Решение № 1485/14.07.2014 ТД № 1045/2014 АпС София

Решение № 1485/14.07.2014 ТД № 1045/2014 АпС София Решение № 1485 от 14.07.2014г., СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД търговско отделение, гр. д. № 1045 по описа за две хиляди и четиринадесета година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. ГПК.

С решение № 1847 от 14. 11. 2013 г. по т. д. № 2901/2012 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-19 състав на основание чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД Националната здравноосигурителна каса – [населено място] /НЗОК, в изложението/ е осъдена да заплати на МБАЛ [фирма] – [населено място] сумата от 187 048, 34 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парични задължения по договор № 22-2515 от 27. 01. 2010 г. и издадени 63 броя фактури. На ищеца са присъдени и разноски в размер на 7481, 93 лв.

Ответник:

Така постановеното решение е обжалвано от ответника по първоинстанционното производство с доводи за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати нарушения на процесуалните правила и искане за отмяната му. В жалбата се поддържа, че независимо от сключването на процесния договор между страните за оказване на болнична помощ по клинични пътеки за 2010 г. същите не са равнопоставени субекти. Сочи се, че ЗЗД не се прилагал по отношение на договора на страните, тъй като НЗОК действала в качеството на административен орган, а не на субект на гражданското право. Касаело се до типов договор /чл. 22 Н. за 2010 г./, предлаган едностранно на изпълнителите при липса на възможност за изменението му и за свободна воля на страните. Договорите, сключвани съобразно условията на Н., не били такива на гражданското право. Отношенията на НЗОК с изпълнителите на болнична помощ – лечебни заведения се регулирали от административното право. Съгласно Закона за здравното осигуряване разходите по здравноосигурителните плащания се определяли от бюджета на НЗОК за съответната година. Основният пакет от здравни дейности се гарантирал от бюджета на касата. Последният съгласно ЗБНЗОК бил с основен приходоизточник здравноосигурителните вноски на българските граждани, поради което било недопустимо с тях да се заплащат претендираните лихви. С оглед на изложеното се сочи, че съдът неправилно е приел, че в случая е приложима нормата на чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД и е уважил иска.

Ищец:

Ответникът по жалба – лечебно заведение не е депозирал отговор на въззивната жалба, но в съдебното заседание пред въззивния съд оспорва жалбата и изразява становище, че атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски. Прави възражение за недопустимост на доводите за неоснователност на иска, възпроизведени във въззивната жалба и направени за пръв път с писмената защита пред СГС, тъй като не са релевирани в срока за отговор на исковата молба. При условията на евентуалност поддържа, че същите са неоснователни.

Ищецът МБАЛ [фирма] – [населено място] е предявила срещу ответника НЗОК иск за заплащане на сумата от 187 048, 34 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължения за заплащане на болнична помощ по 63 бр. фактури, издадени от ищеца, за времето от 1. 03. 2010 г. до 19. 01. 2011 г. /справка за дължимите претендирани лихви/. Претендират се разноски. Твърди се, че страните са обвързани от договор № 22-2515/27. 01. 2010 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки със срок на действие до края на 2010 г. Твърди се, че съгласно чл. 236 от Националния рамков договор 2010 г./Н. 2010 г./ изпълнителите на болнична помощ следва да представят в Р. финансовоотчетните и други нормативно определени документи за извършената през предходния календарен месец дейност по утвърден график до 10-то число на месеца, следващ отчетния. Съгласно договора и чл. 243 Н. ответникът поел задължение да заплаща ежемесечно до 30-то число на месеца, следващ отчетния, извършената и отчетена дейност от изпълнителя. Сочи се, че ищецът е изпълнил задълженията си и отчел съгласно договора осъществена болничната помощ, за което издал 63 бр. фактури, които ответникът е приел без възражения. Последният обаче забавил плащането на дължимите суми за извършената болнична помощ, което се установявало от извлеченията от разплащателната сметка на ищеца. Ето защо на основание чл. 248 от Н. 2010 г. и чл. 3, ал.2 от договора дължал законната лихва за исковия период в размер на 187 048, 34 лв. Искът е по чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД.

Ответникът, в срока за отговор на исковата молба е оспорил иска само с оглед неправилно определения начален момент, от който следва да се изчислява законната лихва за забава и оттам за размера на дължимото обезщетение за забава. В писмената си защита поддържа доводите, изложени при обсъждане на въззивната жалба.

Мотиви:

По делото въз основа на доказателствата е установено следното.

