Производството по делото е образувано по искане на главния прокурор на Република България до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: Дължат ли се годишни такси по чл.102, ал.3, т.3, б. „а“ и „б“ от Закона за радиото и телевизията за надзор върху дейността на лицензираните, съответно регистрираните, радио- и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност?
Въпросът, поставен от главния прокурор на Република България, е вследствие на противоречива съдебна практика на ВАС. Една група съдебни състави приемат в решенията си, че годишни такси по чл.102, ал.3, т.3, б. „а“ и „б“ от Закона за радиото и телевизията за надзор върху дейността на лицензираните, съответно регистрирани радио- и телевизионни оператори, когато не са осъществявали такава дейност, не се дължат.
В решенията са изложени мотиви, че предназначението на годишните такси е да възстановят направените от Съвета за електронни медии административни разходи, свързани с надзора върху дейността за спазване на условията, предвидени в лицензиите, и на условията, при които е извършена регистрацията. Предпоставка за събиране на годишните такси е съветът реално да е упражнил надзор за спазване на закона и на условията на лицензията, съответно за спазване на заявените програмни проекти, концепции, профили и схеми.
Други съдебни състави мотивират извода, че годишните такси по чл.102, ал.3, т.3, б. „а“ и „б“ от Закона за радиото и телевизията се заплащат и когато лицензираните или регистрирани радио- и телевизионни оператори не са извършвали дейността си. Посочените такси са дължими за осъществяване на надзорна държавна дейност с начален момент издаване на лицензията, съответно регистрацията на оператора.
Крайният момент е прекратяване на лицензията или заличаване на регистрацията и това са правнорелевантните факти, необходими за наличието на материалното правоотношение между държавата и правния субект. В заседанието на Общото събрание при условията на чл.129, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) са изразили становища заместник главният прокурор и ръководител на Върховна административна прокуратура (ВАП), представители на Висшия адвокатски съвет и сдружение „Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори
– АБРО”.
Министърът на правосъдието и Съветът за електронни медии са представили писмени становища. В подкрепа на становището на първата група съдебни състави са доводите на министъра на правосъдието, Висшия адвокатски съвет и сдружение „Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори
– АБРО”. Министърът на правосъдието счита, че годишните такси по чл.102, ал.3, т.3, б. ”а” и „б” от Закона за радиото и телевизията са за надзор върху реално осъществявана дейност и се различават от таксите, предвидени в чл.102, ал.3, т.1 и т.2 от цитирания закон.
Предназначението на годишните такси е да възстанови разходи на регулаторния орган по надзора. Според сдружение „Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори
– АБРО“ размерът на дължимата от доставчика на медийни услуги годишна такса за надзор се определя на база на три критерия: вид на предоставяната медийна услуга, териториален обхват на създаваната и излъчвана от него програма и потенциалните зрители, до които тя достига.
Наличието на посочените критерии предполага реално извършване на дейност от радио- и телевизионния оператор по предоставяне на медийната услуга. Висшият адвокатски съвет обосновава становището, че ползването на услуга или предизвикване на действие от държавен орган в полза на платеца на таксата е основание за плащане на такси по чл.102, ал.3, т.3, б. „а“ и „б“ от Закона за радиото и телевизията.
Изпълнението или неизпълнението на задължението по чл.8, ал.4 и ал.5 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност за уведомяване на Съвета за електронни медии може да улесни съвета при извършване на проверка, но не и да се приравни на осъществяването на административната услуга по надзор. В подкрепа на становището на втората група съдебни състави са доводите на заместник главния прокурор и ръководител на ВАП и на Съвета за електронни медии.
Заместник главният прокурор и ръководител на ВАП приема като критерий за дължимост на годишните такси за надзор наличието на лицензия или регистрация. Началният момент, в който възниква задължението, е издаване на лицензия или получаване на регистрация. Съветът за електронни медии поддържа становище, че се дължат годишни такси за надзор в случаите, когато регистрираният оператор фактически не извършва дейността, за която е регистриран, а лицензираният оператор не е упражнил правата си при условията и в сроковете по чл.8, ал.4 и ал.5 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност.
Таксите по чл.102, ал.3, т.3, б. „а“ и „б“ от Закона за радиото и телевизията са свързани с надзора като административна функция, осъществявана от Съвета за електронни медии. Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд намира за правилно становището на втората група съдебни състави, приемащи, че годишни такси за надзор върху дейността на лицензираните, съответно регистрирани радио- и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат.
Разпоредбата на чл.20 (изм.
– ДВ, бр.96 от 2001 г.) (1) (изм.
– ДВ, бр.12 от 2010 г.) от Закона за радиото и телевизията определя Съвета за електронни медии като независим специализиран орган, регулиращ медийните услуги в случаите и по реда, предвидени в закона. Този орган издава два вида актове: 1. индивидуални лицензии за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи, когато се ползва радиочестотен спектър
– чл.105, ал.1 от Закона за радиото и телевизията; 2. удостоверения за регистрация за програми, подлежащи на нея
– чл.125а от Закона за радиото и телевизията.
Съгласно чл.102, ал.3, т.1, т.2, т.3, б. „а“ и „б“ от Закона за радиото и телевизията радио- и телевизионните оператори заплащат такси, както следва: 1. първоначална лицензионна такса; 2. първоначална регистрационна такса; 3. годишна такса.
а) за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазване на закона и на условията, при които е издадена лицензията;
б) за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема.
