плаща единствено консумираната ел.енергия и доставяните ВиК услуги, такса за почистване на сградата и сметоизвозване, по цени на доставчика на услугата.

В тази връзка е отправена покана към ответника да се яви на 07.01.2021 г. в 10.00 часа при нотариус, за подписване на нов договор за поддръжка.

Не е спорно, че изявлението е достигнало до адресата на 18.12.2020 г. ( л. 15 и 16 по делото ).

На 07.01.2021 г. е съставен констативен протокол от нотариус, в който отразено, че се е явил на срещата само К., представител на ответното дружество е бил изчакан един час, след което съставен протокол, удостоверяващ неявяване.

В предложения проект на договор от ищеца ( л. 17 по делото ) е видно желание на офериращия собственик да заплаща ел.енергия, ВиК услуги, доставка на интернет, поддръжка и почистване на общите части на сградата, сметоизвозване и обезпаразитяване по цени на доставчика или изпълнителя на услугата.

Предложен е срок на договора 3 години, а в чл. 8 от договора – месечно възнаграждение за ответника в размер на 50 лева, платимо в месеца, следващ този, за който се отнася.

При установената фактология по спора, съдът

от правна страна приема следното :

Между наследодателя на ищците и цедента на ответника „ Лайтхаус Голф Ризорт “ е възникнало валидно правоотношение по договор за поддръжка и управление от 10.05.2011 г., в сила от 27.07.2011 г., след нотариалното изповядване на сделката по покупко - продажба на недвижимия имот, съгласно клаузата на чл. 1.
7.

Вземането за такси управление и режийни разходи, както и всички права и задължения по правоотношението са цедирани на ответника по силата на договор по чл. 99Чл. 99. ⚖️ Практика (5) Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. от ЗЗД от дата 01.01.2014 г., валидността на който не се оспорва.

В срока на действие на договора, към цесионера е отправено изявление от А.

К., за развалянето на облигационно правната връзка при твърдения за системно неизпълнение на задълженията по поддръжка и управление на общите части на комплекса, където се намира жилището на възложителя.

Изявлението е достигнало до адресата на 18.12.2020 г., но съдът приема, че от доказателствения материал по делото не се установява твърдяното неизпълнение от страна на „ Лайтхаус пропърти мениджмънт “ ЕООД, така щото да породи права по чл. 87 ал. 1Чл. 87. ⚖️ Практика (5) В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението. Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи. от ЗЗД.

Събраните гласни и писмени доказателства, коментирани по - горе налагат извод, че ответното дружество е изпълнявало съвестно и с грижата на добрия търговец задълженията за 9 поддръжка на общите части в голф комплекса, разписани в т. 1.1 от договора.

Свидетелските показания на свидетелите на ищцовата страна, макар непосредствени са от малко на брой посещения – единият свидетел е посещавал комплекса три пъти и дори и да се възприеме виждането, че при посещението е констатирал неокосена трева и непочистени общи части във входа, където се помещава апартамента на ищците, това не сочи на системно неизпълнение на задълженията по поддръжка.

Същото се отнася и до показанията на втората свидетелка, която има впечатления само от 2024 г. и основно свидетелства за нечистота в апартамента, каквито задължения по договор няма вменени на ответника, напротив почистването на апартамента е изключено от обема задължения изрично в клаузата на чл. 1.
3.

И двамата свидетели сочат, че комплекса се охранява, алеите и вътрешните пътища са поддържани.

В тази насока са и показанията на свидетелите на ответната страна като особено на първия от тях освен непосредствени са и непрекъснати, поради дългогодишно обитаване на жилище в комплекса.

Непосредствени, макар само за летния сезон – май - септември, са и показанията на втория свидетел на ответника, които ценени в съвкупност и с писмените доказателства по делото – трудови договори на дружеството с лица, отговорни за хигиената и чистотата в комплекса, за поддръжката на басейните, градинари, договори с трети юридически лица за поддръжка и ремонт на басейни, улично осветление в комплекса, асансьорни уредби и други, чието съдържание съдът коментира по - горе, сочат на изправност на ответната страна по договорната връзка.

