ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 9/2013 гр. София, 11 ноември 2014 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, в съдебно заседание на 16 октомври 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Търговска колегия: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия: КРАСИМИР ВЛАХОВ ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ТАНЯ МИТОВА ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ПЛАМЕН СТОЕВ ДАРИЯ ПРОДАНОВА БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:
1.
НИКОЛА ХИТРОВ
14. ЛЮБКА БОГДАНОВА
2. РОСИЦА КОВАЧЕВА 15.РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
3. ЖАНИН СИЛДАРЕВА 16.ВЕСКА РАЙЧЕВА
4. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА 17.МАРИЯ СЛАВЧЕВА
5. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА 18.ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
6. ТЕОДОРА НИНОВА 19.ЗЛАТКА РУСЕВА
7. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА 20.ДИЯНА ЦЕНЕВА
8. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА 21.МАРИЯ ИВАНОВА
9. СТОИЛ СОТИРОВ 22.СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
10.
МАРГАРИТА СОКОЛОВА 23.МАРИАНА КОСТОВА
11. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА 24.ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
12. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ 25.СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
13. СВЕТЛА ЦАЧЕВА 26.МАРИО ПЪРВАНОВ 2 27.ЕМИЛ МАРКОВ
45. ВЕСЕЛКА МАРЕВА 28.КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
46. БОНКА ЙОНКОВА 29.ЕМИЛ ТОМОВ
47. ДИАНА ХИТОВА 30.АЛБЕНА БОНЕВА
48. БОЯН ЦОНЕВ 31.СВЕТЛА ДИМИТРОВА
49. БОЯН БАЛЕВСКИ 32.БОНКА ДЕЧЕВА
50.
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА 33.СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
51. РОСИЦА БОЖИЛОВА 34.ЖИВА ДЕКОВА
52. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ 35.МИМИ ФУРНАДЖИЕВА 53.ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ 36.КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
54. КОСТАДИНКА НЕДКОВА 37.ТОТКА КАЛЧЕВА
55. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА 38.ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
56. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА 39.ВАСИЛКА ИЛИЕВА
57. ВЕРОНИКА НИКОЛОВА 40.ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА 58.ЛЮБКА АНДОНОВА 41.ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА 59.АННА БАЕВА 42.ИЛИЯНА ПАПАЗОВА 60.ГЕРГАНА НИКОВА 43.ОЛГА КЕРЕЛСКА
61.
МАЙЯ РУСЕВА 44.ЗОЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Красимира Ковачка постави на разглеждане тълкувателно дело № 9 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия докладвано от съдия Росица Божилова Тълкувателно дело № 9 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС е образувано на основание чл.128 вр. с чл.125 от Закона за съдебната власт, с разпореждане от 31.10.2013 год. на Председателя на Върховен касационен съд,за приемане на тълкувателно решение по следния правен въпрос: Следва ли кредиторите на приватизиращо се предприятие, изрично, съгласно пар.6а ПЗР ЗППДОбП/отм./, да уведомят органа по чл.3 от ЗППДОбП /отм./ за своите вземания, ако те са му известни ?
По така поставения правен въпрос е налице противоречива съдебна практика, обективирана в решения на Върховен касационен съд, постановени по реда на чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК: реш.№ 8 от 01.02.2010 год. по т.д.№ 509/2009 год. на І т.о. на ВКС и реш.№173 от 02.03.2012 год. по т.д.№ 227/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС . Според едното становище, при незаявяване на вземане, в срока и по реда на пар.6а ПЗР ЗППДОбП /отм./, кредитор на приватизиращо се предприятие губи правото си на иск за това свое вземане само когато с бездействието си е станал причина за запазване скрития му характер.Не е налице скритост на вземането, ако то е известно на дружеството,отразено е в баланса или счетоводния му документооборот, ако присъства в икономическия и правния анализ или информационния меморандум на 3 приватизиращото се дружество.
Смисълът на закона се отнася само до изначално скрити и останали скрити до приключване на приватизационната процедура вземания,но по вина на техния носител. Другото становище възприема обратната теза: съгласно пар.6а ПЗР ЗППДОбП /отм./ кредиторите на приватизиращото се предприятие са длъжни,в срок от 6 месеца от деня на обнародване решението за откриване на процедура по приватизация,да уведомят писмено органа по чл.3 ЗППДОбП /отм./за вземанията си към предприятието,като в противен случай губят правото на иск за тези вземания,независимо от явния им, нескрит за дружеството и органа по чл.3 ЗППДОбП /отм./ характер.
