Тълкувателно решение № 4/2019 г. - ВАС

Производството е по реда на чл. 124 и следващи от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по искане на главния прокурор на Република България до Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд (ВАС) за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „Недопустима или нередовна е касационна жалба, подадена персонално или чрез пълномощник, от страна (юридическо лице, държавно учреждение или орган в тези структури), при липса на тъждество с участвалите в производството пред първоинстанционния съд страни, респективно, без разглеждане или без движение следва да бъде оставена такава жалба?”.

С решение от 29.01.2021 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на ВАС е прието преформулиране на поставения за тълкуване въпрос по следния начин: „Недопустима или нередовна е касационна или частна жалба, подадена чрез процесуален представител (по закон или по пълномощие) на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, извън случаите на чл. 210, ал. 2Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК?”.

С разпореждане от 23.12.2020 г. председателят на Върховния административен съд е допълнил предмета на тълкувателно дело № 4/2019 г. със следния втори въпрос: „Допустима ли е касационна жалба, подадена от административен орган, който е делегирал правомощията си за издаване на административен акт на друг подчинен на него административен орган, срещу решение на административен съд, постановено в производство с участието на органа, на когото са делегирани съответните властнически правомощия?“ ПО ВЪПРОС 1: „Недопустима или нередовна е касационна или частна жалба, подадена чрез процесуален представител (по закон или по пълномощие) на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, извън случаите на чл. 210, ал. 2Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК?” По поставения въпрос са налице определения на 5-членни състави на ВАС, които заедно с определенията на 3-членните състави на ВАС, към които се отнасят, формират противоречива съдебна практика.

Първата група съдебни състави приемат, че такива касационни или частни жалби са недопустими на основание чл. 215, т. 1, вр. чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, поради което жалбите са оставяни без разглеждане и производствата са прекратявани. Приема се от тези съдебни състави, че подателят на касационната или частна жалба не притежава процесуална легитимация за обжалване на съдебното решение (определение), защото не е страна в материалното административно правоотношение, съответно не е участвал като надлежна страна

- ответник в първоинстанционното производство.

Поради това юридическо лице

– държавен или общински орган, който не е участвал и няма качеството на страна в първата инстанция, няма право на касационна жалба. Приемат още, че субективното право на обжалване е по преценка на подателя, като сезираният съд не може да му указва, че не той, а друг правен субект разполага с процесуална легитимация. Втората група съдебни състави приемат, че такива касационни или частни жалби са нередовни, на основание чл. 216Чл. 216. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разглеждане на делото АПК (отм.), (сегашни чл. 213а, ал. 1Чл. 213а. (2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) По реда на ал. 1 се оставя без разглеждане и всяко последвало искане за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237, ал. 1, а образуваното производство се прекратява, когато съдът се е произнесъл на същото правно основание по, изр. първо и ал. 6, т. 1 АПК), вр. чл. 212, ал. 1, т. 2 и чл. 213, т. 2Чл. 213. Към жалбата или протеста се прилагат: 1. удостоверение за съществуването и представителството на организацията - жалбоподател, освен ако е представено пред първата инстанция; 2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 3. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) документ за платена държавна такса, ако такава се дължи или молба по чл. 227а, ал. 2; 4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни. Проверка за редовност и допустимост на касационната жалба или протест АПК, поради което жалбите са оставяни без движение.

Според тези съдебни състави, макар в жалбата като жалбоподател да е посочено името на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, касационната (частна) жалба следва да се остави без движение като нередовна, защото с оглед вида и обема на представителната власт на процесуалния представител, подал касационната (частна) жалба, не е ясно от чие име подателят на жалбата е извършил това процесуално действие.

Тези съдебни състави приемат, че в тези случаи процесуалният представител има двойно качество: от една страна

– представител на административния орган, издал административния акт и обикновено взел участие в първата инстанция като страна-ответник, а от друга

– представител на юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта. Тази двойственост на подателя на жалбата обуславя нередовност на жалбата, тъй като не става ясно в кое от тези две качества е извършено процесуалното действие по обжалване, а поради това и дали е налице воля за обжалване от правен субект, носител на процесуална легитимация.

Тези съдебни състави посочват и аргументи в задължението на съда по чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 4Чл. 9. ⚖️ Практика (31) (1) При условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка. (2) Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. (3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. (4) Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение. Самостоятелност и безпристрастност АПК да съдейства на страната за отстраняване на формални грешки и неясноти. Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд намира за правилно второто становище. Поставеният за тълкуване въпрос е свързан с въпросите за страните в съдебно-административно производство, включително в касационното производство, с процесуалното им право да подадат касационна (частна) жалба и с условията за редовност и допустимост на това процесуално действие.