Поради това и фактическият състав по чл. 87 ал. 1Чл. 87. ⚖️ Практика (5) В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението. Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи. от ЗЗД съдът приема да не е изпълнен.

Видно от съдържанието на изявлението за разваляне, изпратено чрез телепоща, срок за изпълнение не е предоставен, а от друга страна вида на поетото задължение от ответника не предполага разваляне на договора в хипотезата на чл. 87 ал. 2Чл. 87. ⚖️ Практика (5) В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението. Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи. от ЗЗД, защото нито изпълнението е станало изцяло или отчасти невъзможно по вина на ответника, нито е фиксирано със срок, нито е безполезно при забава.

Що се отнася до аргумента, че семейството на К. приживе и след смъртта му не били посещавали жилището и затова било нереално да се заплащат сметки, това е ирелевантно с оглед характера на престацията по чл. 2.
1. вр. чл. 1.1., дължима от ищците без значение дали се намират в комплекса или не.

По изложените съображения договорът не е прекратен, както се твърди и на датата на съставяне на констативния протокол от нотариуса (07.01.2021 г. ), защото неявяването на ответника за подписване на договор, предложен от възложителя при очевидно неизгодни условия спрямо действащия договор – поддръжка само на имота на ищците и оферта за възнаграждение от 50 лева месечно, не може да им санкционни последици за изпълнителя.

И това е така, защото правото на свободен избор на жилище, в случая с местоположение в охраняем голф комплекс, със зелени площи, улично и алейно осветление, детски площадки, басейни идр. което създава ползи за собственика, налага и насрещни задължения за заплащане на разходите, които

ответникът търпи в резултат на поддръжката и управлението на комплекса.

Договорът не е прекратен и със смъртта на А.

К. ( така твърдение в уточняваща молба л. 34 по делото ), доколкото не е сключен с оглед личността на възложителя и друго не следва от писмените уговорки.

С оглед разпоредбата на чл. 1.
7. се налага извод, че договорът е продължил действието си и след 27.07.2021 г. за посочения период.

Съдът счита, че недействителна, поради нарушаване на добрите нрави е 10 разпоредбата на чл. 5.
1. от договора, съдържаща неустоечна клауза.

Доколкото недействителността следва пряко от съдържанието на уговорката, съдът дължи служебно произнасяне по валидността и без въпросът да е повдигнат от страните, с оглед разрешението, дадено в ТР 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК по ТД 1/2020 г. вр. т. 3 от ТР 1/2009 г. на ОСТК.

Доколкото преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, съдът счита, че уговорената в размер на 215% неустойка върху таксата за поддръжка, дължима в първия ден след изтичане на месец забава излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Съдът преценява като прекомерна неустойката и към момента на неизпълнение на договора, в контекста на периода на забавата в плащане на таксите.

Така например върху таксите за 2023 г., 2024 г. и 2025 г., общият й размер от 11660.14 евро с ДДС.

Съпоставен с обичайно дължимата законна лихва за забава при плащане на парично задължение, която върху таксите за трите години до завеждане на исковете ( насрещните искове ) е общо 950.97 евро, сочи на нарушено съотношение между размера й и очакваните обичайно, от неизпълнение на парично задължение, вреди.

Идентични мотиви съдът споделя и относно неустойката, дължима върху сумите по чл. 2.
5. от договора ( депозит режийни разходи за 2019 г. начислена на 01.01.2019 г ).

Разпоредбата на чл. 7.
1. от договора, предвиждаща индексация на таксите по чл. 2.
1. и чл. 2.
5. с годишния инфлационен индекс на НСИ, поради обективните критерии на увеличаване на базовата такса на кв.м. съдът счита, че е действителна и обвързва страните.