Изразено е разбирането, че като императивна и санкционна нормата следва да се прилага стриктно, гарантирайки обществения интерес от бърза и свободна от пороци във волята на договарящите страни приватизационна процедура, който следва да намери превес пред индивидуалния интерес на кредиторите. Няма противоречие между двете решения във възприемането на целта на въведеното с пар.6а ПЗР ЗППДОбП /отм./ задължение: своевременно, в рамките на предвидения от нормата разумен срок, да се информират за задълженията на приватизиращото се предприятие потенциалните му купувачи и приватизиращият орган, за да бъдат съобразени тези задължения в приватизационната процедура, за да не се увреди интереса на всяка от страните по приватизационната сделка от формиране на справедлива приватизационна цена.
Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на Върховен касационен съд подкрепя първото становище, като съобрази следното: Необходим за обосноваване отговор на поставения правен въпрос е преглед на следните относими подзаконови актове по приложението на ЗППДОбП /отм./: Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, издадена на основание чл.16, чл.22 ал.2 и чл.23 ал.3 от закона и приетите на основание чл.28 ЗППДОбП /отм./ Наредба за условията и реда за предоставяне на информация при продажбите по ЗППДОбП /отм.18.04.2001год./ и последвалата я Наредба за задължителната информация, предоставяна на потенциалните купувачи при продажбите по ЗППДОбП / отм.13.09.2002 г./.
Съгласно Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, оценката се основава на анализ на правното състояние на обекта за приватизация и ведно със същия подготвя вземането на самото решение за приватизация. Правният анализ задължително засяга и „имуществени искове и претенции„ /чл.4 т.6 от Наредбата/ по които страна е приватизираното предприятие, както и „други имуществени и неимуществени права и задължения„ /чл.4 т.7/, извън изрично описаните в съдържанието на разпоредбата, на практика покривайки изискването за установяване на всички задължения на предприятието
– спорни и безспорни.
Съгласно чл.4 ал.2 от Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, данните по ал.1 се установяват с договори, финансово-счетоводна документация и други документи, които 4 задължително се прилагат към анализа на правното състояние. Въведено е задължение на ръководството на предприятието, предоставяйки необходимата за правния анализ информация, да потвърди верността на изходните данни, в писмена декларация, за което се носи наказателна отговорност /чл.12/.Органът по чл.3 ЗППДОбП /отм./ може да възложи рецензиране на правния анализ или оценката, да изиска преработката им и дори да ги отхвърли /чл.13/ Задължението на ръководството на приватизираното предприятие да предостави пълна и достоверна информация на органа по чл.3 ЗППДОбП /отм./,вкл. да удостовери верността й с декларация, за което носи наказателна отговорност, е включено изрично и в Наредба за условията и реда за предоставяне на информация при продажбите по ЗППДОбП /отм.18.04.2001год./ и последвалата я Наредба за задължителната информация, предоставяна на потенциалните купувачи при продажбите по ЗППДОбП /отм./.Същата отговорност се носи и от лицата, на които са възложени обработката и обобщаването на информацията, наред с предвидена административно
- наказателна отговорност за нарушенията,несъставляващи престъпление, уредена и в закона /чл.53/.Задължителната информация включва данните за правното, финансово-икономическото, техническото, организационното и екологичното състояние на предприятието и се материализира във вид на информационен меморандум или проспект, по преценка на органа по чл.3 ЗППДОбП / отм./.
Според Приложение №1 по чл.2 ал.1 на по-ранната Наредба, съответно чл.2 на по-късната, задължителната информация включва резюме на правния анализ, изготвян по чл.4 от Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, а също счетоводни отчети за последните две години и списък на сключените договори, вкл. на постоянни доставчици и клиенти. По-късната Наредба изрично включва и информация за съдебни и арбитражни дела, по които предприятието е страна и не са приключили с влязло в сила решение или определение към датата на предоставяне на информацията.