За решаването на въпроса се взеха предвид следните съображения:

1. Съгласно чл. 153, ал. 1Чл. 153. ⚖️ Практика (4) (1 ) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. (2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган. (3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. (4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване с частна жалба. Конституиране на страните АПК „страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица”. За целите на настоящето тълкуване е важно да се очертаят характеристиките на една от надлежните страни по делото, без която съдебното производството би било недопустимо, а именно органът, издател на оспорения административен акт.

Страна

– ответник в първоинстанционното съдебно производство по оспорване на административен акт е административният орган, издател на оспорения акт. „Административен орган” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.

Качеството на административен орган се придобива въз основа на закон, даващ право на съответния орган (от системата на изпълнителната власт или друг правен субект или организация, осъществяващи публични функции или предоставящи обществени услуги) да издаде съответния административен акт служебно или по искане на гражданин или организация (чл. 24, ал. 1Чл. 24. ⚖️ Практика (54) (1) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. (2) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на административен акт, но този административен акт не може да бъде издаден, без да се издаде поисканият от страна на органа административен акт. Дата на започване АПК). Административният орган може да е от системата на изпълнителната власт, но може и да е извън нея, стига да е носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.

Всички административни органи притежават административна правосубектност (правоспособност). Административната правосубектност е нормативно признатата способност на органа да има административни правомощия, да бъде носител на административно-процесуални права и адресат на административно-процесуални задължения. Административната правосубектност на административния орган го отличава от тази на юридическото лице, в чиято структура органът се намира.

За да бъде страна

– ответник в процеса, административният орган трябва да е административно правосубектен, което не е свързано с това дали има качество на юридическо лице. Следва ясно да се разграничават функциите на юридическото лице от тези на административните органи в структурата им, които по силата на нормативен акт са носители на определени права и задължения и поради това са процесуално легитимирани страни в съдебното производство по оспорване на издадени от тях административни актове.

В структурата на едно юридическо лице може да има много административни органи с различна материална компетентност. При конституиране на страните по делото в първата съдебна инстанция съдът дължи привличането като ответник на конкретния административен орган, издател на оспорения административен акт, а не на юридическото лице, към което принадлежи този орган. Това следва от цитираната вече императивна норма на чл. 153, ал. 1Чл. 153. ⚖️ Практика (4) (1 ) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. (2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган. (3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. (4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване с частна жалба. Конституиране на страните АПК, че надлежна страна в първоинстанционния процес е органът, издател на административния акт.

Не е страна-ответник друг административен орган, който по силата на законова разпоредба дава предварително съгласие или становище по издаване на съответния административен акт. Не е такава страна и органът, който е делегирал компетентността си за издаване на оспорения акт на друг орган. Обратно, в производствата за обезщетение по чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване и следващи от АПК легитимираният ответник е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Правилното конституиране на страните в първоинстанционния процес е задължение на съда

– чл. 154, ал. 1Чл. 154. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът конституира страните служебно. (2) Когато административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 3, съдът определя срок за изпълнението му. Спиране, възобновяване и прекратяване на производството АПК. Това е израз на принципа на служебното начало. Съдът трябва да прояви активност за установяване на страните по материалното административно правоотношение, от което произтича и процесуалната им легитимация за участие в делото като надлежни страни. Административните органи могат да се представляват пред съд по пълномощие от адвокати, юрисконсулти или от други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията и юридическите лица

– чл. 17, ал. 3Чл. 17. ⚖️ Практика (7) (1) Колективните административни органи се представляват от своите председатели или от овластени от тях други членове на органа. (2) Едноличните административни органи действат лично или се представляват от овластени от тях заместници. (3) Пред съда административните органи могат да се представляват по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс. Представителство на граждани и организации АПК, чл. 32, т. 1Чл. 32. ⚖️ Практика (1) Представители на страните по пълномощие могат да бъдат: 1. адвокатите; 2. родителите, децата или съпругът; 3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец; 4. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31; 5. други лица, предвидени в закон. Пълномощно и 3 ГПК.

Юридическото лице се представлява пред съд от лицето, което го представлява по закон или според устройствения му правилник, или по пълномощие от адвокат или юрисконсулт. Когато юридическото лице е държавно учреждение, той се представлява от ръководителя му. Пред съда общините се представляват от кметовете. Изложените правила за процесуално представителство пред съд на административните органи и на юридическите лица са от значение за определяне представителната власт на представителя, подател на жалба, и за идентификацията на субекта, от чието име се обжалва първоинстанционният съдебен акт от името на представлявания.

