Тълкувателно дело № 3/2017 г. ОСНК

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 София, 1 декември 2017 година Върховният касационен съд на Република България, ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: КАПКА КОСТОВА, КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ, ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ ЕЛЕНА АВДЕВА СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА КЪНЧЕВА АНТОАНЕТА ДАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЛАДА ПАУНОВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА БЛАГА ИВАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА МАЯ ЦОНЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ВАЛЯ РУШАНОВА МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА с участието на секретаря Кристина Павлова сложи за разглеждане тълкувателно дело № 3 по описа за 2017 година, докладвано от съдия МИНА ТОПУЗОВА.

Делото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България на основание чл.125 във вр. с чл.124, ал., т.1, т.1 от Закона за съдебната власт за приемане на тълкувателно решение по въпроси, свързани с противоречива съдебна практика на съдилищата дали тече давностен срок за изпълнение на наказанието пробация в периода на изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение, изискваща задържане.

Поставените въпроси са със следното съдържание:

1. Тече ли давностен срок по чл.82Чл. 82. ⚖️ Практика (1) (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по от НК по отношение на подлежащо на изпълнение наказание пробация в периода след влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено, до отпадане на основанията по чл.228, ал.3 ЗИНЗС?

2. Подлежат ли на замяна на основание чл.43а т.1 и т.2Чл. 43а. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да: 1. наложи друга пробационна мярка; 2. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал. 1. НК, включени в наказанието пробация пробационни мерки, чието изпълнение е преустановено при условията на чл.228 ал.3 ЗИНЗС, когато ефективно изтърпяваното наказание лишаване от свобода или прилаганите мерки за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ са с по-дълъг срок от давностния, по чл.82 ал.4Чл. 82. ⚖️ Практика (1) (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по, вр. ал.1 т.5 НК?

Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.124, ал.1 т.1 от Закона за съдебната власт и на чл.124 от Конституцията на Република България, за да се произнесе, взе предвид следното: Анализът на приложените към искането съдебни актове сочи на противоречива съдебна практика по поставените въпроси, като изразените становища могат да се разделят на две групи.

Една част от съдилищата приемат, че давността за изпълнение на пробацията тече от деня на влизане на присъдата в сила и с изтичането на предвидения давностен срок по чл.82, ал.4Чл. 82. ⚖️ Практика (1) (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по във вр. с ал. 1, т.5 от НК, наказанието „пробация“ става неизпълнимо, тъй като правопогасяващите последици на абсолютната изпълнителска давност не зависят от никакви други обстоятелства, освен от изтеклия срок.

Изтичането на абсолютната давност не позволява и замяна на пробацията с лишаване от свобода при условията на чл.43а, т.1 и т.2Чл. 43а. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да: 1. наложи друга пробационна мярка; 2. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал. 1. от НК. Друга част от съдилищата поддържат становище, че в периода на ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода или на мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“, не тече давностен срок по чл.82Чл. 82. ⚖️ Практика (1) (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по от НК по отношение на подлежащо и приведено в изпълнение наказание „пробация“ при липса на основание за прилагане на нормите на чл.23Чл. 23. ⚖️ Практика (10) (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Наложените наказания обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок. (3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание., 25 и 27 от НК.

При наличие на предпоставките по чл.43а, т.1 и т.2Чл. 43а. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да: 1. наложи друга пробационна мярка; 2. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал. 1. от НК пробационните мерки подлежат на замяна. По първи въпрос С влизането в сила на съдебния акт, наложеното с него наказание за извършено престъпление подлежи на изпълнение. В случаите на възникнала конкуренция при изпълнението на наказания лишаване от свобода и пробация, извън хипотезите на чл.23, чл.25 и чл.27Чл. 27. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, извършено повторно или представляващо опасен рецидив. (3) Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло. от НК, с приоритет се ползва изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

Това следва от нормата на чл.228, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), според която когато по време на изтърпяване на наказание „пробация” се постанови мярка за неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест” или бъде приведена в изпълнение друга присъда по отношение на осъденото лице с наложено ефективно наказание лишаване от свобода, изпълнението на пробационните мерки се преустановява.

С аналогично съдържание е разпоредбата на чл.233, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС, в ал.2 на която е посочено, че след освобождаване на осъдения от мястото за лишаване от свобода, началникът на затвора незабавно уведомява съответната пробационна служба и продължава изпълнението на остатъка на пробационните мерки. Когато изпълнението на пробацията е започнало и са настъпили някои от предпоставките по чл.228, ал.3 от ЗИНЗС, подлежащ на изпълнение ще бъде остатъкът от пробационните мерки.

Когато обаче някое от основанията по чл.228, ал.3 от ЗИНЗС е настъпило след влизане в сила на съдебния акт, но преди да е започнало изпълнението на наказанието пробация, то привеждането на пробацията в изпълнение ще бъде възможно след отпадане на пречките по чл.228, ал.3 от ЗИНЗС. В този смисъл подлежащо на изпълнение е както наказанието пробация, което не е могло да започне поради ефективно изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение, изискваща задържане, така и остатък от наказанието пробация, когато изпълнението на пробационните мерки е било преустановено на основание чл.228, ал.3 от ЗИНЗС.