Аналогично на съдържанието на задължителната информация е визираното изрично в чл.2 ал.5 на Наредбата съдържание на информационния меморандум, включващо информация и документи за сключени от приватизираното предприятие договори, информация и документи за съдебни и арбитражни дела, по които дружеството е страна и които са приключили с влязло в сила решение или определение към датата на предоставянето на информацията, както и всяка друга информация, която ръководството на предприятието или органа по чл.3 ЗППДОбП /отм./прецени да включи, с оглед пълното и надлежно информиране на потенциалните купувачи.
В съвкупността си Наредбите уреждат достигането на цялата налична и относима към правното и финансово-икономическо състояние на приватизираното предприятие информация,към която се числят сведенията за задълженията му, чрез ръководството на предприятието, до органа по чл.3 ЗППДОбП /отм./, с оглед определяне приватизационния способ и условията на приватизационната оферта, както и задължението за предоставянето й на потенциалните купувачи след обнародване решението 5 за предприетия начин на приватизация.
Предоставяне на информация е изрично предвидено и в приетите за отделните приватизационни способи Наредба за търговете, Наредба за конкурсите и Наредба за условията и реда за провеждане на преговори с потенциални купувачи. Прегледът на нормативната уредба е необходим за извеждане разума на закона, в съответствие с правилото на чл.46 ал.1Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. (2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. (3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея. ЗНА, доколкото точният му смисъл, с оглед непрецизността на пар.6а от ПЗР ЗППДОбП /отм./, очевидно е спорен.
Този преглед се явява в подкрепа на разрешението, според което пар.6а ПЗР на ЗППДОбП /отм./ следва да намери приложение само по отношение на скрити и останали скрити, единствено поради бездействието на кредитора, вземания към приватизиращото се предприятие. Това разрешение кореспондира на стеснително, а не разширително /недопустимо предвид санкционния й характер/ тълкуване на нормата, при което не се явяват засегнати интересите на никоя от страните по приватизационната сделка, в обслужване на които е въведено изискването за уведомяване.
След като за конкретното вземане има достатъчно данни в счетоводния документооборот на предприятието и изобщо в документацията, предоставяна за нуждите на правния анализ, като изходна база за определяне оценката на предприятието, респ. вземането се съдържа в информационния меморандум или проспект, чрез които същата достига до потенциалните купувачи, както и след като предоставянето на носителите на тази информация е гарантирано от закона, нито за органа по чл.3 от ЗППДОбП /отм./, нито за кандидат-купувачите е осуетена възможността да установят съществуването на вземането, размера и характеристиките му, вкл. да мотивират, в съответствие със същите, адекватна на интересите си продажна цена.
Самата разпоредба въвежда задължение за „уведомяване”, а не за „предявяване” на вземания, поради което логическото й тълкуване изключва разумен довод за въвеждане задължение за уведомяване по отношение на в действителност известни вземания. Ако се сподели изводът, че при формиране продажната цена по приватизационната сделка са съобразими само съобщените по реда на пар.6а ПЗР ЗППДОбП /отм./ вземания на кредитори, то се обезсмисля уредбата на отговорността за неизпълнение на задължението за предоставяне на достоверна и пълна информация, вменено в тежест на ръководството на предприятието и на лицата, на които е възложено обобщаването и обработката й, скрепено с наказателна и административно
– наказателна отговорност.
Изложеното в предходния параграф позволява да се приеме, че законодателят е създал достатъчно гаранции явните
- безспорни, но и спорни вземания, предмет на висящи съдебни и несъдебни производства, да бъдат съобразени в процеса на формиране условията на приватизационната сделка. Когато обаче се касае за несъобразено като дължимо, по субективната преценка на предприятието или недоведено до знанието му съществуване на вземане на кредитор и последният не го е манифестирал, т.е. вземане, извод за съществуването на което не може да се обоснове от финансово-счетоводната и юридическа документация, тогава намират приложение санкционните последици на пар.6а ПЗР 6 ЗППДОбП /отм./, точно защото несъобразяването на вземането в правния анализ, респ. информационния меморандум или проспект,изготвяни за нуждите на приватизационната процедура, не би могло да се вмени във вина на ръководството на предприятието и лицата, на които е възложена функция по обработка и обобщаване на информацията, а се дължи изцяло на бездействието на кредитора.