По предявените отрицателни установителни искове :

Сумите по пера са групирани в такси за поддръжка на комплекса, неустойки и такси за режийни разноски, включително ел.енергия, ВиК услуги, изхвърляне на отпадъци и други.

По изложените съображения за недействителност на клаузата по чл. 5.
1. исковете за недължимост на начислените неустойки по проформа фактурата от 02.12.2024 г. е доказан по основание и размер.

Всички суми, начислени по чл. 2.
1. от договора са с индексация по чл. 7.1., констатирано и в изготвеното заключение по ССЕ и са дължими от ищците.

Сумата за самостоятелно индексиране в размер на 465.74 евро без ДДС, видно от заключението по ССЕ съставлява индексацията за таксата управление за 2024 г., поради което е и дължима като част от таксата по чл. 2.
1. от договора.

Таксите управление, начислени в периода 2020 – 2025 г. ( в която се включва и таксата за 2019 г., фактурирана на 09.06.2020 г. ) съдът приема за дължими.

Единствено от таксата за 2025 г., недължима се явява начислената в повече сума в размер на 22.40 евро с ДДС ( така стр. 4 от заключението по ССЕ, л. 676 гръб по делото ).

За дължими съдът приема и сумите за ел.енергия и ВиК с изключение на сума в размер на 4.13 евро без ДДС – 4.96 с ДДС с оглед констатацията в заключението по ССЕ, че

ответникът не представя доказателства за начина им на формиране.

Досежно останалите стойности, доколкото са изчислени на база реално потребена ел.енергия и ВиК услуги, същите са дължими, противно на соченото от ищците.

Ирелевантен факт е този, че стойностите били префактурирани от ответника към ищците и ел.енергията и ВиК се отчитали в комплекса от трето на спора лице.

Не се установя при префактурирането 11

ответникът да е начислявал в повече от сумите по първоначалните фактури, т.е. да индексира печалба от префактурирането.

Констатира се, че същите са за реално разходвана ел.енергия и потребена вода.

Твърденията на ищците за неизправни СТИ за ел. енергия, включително, че са с лоши метрологични характеристики са голословни и недоказани.

На първо място, защото СТИ не са собственост на ответното дружество ( виж чл. 120 от Закона за енергетиката и чл. 8 от ПИКЕЕ ) и на следващо ползвателят не твърди да се е възползвал от възможността по чл. 44 от ПИКЕЕ да предизвика проверка на измервателната система.

Ищците не дължат сумата за депозит за режийни разходи за 2019 г.

Според разпоредбата на чл. 2.
5. от договора, сумите, които се заплащат авансово за режийни разходи подлежат на приспадане при всеки реален отчет.

Ако в края на съответната година реално дължимите суми са по - малко от заплатените авансово, то разликата се отнася в следващата година.

Следователно изпълнителят или може да търси авансово плащане на сумите, или дължимите по реалните отчети за ел.енергия и ВиК услуги.

Таксите по чл. 2.
5. от договора не съставляват възнаграждение към изпълнителя затова, че се ангажира с отчитане показания на СТИ за апартамента на възложителя.

Поради това не следва да се претендира от възложителя едновременно авансово заплащане на суми и втори път цени по реално отчетени количества ел.енергия и ВиК услуги.

След като фактурите за ел.енергия и ВиК услуги от 01.01.2020 г. касаят потребление в предходната 2019 г., то дължими са сумите по реалните отчети.

Още повече сборът на задълженията не надхвърля авансово начислените суми, т.е. не се доказва необходимост от доплащане от страна на възложителя.

Не се дължат сумите за таксите за събиране на отпадъци по съображения, че тази дейност, включена в текста на разпоредбата на чл. 1.
1. ( почистване на общи части на комплекса ) се покрива съгласно договора от таксата по чл. 2.
1.

Видно и от заключението по ССЕ, сумата е определяна едностранно от изпълнителя на база кв.м. жилищна площ и прилежащи ид. части без действаща нарочна уговорка между страните.