Начините, сроковете за плащане и размерите на годишните такси за надзор се определят в Тарифа за таксите за радио- и телевизионната дейност, одобрена от Министерския съвет. Тарифата се приема на основание законовата делегация по чл.102, ал.6 от Закона за радиото и телевизията. Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност (одобрена с ПМС №135 от 05.06.2006 г., обн. ДВ, бр.49 от 16.06.2006 г., в сила от 16.06.2006 г., отм., бр.35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 г.), в разпоредбата на чл.8 налагаше безусловно събиране на годишна лицензионна такса при наличието на индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност, а съгласно чл.12
– събирането на годишна регистрационна такса се обвързваше с извършената регистрация.
С ПМС №108 от 26.04.2011 г., обн., ДВ, бр.35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., е одобрена действащата тарифа, съдържаща изключение в чл.8, ал.5, предвиждащо, че доставчиците на радиоуслуги/аудио–визуални медийни услуги, които не осъществяват радио- и телевизионна дейност по издадена индивидуална лицензия и са уведомили за това Съвета за електронни медии по реда на ал.4, не дължат годишна лицензионна такса.
Съветът за електронни медии в качеството си на колегиален орган установява с актове конкретните размери, срокове и начини за плащане на публичните държавни вземания по чл.102, ал.3, т.3, б. „а” и „б” от Закона за радиото и телевизията. Вземанията са гарантирани чрез държавна принуда и са резултат на едностранно упражнени властнически правомощия. Съгласно чл.32, ал.1, т.1 от Закона за радиото и телевизията (изм.
– ДВ, бр.12 от 2010 г.) Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги за спазване на този закон.
В правната теория надзорът по лицензирането или регистрирането е определян като форма на държавно регулиране на важни обществени отношения. Лицензирането не е свързано с предоставяне на услуга на лицензианта. Систематичното място на чл.32, ал.1, т.1 от Закона за радиото и телевизията (изм.
– ДВ, бр.12 от 2010 г.) е в раздел III, озаглавен „Правомощия на Съвета за електронни медии“.
Надзорната дейност е проява на специализирания административен контрол като част от съдържанието на регулаторните правомощия на Съвета за електронни медии. Този контрол по аргумент, изведен от нормата на чл.110, ал.2 (доп.
– ДВ, бр.79 от 2000 г., изм., бр.93 от 2005 г., бр.12 от 2010 г.) от Закона за радиото и телевизията, е постоянен. В обхвата на действащата лицензия са включени задълженията за спазване изискванията на чл.6, ал.2 и 3, на принципите за осъществяване на радио- и телевизионна дейност по чл.9, ал.1 и чл.10 от закона.
Съветът за електронни медии няма нормативно задължение да контролира осъществяването на радио- и телевизионна дейност на отделни дати или през определено време в рамките на съществуващото правоотношение. На основание чл.109 (изм.
– ДВ, бр.96 от 2001 г.) (1) от Закона за радиото и телевизията лицензиите се издават за срок до 15 години, който срок може да бъде продължен с решение на Съвета за електронни медии, достигайки обща продължителност до 25 години.
Държавата осигурява чрез специализирания си орган условия на лицензианта да използва в посочения период радиочестотен спектър. През това време лицензиантът притежава разрешение за ползване на ограничен ресурс и препятства ползването на радиочестотния спектър от други субекти. В Закона за радиото и телевизията не е регламентирана изрична хипотеза, при която годишната такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор не се дължи, ако операторът фактически не извършва дейността, за която е лицензиран.
Съгласно чл.121, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4 (предишен текст на чл.121
– ДВ, бр.96 от 2001 г.) от същия закон лицензията се прекратява с изтичане на срока; отнемането й; (доп.
– ДВ, бр.79 от 2000 г.) прекратяването на юридическото лице или смърт на физическото лице
– едноличен търговец (нова
– ДВ, бр.79 от 2000 г.) предсрочно по искане на лицензианта.
Това са правнорелевантните факти, с чието настъпване се погасява задължението за годишната лицензионна такса за надзор. В съответствие със законовата норма са текстовете на чл.8, ал.2, ал.3, чл.13, ал.2 и ал.3 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионната дейност (приета с ПМС № 108 от 26.04.2011 г., обн., ДВ, бр.35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.). За да се приложи изключението по чл.8, ал.4 и ал.5 от цитираната тарифа за недължимост на таксата, предвидена в чл.102, ал.3, т.3, б. „а“ от Закона за радиото и телевизията, трябва да са обективирани следните юридически факти: в срок до края на месец март на текущата година доставчикът на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги писмено да е уведомил Съвета за електронни медии, че не осъществява дейност по издадената индивидуална лицензия.
Разпоредбата на чл.125д (нов
– ДВ, бр.14 от 2009 г.) от Закона за радиото и телевизията регламентира случаите, при които Съветът за електронни медии с решение заличава регистрацията на оператора. До заличаването годишната такса за надзор по чл.102, ал.3, т.3, б. „б“ от Закона за радиото и телевизията се дължи, включително при неосъществяване на дейността от регистрирания оператор.
По изложените съображения и на основание чл.124, ал.1, т.4 и чл.125 от Закона за съдебната власт Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд
РЕШИ:
Годишните такси по чл.102, ал.3, т.3, б. „а“ и „б“ от Закона за радиото и телевизията за надзор върху дейността на лицензиантите, съответно регистрираните радио- и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл.8, ал.4 и ал.5 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, приета с Постановление на Министерския съвет №108 от 26.04.2011 г., обн., ДВ, бр.35 от 03.05. 2011 г., в сила от 03.05.2011 година.
Източник: ВАС (Е-Портал)