Щом длъжникът
- приватизиращо се предприятие, чрез ръководството му, в предоставяната за нуждите на приватизационната процедура информация, признава задължението, липсва основание същото да бъде отречено като компонент на пасива. Липсата на спор изключва правния интерес от предявяване на иск за събиране на вземането, а именно от това законът лишава несъобщилият вземането си кредитор. И за заявените в съответствие с пар. 6а ПЗР ЗППДОбП / отм./ вземания, правната уредба предвижда органът по чл.3 да съобрази предоставяната му от ръководството на предприятието документация на приватизиращото се предприятие относно тяхната дължимост и характеристики.
Така остава лишена и от практически смисъл противната теза, основаваща се и на това, че разпоредбата на пар.6а ПЗР ЗППДОбП / отм./ е в облекчение на процедурата по установяване на пасива на приватизиращото се предприятие, макар само по себе си облекчаването на една процедура да не съставлява приемливо, кореспондиращо с основните начала на правото на Република България, основание за лишаване от субективни права.
Не съставлява довод в полза на противната теза, основана и на аргумента, че законодателят сам е предвидил изключенията от приложението на пар. 6а ПЗР на ЗППДОбП /отм./, последващото изключване на вземанията от трудови правоотношения, с изменението на разпоредбата /обн.ДВ бр.20 от 2000 год./. Очевидна е засилената социална функция на въведеното изменение,с което не отпада задължението за уведомяване за вземания, произтичащи от трудови правоотношения с приватизиращото се дружество, а се преодоляват санкционните последици на нормата, в случай на незаявяването им и при скрит характер на вземането.
Не съставлява довод в подкрепа на което и да е от двете разрешения изключването на публичноправните вземания, с обратно действие, съгласно изм. на пар.17 ал.6 ПЗР ЗПСК / обн.ДВ бр.20 от 04.03.2003 год./. Последното е резултат от съобразяване, вкл. в резултат на формирана практика на административните съдилища, че публичноправните вземания, като законоустановени по основание и събираеми по специален ред, извън този на общия исков процес, по начало не биха могли да бъдат засегнати от уредените в пар.6а последици /изгубване право на иск/.
Не без значение е, че самият законодател е изоставил, като средство за установяване обхвата на задълженията на приватизиращото се предприятие, уведомяването от кредитор, въведено с пар.6а ПЗР ЗППДОбП /отм./. Понастоящем разпоредбата намира приложение само по отношение открити при действието на ЗППДОбП /обн.ДВ бр.45 от 1996 год./ приватизационни процедури, приключили до влизане в сила на ЗПСК със сключване на приватизационен договор.
За приватизационни 7 процедури осъществявани по реда на ЗПСК, аналогична на пар.6а ПЗР ЗППДОбП /отм./ разпоредба няма. В обобщение: Вземането няма скрит характер,когато е отразено в счетоводната и юридическа документация на предприятието, присъства в правния анализ или мотивирания доклад,съставяни за нуждите на оценката на приватизиращото се предприятие, респ. в информационния меморандум или проспект,изготвяни за нуждите на приватизационната процедура.
При явен характер на вземането на кредитор на приватизиращото се предприятие, интересът на всяка от страните по приватизационната сделка винаги би бил защитен,а това е целта на въведеното с пар.6а ПЗР ЗППДОбП /отм./ задължение. По изложените съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия при Върховен касационен съд
РЕШИ:
Неуведомяване от кредитор на приватизиращо се предприятие, за вземане към същото, в срока и по реда на пар.6а ПЗР ЗППДОбП /отм./, има за последица изгубване правото му на иск за това вземане, само когато с бездействието си кредиторът е станал причина за запазване скрития му характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Търговска колегия: ТАНЯ РАЙКОВСКА ........................ ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия: КРАСИМИР ВЛАХОВ …………….. ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА………….. ТАНЯ МИТОВА………………….. ТАТЯНА ВЪРБАНОВА……..О.М. ПЛАМЕН СТОЕВ………………… ДАРИЯ ПРОДАНОВА………….. БОЙКА СТОИЛОВА.………….... 8 ЧЛЕНОВЕ:
1. НИКОЛА ХИТРОВ …………….
32.
БОНКА ДЕЧЕВА ............................
2. РОСИЦА КОВАЧЕВА ……………
33. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ........................