С влизането в сила на съдебния акт, с който е наложено наказанието освен, че последното става изпълнимо, започва да тече и срок за компетентните държавни органи да го приведат в изпълнение. В случай на проявено от тях бездействие, след изтичане на предвидените в чл.82, ал.1Чл. 82. ⚖️ Практика (1) (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по от НК срокове, се погасява правото на държавата да изпълни наложеното наказание (обикновена изпълнителска давност). Ако компетентните държавни органи предприемат действие спрямо осъдения за изпълнение на присъдата, давността се прекъсва и започва да тече нова давност

– чл.82, ал.3Чл. 82. ⚖️ Практика (1) (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по от НК.

В наказателния кодекс не са посочени основания за спиране на изпълнителската давност, но е предвидена възможност тя да бъде спирана

– по аргумент от чл.82, ал.4Чл. 82. ⚖️ Практика (1) (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по от НК. Независимо от спирането и прекъсването на давността, правото на държавата да изпълни наказанието се погасява с изтичането на срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл.82, ал.1Чл. 82. ⚖️ Практика (1) (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по от НК срок (абсолютна изпълнителска давност).

Както обикновената, така и абсолютната давност за изпълнение на наложеното наказание не представляват единствено срок, с изтичането на който правото на държавата да изпълни наказанието се погасява. За обикновената давност, освен изтичането на предвидения в чл.82, ал.1Чл. 82. ⚖️ Практика (1) (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по от НК срок, е необходимо компетентните държавни органи да са проявили бездействие да изпълнят наказанието. Абсолютната изпълнителска давност не може да се свързва с бездействие на държавните органи, тъй като тя се прилага в случай, че обикновената давност е спирана или прекъсвана.

Това е дало основание в теорията да се счита, че обикновената изпълнителска давност е период от време, през който компетентните държавни органи проявяват бездействие да изпълнят наказанието, а абсолютната изпълнителска давност е време на безрезултатност от тяхна страна по изпълнение на наказанието. Даденото с нормата на чл.228, ал.3 от ЗИНЗС предимство за изпълнение на наказанието лишаване от свобода и мерките за неотклонение, изискващи задържане, поставя компетентните държавни органи в обективна невъзможност да приведат в изпълнение наказанието пробация или остатъка от него, т.е. по силата на законова норма се създава основание за неизпълнимост на наказанието.

След като не е налице неоправдано бездействие от страна на компетентните държавни органи за привеждане в изпълнение на „изчакващо“ наказание пробация, а същото е обективно невъзможно поради изпълнението на приоритетно наказание лишаване от свобода или мерки за неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест”, давност за изпълнението на наказание пробация не може да тече. Преустановяването на изпълнението на пробационните мерки след започнало изпълнение на пробацията и настъпване на основанията по чл.228, ал.3 от ЗИНЗС, не може да се приеме за равнозначно на спиране на изпълнителската давност.

Наказанието вече е било приведено в изпълнение, а по време на изпълнение на наказанието давност не може да тече. Допълнителен аргумент в тази насока е изменението в чл.228, ал.3 от ЗИНЗС (ДВ, бр.13 в сила от 07.02.2017г.), в който по отношение на пробационните мерки терминът „спира“ е заменен с „преустановява“, което сочи, че законодателят въвежда понятие, различно от „спиране” и „прекъсване”, употребено в чл.81 и чл.82Чл. 82. ⚖️ Практика (1) (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по от НК.

Изложеното дотук позволява да се направи извод, че при реализиране на някое от основанията по чл.228, ал.3 от ЗИНЗС при подлежащо на изпълнение изцяло или на остатък от наказанието пробация, както обикновената, така и абсолютната изпълнителска давност нито спира, нито се прекъсва, а изобщо не тече, тъй като не е налице неоправдано бездействие на компетентните органи, поради фактическата и юридическа невъзможност за едновременно изпълнение на две различни по вид и тежест наказания.

По втори въпрос Вторият въпрос се отнася само до случаите на започнало изпълнение на наложено наказание „пробация” и настъпили впоследствие обстоятелства по чл.228, ал.3 от ЗИНЗС, довели до преустановяване изпълнението на пробационните мерки. Това е така, тъй като при незапочнало изпълнение на наказанието пробация, за осъдения няма задължение да изпълнява наложените му пробационни мерки, съответно няма как да възникнат предпоставките по чл.43а, т.1 и т.2Чл. 43а. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да: 1. наложи друга пробационна мярка; 2. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал. 1. от НК за замяна с по

- тежка пробационна мярка или с лишаване от свобода.

Даденият отговор по първия въпрос предопределя и този по второто питане. Ако след освобождаването на осъдения от мястото за изпълнение на наказанието лишаване от свобода или ареста е започнало изпълнение на остатъка от наказанието пробация и той без основателна причина не изпълнява пробационните мерки, замяната им при условията на чл.43а, т.1 и т.2 е принципно възможна, ако не е изтекъл предвиденият срок по чл.82, ал.4Чл. 82. ⚖️ Практика (1) (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по във вр. с ал.1, т.5 от НК.

