ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2021 гр.София, 25.10.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия в съдебно заседание на 29 септември 2022 год., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГК, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Гражданска колегия: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ:
1. МАРГАРИТА СОКОЛОВА
16.
БОЯН ЦОНЕВ
2. ПЛАМЕН СТОЕВ
17. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
3. ДИЯНА ЦЕНЕВА
18. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
4. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
19. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
5. МАРИО ПЪРВАНОВ
20. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
6. ЕМИЛ ТОМОВ
21. ЛЮБКА АНДОНОВА
7. АЛБЕНА БОНЕВА
22. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
8. ЖИВА ДЕКОВА
23. МАЙЯ РУСЕВА
9.
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
24. ЕРИК ВАСИЛЕВ
10. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
25. ВАНЯ АТАНАСОВА
11. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
26. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
12. ЗОЯ АТАНАСОВА
27. РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
13. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
28. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
14. ВЕСЕЛКА МАРЕВА
29. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
15. БОРИС ИЛИЕВ
30. ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА 1
31.
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
35. АНЕЛИЯ ЦАНОВА
32. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
36. НИКОЛАЙ ИВАНОВ
33. МАРИЯ ХРИСТОВА
37. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
34. СОНЯ НАЙДЕНОВА
38. ЯНА ВЪЛДОБРЕВА при участието на секретаря Аврора Караджова постави на разглеждане тълкувателно дело № 3 по описа за 2021 г. на Общото събрание на Гражданска колегия докладвано от съдия ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на председателя на ВКС, по предложение на състав на ВКС, І г.о., направено по реда на чл.292Чл. 292. ⚖️ Практика (4) При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото. Касационно решение ГПК, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част?“ Предложението за тълкувателно решение е заради констатирано от състава на ВКС противоречиво разрешаване на посочения процесуалноправен въпрос в следните решения на ВКС: решение № 35 от 05.03.2019 г. по гр. д. № 1845/2018 г., I г. о. и решение № 130 от 04.01.2021 г. по гр. д. № 746/2020 г., I г. о.
В определението по чл.292Чл. 292. ⚖️ Практика (4) При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото. Касационно решение ГПК е посочено, че независимо от известната разлика в обстоятелствата по двете дела /в първия случай ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост на целия имот, включително и за идеалната част на ищеца, а във втория случай ответникът има нотариален акт за собственост само за идеалните части, надхвърлящи идеалните части на ищеца/, има формирана противоречива практика на ВКС по въпроса може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част.
Макар касационното обжалване по гр. д. № 1845/2018 г. на ВКС, I г. о., да е допуснато на основание чл.280, ал.2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, предл.2 ГПК, поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение, това съмнение е породено именно от въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по другото дело
- гр. д. № 746/2020 г. на ВКС, I г. о., а именно налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота. 2 В решение № 35 от 05.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2018 г., I г. о. е прието, че положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за собственост е наличието на правен интерес за ищеца от този иск.
Правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск е налице, когато ищецът претендира да е собственик, респективно съсобственик на имота и твърди, че ответникът заявява права върху този имот, които засягат правата на ищеца. Според приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС такъв правен интерес е налице и когато ищецът се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост от лице, което претендира да е собственик не на целия имот, а само на посочена от него идеална част от имота, такъв правен интерес за ищеца ще е налице /освен когато ищецът се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника/, само ако той твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална част от вещта, която превишава притежаваната от ищеца идеална част от тази вещ.За да приеме за недопустимо въззивното решение, съставът на ВКС е намерил за неоснователни въведените от ищеца твърдения за наличие на правен интерес от така предявения отрицателен установителен иск за разликата от 49/50 ид.ч. от имота, а именно, че ищецът притежава 1/50 ид.ч. от имота /за които искът е уважен/, отрича правата на ответника за 49/50 ид.ч., тъй като той се легитимира с констативен нотариален акт за целия имот, прехвърля го на трето лице и участието на другите сънаследници не е задължително.В тази връзка е посочено, че ищецът не е процесуален субституент на другите наследници и няма право да предявява иск в защита на техните права /чл.26,ал.2Чл. 26. ⚖️ Практика (7) (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. (2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. (3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото. (4) По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено. Процесуална правоспособност ГПК/.
В решение № 130 от 04.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 746/2020г., съставът на I г. о. е посочил, че споделя практиката на ВКС, изразена в редица решения /№213/2014г. по гр.д.№2881/2014г., І г.о., №162/2012г. по гр.д.№1260/2011г., ІІг.о., №59/2019г. по гр.д.№2214/2018г., І г.о. и №68/2018г. по гр.д.№2767/2017г., ІІг.о./, в които е даден положителен отговор на процесуалноправния въпрос, налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота.