Така, по предявените отрицателни установителни искове, претенциите за недължимост са доказани по отношение търсените неустойки по чл. 5.
1. върху таксите по чл. 2.
1. и чл. 2.5.; досежно сумата от 453.81 евро ( общ размер ) депозит режийни разходи, относно таксите за събиране на отпадъци, с падежи 01.01.2020 г., 01.01.2021 г., 01.01.2022 г., 01.01.2023 г. и 01.11.2023 г., за сумата от 4.13 евро ( общ размер ) ел.енергия, начислена на 30.11.2022 г., 31.12.2022 г. и 31.01.2023 г., всички без ДДС, както и за начислената в повече от дължимата такса управление за 2025 г.

Неоснователни са предявените искове за недължимост на такси управление за периода 2020 г. – 2025 г., вкл. индексацията на таксата за 2024 г. и всички останали суми за ел.енергия и ВиК услуги.

По насрещните искове с оглед изложеното по - горе, ответниците ще бъдат осъдени да заплатят претендираните такси за управление ( в размерите по ССЕ ), ведно със съответните законни лихви върху тях ( предявените в условия на евентуалност акцесорни претенции ), в размерите по ССЕ, до които са доказани.

Исковете са неоснователни досежно главници и лихви за такси за събиране на отпадъци и неустойките по чл. 5.
1. от договора както и за горници над установените със ССЕ досежно таксите за управление и лихвите за забава.

Върху главниците ще се присъди и законната лихва за забава от завеждане на 12 иска до окончателното изплащане на задължението.

Разноски при този изход на спора се следват и на двете страни.

Общият материален интерес по предявените отрицателни установителни искове е 28816.71 евро.

По насрещните осъдителни искове материалният интерес е в размер на 1 8228.24 евро.

Респективно общо заявеният материален интерес по споровете е 47044.95 евро.

Отрицателните установителни искове съдът уважава до общ размер от 18055.50 евро с ДДС ( база за определяне разноските за ищците ).

В отхвърлителната част интересът е 10761.21 евро, основа за определяне разноските за ответника.

База за определяне разноските на ищеца по насрещните осъдителните искове е сумата от 6335.47 евро ( интерес в уважената част ).

В отхвърлителната е 11892.77 евро, основа за определяне разноски за ответниците по насрещните искове.

Общо доказаните разходи от ищците са в размер на 2604.42 лева (1331.62 евро ).

Досежно адвокатското възнаграждение се представя договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че възнаграждението се изплаща по банкова сметка на адвоката.

Доказателства за сторен разход не са представени.

Въз основа на алгоритъма по - горе, на ищцата Е.

К., направила разходите се присъждат 847.69 евро.

Ответното дружество представя списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК вх. № 29318/13.10.2025 г. ( л. 546 по делото ) и доказателства за всички разходи, включително заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение.

Преценката за прекомерност на възнаграждението следва да се извърши при съобразяване на минималния размер от 8010.86 лева без ДДС, по Наредба № 1/2004 г. – чл. 7, ал. 2 т. 4 от същата.

С ДДС сумата е 9613.04 лева с ДДС.

Уговореното и заплатено на адвоката възнаграждение от 9930 лева с ДДС не е значително над минималния при условие, че делото се характеризира с фактическа и правна сложност с оглед вида и характера на предявените искове.

Поради това съдът намира възражението за неоснователно.

В евро, сумата е 5077.13.

Така от общо извършените разходи от ответника в размер на 12076.22 лева (6174.47 евро ) се присъждат 2243.87 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е.

Н.

К., родена на 05.04.1966 г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в Русия, ****** и С.

А.

К., роден на 07.11.1987 г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в Русия, ******, по предявените срещу „ Лайтхаус Пропърти Мениджмънт “ ЕООД, ЕИК 202916093, гр.