2.

По принцип субективното право на касационна (частна) жалба принадлежи и може да се упражнява от този правен субект, който е бил страна в първоинстанционното производство и съдебният акт е неблагоприятен за него

– чл. 210, ал. 1, вр. чл. 228Чл. 228. ⚖️ Практика (20) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Глава тринадесета. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА Предмет на обжалване АПК. Друг правен субект, ако не е бил страна в първата инстанция, извън случаите на чл. 210, ал. 2 и ал. 3Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, не разполага с процесуална легитимация за обжалване на първоинстанционния съдебен акт.

Процесуалната легитимация е условие, положителна процесуална предпоставка за възникване и съществуване на правото на жалба. В случаите, в които жалбата е подадена чрез процесуален представител, наличието на представителна власт за представителя е условие за редовност на жалбата. Следва ли при отсъствие на процесуална легитимация на посочения като подател на касационната или частна жалба, в обсъдените случаи от практиката на ВАС и предмет на искането на главния прокурор, жалбата да се оставя автоматично без разглеждане като недопустима?

Отговорът на този въпрос е свързан с изясняване на понятията „редовно“ и „допустимо“ процесуално действие и връзката между тях. За да е допустимо едно процесуално действие (каквото е действието по обжалване на първоинстанционното съдебно решение/определение), трябва да са налице процесуалните предпоставки за извършването му, наричани още условия за допустимост. Процесуалното действие е допустимо при наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки.

Положителните процесуални предпоставки обуславят възникването, съществуването и упражняването на процесуалното право. Процесуалната легитимация е такава абсолютна положителна процесуална предпоставка, относима към възникването и съществуването на процесуалното право на жалба на подателя. За разлика от предпоставките за допустимост, условията за редовност на жалбата са свързани с нейния характер на материализиран вид на волята на определен правен субект да сезира съда с определено искане.

Предвид този характер, законът посочва задължителни реквизити, които жалбата трябва да съдържа, за да се приеме тя за редовна и съдът да дължи произнасяне по нея. Изброяването на тези реквизити от законодателя не е самоцелно. Неговата цел е да се идентифицират ясно субектите и предметът на процеса, както и да се установи недвусмислено волята на определен субект съдът да разгледа заявеното оспорване.

Неяснотата от чие име подава жалбата процесуалният представител, който има представителна власт както за административния орган, страна в първоинстанционния процес, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира този орган, е пряко свързана с недвусмисленото установяване на правния субект, който сезира съда с оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Тази неяснота, без съмнение, прави жалбата нередовна и задължава сезирания съд да даде възможност на подателя на жалбата да отстрани тази нередовност.

Само при редовно процесуално действие може да се извърши преценка за неговата допустимост. Следователно между двете понятия е налице взаимна връзка.

3. За да се отговори на тълкувателния въпрос, е необходимо да се обсъдят в тяхната връзка, от една страна, положителната процесуална предпоставка за допустимост на касационното обжалване

- наличието на процесуална легитимация у жалбоподателя, и от друга

– условието за редовност на жалбата относно идентифицирането на жалбоподателя, когато подаването на жалбата е извършено от процесуален представител (по закон или по пълномощие).

Процесуалната легитимация за обжалване на едно съдебно решение принадлежи на страната в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно

– чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК. С АПК за първи път такава легитимация получиха и лицата, спрямо които решението има сила, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото

- чл. 210, ал. 2Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК. Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест

– чл. 210, ал. 3Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК.

Когато няма съмнение, че касационната (частна) жалба е подадена от лице извън очертания от чл. 210Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК кръг, очевидно е, че тя е процесуално недопустима. Не такива обаче са случаите по делата, цитирани в искането за тълкуване. В преобладаващия брой от тези случаи страна-ответник в първоинстанционния съдебен процес е бил административният орган, издал оспорения административен акт. Срещу първоинстанционното съдебно решение за отмяна на акта се подава касационна жалба от юридическото лице, в структурата на което се намира посоченият административен орган, представлявано обикновено от този орган.

