1. При приложението на чл.120Чл. 120. ⚖️ Практика (5) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1977 г. и бр. 30 от 1990 г.) Давността не се прилага служебно. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) VI. ОСОБЕНИ ВИДОВЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ 1. СОЛИДАРНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗЗД, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл.587Чл. 587. ⚖️ Практика (1) (1) Когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. (2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. (3) Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот. Съдържание на констативния нотариален акт ГПК, касае хипотезите на придобивна давност.
2. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.
3. Възможно е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.

Отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на 7 потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

Ако в клауза на колективния трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ.

Ако документът, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния синдикален орган решение е налице предварително съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ.

5

1. Възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект.
2. Този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство. 13
3. Недействителността на публичната продан по чл. 496, ал. 3Чл. 496. ⚖️ Практика (3) (1) Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492 - 494, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление. (2) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите. (3) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач. Обявяване на новата продан ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства.
4. Искът за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане със запорирана вещ или вземане, респ. разпореждане с имот след вписване на възбрана, предявен от лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, не е допустим.
5. Лицето, платило трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор, без да удържи сумата по запора, няма качеството на трето задължено лице, но отговаря лично пред кредитора наред с третото задължено лице /чл. 512, ал. 3Чл. 512. ⚖️ Практика (2) (1) Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение. (2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл. 508, ал. 1. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г. (*)) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в единния електронен трудов запис на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Вписването се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, наложил запора. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв. Отговорност на взискателя при събиране на вземането ГПК, сега със ЗИДГПК, ДВ, бр.86/2017 г., чл. 512, ал. 4Чл. 512. ⚖️ Практика (2) (1) Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение. (2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл. 508, ал. 1. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г. (*)) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в единния електронен трудов запис на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Вписването се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, наложил запора. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв. Отговорност на взискателя при събиране на вземането ГПК/.
6. По реда на чл. 245, ал.3Чл. 245. ⚖️ Практика (12) (1) Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може, освен в случаите на чл. 242, ал. 1, да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. (2) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено. (3) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. Раздел III. Поправяне на решението Неоттегляемост на решението , изр. второ ГПК /редакцията преди ЗИДГПК ДВ. бр. 86/2017 г./ може да бъде издаден обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение.

Оставя без разглеждане искането на председателя на Върховния касационен съд за постановяване на тълкувателно решение по приложението на чл. 189, ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските от НПК.

Съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи.

1. Наличието на приложени по наказателно дело ВДС, получени чрез използване на СРС, представлява допустимо, но недостатъчно основание

12 Вж. пар. 82-85. 13 Вж. пар. 53. 14 Вж. пар. 99. 12 за ограничаване на публичността на съдебния процес, налагащо разглеждането му при закрити врати съгласно чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (2) (1) Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2. (2) Разпоредбата на ал. 1 може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Малолетен или непълнолетен свидетел - пострадал от престъпление, може да бъде разпитан при закрити врати. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Във всички случаи присъдата се обявява публично. Лица, които могат да присъстват на съдебно заседание при закрити врати от НПК. За всеки конкретен случай и независимо от положения гриф за сигурност, съдът е длъжен самостоятелно да прецени дали доказателствените материали съдържат държавна тайна и да приложи ограничението по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (2) (1) Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2. (2) Разпоредбата на ал. 1 може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Малолетен или непълнолетен свидетел - пострадал от престъпление, може да бъде разпитан при закрити врати. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Във всички случаи присъдата се обявява публично. Лица, които могат да присъстват на съдебно заседание при закрити врати от НПК при спазване на критериите за относимост, необходимост и съразмерност. 1.1 В случаите на необходимост от прилагане на чл. 263, ал.1Чл. 263. ⚖️ Практика (2) (1) Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2. (2) Разпоредбата на ал. 1 може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Малолетен или непълнолетен свидетел - пострадал от престъпление, може да бъде разпитан при закрити врати. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Във всички случаи присъдата се обявява публично. Лица, които могат да присъстват на съдебно заседание при закрити врати от НПК, съдът следва да проведе при закрити врати само отделни процесуални действия, свързани с приобщаване на информация, представляваща държавна тайна, съдържаща се във веществени доказателствени средства, придобити чрез специални разузнавателни средства. 1.2 Определенията на съда, с които се постановява разглеждането на делото при закрити врати при условията на чл.263Чл. 263. ⚖️ Практика (2) (1) Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2. (2) Разпоредбата на ал. 1 може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Малолетен или непълнолетен свидетел - пострадал от престъпление, може да бъде разпитан при закрити врати. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Във всички случаи присъдата се обявява публично. Лица, които могат да присъстват на съдебно заседание при закрити врати, ал. l от НПК, следва да бъдат мотивирани. 1.3 В случаите, когато първоинстанционното съдебно производство е протекло изцяло или отчасти публично, то въззивното производство по същото дело е недопустимо да протече изцяло при закрити врати. Когато се налага събиране на доказателствени материали, представляващи държавна тайна, следва да се спазват правилата по т. 1.
2. Декласифицирането на делата, по които класифицирането е станало на основание точка 8 от раздел II на Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация (отм. ДВ бр. 70 от 09.08.2013 г.) се извършва ех lege и не е необходимо изпълнение на процедурата по чл. 31 от ЗЗКИ за всеки конкретен случай.
3. Съдебните актове по дела, по които са приложени веществени доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства, се публикуват изцяло (диспозитив и мотиви). В случаите, когато съдебното производство или част от него е протекло при закрити врати на основание чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (2) (1) Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2. (2) Разпоредбата на ал. 1 може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Малолетен или непълнолетен свидетел - пострадал от престъпление, може да бъде разпитан при закрити врати. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Във всички случаи присъдата се обявява публично. Лица, които могат да присъстват на съдебно заседание при закрити врати от НПК задължително се публикува диспозитивът, а мотивите само в онази част, в която не се коментира информация, представляваща държавна тайна.