Варна, искове с правно основание чл. 124, ал. 1Чл. 124. ⚖️ Практика (1482) (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. (5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Предявяване на иска ГПК, че ищците, като наследници на А.Л.

К., починал на 08.04.2021 г. и в лично качество след смъртта му, не дължат на ответника, сума в общ размер от 18055.50 ( осемнадесет хиляди петдесет и пет, и 0.33) евро с ДДС, от които Е.

К. – 13541.63 евро с ДДС и А.

К. – 4513.87 евро с ДДС, претендирани от ответното дружество по проформа фактура № 7670/02.12.2024 г. и Договор за поддръжка и управление от 10.05.2011 г., 13 съставляващи сбор от начислени неустойки по чл. 5.
1. от договора за периода 2020 – 2024 г. вкл. ; суми за ел.енергия, начислени на дати 30.11.2022 г., 31.12.2022 г. и 31.01.2023 г., такси за събиране на отпадъци за периода 2020 – 2023 г. вкл, депозит за режийни разходи, начислен на 01.01.2019 г. и 22.40 евро ( разлика между дължима 1844.70 евро с ДДС и начислена 1867.10 евро с ДДС такса управление за 2025 г. ) като отхвърля исковете за горницата в общ размер на 10761.21 евро, до предявените 28816.71 евро с ДДС, от които 8070.90 евро за Е.

К. и 2690.31 евро за А.

К. – начислени такси за управление на дати 01.01.2020 г., 09.06.2020 г., 01.01.2021 г., 01.01.2022 г., 01.01.2023 г., 01.11.2023 г. и 01.11.2024 г. за посочените в проформа фактурата периоди, както и за суми, дължими за ел.енергия и ВиК услуги, като недоказани по основание и размер.

ОСЪЖДА Е.

Н.

К., родена на 05.04.1966 г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в Русия, ****** да заплати на „ Лайтхаус Пропърти Мениджмънт “ ЕООД, ЕИК 202916093, гр.

Варна, 4041.36 ( четири хиляди четиридесет и едно и 0.36) евро с ДДС, съставляващи ¾ от дължимите такси за управление за периода 2023 г. – 2025 г. на осн. чл.2.
1. от договор за поддръжка и управление от 10.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.05.2025 г. до окончателното им изплащане, както и лихва за забава за периода, считано от падежа на задълженията (01.01.2023 г., 01.01.2024 г. и 01.01.2025 г. до 02.05.2025 г. ) в общ размер на 710.25 ( седемстотин и десет и 0.25) евро като отхвърля исковете в следните части : 1.1.) 58,35 евро с ДДС, съставляваща ¾ от 77.80 евро с ДДС - вземане за ТАКСА ЗА СЪБИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ за 2023 г., ведно с 17,96 евро законна лихва от 01.01.2023 г. до 02.05.2025 г. ; 1.2.) 58,35 евро с ДДС, съставляваща ¾ 77.80 евро с ДДС - вземане за ТАКСА ЗА СЪБИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ за 2024 г., ведно с 10,70 евро законна лихва от 01.01.2024 г. до 02.05.2025 г. ; 1.3.) за горницата над присъдените 1352.72 евро с ДДС до 1365,79 евро с ДДС, вземане за ТАКСА УПРАВЛЕНИЕ 2024 г. ; 1.4.) за горницата над присъдените 1383.53 евро с ДДС до 1396,59 евро с ДДС, вземане за ТАКСА УПРАВЛЕНИЕ 2025 г. ; 1.5.) 2805,98 евро – ¾ от вземане в размер на 3741.31 евро - неустойки за забава за плащане на такса управление за 2023 г., на осн. чл. 5.
1. от договора ; 1.6.) 2936,44 евро – ¾ от вземане в размер на 3915.25 евро - неустойки за забава за плащане на такса управление за 2024 г., на осн. чл. 5.
1. от договора ; 1.7.) 3002,68 евро – ¾ от вземане в размер на 4003.57 евро - неустойки за забава за плащане на такса управление за 2025 г., на осн. чл. 5.
1. от договора, поради недоказани по основание, а за таксите управление – по размер ;

Както и по отношение предявените искове в условията на евентуалност за горницата над присъдената лихва в общ размер на 710.25 евро до претендираната общо 713.23 евро като недоказана по размер.