Жалбата обикновено е подписана от юрисконсулт с пълномощно, което му дава представителна власт да действа както от името на административния орган, така и от името на юридическото лице. В повечето случаи този юрисконсулт е приет като процесуален представител на ответника в първоинстанционния процес. Когато подалият жалбата процесуален представител има представителна власт както за административния орган, издал административния акт и взел участие в първата инстанция като страна-ответник, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта, за сезирания с касационната или частна жалба съд следва да е ясно, че жалбата се подава от името на ненадлежна страна, за да приеме жалбата за недопустима.

Такава яснота може да се постигне единствено като жалбата се остави без движение, за да се уточни ясно от чие име е подадена. Ако при това уточнение бъде потвърдено, че жалбата е подадена от името на юридическото лице, което не е било страна в първоинстанционния процес, тя следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а при посочване на легитимирания правен субект, взел участие в първата инстанция като страна, да бъде приета за редовна и допустима на това основание.

При оставяне на касационната или частна жалба без движение на основание чл. 213а, ал. 1 или чл. 213а, ал. 6, т. 1Чл. 213а. (2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) По реда на ал. 1 се оставя без разглеждане и всяко последвало искане за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237, ал. 1, а образуваното производство се прекратява, когато съдът се е произнесъл на същото правно основание по АПК, на подателя й следва да се укаже да отстрани нередовността по отношение на неяснотата от чие име е подадена жалбата. Това не означава, че съдът указва кой е легитимираният да обжалва правен субект. Така би било, ако съдът служебно приеме, че жалбата е подадена от името на легитимираната страна.

При потвърждаване на процесуалното действие по обжалване от името на нелегитимиран субект, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а при посочване като жалбоподател на легитимирания правен субект, взел участие в първата инстанция като страна

- да бъде приета за редовна и допустима на това основание. Именно широкият обем на представителната власт на процесуалния представител, подал жалбата, включващ възможност за действие както от името на административен орган

– обикновено страна-ответник в първата инстанция, така и от името на юридическото лице, в структурата на което се намира органът или на което органът е законен представител, пречи на сезирания съд да прецени в кое от двете качества е извършено процесуалното действие по обжалване и кой от тези два субекта е представляваното лице, което в крайна сметка подава жалбата.

Неяснота относно това

- в какво качество действа представителят, е налице както при представителството по пълномощие по силата на пълномощно за представителство и на двата субекта, така и при законното представителство. При последното още по-очевидно е, че едно и също физическо лице може да подаде жалбата както от името на административния орган, издал акта, така и като законен представител на администрацията, в чиято структура се намира органът (в много случаи законният представител е самият административен орган

- например министър като законен представител на съответно министерство, изпълнителен директор на агенция като законен представител на агенцията и др.).

Въпрос на техника при попълване на титулната част на жалбата е уточнението от чие име е подадена тя. Ето защо, ако такава касационна (частна) жалба направо бъде оставена без разглеждане като подадена от субект без процесуална легитимация (както приемат съдебните състави от първата група съдебни актове в искането за тълкуване), решаващият извод относно процесуалната легитимация на обжалващия се прави, без да е ясно кой точно правен субект е жалбоподателят.

Така в „процеса относно процеса“ се прави крайно заключение без яснота по фактите. Такава жалба е неясна в титулната й част относно действителния й подател и този недостатък налага привеждането й в съответствие с изискването за редовност по чл. 212, ал. 1, т. 2Чл. 212. ⚖️ Практика (3) (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа: 1. посочване на съда; 2. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) името и точния адрес на жалбоподателя, а ако е физическо лице - и неговия единен граждански номер, името и точния адрес на законния представител или пълномощник, ако има такива, съответно името и длъжността на прокурора, а в случаите по чл. 18а, ал. 5 - и електронен адрес; 3. означение на обжалваното решение; 4. точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания; 5. в какво се състои искането; 6. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста. (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност - удостоверение за юридическа правоспособност. (3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Жалбата не може да съдържа нецензурни думи, обиди или заплахи. Приложения АПК. Формалната неточност при изписване на титулната част на касационната (частната) жалба не може да има за последица толкова тежка санкция като отказ от правосъдие.

На поставения тълкувателен въпрос не може да се отговори, че във всички случаи касационна или частна жалба, подадена чрез процесуален представител (по закон или по пълномощие) на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, извън случаите на чл. 210, ал. 2Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, е нередовна. Такъв отговор директно би противоречал на смисъла на ясната норма на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, а и не отговаря конкретно на предмета на тълкувателното дело, както той е очертан в цитираната подробно и анализирана противоречива съдебна практика.

Нередовна е жалбата, подадена от името на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, чрез процесуален представител (по закон или по пълномощие), в случаите, в които представителят има представителна власт да действа както от името на административния орган, издал административния акт, така и от името на юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта.