1. Когато предявеният негаторен иск не съдържа осъдителен петитум и предмет на делото е несъществуването на сервитут или друго ограничено вещно право, цената на иска се определя от паричната оценка на отричания сервитут или друго ограничено вещно право по реда на 9 чл.69, ал. 1, т. 2Чл. 69. ⚖️ Практика (13) (1) Размерът на цената на иска е: 1. по искове за парични вземания - търсената сума; 2. по искове за собственост и други вещни права върху имот - данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право; 3. по искове за нарушено владение - една четвърт от размера по т. 2; 4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2; 5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем - наемът за една година; 6. по искове за периодични платежи за определено време - сборът на всички платежи; 7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години. (2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска. Определяне на цената на иска ГПК върху данъчната оценка, а ако няма такава – върху неговата пазарна цена, а държавната такса се определя по реда на чл. 71, ал. 2Чл. 71. ⚖️ Практика (3) (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда. (2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато се извършват процесуални действия в електронна форма, съдилищата обозначават ясно, разбираемо и недвусмислено задължението за заплащане на такси и разноски на интернет страниците си, съответно на единния портал за електронно правосъдие, като се посочват и начините на заплащането им по електронен път. Държавни такси при съединяване на искове ГПК върху една четвърт от така формираната цена на иска. Когато предявеният негаторен иск не съдържа осъдителен петитум и предмет на делото е несъществуването на друго бреме (право на въздействие), което собственикът да е длъжен да търпи и то има парична оценка, върху нея се определя цената на иска и съответно– размера на дължимата държавна такса, а ако отричаното бреме няма парична оценка, искът е неоценяем и съгласно чл. 71, ал. 1Чл. 71. ⚖️ Практика (3) (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда. (2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато се извършват процесуални действия в електронна форма, съдилищата обозначават ясно, разбираемо и недвусмислено задължението за заплащане на такси и разноски на интернет страниците си, съответно на единния портал за електронно правосъдие, като се посочват и начините на заплащането им по електронен път. Държавни такси при съединяване на искове, изр. 2 ГПК размерът на държавната такса се определя от съда. Когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум – претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1Чл. 71. ⚖️ Практика (3) (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда. (2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато се извършват процесуални действия в електронна форма, съдилищата обозначават ясно, разбираемо и недвусмислено задължението за заплащане на такси и разноски на интернет страниците си, съответно на единния портал за електронно правосъдие, като се посочват и начините на заплащането им по електронен път. Държавни такси при съединяване на искове, изр. 2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3Чл. 70. ⚖️ Практика (5) (1) Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска. (2) Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба. (3) По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото. Раздел II. Държавни такси и разноски Задължение за такси и разноски ГПК.
2. Исковите молби с правна квалификация чл.109Чл. 109. ⚖️ Практика (30) (3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора. Раздел III. Производство по подсъдността Проверка на подсъдността ЗС не подлежат на вписване.
3. За уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.