Видно от договор № 22-2515 от 27.01.2010 г., сключен между ответника НЗОК като възложител и ищеца „Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], като изпълнител, последното дружество се е задължило да оказва на задължително здравноосигурени лица болнична медицинска и/или дентална помощ по приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40 от 24. 11. 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и приложенията към Н. 2010 г., описани подробно в договора, а възложителят е поел задължение да заплаща извършената и отчетена болнична помощ, разпределена по месеци, съгласно приложение № 2 /чл. 1 и чл.3, ал. 1, т. 1/. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, изпълнителят отчита извършената през месеца дейност по клинични пътеки, като предоставя в Р. по утвърден график от 3 до 10-то число на месеца, следващ отчетния, визирани в договора конкретни документи. В. заплаща ежемесечно на изпълнителя чрез Р. до 30-то число на месеца, следващ отчетния, не по-висока от определената в приложение № 2 към договора месечна стойност, като условие за плащане е точното и правилно попълване на документите и пълното и точно изпълнение на възложената дейност съгласно Н. и договора /чл. 29/. Съгласно чл. 3, ал.2 от договора, в случай, че възложителят не заплати на изпълнителя извършената и отчетена болнична помощ в сроковете, определени с Н. 2010 г. и договора, дължи законна лихва за просроченото време. Срокът на действие на договора е до 31. 12. 2010 г. /чл. 41/.

По делото са представени издадени от ищеца 63 бр. фактури за осъществена болнична помощ за периода 5. 02. 2010 г. – 6. 08. 2010 г., които са подписани от представител на С.. В извлечението от сметката на болницата в [фирма], представено по делото, са отразени датите на извършените плащания по фактурите от С.. С писмо от 1. 02. 2011 г. и нотариална покана, връчена на ответника на 12. 03. 2012 г., ищецът –лечебно заведение го е поканил да заплати спорните по настоящото дело вземания за лихви за забава. От заключението на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М., което не е оспорено от страните и следва да бъде възприето от съда като компетентно и основано на доказателствата по делото, се установява, че общият размер на законната лихва за забава по всяка от процесните 63 фактури за периода 1. 03. 2010 г. - 18. 01. 2011 г. при отчитане на падежите на главниците по фактурите и датата на извършеното по тях плащане възлиза на 187 048, 34 лв.

При горните факти съдът прие следното от правна страна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Предявеният иск по чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД е основателен. Въззивният съд следва да разгледа направените възражения от страна на ответника НЗОК за съществуващото правоотношение между страните с източник процесния договор, за приложимите норми към него и за възможността да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. С оглед доводите на въззиваемия трябва да се посочи, че направеното от ответника възражение е допустимо, независимо от обстоятелството, че не е визирано в отговора на исковата молба, тъй като се касае не до възражение, основано на съществуващи и известни на ответника факти към момента на изтичане на срока за отговор на исковата молба, а до такова, свързано с прилагане на правото. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на изпадането в забава. Забавата на лицето, обвързано с облигационно задължение, е предпоставена от изискуемостта на задължението. При срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичане на срока /чл. 84, ал. 1Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД/. Правилото на чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД се прилага, без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение – сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава.