Затова на поставения въпрос следва да се отговори: „Касационна или частна жалба, подадена чрез процесуален представител (по закон или по пълномощие), който има представителна власт както за административния орган, издал административния акт, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта, от името на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, извън случаите на чл. 210, ал. 2Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, е нередовна.“ ПО ВЪПРОС 2: „Допустима ли е касационна жалба, подадена от административен орган, който е делегирал правомощията си за издаване на административен акт на друг подчинен на него административен орган, срещу решение на административен съд, постановено в производство с участието на органа, на когото са делегирани съответните властнически правомощия?“ По този въпрос са налице две групи съдебни актове: В първата група съдебни актове се развива становището, че административният орган, делегиращ властнически правомощия, няма право на касационно оспорване, защото не е издател на административния акт, не е участвал като страна в съдебното производство пред първата инстанция и съдебното решение не е неблагоприятно за него по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от Административнопроцесуалния кодекс.

При отмяна на оспорения административен акт ще бъде обвързан от съдебното решение по смисъла на 177, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Не е бил страна в първоинстанционното съдебно производство по смисъла на чл. 153, ал. 1Чл. 153. ⚖️ Практика (4) (1 ) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. (2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган. (3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. (4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване с частна жалба. Конституиране на страните от Административнопроцесуалния кодекс и след като не е бил нито ответник, нито заинтересовано лице в първоинстанционното съдебно производство, няма право на касационно оспорване.

Във втората група цитирани съдебни актове се застъпва становището, че касационната жалба на делегиращия административен орган е допустима. Правото на касационна жалба е обосновано с действието на отменително съдебно решение по чл. 177, ал. 1Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда от Административнопроцесуалния кодекс по отношение на всички, включително спрямо делегиращия административен орган. Правната сфера на делегиращия орган се засяга неблагоприятно, което попада в приложението на чл. 210, ал. 2Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от Административнопроцесуалния кодекс.

Правният интерес на делегиращия орган е преценен и чрез неблагоприятното действие на съдебното решение върху правната сфера на представляваното от него юридическо лице. Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Компетентността на определен административен орган представлява система от правомощия по осъществяване на държавновластнически функции и представлява кръгът от въпроси, които е оправомощен да решава, обхватът и видът на юридическите актове, които има право да издава.

Определя се по няколко начина:

а) от нормативен акт, с който се създава административен орган,

б) от отделен нормативен акт, с който се определя компетентността на административния орган,

в) следва от функциите, възложени с нормативен акт,

г) чрез възлагане от друг орган. Един от начините на възлагане на компетентност от орган, притежаващ първоначалната компетентност, е делегирането й от по-горестоящ административен орган.

Делегацията е установено от закона временно и нетрайно прехвърляне на част от правомощията на горестоящия орган на някой от подчинените му органи или длъжностни лица. Означава делегиране на власт за упражняване на провомощия и отговорността за това. Делегиращият орган запазва компетентността си да взема решения в областта на делегираните правомощия, като неговата компетентност е паралелна на органа, комуто правомощията са делегирани.

При делегиране на правомощия административният акт се издава от името на органа, който е овластен с делегираното правомощие, а не от името на органа, който е извършил делегирането. Затова последиците от упражнените правомощия възникват за административния орган, на когото са делегирани правомощията. Тези последици имат материалноправно и процесуалноправно съдържание. В материалноправен аспект делегацията има значение за валидността на акта, а в процесуалноправен аспект при оспорване на издадения административен акт има значение за родовата подсъдност на спора и за страните в съдебното производство.

Съгласно чл. 15, ал. 1Чл. 15. ⚖️ Практика (10) (1) Страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. (2) За подаване на предложение или сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес. Участие на прокурора в административния процес от Административнопроцесуалния кодекс, страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи и законни интереси са или биха били засегнати. Посочената разпоредба не уточнява кой административен орган е страна в административния процес в хипотеза на делегирани правомощия

- делегиращият или делегираният административен орган.

В чл. 153, ал. 1Чл. 153. ⚖️ Практика (4) (1 ) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. (2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган. (3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. (4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване с частна жалба. Конституиране на страните от Административнопроцесуалния кодекс е посочено, че страни в първоинстанционното съдебно производство са оспорващият, органът, издал административния акт и всички заинтересовани лица. Именно качеството на издател на оспорения административен акт, а не видът и параметрите на делегацията, е основанието административният орган, на когото са делегирани правомощия, да е страна в съдебния процес при оспорване на издадения от него административен акт.