Приел е, че когато и двете спорещи страни са се снабдили с констативни нотариални актове за право на собственост върху идеални части, без правата им да се застъпват, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, за които последният се е снабдил с нотариален акт и които се отричат от 3 ищеца. За съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост, наред с него, и каква е квотата му в съсобствеността, тъй като това касае упражняването на правомощията, произтичащи от правото му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта и включени в съдържанието на това право.
От значение е във вътрешните отношения с останалите съсобственици, свързани с използването, управлението, поддържането, подобряването и т.н. на общата вещ, уредени в чл. 30-чл. 32 ЗС и чл. 41 ЗС, от значение е за законосъобразното упражняване правото му на разпореждане чрез продажба на трето лице с притежаваната от него идеална част (следва да е наясно спрямо кого да изпълни задължението си по чл. 33 ЗС), от значение е за законосъобразното и валидно упражняване на правото му на ликвидиране съсобствеността чрез делба на общата вещ, уредено в чл. 34 ЗС, съотв. чл. 69 ЗН, за законосъобразното упражняване на правата на наследниците да се разпоредят с наследената вещ (предвид опасността разпоредителната сделка да се окаже недействителна по чл. 76 ЗН) и др.
Затова, за съсобственика ще е налице правен интерес да отрече със сила на пресъдено нещо претендирани от ответника права върху идеални части от имота или размера им дори ако същите не се застъпват с идеалните части на ищеца. Правният интерес от отрицателния установителен иск за собственост се разкрива и от процесуалното поведение на ответника, когато същият продължава да претендира отричаното от ищеца право на съсобственост върху идеална част от имота.
От изложеното може да се направи извод, че не е налице противоречиво разрешаване по идентични правни въпроси в тълкувателните части на посочените решения на ВКС. В първото изрично има позоваване на т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Във второто позоваването е индиректно, чрез посочване на решения на ВКС, според които указанията на ТР са приложими и следва да бъдат съобразени /решение №213/2014г. по гр.д.№2881/2014г., Іг.о./.
Според т.1 от ТР№ 8/2012г. правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът
– фактите, от които произтича правото му.
При липса на правен интерес производството по делото се прекратява. 4 От приетото и в двете решения на ВКС може да се обобщи, че посоченото ТР е приложимо на общо основание и за случаите, при които ищецът притежава само идеална част от право което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Това е така защото според тълкувателното решение, което обосновава хипотезите, при които е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, правният интерес се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането му, респективно упражняването му, би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна по спора.
Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи обект. И в двете решения на ВКС се прави обоснован извод, че хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост от лице, което претендира да е собственик не на целия имот, а само на посочена от него идеална част, попада в приложното поле на ТР и такъв правен интерес за ищеца ще е налице ако той твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална част, която засяга неговата квота, т.е. оспорва му се самостоятелното право върху идеалната част; ищецът се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Притежанието на идеални части от правото на собственост предпоставя многообразие на споровете за защита на тези права. При всеки конкретен спор наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, посочени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска и следи за правния интерес при всяко положение на делото. След като се касае за въведен от ищеца спор за права в собствеността на имот, надхвърлящи неговите идеални части, то и при преценката за правния интерес, съобразно визираните в цитираното ТР предпоставки, следва да се имат предвид и правните последици на съдебното решение, с което евентуално се уважава или отхвърля така предявен отрицателен установителен иск и противопоставимостта му на неучаствали в процеса други съсобственици на имота. 5 От горното следва, че няма противоречиви разрешения по идентични материалноправни въпроси в тълкувателните части на посочените решения на ВКС.
По изложените съображения общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд
РЕШИ:
ОТКЛОНЯВА предложението на състав на І г.о. на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: „Може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част?“ ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГК, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Гражданска колегия: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА...........................
ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА…………………........ ВАСИЛКА ИЛИЕВА.................................. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. МАРГАРИТА СОКОЛОВА..- О.М.....
7. АЛБЕНА БОНЕВА..............................
2. ПЛАМЕН СТОЕВ.................................
8. ЖИВА ДЕКОВА...................................
3. ДИЯНА ЦЕНЕВА.................................
9.
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА..- О.М........
4. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА..- О.М.......
10. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА....................
5. МАРИО ПЪРВАНОВ...........................
11. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА........................
6. ЕМИЛ ТОМОВ.....................................
12. ЗОЯ АТАНАСОВА.............................. 6
13. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ.........................