Страните по делото са били обвързани от договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 22-2515 от 27. 01. 2010 г. със срок до 31. 12. 2010 г., съгласно който ищецът – лечебно заведение, търговско дружество е поел задължение да оказва на задължително здравноосигурени лица болнична медицинска и/или дентална помощ по приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40 от 24. 11. 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и приложения към Н. 2010, описани подробно в договора, а ответникът като възложител се е задължил да заплаща осъществената и отчетена болнична помощ, разпределена по месеци. Касае се за сделка – двустранен договор, източник на права и задължения на страните, която наред с факта на неизпълнението, в частност забавеното такова на парично задължение поражда задължение за обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Неоснователно е поддържаното от ответника възражение, че в случая за него не би могла да се породи договорна отговорност за неизпълнение на задълженията му по сключения между страните договор, тъй като отношенията им се уреждали от административното право с оглед качеството на ответника на орган на власт. Правоотношението между страните е облигационно с източник договор и към него са приложими уговорките по договора, съответно предвиденото в Н. 2010 г. и нормите на ЗЗД. Без значение за горния извод е, че НЗОК е орган за осъществяване на задължителното здравно осигуряване /чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Седалищата на районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а седалищата на техните поделения се определят със заповед на управителя на Националната здравноосигурителна каса. (3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Органи на управление на НЗОК са: 1. надзорният съвет; 2. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) управителят и двамата подуправители. (4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Служителите в централното управление, районните здравноосигурителни каси и поделенията на районните здравноосигурителни каси заемат длъжности по служебно или по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. (5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) За структурните звена на НЗОК по ал. 2 се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване. ЗЗО/, тъй като в процесното правоотношение и при изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение по договора касата не действа като такъв. Що се отнася до определяне на реда за сключване на договорите, общите и специалните условия за такива за болнична помощ от Н. 2010 г. и предвидените типови индивидуални договори за изпълнителите на медицинска помощ, които се утвърждават от директора на НЗОК /чл. 22 Н. 2010 г./, то те не се отразяват на характера на правоотношението на облигационно. Не съществува пречка условията на договорите или части от тях да са предварително установени, включително по нормативен път. Същите обаче са задължителни и за двете страни по договора след сключването му. В настоящия случай в чл. 248 Н. 2010 г. изрично е визирана отговорността на ответника за неизпълнение на паричните му задължения за заплащане на стойността на оказаната медицинска помощ. Нормата предвижда в случай, че плащането за извършените и отчетени дейности не се извърши в сроковете, определени с договора, на изпълнителя на болничната помощ да се дължи законна лихва за забава за просроченото време. Същото е възпроизведено и в чл. 3, ал. 2 от договора, сключен между страните. Що се отнася до позоваването на ответника на чл. 29Чл. 29. ⚖️ Практика (45) (1) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Управителят на НЗОК внася чрез министъра на здравеопазването в Министерския съвет проект на закон за бюджета на НЗОК в сроковете, предвидени за представяне на проекта на закон за държавния бюджет на Република България за следващата календарна година. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Проектът на закон за годишния бюджет на НЗОК се разглежда от Народното събрание едновременно с проектите на закони за държавния бюджет и за бюджета на държавното обществено осигуряване. (3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Със Закона за бюджета на НЗОК задължително се определят и размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за: 1. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) първична извънболнична медицинска помощ; 2. специализирана извънболнична медицинска помощ; 3. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) дентална помощ; 4. медико-диагностични дейности; 5. (изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и лекарствени продукти за злокачествени заболявания за лечение в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински дейности; 5а. (нова - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 6. болнична медицинска помощ; 6а. (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 7. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) други здравноосигурителни плащания, предвидени в НРД и плащания от трансфери от Министерството на здравеопазването; 8. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) В случай, че проектът на Закон... ЗЗО, на задължението за спазване на бюджетната дисциплина от НЗОК съобразно ЗБНЗОК и на несъвместимостта на заплащането на лихви за забава с оглед обстоятелството, че бюджетът на касата се формира основно от здравноосигурителни вноски, то трябва да се посочи, че те нямат отношение към конкретните права и задължения на страните по сключения от тях договор.

Липсва спор, че ищецът е изпълнил задължението си за оказване на болнична медицинска помощ за периода на действие на договора, в частност за времето от февруари до август 2010 г., като е представил изискуемите по договора отчети, спецификации и фактури на ответника – 63 бр. Стойността на приетата оказана болнична медицинска помощ – работа е приета от ответника без възражения и същият е заплатил дължимата стойност на същата на изпълнителя – ищеца, но не в уговорените по договора срокове, а със забава. Ето защо за ответника се е породило задължението по чл. 86, ал. 1 да заплати на ищеца обезщетение за забавеното изпълнение на главното си задължение за заплащане на уговорената стойност на оказаната медицинска помощ за периода на забавата при отчитане на падежа на всяка от процесните 63 бр. фактури с оглед уговорената от страните дължимост на сумите ежемесечно до 30-то число на месеца, следващ отчетния период или да заплати претендираната мораторна лихва от 187 048, 34 лв. При съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния в обжалваното решение последното следва да бъде потвърдено. При този резултат по делото и на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК на въззиваемия – ищец трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 4 000 лв. за въззивното производство за адвокатско възнаграждение на представлявалия го адвокат, които съобразно договора за правна защита и съдействие са извършени.

Воден от горното, съдът Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1847 от 14. 11. 2013 г. по т. д. № 2901/2012 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-19 състав, с което на основание чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД Националната здравноосигурителна каса – [населено място] е осъдена да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение [фирма] – [населено място] сумата от 187 048, 34 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парични задължения по договор № 22-2515 от 27. 01. 2010 г. и издадени 63 броя фактури за оказана медицинска помощ, за времето от 1. 03. 2010 г. до 18. 01. 2011 г., и на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата от 7481, 93 лв. разноски.

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса – [населено място] да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение [фирма] – [населено място] на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата от 4 000 лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Свързани документи: Решение от 14.11.13 по тр.д. 2901/12 СГС