При изчисляването на този срок не следва да се отчита времето, през което осъденият е търпял приоритетно ефективно наказание „лишаване от свобода” или спрямо него е била прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест”. Предвид изложеното и на основание чл.124, ал.1 от Закона за съдебната власт, Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд на Република България

РЕШИ:


1.

По отношение на подлежащо на изпълнение наказание пробация не тече давностен срок по чл.82Чл. 82. ⚖️ Практика (1) (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по от НК в периода след влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено, до отпадане на основанията по чл.228, ал.3Чл. 228. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е глоба от сто до триста лева, а по ал. 2 - глоба от сто до триста лева, налагани по административен ред. от ЗИНЗС.

2. На замяна при условията на чл.43а, т.1 и т.2Чл. 43а. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да: 1. наложи друга пробационна мярка; 2. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал. 1. от НК подлежи остатъкът от пробационните мерки, чието изпълнение е било преустановено на основание чл.228, ал.3Чл. 228. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е глоба от сто до триста лева, а по ал. 2 - глоба от сто до триста лева, налагани по административен ред. от ЗИНЗС, в случай, че не е изтекъл срокът по чл.82, ал.4Чл. 82. ⚖️ Практика (1) (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по във вр. с ал.1, т.5 от НК, изчислен без периода от време, през което осъденият е търпял ефективно наказание лишаване от свобода или по отношение на него е била прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ : ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ На съдия Спас Иванчев, по тълкувателно дело № 3 по описа за 2017г. на ВКС Изразявам настоящето особено мнение като несъгласие със становището на мнозинството, че по отношение на подлежащо на изпълнение наказание „пробация“ не тече давностен срок по чл.82Чл. 82. ⚖️ Практика (1) (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по от НК в периода след влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено, до отпадане на основанията по чл.228, ал.3Чл. 228. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е глоба от сто до триста лева, а по ал. 2 - глоба от сто до триста лева, налагани по административен ред. от ЗИНЗС.

Вярно е, че наложеното наказание пробация не се изпълнява не поради бездействие на органите по изпълнение на наказанието или поради тяхно безрезултатно усилия по привеждане в изпълнение, то не се изпълнява по силата на наложеното от законодателя правило, установено в чл.228 от ЗИНЗС. Както е видно от самата норма, законодателят си служи с термина „преустановява“, за разлика от института на давността, при който законодателят си служи с термина „прекъсва“.

Съвсем очевидно е, че законодателят е преследвал различни цели със създаването на различните норми. ЗИНЗС не е специален закон по отношение на наказателния кодекс, не урежда неговата материя и не може да служи за нуждите на правоприлагането, що се отнася до материалните норми, каквито са тези, свързани с института на давността при изпълнение на наказанията. При условно предсрочното освобождаване, в рамките на определения изпитателен срок е възможно да бъде определена пробация, но това е наложена мярка успоредно и във връзка с лишаването от свобода, както и във връзка с определения изпитателен срок.

При даденото разрешение от мнозинството е възможно да се достигне до изтърпяване на пробация след един значителен период от време, например лишаване от свобода в рамките на чл.38а и чл.39(при установения там максимум), което е лишено от правна, житейска и пенитенциарна логика. От друга страна, при изтичане на т.н.“изпълнителска“ давност , поведението на дееца обикновено е от съществено значение, при това негативен смисъл.

Дори и при негово поведение, което цели да осуети изпълнението на наказанието, той би се ползвал от погасяването на възможността наказанието пробация да се изпълни. Тогава обаче, когато не неговото поведение (поне не пряко, доколкото неговото поведение е в основата за друго осъждане, не и за казусното, предопределило налагане на пробация) е причина да не се изпълни това наказание, то той не може, според решението на мнозинството, да се ползва от института на давността.

Следващото ми съображение е във връзка с законоустановеното положение относно изричния отказ на държавата да изключи по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпленията против мира и човечеството

– чл.79, ал.2, т.1Чл. 79. ⚖️ Практика (3) (1) Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват: 1. когато деецът умре; 2. когато е изтекла предвидената от закона давност; 3. когато е последвала амнистия. (2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г. (*)) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на: 1. престъпления против мира и човечеството; 2. (обявена за противоконституционна с РКС № 12 от 2016 г. - ДВ, бр. 83 от 2016 г.) тежки престъпления по глава втора, раздел І, раздел ІІ, раздел ІV и раздел V; глава трета, раздел І, раздел ІІ и раздел ІІІ; глава единадесета, раздел ІІІ от особената част на Наказателния кодекс, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции. от НК. Никакво основание няма да се допълва това изключение, при това с тълкуване. Очевидно е, че нормативният акт (НК), е непълен и не урежда изрично въпроса с давността, при невъзможност за изпълнение на пробацията поради изпълнение на друга, приоритетна мярка или наказание.

Нормата на чл.46, ал.3Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. (2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. (3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея. вр.ал.2 от ЗНА пък изрично забранява при правоприлагането и обосноваването на наказателна в случая отговорност, тълкуване по аналогия на закона или на правото. Водим от изложеното, подписах решението с настоящето особено мнение: Съдия при ВКС: /Спас Иванчев/