ОСЪЖДА С.

А.

К., роден на 07.11.1987 г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в Русия, ******, да заплати на „ Лайтхаус Пропърти Мениджмънт “ ЕООД, ЕИК 202916093, гр.

Варна 1347.11 ( хиляда триста четиридесет и седем и 0.11) евро с ДДС, съставляващи ¼ от дължимите такси за управление за периода 2023 г. – 2025 г. на осн. чл.2.
1. от договор за поддръжка и управление от 10.05.2011 г., ведно със законната лихва върху 14 Съдия при Окръжен съд – Варна : _______________________ главниците, считано от 05.05.2025 г. до окончателното им изплащане, както и лихва за забава за периода, считано от падежа на задълженията (01.01.2023 г., 01.01.2024 г. и 01.01.2025 г. до 02.05.2025 г. ) в общ размер на 236.75 ( двеста триседет и шест и 0.75) евро като отхвърля исковете в следните части : 2.1.) 19,45 евро с ДДС - ¼ от 77.80 евро с ДДС - вземане за ТАКСА ЗА СЪБИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ за 2023 г., ведно с 5,99 евро законна лихва от 01.01.2023 г. до 02.05.2025 г. ; 2.2.) 19,45 евро с ДДС – ¼ от 77.80 евро с ДДС - вземане за ТАКСА ЗА СЪБИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ за 2024 г., ведно с 3,57 евро законна лихва от 01.01.2024 г. до 02.05.2025 г. ; 2.3.) за горницата над присъдените 450.90 евро с ДДС до 455,26 евро с ДДС, вземане за ТАКСА УПРАВЛЕНИЕ 2024 г. ; 2.4.) за горницата над присъдените 461.17 евро до 465.53 евро с ДДС, вземане за ТАКСА УПРАВЛЕНИЕ 2025 г. ; 2.5.) 935,33 евро – ¼ от 3741.31 евро - неустойки за забава за плащане на такса управление за 2023 г., на осн. чл. 5.
1. от договора ; 2.6.) 978,81 евро – ¼ от 3915.25 евро - неустойки за забава за плащане на такса управление за 2024 г., на осн. чл. 5.
1. от договора ; 2.7.) 1000,89 евро – ¼ от 4003.47 евро - неустойки за забава за плащане на такса управление за 2025 г., на осн. чл. 5.
1. от договора, поради недоказани по основание, а за таксите управление – по размер ;

Както и по отношение предявените искове в условията на евентуалност за горницата над присъдената лихва в общ размер на 236.75 евро до претендираната общо 237.74 евро като недоказана по размер.

ОСЪЖДА „ Лайтхаус Пропърти Мениджмънт “ ЕООД, ЕИК 202916093, гр.

Варна да заплати на Е.

Н.

К., родена на 05.04.1966 г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в Русия, ****** сума в общ размер на 847.69 ( осемстотин четиридесет и седем и 0.69) евро разноски за държавна такса и експертизи, на осн. чл. 78 ал. 1 и ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.

ОСЪЖДА Е.

Н.

К., родена на 05.04.1966 г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в Русия, ****** и С.

А.

К., роден на 07.11.1987 г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в Русия, ******, да заплатят на „ Лайтхаус Пропърти Мениджмънт “ ЕООД, ЕИК 202916093, гр.

Варна обща сума в размер на 2243.87 ( две хиляди двеста четиридесет и три и 0.87) евро, от която ¾ Е.

К. и ¼ С.

К., разноски за държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал. 1 и ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните. 15 Източник:

Оригинален PDF (Ключова дума: рзи)