Срокът по чл.390 ал.3Чл. 390. ⚖️ Практика (5) (1) Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. (2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) При искове, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на недвижим имот, компетентен е окръжният съд по местонахождението на имота, независимо от цената на иска. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) В случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция. Предпоставки за допускане на обезпечението ГПК за предявяване на бъдещ иск не може да бъде продължаван при условията на чл.63 ал.1Чл. 63. ⚖️ Практика (3) (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. (2) Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. (3) Алинея 1 не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Раздел II. Възстановяване на срокове Условия ГПК над предвидения едномесечен срок.

1. В резултат на престъпленията по чл. 255Чл. 255. ⚖️ Практика (8) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като: 1. не подаде декларация; 2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация; 3. не издаде фактура или друг счетоводен документ; 4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри; 5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство; 6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители; 7. приспадне неследващ се данъчен кредит, (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до две хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. (4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева. от НК, чл. 255аЧл. 255а. ⚖️ Практика (1) (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който избегне установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез преобразуването на търговско дружество или друго юридическо лице, чрез извършване на сделка с търговско предприятие или чрез извършване на сделка със свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева. (2) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество на виновния. (3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева. от НК и чл. 256Чл. 256. ⚖️ Практика (1) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет, от бюджета на държавното обществено осигуряване или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса неследваща се парична сума в големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на лице по чл. 255, ал. 2 или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или ако получената парична сума е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума бъде внесена в държавния бюджет, в бюджета на държавното обществено осигуряване или в бюджета на Националната здравноосигурителна каса заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева. от НК, респ. чл. 255Чл. 255. ⚖️ Практика (8) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като: 1. не подаде декларация; 2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация; 3. не издаде фактура или друг счетоводен документ; 4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри; 5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство; 6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители; 7. приспадне неследващ се данъчен кредит, (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до две хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. (4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева. - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.) се причиняват имуществени вреди на държавата (когато са укрити данъци, предназначени да постъпят в централния бюджет). Престъплението по посочените текстове от НК осъществява деликт по смисъла на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. 1.1. Гражданска отговорност за деликта по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД носи извършителят на престъплението. 11 1.2. За приложението на процедурата по глава двадесет и осма от НПК данъчните задължения, предмет на обвинение за престъпление по чл. 255Чл. 255. ⚖️ Практика (7) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Подготовка на съдебното заседание, чл. 255а и чл. 256Чл. 256. ⚖️ Практика (1) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет, от бюджета на държавното обществено осигуряване или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса неследваща се парична сума в големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на лице по чл. 255, ал. 2 или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или ако получената парична сума е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума бъде внесена в държавния бюджет, в бюджета на държавното обществено осигуряване или в бюджета на Националната здравноосигурителна каса заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева. от НК, респ. чл. 255Чл. 255. ⚖️ Практика (8) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като: 1. не подаде декларация; 2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация; 3. не издаде фактура или друг счетоводен документ; 4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри; 5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство; 6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители; 7. приспадне неследващ се данъчен кредит, (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до две хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. (4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева. - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.), следва да са възстановени, а за приложението на процедурата по глава двадесет и девета от НПК – да са възстановени или обезпечени.
2. Когато за данъчните задължения – предмет на обвинението, има влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК, с който са установени идентични по вид, размер, период и данъчно задължено лице данъчни задължения с тези по обвинението, гражданският иск на основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за причинени имуществени вреди, предявен от държавата чрез министъра на финансите за съвместно разглеждане в наказателното производство, е допустим.
3. Субект на престъплението по чл. 255, чл. 255а и чл. 256Чл. 256. ⚖️ Практика (1) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет, от бюджета на държавното обществено осигуряване или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса неследваща се парична сума в големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на лице по чл. 255, ал. 2 или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или ако получената парична сума е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума бъде внесена в държавния бюджет, в бюджета на държавното обществено осигуряване или в бюджета на Националната здравноосигурителна каса заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева. от НК, респ. чл. 255Чл. 255. ⚖️ Практика (8) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като: 1. не подаде декларация; 2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация; 3. не издаде фактура или друг счетоводен документ; 4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри; 5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство; 6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители; 7. приспадне неследващ се данъчен кредит, (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до две хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. (4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева. - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.) може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице – търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице), което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец.

Прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./, извън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ/отм./, осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата.

1. Въведеното с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите изискване за предварително взето от общото събрание решение за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях не създава ограничения в представителните правомощия на председателя на кооперацията по отношение на третите лица, а е от значение само във вътрешните отношения между кооперацията и председателя.
2. Наличието на решение на общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка със собствен на кооперацията недвижим имот или с вещно право върху такъв имот, сключена от представляващия кооперацията орган.