3. ЖАНИН СИЛДАРЕВА ……………
34. ЖИВА ДЕКОВА .......................
4. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ……………
35. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ………….
5. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ………О.М.
36. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА …………
6. ТЕОДОРА НИНОВА ……………
37.
ТОТКА КАЛЧЕВА ………….
7. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ……………
38. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА ………….
8. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ……………
39. ВАСИЛКА ИЛИЕВА ………….
9. СТОИЛ СОТИРОВ …………… 40.ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ………….
10. МАРГАРИТА СОКОЛОВА …………… 41.ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА …………
11. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА …………… 42.ИЛИЯНА ПАПАЗОВА …………
12. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ …………… 43.ОЛГА КЕРЕЛСКА ......…О.М.
13.
СВЕТЛА ЦАЧЕВА …………...
44. ЗОЯ АТАНАСОВА …………
14. ЛЮБКА БОГДАНОВА …………...
45. ВЕСЕЛКА МАРЕВА …………
15. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА …О.М.
46. БОНКА ЙОНКОВА …………
16. ВЕСКА РАЙЧЕВА ………….
47. ДИАНА ХИТОВА …………
17. МАРИЯ СЛАВЧЕВА ……О.М.
48. БОЯН ЦОНЕВ ………….
18. ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ………….
49. БОЯН БАЛЕВСКИ …………
19.
ЗЛАТКА РУСЕВА ………….
50. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА …………
20. ДИЯНА ЦЕНЕВА ………….
51. РОСИЦА БОЖИЛОВА …………
21. МАРИЯ ИВАНОВА .................
52. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ …………
22. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА …………. 53.ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ …………
23. МАРИАНА КОСТОВА ……О.М.
54. КОСТАДИНКА НЕДКОВА …………
24. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ………….
55. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ………… 24.
25.
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ………….
56. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА …………
26. МАРИО ПЪРВАНОВ ………….
57. ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ………...
27. ЕМИЛ МАРКОВ …………. 58.ЛЮБКА АНДОНОВА ………...
28. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ………… 59.АННА БАЕВА ………...
29. ЕМИЛ ТОМОВ ………… 60.ГЕРГАНА НИКОВА ………...
30. АЛБЕНА БОНЕВА …………
61. МАЙЯ РУСЕВА ………...
31. СВЕТЛА ДИМИТРОВА ………… 9 ОСОБЕНО МНЕНИЕ по тълкувателно дело № 9/2013 год. на ОСГТК на ВКС На поставения по тълкувателното дело правен въпрос: „Следва ли кредиторите на приватизиращо се предприятие изрично, съгласно § 6а от ПЗР на ЗППДОбП/отм./, да уведомят органа по чл.3 от ЗППДОбП/отм./ за своите вземания, ако те са известни на приватизиращия орган” следва да се отговори положително, предвид следните съображения: От разпоредбата на § 6а ПЗР на отменения ЗППДОбП, приета през 1996 г.
– ДВ бр.45, ясно следва, че се касае за императивна норма, чийто адресати са кредиторите на приватизиращото се предприятие /при приватизация на държавна и общинска собственост, открита за сключване на сделки по касовата приватизация/ и органите по чл.3 на ЗППДОбП/отм./.
С нормата е установено по категоричен и безусловен начин задължението за кредиторите да уведомят писмено органа по чл.3 ЗППДОбП/отм./ за вземанията си към приватизиращото се предприятие в срок от 6 месеца след обнародване на решението за откриване на процедура за приватизация. Законодателят е предвидил изрично и санкционната последица при неизпълнение на вмененото на кредиторите на приватизиращото се предприятие задължение за отправяне на писмено уведомление до съответния орган по чл.3 от закона, а именно
– преклудиране на правото на иск за незаявените в предвидения срок вземания.
Действително, целта на посочената законова разпоредба е да бъдат информирани приобретателите на части от капитала на търговски дружества или на цели предприятия за вземанията към приватизиращото се предприятие, с оглед гарантирането в пълна степен на техните интереси и съответно защита срещу предявяване на вземания към приватизираното предприятие след сключване на приватизационната сделка, които не са им били известни.