Съгласно чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от Административнопроцесуалния кодекс право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Като издател на оспорения акт и страна в първоинстанционното съдебно производство административният орган, получил правомощия по делегация, а не делегиращият, е активно легитимиран да подаде касационна жалба пред касационната инстанция, когато решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно за него.

Обстоятелството, че делегиращият орган принципно притежава правомощието да издава административен акт със същото съдържание, е без значение, защото оспореният административен акт не е издаден от негово име и поради това този орган не е участвал като страна по делото пред първоинстанционния съд. С издаването на административен акт действащият по делегация орган упражнява делегираните му правомощия, като създава права и задължения, с което става страна в административното материално правоотношение, на другата страна на което е адресатът на административния акт.

В това материално правоотношение делегиращият административен орган не е страна, а страните от материалното правоотношение съвпадат със страните в административното съдебно производство. След като делегиращият орган не е бил решаващ орган в административния процес и не е страна в материалното правоотношение, не може да е страна в първоинстанционното съдебно производство предвид чл. 153, ал. 1Чл. 153. ⚖️ Практика (4) (1 ) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. (2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган. (3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. (4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване с частна жалба. Конституиране на страните от Административнопроцесуалния кодекс.

Неучастието като страна в производството пред първата инстанция означава, че делегиращият орган няма право да оспори постановения съдебен акт предвид чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от Административнопроцесуалния кодекс. Не е налице и хипотезата на чл. 210, ал. 2Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от Административнопроцесуалния кодекс, която регламентира право на касационно оспорване за лица, спрямо които решението има сила и то е неблагоприятно за тях, макар да не са участвали в делото.

Разпоредбата регламентира случаите, в които лицето е следвало да участва в съдебното производство пред първата съдебна инстанция, но съдът е пропуснал да го конституира. Делегиращият орган не попада сред тези правни субекти по съображения, изложени по-горе. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда от Административнопроцесуалния кодекс също не поражда право на касационна жалба за делегиращия орган. Когато оспореният административен акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички, т. е. не само спрямо делегиращия орган или юридическото лице, в чиято структура се намира органът или длъжностното лице, получили правомощия по делегация.

Действието на отменителното съдебно решение е негова законна последица спрямо всички други правни субекти, които са извън съда и страните по делото, но не поражда право за сезиране на касационната инстанция предвид чл. 210Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от Административнопроцесуалния кодекс, който изчерпателно посочва кой има право на касационно оспорване. В чл. 153, ал. 3Чл. 153. ⚖️ Практика (4) (1 ) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. (2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган. (3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. (4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване с частна жалба. Конституиране на страните от Административнопроцесуалния кодекс е уредена хипотеза на изключение от правилото на ал. 1 за конституиране на страните в първоинстанционното производство в хипотеза на отнета компетентност на административен орган.

Съдът заличава издателя на административния акт като страна и конституира служебно като страна по делото компетентен орган, който ще бъде обвързан от постановеното решение по чл. 177, ал. 1Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че се отнася за всички случаи на отнета компетентност, включително при прекратена делегация на правомощия. Следователно, в хипотеза на издаден административен акт при делегирано правомощие делегиращият орган ще има право да извършва процесуални действия, предизвикани от нуждата от процесуална защита, само ако е отнел компетентността на действащия по делегация орган по конкретния въпрос.

Това означава, че само в случаите, в които делегиращият орган е прекратил делегацията на правомощия, по силата на чл. 153, ал. 3 и чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от Административнопроцесуалния кодекс ще има право на касационно оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Затова на поставения въпрос следва да се отговори: Касационна жалба, подадена от административен орган, който е делегирал правомощията си за издаване на административен акт на друг подчинен на него административен орган, срещу решение на административен съд, постановено в производство с участието на органа, на когото са делегирани съответните властнически правомощия и делегацията не е прекратена, е недопустима.

По изложените съображения и на основание чл. 124, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд

РЕШИ:


1. Касационна или частна жалба, подадена чрез процесуален представител (по закон или по пълномощие), който има представителна власт както за административния орган, издал административния акт, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта, от името на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, извън случаите на чл.210, ал.2Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, е нередовна.

2.

Касационна жалба, подадена от административен орган, който е делегирал правомощията си за издаване на административен акт на друг подчинен на него административен орган, срещу решение на административен съд, постановено в производство с участието на органа, на когото са делегирани съответните властнически правомощия и делегацията не е прекратена, е недопустима.