26.
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ……………...
14. ВЕСЕЛКА МАРЕВА............................
27. РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА…..…………….
15. БОРИС ИЛИЕВ......................................
28. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА………...............
16. БОЯН ЦОНЕВ........................................
29. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ.....................
17. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА.................
30.
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА..............
18. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ........................
31. МИЛЕНА ДАСКАЛОВА.....................
19. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ..-О.М........
32. ТАНЯ ОРЕШАРОВА..……………….
20. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ......................
33. МАРИЯ ХРИСТОВА......................…..
21. ЛЮБКА АНДОНОВА……………….. 3 3 . С ОНЯ НАЙДЕНОВА………………...
22.
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА......................
35. АНЕЛИЯ ЦАНОВА…….……………..
23. МАЙЯ РУСЕВА………........................
36. НИКОЛАЙ ИВАНОВ…………………
24. ЕРИК ВАСИЛЕВ…….........................
37. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА..- О.М..........
25. ВАНЯ АТАНАСОВА.....…………...
38. ЯНА ВЪЛДОБРЕВА……………........... . 7 Особено мнение по тълкувателно дело №3/2021г. на ОСГК на ВКС Тълкувателното дело е образувано въз основа на разпореждане на председателя на Върховния касационен съд от 11.10.2021 г. по предложение на състав на Първо гражданско отделение на ВКС, направено с определение № 60087 от 22.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1541/2021 г., за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос, по който съставът е констатирал противоречива практика по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК на състави на ВКС: „Може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част.“ По така поставения въпрос действително е налице противоречива практика на тричленни състави на ГК на ВКС и не е налице основание за отклоняване на предложението по смисъла на чл. 7.1 и чл. 7.2 от Правилата за приемане на тълкувателни решения от ОСГК, ОСТК и ОСГТК.
Не може да бъде споделена тезата, че доколкото във всички посочени в предложението решения на тричленни състави на ГК на ВКС е налице позоваване на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, макар и индиректно в някои случаи, то може да се обобщи, че посоченото ТР е приложимо на общо основание и за случаите, при които ищецът притежава само идеална част от право което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Действително и в двете групи решения на тричленни състави на ГК на ВКС е налице позоваване на разрешението, съдържащо се в т. 1 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, но въпреки това съставите разрешават противоречиво въпроса кога е налице правен интерес съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част.
В решение №35 от 05.03.2019 г. по гр.д.№1845/2018 г. на I г.о. на ВКС, като е взел предвид, че положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за собственост е наличието на правен интерес за ищеца от предявяването именно на този иск, съставът е приел, че такъв правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск е налице, когато ищецът претендира да е собственик, респективно съсобственик на имота и твърди, че ответникът заявява права върху този имот, които засягат правата на ищеца.
Прието е, че в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост от лице, което претендира да е собственик не на целия имот, а само на посочена от него идеална част от имота, такъв правен интерес за ищеца ще е налице (освен когато ищецът се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника), само ако той твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на 8 такава идеална част от вещта, която превишава притежаваната от ищеца идеална част от тази вещ.
Това разрешение влиза в пряко противоречие с приетото в решение №130 от 04.01.2021 г. по гр.д.№746/2020 г. на I г.о. на ВКС, в което е прието, че когато и двете спорещи страни са се снабдили с констативни нотариални актове за право на собственост върху идеални части, без правата им да се застъпват, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, за които последният се е снабдил с нотариален акт и които се отричат от ищеца.
Изложени са съображения, свързани със значението, което има обстоятелството кои лица са сътитуляри на правото на собственост, наред с предявилото иска лице, и каква е квотата му в съсобствеността, тъй като това касае упражняването на правомощията, произтичащи от правото му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта и включени в съдържанието на това право. При подобни данни за релевантните факти и обстоятелства е постановено и решение №35 от 05.03.2019г. по гр.д.№1845/2018г.
– ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за имота, след което го е продал, като ищцата поддържа, че ответникът не е собственик на разликата над притежаваните от нея права, доколкото и други лица участват в съсобствеността.
Т.е. обстоятелството кои лица са сътитуляри на правото на собственост е посочено от предявилото иска лице като съображение за наличие на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск и в производството по гр.д.№1845/2018г., което навежда на извод, че именно въпросът в кои случаи за съсобственик е налице правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част се разрешава противоречиво.
Съдия Светлана Калинова Съдия Камелия Маринова Съдия Владимир Йорданов Съдия Джулиана Петкова Съдия Маргарита Соколова 9 10
Източник: ВКС (PDF)