Въведеното с нормата задължение е относимо към всички кредитори на приватизиращото се предприятие, независимо от характера на вземанията и независимо дали тези вземания са били известни на органа по чл.3 от ЗППДОбП/отм./ Смисълът на това задължение е да се превърне скритият дълг в явен в посочения срок, за да бъде съобразен в приватизационната процедура. Законодателят обаче, изрично е регламентирал начина, по който следва да се извърши уведомлението от страна на кредиторите
– в писмена форма и адресирано до органа по чл. 3 ЗППДОП /отм./, без да обвързва изпълнението на това задължение с наличието или липсата на други обстоятелства , включително и с това, дали вземанията са били известни на органите, имащи право да откриват производство по приватизация.
Поради императивния й характер, разпоредба на §6а ПЗР на ЗППДОбП следва да се прилага стриктно и е недопустимо както разширителното й тълкуване, така и стеснителното й тълкуване. 10 Възприетото в тълкувателното решение стеснително тълкуване дава възможност задължението за изрично уведомяване на органа по чл.3 от закона да се заменя с други способи за уведомяване с цел запазване на интересите на участващите в приватизацията инвеститори, което противоречи на съдържащата се в текста на §6а ПЗР на ЗППДОбП/отм./ повелителна норма.
В случая не се налага извършване на дейност по тълкуване на нормативния акт / чл.46, ал.1Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. (2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. (3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея. от Закона за нормативните актове/, с цел изясняване на точния смисъл на тази правна разпоредба. Не се касае нито за непрецизност на законодателно възприетото разрешение, нито за неяснота на разпоредбата, което да дава основание за тълкуването й съобразно предвидените в чл.46, ал.1Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. (2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. (3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея. ЗНА критерии. В посочените в мотивите към тълкувателното решение подзаконови нормативни актове: Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация/отм./, Наредба за условията и реда за предоставяне на информация при продажбите по ЗППДОбП/отм./ и Наредба за задължителната информация, предоставяна на потенциалните купувачи при продажбите по ЗППДОбП/отм./, не се съдържат разпоредби, от които да се направи извод, че е предвидено фингирано уведомяване на органа по чл.3 от ЗППДОбП/отм./ в случаите, когато вземанията на съответния кредитор или кредитори са били отразени в счетоводната документация на приватизиращото се предприятие.
За да се приеме, че установеното в закона изискване е изпълнено, необходимо е кредиторът да е предприел конкретни действия, с които да информира компетентния орган за притежаваното от него вземане към приватизиращото се предприятие, дори и същото да е известно на органа по чл.3 от закона поради отразяването му в счетоводната документация на предприятието, респ. вземането да се съдържа в имформационния меморандум или проспект.
Аргумент в подкрепа на това становище е и обстоятелството, че изискването към кредиторите за нарочно уведомяване на приватизиращия орган за своите вземания е въведено независимо от законово установеното /чл. 251, ал. 4 ТЗ/ задължение за част от търговците /акционерните дружества/ да обнародват годишния си счетоводен отчет. Очевидно, самият законодател е счел за недостатъчна публичността на счетоводното отразяване на задълженията по баланса на приватизиращото се предприятие, след като е приел разпоредбата на § 6а от ПЗР на ЗППДОП.
Друг аргумент в подкрепа на горното разбиране е и приетото през 2000 г.
– ДВ бр.20 изменение на §6 от ПЗР на ЗППДОбП, с което е въведено изключение само по отношение на преклудиращата правото на иск последица от неспазването на реда за уведомяване на приватизирация орган от страна на лица, имащи вземания, произтичащи от трудови правоотношения. Въз основа на горното следва да се направи извод, че предвиденото в §6а ПЗР на ЗППДОбП/отм./ уведомление има характер на императивно условие и процесуално изискване за запазване на вземането на съответния кредитор.
Затова и отговорът на поставения правен въпрос следва да бъде в следния смисъл: Кредиторите на приватизиращо се предприятие следва изрично, съгласно § 6а ПЗР на ЗППДОбП/отм./, да 11 уведомят органа по чл.3 от ЗППДОбП/отм./ за своите вземания дори и те да са известни на приватизиращия орган. ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ……………….. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА …………………... РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА................. МАРИЯ СЛАВЧЕВА …………………...
МАРИАНА КОСТОВА............................. ОЛГА КЕРЕЛСКА ……………………..
Източник: ВКС (PDF)